Р Е Ш Е Н И Е
Номер ......... 07.12.2015 год. град Перник
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Пернишки районен съд V гр. състав
На девети ноември година
2015
В открито съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:К. Стоикова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
03176 по описа за 2015 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК и чл.410 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Предявен е иск от “Топлофикация – Перник” АД представлявано от изпълнителния директор Кремен
Владимиров Георгиев, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника Х.Е.С., с ЕГН: **********,***,
че същата дължи сума в размер на 4150,88 лв. /четири хиляди сто и
петдесет лева и 88 ст./, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот находящ се в гр.Перник, ул.”КРАКРА”бл.4, вх.Б, ап.21, за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., заедно с
обезщетение за забава в размер на 834,85
лв. /осемстотин тридесет и четири
лева и 85 ст./, за периода от 30.06.2011 г. до 18.02.2015г.,
както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.03.2015
г. до окончателното плащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (ДКЕВР)
общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на които
ответника не е изразил несъгласие. Твръди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял
топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
С исковата молба са представени заверено
копие от извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
не е депозиран такъв от ответника Х.Е.С..
В съдебно
заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си юрк.С. поддържа предявения иск. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно
заседание ответницата Х.С. не се явява и не взема становище по предявения
иск.
По делото са
приети писмени доказателства, назначени са
съдебно техническа и съдебно икономическа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От
приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 01384 /2015г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на заявление по
реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и
срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумите от 4150,88 лв. /четири хиляди сто и
петдесет лева и 88 ст./, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот находящ се в гр.Перник, ул.”КРАКРА”бл.4, вх.Б, ап.21, за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., заедно с
обезщетение за забава в размер на 834,85
лв. /осемстотин тридесет и четири
лева и 85 ст./, за периода от 30.06.2011 г. до 18.02.2015г.,
както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.03.2015
г. до окончателното плащане.
С възражение от
16.04.2015г. подадено в законовия
двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответницата оспорила вземането, сочейки, че задължението
е погасено по давност.
От приетите
като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на
такава. По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съперник”
бр.82/ 2008г. /л.9-л.10 от делото/
От
представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.
Ответницата
не оспорва обстоятелството, че е потребител на топлинна енергия относно имота
описан в исковата молба – апартамент № 21
находящ се в гр.Перник, ул.”КРАКРА”бл.4, вх.Б, а във
възражението по чл.414, ал.1 ГПК навежда само оспорване, че част от вземането е погасено по давност.
Съгласно задължителните
указания по т.11.а от ТР №4/18.06.2014г.
по т.д.№4/2013г. на ОСГТК, в производството по иск по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат основаните във възражението по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането
на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба и да не е
направил подробни възражения в срока за отговор.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице Б.С.П. от заключението по която се установява размера на
начислените за поцесния период суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане
на данните от изравнителните сметки. Експертът е изчислил претендираните вземания отделно и за
периода, за който ответникът твърди, че същите са погасени по давност. Вещото
лице е посочило, че не е констатирало извършени плащания на претендираните от
ищеца вземания, като е изчислило и размера на сумите като главница и лихва за
забава за периода, за който е направено възражение за погасителна давност, а
именно за главница в периода от 01.05.2011г. до 11.03.2012г. сума в размер на
1027,85 лв., както и лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до
11.03.2012г. в размер на 326,77лв.
Вещото лице сочи, че извън периода, за който е наведено възражение, дължимата
главница възлиза на 3 123,03лв. /за
периода от 12.03.2012г. до 30.04.2014г./, а дължимата лихва за забава е в
размер на 508.08лв. . /за периода от 12.03.2012г. до 18.02.2015г./,
Вещото лице инж.Б.Й., изготвило съдебно-техническата
експертиза е констатирало, че общият топломер като средство за търговско
измерване е сертифициран по съответния ред, като ищцовото дружество ежемесечно
е подавало за разпределение на ФДР нетната топлоенергия, с приспадната
технологични разходи в абонатната станция. Вещото лице инж Б.Й. сочи, че топломерът е преминал през
задължителните метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и
показанията му са достоверни. Системата
за дялово разпределение вещото лице сочи, че е въведена съгласно сключения с
„Техем Сървисиз” ЕООД договор от 19.12.2000г., като ФДР е извършвала
изравняване на прогнозен с реален разход за всеки отчетен период, като за всеки
отчетен период са изготвяни индивидуални изравнителни сметки на хартиен
носител. Срещу изготвените изравнителни сметки през процесния период 01.02.2010
г. до 30.04.2013 г. експертът не е установил подадени от страна на ответника
възражения.
Стойността на доставената през исковия
период топлоенергия вещото лице е определило в размер 4150,85 лв.
Съдът кредитира изцяло заключенията и по двете експертизи
като изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновани,
пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и
гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на тях.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По
основателността на иска, съдът намира следното:
На първо място по делото не е спорно, че ответницата е
собственик на имота описан в исковата молба.
В този смисъл по отношение на нея е налице пасивна материална
легитимация по иска, доколкото в чл.153 от Закона за енергетиката е предвидено,
че всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в
които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи
условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна
енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон,
който урежда договорните отношения между страните само по отношение на
договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по
отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между
страните съществува облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ
е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал.
1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни
вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна
консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента,
като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия
за общи части от сградата, БТВ .
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен
установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните
задължения на ответника. От представените по делото неоспорени писмени
доказателства за задълженията на абонатен №**********– извлечение от сметка, се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в
размер на предявените искове.
Представения по делото документ - извлечение от сметка за размера на това задължение, представлява извлечение от търговските книги
на ищеца, което съгласно чл. 55 от ТЗ може да се ползва като доказателство в
съдебното производство. В случая
ответникът е оспорил съдържанието на
представената сметка. От ангажираните от ищеца доказателства в тази
насока – СТЕ, се установи, че в процесния имот е доставена топлоенергия,
съответстваща по обем от тази, въз
основа на която са изчислени претендираните задължения.
Във връзка със заключението на СТЕ следва да се отбележи,
че заключението на вещото лице инженер топлотехник се основава не само на данни
от ищцовото дружество, но от ФДР, които същото е преизчислило.
В същото време ответницата не ангажира доказателства, че
е възразила срещу разпределената
топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен
факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може
да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи,
доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така
предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по
основание.
Както бе
посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко
съответно плащане, но предвид обстоятелството, че плащанията са били ежемесечни, то съдът
приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния
месец. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане
на обезщетение за забава също се явява доказан за периода от 30.06.2011г. до
18.02.2015г. По същите съображения,
съдът намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
предявено срещу ответника в настоящето производство 12.03.2015г. до окончателното й изплащане.
По отношение на част от претендирните вземания обаче
ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направила възражение
за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания,
каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за
незаплатена топлоенергия за периода преди 12.03.2012г. / предвид момента на депозиране на заялвението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК – 12.03.2015 г./, са
били погасени по давност. Предвид горното, съдът като съобрази и данните от
заключението на приетата съдебно икономическа експертиза, приема за доказано по
делото, че за периода от 12.03.2012г. до 30.04.2014г. ответникът дължи
сумата от 3 123,03лева,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот находящ се в гр. Перник, ул.”Кракра” бл.4, вх.Б, ап.21, и законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 508.08 лева, за периода от 12.03.2012г. до
18.02.2015 г. Предвид на горното така
предявените искове се явяват основателни за посочените размери, като до пълните
предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени поради погасяване по давност.
По разноските в заповедното производтво: Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на
заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането
е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково
производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Предвид гореизложеното съдът
намира, че следва да преразпредели разноските в заповедното производство. С
процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 99,72лв.
за държавна такса и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В
съответствие с решението по установителния иск и след преизчисление на
дължимите разноски съдът намира, че следва да осъди ответницата да заплати на
ищеца сумата от 76,62 лв., представляваща дължимата се държавна такса по
заповедното производство и сумата от 76,83 лв., представляваща дължимото
се юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
По
разноските в исковото производство: По искането
на страните за присъждане на разноски в настоящото производство, съдът намира,
че с оглед изхода на делото всяка страна следва да поеме разноските на
насрещната съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ищецът е
поискал и направил разноски в общ
размер на 636,32лв. /116,32лв. за внесена
д.т., 220 лв. за депозити на вещи лица, 300лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Дължимата от ответника част от тези разноски, определена върху уважената част
от .исковете е 463, 19лв. Разноски от ответната страна не се претендират
и не са представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Е.С., с ЕГН: **********,***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,
представлявано от изпълнителния директор Кремен Владимиров Георгиев, сумата от
3 123.03 лева, представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. Перник,
ул.”КРАКРА”бл.4, вх.Б, ап.21, за
периода от 12.03.2012г. до 30.04.2014г.,
както и сумата от 508.08 лева,
представляваща обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 12.03.2012г. до 18.02.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение –12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до пълния претендиран размер
на главницата от 4150,88 лева за периода
от 01.05.2011г. до 11.03.2012г. и до пълния претендиран размер на обезщетението
за забава от 834,85 лева за периода от от 30.06.2011 г.
до 11.03.2012 г., КАТО
погасени по давност.
ОСЪЖДА Х.Е.С., с ЕГН: **********,***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,
представлявано от изпълнителния директор Кремен Вл. Георгиев, сумата от
76,62лв., представляваща дължимата се държавна такса по заповедното
производство и сумата от 76,83 лв. представляваща дължимото се
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
ОСЪЖДА Х.Е.С., с ЕГН: **********,***, да заплати
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представлявано
от изпълнителния директор Кремен Вл. Георгиев сумата от 463,19лева,
представляваща направени от последното разноски в настоящото производство
съобразно уважената част от исковете.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д № 01384/ 2015г. по описа на ПРС да се върне
на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: