Определение по дело №1293/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1462
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 19 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20197050701293
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………………….2019г., гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на трети юни 2019г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЙОТОВА адм.д.1293/2019.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр. 225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Спайс 52“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Бяла черква“ № 14, ет.6, представлявано от управителя Стела Кънчева Станчева, против Заповед № 62/23.04.2019г. на Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, с която е наредил в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройки към сграда с идентификатор 10135.1505.12.3“ в ПИ с административен адрес ул.“Братя Миладинови“ № 102, гр.Варна; като след влизане в сила на заповедта да бъде отправена покана до неизвестен извършител за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят твърди, че за него е налице правен интерес от оспорване на заповедта, независимо че не е адресат на същата, тъй като ползва имота на годно правно основание – договор за наем.

Съдът намира горното възражение за неоснователно. Константна е съдебната практика, че в съдебноадминистративните производства по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи, заинтересовани страни са само адресатите им. „Адресати на заповедта“ по смисъла на § 3 ал.1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахването му. Право на органа е да прецени срещу кой или кои от посочените лица да бъде издадена заповедта по чл.225 ал.1 или по чл.225а ал.1 от ЗУТ, с което тези лица стават нейни адресати. Тази преценка е израз на оперативната самостоятелност, с която разполага издателят на акта и подлежи на преценка от съда, но едва при разглеждане на спора по същество.

В случая оспорващото дружество не фигурира в заповедта като нейн адресат. Жалбоподателят е наемател на сградата на посочения административен адрес, в т.ч. и на пристройките определи като незаконен строеж с процесната сграда. Доколкото обаче наемателите в производството по чл.225а ал.1 от ЗУТ не са заинтересовани лица, за същия липсва активна процесуалноправна легитимация и правен интерес от оспорване на заповедта, от което следва недопустимост на жалбата на основанието по чл.159 т.4 от АПК, приложим на сонование чл.228 от ЗУТ.

Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение № 1814/04.10.2018г. по адм.д. № 2344/2017г. на Адм.съд-Варна /приложено за сведение към настоящото определение/ е отменена предходна, идентична заповед в частта, в която е било прието, че „Спайс 52“ ООД може да бъде адресат на заповедта.

С оглед твърденията на дружеството за вложени значителни средства в наетия обект, следва да се посочи, че движимите вещи и оборудването, в които са вложени средства, могат да бъдат отстранени преди изпълнение на заповедта, а останалите отношения, възникнали на основание сключения договор за наем, следва да бъдат уредени по общия исков ред със собственика на обекта.

Предвид гореизложеното, доколкото жалбоподателят не е и не би могъл да бъде адресат на процесната заповед, съдът намира, че за него не е налице правен интерес от оспорване на същата. Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време на процеса. Липсата на правен интерес у жалбоподателя, има за последица процесуална недопустимост на жалбата, с която съдът е сезиран и прекратяване на съдебното производство.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.159 т.4 от АПК, съдът намира, че  жалбата, с която е сезиран следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Воден от горното, съдът

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Спайс 52“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Бяла черква“ № 14, ет.6, представлявано от управителя Стела Кънчева Станчева, против Заповед № 62/23.04.2019г. на Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, с която е наредил в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройки към сграда с идентификатор 10135.1505.12.3“ в ПИ с административен адрес ул.“Братя Миладинови“ № 102, гр.Варна; като след влизане в сила на заповедта да бъде отправена покана до неизвестен извършител за доброволно изпълнение; и ПРЕКРАТЯВА  производството по адм. дело № 1293/2019г. по описа на Административен съд – Варна.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :