Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 419 ал. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. К. М. от гр. Х., чрез пълномощник А. М. Г. от АК- Х. против разпореждане от 13.01.2014 г., постановено по гр. д. № 11/2014 г. по описа на Районен съд- М., с което е уважено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение № 1 и изпълнителен лист. Жалбодателката счита разпореждането за недопустимо, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Изложени са подробни съображения. Твърди се, че разпореждането е недопустимо, поради липса на процесуалната предпоставка- компетентност на Районен съд- М. да се произнесе по искането. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение адресът на жалбодателката бил посочен в гр. М., докато от 2009 г., тя и бившият й съпруг били с постоянен адрес в гр. Х.. Подсъдността на делото в рамките на заповедното производство била регламентирана в чл. 411 ал. 1 от ГПК- заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника като за наличието на местна к¯мпетентност в заповедното производство, районният съд следи служебно. Определената в закона местна подсъдност била от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Жалбодателката счита, че компетентен да издаде обжалваното разпореждане бил Районен съд- Х., което било достатъчно основание то да бъде обезсилено. Алтернативно се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Счита се, че обжалваното разпореждане било постановено въз основа на нередовен документ от външна страна, който не подлежал на изпълнение. Твърди се, че в печата, положен под договора за заем от 05.01.2009 г., нотариусът удостоверил, че подписите са положени от Е. Н. С.- заемодател, Н. И. С.- заемополучател и К. К. С.- заемополучател, но подпис на последната нямало положен, което означавало, че нотариалното удостоверяване било нищожно и документа не можел да се ползва като такъв за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Излагат се съображения и за това, че в представения договор за заем не се съдържало признание за реално получаване на претендираната сума от заемателите, което обосновавало неизпълнение на изискванията на чл. 418 ал. 3 от ГПК. Искането е да се отмени атакуваното разпореждане като се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, и се обезсили заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Претендират се разноски съгласно представен списък.

При извършената проверка при и по повод подадената жалба, въззивният съд констатира:

Разпоредбата на чл. 419 ал. 1 от ГПК предвижда, че разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, издадена в производството по чл. 417, се връчва от съдебният изпълнител, който съгласно чл. 428 ал. 1 от ГПК е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок, а когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й. В случая, видно от представената покана за доброволно изпълнение, ЧСИ я е връчил на длъжника на 05.03.2014 г., заедно със заповедта за изпълнение, и от тази дата тече двуседмичния срок за подаване на жалба по чл. 419 от ГПК. Или, подадената от длъжника на 19.03.2014 г. /виж пощенското клеймо/, частна жалба срещу заповедта за изпълнение, е подадена в срок. Подадена е от лице, което има интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 10.01.2014 г. в М. районен съд било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК със заявител Е. Н. С. и длъжници- Н. И. С. и К. К. С., двамата с адрес гр. М., У. „Д. с.” № * вх. * . * ап. * за сумите, както следва: изискуема главница- 37000 лв. и законна лихва за забава за периода от 09.01.2014 г. до изплащане на вземането, които суми подлежали на връщане по представен договор за паричен заем от 05.01.2009 г. с нотариална заверка на подписите, съгласно който заемателите се задължавали да върнат получената сума в срок до 05.03.2009 г., сключен между заявителя и длъжниците. Посочено е в заявлението, че е налице солидарна отговорност.

На 13.01.2014 г. по образуваното ч. гр. д. № 11/2014 г. по описа на М. районен съд по заявлението, подадено от Е. С., била издадена заповед № 1 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено длъжниците Н. И. С. и К. К. С., да заплатят солидарно на заявителя сумата 37000 лв., законна лихва от 10.01.2014 г. и 740 лв.- държавна такса.

На основание чл. 414 от ГПК, в срок е постъпило възражение от К. К. М., че не дължи посочената в заповедта за изпълнение парична сума.

Съгласно чл. 419 ал. 2 от ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 от ГПК.

Във връзка с доводите в жалбата, че в случая липсвала компетентност на М. районен съд, следва да се посочи, че местно компетентен да разгледа заявлението за издаване заповед за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 1 от ГПК, е районният съд по постоянен адрес или по седалището на длъжника. Местната подсъдност при заповедното производство представлява подсъдност в особено производство, което изключва приложението на общата подсъдност и не може да бъде дерогирана посредством прилагане на общите правила. Засъда обаче не съществува задължение служебно да проверява постоянния адрес на длъжника. Дължимата от съда проверка преди произнасяне следва да се осъществява в рамките на съдържанието на подаденото заявление. Евентуално, при длъжник юридическо лице, което е регистрирано в ТР, съдът може служебно да извърши справка в регистъра за проверка седалището на длъжника.В случай, че длъжникът е физическо лице, критерий за местна подсъдност е единствено посоченият от заявителя адрес на длъжника.Поради едностранния и формален характер на заповедното производство, при липса на възможност длъжникът да възрази за местна подсъдност, не може да се отрече възможността сезираният съд сам да следи дали е местно компетентен да се произнесе по заявлението, което би могъл да стори преди да постанови акта, за който е сезиран. След като се е произнесъл по него по същество, Районният съд е приел, че делото му е подсъдно и за него не съществува възможност да я обезсили, т. е. последващата констатация на съда (след произнасяне по заявлението) за несъответствие на постоянния адрес на длъжника с посочения в заявлението, е ирелевантна за определяне на подсъдността, поради което постановеното разпореждане за издаване на заповед, е допустимо. Промяната в адреса следва да бъде съобразена единствено във връзка с връчването на заповедта, което е дейност на съда, като в случай, че адресът на длъжника, посочен в заявлението, не съвпада с актуалния му постоянен адрес, съдът следва да разпореди да бъде извършено връчване съобразно актуалния постоянен адрес. В случая, заповедният съд е бил сезиран със заявление, съдържащо непротиворечиви твърдения относно данните за длъжниците, обуславящи местна подсъдност. Събраните доказателства за друг постоянен адрес не могат да се съобразяват след постановяването на съдебният акт и то по начин, който с обратна сила да заличи това произнасяне.Поради това, довода за недопустимост на разпореждането на това основание, е несъстоятелен.

Отделно от горното, в жалбата са изложени доводи относно съществото на спора, които ще са от значение в едно отделно състезателно производство по установяването на вземането, но не и в настоящото. За производството по реда на чл. 419 от ГПК доводите в жалбата са ирелевантни. В настоящия случай, заповедта е издадена въз основа на договор за паричен заем, съдържащ задължение за предаване и за връщане на парична сума, както и сроковете за това, и вземането е ликвидно и изискуемо. С оглед разпоредбата на чл. 418 ал. 2 от ГПК, доколкото представения документ- договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, е редовен от външна страна, и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците на основание чл. 417 т. 3 от ГПК, то той е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Поради това, частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от К. К. М. от гр. Х., чрез пълномощник А. М. Г. от АК- Х., против разпореждане от 13.01.2014 г., постановено по гр. д. № 11/2014 г. по описа на Районен съд- М., с което е уважено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение № 1 и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/