Решение по дело №5203/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 111
Дата: 31 януари 2019 г.
Съдия: Десислав Светославов Любомиров
Дело: 20181100605203
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

гр... София, 31.01.2019 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

.... Софийският  градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в

 

публичното заседание на........ седми януари …………………………………………………..….

 

двехиляди и деветнадесета................................................година в състав:

 

Председател:...... Десислав Любомиров..............……..

           Членове:... Доротея Кехайова.……….........

              ... мл.с.Светослав Спасенов..........

 

при секретаря... Албена Ламбева……………………………..….….……… в присъствието на

прокурора......... Мариян Александров..............................като разгледа докладваното от

………………….... съдия Любомиров.....................въззивно нак.частно дело 5203 по описа

за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................

                    Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

                             Постъпила е въззивна частна жалба срещу определение от 24.10.2018г. постановено по НЧД№7653/2018г. по описа на СРС, с което е извършено групиране на наказания наложени на осъдената  К.Г.П. с отделни присъди.

                              В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на атакуваното определение в частта му с която е постановено присъединяване към общото наказание на наказание глоба в полза на държавата в размер на 5000 лева.  Иска се отмяната на определението в тази му част.

                              В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът моли да да се провери законосъобразността на първоинстанционното определение, по съображения изложени в частната жалба.

                            Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, с оглед на което определението на СРС като правилно и  законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                    Осъдената П. не се явява пред съда.

                              Въз основа на материалите по делото, съобразявайки постъпилата жалба и след като провери изцяло правилността на обжалваното определение съдът намира следното:

                             Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.

                             Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                             Видно от приложената справка за съдимост лицето К.Г.П. е осъждано  два пъти за извършени престъпления от общ характер, като по НОХД № 18508/2015 г. по описа на СРС с присъда, влязла в сила на 14.07.2017 г., е била осъдена на 2 години лишаване от свобода и наказание „глоба“ от пет хиляди лева, за престъпление, извършено на 14.01.2015г. и  по НОХД № 2777/2015 г. по описа на СРС, с определение, влязло в сила на 16.04.2018 г., е била осъдена една година и 11 месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 2500 лв., за престъпление, извършено от неустановена дата след 03.02.2014 г. до 08.04.2014 г.

При тези данни за съдимостта на осъдената П. въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна. Първоинстанционния съд е направил вярна констатация, че двете престъпления, за които са наложени наказания, формират съвкупност и за същите следва да бъде определено едно общо такова на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК. Правилна е и констатацията, че не са налице основанията за приложението на чл. 24 от НК, тъй като и без увеличаване на общото наказание биха могли да бъдат постигнати целите предвидени в чл. 36 от НК.

С частната жалба се възразява срещу присъединяването към определеното най-тежко наказание на наказанието глоба в полза на държавата в размер на 5 000 лева. Неоснователно е твърдението, че това присъединяване е незаконосъобразно. Основанието за него може да бъде открито в чл.23, ал.3 от НК, като преценката на първоинстанционния съд за наличието му, макар и лаконична е правилна. К.П. е осъдена за две отделни престъпления по чл.343в, ал.1 от НК извършени в съучастие. Наред с наказанията лишаване от свобода са и наложени  две наказания глоба, съответно в размери 5000 лв. и 2 500 лв. Присъединяването на глобата от 5000 лева към определеното общо наказание е справедливо и съответно на обществената опасност като деец на осъдената. С прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода е проявена достатъчна, ако не и прекомерна снизходителност.  

По изложените съображения въззивния съд в настоящия съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна. Районният съд е постановил правилен от гледна точка на крайния резултат акт, с оглед на това, атакуваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.10.2018г. постановено по НЧД№7653/2018г. по описа на СРС, с което е извършено групиране на наказания наложени на осъдената  К.Г.П. с отделни присъди.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                2.