№ 2342
гр. Варна , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501629 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 279821/23.03.2021г.,
подадена от В. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес г.В. В.*****, срещу решение
№260883/12.03.2021г., постановено по гр.д. № 7261/2020г. на ВРС, 34 съдебен състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Травълър“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“,
№ 45, вх. Б, ап. 4, иск за сумата от 354.00 лева, платена като първа вноска от 200 щ.д. и за
разликата над 749 щ.д. до предявения размер от 949 щ.д.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Сочи се, че отказ от договора не е правен и отказът е различно понятие от
прекратяването му поради форсмажор, и по делото не е установено да е извършван
отказ/оттегляне на поръчката. Счита се, че ответникът не е доказал дължимост на разноски и
възнаграждение съответно на извършената работа, не е навел твърдения какъв е обемът на
свършената работа. Поддържа се, че пропускът на насрещната страна да се позове на чл.288,
ал.2 ЗЗД, не може да бъде саниран. Сочи се, че в договора липсва пояснение какво е
дължимото възнаграждение при частично изпълнение. Въпреки това, се счита, че
довереникът може да се ползва от правата по чл.288, ал.2 ЗЗД, но само ако е успял да докаже
частта от свършената работа. В евентуалност, се моли да се приеме, че договорът е
специфичен договор за услуга, за който се прилагат правилата на договора за изработка, при
който рискът е за изпълнителя и в този случай той няма право на възнаграждение. Моли се
за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Травълър“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Излага се, че в договора е посочено изрично какви суми се възстановяват при
прекратяването му и при какви условия. Сочи се, че ищецът се е съгласил, че „Травълър“
1
ЕООД няма да носи риск от непреодолима сила, поради което рискът е за ищеца. Настоява
се, че „Травълър“ ЕООД е извършило всички дължими от него действия и правилно съдът е
преценил, че има право да задържи една обща сума от 400 щ.д. Претендират се и разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх. №282936/12.04.2021г. от „Травълър“ ЕООД, ЕИК
********* срещу решение №260883/12.03.2021г., постановено по гр.д. № 7261/2020г. на
ВРС, 34 съдебен състав, в частта, с която е осъдено дружеството да заплати сумите, платени
по прекратен договор от 06.12.2019г. по повод участие на ищеца В. ИВ. М. в програма Work
and Travel USA, а именно: 749 щ.д., платени като втора вноска и 400.00 лева, платена като
депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаването на исковата молба – 30.06.2020г. до окончателното плащане.
В жалбата се поддържа, че съдът не е взел под внимание, че между страните не е
налице търговска сделка и чл.306 ТЗ е неприложим. Оспорва се като неправилен изводът на
съда, че липсата на насрочване на дата за интервю за виза към 29.05.2020г. и неяснотата за
ищеца колко време ще продължи това положение, представлява обективна невъзможност за
изпълнение. Поддържа се, че към същата дата дружеството е изпълнило всичките си
задължения по договора, а до срока на договора – 25.09.2020г. участникът e имал право да
замине за САЩ, а възможността му за престой там, е била до 25.10.2020г. Счита се, че
отправеното още на 29.05.2020г. изявление за прекратяване, е субективно решение на
ищеца. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил, че на 23.06.2020г., след като се е
запознал със заповедта на президента на САЩ относно временно спиране на визи,
управителят на „Травълър“ ЕООД е изпратил съобщение до заявилите участие в програмата,
разяснявайки невъзможността за насрочване на интервю и е посочил възможността
договорът да бъде прекратен чрез директни преговори, като сумите съгласно договора, са
подлежали на възстановяване през м. август – септември 2020г., но ищецът не е отговорил
на писмото и е завел делото. Поддържа се, че това негово поведение е недобросъвестно, а
искът предявен преди изтичане на сроковете по договора. Сочи се и че ищецът се е съгласил
с условията на програмата, според които рискът от непреодолима сила, се носи от участника
в програмата. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от В. ИВ. М., в
който се оспорва въззивната жалба на „Травълър“ ЕООД. Поддържа се, че сделката е
търговска, тъй като едната страна по нея е търговец и липсват пречки за прилагане на
нормите, свързани с непреодолима сила. Счита се, че преустановяването на визовите
интервюта поради Ковид – 19 е обективна пречка за изпълнението на договора. Сочи се, че
не отговаря на обективната истина изявлението, че въззивникът е изпълнил всички свои
задължения по договора към 29.05.2020г. Излага се, че решението на Американското
посолство в София за преустановяване на визовите интервюта на практика представлява
забрана на американската администрация без значение, че не е издадена изрична заповед.
Сочи се, че ищецът не е бил длъжен да отговаря на получения имейл и да се явява в офиса
2
на дружеството за двустранна среща, като между управителя на дружеството и адвоката на
ищеца е имало разговори, които не са довели до споразумение. Излага се, че сроковете по
договора биха били относими, ако договорът не е бил прекратен. Поддържа се, че
решението в обжалваната от „Травълър“ ЕООД част, е правилно и се моли за
потвърждаването му в тази част и се претендират разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирани
лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл.267, ал.1
ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане:
1. въззивна жалба вх. № 279821/23.03.2021г., подадена от В. ИВ. М., ЕГН
**********, с адрес г.В. В.*****, срещу решение №260883/12.03.2021г., постановено по
гр.д. № 7261/2020г. на ВРС, 34 съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу „Травълър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, № 45, вх. Б, ап. 4 иск за сумата от 354.00 лева,
платена като първа вноска от 200 щ.д. и за разликата над 749 щ.д. до предявения размер от
949 щ.д.;
2. въззивна жалба вх. №282936/12.04.2021г. от „Травълър“ ЕООД, ЕИК *********
срещу решение №260883/12.03.2021г., постановено по гр.д. № 7261/2020г. на ВРС, 34
съдебен състав, в частта, с която е осъдено дружеството да заплати сумите, платени по
прекратен договор от 06.12.2019г. по повод участие на ищеца В. ИВ. М. в програма Work
and Travel USA, а именно: 749 щ.д., платени като втора вноска и 400.00 лева, платена като
депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаването на исковата молба – 30.06.2020г. до окончателното плащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2021г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора безплатно, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд –
Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел.
*********. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с
медиатори и др., страните могат да получат на интернет страницата на Окръжен съд –
Варна.
3
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4