Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 08.02.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На осми януари две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 317 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД предявен от „Е.М.”
ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.Д“, ул.
„Р.П.К. , чрез пълномощника адвокат Н.С.К., адрес за призоваване: гр.
.С.з.бул. „.., против С.Е.Е., ЕГН: ********** и Н.М.Е. с ЕГН **********
***.
В исковата
молба се твърди, че на 27.10.2008 г. в
гр. Карлово бил сключен Договор за потребителски кредит по кредитни програми
между „С.И.И.Б. Ад /С.Б./, в качеството на кредитор и С.Е.Е., ЕГН: **********,
в качеството му на кредитополучател и Н.М.Е. ЕГН **********, в качеството
ѝ на съдлъжник. Освен посочените длъжници, друго солидарно задължено
лице, наричано в договора „поръчител“, бил Х.В.И., ЕГН: **********. По силата
на този договор „С.И.И.Б. Ад отпускала на кредитолучателя потребителски кредит
в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева).
След усвояване на кредита, длъжникът и поръчителят
не изпълнили задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и
погасителния план, като останала непогасена сума по кредита в размер на 9133.17
лв. (девет хиляди сто тридесет и три лева и седемнадесет стотинки), включваща
(според Приложение №1 от Договор за цесия) главница – 8100.46 лв. и лихва –
1032.71лв..
На основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между
„С.Б.” АД и „Е.М.” ЕООД, задължението на С.Е.Е., съдлъжника Н.М.Е. и поръчителя
Х.В.И., произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми от
27.10.2008 г., било изкупено от „Е.М.” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите, Длъжниците били уведомени, че кредитор
спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане било „Е.М.” ЕООД.
Съгласно §5.2 от договор за продажба и прехвърляне на вземания от ..г. и т.4 от
приложено пълномощно, „Е.М.” ЕООД било изрично упълномощено от цедента – „С.Б.”
АД, да извършва уведомяване от негово име. С уведомленията до длъжниците на
25.03.2013 г. им било съобщено, че към датата на цесията, поради неизпълнение
на задълженията им по договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
На основание изпълнителен лист, издаден от Районен
съд гр. Карлово на 04.07.2014 г., длъжникът С.Е.Е., съдлъжникът Н.М.Е. и
поръчителят Х.В.И. били осъдени частично за сумата от 1250.00 лв. от общото им
задължение – 9133.17лв., както и за разноски от 25.00 лв.
„Е.М.” ЕООД пристъпило към принудително събиране на
остатъка от вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен
съд гр. Карлово за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
останалото задължение, а именно главница – 6850,46лв. и лихва – 358,02лв. Било
образувано частно гражданско дело № 23/2017 г. по описа на Районен съд гр.
Карлово, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Срещу издадената заповед ответниците С.Е.Е. и Н.М.Е. подали възражение, което
пораждало правния интерес на дружество да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищцовото дружество моли съда да признае за
установено, че ответниците С.Е.Е., ЕГН: ********** и Н.М.Е. с ЕГН **********
*** дължат на дружеството сумата от общо 6850.46 лв., представляваща остатък от
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми
от 27.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 06.01.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените разноски по
делото, включително и тези в заповедното производство.
Ответниците,
представлявани от пълномощника си адв.
С.Н., оспорват иска като недопустим и същевременно – неоснователен. Твърдят, че
искът бил недопустим с оглед липсата на доказателства, че е спазен преклузивния
едномесечен срок за предявяването му след подаване на възражението от длъжника,
както и че пред съда издал заповедта са представени доказателства за
предявяване на иска.
Ищецът се легитимирал като кредитор на задължението,
предмет на исковата молба, по силата на договор за цесия от ..г. с цедент
„С.Б.“ ЕАД и цесионер „Е.М.”. Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породяла
действие цесията, тя трябвало да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната
разпоредба предишния кредитор бил задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането.
Изрично в ал.3 на чл.99 от ЗЗД било посочено, че прехвърлянето има действие
спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено
от последния До този момент титуляр на вземането оставал цедентът. Липсвали
доказателства, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, а именно:
При преглед на описания договор за цесия се
установявало, че съгласно чл.4.2 от същия, той се прекратявал по право, когато
уговорената цена на вземанията не е изцяло заплатена в уговорения срок, а в
чл.5.2 било посочено, че цедента дава съгласието си и упълномощава цесионера да
уведоми длъжниците от името на цедента съгласно условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД
и в срока по чл.5.5, а именно 1 месец. От особено значение в конкретния случай
било да се установи заплатена ли е цената по договора, за да произведе действие
същия. Видно от представено потвърждение за извършена цесия на парични вземания
на основание чл.99 от ЗЗД било, че „С.Б." ЕАД е получила договорената
цена, но изявлението било направено през 2017 г.. Не били представени
доказателства кога е заплатена договорната цена. От посоченото доказателство
можело да се направи предположение, че същата е заплатена едва през 2017 г., от
която година било и потвърждението. В този смисъл договорът за цесия не бил
произвел своето действие и „Е.М.” ООД към момента на започване на заповедното
производство не бил надлежно легитимиран кредитор.
Съгласно нотариално заверено пълномощно от
16.11.2012 г. „С.Б.“ ЕАД упълномощавало Р.И.М. - Т. и Т.И.В. в качеството им на
управители на „Е.М.” ООД, преди цесията да има действие спрямо трети лица и
спрямо длъжника, а тя имала действие след съобщаването ѝ на длъжника от
предишния кредитор, да реализира правата на банката на кредитор, по отношение
„единствено на длъжниците от Приложение №1, спрямо, които имало вече образувано
заповедно, исково или изпълнително производство“ към ..г.. Към него момент
нямало образувано заповедно, исково или изпълнително производство срещу
ответниците като длъжници по договора за кредит. Следователно банката не била
предоставила представителна власт на „Е.М.“ ООД да я представлява като кредитор
по отношение процесния договор, а от своя страна адв. Ж.Д. не бил надлежно
упълномощено лице да прави уведомления от името на банката. В този смисъл не
била изпълнена императивната разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД и цесията не била
породила своето действие. Титуляр на вземането оставал цедентът. Липсвали
доказателства, че длъжникът бил надлежно уведомен за извършената цесия. С оглед
цитираните разпоредби на ЗЗД и предвид процесуална норма на чл.154 от ГПК, в
тежест на ищеца било да докаже извършеното уведомление на длъжника, като в
случая този факт бил недоказан. При тези фактически данни, се налагал изводът,
че цесията не произвела действие и вземането не било прехвърлено от стария на
новия кредитор. При това положение ищецът не бил активно легитимиран взискател
по цесията, поради което предявеният иск бил недопустим, респективно
неоснователен. В тази връзка следвало да се коментира и факта, че с цесията се
прехвърляло вземане, а не договор за потребителски кредит. Горното изисквало да
е налице вземане в определен размер. Ако се приемело, че се прехвърля вземането
по кредита, следвало да се конкретизират отделни анюитетни вноски по кредита с
конкретен падеж и да се търси плащането им, а не да се прехвърля цялото
вземане. Описаното логически поставяло въпроса, че за да е дължима цялата сума,
ведно с лихвите по договора за кредит, същия следвало преди прехвърляне на
вземането да е предсрочно изискуем и обявен за такъв от кредитора. В конкретния
случай липсвали доказателства, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
какъв е размера на вземането, каква част от него е изплатена, размера на
лихвите и таксите по него. В този смисъл не ставало ясно какво точно вземане е
прехвърлено и дали е такова или при липсата му на изискуемост не е все още
задължение с периодично изпълнение, което не е изискуемо изцяло,
В случай, че съда остави без уважение посоченото
възражение, ответниците молят да се приеме, че предявената претенция за сумата
от 6850.46 лв., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата била неоснователна, като я оспорват по основание и размер.
Твърдят недължимост на сумата, тъй като липсвало годно основание за започване
на заповедното производство. Правят и възражения, че били извършили плащане по
кредита, които не са взети предвид при предявяване на иска. Договорът за кредит
бил подписан при явно неизгодни условия за кредитополучателя и бил нищожен
поради противоречие с добрите нрави и противоречие на закона - нормата на
чл.143, т.3, т.5 и т.10 от ЗЗП.
Твърдият, че вземането, което се претендира не
съществувало, тъй като не били налице основанията за обявяване на предсрочна
изискуемост по визирания договор за кредит. Налице било отсъствие на
доказателства за уведомяването им като длъжници от банката, за обстоятелствата
относно предсрочна изискуемост на задълженията по договора. В конкретния случай
не се съдържало достатъчно информация за вземането – данни за договора за
банков кредит, пораждащи вземането /размера на разрешения и усвоения кредит,
крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита – главница и лихви,
респективно за непогасения остатък от него. Не било посочено кои конкретно
вноски в какъв размер и при какъв падеж не са погасени от длъжниците, като не
било конкретизирано дали това са вноски за главница, за лихва или такси. Не
били налични доказателства, от които може да се проследи движенията на
средствата по сметката и да се прецени дали е настъпило твърдяното
неиздължаване на съответните месечни вноски от кредитополучателя и датите на
техните падежи, както и действащия размер на вземането, което прави целия дълг
предсрочно изискуем. Липсвала и информация за платените вноски, за техния
размер, за падежа на които са станали изискуеми. Не било посочено откога
длъжникът е изпаднал в забава, за да се счете, че се е сбъднало условието или
по-скоро за банката да настъпи основание да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Липсвали по делото доказателства за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита. Единствено в приложените уведомления за
извършено прехвърляне на вземания се съдържал текст, че кредита бил обявен за
предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задълженията към ..г.. Същото,
обаче не можело да се приеме, че е уведомление за предсрочна изискуемост до
длъжниците, В него не се съдържал размер на задължението. Не било посочено за
кои периоди, за кои задължения и при какъв падеж на плащанията е била налице
задлъжнялост. Липсвало детайлно позоваване на основанията, водещи до наличието
на задълженията. При липсата на преценка на всички елементи било неясно как е
преценено, че е налице неизпълнението на същите и съответно просрочие на
задълженията.
С оглед гореизложеното ответниците твърдят, че
липсват доказателства за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита по
смисъла на чл.60 от ЗКИ, а уведомления за извършено прехвърляне на вземания не
били изявления в този смисъл. Те били подписани и от лице, което нямало
представителна власт да извършва действия от името на банката в този смисъл.
Ответниците оспорват каузата, която лежи в основата
на заповедното производство, а именно – договора за кредит. За възникването на
оспорваното каузално правоотношение следвало да е налице договор и изпадането
на длъжника в забава. Наличието на договор от своя страна следвало да е
съобразено с разпоредбите на закона, за да произведе същия своето действие. В
конкретния случай твърдят, че сключеният договор за кредит бил нищожен, сключен
при наличие на противоречие с добрите нрави и противоречие на закона. Считат,
че клаузите в него били уговорени във вреда на длъжника и не отговаряли на
изискванията за добросъвестност, което водело до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредиторите и длъжниците, като изпълнението на
задълженията на същите се поставяло в зависимост от условие, чието изпълнение
зависело единствено от волята на кредитора. Клаузите в процесния договор
противоречали и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Тя била приета и станала
част от българското законодателство със Закона за защита на потребителите.
Такива неравноправни клаузи била тази по чл.4 от договора за кредит, в която
банката била определила необосновано завишена годишна лихва. Неравноправна била
и клаузата по чл.4(4), в която било определено необосновано завишено обезщетение
за забава. Такива били и клаузите в чл.12 и чл.20 от Договора, а тези в
чл.4(2), чл.4(4), чл.4(5), чл.5(2) и чл.6(2) били нищожни.
Ответниците молят съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан и да им присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са в заверен препис Договор за
потребителски кредит по кредитни програми с приложен погасителен план, от които
е видно, че договорът е сключен на 27.10.2008 г. между „С.И.И.Б. Ад, от една
страна – в качеството на кредитор, и от друга – длъжника С.Е.Е., съдлъжника
Н.М.Е. и поръчителя Х.В.И.. Съгласно уговореното, банката е отпуснала на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 10 000 лв. със срок за издължаване 120 месеца
от датата на усвояването му.
От представения в препис договор за прехвърляне на
парични вземания от ..г., се установява, че цедентът С.Б. ЕАД продава на
цесионера Е.М. ООД вземанията, подробно описани в Приложение №1 към договора,
където под №1998 е вписан общият дълг на С.Е.Е. в размер на 10 000 лева.
По делото е представено в препис нотариално заверено
пълномощно от 16.11.2012 г., с което П.Г.А.и Х.А.Ф.в качеството си на законни
представители на С.Б. ЕАД упълномощават Р.И.М. - Т. и Т.И.В., представляващи
Е.М. ООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от ..г., да
реализират правата на банката по отношение на длъжниците от Приложение 1,
включително и с право да изготвят, подписват и предприемат действия по връчване
на уведомления по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД /т.4 от пълномощното/ и да
преупълномощават адвокати и адвокатски дружества /т.8/.
Представено е в препис пълномощно от 03.06.2013 г., с
което управителят на Е.М.ООД Р.И.М. - Т. е упълномощила Адвокатско дружество
„И. и Д.“, ЕИК: ****, представлявано от адв. И.И.и адв. Ж.Д. да реализират
правата на упълномощителя, във връзка с договора за цесия от ..г. между С.Б. ЕАД и Е.М. ООД, включително
и с право да уведомяват длъжниците съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД /т.5
от пълномощното/ и да преупълномощават адвокати и адвокатски дружества /т.10/.
С последващи пълномощни управителят на Е.М. ООД Р.И.М.
– Т. е преупълномощила Адвокатско дружество „И. и Д.“, представлявано от адв.
И.И.и адв. Ж.Д., а те от своя страна – адв. И. И., адв. Ж.Д. и адв. Н.К., да
реализират правата на Е.М. ООД в качеството му на цесионер по договори за
цесия.
Адвокатско дружество „И. и Д.“, представлявано от адв.
И.И.и адв. Ж.Д. е с актуално състояние „И. и Д. – Адвокатско дружество“, видно
от представеното удостоверение с изх. №1770/23.11.2016 г. на Старозагорски
окръжен съд.
Представена е справка от Търговския регистър, от която
се установява, че е. м. еоод, ЕИК: .. е
правоприемник на Е.М. оод, ЕИК: ...
От представените Уведомление с изх. № 191/12.03.2013
г., Уведомление с изх. № 192/12.03.2013 г. и разписки за доставяне е видно, че
С.Б. ЕАД, чрез пълномощника си адв. Ж.Д., е уведомила ответниците С. и Н. Е. за
извършената на ..г. цесия на задължението им. В разписките е отбелязано, че
уведомленията са получени от адресатите на 25.03.2013 г. В уведомленията
изрично е посочено, че задължението е станало предсрочно изискуемо и от тази
дата всички плащания на дължими суми по Договора за кредит 27.10.2008 г. следва
да бъдат по сметка на Е.М. ООД.
От приложеното по делото ч. гр. д. №23/2017 г. по
описа на РС Карлово е видно, че по заявление на „Е.М.” ЕООД е била издадена
заповед №10/10.01.2017 г., с която е било разпоредено на длъжниците С.Е.Е.,
Н.М.Е. и Х.В.И. да заплатят солидарно на кредитора
(ищцовото дружество) следните суми: сумата от 6850.46 лв. (шест хиляди
осемстотин и петдесет лева и четиридесет и шест стотинки), дължима по Договор
за потребителски кредит по кредитни програми от 27.10.2008 г.; сумата от 358.02
лв. (триста петдесет и осем лева и две стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 27.10.2008 г. – дата на сключване на договора до датата на
подаване на заявлението – 06.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 06.01.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 144.17
лв. (сто четиридесет и четири лева и
седемнадесет стотинки) лева – разноски по делото.
В срока по чл.414 от ГПК С.Е.Е. и Н.М.Е. са възразили
срещу Заповедта, а „Е.М.” ЕООД е предявило настоящия иск за установяване на
вземането си в законовия едномесечен срок.
Приложени са по настоящото дело ч. гр. д. № 1072/2013
г. по описа на РС Карлово и гр. д. № 1240/2013 г. по описа на РС Карлово, от
които се установява, че също са били образувани по заявление, а впоследствие –
искова молба, на „Е.М.” ООД срещу С.Е.Е., за вземане по същия Договор за
потребителски кредит от 27.10.2008 г.. Исковото производство е приключило с
одобрена от съда спогодба, съгласно която ответникът С.Е.Е.
признава задължението към Е.М. ООД, ЕИК .. в размер на сумата 1250.00
лева, ЧАСТИЧНО дължима по Договор за потребителски кредит по кредитни програми
от 27.10.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1072/2013 г. в съда - 25.07.2013г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева – разноски по делото за
платена държавна такса. Със спогодбата е уговорен погасителен план за изплащане
на задължението.
От заключението на приетата по делото ССчЕ, която съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че към датата
на извършване на цесията – ..г., неиздължените суми, дължими от
кредитополучателя са в общ размер на 11556.90 лева, от които 8156.02 лева – за
главницата по кредита и 3206.48 лева – за договорената лихва. В хипотезата на
ненастъпила предсрочна изискуемост вещото лице установява, че:
- към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
дължимата главница е 5572.92 лева, дължимата договорна лихва е 1838.38 лева, а
дължимата законова лихва е 439.10 лева;
- към датата на подаване на изготвяне на експертизата
– 17.11.2017 г., дължимата главница е
6693.65 лева, дължимата договорна лихва е 2001.75 лева, а дължимата законова
лихва е 972.20 лева.
Останалите представени
писмени доказателства не променят направените изводи.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По допустимостта:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в
едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя „Е.М.”
ЕООД, че е постъпило възражение от длъжниците С.Е.Е. и Н.М.Е..
По основателността на иска по чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД:
От представените писмени доказателства се установи по
несъмнен начин, че С.Е.Е. е кредитополучател по Договор за потребителски кредит по кредитни програми
от 27.10.2008 г. предоставен му от „С.И.И.Б. Ад в размер на 10 000 лева.
Съдлъжник по кредита е съпругата му Н.М.Е., а поръчител лицето Х.В.И.. Кредитът
е бил изцяло усвоен на 28.10.2008 г., видно от заключението на ССчЕ.
Възраженията на ответниците се свеждат до
валидността на договора за цесия от ..г. с който цедентът „С.Б.“ ЕАД е
прехвърлил вземането на цесионера „Е.М.” ООД и надлежното им уведомяване,
уведомяването им за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и наличието
на неравноправни клаузи в договора за кредит.
Съдът не споделя тези възражения и намира иска за
основателн и доказан. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като за да породи действие спрямо длъжника,
съобразно ал.4 на цитираната разпоредба, прехвърлянето следва да бъде съобщено
на последния. В константната съдебна практика е прието, че съгласно
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие
спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде
извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на
закона е
длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е
носител на вземането (ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123
от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В случая е
безспорно, че преди завеждане на исковата молба ответниците са били надлежно
уведомени от цедента С.Б. ЕАД, представляван от надлежно упълномощения адв. Ж.Д.,
за извършената цесия, доколкото известията за доставяне на уведомленията са
били върнати с отбелязване, че са получени от адресатите на 25.03.2013 г.. С
оглед изложеното съдът намира, че ищецът
се легитимира като кредитор на ответниците по Договор за потребителски кредит
по кредитни програми от 27.10.2008 г., а
от тук и че цесията е породила действие спрямо него.
На следващо място, съдът счита, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила. В хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или
се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Въз основа на изложеното се
приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Банката кредитор може да
иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие
следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд. По делото е
безспорно установено, че преди подаване на заявлението ищецът е обявил на
длъжника предсрочната изискуемост – с надлежно връчени на 25.03.2013 г. Уведомление с изх. №
191/12.03.2013 г. и Уведомление с изх. № 192/12.03.2013 г.. Освен това фактът
на уведомяването на ответниците за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
следва да се приеме за доказан и на основание чл.176, ал.3 ГПК, доколкото
същите не са се явили лично, за да дадат обяснения, въпреки, че са били
призовани.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответниците досежно наличието на неравноправни клаузи в Договора за
потребителски кредит от 27.10.2008 г.. Неравноправните клаузи в потребителски договори са
уредени в гл.VІ от Закона за защита на потребителите. В чл.143 е дадена
дефиниция на неравноправна клауза и са изброени хипотези, при които една клауза
в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Изброяването на хипотезите, при които една уговорка в договора се
явява неравноправна, не е изчерпателно, поради което във всеки един случай
следва да се прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл.143 ЗЗП,
дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените случаи на т.1
до т.17 от цитираната норма. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП,
обаче, следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не са
индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, или
индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да попадат в хипотезите
по чл.143 ЗЗП. В ал.2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез
метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. В конкретния случай съдът приема, че клаузите на договора,
сключен между банката и кредитополучателя са индивидуално уговорени. Договорът не е сключен при общи
условия, кредитополучателят е разполагал с необходимата предварителна
информация и е взел информирано съгласие за сключване на договора. Фактът, че
договорът не е сключен при общи условия и това, че е сключен в близост до
населеното място където се намира постоянния и настоящ адрес на потребителя, и че е имал достатъчно време както
предварително да се запознае с клаузите така и да въздейства, респективно да
иска тяхната промяна, респективно да промени условията за сключване и
изпълнение на договора, означава, че потребителят е имал реалната възможност да
упражни правото си да въздейства върху всички клаузи, вписани в договора.
Твърдения за обратното не са изложени. Фактът, че договорът е сключен при тези
условия, означава, че кредитополучателят след обсъждане ги е одобрил, съгласил
се е с тях, в резултат на което е и подписал договора. Не се установява
твърдението на кредитополучателя, че е налице едностранно наложени
неравноправни клаузи. От клаузите на договора не се установява да са налице
такива неравноправни клаузи, още по-малко да са едностранно наложени от банката
кредитор. Това твърдение на ответниците по никакъв начин не е подкрепено с
посочване на осъществили се конкретни факти и обстоятелства, които като
резултат да са довели сключване на договора със съдържащи се в него едностранно
наложени неравноправни клаузи.
По изложените съображения съдът намира, че искът с
правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД е
основателен и доказан в пълния предявен размер и го уважава изцяло – доколкото
със ССчЕ е установен размер на вземането по-висок от претендирания.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на
спора, на ищеца следва да присъдят и сторените в исковото и заповедното
производство деловодни разноски, възлизащи на общо на 994.02 лева, от които:
114.17 лева за държавна такса по заповедното производство; 129.85 лева за
държавна такса по исковото производство; 150.00 лева – депозит за
възнаграждение на вещо лице и 600.00 лева – адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на
чл.422 от ГПК от „„Е.М.” ЕООД, с ЕИК
.., със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.Д“, ул. „Р.П.К. , чрез
пълномощника адвокат Н.С.К., адрес за призоваване: гр. .С.з.бул. „.., че
С.Е.Е., ЕГН: ********** и Н.М.Е. с ЕГН ********** ***, дължат на „Е. М.“ ЕООД сумата от общо 6850.46 лв.
(шест хиляди осемстотин и петдесет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща остатък от неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит по кредитни програми от 27.10.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 06.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Е.Е.,
ЕГН: ********** и Н.М.Е. с ЕГН ********** *** да заплатят на „Е.М.” ЕООД, с ЕИК
.., със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.Д“, ул. „Р.П.К. , чрез
пълномощника адвокат Н.С.К., адрес за призоваване: гр. .С.з.бул. „..,
сумата от общо 994.02 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева и две
стотинки), представляваща разноски по делото, от които:
114.17 лева – държавна такса по заповедното производство; 129.85 лева –
държавна такса по исковото производство; 150.00 лева – депозит за възнаграждение
на вещо лице и 600.00 лева – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.