Р Е Ш
Е Н И Е № 29
гр. Габрово,
25.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд, в открито съдебно заседание,
проведено на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при
секретаря В. Венкова и с участието на прокурор Милчо Генжов, като разгледа
докладваното от младши съдия Дългичева ВНОХД № 24 по описа за 2020 г., за да е
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХI от НПК.
Образувано
е по въззивни жалби, подадени от подсъдимия В.И.И., служебният му защитник адв.
И.С. от ГАК и договорния му защитник адв. В.П. от ГАК против присъда № 79/10.02.2020
г., постановена по НОХД № 653 по описа за 2019 г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.
С
горната присъда Габровски районен съд е признал подсъдимия В.И.И. за виновен в
това, че на 16.04.2019 г. в района на автобусна спирка до жилищен блок № 7 на
булС.в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, чрез нанасяне на удари с
юмрук в областта на главата, умишлено причинил на Г.Л.Т. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен на левия крак /счупване на
долния край на малкия пищял на лявата подбедрица/, довело до трайно
затрудняване движението на левия долен крайник, поради което и на основание
чл.131а вр. чл.129, ал.1 вр. чл.29,ал.1, б."а" вр. с чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода, като е определил наказнието
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.
"б" от ЗИНЗС.
Със
същата присъда първоинстанционният съд е осъдил на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимия
да заплати на пострадалия и граждански ищец Г.Т. сумата от 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /физически болки и
страдания/ вследствие на престъплението, както и законна лихва върху
присъдената сума, дължима от извършване на деликта до окончателното изплащане на
сумата.
С
обжалваната присъда на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.
В
законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия И.. Жалбоподателят твърди, че
в хода на разглеждане на делото съдът е допуснал редица процесуални нарушения,
а именно - било му е отказано споразумение, както и всички искани от него и
защитника му експертизи. Сочи също така, че председателят на състава на
районния съд е бил предубеден и небезпристрастен, като по тази причина счита,
че е следвало да си направи отвод от делото. В тази връзка твърди, че в хода на
процеса размерът на присъдата му се е коментирал от съдебния състав. На
следващо място като процесуално нарушение сочи обстоятелството, че в последното
по делото заседание съдът му е назначил служебен защитник въпреки изричното му
несъгласие с това. В заключение моли за цялостна проверка на присъдата от
страна на въззивния съд.
Присъдата
е обжалвана и от адв. И.С. от ГАК, като служебен защитник на подсъдимия, който
счита, че последната е постановена при нарушаване на материалния и процесуалния
закон, доколкото същата почива на предположения и фикции, а не на доказани по
безспорен начин факти. Въз основа на изложеното моли за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт, вледствие на което подсъдимият да бъде оправдан.
По
делото е постъпила въззивна жалба и от адв. В.П., като договорен защитник на
подсъдимия. В жалбата се излагат възражения за извършени процесуални нарушения,
както на досъдебна фаза, така и в съдебната такава. На първо място се сочи, че
правото на защита на подсъдимия е нарушено още на фазата на досъдебното
производство, тъй като не му бил осигурен защитник още с първото процесуално
действие, макар същият да е неграмотен. Твърди се, че правото на защита на
подсъдимия е нарушено и с обвинителния акт, доколкото фактите в
обстоятелствената част се разминават с тези в диспозитива му. На последно място
се сочи, че правото на защита на подсъдимия е компрометирано и с назначаването
му на служебен защитник при условие, че той желаел договорния си. В жалбата още
се излагат твърдения и за това, че съставът, разгледал делото, е незаконен,
доколкото същият е бил предубеден и небезпристрастен, събирал е доказателства
само в ущърб на подсъдимия, отказвал е назначаване на експертизи, както и
приобщавал не по предвидения процесуален ред доказателства по делото. Въпреки
това председателят на състава отказал да си направи отвод. В заключение адв. П.
моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав. Иска се производството да бъде
прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на противоречията в
обвинителния акт. На последно място се иска отмяна на присъдата и в частта,
уважаваща гражданския иск.
Към
подадената въззивна жалба от адв. П. е постъпило и допълнение, в което
последната доразвива доводите си. Защитникът на подсъдимия счита, че
изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията, доколкото същите
не разкриват задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Посочва, че
районният съд в мотивите си е акцентирал на приложения по делото видеозапис и е
съпоставил всички останали доказателства с него, вместо да ги разгледа критично
и поотделно, както и че редица други доказателства са игнорирани. Излагат се
съображения за това, че процесният видеозапис не е приобщен към
доказателствената съвкупност по предвидения в НПК ред, което го прави негодно
веществено доказателство. На следващо място се възразява срещу това, че съдът
при определяне на наказанието на подсъдимия не е взел предвид смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а неправилно е отчел други като отегчаващи.
В
съдебно заседание представителят на държавното обвинение счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Намира фактическата обстановка за безспорно установена, като акцентира върху
това, че причинната връзка между поведението на подсъдимия и причинения
резултат - счупването на глезена на пострадалия, е безспорно доказана.
Защитникът
на подсъдимия - адв. П. посочва, че макар настоящата инстанция да е приобщила
техническия носител, върху който има видеозапис, към делото, то това не
означава, че първоинстанционния съд е ценил именно това доказателство и
доколкото то е било приобщено едва пред въззивната инстанция, няма как първата
да е изградила изводите си въз основа на него. На следващо място се сочи, че в
мотивите на съда е прието, че в резултат на два юмручни удара в областта на
главата директно била причинена съставомерната вреда, без да се конкретизира
кой удар къде е попаднал, от коя страна на главата, как се е извъртяло тялото,
за да се стигне до крайния вредоносен резултат. Съдът не обсъдил
обстоятелството дали между лицата е имало размяна на някакви реплики преди
това, дали пострадалият е провокирал по някакъв начин подсъдимия. Защитата
излага съображения и за това, че определеното наказание е несъобразено с
тежестта на деянието и необосновано. Въз основа на изложеното моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за разглеждане от първата
инстанция, доколкото изброените нарушения не могат да бъдат отстранени от
въззивната. Алтернативно, моли за постановяване на оправдателна присъда или
изменение на присъдата по отношение на наказанието, отчитайки смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият
И. поддържа жалбата, като моли за справедлив процес и присъда, която да
отговаря на случилото се. Твърди, че е бил провокиран да извърши деянието.
Сочи, че не иска оправдателна присъда, а такава, която да му даде възможност да
работи и да се грижи за болното си дете. В последната си дума моли да му се
даде шанс да се реализира в обществото и
да се грижи за семейството си.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
На
16.04.2019 г., около 19.00 часа Г.Т. чакал такси в района на автобусна спирка
на бул. "С"до жилищен блок № 7 в гр. Габрово. Около 19.30 часа в
непосредствена близост спрял таксиметров автомобил Д.управляван от свидетеля И.И..
На предната дясна седалка в автомобила се намирал сина на свидетеля –
подсъдимият В.И., а на задната седалка – свид. И. К.. Г.Т., забелязвайки
таксиметровия автомобил бързо се отправил към него, с намерение да го ангажира.
Това му действие било забелязано от движещия се в този момент по бул. "С"таксиметров
шофьор – свид. Т. Т.. В този момент подсъдимият слязъл от колата с намерение да
посети намиращия се в близост хранителен магазин, като между него и Г.Т.
възникнал словесен конфликт по повод желанието на Т. да се качи в таксито и
изричния отказ от страна на подсъдимия. След кратка размяна на реплики
подсъдимият И. нанесъл няколко удара с юмрук в областта на главата на Т.,
вследствие на които последният паднал на земята и усетил силна болка в левия
глезен. След като вече пострадалият се е намирал на земята, до задна дясна гума
на автомобила Д.подсъдимият му нанесъл още няколко удара. Непосредствено след
това бащата на подсъдимия – свид. И.И. слязъл от автомобила и след като
възприел лежащия на земята Т. двамата със сина му преместили част от тялото му
на тротоара, след което заедно влезли в магазина. В този момент лежащия на
земята Т. бил възприет от минаващия по булеварда свидетел Н.И.. Установявайки,
че пострадалият е бащата на неговия приятел С. Т., веднага му се обадил по
телефона, за да го информира за случващото се.
По
това време друг таксиметров шофьор – свид. Д.П.преминал в близост и
забелязвайки лежащия на пострадал спрял и започнал да му указва първа помощ. В
този момент В.И. и И.И. излезли от магазина и също се приближили до
пострадалия, като подсъдимият И. го полял с вода, а свид. И.И. заявил на свид. Д.П.,
че лежи на земята, защото е пиян. Тримата поставили пострадалия в седнало
положение, след което подсъдимият и баща му си тръгнали, а свид. Д.П.останал на
място, за да изчака медиински екип. На място пристигнал и синът на пострадалия
– свид. С. Т., който помогнал на екипа на Спешна помощ да натоварят баща му в
линейката. Г.Т. бил закаран в болница МБАЛ „Д-р Т.В.“ в гр. Габрово, където
било установено, че е налице счупване на външния глезен на левия му крак,
наложило неговото обездвижване чрез гипсова лонгета. Престоят му в болницата
продължил до 19.04.2019 г.
Свид. С.
Т. споделил за случилото се със своя братовчед П.М., който се обадил на
подсъдимия И., когото познавал от преди. По време на разговоря подсъдимият
заявил, че е бутнал пострадалия.
По
делото е изготвена съдебномедицинска експертиза, според която освен
несъставомерните вреди пострадалият е получил и счупване на външния глезен на
левия крак /счупване на долния край на малкия пищял на лявата подбедрица/. Това
счупване е довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за
срок на обездвижване един емсец и нетрудоспособност около два месеца. В
експертното заключение още е посочено, че по механизъм травмите отговарят да са
причинени при удари с юмрук/юмруци, като счупването на глезена е резултат от
движение около оста на крайника при фиксирана опора и най-вероятно се е
получило при падане и нестабилност в глезена след нанесените удари.
Горната
фактическа обстановка се оспорва от подсъдимия И., който в обясненията си
отрича описания в обвинителния акт и твърдения от пострадалия Т. механизъм на
деянието. Твърди, че след като е слязъл от таксито на баща си и е възприел тичащия
към него Г.Т. му казал, че таксито е заето, а последният го напсувал. След това
подсъдимият тръгнал към магазина, но отново чул ругатни по свой адрес, което го
провокирало да се върне. В този момент Т. се затичал към него със свити юмруци,
което пък наложило подсъдимият да се защити, блъскайки го. Тогава Т. залитнал,
подпрял се на таксито и паднал на земята.
Първоинстанционният
съд е извършил подробен, прецизен и обстоен анализ на доказателствата по
делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, който настоящата
инстанция изцяло споделя. Въззивната инстанция, макар да се солидаризира с
мотивите на първата, намира, че следва да извърши собствен доказателствен
анализ.
По
делото е безспорно установено, че на 16.04.2019 г., около 19.30 часа, в близост
до автобусна спирка на бул. "С"се е осъществил словесен сблъсък между
пострадалия Г.Т. и подс. В.И., който е бил последван от физически такъв,
иницииран от подсъдимия.
На
първо място, авторството на деянието, за което е обвинен подсъдимият, се
установява безспорно от показанията на пострадалия, които съдът кредитира в
цялост като последователни, изчерпателни и безпротиворечиви. Свидетелят е
очевидец на случилото се и по тази причина показанията му са ценни, а по
горните съображения следва да бъдат ценени с вяра. Нещо повече – пострадалият в
проведено пред въззивната инстанция съдебно следствие и извършен оглед на
наличните по делото видеозаписи изрично посочи, че на тях разпознава себе си,
както и подсъдимия по отличителните татуировки на лицето му. Авторството се
установява и от обясненията на подсъдимия, който и пред настоящата въззивна
инстанция заяви изрично, че е бутнал пострадалия. Също гледайки видеозаписа,
заяви, че на него се вижда, че пострадалият го е предизвикал, т.е че вината не
е само негова. Оттук следва, че по един косвен път подсъдимият признава, че на
записът е именно той, независимо, че в последствие го отрича. Косвени
доказателства за съпричастността на подсъдимия към престъплението са и
показанията на останалите по делото свидетели – свид. Д. Петров, Н. И. и Т. Т.,
които по различно време са минали през мястото на извършеното престъпление и са
имали контакт дали с подсъдимия и баща му, или само с пострадалия.
Основния
спор по делото се съсредоточава върху механизма на деянието и причинната връзка
между поведението на подсъдимия и причинените на пострадалия съставомерни
вреди.
Анализирайки
доказателствата относно това кой е инициирал конфликта, както и какво е било
действителното поведение на подсъдимия, настоящият състав кредитира в цялост
показанията пострадалия Т.. Напълно последователно и безпротиворечиво той
описва събитията около инцидента и това как е бил нападнат от подсъдимия. Обстоятелството,
че след кратка размяна на реплики пострадалият е бил ударен с юмруци в областта
на главата, а не просто блъснат, което поставя началото на причинно-следствения
процес, се подкрепя и от приетата по делото съдебномедиинска експертиза. Вещото
лице посочва, че освен счупения глезен, пострадалият е постъпил в болницата и с
контузия на главата с оток на гърба на носа, леко кръвонасядане и охлузване
отляво на гърба на носа, клинични данни за счупване на носните кости с
кръвотечение, слабо кръвонасядане на долните клепачи на двете очи,
кръвонасядане и подкожен хематом зад лявото ухо, леко охлузване и болезненост в
лявата тилна област на главата. В тази връзка защитата на подсъдимия оспори
заключението, като акцентира върху обстоятелството, че в приложеното по делото
ИЗ № 5049/2019 г., и по-специално в
приложената епикриза, е отразено, че не личат травматични промени на носните
кости, а вещото лице д-р К. в експертизата си приел, че има счупване на тези
кости. По тези съображения счита, че юмручните удари не били доказани.
Настоящият състав намира тези възражения за неоснователни. В заключението си
д-р К. посочва, че е извършил лично преглед на пострадалия и е установил травми
в областта на лицето, а в заключителната част на експертизата посочва, че има
клинични данни за счупване на носните кости, а не че категорично е установено
това. В съдебно заседание, проведено пред първата съдебна инстанция на
28.10.2019 г. д-р К. посочва, че е разговарял с д-р Д., според който тези кости
били счупени. От приложеното по делото ИЗ № 5049/2019 г. се установява, че
лекарят, който е приел пострадалия Т. – д-р Р.Р., е поискал да се извърши
рентгенография на лицевите кости /Искане за рентгенографично изследване – стр.
74 от делото пред настоящата инстанция/, като резултатът от него е бил, че не
личат травматични промени на тези кости. Независимо от това, обаче, очевидно
пациентът е постъпил с лицеви травми, за да се пристъпи към извършване на
такова изследване. От изложеното следва, че макар според медицинската
документация да не е имало реално счупване на носните прегради, пострадалият е
постъпил в болничното заведение с лицеви травми. От правна гледна точка няма
значение дали ударът с юмрук е предизвикал счупване или друга травма на носа на
пострадалия. Още повече, че тези травми не са посочени като съставомерни вреди.
Ударите
с юмрук в областта на главата, а не простото блъскане на пострадалия, се
установяват и косвено от показанията на свидетелите С. Т., както и тези на
свид. Н. И.. И двамата заявяват пред съда, че по лицето на пострадалия е имало
кръв, като Н. И. се е усъмнил, че носът му е счупен.
На
последно място, твърдяните удари се установяват по безспорен начин и от
приобщения по делото видеозапис, отразяващ процесните събития. Пред настоящата
въззивна инстанция бе назначена съдебнотехническа експертиза, която съдът
кредитира в цялост и намира за пълна и обоснована. Основният въпрос, на който
експертът следваше да отговори, е има ли данни за намеса и извършена
манипулация на записаната информация върху двата файла, обективирани в
приложения по делото CD диск, предоставен
от магазин „М.В.“ – Габрово, като отговорът е отрицателен. В тази връзка
защитника на подсъдимия оспорва материалния носител на видеозаписа, като
твърди, че пред първата инстанция дискът е бил друг, както и твърди, че това
доказателство не било приобщено към доказателствената съвкупност по предвидения в НПК ред, поради което нямало
характера на годно веществено доказателство. Настоящият състав намира
възраженията за неоснователни. На л.37 от досъдебното производство е приложен
Протокол за доброволно предаване, според който лицето А.С.П., служител в
магазин „М.В.“ е предала на инспектор А.М. от РУ – Габрово един брой CD
диск, съдържащ видеофайл от
охранителни камери на магазина от дата 16.04.2019 г. Същото лице е разпитано в
първата инстанция, където потвърждава, че е предала диск и че подписът под
протокола е нейн. Начинът, по който тази вещ е следвало да се приобщи към доказателствения
материал е именно чрез протокол за доброволно предаване. В този смисъл, напълно
в съответствие с разпоредбата на чл.159 от НПК CD
дискът е станал веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК. В първоинстанционното производство съдът е извършил
необходимите процесуални действия по предявяване на вещественото доказателство
и неговия оглед, какъвто беше извършен и пред настоящата инстанция, откъдето
следва, че всички процесуални правила, както на досъдебна фаза, така и на
съдебна, касаещи приобщаването на диска и запознаването на страните с него, са
спазени.
На
видеозаписът ясно се вижда как подсъдимият след кратка размяна на реплики нанася
няколко удара с юмрук в областта на главата на пострадалия, вследствие на които
той пада на земята, а ударите продължават. Тези обстоятелства ясно се виждат и
на приложения от вещото лице Х.Х. снимков материал.
От
всичко гореизложено безспорно следва, че подсъдимият е нанесъл процесните удари
на пострадалото лице, като му е причинило съответните лицеви травми.
Следващ
спорен по делото въпрос е този, свързан с механизма на деянието, както и това
дали безспорно установените удари с юмруци са в причинна връзка с настъпилото
за пострадалия увреждане на левия глезен. Отново основен доказателствен
източник по тези въпроси се явяват показанията на пострадалия-очевидец, който
твърди, че след като е паднал на земята вследствие на ударите, е усетил силна
болка в левия глезен. Тези твърдения се подкрепят и от показанията на свид. Д.П.,
според които пострадалият неестествено е държал левия си крак, а когато
свидетеля П., подсъдимия и баща му са тръгнали да го изправят, е казал, че не
може да стъпи на крака си. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията
на защитата, че кракът е счупен преди или след инцидента, но не и по време на
него. Механизмът на деянието е пълно и обосновано посочен от вещото лице д-р К.
в изготвената от него съдебномедицинска експертиза. Последният посочва, че
счупването на външния глезен на левия крак е резултат от завъртане около оста
на крайника при фиксирана опора и най-вероятно се е получило при падане и
нестабилност в глезена след нанесените удари.
Както пред първата, така и пред настоящата
въззивна инстанция приетата по делото съдебномедицинска експертиза бе оспорена
като некомпетентна и непълна и многократно бе поискано назначаване на повторна
такава. Настоящият състав намира така изложените възражения за неоснователни.
Изготвената експертиза представлява пълно, логически последователно и
обосновано експертно заключение, следвало поставените въпроси. Както и
районният съд неведнъж е посочил, не е налице основание за съмнение в пълнотата
и обосноваността на заключението, както и в компетентността на експерта.
Последният в съдебно заседание изключително подробно доразвива изводите си,
посредством зададените му въпроси. На следващо място, не е необходимо експертът
по този вид експертизи да е ортопед, достатъчно е, че последният е съдебен
лекар, както и че той изрично заявява, че е компетентен да изготви експертното
заключение.
Въззивният
съд споделя мотивите на първата инстанция досежно доказателствената стойност на
обясненията на подсъдимия. Отчитайки факта, че обясненията са освен източник на
информация за фактите, подлежащи на доказване, така и средство за защита на
подсъдимия, както и че същите влизат в противоречие не само с целия наличен
доказателствен материал, но и с показанията на свид. И. /баща на подсъдмия/ и
тези на свид. К., намира, че не следва да ги кредитира в цялост.
На
първо място се наблюдава противоречие между показанията на свид. И.И., свид. И.
К. и обясненията на подсъдимия. Свид. К. твърди, че след като са спрели таксито
на спирката и пострадалият се затичал към него, подсъдимият и баща му му
казали, че таксито е заето, а той директно нападнал подсъдимия, като го ударил
в главата. В условия на самоотбрана подсъдимият го бутнал, след което пострадалият
паднал. Свид. И.И. пък, в противоречие с така изложеното от свид. К., твърди,
че само е чул някакъв разговор между сина му и някакво лице, но не се е
намесвал в него. Чул бягане и слазъл от колата, когато възприел бягащ към сина
му, със свити юмруци ром, който стигайки колата залитнал и паднал на земята,
тъй като бил видимо пиян. Подсъдимият пък, както вече беше посочено по-горе,
твърди, че след като е слязъл от таксито на баща си и е възприел тичащия към
него Г.Т. му казал, че таксито е заето, а последният го напсувал. След това
подсъдимият тръгнал към магазина, но отново чул ругатни по свой адрес, което го
провокирало да се върне. В този момент гр. ищец се затичал към него със свити
юмруци, което пък наложило подсъдимият да се защити, блъскайки го. Тогава гр.
ищец залитнал, подпрял се на таксито и паднал на земята. На следващо място
противоречие се наблюдава и относно това кой е позвънил на тел. 112, тъй като
свид. И. твърди, че не са звъняли на
тел. 112, а подсъдимият посочва точно обратното - че той се обадил и извикал
помощ. Тези съществени противоречия в излагането на фактите по делото са пречка
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия да бъдат ценени като
достоверни. От тях не може да се направи категоричен извод за случилото се.
Тези доказателствени източници се опровергават и от останалия доказателствен
материал и най-вече от приетия по делото видеозапис, на който ясно се вижда как
точно са се развили процесните събития.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата оспорва
съдебномедицинската експертиза и досежно установената от него степен на
увреждане. Посочва, че по делото било установено, че разместването на
фибуларния малеол в ляво /т.е глезена/ било минимално, както и че за
наместването му не била необходима операция, а в историята на заболяването било
отразено, че пътеката, по която бил приет, била за множествени счупвания на
подбедрицата. От изложеното прави извод, че травмата не е била толкова тежка,
както вещото лице твърди и съответно не може да се приеме за съставомерна.
Настоящият състав намира възражението за неоснователно по следните съображения:
Въпросът,
засягащ здравната пътека, по която е прието в болница пострадалото лице е
ирелевантен, доколкото не засяга подлежащи на доказване факти в процеса и
представлява административно-организационен въпрос, засягащ здравните служители
и органи. Релевантни са характерът и степента на увреждането, както и за какъв
период от време е засегнато здравето на пострадалия. Вещото лице ясно и категорично
посочва, че счупването е довело до трайно затрудняване движението на левия
крайник за срок на обездвижване един месец и нетрудоспособност два месеца. На
следващо място, в епикризата, приложена към историята на заболяване, е
посочено, че имобилизацията следва да трае 30 дни. Без правно значение е кога
пострадалото лице е свалило поставения му гипс, както и дали е било необходимо
да се оперира или не. Трайността на
увреждането се установява и от показанията на свид. С. Т., който твърди, че
баща му е бил обездвижен за период от един - два месеца.
От
така извършеният по-горе обстоен анализ на всички доказателства по делото
следва, че първата инстанция е извършила правилни фактически изводи, приемайки,
че на процесните дата и място подсъдимият е нанесъл няколко удара с юмрук в
областта на главата на пострадалия, в резултат на които последният паднал на
земята, усукал си крака, което довело до счупване на външния глезен на левия му
крак. С нанасяне на процесните удари подсъдимият е поставил началото на причинно-следствен
процес, който по никакъв начин не бе доказано да е прекъснат от други събития.
Причиненото счупване трайно е затруднило движението на левия крак на
пострадалия.
Пред
настоящата инстанция защитата направи и редица възражения за извършени от
първата инстанция процесуални нарушения. По тях въззивният съд намира следното:
Възражението
на подсъдимия за това, че му било отказано споразумение въззивният съд намира
за неоснователно, доколкото данни за предложение от страна на защитника му и
отказ на прокуратурата за преговори в тази посока не бяха установени по делото.
На
следващо място, защитата твърди, че в хода на производството както на
досъдебната фаза, така и пред първата инстанция правото на защита на подсъдимия
било нарушено. По отношение на твърдението, че подсъдимият бил неграмотен, а в
досъдебното производство не му бил назначен защитник с първото процесуално
действие съдът намира, че липсват данни както за това подсъдимият да е
неграмотен, както и доказателства действия по разследването срещу него да са
извършвани без присъствието на неговия защитник. От приложеното досъдебно
производство е видно, че на 18.04.2019 г. подсъдимият е упълномощил адвокат Т.
- САК и под всяко обективирано в съответния процесуален документ, действие срещу
него е положен и подписа на адвокат.
Правото
на защита на подсъдимия се твърди да е нарушено и с обвинителния акт, доколкото
се наблюдавали противоречие между обстоятелствената му част и диспозитива.
Настоящият състав намира възражението за неоснователно. Обвинителният акт
представлява логическо и правно единство и като такова не може изкуствено да се
разделя на две части. В
случая, внесеният в съда обвинителен акт напълно покрива изискванията на чл.
246, ал. 2 от НПК и удовлетворява следните критерии – в обстоятелствената му
част подробно и в детайли са описани конкретните действия, извършени от
подсъдимия И., посочени са времето и мястото на извършването им, т. е. налице е
дължимото описание на поведението на подсъдимия, с което, според обвинителната
власт, той е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.
Що се касае до съдържанието на заключителната част на този процесуален
документ, то също е точно регламентирано в закона /чл. 246, ал. 3 от НПК/ и
последователно и безпротиворечиво е утвърдено от практиката, като не включва
възпроизвеждане отново на конкретните факти, обуславящи съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в него, както се твърди от защитата.
В допълнение следва да се отбележи и че, както става ясно и от
изявлението му, направено в с.з, проведено на 20.09.2019 г., подсъдимият
заявява, че разбира в какво е обвинен.
На
следващо място защитата твърди, че правото на защита на подсъдимия било
нарушено с назначаването му на служебен защитник в последното по делото
заседание, макар същият да е искал делото да продължи с договорния му такъв.
Настоящият състав намира, че процесуалното поведение на първоинстанционния съд
е било изцяло в съответствие със закона. От данните по делото става ясно, че в
предпоследното съдебно заседание пред първата инстанция, след поредното
направено искане за отвод на съдебния състав и мотивирания му отказ да го
стори, договорният защитник на подсъдимия - адв. В.П. демонстративно е
напуснала съдебната зала, като е възпрепятствала продължаването на
процесуалните действия по разглеждане на делото. Доколкото защитата на
подсъдимия, с оглед разпоредбата на чл.94, ал.1, т.6 от НПК, е била
задължителна, а поведението на адв. П. е граничело с отказ от адвокатска защита,
районният съд е попаднал в ситуация, наложила на първо място отлагане на делото
и на второ - подсигуряване завършването на процеса чрез евентуално назначаване
на служебен защитник на подсъдимия. Следва да се вземе предвид, че районният
съд е указал на подсъдимия, че делото може да продължи с досегашния му защитник
или с друг договорен, но ако той не уреди отношенията си с адв. П. или не
упълномощи друг защитник до следващото съдебно заседание, по делото ще му бъде
назначен служебен защитник. За следващото съдебно заседание адв. П. е била
уведомена, като в деня на заседанието последната е депозирала до районния съд
искане, в което заявява, че няма да се яви на делото, тъй като намира съдебния
състав за незаконен и не желае да осъществява процесуално представителство пред
него. В първото съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. П. категорично
заяви, че друга причина за неявяването й, освен неосъществения отвод, няма.
Настоящият състав намира изложените от адвоката на подсъдимия причини за
неуважителни. Субективната й преценка за
това предубеден ли е съдът или не и следва ли да си направи отвод не
представлява уважителна причина за напускането от нейна страна на съдебно
заседание, за което правилно й е наложена глоба, нито за преустановяване на
по-нататъшното й участие по делото. Това дали съставът е незаконен и имало ли е
основания за неговия отвод е процесуален въпрос, който следва да бъде обсъден
от въззивния съд, сезиран с жалба в тази насока. Въззивният съд намира, че с поведението
си адв. П. е компрометирала както защитата на подсъдимия, така и нормалното
провеждане на наказателния процес пред първата инстанция. Районният съд е дал
време, в което подсъдимия и договорния му защитник да уредят отношенията си,
като това не се е случило и за да обезпечи приключването на производството,
както и правото на защита на подсъдимия напълно законосъобразно му е назначил
служебен защитник.
В
допълнение към изложеното, следва да се обърне внимание, че назначаването на
служебен защитник по делото наподобява фигурата на резервния защитник по
смисъла на чл.94, ал.4 от НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че макар правото на
подсъдимия да избере начина, по който да реализира защитата си да е гарантирано
от редица вътрешни и международни разпоредби, то това право не е абсолютно и
отделни негови проявления могат да бъдат ограничавани в една или друга степен,
ако това е необходимо за осъществяване на правосъдието /чл. 31, ал. 4 от КРБ,
вж. и решение от 25. 09. 1992 година на ЕСПЧ по делото К. срещу Германия/. По
своето предназначение и съдържание институтът „резервен защитник“ представлява
специфична процесуална фигура, насочена към ускоряване на наказателния процес,
но при гарантиране на правото на защита на обвиненото лице. Резервният защитник
се назначава при две предпоставки – делото да е за „тежко“ престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и назначаването му да е от изключително значение
за провеждане на наказателното производство в разумен срок /чл. 94, ал. 4 от НПК/. Неговият статут е идентичен с този на упълномощения или служебно
назначения защитник, като единственото различие е установено от разпоредбата на
чл. 94, ал. 6 от НПК, а именно – той разполага с ограничени права до възникване
на предпоставките за пълноценното му встъпване като защитник на обвиняемия в
процеса. Тези предпоставки са две – това да стане по искане или със съгласие на
обвиняемия или при липса на такова съгласие – упълномощеният защитник, редовно
призован, да не се яви за провеждане на процесуалното действие по неуважителни
причини и защитата на обвиняемия да е задължителна по смисъла на чл. 94, ал. 1
от НПК.
В конкретния случай е налице именно последната хипотеза – упълномощеният
защитник адвокат П., редовно призована, не се е явила за провеждане на
последното съдебно заседание, като както стана ясно и по-горе в изложението,
причините, които е посочила, не са уважителни.
От изложеното следва, че в хода на наказателното
производство, от самото му начало, подсъдимият И. е получил необходимата и
задължителна правна помощ във връзка с повдигнатото му обвинение и правото му
на защита е било надлежно обезпечено.
Последното наведеното от защитата възражение е
свързано с твърдение, че обжалваната присъда е постановена от незаконен състав.
Настоящият състав не споделя становището на защитата и намира възражението за
неоснователно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното производство е
водено от законен съдебен състав, като в нито един негов етап не са били налице
твърдените основания за отвод. Несъстоятелни са твърденията, че районният съд е
събирал доказателства само в ущърб на подсъдимия и е водил процеса с
обвинителен уклон. По време на съдебното следствие, проведено пред първата
съдебна инстанция, съдебният състав е попълнил делото с достатъчно
доказателства, които в последствие са били
подробно анализирани. Всички извършени процесуално-следствени действия
са целяли разкриване на обективната истина, без оглед на това дали ползват
обвинителната или защитната теза. По делото не бе установено резултатът от
последното да е коментиран преди обявяването на присъдата, нито пък това
районният съд, в лицето на председателя на състава, да се е ръководил от
съдебното минало на подсъдимия. Всяко едно процесуално действие е подробно
мотивирано от първоинстанционния съд, като по никакъв начин процесуалното
поведение на председателя на състава не може да бъде определено като
предубедено или небезпристрастно. От изложеното следва, че основанията за отвод
на са били налице, макар многократно да е искан такъв от защитника на
подсъдимия, откъдето следва и че обжалвания съдебен акт е постановен от законен
съдебен състав.
При правилно установената фактическа обстановка първата
инстанция е направила законосъобразни изводи от правна страна:
Габровски окръжен съд не намери
основания да постанови присъда с оправдателен диспозитив спрямо подсъдимия,
каквото е искането по жалбата, тъй като възприетите факти доказват участието на
В.И. в осъществяване на състава на престъплението по чл.131а вр. чл. 129, ал. 1,
вр. с чл.29, ал. 1, б. "а" от НК.
В
съответствие със закона първата инстанция е приела, че от обективна страна на 16.04.2019
г. в района на автобусна спирка до жилищен блок № 7 на булС.в гр. Габрово, при
условията на опасен рецидив, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на
главата, умишлено причинил на Г.Л.Т. *** средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на външния глезен на левия крак /счупване на долния край на малкия
пищял на лявата подбедрица/, довело до трайно затрудняване движението на левия
долен крайник.
По
медико-биологичната си характеристика посоченото увреждане представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Увреждането е съставомерно, тъй
като трайно се затруднява движението на левия долен крайни за срок от тридесет
дни съгласно разбирането, възприето в Пленумното решение на ВС № 3 от
27.09.1978 г.
Настоящият
състав се съгласява с изводите на районния съд досежно субективната страна на
деянието, а именно, че подсъдимият целенасочено е поставил началото на
причинно-следствената верига от събития, нанасяйки ударите с юмрук в областта
на лицето на пострадалия, като е допускал причиняване, независимо къде, на
травматично увреждане, действайки при условията на евентуален умисъл съгласно
чл.11, ал.2, предл. 2 от НК.
След
като е направил верни правни изводи, районният съд е наложил наказание на
подсъдимия при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива
първоинстанционният съд е отчел младата възраст на подсъдимия, тежкото му
семейно и социално положение и най-вече наличието на новородено дете със
здравословен проблем. Като отегчаващо вината обстоятелство районният съд е
възприел обремененото съдебно минало на дееца, но следва да се отбележи, че го
е отчел единствено в светлината на невъзможността на приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. В тази връзка несъстоятелни са възраженията на
защитата, че смекчаващи отговорността обстоятелства не са взети предвид, а
обремененото съдебно минало неправилно е отчетено от районния съд. Независимо,
че последното извършено деяние от подсъдимия е станало част от квалификацията
на деянието като такова, извършено при условията на опасен рецидив, но няма как
да бъдат пренебрегнати множеството други престъпления, извършени от подсъдимия,
за които е бил осъден с влезли в сила присъди. Това обстоятелство го
характеризира като личност с висока степен на обществена опасност. Според
настоящия състав по делото се наблюдават и други отегчаващи отговорността
обстоятелства. От свидетелските показания, както и от приложения видеозапис се
установява, че след нанесените удари на пострадалия подсъдимият най-необезпокоявано
се запътва към магазина, оставяйки пострадалия да лежи на земята, без да
предприеме каквито и да било действия. На следващо място се установи, че не той
е повикал Бърза помощ, както и това, че дори не е изчакал пристигане на спешния
медицински екип, за да се увери, че пострадалият е в състояние, незастрашаващо
живота му. Всички тези обстоятелства налагат извод, че отегчаващите обстоятелства преобладават. но доколкото
в тази насока липсва съответен протест определеното от районния съд наказание в
размер на пет годишни лишаване от свобода следва да бъде потвърдено.
Съвместно с наказателния процес е приет за
разглеждане предявеният от пострадалия Г.Т. против подсъдимия граждански иск за
сумата от 6 000 лева - неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законните последици, на основание чл.45 от ЗЗД. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че в резултат на виновното и противоправно поведение
на подсъдимия, пострадалият е получил телесни увреждания, описани в
наказателната част, които представляват средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК. С оглед на това правилно районният съд е приел, че предявеният
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен. При определяне размера на
претърпените от пострадалия неумуществени вреди, в резултат на причинената му
средна телесна повреда, районният съд е обсъдил всички обстоятелства, а именно
вида и естеството на увреждането, претърпените от пострадалия болки и страдания,
както и продължителното време, необходимо за пълно възстановяване. С оглед на
тези обстоятелства и по справедливост правилно районният съд е оценил
претърпените неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, като изцяло е уважил
гражданския иск, ведно със законните последици.
При
цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Габровски окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 79 от 10.02.2020 г. по НОХД № 653/2019 г. на
Районен съд – Габрово.
Решението
не подежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: