РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. гр. Хасково, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640101702 по описа за 2024 година
С подадената искова молба ищецът „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Лозенец“, п.к. 1421, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, е
предявил срещу ответника Е. Г. А., ЕГН **********, от ***, иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което
била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е сключен Договор за
заем № ** за сумата от 200 лева, който договор е сключен между „Моят
кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 55, ет.3, и ответника Е. Г. А.. При
сключването на договора ответникът се съгласил да погасява отпуснатия му
заем на седмични вноски, съгласно чл.12, т.6 от договора. Страните
договорили и дължимите лихви, както и крайния срок за погасяване на заема.
В изпълнение на задължението си по договора заемодателят предоставил на
ответника - заемател договорената сума на ***г., за което била съставена
Разписка № **/***г. От своя страна обаче ответникът не изпълнил поетото
задължение да плаща редовно погасителните вноски. Посочва се още, че на
21.11.2023г. дружеството заемодател по цитирания по-горе договор „Моят
кредит“ ЕООД и ищеца по делото „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД
1
сключили договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземането, с който
цедентът прехвърлил на цесионера вземането си спрямо ответника. Твърди се
още в исковата молба, че ищецът положил усилия да решат спора доброволно,
но ответникът продължавал да дължи исковата сума. Ето защо намира, че за
него е налице правен интерес от предявяването на иска. Потърсил взмането си
по реда на чл.410 от ГПК, за което било образувано Ч.гр.д.№ 834/2024г. по
описа на Районен съд - Хасково и издадена Заповед за изпълнение за сумата в
размер на 175,83 лв. - главница; сумата от 12 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 18.01.2023г. до 07.06.2023г., както и сумата от 26.81 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2023г. до 28.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 02.04.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
25 лева, представляваща разноски за заплащане на държавна такса и 480 лева -
адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си. Изложеното обосновавало
правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца присъдените в заповедното
производство суми. Претендира разноски за заповедното и за настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител подава отговор на исковата молба. В същия се твърди, че
предявеният иск е недопустим и евентуално неоснователен. Излага
съображения в насока, че липсват доказателства, които да подкрепят тезата на
ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства – Индивидуален договор
за заем № ** от ***г., се установява, че на посочената дата между Е. Г. А. и
„Моят Кредит“ ЕООД е сключен процесният договор за заем, по силата на
който на ответника е предоставен паричен заем в размер на сумата от 102.26
евро или тяхната левова равностойност, със срок на заема – 21 седмици,
платим на 21 седмични вноски в размер на 5.29 евро; лихвен процент по заема
– 39.52 %; ГПР: 42.42 %. Общият размер на всички плащания по заема е
111.02 евро. Крайният срок на договора е 07.06.2023г.
Безспорно е според съда, че заетата сума по договора в размер на 200
лева – главница, е била получена от ответника, в каквато насока е
представената по делото Разписка № **/***г.
С Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
2
21.11.2023г. вземането на кредитора „Моят Кредит“ ЕООД е прехвърлено на
ищеца по делото „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД.
Представено е и Приложение № 1/21.11.2023г., представляващо
неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 21.11.2023г.
За събиране на вземането си ищецът е входирал заявление по реда на
чл.410 от ГПК и е била издадена Заповед № 407 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 03.04.2024г. по Ч.гр.д. № 834/2024г. по описа
на Районен съд – Хасково, за сумите от 175.83 лева – главница; 12 лева –
договорна лихва за периода от 18.01.2023г. до 07.06.2023г.; 26.81 лева –
мораторна лихва за периода от 19.01.2023г. до 28.03.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от 02.04.2024г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и 480 лева – възнаграждение за адвокат.
С оглед връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, от заповедния съд е било указано на заявителя /ищец в настоящото
производство/ възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство установителен иск е допустим,
като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по
същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните
съображения:
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно
която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се
установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и
до приключване на устните състезания в настоящото производство. С
Договора за цесия /чл.5.4/ цедентът “Моят Кредит“ ЕООД се съгласява да
упълномощи изрично купувача „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД от негово
име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените
вземания, като за целта в срок от 3 дни от датата на прехвърляне ще снабди
купувача със съответно пълномощно, каквото обаче по делото не бе
представено. По делото не е представено и Уведомление до длъжника за
цесията.
Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
3
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има
цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство не
е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито
към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на
устните състезания по делото. От ищеца дори не се и излагат твърдения в тази
насока.
Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно
съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил
препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено
надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и
в хода на съдебното производство уведомлението, следва изводът, че
извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие
по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че
макар и уведомлението, ако такова беше приложено към исковата молба, да
можеше да бъде връчено на особения представител на ответника, назначен му
от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би
могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за
представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези
обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие
спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от
процесния договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до
неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, но тъй като същият е бил представляван в
процеса от особен представител, такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООд,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Лозенец“, п.к. 1421, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, против Е. Г. А.,
ЕГН **********, от ***, иск за признаване за установено, че последният му
дължи сумите: 175.83 лева - главница по Договор за заем № **/***г., сключен
между „Моят Кредит“ ЕООД и Е. Г. А., вземанията по който са прехвърлени
въз основа на Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.11.2023г. на „Вършещ Естейт Инвестмънт“ ООД; 12 лева -
договорна лихва за периода от 18.01.2023г. до 07.06.2023г.; 26.81 лева - лихва
за забава за периода от 19.01.2023г. до 28.03.2024г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване заявлението – 02.04.2024г. до
окончателното й изплащане, по Заповед № 407/03.04.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 834/2024г. по
описа на Районен съд - Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
5