№ 36
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120204731 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е
по жалба на П. Т. Л. против Наказателно постановление № 346а-81/23.08.2021 г.
на Началник на Районно управление – С., с което на жалбоподателката на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Жалбоподателката не се
счита за виновна в това да е извършила нарушение и оспорва приетата от
административно-наказващия орган фактическа обстановка. Претендира отмяна
на атакуваното постановление като неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2021 г. вечерта жалбоподателката П. Т. Л. посетила бистро „К.“
на ул. „В“ * в гр. Ч. Около 21,00 часа между Л. и персонала на заведението
възникнало пререкание относно обслужването й. По този повод и след сигнал на
ЕНН 112 на място били изпратени полицейски служители на Районно управление
– С. – св. Г. Ив. Д. /мл. автоконтрольор/ и Б. В. С. /мл. инспектор/. В 21,30 ч.
1
служителят С. на основание чл. 65 от ЗМВР съставил на Л. като клиент на
заведението и на Н.П.К. – управител на заведението, протоколи за
предупреждение да не се саморазправят. След около 20 минути, отново по сигнал,
полицейските служители повторно били изпратени в бистрото, където
управителят им заявил, че Л. обиждала персонала, разливала питиета по масата и
го заляла с вино. Същата била задържана и отведена в Районно управление – С.,
където св. Д. В. Д. й съставил АУАН № 346а-74/17.08.2021 г. за това, че на
17.08.2021 г. около 21, 30 ч. в гр. Ч, на ул. „В“ *, в бистро „К.“, при извършена
полицейска проверка не изпълнила разпореждане на полицейски орган,
изразяващо се в устно разпореждане да не влиза в саморазправа и пререкания с
персонала на заведението, като съзнателно възпрепятствала изпълнението на
възложените му функции по служба, с което виновно нарушила чл. 64, ал. 4 от
ЗМВР.
Въз основа на АУАН административно-наказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление, възприемайки отразените в акта
фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението, изключая словно
описание дали разпореждането е издадено от полицейски орган, като е
санкционирал жалбоподателката на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР с глоба в
размер на 100 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, в това число докладна записка и 2 бр. предупредителни протоколи,
както и от данните в показанията на свидетелите Г. Ив. Д. – полицейския
служител, посетил местонарушението два пъти и Д. В. Д. – актосъставител.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на
05.10.2021 г. Жалбата е депозирана на 11.10.2021 г. по пощата.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. В
административно-наказателната преписка обаче липсват доказателства за
компетентност на издателя на НП и съставителя на АУАН, съгласно
регламентиращата компетентността разпоредба на закона – чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от
2
ЗМВР, поради което е недоказано в производството дали АУАН е съставен от
оправомощено длъжностно лице и дали НП е издадено от оправомощен наказващ
орган.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство
са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление, като е приложен и
неправилно материалният закон, поради което са налице основания за отмяна на
обжалваното постановление като незаконосъобразно.
В АУАН и НП нарушението не е индивидуализирано по начина, изискуем
съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – фактите, които
са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното
нарушение, не са описани в акта и наказателното постановление по недвусмислен
и достатъчно разбираем начин. Налице е недостатъчност на конкретика в
словното обвинение при индивидуализация на нарушението. При
възпроизвеждане на фактите липсва изрично отразяване на конкретното
поведение, предприето от нарушителката, чиито обективни и субективни
параметри консумират състава на предявеното й нарушение. Формално са
изписани признаците на административното нарушение, такива, каквито са
установени от законодателя в съответните правни норми, без да бъдат ангажирани
фактите, с които се изпълват отделните елементи на същото, относими поне към
обективните признаци на нарушението. Последното възпрепятства възможността
да се извърши преценка дали приетите за неизпълнение действия или бездействия
действително са годни да реализират състав на нарушение, както с оглед своето
съдържание, така и с оглед интензитета си. Така очертаните факти следва
задължително да присъстват в обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не
биха могли да се извеждат и допълват въз основа приобщения към делото
доказателствен материал или да се разбират едва в хода на съдебното следствие.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че елементи от състава на нарушението
е незаконосъобразно да се извеждат по подразбиране и/или по предположение,
още по-малко за неговото установяване да се използва техника на препращане към
съдържанието на документи или изявления, съществуващи като факти извън
материализираното волеизявление на наказващия орган. Последните биха могли
да се ползват единствено с оглед тяхната доказателствена стойност за
установяване съществуването на твърдени обстоятелства. Проявеният подход е
равнозначен на допълване на властническата воля на АНО, което опорочава
задължително установената форма на актовете в административно-наказателния
3
процес. От друга страна, при преглед на НП е налице разминаване между
фактическото описание на извършеното нарушение и приложената санкционна
разпоредба. В НП е възприето, че жалбоподателката не е изпълнила устно
полицейско разпореждане, с което „съзнателно възпрепятства изпълнението на
възложените му функции по служба“, без изобщо да е вписано на кой са
възложени тези служебни функции. Посоченото описание може да бъде
съотнесено към разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която, който
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с
глоба от 500 до 1000 лева, ако извършеното не съставлява престъпление. Така
описаното деяние обаче е било квалифицирано по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, който
предвижда, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100 до 500 лева. Очевидно е същественото разминаване между
двете цитирани разпоредби, респ. между описаното поведение на
жалбоподателката и приложената санкционна разпоредба на чл. 257 от ЗМВР,
която едновременно очертава и изпълнителното деяние на нарушението. Освен
това не става ясно изпълнението на кои възложени им функции са били
възпрепятствани да изпълнят полицейските органи. Описанието на обвинението
съдържа множество факти без логическо единство и последователност, като тази
формулировка индикира неяснота кое точно е изпълнителното деяние на
санкционираното поведение. Разкритата неяснота по фактите в тяхната
съвкупност е довела и до несъответствие между фактическото и правното
основание за ангажиране на отговорност. В обжалвания акт правната рамка, под
която е ангажирана отговорността, се явява неправилна спрямо фактически
описаното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Така посоченото
нарушение безспорно накърнява правото на защита на жалбоподателката и няма
как да бъде отстранено, тъй като прилагането на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от
ЗМВР би означавало едновременна промяна на фактическите обстоятелства и
прилагане на закон за по-тежко наказауемо нарушение. Освен това, вмененото на
жалбоподателката нарушение касае неизпълнение на устно разпореждане при
повторното посещение, каквото не се доказа от гласните доказателства да й е
отправяно, а се установи, че директно е била задържана и отведена в Районно
управление – С.. Полицейските разпореждания се класифицират на устни и
писмени. В нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР изрично е записано, че
разпорежданията са писмени, като законодателят регламентира възможността да
бъдат отправяни и устни разпореждания, но в текста на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.
4
Следователно, за да бъде осъществено нарушение на тази законова разпоредба,
следва да е налице валидно отправено разпореждане на съответен служител, което
да не е изпълнено от адресата /лицето/, спрямо което е отправено. Безспорно е, че
в случая е имало писмено разпореждане, инкорпорирано в предупредителния
протокол от първата проверка, за чието неизпълнение обаче не е съставен АУАН
и не е посочен състав на нарушение по чл. 64, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ЗМВР,
като е налице доказателствена недостатъчност за издадено устно полицейско
разпореждане при втората проверка, към момента на която е съотнесеното
поведение на жалбоподателката. В тази връзка се констатира и противоречие
между посочения в АУАН и НП час 21,30 ч. и доказателствата в преписката
относно кога е реализирано твърдяното нарушение. Визираният в акта и
постановлението час на извършване е в 21,30 ч., а според събраните гласни
доказателства се касае за последващ период – 20 минути след този час – при
повторната полицейска проверка. Времето на извършване на нарушението е
особено съществен елемент от императивно изискуемото съгласно чл. 42, ал. 1, т.
3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съдържание на АУАН и издаденото въз
основа на него НП, тъй като това изискване към фактическото обвинение по
АУАН и НП гарантира спазване на принципа за налагане на наказание за това
нарушение, което е установено по реда на ЗАНН. Във връзка с разкритото
противоречие относно момента на първата проверка, по време на която е съставен
предупредителен протокол и последващото посещение на полицейските
служители, в резултат на което е съставен АУАН, събраните по делото писмени и
гласни доказателства не сочат на описаното в НП деяние, с което
жалбоподателката да е реализирала състав на административно нарушение във
връзка със задължение по чл. 64, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗМВР за неизпълнение на устно
разпореждане на полицейските органи по изпълнение на функциите им, както и
такова разпореждане да е отправено към нея от компетентен орган, посочен в чл.
57, ал. 1 от ЗМВР. Това е така, тъй като съобразно чл. 57, ал. 1 от ЗМВР
полицейски органи са органите на Главна дирекция „Криминална полиция”,
Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”,
Областните дирекции, Специализирания отряд за борба с тероризма, Дирекция
„Сигурност на Министерството на вътрешните работи” и звената „Общинска
полиция”, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6 ал. 1, т. 1 – 3, 6
и 7 от ЗМВР. Г. Ив. Д. на длъжност мл. автоконтрольор и Б. В. С. на длъжност
младши инспектор са били служители на Районно управление – С., но нито в акта,
нито в издаденото въз основа на него постановление, е конкретизирано, че
5
разпореждането, което не е било изпълнено от П.Л., е било издадено от орган на
МВР. В НП дори има пропуск в дословното възпроизвеждане на фактите от
АУАН досежно вписания в акта „полицейски орган“. По този начин съдът не
може да прецени дали разпореждането е издадено от полицейски орган по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, респ. направено ли е било това в съответствие с
възложените му функции, само в който случай разпореждането би имало
задължителен характер и същото следва да бъде изпълнено. Във фактическото
описание на нарушението в НП не е посочено кой е отправил полицейско
разпореждане и обстоятелствата, които го определят като орган на МВР.
Доколкото това е съставомерно обстоятелство за нарушението по чл. 64, ал. 4 от
ЗМВР, непосочването му е накърнило защитата на жалбоподателката по
съставомерни факти, относими към приписваното й нарушение, а и не дават
възможност на съда да извърши дължимия правораздавателен контрол и преценка
имал ли е право издалият неизпълненото полицейско разпореждане да издава
такова, респективно имал ли е нарушителят задължение да го изпълнява.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на
административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Жалбоподателката не е представила доказателства за сторени разноски в
производството по оспорване на наказателното постановление, нито е поискала
присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 346а-81/23.08.2021 г. на
Началник на Районно управление – С., с което на П. Т. Л., с ЕГН **********, от
***, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6