Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
170 14.02.2022Година Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, III
състав, на втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Д.
Секретаря
И.Л.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 1801 по описа за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44 от
Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на
Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона
за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на „АС Топ
България” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.Айтос, площад
„Пазарен“ № 4А, представлявано от управителя Д. Х. Якуб, чрез процесуален представител, срещу решение рег.№ 32-122234/15.04.2021г.
към
MRN 19BG001007005792R7/27.06.2019г.
на директора на Териториална дирекция „Южна морска” на Агенция „Митници“, потвърдено с решение №
Р-226/32-182150/09.06.2021г. на директора на Агенция „Митници“. С оспореното
решение, на основание чл.74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена
нова митническа стойност на стоките по митническа декларация с MRN
19BG001007005792R7 в размер на 37 581,30 лева, на основание чл.54, ал.1 и
чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос на стоката по
митническата декларация в размер на 38 852,03 лева и на основание чл.66,
ал.1, т.2 и чл.67, ал.1 от ЗДДС, са определени дължимите от жалбоподателя
публични вземания по същата за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер
на 7 770,41 лева. Разпоредено е да се вземат под отчет установените за
досъбиране от „АС Топ България” ЕООД задължения за ДДС в размер на
6 799,61 лв. на основание чл.56 от ЗДДС вр. с чл.105, §4 вр. с §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. На основание
чл.108, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, чл.19б, ал.3 от ЗМ и чл.90, ал.1 от ЗДДС е определен срок за заплащане на задължението, като е посочено, че на
основание чл.59, ал.2 от ЗДДС вр. с чл.114, §2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 по
отношение на „АС Топ България” ЕООД възниква и задължение за лихви, определено
по реда на чл.1 от ЗЛДТДПДВ, върху ДДС в размер на 6 799,61 лв. за срока от
27.06.2019г. до уведомяването на длъжника.
В жалбата се излагат доводи, че
атакуваният акт е немотивиран, тъй като не става ясно защо административният
орган е пристъпил към определяне на стойност по горепосочения ред, въпреки представените
от жалбоподателя доказателства за заплатена цена на стоките. Жалбоподателят
счита, че органът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за
установяване на митническата стойност на доставената стока по реда на чл.70 от
Регламент 952/2013. Оспорва се подхода на митническите органи по определяне на
митническата стойност на внесената от жалбоподателя стока въз основа на
договорна стойност на сходни стоки, тъй като в мотивите на оспореното решение
не е направен подробен сравнителен анализ между тях. Твърди се, че е налице
фактическа грешка при съставяне на фактурата от страна на турския контрагент. Оспорват
се изводите на митническия орган за вида и техническите характеристики на
процесната стока, като се излагат подробни доводи в тази насока. Иска отмяна на
административния акт и да му се присъдят направените по делото разноски. В хода
на съдебното производство жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Представя писмени бележки по
същество на спора.
Ответникът, директор на ТД „Южна
морска“ към Агенция „Митници“, оспорва жалбата. Представя административната
преписка, включително с превод на доказателства, които са от значение за
решаване на спора. В
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д.,
който излага становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде
оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки, в които излага доводи за неоснователност на жалбата.
След като прецени твърденията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона,
Бургаският административен съд в настоящия си състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния
акт и депозирана в предвидения от закона срок, с оглед установеното на л.1016
получаване на решението на директора на Агенция „Митници“на 21.06.2021г. и
изпращане на жалбата на 01.07.2021г. (л.4-12).
Разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на 27.06.2019г. с MRN 19BG001007005792R7 (л.44) „АС Топ България” ЕООД е декларирало стока за
поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение стока „ПВЦ
композитен компаунд/пластифициран - 24 246 кг.“ В митническата декларация за
стоката са декларирани съответно код по Комбинираната номенклатура (КН) - 3904
22 00 и код по ТАРИК - 3904 22 00 99. Като изпращач на стоката е посочен
„ЕРГЮНБАС ЯПИ СИСТЕМЛЕРИ“, гр. Кирикхан, Република Турция. В Е.Д.
5/15 на митническата декларация е деклариран код на държава на произход TR (Турция), в Е.Д. 8/5 е посочен
код 11 „Окончателна покупка/продажба“ и в Е.Д. 4/16 - „Договорна стойност на
внасяните стоки“. Митническата стойност на стоката е в размер на 4030,79 лв.,
съгласно придружаваща митническата декларация фактура №
EDT2019000000123/30.05.2019 г. на стойност 2 060,91 EUR, издадена от ERGUN YAPI SISTEMLERI PLASTIK DEMIR DOGRAMA IMALAT SANAYI
VE TICARET LTD, Република Турция.
Към митническата декларация за
допускане за свободно обращение са били приложени сертификат за движение A.TR №
А1033540/31.05.2019г.(л.1028), митническа декларация за износ от Република Турция №
19330100ЕХ099996 от 31.05.2019г. (л.1005), товарителница №
ARKMER0000119399 (л.1033) и опаковъчен лист (л.1037).
Към митническа декларация MRN
19BG001007005792R7/27.06.2019г. са приложени и две фактури издадени от ERGUN
YAPI SISTEMLERI PLASTIK DEMIR DOGRAMA IMALAT SANAYI VE TICARET LTD на „АС Топ България“
ЕООД с идентичен номер и дата, но с различна валута, а именно:
Фактура №
EDT2019000000123/30.05.2019 г., на стойност 2 060.91 EUR за стока с описание
„PVC COMPOSITE COMPOUND’" и нето тегло 24 246,00 кг.;
Фактура № EDT2019000000123/30.05.2019г., на стойност 2 060,91 USD за стока с
описание „PVC COMPOSITE COMPOUND” и нето тегло 24 246,00 кг.;
В митническа декларация MRN
19BG001007005792R7/27.06.2019 г. за стоката не са декларирани разходи за
транспорт, застраховка и товаро-разтоварни операции до мястото на въвеждане на
митническата територия на Съюза.
На основание чл. 55, ал 1 от ЗДДС в
данъчната основа на стоката в размер на 4 854,01 лв. са включени:
декларираната митническа стойност, увеличена със свързаните с вноса разходи,
направени до първото местоназначение на стоката на територията на страната в
размер общо на 823,22 лв., съгласно приложените към МД фактура № **********/26.06.2019
г. на стойност 469,40 лв. и фактура № **********/26.06.2019 г. на стойност
273,82лв. без ДДС, издадени от „АРКАС БЪЛГАРИЯ" ООД и фактура № **********/26.06.2019
г. на стойност 80,00 лв., издадена от „МИРАМАР“ ООД.
Задължението за ДДС на стойност
970,80 лв. е взето под отчет и платено от „АС Топ България“ ЕООД.
Със заповед №
ЗТД-1000-740/17.12.2020г. (л.989)на директора на ТД„Южна морска“ е възложено да
бъде извършен последващ контрол на декларирането във връзка с поставянето на
стоки под митнически режим „допускане за свободно обращение“ на жалбоподателя „АС
Топ България” ЕООД за периода 01.01.2018г. – 30.11.2020г. Заповедта е връчена
на дружеството на 17.12.2020г. (л.993), за което е съставен и протокол №
32-374286/17.12.2020г. (л.986).
Във връзка с издадената заповед, на
07.01.2021г., от инспектори в отдел „Митническа дейност“, ТД „Южна морска“, е
извършена физическа проверка на наличните стоки в складово помещение,
стопанисвано от дружеството. За резултатите от проверката е съставен протокол №
32-5894/07.01.2021г. (л.813)
С писмо рег.№ 32-10269/12.01.2021г.
(л.812) до директора на ТД на НАП – Бургас е поискана информация относно
издавани ревизионни доклади, ревизионни актове, АУАН и протоколи от извършени
проверки на дружеството жалбоподател, като от отговора на приходната агенция се
установява, че такива до този момент не са били издавани/съставяни на
дружеството (л.811).
С писмо рег.№ 32-13597/14.01.2021г.
(л.561), на основание чл.84д, ал.3 от ЗМ от „ЕМ ЕС СИ България“ ООД е поискано
предоставяне на всички данъчни документи, както и на всички договори,
кореспонденция, заявки, поръчки и други документи за извършените услуги, с контрагент
„АС Топ България” ЕООД за периода 01.01.2018г.-30.11.2020г. Идентични писма са изпратени и на
„Маргейт транс“ ООД (л.573), „Сийбридж Ейджънсиз“ ЕООД (л.587), „Мартин
Лоджистикс БГ“ ЕООД (л.601), „Гелд Консултинг“ ООД (л.616), „Аркас България“
ООД (л.631), „Мирамар“ ООД (л.669), „Авиейшън сървисис България“ ООД (л.808),
„Мерск България Лимитид“ ЕООД (л.456).
С писмо рег.№ 32-26103/25.01.2021г.
(л.441) от „ЕМ ЕС СИ България“ ООД е изискана информация какво включва
услугата с описание „автотранспорт“ във
фактура № **********/21.02.2018г. и какво включва услугата с описание „сторидж“
във фактури №**********/26.02.2018г., №**********/21.02.2018г., № **********/02.03.2018г.
и № **********/26.03.2018г.
Сходна информация по различни
фактури е изискана и от „Гелд консултинг“ ООД с писмо рег.№
32-25217/25.01.2021г. (л.445).
С писмо № 32-35955/02.02.2021г. (л.391)
за целите на последващия контрол и съгласно чл.48 от Регламент (ЕС)952/2013 и
чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ, от страна на митническите органи са изискани допълнителни
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В тази
връзка, с писмо № 32-43533/08.02.2021г. (л.386), управителят на „АС Топ
България” ЕООД е посочил, че дружеството осъществява посредническа търговска
дейност, с оглед на което не извършва плащания към доставчици, тъй като не е
страна по търговската сделка за покупко-продажба. Посочено е още, че дейността
на дружеството се изразява в получаване на стоки от доставчици, след което
извършва необходимите действия, свързани с митническото уреждане на стоките в
България и създаване на условия за безпрепятствено изнасяне на стоките от
България към крайния получател по сделката за покупко-продажба. Посочва, че не
са налице писмени договори за посредничество.
С допълнително писмо рег.№
32-47109/10.02.2021г. (л.383) от страна на митническите органи е изискано да
бъде посочен купувача на стоката, допусната до свободно обращение с MRN
19BG001007005792R7/27.06.2019г. и да бъде представен документ за извършено
плащане от купувача към доставчика по същата.
С писмо рег.№ 32-54822/17.02.2021г.
(л.370) на жалбоподателя, на основание чл.84к от Закона за митниците, е
изпратено Уведомление за заключително обсъждане относно установените при
проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях.
На основание чл. 84к от Закона за митниците е изготвен
протокол рег.№32-60269/22.02.2021г. (л.343) за проведеното заключително
обсъждане на установеното при проверката, като представляващият дружеството е
вписал в протокола възражения. С допълнително писмено становище от 01.03.2021г.
(л.342) управителят на дружеството отново е възразил срещу констатациите на
митническите органи, обективирани в протокола.
В резултат на извършената проверка е
изготвен доклад № BG001000/1/3/04.03.2021г. (л.172), като в т.3.17 от същия са изложени констатациите на
длъжностните лица, извършили проверката по отношение на процесната митническа
декларация. Докладът е връчен на дружеството на 08.03.2021г. (л.171)
Със служебна бележка рег. № 32-78941/09.03.2021г.
(л.134), издадена от началника на отдел „Митническа дейност“, е изпратен доклад
№ BG001000/1/3/04.03.2021г. на МП Пристанище Бургас – Център, за предприемане
на действия по компетентност във връзка с констатациите, изложени в доклада
относно декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 19BG001007005792R7/27.06.2019г.
С връченото съобщение по чл.22, §6
от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо рег.№ 32-85032/15.03.2021г.
(л.121), „АС Топ България” ЕООД е уведомено, че поради възникнали основателни
съмнения, митническата стойност на декларираната от него стока по митническа
декларация MRN 19BG001007005792R7/27.06.2019г .ще бъде определена по реда на
чл. 74, § 2, буква б) въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В
съобщението е посочено, че това решение е взето с оглед липсата на достатъчно
доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесните
стоки, като са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността
на договорната стойност. На следващо място, митническите органи са посочили, че
услугите по фактура № **********/03.07.2019г., издадена от „Мирамар“ ООД на
обща стойност 447,51лв, са услуги по международен транспорт на стоки по смисъла
на чл.30, ал.3 във вр. ал.2 и ал.1, т.3 от ЗДДС и направените за тях разходи ще
бъдат включени в данъчната основа на стоката, декларирана с МД MRN
19BG001007005792R7/27.06.2019г.
С оспореното Решение рег.№32-122234/15.04.2021г.
(л.110) към MRN 19BG001007005792R7/27.06.2019г. на директора на Териториална
дирекция „Южна морска“ на Агенция „Митници“, на основание чл.74, § 2, б.
"б" от Регламент (ЕС) №
952/2013 е определена нова митническа стойност на стоките по митническа
декларация с MRN 19BG001007005792R7 в размер на 37 581,30 лева, на основание
чл.54, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос на
стоката по митническа декларация с MRN 19BG001007005792R7 в размер на 38 852,03
лева и на основание чл.66, ал.1, т.2 и чл.67, ал.1 от ЗДДС, са определени
дължимите от жалбоподателя публични вземания по същата за данък върху
добавената стойност (ДДС) в размер на 7 770,41 лева. Разпоредено е да се вземат
под отчет установените за досъбиране от „АС Топ България” ЕООД задължения за
ДДС в размер на 6 799,61 лв. на основание чл.56 от ЗДДС вр. с чл.105, §4 вр. с
§3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. На
основание чл.108, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, чл.19б, ал.3 от ЗМ и чл.90,
ал.1 от ЗДДС е определен срок за заплащане на задължението, като е посочено, че
на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС вр. с чл.114, §2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
по отношение на „АС Топ България” ЕООД възниква и задължение за лихви ,
определено по реда на чл.1 от ЗЛДТДПДВ, върху ДДС в размер на 6 799,61 лв. за
срока от 27.06.2019г. до уведомяването на длъжника.
В мотивите на оспореното решение е
посочено, че предвид условието на доставка CFR БУРГАС в ел.д. № 4/1 от МД, за
стоката не са декларирани разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни
и обработващи операции до мястото, на което същите са въведени на митническата
територия на Съюза по смисъла на чл.71, §1, буква д) от Регламент (ЕС) №
952/2013. Прието е, че услугите по фактура № **********/03.07.2019г., издадена
от „Мирамар“ ООД на обща стойност 447,51лв, са услуги по международен транспорт
на стоки по смисъла на чл.30, ал.3 във вр. ал.2 и ал.1, т.3 от ЗДДС и
направените за тях разходи ще бъдат включени в данъчната основа на стоката,
декларирана с МД MRN 19BG001007005792R7/27.06.2019г. На следващо място е
посочено, че в резултат от извършената проверка на предоставените счетоводни
регистри и на проверените банкови документи, съхранявани в счетоводството на
дружеството, в хода на последващия контрол не са установени плащания към
доставчика ERGUN YAPI SISTEMLERI PLASTIK DEMI DOGRAMA IMALAT SANAYI VE TICARET
LTD, Турция в това число и плащания към трети лица във връзка с доставката на
стоката по МД с MRN 19BG0O1007005792R7. Посочено е, че от страна на
проверяваното дружество не са представени договори с доставчици, договори за
посредничество или информация за купувача на стоката, допусната за свободно
обращение с МД с MRN 19BG0O1007005792R7. Посочено е още, че митническите органи
са установили, че стоката от МД с MRN 19BG001007005792R7 е поставена под режим
износ на 02.07.2019 г. с МД с MRN 19BGOOI0O8AA066586. В кл. 8 „Получател“ е
деклариран SARL PROFILSAN PRODUCTION, Алжир. При поставянето й под режим износ,
за стоката деклариран код на държава на произход EU (Европейски съюз), което не
съответства на декларирания произход при поставянето й под режим допускане за
свободно обращение с МД MRN 19BG001007005792R7, а именно TR (Турция). С оглед изложеното е прието, че отразеното в
счетоводната отчетност задължение към доставчика не представлява реално
платената или подлежащата на плащане цена на стоката по смисъла на чл.70, §1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като в хода на последващия контрол не са
установени плащания към доставчика ERGUN YAPI SISTEMLERI PLASTIK DEMIR DOGRAMA
IMALAT SANAYI VE TICARET LTD, Турция. Прието е,
че в хода на последващия контрол е констатирано, че действително платената или
подлежащата на плащане цена за стоката не може да бъде установена, с оглед на
което следва да се приложи чл.74, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Прието е, че
доколкото митническата стойност на стоката от МД с MRN 19BG001007005792R7 не
може да се определи на основание чл.74, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) №
952/2013 и доколкото не са установени идентични стоки, класирани в код по
КН/код ТАРИК 3904 22 00/3904 22 00 90, то следва да се приложи договорната
стойност на сходни стоки, съгласно чл.74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013.
Решението на директора на Териториална
дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“ е връчено на жалбоподателя на
26.04.2021г., видно от известие за доставяне ИД PS800002К58U I
(л.109) и е оспорено по административен
ред с жалба № 32-145779/10.05.2021г. (л.90) пред директора на Агенция „Митници“.
Със служебна бележка рег.№
32-154535/17.05.2021г. (л.69), изготвена от началника на отдел „Митническа
дейност“ към ТД Южна морска, са изложени доводи относно неоснователността на
подадената жалба. Жалбата е изпратена на директора на Агенция „Митници“ за
произнасяне по компетентност с писмо № 32-161999/25.05.2021г. (л.61), ведно със
становище по основателността на жалбата.
С решение №
Р-226/32-182150/09.06.2021г. (л.48) директорът на Агенция „Митници“ отхвърлил
жалбата като неоснователна, като изложил подробни доводи, които по същество
възпроизвеждат доводите изложени в оспореното решение.
Решението на директора на Агенция „Митници“
е изпратено на жалбоподателя с писмо рег.№ 32-186521/14.06.2021г. (л.1015),
доставено на 21.06.2021г., видно от известие за доставяне ИД PS104008PO0GN(л.1016).
По делото е назначена комплексна съдебно
– техническа и икономическа експертиза, която съдът кредитира като изготвена
компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на вещите лица, внесеният
материал не е първична суровина поливинилхлорид, а е композитен материал,
нерегистрирана марка, което се установява от приложените документи - фактури и
митническа декларация, както и представена от производителя информация за
състава на материала, внос от Турция, тъй като поради липсата на конкретния
материал, е невъзможно да бъде направено
изследване на неговия състав. Според експерта разликата между гранула, първичен
PVC продукт и частици композитен материал е в количеството на поливинилхлорид,
като гранулата първичен PVC се състои само от молекули поливинилхлорид, а
частиците композитен материал съдържат 75% поливинилхлорид. Посочва още, че цените
на първичен PVC на гранули се определят от фирмата производител в зависимост от
избрания метод за получаване и неговата себестойност, докато основният
компонент на композитния материал (75%) е отпадъчен PVC продукт, чиято
себестойност е много ниска поради факта, че е отпадъчен. Според вещото лице, в
зависимост от вида на поливинилхлорида, същият ще бъде класифициран в различен
от композитния материал код по КН, като предвид факта, че стоката е
нерегистрирана марка и не са ѝ присвоени специфични технически
характеристики, същият е правилно класифициран по митническата класификация на
стоките в митническата декларация. По отношение на фактура №
EDT2019000000123/30.05.2019г., е посочено, че след анализ на приложените по
делото документи, експертизата счита, че става дума за грешка при изписване
вида валута във фактура М EDT2019000000123/30.05.2019 г. По отношение на предмета
на фактуриране по фактура №EDT2Q19000000123/30.05.2019 г. и фактура № 19243160110886006649462/30.05.2019 г., вещото лице
смята, че се касае за една и съща стока.
Вещото лице посочва, че митническият
орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл.
74, § 2, буква б) от Регламент № 952/2013г., въз основа на договорната стойност
на сходни стоки, като е приел, че класирането на стоките в код по КН /код по
ТАРИК 39042200/********** гарантира, че всички стоки обхванати от него
притежават описаните детайлни характеристики и имат същите характеристики и
същите съставни материали. Прилагането на този метод изисква извършване на
съпоставка и пълен анализ между внесените стоки по процесната МД със „сходните“
стоки, каквото е изискването на чл.1, пар, 2, т. 14 от Регламента за
изпълнение. Според експертизата митническият орган е посочил, че сходни стоки,
допуснати за свободно обращение на 26.06.2019 г. и на 27.06.2019 г. са
„пластифициран поливинилхлорид на гранули; форвинил 11241 ВК“, „пластифициран
поливинилхлорид на гранули; форвинил 20306 NT“ и „гранули от поливинилхлорид
пластифицирани, ПВХ за изолация на кабели“, като вещото лице счита, че тези
стоки не представляват „сходни стоки“ по смисъла на Регламент № 952/2013 г.
Вещото лице посочва още, че за да
бъдат съобразени спецификите на стоките, следва същите да бъдат налични или за
тях да има достатъчно конкретна информация. В представената „Информация за
състава на производителя“ липсват данни за изпитванията на продукта, т.е.
липсва информация за извършен химичен и физичен анализ на произведения продукт.
Такъв сравнителен анализ е необходим и с цел безопасната и планирана
последващата употреба на материала. Всеки производител работи със собствена
рецепта и сам си определя цената. За да се съобразят спецификите на конкретен
продукт и съответно да се определи пазарната му цена, е необходимо да има
съпоставима същата или с несъществени различия рецепта за приготвяне на
композитен материал. Предвид изложеното, вещото лице е посочило, че не е в
състояние, да определи средна пазарна цена на единица от процесните стоки към
датата на вноса при съобразяване с характеристиките им.
В съдебно заседание вещото лице Д.
посочва, че при сравнение между
ПВЦ гранули като първичен материал спрямо отпадъчната суровина няма как
изделието да е с по-висока цена, тъй като при ПВЦ гранулите има чисти суровини,
а когато става въпрос за отпадъчен продукт, който е рециклиран, то тогава
отпадъчният продукт е с по-ниска цена. Според експерта това се дължи на факта,
че в изследваната стоката само 75% от продукта представлява ПВЦ продукт, респ.
самото количество може да послужи като отправна точка при изследване на цената.
На следващо място, вещото лице посочва, че композитният материал предполага, че
няма химическо превръщане, а чисто
физическо превръщане, което в зависимост от това, за което ще се ползва,
варират проценти на ПВЦ веществото и другите вещества в неговото образуване.Не
е задължително да е отпадъчен материал. Сочи се още, че композитът може да
стане и с гранули, но те са по- скъпи, защото самото производство на
поливинилхлорид като продукт на гранули е по-скъпо, респ. не би било
рентабилно. Според вещото лице ако се смесят гранули със същите 15 % вещества,
както при процесния композит, ще се получи пак продукт със същите свойства, но
на по–висока стойност.
За
изясняване на релевантните по делото факти, в съдебно заседание е разпитан и
свидетеля Ю.Й.,
който заявява, че познава, както управителя на дружеството – жалбоподател, така
и турското дружество доставчик. Според свидетеля преговорите за вноса на
процесната стока, на които същият е присъствал, са се провеждали в офиса му в
гр.Айтос. Твърди, че, турското дружество произвежда декинги каси на интериорни врати,
които по-късно се фолират. Уточнява, че декингът прилича на дърво, защото 50 %
в него са дървени стружки. Посочва, че в турските фирми се произвежда от поливинилхлорид,
като за това производство не е необходим нов материал, а се събира от парчета
отпадъчни профили, от пластмасов отпадък. Троши се с машини, смесва се с калцид
и се слагат дъбови стружки - талаш, за да не поеме влага и се изкарват
профилите. Според Й., договорките са били в
евро, по банков път, като посочва още, че стоката първоначално е била внесена с
цел производство, но след неуспехи с установяване на бизнеса в България е
изпратена в Алжир.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7
от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от
началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и
чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното
решение на Директора на ТД Южна морска в Агенция „Митници“ е издадено от
компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т.
39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Спорен
по делото е въпросът по прилагането на материалния закон и по-конкретно по прилагането
на разпоредбата на чл.74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс
на Съюза /Кодекса/ във връзка с чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ №
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/Регламента за изпълнение/.
Правната
уредба, касаеща определянето на митническата стойност на въвежданите на
територията на съюза стоки с необщностен произход е хармонизирана напълно чрез
Кодекса. Основната уредба, която касае определянето на митническата стойност,
върху която се следват митните сборове се намира в Глава 3 на Кодекса,
именувана Стойност на стоките за митнически цели. В разпоредбата на чл. 70 от
Кодекса е установен общия принцип за определяне на митническата стойност въз
основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение
митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични
методи за определяне на митническата стойност, като те са в отношение на
субсидиарност, както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така
и по между си /така например решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24/. За да се
премине към тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения
досежно декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на
общността стойност. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на
вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за
определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи.
Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в
Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във
всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства.
Видно
от мотивите на оспореното решение, митническите органи са приели, че
декларираната договорна стойност е по-ниска в сравнение със
средностатистическата митническа стойност на сходни стоки в приблизително
същият период, а предоставената от дружеството информация не е достатъчна за
обосноваване на декларираната стойност, поради което са налице основателни
съмнения за общата платена сума за стоките. В тази връзка, митническите органи
са се позовали на митническа декларация за допускане за свободно обращение с
крайно потребление като са приели, че вносът, оформен с тази митническа
декларация има за предмет "сходни стоки", но без да ангажират
доказателства за извършена съпоставка между тези стоки и стоките, предмет на
процесния внос.
Според
чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
"сходни" са стоките, произведени в същата държава, които въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговската марка, като в тежест на административния орган е
да докаже, че се касае именно за "сходни стоки". Съдът не установи в
оспореното решение да са изложени мотиви как е прието, че се касае за внос на
сходни стоки. Въпреки, твърдението, че е извършен анализ на данните в
информационната система на Агенция „Митници“, няма никакви доказателства за
събирането на всички относими към случая данни и за извършването на такъв
анализ. Липсват данни за пълнота на проверката, необходима, за да се
удостовери, че посочената от органа декларация, не е произволно избрана.
Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за
осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не
обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б" от Кодекса. В случая в
оспореното решение е посочен единствено номера на митническа декларация, която
е послужила за определяне на по-високата митническа стойност на декларираните
стоки. Липсват обаче мотиви, защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки
по посочената в решението митническа декларация – не е извършен анализ на
характеристиките и съставните материали на стоките, тяхното качество, нито е
изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е
приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на
декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Непредставянето на
търговски договор между страните по доставката, а само търговска фактура не
може да доведе до направения от митническия орган извод, че декларираната
митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или
подлежаща на плащане. Търговската фактура замества липсата на договор и сама по
себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа
стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган,
за да обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Действително при
проверката са установени несъответствия в счетоводството на жалбоподателя,
настоящият състав обаче счита, че нередовно воденето счетоводство на
дружеството само по себе си не освобождава митническия орган, върху когото пада
доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че
декларираната стойност е по-ниска от други сходни стоки, внесени в
приблизително същото време. Кaкто
вече бе посочено, позоваването в митническото решение на данните от
митническата информационна система с посочване на митническа декларация не са
достатъчни за обосноваване на т.нар основателни съмнения.
На
следващо място в решението бланкетно е посочено, че при анализа е взета
предвид липсата на посочено конкретно качество, както и запазена марка на
остойностяваната стока като фактор, който определя дали стоките са сходни, но
не са изложени мотиви в тази насока, а именно как това е взето предвид при
задаване на критериите за търсене на сходни стоки. В оспореното решение липсват
изложени фактически съображения и
как митническият орган е преценил процента (10%), с който следва да бъде
коригирана договорната стойност на стока № 1 от МД с MRN 19BG001008007081R5, предвид
разликите в количествата на стоката от посочената МД и процесната, като това не се установява и от представените
по делото доказателства.
С
оглед изложеното съдът намира, че от страна на митническия орган, върху когото
е доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни
съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Митническите органи не са извършили
необходимия анализ, съгласно чл. 141 от Регламента и съответно не са обосновали
приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. По горните
съображения, не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, за определяне на митническата стойност на внесените
стоки по вторичния метод, установен в чл.74, § 2, б. "б" от Регламент
(ЕС) № 952/2013г.
За
пълнота на изложението, съдът следва да отбележи, че в случая от приетото по
делото заключение на комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява,
че посочените от митническите органи стоки по MRN 19BG001008007081R5 не представляват „сходни стоки“ по
смисъла на Регламент № 952/2013 г.., доколкото гранулите първичен PVC се състоят само от
молекули поливинилхлорид, а частиците композитен материал съдържат 75%
поливинилхлорид,респ. цените на първичен PVC на гранули се определят от фирмата
производител в зависимост от избрания метод за получаване и неговата
себестойност, докато основният компонент на композитния материал (75%) е
отпадъчен PVC продукт, чиято себестойност е много ниска поради факта, че е
отпадъчен. Тези изводи на вещото лице се подкрепят и от показанията на
свидетеля Й., че за това производство не е необходим нов
материал, а се събира от парчета от отпадъчни профили.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09,
т. 27, решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, решение от
20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27). Това
следва от член 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, според който,
когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация, и ако съмненията им не
отпаднат, могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по
реда на чл. 70, §1.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че в настоящия казус е бил постановен отказ за приемане на митническата
стойност по декларацията на жалбоподателя и е определена нова такава, без това
да е обосновано по категоричен начин.
По
изложените мотиви съдът намира за основателна жалбата на „АС Топ България” ЕООД,
срещу оспореното решение на директора на Териториална дирекция Южна морска на
Агенция Митници. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде
отменено.
По изложените съображения и с оглед
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да
се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно
поискани и доказани в размер на 1050 лева, от които 1000 лева - депозит за
съдебно-техническа експертиза и 50, 00 лева - държавна такса за образуване на
делото. Съдът намира, че възнаграждение за
адвокат не следва да се присъжда, тъй като по делото не са представени
доказателства за извършено плащане в брой на договорено възнаграждение за
такъв. В представеното по делото пълномощно /л. 1045 / се съдържа единствено
уговорка между страните, че адвокат С. ще го представлява в производството по
настоящото административно дело. Пълномощно с идентично съдържание се съдържа в
преписката (л.1065) и за адвокат Т.. Никъде обаче не е вписано, че е извършено
плащане в брой, поради което не може да се приеме, че в тази част договорът има
характер на разписка, удостоверяваща получаване на плащане в брой. Не са
представени и банкови извлечения, от които да се установи извършено плащане, а
по делото като разноски се присъждат само действително направените такива.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, IІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването
на „АС Топ България” ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление: гр.Айтос, площад „Пазарен“ № 4А,
представлявано от управителяД. Хюсеин Якуб, решение рег.№32-122234/15.04.2021г.към MRN 19BG001007005792R7/27.06.2019г.
на директора на Териториална дирекция „Южна морска” на Агенция „Митници“, потвърдено с решение №
Р-226/32-182150/09.06.2021г. на директора на Агенция Митници.
ОСЪЖДА Агенция Митници
да заплати на „АС Топ България” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.Айтос, площад „Пазарен“ № 4А,
представлявано от управителя Д. Х.
Якуб,
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1050,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: