гр.
София, ...01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
февруари през двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
ДЕСИСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно
гражданско дело № 7940 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 30.08.2017г.,
постановено по гр. дело № 82777 по описа за 2017г. на СРС, 154 състав, поправено
с решение от 08.02.2019г. по същото дело, е осъден ответника З. „А.“ АД да
заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, на Б.В.С., сумата 1 380 лева –
обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.01.2015г.,
причинено от лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******, застрахован при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2017г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата до
предявения размер от 6 080 лв. като неоснователен.
Въззивницата –
ищца обжалва решението в отхвърлителната част на иска, както и в частта относно
определения начален момент на присъдената законна лихва. Поддържа оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в атакуваната от нея част. Твърди,
че претендираните разходи за лекарства са доказани от заключението на приетата
СМЕ, като съгласно констатациите на вещото лице, ищцата е следвало да приема
такива за несъсирване на кръвта, както и обезболяващи новалис, алфа д и
калмацин. Отделно твърди, че доказаните разходи за рехабилитация са за
проведени сеанси общо 52 седмици за периода от 2015г. до края на март 2016г. ,
всеки с цена 30 лв., поради което общият размер на сумата за рехабилитация е в
размер на 3120 лв. а допълнителните разходи за диетична храна са 6 лв на ден
или общо сумата 1080 лв. за 6 месеца. Сочи се, че е доказана и сумата от 200
лв. – разходи за транспорт до болницата. Предвид изложеното, моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи иска до пълния предявен размер, ведно
със законната лихва от датата на деликта – 09.01.2015г., а не както е присъдена
от датата на исковата молба.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „З. „А.“ АД е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата на ищцата.
Въззивникът – ответник
обжалва решението в частта за уважаване на иска, с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
разходите за болногледач и рехабилитация в общ размер на сумата 1380 лв. са
доказани, тъй като разпитаната по делото свидетел е дъщеря на ищцата и
заинтересована от изхода на спора. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение
за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи
от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя.
Предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм/, установени от първоинстанционния съд, въззивният съд намира за безспорно
установени и пред настоящата инстанция, пред която не е променена установената
по делото фактическа обстановка.
Установено е по делото, че на 09.01.2015г.
в гр. София, бул. „Шипченски проход“, на кръстовището с ул. „Ал. Жендов“, е настъпило
процесното ПТП, при което ищцата, като пешеходец, е пострадала от удар от лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******, по вина на водача Й.Г.П., движещ се
по ул. „Ал. Жендов“ с посока от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Гео Милев“. Управляваният
от виновния водач автомобил е бил застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно
приетата медицинска документация и констатациите на СМЕ, ищцата е получила счупване
на лъчевите кости на лявата и дясната ръка на типично място, като е била
направена мануална репозиция и гипсова имобилизация на двете предмишници, както
и контузия на десен глезен. След сваляне на гипсовата имобилизация на двете
ръце, в амбулаторен лист от 12.02.2015г. е описана видима хипотрофия на двата
антебрахиума, деформация в областта на двете гривнени стави, по – значителна в
ляво; силна дифузна палпаторна болка, движения невъзможни поради болките и
контрактурите, описана е терапия – с мнение за физиорехабилитация; както и
предписани лекарства – 15 мг, 10 дни, Алфа
D3, калмацин 3 пъти дневно. Вещото лице дава
констатации, че счупванията на двете ръце реализират признака трайно
затруднение движението на горните крайници за срок не по-малък от 2.5 – 3
месеца, от които 35 дни – с гипсова имобилизация. През периода от около 2-3
месеца ищцата е имала нужда от чужда помощ и е била силно затруднена в
ежедневието си. В представените амбулаторни листове са отразени две препоръки
за рехабилитационно лечение, което е било необходимо в процеса на
раздвижването. Според заключението на СМЕ, по клинична пътека рехабилитационните
процедури са за една седмица.
По отношение на отделните искови
претенции за имуществени вреди:
По иска за заплащане на сумата 300
лв. – разходи за лекарства за периода 09.01.2015г. – 08.01.2016г.: Съгласно
показанията на свидетеля В.Г., дъщеря на ищцата, през процесния период общо са похарчени 300 лв. за
лекарства, като в началото ищцата е приемала повече аулин като обезболяващо
средство. В амбулаторен лист от 12.02.2015г. е предписана терапия с
медикаменти: Movalis 15 мг един път дневно – 10 дни, алфа D3 и калмацин – 3 таблетки дневно – витамини и
хранителни добавки, каквито са приемани от ищцата според гласните
доказателства. Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан по
основание, доколкото е налице предписана терапия с медикаменти и доказан техен
прием. Доводите в жалбата на ответника за заинтересованост на свидетеля не налагат
различен извод, тъй като показанията на свидетеля са логични и последователни и
при отчитане на тяхната заинтересованост по реда на чл. 172 ГПК, липсва
процесуално основание да не бъдат кредитирани. С оглед изричните показания на
свидетеля, че в началния период ищцата е приемала аулин по-често, съдът намира,
че разходването на сумата общо 200 лв. за предписаните медикаменти и
обезболяващи е доказано по реда на чл. 162 ГПК с ангажираните гласни
доказателства и искът е доказан до посочения размер, от които 100 лв. – първия
месец общо за предписаните лекарства и обезболяващи и още 100 лв. за
обезболяващи за периода след това. Точен период на прием на предписаните
витамини и добавки не е установен по делото, поради което искът за разликата до
пълния предявен размер от 300 лв. е недоказан по размер.
По иска за сумата 200 лв. – разходи за транспорт: Съдът намира, че този иск също е
доказан чрез показанията на разпитаната свидетелка, съгласно които ищцата е
била транспортирана поне 10 пъти до болницата/медицинския център за
рехабилитация, при цена на таксиметровите услуги в едната посока от 10 лв.,
т.е. 20 лв. при транспорт за едно посещение.
Искът за сумата 1 080 лв. – разходи за допълнителна силна храна, съдът намира за
недоказан. В представената медицинска документация няма предписан конкретен
диетичен или хранителен режим във връзка с назначената и проведена терапия,
поради което показанията на свидетеля Г., че била препоръчана по-силна храна и
купували продукти като месо и сирене, не установява спазване на конкретно
предписан хранителен режим, който да е в причинно следствена връзка с
провежданото лечение.
Искът за сумата 600 лв. – разходи за болногледач, е изцяло доказан и правилно
уважен от първоинстанционния съд, съгласно установеното от свидетеля, че такъв
е бил нает за 3 месеца при цена 200 лв. за месец. Оплакванията досежно доказателствената
стойност на гласните доказателства в жалбата на ответното дружество са
неоснователни, по изложените по-горе съображения. С оглед вида на услугата, е
житейски логично да не са налице писмени доказателсва и липсва процесуална
пречка същата да бъде доказана с гласни доказателства.
По
отношение на исковете за сумата 3 120 лв.
– разходи за рехабилитация за периода 01.04.2015г. – 31.03.2016г., който е
изцяло отхвърлен от СРС и за сумата 780
лв. - разходи за рехабилитация за периода 01.04.2015г. – 30.09.2015г.
/уточнение на периода в о.с.з. на 06.06.2018г./, който е изцяло уважен:
Ищцата претендира сумата 3120 лв., като
формирана за посещения на кинезитерапевт в продължение на 52 седмици, по два
пъти седмично, при цена на посещение в размер на 30 лв. Съгласно гласните
доказателства, след приключване на покрита от Здравната каса първа
рехабилитация, са били заплатени 10 дни допълнителни процедури по 30 лв.
Свидетелката същевременно твърди, че е имало посещение на кинезитерапевт в
периода от м. април до м. септември 2015г., на когото е заплащана сумата 30 лв.
на посещение, като тази рехабилитация също е проведена след приключване на
покритата от Здравната каса. С оглед изложеното, изводите на СРС, че е доказано
рехабилитационното лечение за периода от 6 месеца в общ размер от 780 лв., при
посещение на терапевт веднъж седмично, се споделят от настоящия състав. От
събраните гласни доказателства не се установява посещение на терапевт два пъти
седмично, считано от м. април 2015г., както се твърди в исковата молба, но
свидетелката установява заплатени 10 терапии след рехабилитацията, заплатена от
Здравната каса, отделно от терапията, провеждана през шестте месеца. Предвид
изложеното, искът за сумата 3 120 лв. е частично основателен до размера на
сумата 300 лв. – цена на 10 терапевтични процедури, а за разликата до 3120
лв. е недоказан. Искът за сумата 780 лв.
е правилно уважен, като основателен и доказан. Доводите в жалбата на ответното
дружество за липса на доказателства за недоказаност на иска, с оглед липсата на
писмени доказателства за извършените разходи, са неоснователни, по изложените
по- горе съображения.
По отношение на началния период на
присъдената законна лихва: Жалбата на ищцата в тази част е основателна. СРС е
приел, че нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД в случая е неприложима, тъй като
отговорността на застрахователя в случая не произтича единствено от непозволено
увреждане. Съгласно константната практика на ВКС, в хипотезата на чл. 226 КЗ
/отм/, отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на вредата, поради което законната лихва се дължи от
застрахователя – ответник от датата на деликта.
Предвид частичното несъвпадение на изводите на
двете инстанции, решението следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска
за разликата над сумата 1 380 лв. до размера на сумата общо от 2080 лв. и
вместо него постановено друго за уважаване на иска до посочения размер, чрез
присъждане допълнително на сумата 700 лв., от
които 200 лв. – разходи за лекарства, 200 лв. – разходи за транспорт и
300 лв. – разходи за рехабилитация, както и в частта, с която законната лихва е
присъдена от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2017г., като същата
бъде присъдена от датата на деликта –
09.01.2015г.
Решението следва да бъде отменено и в
частта за присъдените в полза на ответника разноски над сумата 152. 57 лв. до пълния
присъден размер от 231. 91 лв.
На въззивницата – ищца следва да се
присъдят разноски за въззивното производство в размер на сумата 64. 32 лв. –
заплатена държавна такса съобразно уважената част на жалбата, както и сумата
37. 81 лв. – допълнително разноски за държавна такса за първоинстанционното
поризводство.
По делото е налице искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на въззивницата
– ищца при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като е представен договор за правна защита и
съдействие в тази връзка за всички
инстанции. Предвид горното, на дв. К.Н.
следва да се присъдят допълнително разноски за СРС, съобразно уважената част на иска, в размер на
сумата от още 69. 08 лв., както и сумата 205. 26 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съобразно уважената част на жалбата.
На въззивника – ответник не следва да се
присъждат разноски за настоящата инстанция, с оглед неоснователността на
подадената от него жалба.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 30.08.2017г., постановено
по гр. дело № 82777 по описа за 2017г. на СРС, 154 състав, поправено с решение
от 08.02.2019г. по същото дело, в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявения от Б.В.С. срещу З. „А.“ АД, иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, за разликата над сумата 1380 лева –
обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.01.2015г.,
причинено от лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******, застрахован при
ответника до общия размер на сумата 2 080 лв., в ЧАСТТА, с която е присъдена
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
23.11.2017г., както и в ЧАСТТА, с
която е осъдена Б.В.С. да заплати на З. „А.“ АД разноски над сумата 152. 57 лв. до пълния присъден размер
от 231. 91 лв., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ******да
заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, на Б.В.С., ЕГН **********, сумата
700 лева – допълнително обезщетение
за имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.01.2015г., причинено от
лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******, застрахован при ответника, от които 200 лв. – разходи за лекарства, 200 лв.
– разходи за транспорт и 300 лв. – разходи за рехабилитация, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 09.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата, законната лихва върху главницата от 1380 лв., считано от
09.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК - сумата 37. 81 лв. –
допълнително разноски за държавна такса за първоинстанционното производство и сумата
64. 32 лв. - разноски във въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 30.08.2017г., постановено по гр. дело № 82777 по описа за 2017г. на СРС, 154
състав, поправено с решение от 08.02.2019г. по същото дело в останалата част.
ОСЪЖДА
З. „А.“ АД, ЕИК ******да заплати на основание
чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., на адв. К.И.Н., САК, сумата 205. 26 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, както и сумата 69. 08 лв. –
допълнително възнаграждение за производството пред СС.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.