О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 01.08.2019
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на тридесет и първи юли през
две хиляди и деветнадесета година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като се запозна с
ВНЧД № 378 по описа на АСНС за 2019г., докладвано от съдия Лазарова, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХII, чл.
341 ал.2 вр.чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по повод подадени частни жалби от защитника на подсъдимите
Б.Б.В. и А.С.В., и от подсъдимите М.Т.В. и Т.Б.Т. чрез
защитниците им, против определение от 19.07.2019г. по нохд № 2612/18г. по описа
на Специализирания наказателен съд /СНС/, IX състав, с
което е оставено без уважение искането на всеки от четиримата подсъдими за
изменение на изпълняваната мярка за неотклонение от „Домашен арест“, като се настоява за отмяната
му.
В общата жалба на подсъдимите Б.В.
и А.В. се акцентира на „значителния
период на извънредните ограничения“, примерното процесуално поведение на
подсъдимите, чистото им съдебно минало и трайна уседналост на българска
територия, както и на „активираната забрана за напускане на страната“,
създаваща допълнителна гаранция за неотклонение. Сочи се, че предвид ограничената възможност за полагане на
труд, същите „търпят и финансова
наказание, каквото закона не цели“. В заключение се настоява за определяне на
по-лека мярка за неотклонение.
В частната жалба на подсъдимия М.В. се
развиват доводи за разколебаност на обоснованото предположение; прекомерна
продължителност на прилаганата мярка за неотклонение, ограничаваща социалните
му контакти, като обездвижването, явяващо се последица от нея се изтъква като
„един от факторите за влошено здравословно състояние“. Оспорва се наличието на
рисковете по чл.63 ал.1 НПК, като се подчертава необремененото съдебно минало и
коректното процесуално поведение на лицето и се отправя искане за изменение на
„Домашния арест“ в „Подписка“.
В частната жалба на подсъдимия Т.Т.
упражняваната процесуална принуда се
оспорва като „необоснована, прекомерна и
ненужна“. Твърди се настъпила разколебаност
в обоснованото подозрение, особено относно четирите вторични престъпления,
вследствие на заявената позиция от част от разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, които освен това се позовават на „обстоятелства в обща форма, приличащи на
слухове, мълви и изградени представи, но без конкретно поставени аргументи за
тях.“ Посочват се решения на ЕСПЧ, с аргумент че броят на повдигнатите обвинение не може да
бъде ориентир за обосноваността на обществената изолация, като следва да се
обосноват конкретни съмнения, подкрепящи законността на преследваната цел. Развиват
се съображения за абсолютна хипотетичност
на предвидените в закона рискове от укриване и извършване на престъпление, предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и „липсата на признаци, обвързани с престъпна
потребност“, обстоятелството че по делото са разпитани почти всички свидетели,
наличието на малолетно дете. Релевират се доводи, че Т. в един предходен момент
е бил освобождаван с „подписка“, като не е имал некоректно процесуално поведение и неправомерни
прояви при престоя му извън следствения арест. Подчертава се отсъствието на
риск от укриване и предвид наложената
забрана по чл.68 НПК. Правят се
изводи за допуснати нарушения на конституционни правни норми, гарантиращи
основни права и свободи, имащи за
последица превръщане на мярката за неотклонение в предварително изтърпяване на
наказание, като наред с това се акцентира на факта че следващото съдебно
заседание е насрочено за 17.09.2019г., като в период от два месеца не предстои
извършване на съдопроизводствени действия, налагащи продължаващата изолация на
подсъдимия. В заключение се настоява за по-лека мярка за неотклонение.
От Специализираната прокуратура не е
постъпило възражение срещу подадените
частни жалби.
Настоящият
въззивен състав прецени депозираните частни жалби като процесуално допустими,
подадени от активно легитимирани страни, в срока за обжалване, срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол. След като обсъди изложените в тях доводи,
като се запозна с материалите по делото, и като провери в цялост правилността
на атакувания акт, АСНС намери за
установено следното:
Производството пред СНС по нохд № 2612/2018г.
е образувано по внесен обвинителен акт по обвинението на девет лица.
Видно от съдържанието на същия четиримата жалбоподатели са предадени на съд,
както следва:
А.В.
- за четири престъпления - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал. НК; по чл.142 ал.2 т.2 и 8 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК; по чл. 214 ал.2 т.1 вр. чл.213а ал.2
т.4 и 5 пр.2 вр. чл.20 ал.2 НК и по чл. 213а ал.3 т.3 вр. ал.2 т.4 и 5 пр.2
вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК;
Б.В. – за две престъпления - по чл. 213а ал.3 т.3 вр.
ал.2 т.4 и 5 пр. 2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и по чл.142 ал.2 т.2 и 8 вр. ал.1
вр. чл.20 ал.2 НК.
М.В. - за четири престъпления - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК; по чл.213а ал.2 т.4 и 5 пр.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 НК; по чл. 214 ал.2 т.1 вр.
чл.213а ал.2 т.4 и 5 пр.2 вр. чл.20 ал.2 НК и по чл.339 ал.1 НК
Т.Т.
– за пет престъпления - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал. НК; по чл.213а ал.2 т.4 и 5 пр.2вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 НК; по чл.142 ал.2 т.2 и 8
вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК; по чл. 214
ал.2 т.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 и 5 пр.2
вр. чл.20 ал.2 НК и по чл. 213а ал.3 т.3
вр. ал.2 т.4 и т. 5 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
От общия преглед на доказателствената
съвкупност по делото може да бъде
направен извод, че подозрението за вероятна съпричастност на четиримата към вменените
им деяния продължава да е доказателствено подкрепено и в този смисъл се явява
обосновано по смисъла на чл.63 ал.1 НПК. В рамките на компетентността си да
прави анализ за достоверността на наличните доказателствени материали, при
съобразяване с ограничения предмет на настоящия инстанционен контрол и неприключилото
съдебно следствие, въззивният съд намира, че този извод по степен на убедителност
е съответен на етапа на развитие на наказателното производство.
Всяко едно от престъпните деяния,
включени в предмета на обвинението е наказуемо
с лишаване от свобода.
На оценка в съдебното производство
по чл. 270 НПК подлежи наличието на
всички базисни предпоставки за налагане на мярка за неотклонение и определяне
на нейния вид. В този смисъл следва да се изследват и двете алтернативни
опасности по чл.63 ал.1 НПК и техния интензитет към настоящия момент.
Несъмнено и в съдебната фаза на
наказателния процес целите на мярката за
неотклонение са насочени към осуетяване възможностите за бъдещи
престъпни прояви на подсъдимия, за
неговото укриване и възпрепятстване законосъобразното разглеждане на делото в
разумен срок. Преценката на интензитета на тези рискове следва се извърши през
призмата на конкретните факти и обстоятелства - вида и тежестта на престъпните
деяния; предвидените законови санкции; доказателствата срещу лицето; здравословното
състояние; семейното положение; професията; възрастта и други данни, относими
към неговата личност.
В
конкретния случай и четиримата подсъдими са неосъждани, неженени, без постоянна
трудова ангажираност, в добро здравословно състояние, изключая М.В., който е женен, бил е треньор по бокс и има диагностицирани заболявания. От друга
страна разследваната престъпна дейност е
била насочена към извършване на посегателства срещу собствеността и личната
физическа неприкосновеност на други лица, с прояви на агресия и значимо по
интензитета си насилие, очертаващи подсъдимите като лица с завишена степен на
обществена опасност, независимо от формално чистото им
съдебно минало.
Първоначално взетата мярка за
неотклонение спрямо всеки от четиримата жалбоподатели е била „Задържане под
стража“, която впоследствие е била изменена в „Домашен арест“ съответно за В.
от 13.02.2018г./по здравословни причини/; за Т. и В. от 12.02.2019г., а за В.
от 14.12.2019г.
Почти от една година наказателното
производството е в съдебна фаза, в която срокът на мярката „Домашен арест“ не е
законово ограничен. Несъмнено е, че изтеклият период от време винаги се явява
ново обстоятелство, което също следва да бъде обсъдено. Същевременно обаче развитието на
първоинстанционното съдебно производство очертава разумна бързина за неговото
приключване, въпреки фактическата и правна сложност и допълнителните
усложнения, възникнали вследствие на провеждането му при условията на чл.269
ал.3 НПК по отношение на друг подсъдим /сочен за ръководител на ОПГ/, и в този
смисъл не рефлектира неправомерно върху
процесуалното положение на четиримата жалбоподатели – процесуално следствените
действия са провеждани последователно и ритмично , съдебното следствие е пред завършване като предстои разпит на ограничен брой
свидетели, предявяване на веществени доказателства и веществени доказателствени средства, както и
евентуално даване на обяснения от подсъдимите лица.
Въззивният съд споделя мнението на първата
инстанция че не е настъпила промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.270 ал.1 НПК, която да обоснове необходимост от смекчаване на тази мярка за процесуална
принуда. Въпреки изминалия период от време рискът от
укриване не е отпаднал, още повече че първоинстанционното съдебно производство
е пред приключване, а както бе отбелязано по-горе този риск е бил реализиран от
лицето, което според обвинителната претенция е ръководител на ОПГ. Липсата на
наложена „забрана за напускане пределите на Република България“ по чл. 68 НПК спрямо В. и В. несъмнено
създава предпоставки за подобни неправомерни действия по укриване, включително
и извън страната, при по-лека мярка за неотклонение. Няма настъпила промяна в
обстоятелствата, въз основа на които до момента е била приета за реална и
опасността от бъдещо престъпно поведение. Защитните доводи, свързани със семейната
ангажираност на Т.и липсата на провинения при престоя му на свобода /с
изключително кратка продължителност от 29.08.-11.09.2018г./, както и данните за
здравословното състояние на В. не са от естество сами по себе си да доведат до промяна на тези
изводи.
Същевременно не може да се приеме неразумност на срока на ограничаване на свободното придвижване и като пропорционална мярка на броя и тежестта на вменените деяния на всеки от подсъдимите - касае се за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 НК.
При
отсъствието на нови обстоятелства или изменение в съществуващите, които да
водят до промяна или разколебаване на вече направените изводи при предходните
съдебни произнасяния по контрол на изпълняваните мерки за неотклонение,
законосъобразно СНС е отказал да смекчи вида на същите. Доводите от хуманен,
финансов, семеен и здравословен характер не се поставят под съмнение, но те не
са от естество да изключат наличието на посочените по-горе опасности и в този смисъл не могат да бъдат с приоритет пред
интересите на правосъдието и на обществото.
Предвид изложеното, Апелативният специализиран
наказателен съд, пети състав
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.07.2019г. по нохд №
2612/18г. по описа на Специализирания наказателен съд /СНС/, IX състав, с което е оставено без уважение искането на
всеки от подсъдимите Б.Б.В., А.С.В., М.Т.В. и Т.Б.Т. за
изменение на изпълняваната мярка за неотклонение от „Домашен арест“ в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.