№ 966
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100902034 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.92 от същия закон.
В исковата си молба ищецът „Е.Т.Т.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди,
че осъществява дейност като посредник на пазара на реклама в интернет
пространството между рекламодатели и интернет сайтовете, платформите и
каналите за реклама. Твърди, че е единствен оторизиран търговски партньор
на Фейсбук, ЛинкдИн, Туитър, Гугъл, за канала Програматик и др. области на
програмирането. Има право да заявява реклама, без рекламодател или
рекламна агенция. За извършената от него дейност получава възнаграждение
от рекламодателите и заплаща възнаграждение към съответната интернет-
платформа, сайт или канал.
Сочи кои са останалите участници на пазара на интернет рекламата.
Ищецът твърди, че има с ответника „З.Д.“ЕООД търговски отношения за
периода от 18.04.2019г. – 23.06.2021г., за който са сключени две
споразумения. Отношенията на страните по споразумението от 18.04.2019г.,
касаещо периода 18.04.2019г. до 31.12.2020г. са изрядни.
По отношение на второто споразумение от 15.12.2020г., което се отнася
за периода от 31.12.2021г. до 31.12.2022година, то по него ответникът е
неизправна страна и това е така дължи заплащане на възнаграждение на
ищеца за периода април, май и юни 2021година, за които ищецът е издал
фактури, а ответникът е получил същите по електронна поща, без възражения
и всички те касаят акаунти по Анекс от 21.04.2021година.
Общият брой на фактурите е 24 и поради липса на плащане, на
18.06.2021година на ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение
1
на сумата от 176 010,26лева и му е даден срок от 5 дни за плащане. Такова не
е осъществено от ответника.
Ищецът твърди, че на 30.06.2021година е издадено на ответника
кредитно известие №11438, с което задължението на ответника към ищеца е
намалено с 461,34лв с ДДС, като основание за това е издадено от Фейсбук
кредитно известие към ищеца за същата сума, поради неосъществена реклама
на тази стойност.
Ищецът твърди, че на основание т.6.6 от споразумението е начислил
неустойка от 15% ( в размер на 26 332,34лв) върху дължимата сума, за
периода от 27.07.2021година до датата на подаване на исковата молба.
Твърди, че ответникът не е оспорил дълга, нито правопораждащите го
факти, не е извършил и плащане на същия.
Моли съда, след като установи ревността на изложеното, да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявените суми.
Претендира законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „З.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, комуто
съдебните книжа са връчени на 12.11.2021 година, не подава отговор на
исковата молба и не взема становище по нея.
Ищецът е направил доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор относно това, че страните в процесуалната
връзка са обвързани от договорна такава, обективирана в споразумение
(договор), сключен между страните на 15.12.2020г., съобразно който страните
са се съгласили, че с него уреждат отношенията между тях.
Съобразно постигнатото съгласие предмет на споразумението е так. нар.
„бизнес съдрутничество“ между страните в облигационната връзка в областта
на рекламата в платформата Фейсбук, включително всички форми, формати и
модели на закупуване на рекламно пространство във Фейсбук, Инстаграм,
Мисиндър и др., като по силата на този договор ответника „З.Д.“ ЕООД е
приел, че следва да заявява реклама в посочените платформи със
сътрудничеството на „Е.Т.Т.П.Б.“ ЕООД, като за това дружеството
изпълнител(ищецът) ще включи всички заявени реклами в рекламни акаунти
от смя мениджърски профил и по този начин ответникът ще ползва
възможността, предоставена му от другата страна по договора от съответната
платформа, като е поел задължение да извърши плащане на заявената
реклама, след издаване на фактура за съответния месец при условията на този
договор. Страните са се съгласили, че рекламните акаунти и мениджърския
профил или профили ще бъдат конкретизирани в отделни анекси, които са
неразделна част от това споразумение – чл.2 от договора.
С разпоредбите на чл.3 – чл.4 са конкретизирали правата и задълженията
си във връзка с изпълнението на договора.
С нормата на чл.5 от договора са посочили начина на определяне на
цената, която е се явява производна от общите правила за ценообразуване на
2
платформата Фейсбук, съгласно принципа на аукцион в реално време, като
цената не е фиксирана, а се определя според търсенето и предлагането в
момента на покупката. Приели са, че принципът на аукциона се прилага за
всички видове реклами, осигурявани на платформата Фейсбук, поради което
са изключили възможността изпълнителят по сделката да оказва влияние
върху определяне на окончателната цена, която следва да е в евро или щатски
долари.
По отношение на графиците за плащане, с разпоредбата на чл.6 от
договора страните са се съгласили, че изпълнителят издава фактура на своя
съдоговорител до 10-то число на съответния месец за предходния месец с
дата на издаване – последния работен ден на отчетния период, а плащането
следва да се извърши до 15 дни от датата на издаване на фактурата, освен ако
страните не уговорят друго.
Прието е плащането да се извършва по банков път чрез посочената
банкова сметка на изпълнителя.
Съобразно разпоредбата на чл.6.2 от договора страните са се съгласили
изпълнителят да представя фактурата като месечна обобщена сметка, чиято
основа е сумата за всички рекламни акаунти, които са участвали в покупките
през текущия месец, чиято обща стойност се обобщава от платформата
Фейсбук в последния ден на текущия месец по Централно европейско време
(СЕТ).
Приели са, че фактурите се издават в левове по текущия валутен курс
продава на „Уникредит Булбанк“ в деня на издаване на фактурата като
допълнително се начислява ДДС.
С нормата на чл.6.5 са уговорили последиците от забава в плащанията,
чрез института на неустойката, която варира в зависимост от това какъв е
периодът на забава, като са приели, че при забава, която надвишава 30 дни
дължимата неустойка е в размер на 15% върху дължимата неплатена сума.
Приели са, че срокът на договора е до 31.12.2021година с възможност
автоматично да се продължи действието му до 31.12.2022г., ако липсва
изрично писмено предизвестие за неговото прекратяване, отправено от
едната до другата страна,.
Уговорили са условията за преустановяване на договорната връзка- чл.8
от договора и са приели, че евентуалните спорове между страните по този
договор ще се уреждат въз основа на българското законодателство- чл.11.3 от
договора.
По делото не е налице спор между страните, че на 13.01.2021, на
18.01.2021г., на 05.02.2021г., 15.02.2021г. и на 21.04.2021година страните са
сключили пет анекса към този договор, с които са конкретизирани
рекламните акаунти и мениджърския профил или профили за осъществяване
на рекламната дейност на ответника от ищеца, попадащи в срока на
споразумението за бизнес сътрудничество за 2021 – 2022 година.
Ищецът е представил по делото 24 броя фактури, касаещи периода от
30.04.2021 година до 07.06.2021 година, с посечена в тях стойност с ДДС,
3
падеж и начин на плащане – по банков път, с посочване на основание –
интернет реклама и периода на осъществяване на тази дейност. Представено е
кредитно известие №10750/29.04.2021година, с което е редуцирана данъчна
основа за м. април 2021 година със сумата от 142,42лв., поради неизпълнени
импресии в този период.
Представена е покана за доброволно изпълнение, отправена от ищеца до
ответника, с която изпълнителят по сделката претендира от своя
съдоговорител заплащане на сумата от 176 010, 26лв. в 5-дневен срок от
получаване на същата, като е посочено, че при липса на доброволно плащане
страната ще предприеме действия по принудителното събиране на тези
вземания.
Поканата е от дата 18.06.2021 година, но по делото не са налични данни
кога е връчена на ответника.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице
П.Д..
Въз основа на доказателствата по делото е извършена справка в
счетоводството на двете дружества вещото лице е направило констатации, че
ищецът е издал 24 броя фактури и два броя кредитни известия на обща
стойност от 175 548, 92лв., както следва: кредитно известие №
10750/29.04.2021г. за стойност - минус 146, 42лв.; фактура
№10970/30.04.2021 г. за сумата от 63 604, 66 лв. с ДДС; фактура
№10971/30.04.2021 г. за сумата от 4 338, 80 лв. с ДДС; фактура
№10972/30.04.2021 г. за сумата от 34, 66 лв. с ДДС; фактура
№10973/30.04.2021 г. за сумата от 433, 62 лв. с ДДС; фактура
№10974/30.04.2021 г. за сумата от 467, 74 лв. с ДДС; фактура
№10975/30.04.2021 г. за сумата от 3 747, 82 лв. с ДДС; фактура
№10976/30.04.2021 г. за сумата от 0.52 лв. с ДДС; фактура №10977/30.04.2021
г. за сумата от 3 497, 14 лв. с ДДС; фактура №10978/30.04.2021 г. за сумата от
1 586, 44 лв. с ДДС; фактура №10979/30.04.2021 г. за сумата от 18 299, 63 лв.
с ДДС; фактура №10980/30.04.2021 г. за сумата от 2 076, 55 лв. с ДДС;
фактура №11287/31.05.2021 г. за сумата от 7 757, 30 лв. с ДДС; фактура
№11288/31.05.2021 г. за сумата от 2 339, 12 лв. с ДДС; фактура
№11289/31.05.2021 г. за сумата от 9 736, 72 лв. с ДДС; фактура
№11290/31.05.2021 г. за сумата от 299, 06 лв. с ДДС; фактура
№11291/31.05.2021 г. за сумата от 12 661, 46 лв. с ДДС; фактура
№11292/31.05.2021 г. за сумата от 3 598, 42 лв. с ДДС; фактура
№11293/31.05.2021 г. за сумата от 542, 38 лв. с ДДС; фактура
№11294/31.05.2021 г. за сумата от 1 180, 16 лв. с ДДС; фактура
№11295/31.05.2021 г. за сумата от 29 622, 50 лв. с ДДС; фактура
№11296/31.05.2021 г. за сумата от 871, 44 лв. с ДДС; фактура №**********
/07.06.2021 г. за сумата от 7 913, 82 лв. с ДДС; фактура №**********
/07.06.2021 г. за сумата от 1 267,70 лв. с ДДС; фактура №**********
/07.06.2021 г. за сумата от 479, 02 лв. с ДДС и кредитно известие №
111438/30.06.2021г. за сумата от минус 461, 34лв. Вещото лице е
констатирало, че така описаните първични счетоводни документи са редовно
4
и своевременно осчетоводени от ищеца по счетоводна сметка „Вземания от
клиенти“ по партидата на ответника, включени са в Дневниците за продажби
по ДДС за периода април 2021г. – юни 2021г., отразени са в съответните
справки-декларации по ДДС и са подадени в ТД. На НАП с уведомления,
като ищецът е внесъл начисления по фактурите ДДС с бюджета.
Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на ищеца няма данни
да са извършени плащания от страна на ответника по някоя от процесните
фактури и общият размер на дълга е посочената сума от 175 548, 92лв.
По отношение на това кои от изброените документи са намерили
счетоводно отражение при ответника, вещото лице е констатирало, че с
изключение на фактура №********** /07.06.2021 г. за сумата от 7 913, 82 лв.
с ДДС; на фактура №********** /07.06.2021 г. за сумата от 1 267,70 лв. с
ДДС; на фактура №********** /07.06.2021 г. за сумата от 479, 02 лв. с ДДС и
на кредитно известие № 111438/30.06.2021г. за сумата от минус 461, 34лв,
всички останали фактури ( общо 21 броя), чиято обща стойност е сумата от
166 349, 72лв., са намерили счетоводно отражение при ответника. Сумата от
166 349, 72лв. фигурира като крайно салдо, представляващо незаплатено
задължение на ответника към ищеца, а издадените от последния 21 броя
първични счетоводни документи са своевременно осчетоводени по
счетоводна сметка 401 „Задължения към доставчици“ по партидата на ищеца,
включени са в дневниците за покупки по ДДС, отразени са в съответните
справки-декларации по ДДС и данните са подадени в ТД на НАП с
уведомления, като ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на
начисления по фактурите ДДС.
По отношение на трите невключени от ответника фактури и кредитното
известие, посочени по - горе, вещото лице е посочило, че обща стойност е
сумата от 9 199, 20 лв.
Вещото лице е констатирало, че счетоводствата на двете дружества са
водени редовно по отношение на процесните фактури, като са спазени
изискванията на ЗСч за хронологична последователност и документална
обоснованост, както и изискванията на ЗДДС.
Във връзка с тази експертиза с молба от 16.05.2022 година ищецът е
депозирал пред съда заверен препис от изпратено от него до ответника
електронно писмо, за да удостовери, че като негови приложения е връчил на
ответника фактури под №№********** /07.06.2021 г. за сумата от 7 913, 82
лв. с ДДС; на фактура №********** /07.06.2021 г. за сумата от 1 267,70 лв. с
ДДС; на фактура №********** /07.06.2021 г. за сумата от 479, 02 лв. с ДДС,
като в това писмо кани ответника да извърши плащане на сумите по тези
фактури и на преждеиздадени от 30.04.2021 година. Писмото не носи дата.
Във връзка с установяване на изпълнение на задължения от ищеца по
повод издаване на тези три фактури, процесуалният представил на страната
признава, че не разполагат с доказателства относно изпълнение на
задължения по договора, касателно тези три фактури, но ответникът е могъл
да възрази относно липса на изпълнение а именно, че такава реклама не е
осъществяван в съответните платформи.
5
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
По отношение на главната осъдителна претенция – за изпълнение на
паричното задължение от страна на ответника, а именно заплащане на цената
за осъществената реклама в Интернет, чрез посредничеството на ищеца.
С оглед изводите от ССчЕ, че част от издадените от ищеца фактури и
кредитно известие, а именно: кредитно известие № 10750/29.04.2021г. за
стойност - минус 146, 42лв.; фактура №10970/30.04.2021 г. за сумата от
63 604, 66 лв. с ДДС; фактура №10971/30.04.2021 г. за сумата от 4 338, 80 лв.
с ДДС; фактура №10972/30.04.2021 г. за сумата от 34, 66 лв. с ДДС; фактура
№10973/30.04.2021 г. за сумата от 433, 62 лв. с ДДС; фактура
№10974/30.04.2021 г. за сумата от 467, 74 лв. с ДДС; фактура
№10975/30.04.2021 г. за сумата от 3 747, 82 лв. с ДДС; фактура
№10976/30.04.2021 г. за сумата от 0.52 лв. с ДДС; фактура №10977/30.04.2021
г. за сумата от 3 497, 14 лв. с ДДС; фактура №10978/30.04.2021 г. за сумата от
1 586, 44 лв. с ДДС; фактура №10979/30.04.2021 г. за сумата от 18 299, 63 лв.
с ДДС; фактура №10980/30.04.2021 г. за сумата от 2 076, 55 лв. с ДДС;
фактура №11287/31.05.2021 г. за сумата от 7 757, 30 лв. с ДДС; фактура
№11288/31.05.2021 г. за сумата от 2 339, 12 лв. с ДДС; фактура
№11289/31.05.2021 г. за сумата от 9 736, 72 лв. с ДДС; фактура
№11290/31.05.2021 г. за сумата от 299, 06 лв. с ДДС; фактура
№11291/31.05.2021 г. за сумата от 12 661, 46 лв. с ДДС; фактура
№11292/31.05.2021 г. за сумата от 3 598, 42 лв. с ДДС; фактура
№11293/31.05.2021 г. за сумата от 542, 38 лв. с ДДС; фактура
№11294/31.05.2021 г. за сумата от 1 180, 16 лв. с ДДС; фактура
№11295/31.05.2021 г. за сумата от 29 622, 50 лв. с ДДС; фактура
№11296/31.05.2021 г. за сумата от 871, 44 лв. с ДДС, на обща стойност сумата
от 166 349, 72лв. са намерили счетоводно отражение при ответника и същият
ги е включил в справките –декларации по ЗДДС. Ползвал е данъчен кредит по
отношение на ДДС, поради което съдът приема, че в тази част главната
претенция се явява доказана и поради това основателно предявена. Това е
така, тъй като е налице извънсъдебно признание от страна на ответното
дружество за наличие на облигационната връзка между него и ищеца,
изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор и наличие на
дълг, тъй като счетоводното отразяване, осъществено от ответника, за
наличие на крайно салдо, представляващо непогасено вземане на ищеца в
посочения размер. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на
ВКС, която съдилищата следват, а именно: решение № 96 от 26.11.2009 г., по
т. д. № 380/2008 г., но І т. о.; решение № решение № 30/08.04.2011 г., по т. д.
№ 416/2010 г. на І т. о.; решение № 118/05.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г. на
ІІ т. о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение №
211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 г., по
т. д. № 465/2010 г. на ІІ т. о.; № 92/07.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т.
о. и мн.др., с която се приема, че фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското
дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по
6
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
Ето защо в тази част претенцията на ищеца се явява доказана по
безспорен начин.
По отношение на вземания, произтичащи от същата облигацинна връзка,
за които ищецът е издал фактури под №№********** /07.06.2021 г. за сумата
от 7 913, 82 лв. с ДДС; на фактура №********** /07.06.2021 г. за сумата от 1
267,70 лв. с ДДС; на фактура №********** /07.06.2021 г. за сумата от 479, 02
лв. с ДДС, на обща стойност от 9 660,54 лв. ДДС, съдът приема, че за тази
сума искът не е доказан.
Доводите на процесуалния представил на ищеца, че тези фактури са
изпратени на ответника и същият не е възразил по приемането им не
установяват изпълнение на задължението, че посредничество за
осъществяване на реклама на ответника, от страна на ищеца е осъществено.
Изпращането на фактурата е покана за изпълнение, както се приема в
съдебната практика ( решение № 158/ 07.11.2013г. по т.д.№1128/2012г. на І т.
о.), но издаването на фактурата само по себе си не установява изпълнение на
договора, освен, ако фактурата не е включена в счетоводните регистри на
длъжника и отразена в неговите пасивни сметки и др. , условия, посочени по-
горе, за да се приеме, че е налице признание за дълг, поради изпълнение на
задължението на насрещната страна по договорното правоотношение.
В настоящия случай ищецът не е установил при пълно и главно
доказване, че чрез неговото посредничество е осъществена реклама на
ответника в съответната платформа и липсата на оспорване от страна на
ответника на този факт не снема доказателствената тежест за ищцовата страна
да проведе пълно и главно доказване на това обстоятелство. Самото издаване
на фактурата не установява този факт, тъй като издаването на фактурата е
изпълнение на данъчно задължение относно осъществено стопанска операция
по смисъла на ЗДДС.
Изпращането на фактурата по електронен път е уговорена от страна
операция, съгласно нормата на чл.6.1 от действащия между страните договор.
Липсата на приемо-предавателни протоколи относно изпълнение на
договора от страна на ищеца не лишава страната да установи чрез други
допустими от ГПК доказателствени средства изпълнение на задълженията си
по този договор във връзка, с които претендира заплащане на процесната сума
по тези три фактури.
Нещо повече, с нормата на чл.8.4 страните са предвидили, че при
прекратяване на договорната връзка ищецът, в качество на изпълнител се
задължава да съхрани достъпа до рекламни акаунти за справки за минали
периоди за период от 12 месеца. Следователно ищецът и преди прекратяване
на договора разполага с информация относно достъпа до рекламни акаунти на
ответника за периода на м. юни 2021 година, за който е издал процесните три
фактури на посочената стойност и е в състояние да установи каква
7
посредническа дейност за тези фактури е осъществил, което обстоятелство
може да бъде установено напр. със свидетелски показания, респ. експертиза,
но подобна процесуална активност страната не е осъществила в процеса.
Поради липса на главно и пълно доказване за осъществена
посредническа дейност за реклама на ответника от страна на ищеца, за която
са издадени следните първични счетоводни документи, фактура
№********** /07.06.2021 г. за сумата от 7 913, 82 лв. с ДДС; фактура
№********** /07.06.2021 г. за сумата от 1 267,70 лв. с ДДС и фактура
№********** /07.06.2021 г. за сумата от 479, 02 лв. с ДДС, на обща стойност
от 9 660, 54 лв. ДДС, съдът приема, че в тази част главната претенция се
явява неоснователно предявена.
По отношение на иска по чл.92 ЗЗД.
Съобразно нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се установяват.
Чрез института на неустойката страните в договорната връзка
предварително определят обема и границите на имуществената отговорност
на неизправната страна, произтичаща на договорно основание. Ето защо в
доктрината и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна
функция (чрез индиректен натиск, който се упражнява над длъжника,
последният е стимулиран да изпълни точно под угрозата да плати
неустойка); обезщетителна функция – да обезвреди кредитора за вредите от
неизпълнението и наказателна функция, при която с оглед размера на
неустойката, обезщетителната функция се превръща в санкционна и страната
не може да иска нейната намаляване.
Неустойката може да бъде уговорена за различни проявни форми на
неизпълнението. Тя може да е компенсаторна (при пълно неизпълнение),
мораторна (при забавено изпълнение), както и неустойка за лошо изпълнение.
В настоящия договор страните са уговорили възможност за ангажиране
на имуществената договорна отговорност на ответника при забава в плащане,
чрез мораторна неустойка, чийто размер варира в зависимост от това какъв е
периодът на забава.
Ищецът претендира неустойка в размер на 15% върху незаплатената
сума от ответника, тъй като периодът на забава надвишава 30 дни, което
обстоятелство е констатирано от вещото лице, което е установило, че към
датата на изготвяне на заключението плащане по процесните фактури не е
осъществено от ответника.
Претендираният период на забава от ищеца е от 27.07.2021 година до
датата на подаване на исковата молба в съда.
Както е посочено и по- горе, с нормата на чл.6.1 от договора страните са
приели, че плащане по издадена от ищеца фактура следва да се извърши в
срок до 20дни от датата на нейното издаване. Плащане не е осъществено на
падежа, нито в по-късен момент. Ето защо е налице неизпълнение и тъй като
се касае за парично задължение, то винаги има форма на забава.
8
Претенцията по чл.92 ЗЗД, поради своя акцесорен характер, касае
глобално заявената главница и поради това, че съдът е приел, че тази
претенция е доказана до размер на сумата от 166 349, 72лв., то именно тази
сума е база за определяне на размера на неустойката. Съдът служебно, на
основание чл.162 ГПК изчислява, че размерът на дължимата неустойка за
посочения период на забава е сумата от 24 952, 46лв., в който акцесорният
иск следва да бъде уважен.
По разноските.
Ищецът претендира разноски в общ размер на сумата от 12 591лв.,
формиран от заплатената държавна такса от 7 041лв., депозита за вещо лице
от 450лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5 100лв.
По делото са налични доказателства, че реално ищецът е направил
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, като доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение по делото не са представени. Ето защо
съдът приема, че реално извършените от ищцовата страна разноски са в общ
размер на сумата от 7 491лв, като дължимият от ответника на ищеца размер
на разноските, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, е сумата от
7 098,45лв.
Съдът констатира, че ищецът не е заплатил изцяло дължимата държавна
такса по сметка на СГС, която е в размер на 8 075, 25лв., изчислима върху
материалния интерес от 201 881, 26лв. умножен по 4%.
Ето защо, на основание чл.77 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС дължимия остатък от държавната такса в размер на
1 034, 25лв.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София 1000, ул.“******* да заплати на „Е.Т.Т.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, бул.
*******, със съдебен адрес гр.София, район „Изгрев“, ул.“*******, стая 508,
чрез адв. М.С., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.6.1 от сключено между
страните споразумение за бизнес сътрудничество за 2021 – 2022година на
15.12.20202г. е последващи го анекси, сумата от 166 349, 72лв.(сто шестдесет
и шест хиляди триста четиридесет и девет лева и 72 ст.), представляваща
стойността на извършената от ищеца за ответника посредническа дейност по
реклама на ответника в Интернет пространството, за която ищецът е издал
следните следните първични счетоводни документи: кредитно известие №
10750/29.04.2021г. за стойност - минус 146, 42лв.; фактура
№10970/30.04.2021 г. за сумата от 63 604, 66 лв. с ДДС; фактура
№10971/30.04.2021 г. за сумата от 4 338, 80 лв. с ДДС; фактура
№10972/30.04.2021 г. за сумата от 34, 66 лв. с ДДС; фактура
9
№10973/30.04.2021 г. за сумата от 433, 62 лв. с ДДС; фактура
№10974/30.04.2021 г. за сумата от 467, 74 лв. с ДДС; фактура
№10975/30.04.2021 г. за сумата от 3 747, 82 лв. с ДДС; фактура
№10976/30.04.2021 г. за сумата от 0.52 лв. с ДДС; фактура №10977/30.04.2021
г. за сумата от 3 497, 14 лв. с ДДС; фактура №10978/30.04.2021 г. за сумата от
1 586, 44 лв. с ДДС; фактура №10979/30.04.2021 г. за сумата от 18 299, 63 лв.
с ДДС; фактура №10980/30.04.2021 г. за сумата от 2 076, 55 лв. с ДДС;
фактура №11287/31.05.2021 г. за сумата от 7 757, 30 лв. с ДДС; фактура
№11288/31.05.2021 г. за сумата от 2 339, 12 лв. с ДДС; фактура
№11289/31.05.2021 г. за сумата от 9 736, 72 лв. с ДДС; фактура
№11290/31.05.2021 г. за сумата от 299, 06 лв. с ДДС; фактура
№11291/31.05.2021 г. за сумата от 12 661, 46 лв. с ДДС; фактура
№11292/31.05.2021 г. за сумата от 3 598, 42 лв. с ДДС; фактура
№11293/31.05.2021 г. за сумата от 542, 38 лв. с ДДС; фактура
№11294/31.05.2021 г. за сумата от 1 180, 16 лв. с ДДС; фактура
№11295/31.05.2021 г. за сумата от 29 622, 50 лв. с ДДС; фактура
№11296/31.05.2021 г. за сумата от 871, 44 лв. с ДДС, на обща стойност сумата
от 166 349, 72лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
15.10.2021година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта над уважения до предявения размер от 176 548,92лв., поради
НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
ОСЪЖДА „З.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София 1000, ул.“******* да заплати на „Е.Т.Т.П.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно
село“, бул. *******, със съдебен адрес гр.София, район „Изгрев“,
ул.“*******, стая 508, чрез адв. М.С., на основание чл.92 ЗЗД и чл.6.6, б.“в“
от преждецитираното споразумение, сумата от 24 952, 46лв.( двадесет и
четири хиляди деветстотин петдесет и два лева и 46ст.), представляваща
мораторна неустойка за периода на забава в плащането на уговорената цена
на услугата, предоставена от ищеца на ответника, а именно от
27.07.2021година до датата на подаване на исковата молба в съда, като
ОТХВЪРЛЯ иск в частта над уважения до предявени размер от 26 332,34лв.,
поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „З.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София 1000, ул.“******* да заплати на
„Е.Т.Т.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Красно село“, бул. *******, със съдебен адрес гр.София,
район „Изгрев“, ул.“*******, стая 508, чрез адв. М.С., разноски по водене на
делото в размер на 7 098,45лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, ищецът „Е.Т.Т.П.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“,
бул. *******, със съдебен адрес гр.София, район „Изгрев“, ул.“*******, чрез
адв. М.С., да заплати по сметка на СГС държавна такса още в размер на 1
034,25лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението му на страните, а актът на съда, постановен на основание чл.77
10
ГПК и имащ характер на определение подлежи на обжалване пред САС в
едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11