О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет
и четвърта година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2327 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „И.“ ООД – в
несъстоятелност е представил
пред съда по несъстоятелността допълнителни списъци на приетите и на неприетите
вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, които са обявени в търговския
регистър на 12.12.2022 г.
От кредитора НАП е подадено
възражение срещу списъка на неприетите вземани, в частта, с която в него са
включени предявени публични вземания в общ размер на 1 060 443, 51 лв., представляващи
вземания за данъци, такса битови отпадъци и лихва за забавеното им
плащане. Кредиторът счита, че въпреки че
тези вземания вече са предявени в производството по несъстоятелност на „И.“ ООД
и са включени в списъка на приети вземания, те следва да се предявяват отново и
да бъдат включени отново в списъците на приети вземания, защото ревизионният
акт, с който те са били установени през 2019 г. и въз основа на който са
предявени първоначално, е отменен от съда и е издаден нов ревизионен акт за
тяхното установяване. Заявява, че по отношение на публичните държавни вземания
не се прилагат установените в ТЗ срокове за тяхното предявяване дори когато те
са възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на длъжника.
От длъжника „И.“ ООД – в
несъстоятелност е подадено възражение срещу списъка на приетите от синдика
вземания в частта, с която в него са включени публични държавни вземания в
размер на 31 158, 94 лв. Длъжникът твърди, че е налице основание да бъдат
отразени промени в дължимите от него публични задължения, които са посочени в
изготвени вече и одобрени от съда списъци на приети вземания, с оглед на
постановената отмяна на ревизионен акт, с който тези задължения са установени,
поради което и нови публични вземания не трябва да се включват в списъците на
приетите вземания на кредиторите на несъстоятелното дружество. Заявява, че не
става ясно дали общината е извършила услугите, за които са начислени такса
битови отпадъци. Посочва, че не е изяснен статута на имотите, за които е
начислен данък върху недвижимите имоти.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По
възражението, подадено от кредитора НАП:
Възражението на кредитора НАП срещу
списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в
случая тече от 12.12.2022 г. - дата на обявяване на
този списък в търговския регистър, и изтича на 19.12.2022 г. Това възражение е
изпратено до съда по пощата на 19.12.2022 г., видно от датата, посочена върху
пощенския плик, която се счита за такава по неговото подаване пред съда. Ето
защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да
направи възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в
производството по несъстоятелност вземане, следва да се заключи, че е допустимо
и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по
същество подаденото възражение е неоснователно.
При съобразяване на фактите и петитума, заявени с молбата за предявяване на вземания от
22.06.2022 г. и молбата-уточнение от 15.07.2022 г., е видно, че предявените от
НАП вземания на държавата към длъжника „И.“ ООД -в несъстоятелност са следните:
1) публични вземания за неплатен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 42
797, 07 лв., както и лихва върху него в размер на 35 580, 23 лв.; 2) публични
вземания за неплатен корпоративен данък за периода 01.01.2014
г. до 31.12.2017 г. в размер на 208 375, 28 лв., както и лихва върху него в
размер на 132 069, 29 лв.; 3) публични вземания за неплатен данък върху
добавената стойност за периода 01.01.2013 г. до
31.12.2017 г. в размер на 400 395, 92 лв., както и лихва върху него в размер на
237 966, 39 лв.; 4) публични вземания за неплатени данък върху недвижимите
имоти и такса за битови отпадъци в размер на 679 863, 99 лв., начислени за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2022 г., както и
лихва върху тях в размер на 407 860, 71 лв. /предмет на подаденото от НАП
възражение е само част от предявените вземания за данък върху недвижимите имоти
и такса за битови отпадъци, които са начислени за периода от 2016 г. до 2019
г., защото само те са включени в списъка на неприети вземания/.
За да отговори на въпроса дали
някое от тези вземания следва да бъде включено в списъка на предявени вземания,
съдът съобразява и изричното твърдение на кредитора НАП, направено в съдебно
заседание, проведено на 17.01.2024 г., че всички описани вземания, които са
възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност
на „И.“ ООД, които са и вземанията, включени в списъка на неприети вземания,
вече са били предявени в това производство с предходна молба, подадена от същия
кредитор и са включени в одобрен от съда списък на приети вземания. Следователно
въпросът за приемане на тези вземания по изричните твърдения на кредитора НАП
вече е разрешен по окончателен начин в настоящото производство по
несъстоятелност чрез включването им в списъка на приети вземания, който е
одобрен без промяна в тази си част от съда. След като въпросът дали предявени
от кредитор вземания срещу несъстоятелния длъжник са възникнали, съществуват
към момента и подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност
на длъжника е разрешен в производството по несъстоятелност чрез произнасяне от
синдика по включването им в списъка на приети вземания и от съда по
несъстоятелността по реда на чл. 692 ТЗ, той вече не може да се повдига отново
и да се пререшава в това производство. Този въпрос може да бъде предмет на
разглеждане от съд само в хода на образувано исково производство по разглеждане
на иск по чл. 694 ТЗ, каквото в случая не се твърди и не се доказва да е
проведено. Това означава, че няма как предявените повторно от НАП вземания да
бъдат отново включени в списъка на приети вземания на кредиторите на
несъстоятелния длъжник. Трябва да се посочи, че за кредитора НАП липсва какъвто
и да е правен интерес от това да предявява повторно вземанията на държавата към
несъстоятелния длъжник, които вече веднъж са били предявени, и да иска тяхното
включване в нов списък на приети вземания, защото те вече имат характера на
приети вземания в производството по несъстоятелност на „И.“ ООД, тъй като са
включени в одобрен от съда списък на приети вземания и то безусловно /не са приети
под условие/, като те не са и предмет на предявен иск по чл. 694 ТЗ, в който би
могло да се установи, че не подлежат на принудително удовлетворяване в
производството по универсално принудително изпълнение, открито по отношение на
длъжника. Тези публични държавни вземания ще подлежат на удовлетворяване от
средствата, събрани при осребряване на имуществото на длъжника в производството
по несъстоятелност. Това не би се променило дори и да се установи, че ревизионният
акт, с който част от тях са били установени към момента на първоначалното им
предявяване, е отменен в резултат на осъществен контрол за законосъобразността
му, защото, както се посочи, тези вземания не са приети от синдика под условие,
като това не е постановено и от съда, доколкото нито едно от лицата, които е
можело да направят възражение срещу безусловното им приемане, включително и
длъжникът, не са упражнили това си право, което е задължително условие, за да
може съдът да измени изготвен от синдика списък на приети вземания на
кредиторите на несъстоятелния длъжник.
След като въпросът за приемане на
предявените от НАП публични държавни вземания вече е разрешен по окончателен
начин в настоящото производство по несъстоятелност и е недопустимо да се
поставя отново, то няма никакво основание тези вземания, които са в общ размер
на 1 060 443, 51 лв., да бъдат включвани в изготвения допълнителен списък на
приети вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Следователно възражението,
подадено от НАП срещу списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите
на „И.“ ООД следва да се остави без уважение.
В допълнение към това трябва да
бъде посочено, че e налице още
едно основание предявените от НАП вземания, които са предмет на подаденото от
кредитора възражение, да не могат да бъдат включени в списъка с приети вземания
на кредиторите на „И.“ ООД въз основа на предявяването им с молба от 22.06.2022
г.
От посочените в молбата за
предявяване на тези вземания обстоятелства, както и от уточненията, направени в
молба от 15.07.2022 г., е видно, че предявените публични държавни вземания за заплащане
на корпоративен данък, данък върху добавената
стойност, местен данък, такса битови отпадъци и лихви за забавеното им плащане,
които са в общ размер на 1 060 443, 51 лв., са възникнали в периода от 2013 г.
до 2019 г., през който са осъществени основанията за тяхното начисляване. Това
като време е преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „И.“ ООД – в несъстоятелност.
В Търговския закон е въведено
общо правило, че всички вземания срещу длъжника, които са възникнали до датата
на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, трябва да
бъдат предявени по реда и в сроковете, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл.
688, ал. 1 ТЗ, за да могат да бъдат приети в производството по несъстоятелност
и да подлежат на удовлетворяване в него. Този извод следва от нормата на чл.
688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, в която е предвидено, че след изтичането на срока по чл.
688, ал. 1 ТЗ вземанията, възникнали до датата на откриване на производството
по несъстоятелност, не могат да се предявяват, като съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ
те се погасяват. Съдът трябва да отговори на въпроса дали това общо правило се
отнася и за публичните държавни вземания или за тях са предвидени специални
правила, които изключват приложението на общото такова.
В ТЗ и в ДОПК са включени няколко
разпоредби, с които са регламентирани специални правила, касаещи предявяването
на публични държавни вземания в открито производство по несъстоятелност, както
и произнасянето на синдика по включване на такива вземания в списъците на
приети вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Първото от тях е
регламентирано в чл. 687, ал. 2 ТЗ, в която норма е предвидено, че синдикът
вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в
сила акт публично вземане. След като в закона е регламентирано задължение на
синдика да включи служебно определена категория публични вземания, то това
означава, че дори и те да не са предявени в производството по несъстоятелност
от органа, който е оправомощен да направи това
съгласно чл. 164, ал. 3 ДОПК, а именно от НАП, синдикът е длъжен да ги включи в
списъка на приети вземания, но това може да бъде извършено само ако те са му
станали известни при полагане на дължимата грижа да се снабди с информация за
тях. Съществуването на това задължение за синдика обаче не означава, че за НАП
не възниква задължение да предяви възникналите за държавата публични вземания
срещу длъжника в образуваното срещу последния производство по несъстоятелност
по предвидения в закона ред като сезира синдика да се произнесе по тяхното
приемане, с което се защитават най-пълно правата на държавата и се изключва
възможността определени вземания, които са от вида на тези, предвидени в чл.
687, ал. 2 ТЗ, да не бъдат включени в списъците на приети вземания, тъй като
синдикът не се е снабдил с информация за тяхното възникване и изискуемост до
момента на изготвяне на списъците на приети и неприети вземания, които са
предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Това, че за НАП
съществува задължение да предяви публичните държавни вземания следва и от
изричната разпоредба на чл. 164, ал. 3 ДОПК, в която е предвидено, че
публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред
съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. Друго не е
предвидено в разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ, защото тя е приета преди
нормата на чл. 164, ал. 3 ДОПК и има характер на обща норма спрямо специалната
разпоредба на чл. 164, ал. 3 ДОПК, а няма как приложението на специалния закон
да се изключва от разпоредба, съдържаща се в общия закон, тъй като правилото е
обратното – специалната норма изключва приложението на общата такава. В тази насока
е произнасянето на ВКС в Решение № 4 от 21.07.2022 г., постановено по т.д. №
2475/2020 г. по описа на ВКС, I т.о.
Задължението на НАП да предяви
публичните държавни вземания срещу длъжника в откритото спрямо него
производство по несъстоятелност, предвид липсата на специални разпоредби за
това в ДОПК и в ТЗ, трябва да бъде упражнено в предвидените в закона преклузивни срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, които се отнасят за всички кредитори, които предявяват вземания, без
значение какъв е характерът на последните, като в закона не са предвидени
изключения за някои от тях. Приемането на обратното, означава да се позволи на
НАП безсрочно да заявява в производството по несъстоятелност свои вземания към
длъжника, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност и установени по надлежния административен ред към този момент,
което не следва да се допуска предвид целта, която имат уредените в ТЗ преклузии за предявяване на вземанията и за повдигане на
спорове за тяхната дължимост, а именно да се очертае
по окончателен начин и в кратки срокове кръгът на лицата, които ще имат право
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, и да се определи
размера на техните вземания. Това се приема и в практиката на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 ГПК – в цитираното вече Решение № 4 от 21.07.2022 г.,
постановено по т.д. № 2475/2020 г. по описа на ВКС, I т.о.
Извод, че за НАП не важат преклузивните срокове за предявяване на вземания,
възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност,
предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, не следва и от правилото,
регламентирано с чл. 164, ал. 4 ДОПК. В тази норма е предвидено, че в случай че
публичното държавно вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно
го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено,
както и че това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от
Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. При
тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че в нея е установена забрана
за пререшаване в производството по несъстоятелност на въпроса за възникване на
публично вземане, установено с влязъл в сила акт, както и забрана за оспорване
съществуването, основанието и размера на това вземане от лицата и по реда на
чл. 690 и сл. ТЗ, която забрана е въведена с оглед специфичния ред и начин на
установяване на публичните вземания. Регламентираната в чл. 164, ал. 4 ДОПК
забрана обаче не се отнася до възможността на синдика и съда да извършват
преценка за това дали правото на принудително изпълнение на НАП в
производството по несъстоятелност е надлежно упражнено, включително дали
публично вземане, установено с влязъл в сила акт, е предявено в това
производство в предвидените в ТЗ преклузивни срокове
за това, в случай че е възникнало до датата на откриване на производство по
несъстоятелност. Тази забрана не се отнася и до възможността, която съществува
за всеки един кредитор на несъстоятелността и на длъжника, да оспори правото на
принудително изпълнение на НАП в производството по несъстоятелност с твърдения,
че не е спазен преклузивен срок за предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност. В този смисъл е произнасянето на
ВКС – Определение № 310 от 31.07.2020 г., постановено по ч.т.д. № 433/2020 г.
по описа на ВКС, ІІ т.о.
Предвид изложеното, се налага
изводът, че за да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност на „И.“
ООД – в несъстоятелност, публичните вземания на държавата срещу това дружество за
получаване на корпоративен данък, данък върху
добавената стойност, местен данък, такса битови отпадъци и лихви за забавеното
им плащане, които са в общ размер на 1 060 443, 51 лв.и са възникнали преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, трябва да
бъдат предявени от НАП в предвидените в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ преклузивни срокове за това. Молбата, с която НАП предявява
тези вземания повторно в призводството по
несъстоятелност, е подадена на 22.06.2022 г., което е след изтичане на
сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ
е изтекъл на 31.08.2019 г., а срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 31.10.2019
г./. Ето защо и въз основа на това предявяване след изтичане на преклузивните срокове за това тези вземания не могат да
бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите на „И.“ ООД – в
несъстоятелност, в каквато насока е и произнасянето на синдика. Това също е
основание за крайния извод, че възражението, подадено от НАП срещу списъка на
неприетите от синдика вземания, е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По възражениието, подадено от длъжника
„И.” ООД – в несъстоятелност:
Възражението на длъжника „И.“ ООД
– в несъстоятелност срещу списъка на приетите вземания в частта, с която в него
са включени публични държавни вземания в размер на 31 158, 94 лв., е подадено в
срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от длъжника,
който има право и интерес да направи възражение срещу включването в списъка на
приети вземания на предявени от кредитор вземания, следва да се заключи, че е
допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано
по същество подаденото възражение е частично основателно.
Предявените от НАП вземания на
държавата към длъжника „И.“ ООД - в несъстоятелност, които са включени от
синдика в списъка на приети вземания са следните: 1) публични вземания за
неплатени данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, начислени
за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 г., както и
лихва за забава върху неплатените в срок данъци и такси, които са в общ размер
на 27 281, 19 лв.; 2) публично вземане за получаване на сума в размер на 3 706,
56 лв., представляваща държавна такса по т.д. № 656/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI – 8 състав, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 16.05.2022 г.,
както и на сума в размер на 41, 19 лв., представляваща лихва за забавено
плащане на присъдената с изпълнителния лист сума; 3) публично вземане за
дължими глоби в размер на 130 лв., наложени по ЗДвП с фишове, издадени в
периода от 26.07.2021 г. до 16.11.2021 г. Всички тези вземания по твърдения на
кредитора НАП са възникнали след решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „И.“ ООД – в несъстоятелност, поради което за тях не важат преклузивните срокове за предявяване, установени в чл. 685,
ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
При съобразяване на изложените
във възражението на длъжника съображения съдът намира, че конкретни оспорвания
са направени единствено срещу извода на синдика за възникване на предявените публични
вземания за неплатени данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и
лихви върху тях. Длъжникът не оспорва с конкретни аргументи, че са възникнали
предявените публични вземания за държавна такса и за наложени глоби по ЗДвП.
Ето защо и доколкото към молбата на НАП са представени доказателства за това,
че „И.“ ООД – в несъстоятелност е осъден от съда да заплати определена по
размер държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, както и че на това
дружество са наложени глоби за нарушаване на правилата, установени в ЗДвП, то
съдът счита, че е доказано, че тези вземания са възникнали и следователно те трябва
да бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите на „И.“ ООД – в
несъстоятелност, както е направил синдикът.
На следващо място, съдът ще се
произнесе по въпроса дали в производството по предявяване на вземания и
разглеждане на възраженията, подадени по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, са
представени доказателства, от които да се установява, че за държавата са
възникнали вземания за получаване от длъжника на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци,
начислени за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022
г., както и лихва за забава върху тях, които са в общ размер на 27 281, 19 лв.,
което е изрично оспорено от длъжника в подаденото възражение.
В чл. 10, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/ е предвидено, че с данък върху недвижимите имоти
се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни
обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници
на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците
на облагаемите с данък недвижими имоти, като в чл. 13 ЗМДТ е предвидено, че
този данък се дължи независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
В чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от
общината услуги по чл. 62 ЗМДТ за имотите на територията на общината от лицата
по чл. 11 ЗМДТ, които са собствениците на имотите. В закона са установени и
случите, при които такава такса не се събира от задължените лица, като те са
изброени по изчерпателен начин в чл. 71 и чл. 71а ЗМДТ и са следните: - не се
събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 за имоти, които попадат в райони, в
които тези услуги не се предоставят от общината; - не се събира такса за услугата
по чл. 62, т. 1, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година
и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от
задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота; - не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1,
когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; - не
се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени
домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от
законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти,
върху които са построени.
При тълкуване на посочените разпоредби
се налага изводът, че тогава, когато едно лице притежава недвижим имот в негова
тежест възниква публично задължение за плащане на данък върху недвижимите
имоти, както и такса битови отпадъци, която се събира от съответната община, в
която се намира имотът. Липсват основания собственикът на един имот да бъде
освободен от заплащане на данък върху недвижимите имоти, а основанията, при
които за него не възниква задължение за заплащане на такса за битови отпадъци,
са изчерпателно изброени в закона и той не може да се освободи от това
задължение при настъпването на каквито и да е други факти.
От доказателствата, представените
с молбата за предявяване на вземания от НАП, се установява, че на 12.11.2021 г.
длъжникът „И.“ ООД – в
несъстоятелност е подал до общинската
администрация декларация за това, че притежава един недвижим имот, находящ се на първи етаж в сграда на адрес гр. София, ул. *****.
В тази декларация длъжникът е направил изявление, с което е признал, че е
носител на правото на собственост върху този недвижим имот. Ето защо и предвид липсата на доказателства
да се е разпоредил с него към настоящия момент, то този правен субект считано
от 12.11.2021 г. дължи да заплаща данък върху недвижимите имоти. Доколкото имотът
се намира в район, в който е общоизвестно, че общината предоставя услугата по събиране
и транспортиране на битови отпадъци и не се установява да е осъществено някое
от другите обстоятелства, предвидени в чл. 71 и чл. 71а ЗМДТ, то
длъжникът като собственик на имота дължи да заплати и такса за битови отпадъци за него считано от 12.11.2021 г. Размерът на задължението за заплащане на данък върху недвижимия
и такса битови отпадъци за този имот за периода от 01.01.2020
г. до 31.12.2022 г. възлиза на сумата
от общо 1 697, 35 лв., което е видно от представената в производството
справка на общинската администрация, която е органът, който е компетентен да определи
тези задължения. Длъжникът не е заплатил публичните си задължения в срок, поради
което дължи и лихва за забава върху неплатените данъци, която е в размер на 144,
13 лв. Тези публични вземания за данък МПС и за лихва за забава са възникнали
след датата на постановяване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо и те подлежат
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „И.“ ООД – в несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, в
който се включват всички вземания на кредиторите към несъстоятелния длъжник,
които са възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и не са платени на падежа, в каквато насока се е произнесъл
синдикът. Това означава, че тези вземания правилно са включени от синдика в
списъка на приети вземания на кредиторите на „И.“ ООД – в несъстоятелност.
По делото обаче от кредитора НАП
не са представени доказателства, от които да се установява, че длъжникът е
собственик на някой друг недвижим имот, за който е начислен данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Съдът не може да извърши и служебна
проверка за това в имотния регистър, защото в единствения документ, приложен
към молбата за предявяване на вземания на НАП, в който е описано начисляването
на данъците и таксите, който е изготвената от общинската администрация справка,
имотите, във връзка с които тези публични вземания са възникнали, са индивидуализирани
само чрез партиден номер, даден за целите на данъчното облагане, като липсват
каквито и да е други индивидуализиращи белези. След като по делото няма
представени доказателства от кредитора НАП за това, че „И.“ ООД – в
несъстоятелност е собственик на конкретни недвижими имот, то съдът няма как да
направи извод, че в негова тежест са възникнали и други задължения за заплащане
на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 г. и трябва да приеме, че такива
задължения не са възникнали. Това означава, че не е налице основание за
включване в списъка на приети вземания на кредиторите на „И.“ ООД – в
несъстоятелност на предявените от НАП вземания за данък върху недвижимите имоти
и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2020 г.
до 31.12.2022 г. в размер от общо 24 323, 57 лв., както и за лихва за забавено
плащане на тези данъци в размер на 1 116, 14 лв., поради което и тези вземания
следва да бъдат изключени от този списък, изготвен от синдика.
С оглед на всичко изложено, се
налага крайният извод, че съставеният от синдика списък на приетите вземания
следва да бъде изменен съобразно посоченото в настоящото определение, след
което същият трябва да бъде и одобрен от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по
възражение, подадено на 13.12.2022
г. от длъжника „И.“ ООД – в несъстоятелност, допълнителен списък на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „И.“ ООД, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 12.12.2022
г., като ИЗКЛЮЧВА от него вземанията
на кредитора НАП, предявени с молба с вх. № 292805/ 22.06.2022 г. за получаване на сума в
размер на 5 294, 11 лв., представляваща данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2022 г., за получаване на сума в размер на 331, 05 лв., представляваща
лихва за забавено плащане на тези данъци, за получаване на сума в размер на 19
029, 46 лв., представляваща данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 г.
и за получаване на сума в размер на 785, 09 лв., представляваща лихва за
забавено плащане на тези данъци.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, подадено на 13.12.2022 г. от длъжника „И.“ ООД – в
несъстоятелност срещу
допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „И.“ ООД, обявен в търговския регистър на 12.12.2022 г., в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, подадено от кредитора Национална агенция за приходите срещу допълнителен
списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.“ ООД, предявени по
реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 12.12.2022 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ при съобразяване на извършената промяна допълнителен
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „И.“ ООД, предявени по
реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 12.12.2022 г. и е изменен от съда с настоящото определение.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: