№ 258
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100600683 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.12.2023 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 6960 / 2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 131 състав, подсъдимият Д. Р. В. е признат за виновен
в това, че на 05.03.2020 г., в гр. София, ул. ****, в съучастие като съизвършител с Н. С. Г. и
С. Н. Г., като изблъскал П. Г., нанесъл му с юмрук и с удари с ръце по главата, му причини
лека телесна повреда – временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо
се в контузия на главата с изразен подкожен хематом в лявата челна област с три охлузвания
на същото ниво, придружена с мозъчно сътресение, кръвонасядане на лява буза, контузия на
лявата долно - челюстна става, овално кръвонасядане на лявата мишница, контузия на
лявата подбедрица, съпроводена с оток, кръвонасядане и охлузване – престъпление по
чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а,
ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание “Глоба“ в размер на 1 500,00 ( хиляда и петстотин ) лева.
Със същата присъда подсъдимата Н. С. Г. е признатa за виновна в това, че на 05.03.2020 г., в
гр. София, ул. ****, в съучастие като съизвършител с Д. Р. В. и С. Н. Г., нанасяйки удари с
ритници по лявата ръка и крак на П. Г., причинила на същия лека телесна повреда –
временно разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на главата с изразен подкожен
1
хематом в лявата челна област с три охлузвания на същото ниво, придружена с мозъчно
сътресение, кръвонасядане на лява буза, контузия на лявата долно - челюстна става, овално
кръвонасядане на лявата мишница, контузия на лявата подбедрица, съпроводена с оток,
кръвонасядане и охлузване – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, поради което и на основание чл.78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна
отговорност, като й е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 1 000,00 (
хиляда ) лева.
С така постановената присъда е признат за виновен и подсъдимият С. Н. Г. в това, че на
05.03.2020 г., в гр. София, ул. ****, в съучастие като съизвършител с Н. С. Г. и С. Н. Г.,
хващайки за ръцете П. Г. за ръцете и държейки същия докато са му нанасяни удари, му
причинил лека телесна повреда – временно разстройство на здравето неопасно за живота,
изразяващо се в контузия на главата с изразен подкожен хематом в лявата челна област с три
охлузвания на същото ниво, придружена с мозъчно сътресение, кръвонасядане на лява буза,
контузия на лявата долно - челюстна става, овално кръвонасядане на лявата мишница,
контузия на лявата подбедрица, съпроводена с оток, кръвонасядане и охлузване –
престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000,00 ( хиляда ) лева.
С така постановената присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите Д. В., Н. Г. и
С. Г. са осъдени да заплатят поотделно сума в размер от по 487,33 лева за всеки един,
съставляваща сторени по делото разноски, както и сума в размер от 335,93 лева за всеки
един по сметка на Софийски районен съд, представляваща разноски по делото.
Срещу така постановената присъда са депозирани жалба и допълнение към нея от адв. В. –
защитник на подсъдимите Д. В., Н. Г. и С. Г.. Адв. В. развива аргументи, че същата е
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при погрешно
приложение на материалния закон. С жалбата се твърди и че наложените на подсъдимите
наказания се явяват явно несправедливи с оглед конкретния казус. Релевират се съображения
и че Софийски районен съд не е изяснил в пълнота обективната истина по делото, а
неправилната интерпретация на събраните в хода на производството доказателства е довела
контролираната инстанция и до неправилни фактически изводи. Твърди се, че в настоящия
случай реакцията на подсъдимите е обусловена от предшестващото я нападение от страна на
П. Г. спрямо подс. С. Г.. Нещо повече, според адв. В. коментираното нападение от страна на
П. Г. към инкриминирания момент не е било приключило, поради което и действието на
подзащитните му е следвало да бъде прието като отбранително такова. В заключение се
моли въззивният съдебен състав да отмени атакуваната присъда, като вместо нея да
постанови нова, оправдателна такава.
Срещу така постановената присъда са депозирани две идентични по съдържание жалби от
подсъдимите Д. В. и Н. Г., чрез защитника им адв. К.. В същите се релевират изводи за
недоказаност на повдигнатото спрямо подзащитните му обвинение. Моли за отмяна на
атакуваната присъда и постановяването на нова, оправдателна така. В условията на
2
алтернативност, моли Софийски градски съд да приложи института на реторсия спрямо
подс. Н. Г.. Излага съображения и досежно явната несправедливост на наложеното спрямо
подзащитните му наказание.
След изготвянето на мотивите към присъдата на Софийски районен съд е депозирано и
допълнение към въззивните жалби от подсъдимите Д. В. и Н. Г., отново чрез защитника им
адв. К.. В същото се твърди, че контролираната инстанция е проявила тенденциозност при
излагане на доказателствения анализ, поради което и е достигнато до противоречиви и
неправилни изводи от фактическа страна. Посочва се също и че първият съд не е взел
предвид налични по делото данни, че удари на подс. Н. Г. са нанасяни и от страна на свид.
А. И.. Според защитата също така не са коментирани възражения инвокирани в хода на
съдебните прения, поради което и са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание от 30.01.2025 г.
Софийски градски съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.
В хода по същество адв. Р. ( преупълномощен за явяване в съдебно заседание от адв. В. ) –
защитник и на тримата подсъдими Д. В., Н. Г. и С. Г. приема, че атакуваната присъда страда
от липса на мотиви. В тази връзка добавя, че мотиви формално са изготвени, но същите
страдат от такива празноти, от които би могло да се достигне до извод, че на практика такива
липсват. Твърди също се, че Софийски районен съд не е отговорил на възраженията на
защитата. В заключение се моли градският съд да отмени присъдата, а делото да се върне за
ново разглеждане. В правото си на реплика, адв. Р. прави и алтернативно искане, ако съдът
прецени, че не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на Софийски районен съд, то да постанови нова присъда, оправдателна такава.
Адв. К. – защитник на Д. В. и Н. Г., излага аргументи, че Софийски районен съд превратно е
тълкувал наличните доказателства и доказателствени средства, поради което и неправилно е
достигнал до извод, че подсъдимите Г. и В. следва да бъдат признати за виновни. В тази
връзка акцентира върху участието на свид. А. И. в процесния конфликт. В заключение моли
за нова оправдателна присъда. Претендира се и досежно сторените в хода на делото
разноски.
Повереникът на частния тъжител П. Г. – адв. П., от своя страна, намира доводите на
защитата за неоснователни. Не приема за налични нарушенията, релевирани от страна на
защитата. Адв. П. посочва също, че за да се приложи института на реторсията следва да са
установени еднакви по вид телесни увреждания както по отношение на подсъдимото лице,
така и досежно пострадалия. В заключение моли въззивната инстанция да постанови акт, с
който потвърждава първоинстанционната присъда. Претендират се и сторените за
адвокатско възнаграждение разноски в хода на въззивното производство.
Частният тъжител П. Г. поддържа заявеното от повереника му.
Подсъдимите Д. В. и Н. Г., в своя лична защита се присъединяват към становището на
3
защитниците си. В правото си по чл. 333, ал. 2 от НПК молят градският съд, в този му
състав да бъдат оправдани.
Подсъдимият и С. Г., редовно уведомен не се явява в съдебното заседание.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, I въззивен състав, като обсъди
доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на
атакувания съдебен акт, и сам служебно провери изцяло правилността на решението
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледани по същество същите се явяват неоснователни.
За да постанови присъдата си, районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
достатъчно доказателства, от които могат да се направят правилни изводи досежно предмета
на доказване. Настоящият въззивен състав, намира че при съблюдаване на процесуалните
правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият
съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите,
значими за правилното решаване на делото, като въззивната инстанция изцяло се съгласява с
фактическите констатации на първия съд, като приема от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Р. В. e роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, с
основно образование, работи, неосъждан, неженен, във фактическо съжителство, с
постоянен адрес : гр. София, ул. ****, с ЕГН **********.
Подсъдимата Н. С. Г. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин,
неосъждана, неженена, във фактическо съжителство, с постоянен адрес : гр. София, ул. ****,
с ЕГН ****.
Подсъдимият С. Н. Г. е роден на **** г. в гр. Маджарово, българин, български гражданин, с
висше образование, не работи, неосъждан, разведен, с постоянен адрес : гр. Хасково, ул.
****, с ЕГН **********.
Частният тъжител П. Г. и семейството му, включително свидетелите А. И., С. И. – негови
синове, обитавали къща, находяща се на адрес гр. София, ул. ****. Пред къщата, към
улицата бил разположен двор, отделен от тротоара с метална ограда, в която имало голяма
порта за вход на МПС, а в нея била вградена и по - малка врата за достъп на хора. Освен
това на около 5 - 6 метра навътре в двора имало още една ограда и метална врата. Във
вътрешната част на двора се отглеждало женско каракачанско куче, а във външната, в
обособено с ограждания място по - голямо мъжко куче от същата порода.
На отсрещната страна на улицата, а именно на административен адрес гр. София, ул. “****,
се намирала друга еднофамилна къща, която пък се обитавала от подсъдимите Н. Г. и Д. В.,
които се намирали във фактическо съжителство, техните непълнолетни деца, и бащата на
подсъдимата – подс. С. Г..
4
Двете семейства, а именно това на частния тъжител П. Г. и на подсъдимите били в
значително влошени отношения, поради спор относно паркирането на тротоарната площ
разположена пред къщата на подсъдимите, където частният тъжител или неговите синове
спирали управляваните от тях автомобили, с което се затруднявали достъпа до гаража и
входната врата на имота.
На 05.03.2020 г., следобед, управляваният от частния тъжител лек автомобил, марка “Грейт
уол“, с рег. № СА **** ХА бил паркиран перпендикулярно на тротоара на ул. “****, вдясно
от входната врата на имота и вляво от вратата на гаража на подсъдимите, с предна част,
насочена към къщата. Около 17:00 часа, частният тъжител П. Г. и синът му – свид. А. И.
забелязали подс. С. Г., който режел с флекс машина метални профили, поставени върху
дървени стойки, като действието се извършвало на тротоара пред гаража му, в
непосредствена близост до посочения по - горе лек автомобил. При това двама покрили
дясната страна на автомобила с талашитни плоскости и найлони, с цел да го предпазят от
искрите, след което се насочили към дома си на отсрещната страна на улицата.
В този момент, малко след 17:30 часа, на улицата между двете къщи спрял джип, марка
“Фолксваген“, управляван от подс. Д. В., от който веднага при спирането слязла подс. Н. Г.,
която се насочила към частния тъжител и сина му, прибиращи се в дома си. Отново започнал
спор относно паркирането на превозните средства на тротоара пред къщата на подсъдимите,
като частният тъжител П. Г. се опитал да влезе в двора на имота си, но подс. Н. Г. застанала
пред него, на портата, вградена в по - голямата врата, разперила ръце и му препречила да
влезе. От своя страна частният тъжител П. Г., подхващайки подсъдимата Г. под ръцете,
успял да я измести от малката входна врата на двора и да влезе в дома си, като подсъдимата
Н. Г. започнала да дърпа вратата в опит да я задържи отворена, а частния тъжител и сина му
в другата посока. В конфликта заедно с подс. Н. Г. се включил и подс. Д. В., който се
присъединил към нея в опита й да задържи портата отворена. При това левият крак на подс.
Н. Г. попаднал под вратата и бил притиснат от същата, от което тя изпитал силна болка и
започнала да вика.
Това провокирало намесата на подс. С. Г., който също се завтекъл към вратата и успял да
отвори голямата порта, в която малката била вградена. при което тримата подсъдими
навлезли в двора на частния тъжител. Тогава последният, заедно със сина си, се насочил към
вътрешната врата на двора, разположена на 5 - 6 метра по -навътре към къщата, но пътят им
бил препречен от подс. Д. В., който застанал пред нея. Същевременно другите двама
подсъдими – Н. Г. и С. Г. също се приближили като последният заел мястото на Д. В.,
заставайки на вратата, а Д. В. и Н. Г. започнали да блъскат частния тъжител П. Г., като
обяснявали, че автомобилът му не може да спира пред тяхната къща. Свидетелят А. И. се
опитал да ги отблъсне, но подс. Д. В. го ударил с глава, а подс. Н. Г. го одрала по лицето и
ръката. В това време частният тъжител се опитал да отвори вътрешната врата, но подс. С. Г.
го хванал за ръцете, а подс. Д. В. му нанесъл удар в главата, в областта на челото, както и
още няколко удара в областта на главата. Частният тъжител П. Г. паднал на земята, при което
подсъдимата Н. Г. го ритнала няколко пъти в областта на левия крак и лявата ръка.
5
След това тримата подсъдими напуснали двора на частния тъжител П. Г. и той, и сина му се
прибрали в дома си. Подс. Н. Г. се качила в лекия автомобил, марка “Фолксваген“,
управляван от подсъдимия Д. В. и двамата напуснали местопроизшествието.
Веднага след преустановяване на спречкването, а именно в 14:47 часа на 05.03.2020 г.,
подсъдимата Н. Г. се обадила от мобилния си телефон с номер **** на национален телефон
112 и подала сигнал за инцидента, като заявила,че във връзка с поредния възникнал по повод
паркиране конфликт са и нанесени удари от частния тъжител и сина му и желае да подаде
сигнал, поради което била насочена към 02 РУ - СДВР.
Малко по – късно, подс. С. Г. разбрал, че е изпуснал дистанционното на автомобила си в
чуждия двор и с дълъг прът се опитал да го достигне. Тези му действия били възприети от
свид. А. И., който излязъл в двора, взел ключовете и по - късно същата вечер частния
тъжител ги предал във 02 РУ - СДВР.
След като се прибрали в дома си, частният тъжител се почувствал недобре и поради
оплакванията синът му, свидетелят С. И., го закарал заедно със свид. А. И. до УМБАЛСМ
“Пирогов“, където частният тъжител бил прегледан на 05.03.2020 г. в 20:04 часа и му бил
издаден лист за преглед на пациент №032567.
На следващия ден – 06.03.2020 г. сутринта частният тъжител и свид. А. И. посетили кабинет
по съдебна медицина, където на частния тъжител П. Г. било издадено СМУ № 92.03 / 2020 г.,
в което са описани следните травматични увреждания - контузия на главата с изразен
подкожен хематом в лявата челна област с три охлузвания на същото ниво, придружена с
мозъчно сътресение, кръвонасядане на лява буза, контузия на лявата долно - челюстна става,
овално кръвонасядане на лявата мишница, контузия на лявата подбедрица, съпроводена с
оток, кръвонасядане и охлузване. Съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза същите в своята съвкупност представляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
На свид. А. И. пък било издадено СМУ № 93.03 / 2020 г., в което били отразени следните
травматични увреждания, констатирани при прегледа : контузия на главата с подкожен
хематом и охлузване в лявата челна област, охлузвания и оток на меките тъкани на лява
длан.
От своя страна, подс. Н. Г., на следващия ден 06.03.2020 г. в ранния следобед също посетила
кабинет по съдебна медицина, където след извършен преглед й било издадено СМУ № Ж –
16 / 2020 г., в което са отразени следните травматични увреждания : палпаторна болезненост
на гърба вдясно и на лявото бедро, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявото
ходило. Съгласно заключението на изготвената СМЕ, констатираните находки представляват
субективни оплаквания за болка в областта на гърба под дясната лопатка и на лявото бедро,
без видими травматични увреждания. Що се отнася до отока и кръвонасядането на гърба на
лявото ходило, то същите не се свързват с увреждане на здравето, респективно са довели до
болка и страдание.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към
6
предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства: показанията
на свид. С. И. и А. И., обясненията на подс. Н. Г. ( частично ), на подс. С. Г. ( частично ), на
подс. Д. В. ( частично ); писмените доказателства и доказателствени средства и чрез
експертните способи на доказване : съдебно - медицинска експертиза по отношение на
частния тъжител П. Г. ( л. 74 и сл. ) и съдебно - медицинска експертиза по отношение на
подс. Н. Г. ( л. 287 и сл. ), съдебно - техническа експертиза ( л.251 и сл. ), съдебно -
техническа експертиза ( л.94 и сл. ).
Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато
насока Софийски районен съд е направил съответен доказателствения анализ. Изводите
относно правно - релевантните факти са основани на достатъчен анализ на събраната
доказателствена маса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса -
извършено ли е от подсъдимите вмененото им в отговорност престъпно деяние,
контролираният съд е обсъдил подробно доказателствената съвкупност. Съотносимите към
процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото
доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване
принципите по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК.
В процесуален аспект, настоящият състав на Софийски градски съд не констатира
нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите
положения във връзка с поведението на подсъдимите, както и по отношение на фактите,
обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от първоинстанционния
съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на доказателствата по делото
достигна именно до същите. В контекста на съвпадението между фактическите констатации
на двете съдебни инстанции, неоснователни са доводите на жалбоподателите за
неправилност на първоинстанционната присъда.
На първо място, досежно наличните по делото гласни доказателствени средства въззивната
инстанция констатира, че същите биха могли условно да се обособят в две групи –
свидетелки показания на лица, които са близки родственици на частния тъжител П. Г. и
обясненията на подсъдимите Н. Г., Д. В. и С. Г.. По отношение на фактите, че между
участниците в процесния спор има конфликт, предшестващ инкриминираните събития,
както досежно периода, местоположението и повода за възникването на процесната
ситуация съдът приема за категорично доказани. И свидетелите, и подсъдимите излагат
непротиворечива информация досежно това кога, къде и защо подсъдимите са се
конфронтирали с частния тъжител П. Г. и сина му А. И.. Описаните фактическите
обстоятелства съдът приема за безспорно установени освен от цитираните гласни
доказателствени средства, така и от всички останали събрани и проверени по делото
доказателствени източници, които на практика по отношения на тези фактически
обстоятелства са по съществото си еднопосочни и безпротиворечиви.
7
Досежно останалите подлежащи на доказване обстоятелства с показанията си разпитаните
свидетели изнасят пред съда диаметрално различна информация от тази, доставена
посредством обянсенията на подсъдимите лица. Предвид, че е налице заинтересованост от
крайния изход на делото както от страна свидетелите А. И. и С. И. ( тъй като същите са
синове на частния тъжител П. Г. ), така и от страна на подсъдимите, съдът следва да цени
показанията, респективно обясненията след провеждането на обстоен, критичен и
всестранен анализ на всички доказателства по делото и едва след това да прецени на коя
част от изброените следва да даде вяра и на коя не. Именно след такъв самостоятелен анализ
на доказателствена съвкупност съдът прие, че с изключение на приетите за доказани по-горе
фактически положения, съдът следва да дискредитира обясненията на подсъдимите в
останалите им части. Съображенията за това са следните:
Първо, съдът ще обсъди депозираните от подс. С. Г. обяснения. В същите се съзират
вътрешни противоречия досежно обстоятелствата удряна ли е подс. Н. Г. или не. Най -
напред подсъдимият твърди, че дъщеря му Н. Г. е била бутана от страна на частния тъжител
П. Г. с целта последният да я отмести от входа на имота му. В този смисъл подс. С. Г.
заявява пред съда : “наведе се да хване дъщеря ми през кръста и да я премести от вратата за
да може да влезе“, “навря си главата между вратата и дъщеря ми и се опита да я премести“,
“дъщеря ми падна и аз не съм видял как я ударил точно“. По - нататък в хода на разпита
обаче, на зададени въпроси от страна на адв. П., подсъдимият С. Г. твърди : “Удари я с ръка.
Видях по гърба, когато я удари, по главата не съм видял.“ Съдът констатира несъответствие
и досежно обстоятелството каква е била ролята на С. Г. в процесните събития, тъй като
последният в обясненията си заявява, че се е намесил единствено доколкото да помогне на
дъщеря си да стане и да предпази частния тъжител и сина му от това подс. Д. В. да ги удари.
От една страна, нито едно лице, участващо в инкриминирания конфликт, освен подс. С. Г.
не изнася пред съда информация, че последният е предприемал действия свързани с
потушаване на конфликта и предотвратяване на нанасянето на удар от страна на подс. Д. В..
Нещо повече, видно от свидетелските показания както на С. И., така и от тези на А. И.
напълно непротиворечиво се описва, че подс. С. Г. в хода на развилата се ситуация е хванал
ръцете на частния тъжител П. Г., докато подс. Д. В. и подс. Н. Г. са му нанасяли удари.
На следващо мястото, настоящият съдебен състав съзира несъответствия и в обясненията на
подс. Н. Г.. Подсъдимата твърди, че пострадалият и сина му са пуснали кучетата и че едно
от кучетата е било до нея с “идеята да я напада“, като животното е било “насъскано“ срещу
нея. Същевременно обаче, заявеното в този смисъл от подсъдимата Н. Г. се опровергава
както от заявеното от свид. А. И., така и от обясненията на подс. С. Г., който в разпита си
пред Софийски районен съд твърди, че по време на целия конфликт частния тъжител П. Г. и
сина му са “искали да пуснат кучето“, но не и че са го сторили. Нещо повече, в отговор на
въпроси на адв. П., подс. Н. Г. заявява : “Кучето не беше пуснато. Когато тръгнахме да
излизаме от двора те вече пуснаха кучето.“
Забелязва се и друго противоречие в разказа на подсъдимата Н. Г.. Видно от заключението
по изотвената СМЕ, находяща се на л. 287-296, вещото лице твърди, че не е очаквано да
8
останат белези от нараняванията на Н. Г., които са констатирани с надлежно съдебно
медицинско удостоверение. Същевременно обаче подсъдимата пред Софийски районен съд
заявява, че все още носи белези от нанесените й на 05.03.2020 г. наранявания.
Също така в разказа си подс. Н. Г. на няколко пъти изразява несигурност по отношение на
конкретни удари, нанесени спрямо нея и в частност касателно факта кой е осъществил
същите – дали частния тъжител П. Г. или свид. А. И.. Подсъдимата Н. Г. оправдава
неубедеността си с твърдението, че навън е било тъмно и тя не е имала възможността да
възприеме точно ситуацията. Последното обаче категорично се опровергава от изготвената и
приложена по делото съдебно - техническа експертиза. От приложения в съобразително -
констативната част на експертизата снимков материал и с просто око се забелязва
обстоятелството, че се касае за светлата част на деня.
Не липсва противоречие и в заявеното от подс. Д. В.. Първоначално той твърди, че
подсъдимата Н. Г. единствено е инициирала разговор с частния тъжител П. Г. и сина му,
който те са отбягвали. За да успее да говори с тях, според подс. Д. В., тя е застанала на входа
на двора им с разперени ръце и крака с цел да им попречи да влязат обратно в къщата си. В
този момент за съда се появява и разминаването, тъй като подсъдимият твърди, че частния
тъжител П. Г. е хванал подсъдимата през кръста и “тръгва да влиза през нея, с нея, в смисъл
тръгва да я хваща през кръста, навежда се, хваща я през кръста и тръгва да я завлича
навътре, за да си влезе, при което А. тръгва след него“. След това, в разказа си подс. Д. В.
твърди, че частния тъжител П. Г. и сина му са “дърпали“ подс. Н. Г. навътре. Ситуацията е
интерпретирана и по още един начин, като подсъдимият Д. В. заявява, че са изпитвали
трудности при опита си с подс. С. Г. да помогнат на Н. Г. да напусне дворното място на
частния тъжител П. Г.. В тази връзка подсъдимият заявява : “По спомен видяхме някакъв зор
да я изкараме и като върна лентата, най - вероятно и те също са я дърпали.“
Също така, по отношение на ключовете на подс. С. Г., които са били изпуснати на
територията на имота на частния тъжител П. Г. подсъдимият Д. В. твърди, че същите са
били върнати от съседите им в някой от следващите дни посредством поставянето им в
пощенската кутия на жилището на подсъдимия. Тези данни, изнесени от подс. Д. В. също
категорично не се подкрепят посредством приложното писмено доказателство, а именно
протокол за доброволно предаване, находящ се на л. 238, видно от който частния тъжител П.
Г. е предоставил изпуснатите вещи на органите на реда още на инкриминираната дата.
Съдът констатира освен вътрешни противоречия в обясненията на подсъдимото лице и
такива със заявеното от подс. С. Г., който твърди че дъщеря му е паднала. Диаметрални
данни в тази насока възпроизвежда подс. Д. В., който на въпроси на адв. В. отговаря : “От
това спречкване нямам реален спомен някой да е паднал на земята”.
Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция достигна и до идентичен на
предходната извод досежно достверността на заявеното от подсъдимите. Разказите им освен
че са изпълнени с несъответсвие, от същите явно прозира двояката им природа освен на
гласно доказателствено средство, и на такова за защита. Категорично се откроява опита и на
тримата подсъдими да неглижират собствената си деятелност за сметка на преекспониране и
9
преувеличаване на участието на частния тъжител П. Г. и свид. А. И. в процесния случай. Ето
защо и съдът не намери основание да ревизира доказателствнеите изводи на Софийски
районен съд досежно коментираните гласни доказателствени средства. Напротив, анализът
на първата инстанция се приема за обстойно мотивиран и почиващ както на житейската
логика, така и на правилата за доказване в наказателния процес.
На следващо място, градският съд в този му състав напълно се доверява на показанията на
свидетелите А. И. и С. И.. Заявеното от свидетелите се явява както напълно подкрепено от
останалите гласни доказателствени средства, така и взаимно не се противоречи. И двамата
свидетели заявяват еднопосочно, че скандалът между страните по делото е започнал във
връзка със спор за паркомясто, а впоследствие подс. Н. Г. първа е предприела действия по
препречването на пътя на частния тъжител П. Г. и А. И.. Разказите и на двамата взаимно се
допълват и по отношение на ескалацията на процесния конфликт. Тези факти не се
разколебават както от изготвените съдебно - медицински експертизи и СМУ, така и от
назначената и приета по делото СТЕ, находяща се на л. 94 и сл. Напротив, всички изброени
доказателства и доказателствени средства напълно подкрепят заявеното от свидетелите.
Показанията и на двамата свидетели се явяват еднопосочни, логични, последователни и не
съдържащи съществени противоречия, поставящи под съмнение правдивостта им, поради
което и напълно резонно първият съд ги е поставил в основата на изводите си.
По - нататък първостепенният съд правилно е кредитирал заключението на СМЕ, което
изяснява, че частния тъжител П. Г. е имал следните увреждания : контузия на главата с
изразен подкожен хематом в лявата челна област с три охлузвания на същото ниво,
придружена с мозъчно сътресение, кръвонасядане на лява буза, контузия на лявата долно -
челюстна става, овално кръвонасядане на лявата мишница, контузия на лявата подбедрица,
съпроводена с оток, кръвонасядане и охлузване. Изброените в своята съвкупност
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК. Експертът е каегоричен и че така установените увреждания биха могли да се
получат по начин, сходен на установения в настоящия наказателен процес. Настоящият
съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира заключението на СМЕ, като го
намира за обосновано и мотивирано, счита същото за компетентно изготвено въз основа на
научен подход, отговарящо в пълнота на поставените задачи.
Не се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд относно пълната кредитируемост на
заключението на назначената в хода на съдебното производство СМЕ касателно подс. Г.. От
обсъжданото доказателствено средство се установява, че у подс. Н. Г. са констатирани
палпаторна болезненост на гърба вдясно и на лявото бедро, оток и кръвонасядане по
гръбната повърхност на лявото ходило. Според вещото лице палпаторната болезненост на
гърба вдясно и на лявото бедро представляват субективни оплаквания за болка в областта на
гърба под дясната лопатка и на лявото бедро, без видими травматични увреждания. Що се
отнася до отока и кръвонасядането на гърба на лявото ходило, то същите не се свързват с
увреждане на здравето, съответно са довели до болка и страдание.
От съществено значение за установяване обективната истина по делото е и заключението по
10
съдебно - техническа експертиза ( л.94 и сл. ), която съдът кредитира, тъй като същата е
извършена от вещо лице с необходимите знания и опит, като не възниква съмнение относно
нейната обоснованост. Въз основа на него по делото се установи кои лица са присъствали
при реализиране на инкриминираното деяние. Установи се също, че именно подс. Н. Г. е
потърсила първоначален контакт с частния тъжител П. Г., въпреки изразеното от негова
страна нежелание за разговор. Обследването експертно заключение освен източник на
релевантни към предмета на делото обстоятелства, послужи на съда и за проверка на
наличните гласни доказателствени средства. Ето защо и след като не намери основания за
дискредитирането съдът постави същото в основата на изводите си по същество.
Не се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд относно пълната кредитируемост на
заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-техническа
експертиза, находяща се на л. 251 и сл. Заключението възпроизвежда в писмен вид
съдържанието на аудио файлове и електронни картони, предоставени от Дирекция
„Национална система 112“ – МВР. Настоящият съдебен състав приема същото за обосновано
и мотивирано, както и компетентно изготвено въз основа на научен подход, отговарящо в
пълнота на поставените задачи.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите доказателствени
източници не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да
бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл.305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или
замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд,
който законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимите Д. В., Н. Г., С. Г. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В съответствие с материалния закон първата инстанция от обективна страна правилно е
изяснила, че подс. Д. Р. В. на 05.03.2020 г. в гр. София, ул. ****, в съучастие като
съизвършител с Н. С. Г. и С. Н. Г., като изблъскал П. Г., нанесъл му с юмрук и с удари с ръце
по главата, му причини лека телесна повреда – временно разстройство на здравето неопасно
за живота, изразяващо се в контузия на главата с изразен подкожен хематом в лявата челна
област с три охлузвания на същото ниво, придружена с мозъчно сътресение, кръвонасядане
на лява буза, контузия на лявата долно-челюстна става, овално кръвонасядане на лявата
мишница, контузия на лявата подбедрица, съпроводена с оток, кръвонасядане и охлузване.
От материалите по делото категорично се доказва и че подс. Н. Г., на 05.03.2020 г. в гр.
София, ул. ****, в съучастие като съизвършител с Д. Р. В. и С. Н. Г., нанасяйки удари с
11
ритници по лявата ръка и крак на П. Г., причинила на същия лека телесна повреда –
временно разстройство на здравето, изразяваща се в описаните по - горе увреждания.
Установява се също и че, подс. С. Н. Г. на 05.03.2020 г. в гр. София, ул. ****, в съучастие
като съизвършител с Н. С. Г. и Д. Р. В., хващайки за ръцете П. Г. за и държейки същия докато
са му нанасяни удари, му причинил лека телесна повреда – временно разстройство на
здравето неопасно за живота, изразяващо се в изброените по-горе наранявания.
От обективна страна е причинено увреждане на тъжителя. Това увреждане според
медицинския експерт се причинява от действие на твърд тъп или топръбест предмет ( по
механизма на удар или натиск с или върху такъв ) и е възможно да се получи по начини, за
които се съобщава в тъжбата, като експертът допуска същите да са получени и от човешки
крайници. Описаната контузия причинява временно разстройство на здравето неопасно за
живота, като правилно и законосъобразно и в контекста на ППВС № 3/1979 г. СРС е приел и
е квалифицирал деянието по чл.130, ал.1 НК.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд за субективната
съставомерност на деянието на подсъдимите, поради което не констатира основание за
тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК, като С. Н. Г. , Н. С. Г. и Д. Р. В. са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и са искали настъпването им.
Правилно е установено, че престъпния резултат е осъществен вследствие на съвместни
противоправни действия от страна на подсъдимите. Категорично се доказа, че подс. С. Г. е
осъществил действия по сломяване на съпротивата на ЧТ Г., а подсъдимите Н. Г. и Д. В. в
същия момент са нанасяли удари на частния тъжител П. Г..
Не на последно място, съдът следва да отговори на релевираните в частната жалба
възражения, че в конкретния казус е следвало първата инстанция да приложи института на
реторсия досежно подс. Н. Г., тъй като според нея и защитника й, нейните действия са били
в резултат на реципрочна телесна повреда, нанесена от страна на частния тъжител П. Г..
Градският съд в този му състав намира, че от доказателствата по делото не се доказа, че на
подсъдимата е нанесена същата телесна повреда. Напротив, видно от приложеното по
делото експертно заключение на СМЕ по отношение на Н. Г., констатираните увреждания
попадат в медико -биологичния признак “болка и страдание“. Не до същия резултат са
довели нараняванията, установени на частния тъжител П. Г.. Видно от СМЕ, находяща се на
л. 74 – л. 80 уврежданията на П. Г. са довели до “временно разстройство на здравето
неопасно за живота“. Именно поради различното естество на уврежданията на подсъдимата
и частния тъжител П. Г. и предвид задължителния характер на ТР № 51 от 16.09.1990 г. по
н.д. № 41 / 1989 г., на ОСНК на ВС съдът приема за акуратни изводите на Софийски районен
съд, че в конкретния казус института на реторсия се явява неприложим.
Не на последно място, съдът не се съгласява и с възраженията на защитата, че се касае за
деяние, осъществено от подсъдимите в условията на неизбежна отбрана. За да е налице
12
неизбежна отбрана по смисъла на нормата на чл. 12 от НК, следва нападнатият да е отвърнал
преди противоправното нападение да е приключило. Отбраняващият се при неизбежна
отбрана действа винаги в момента, в който нападението продължава и целта му е да го
отблъсне. От доказателствата по делото такова обстоятелство не се установява. Както
свидетелите очевидци, така и подсъдимите в разпитите си пред първия съд заявяват, че
подс. Н. Г. първа е започнала да удря входната врата за имота на частния тъжител П. Г..
Нещо повече, от разпитите на свидетелите А. И. и С. И., както и от заключението по
изготвената СТЕ ( л.94 ) се доказва, че подс. Н. Г. освен, че е бутала входната врата на
частния тъжител П. Г., същата е оказвала на частния тъжител и свид. А. И. съпротива при
опитите им да си влязат обратно в имота. Именно в целта си да преминат през вратата на
двора частния тъжител П. Г. и свид. А. И. са бутнали подсъдимата, вследствие на което и
подсъдимите Д. В. и С. Г. са се включили в конфликта. Последното обстоятелство води
настоящата инстанция на извода, че нападението срещу Н. Г. не е първоначланото такова, а
точно обратното. Подсъдимата Н. Г. първа е предприела действия по препречване входа на
имота на частния тъжител П. Г. и свид. Асапрух И., поради което и не би могло да се
направи извод за неизбежна отбрана.
Относно наказанието. Въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимите лица и наложеното им наказание по вид и размер.
Първоинстанционният съд законосъобразно е посочил, че за престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се и на тримата
подсъдими наказание районният съд правилно е установил, че към момента на деянието е
приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма настъпили съставомерни
имуществени вреди, подсъдимите не са осъждани, не са и освобождавани от наказателна
отговорност. Не са били налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Точно и вярно е отмерен от районния съд размерът на административното наказание глоба,
наложено на подсъдимата Н. Г. и подс. С. Г., а именно такава в минимален размер от по 1
000,00 ( хиляда ) лева за всеки един. Правилно първоинстанционният съд е отчел като
смекчаващо отговорността и на двамата подсъдими, че противоправното деяние,
осъществено от тях е било до известна степен предизвикано от предхождащ конфликт между
нейното семейство и това на частния тъжител П. Г., както и че подсъдимата е изпитала
болка непосредствено преди да осъществи деянието, за което й е потърсена наказателна
отговорност. Въззивният съд, подобно на Софийски районен съд, не констатира наличие на
отегчаващи отговорността на подсъдимите лица обстоятелства. С наложеното наказание в
пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху Н.
Г. и С. Г., като наред с това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо
останалите членове на обществото. В същото време, ще се даде възможност на Н. Г. и С. Г.
да се поправят и превъзпитат, без да бъде демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
Напълно акуратни са и изводите на Софийски районен съд досежно размерът на
13
административното наказание глоба на подс. Д. В., а именно в размер на 1 500,00 ( хиляда и
петстотин) лева. Правилно са преценени смекчаващите обстоятелства, а също и
отегчаващото такова, изразяващо се в най - висок принос по отношение на осъществения
престъпен резултат. Категорично се доказва в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, че именно подс. Д. В. е нанесъл удари в областта на главата на частния тъжител
П. Г., поради което се явяват резонни изводите на провверяваната инстанция в тази насока.
Настоящият съдебен състав, също приема, че със санкция в приетия размер най правилно
биха се изпълнили както индивидуалната, така и генералната превенция.
Отчитайки изхода на делото и позовавайки се на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
районният съд напълно резонно е решил и съпътстващите наказателноправното осъждане
въпроси, свързани с присъждането на разноските върху подсъдимите в равен размер за всеки
един от тях.
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което и намери, че присъда от
19.12.2023 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 6960 / 2020 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 131 състав, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, I въззивен състав
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 19.12.2023 година, постановена по Н.Ч.Х.Д. № 6960 /
2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15