МОТИВИ
към присъда № 14 от 12.09.2019г. по
НОХД №330/ 2019 г. по
описа на Кюстедилския окръжен съд
Производството е по реда на глава ХХVІІ НПК - “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”- чл. 370 и сл. НПК- чл. 371,
т.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл. 373, ал.2 и 3 НПК.
Обвинението срещу Г.В.Б. ***,
Кюстендилска област е за извършване на престъпление от общ характер по 343,
ал.1, б.”В” , пр.1 вр. чл.342, ал.1 НК при фактическата и правна обстановка,
изложени в обвинителния акт- затова, че на 05.09.2017г. около 20,17 часа на пътя между с.Червен брег и с.Крайници, Дупнишка област,
при управление на л.а. м. "***" с регистрационен номер
*** е допуснал нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП /като при маневра „изпреварване“ е навлязъл в
пътна лента, предназначена за насрещно движение, без да се убеди, че не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея/ и е причинил по непредпазливост смъртта на мотоциклетиста И.М.Г..
Прокурорът поддържа
обвинението и изразява становище, че
същото е доказано. Пледира за
налагане на наказание ЛС по реда на чл.58А от НК в размер на 3 години и за приложение на разп. на чл.66 от НК, като
намаленото наказание се отложи с изпитателен срок от 3 години. Иска се и
приложение на разп. на чл.343г от НК и постановяване лишаване от право да се
управялва МПС за срок, който е не по-малък от размера на наказанието ЛС.
Пострадалите от престъплението Е.А.Г.,
И.М.Г. и А.М.Б., редовно призовани за разпоредителното заседание, не се явяват.
Вместо тях се явява надлежно
упълномощения им повереник адв. Р.М., която от тяхно
име е предявила искане за конституирането им като частни обвинители.
Пострадалите са конституирани като такива. От името на частните обвинители адв.
М. пледира за налагане на високо по размер наказание ЛС, която да се изтърпи
ефективно. Пострадалите не са предявили граждански искове и не са конституирани
като граждански ищци. Претендира и
разноски.
Защитникът на подсъдимия Б.- адв.М.Т. пледира за приложение на разп. на
чл.58а, ал.1 НК и определяне на наказание
в размер на около 2 години. Изтъква доводи за необходимостта от
приложение на разп. на чл.66 от НК. Твърди, че деянието е извършето от Б. в
условията на съпричиняване от страна на пострадалия, което обстоятелство следва
да се отчете при определяне на неговия размер и начин на изтърпяване.
Подсъдимият Г.В.Б.
се признава за виновен и
признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
чл. 371 т.2 НПК. Същият заявява,
че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, изразява съжаление за стореното деяние и моли за справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след като събра необходимите
доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след
обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на
чл.14, чл.303 и сл.от НПК, приема за установено следното:
по фактическата
обстановка
Подс. Г.В.Б. е с ЕГН **********. Роден на ***
***, българин, български гражданин, осъждан, но реабилитиран по право, със
средно образование. Същият има налагани наказания по ЗДП.
На 05.09.2017г.
пострадалият И.Г.заедно с приятеля си
св. А.П. управлявали кросови мотори в гората над с. Сапарево, Кюстендилска
област. Посочените мотори нямат право да се движат по път от републиканската
пътна мрежа. Вечерта, към 20,00 часа напуснали района и потеглили с тях по пътя за с. Червен бряг.
На 05.09.2017г. около 20,16 часа подс. Г.Б. се движел с л.а. м. „***" с рег.№******в дясната половина на платното за движение от с.
Червен брег към с.Крайници. Скоростта на движение била около 99 км/час.
По същото време по пътя от
с. Крайници към с. Червен брег се е движел кросов
мотоциклет "***", без регистрационен номер, без фар и светлинна сигнализация,
управляван от И.М. Г.. Неговата скорост на движение била около 50 км/ч. Зад Г.
се движел св. А.П. с мотоциклет м. „***“ от същия вид.
Подс.
Б. застигнал движещи се пред него неизвестни мотопеди /скутери/. С цел
изпреварване на същите, се отклонил вляво и навлязъл в пътната лента за
насрещно движение, по която в обратна посока в този момент се движел
мотоциклетът, управляван от пострадалия Г.. В момента на навлизане на
автомобила в лентата за насрещно движение, мотоциклетистът се е намирал на З0
метра от мястото на удара и не е
могъл да спре преди мястото на последвалия удар.
При навлизането си в
насрещната пътна лента със скорост от 99 км/ч, Б. забелязал мотоциклета,
управляван от И. .Г. но също не успял да предприеме каквито и да е действия за
спиране или за избягване на сблъсъка с насрещно движещия се мотоциклетист.
Последвал челен удар между лек автомобил „***" и кросовия
мотоциклет "***". Пострадалият нямал
техническа възможност да спре и се ударил челно в предната зона на автомобила
/в областта вляво на регистрационната табела/. Ударът за мотоциклетиста е бил
под масовия му център, при което инерционната сила го отделила от мотоциклета и
същият се ударил в челното стъкло на автомобила и тавана, след което
мотоциклетиста и мотоциклета били отхвърлени
напред по посока на автомобила.
Вследствие на този удар тялото
на мотоциклетиста И.М. Г. била разкъсано и паднало на пътното платно, като били
откъснати поотделно и двата му крака от горната част на тялото му, скоро след
което разкъсване И.Г.починал. Управляваният от И. Г.мотоциклет също бил
разкъсан на отделни части. Л.а.м. „***" с рег.№***получил сериозни деформации и счупвания в областта на предна челна част,
преден капак, предно стъкло и таван. Същият след след
ПТП-то продължил движението си по пътя към с.Крайници и се отклонил /на около
320метра от ПТП-то/ наляво от пътя в нива с царевица.
Подс.
Г.Б. получил травматични увреждания - контузия на мозъка, линейно счупване на
дясната челна кост, контузия с охлузване на челната област на главата,
навяхване на шията, счупване на носните кости, счупване на дясната скулна кост без разместване, огромна разкъсноконтузна
рана на горната устна, проникваща в устната кухина, разкъсноконтузна
рана на долната устна, множество охлузвания и хематоми по лицето, разкъсноконтузна рана на езика, избиване на горните резци.
След последвалия удар между кросовия мотоциклет и автомобила на подсъдимия, движещият се непосредствено след
Г.с кросов мотоциклет м. „***“ свидетел А.П.,
за да избегне сблъсъка с лекия автомобил, кривнал с мотора си вдясно. Минал през
покрития с трева тротоар, а след това паднал в ливадите на около два метра от
пътя. След това падане св. П. излязъл на пътя и видял двата откъснати крака на
И.Г.от удара на л. а. ***" с мотора му, като не видял на пътното
платно л.а. ***", участвало в
ПТП-то.
Непосредствено след това св. П.
спрял в района на ПТП-то пристигащия с джипа си св.В. Л. Последният видял
парчета/предмети по пътя и се обадил на телефона за спешни случаи - тел.112 от
телефон, предоставен му от св.А.П. Същото сторил и пристигналия междувременно в района на
ПТП с автомобила си св. К. Б.. Скоро след
това в района пристигнали служители на МВР св.С. Ш., Р. Д.и С.. На място
пристигнали и св. М. /фактическа съпруга
на подс. Б./ и
св. В.Б.- негов баща, които го транспортирали до Бърза помощ в гр. Дупница.
Мястото на удара се намирало на
пътя от с.Червен брег към с.Крайници - по широчина: на 1,5 - 2метра вдясно от
левия край на платното за движение, считано в посоката от с.Червен брег към
с.Крайници и по дължина: считано в посока от с.Червен брег към с.Крайници на
около 10 метра преди петия електрически стълб,
намиращ се преди табелата за край на с.Крайници от ляво на пътното платно, като
преброяването на стълбовете е считано в посока от с.Крайници към с.Червен брег.
Пътната обстановка в участъка
на местопроизшествието и по негово време е била следната: Видимостта била
характерна за „гражданския полумрак" - времето след залеза и преди изгрева
на слънцето, при което /според писмото с изх.№ 707/08.12.2017г. на Института по
Астрономия към БАН/ при ясно небе и на открито, човек с нормално зрение може да
работи и да различава цветове без нужда от изкуствено осветление. Към 20, 18
часа при разстояние между мотоциклета и автомобила от 110 метра от мястото си
водачът на л.а. е можел да различи мотоциклетиста, макар че мотоциклета е бил
без включени фарове. Опасната зона за мотоциклета е била 36 метра, а за л.а.-
83 метра.
В участъка на ПТП-то нямало
пътни знаци и обективни пречки за видимостта /завои, дървета, контейнери за
боклук или др./; пътят от с. Червен брег към с.Крайници е прав участък, без
наклон, с пътна настилка от дребнозърнест гладък асфалт, състоящ се от
двупосочно пътно платно, с по една лента за всяка посока, прекъсната
разделителна линия. Лявата и дясната пътни ленти са с ширина 3, 40 м; в края на
лявата пътна лента има бордюр с височина 15 см.
От изготвената по делото СМЕ
на труп № 56/2017г., изготвена от д-р В.Н.
върху трупа на И. М.в Г.е установена множествена травма : Черепно-мозъчна - малки мозъчни
контузии и ограничен субарахноидален кръвоизлив по
главен мозък, фрактура на носни кости, разкъсноконтузни
рани, кръвонасядания и охлузвания по меките тъкани на
главата; Гръдна - фрактури на дясна
ключица,пет десни и девет леви ребра с кръвонасядания
в меките тъкани около тях, частично разкъсване на връзката между последен шиен
и първи гръден прешлен на гръбначния стълб, малки контузии на бял дроб
двустранно и малки кръвоизливи под плеврата в хилуса
му, охлузвания и кръвонасядания по кожата и меки
тъкани на гръден кош; Корем и тазова
област - множествени фрактури на тазовите кости с разкъсване на меки тъкани
и пълно откъсване/разчленяване/ на долните крайници от тялото с отваряне на
коремната кухина и разкъсване на коремни органи; Крайници- фрактури на двете кости на дясна предмишница,
лъчевата кост на лява предмишница, първа фаланга на
първи пръст на дясна ръка, двете бедрени кости и двете кости на лява подбедрица, луксации в двете лакътни стави, кръвонасядания в
дълбоките меки тъкани около уврежданията на костите, разкъсноконтузии
рани, кръвонасядания и охлузвания по кожата и меките
тъкани на крайниците.
Смъртта на И.Г.се дължи на
тежките травматични увреждания в коремно-тазовата област с откъсване на долни
крайници и др., които са несъвместими с живота. Смъртта е настъпила бързо, но
не мигновено и е била неизбежна.
Установените по трупа
травматични увреждания са причинени по механизма на удари и натиск с и върху
твърди тъпи/тъпоръбести предмети с различна форма и
големина, с по-голяма сила за повечето от тях и отговарят да са получени по
време и начин за които се съобщава, а именно: мотоциклетна травма на водач на
мотоциклет при челно сблъскване с лек автомобил - от директни удари и натиск на
долните крайници на мотоциклетиста в части от мотоциклета и по-ниските предни
части на лекия автомобил в момента на удара между двете превозни средства;
удари в по-високи части на автомобила и/или на пътната настилка при последващо отхвърляне на мотоциклетиста от мотора; общо
сътресение на тялото в момента на ударите. Не са установени увреждания, сочещи
за прегазване или влачене на мотоциклетиста от л.а. В случая откъсването
/разчленяването/ на долните крайници на пострадалия най-вероятно се дължи на
удар и притискане на коремно-тазовата област и долните крайници между части на
мотора /които са се и счупили/ и ръба на надигналия се деформиран преден капак
на автомобила в момента на първоначалния удар между превозните средства, с последващото им разкъсване и отделяне от тялото от
продължаващото инерционно движение на горната част на тялото на моториста
напред /по посоката на движението му/.
По трупа не се установени други
травматични увреждания /огнестрелни, посечни и др./,
които да не могат да се получат при гореописаната травма; не се установяват и
заболявания, които да причинят или подпомогнат настъпването на смъртта или да
доведат до „безпомощно състояние или прилошаване" преди инцидента."
На 05.09.2019 г. бил проведен
следствен експеримент, резултатите от който са обективирани
в съответния протокол. Въз основа на него е изготвена допълнителна КСМАТЕ - от
вещите лица доц. д-р М.Г. инж.И.Д. доц. д-р инж. Н.Х. и инж.А.А. Същата е съобразена
с резултатите от следствения експеримент на 05.09.2018г. /при който
пътната обстановка и особено видимостта в участъка на ПТП-то са били максимално
същите, както при ПТП-то, доколкото разположението на небесните тела на
05.09.2018г. е идентично с това на 05.09.2017г./ и атмосферните условия са били
в максимална степен същите като на 05.09.2017г., като се има предвид, че и на
двете дати - на 05.09.2017г. и на 05.09.2018г., няма данни за различни от
обичайните атмосферни условия /например за дъждовалеж,
затъмнение, мъгла и т.н./. Съгласно същата е доуточнен и е приет следния
механизъм на ПТП:
Потвърдени са резултатите по
отношение на скоростите на двете МПС- на л.а. м.„***“- 99км/час, а на мотоциклета- 50км/час;
опасната зона за спиране на мотоциклета - 36 м; опасната зона на лекия
автомобил- 83 м; както и опасната
зона на автомобила в случай на движение на същия с 90 км/ч-
72 метра. Вещите лица сочат, че от техническа гледна точка, движението
на л.а. със скорост 99км/ч и включени къси светлини в тази част на денонощието
е неправилно, тъй като водачът няма обективна възможност да спре в зоната,
осветена от късите светлини пред автомобила. И двамата водачи не са възприели
насрещно движещото се МПС и не са предприели действия за аварийно спиране.
Отстоянието
на мотоциклета до мястото на удара – 30 метра /от момента, в който л. а. е
навлязъл в лентата му за движение/ означава, че мотоциклетистът при скорост от
50 км/ ч не е имал възможност да спре
преди мястото на удара. Водачът на л.а. е имал обективна възможност да
предотврати ПТП, като намали скоростта си до тази на движещите се пред него мотопедисти, без да навлиза в лентата за насрещно движение.
Същият е имал обективна възможност да възприеме мотоциклета движещ се в лентата
за насрещно движение съгласно резултатите от следствения експеримент, да не
предприема изпреварване и да предотврати настъпването на ПТП.
От техническа гледна точка непосредствена причина за възникването
на ПТП са неправилните субективни действия на водача на л.а. Б.-навлизане в
лентата за насрещно движение без да се убеди, че може да извърши безопасно
маневрата изпреварване, при положение, че той е имал обективна възможност да
възприеме движещият се без фар срещу него мотоциклет на разстояние от 110 м. Втората техническа причина е движението на кросов мотоциклет
без фар и светлинна сигнализация по републиканската пътна мрежа. Този вид
мотоциклет е предназначен за движение по тежки терени, горски пътища с кал, по
речни корита с пясък и чакъл; същият има специално олекотена конструкция,
агресивен двигател и твърдо окачване, както и се използва само за състезания по
специално подготвено трасе, без път и преместването от едно място на друго
става само с ремарке.
Разчленяването на крайниците от
торса на починалия Г. се дължи на удар с голяма кинетична енергия в ръба на
отворилия се и деформиран преден капак на л.а., при което са били ампутирани.
Причината за смъртта е множествената травма на всички органи и системи на
пострадалия.
При движение на водача Б. с разрешената за процесния
участък скорост 90 км/ч, от момента на навлизането на лекия автомобил в лентата
за насрещно движение ударът е непредотвратим. При движение на водача Б. с
разрешената за процесния участък скорост 90км/час, от
момента на навлизане на лекия автомобил в лентата за насрещно движение ударът е
непредотвратим.
От техническа гледна точка водачът
на л.а. Б. неправилно е предприел изпреварване без да се убеди, че може да
извърши маневрата безопасно.
Горната фактическа обстановка
се установява и доказва от направеното от подсъдимия Б. признание на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт пред КнОС, което се
подкрепя от следните доказателства, събрани на досъдебното производство: от
протокола за разпит на обв.Б.пред разследващ полицай
в присъствие на защитник - л.16, т.III, протокол за разпит на св. М. – л.26, т.III, на св.В.Б.- л.28, т.III, на св.А.П.- л.30, т.III и л.35, том II, на св. Е.Г.- л.33, т.III, от протокола за проведена очна ставка между св. П., Л.и Б. л.38, т.III, на св. Л.- л.82,
т.III, на св. Б. л. 84, т.III, на св. Ш. л.32, том I, на св. Д.- л.33, том I, на св. С.—л.34, том I, от протокола за оглед на
местопроизшествие – л. 3, т.I от ДП с приложена към него скица и
фотоалбум, експертиза № 432/11.09.2017г. на в.л. инж.Н.- л.19, т.I, протокол за медицинско изследване-
л.2-, т. I, комплексна СМАТЕ и допълнителна такава наа в.л.
доц. Г., Х., Н., У. и П. л.1 и сл., т. II, СМЕ на в.л. д-р Н.- - л.84- 89,
т. II, протокол за оглед на веществени
доказателства- л.96, т. II, протокол за следствен експеримент- л.106, т.II, протокол за оглед на веществени доказателства- л.102,
т.IIq справка за нарушител на подсъдимия
от КАТ- л.61, т.III, от справка за
съдимост, всички прочетени и приобщени към доказателствения
материал.
КнОС
кредитира показанията на посочените
свидетели и ги намира за последователни, единни и безпротиворечиви.
Тези свидетели са разпитани подробно, като са предали възприятията си от
случката достоверно и последователно. Св.П. е пътувал непосредствено след
пострадалия и е бил очевидец на ПТП; св. Б.и Л.се намирали в близост до
местопроизшествието и веднага са пристигнали на ПТП след удара; св.Ш., Д. и С.
са запазили местопроизшествието като полицейски служители. Тези свидетели
подробно и последователно предават възприятията си относно начина на протичане
на случката, всеки от тях добросъвестно описва какво е възприел и доколкото
съдът няма основание да се съмнява в тяхната обективност, показанията им се
включват в доказателствената съвкупност. В този
аспект КНОС приема техните показания за логични и достоверни, още повече че те
изцяло кореспондират и с обясненията на самия подсъдим пред разследващ полицай
в присъствие на защитник относно пътната обстановка, относно мястото на удара;
относно местоположението на мотоциклета
и автомобила преди удара, състоянието на мотоциклета преди удара; както и
относно местоположението на двете ППС след удара. Отделно от това тези
показания се потвърждават изцяло от обективните находки при извършване на
процесуално следственото действие оглед
на местопроизшествие; потвърждават се и от резултатите от преведения следствен
експеримент, поради което КнОС ги намира за
последователни и изцяло потвърждаващи помежду си, доколкото всеки от
свидетелите предава собствените си възприятия от отделни части от събитията, на
които е бил непосредствен очевидец. Не са налице никакви основания за
отхвърлянето им, поради което КнОС ги включва в доказателствения материал.
Към доказателствата по делото
следва да се включат и огледния протокол и протокол
за оглед на веществени доказателства, доколкото същите са изготвени съгласно разп. на чл.155-156 НПК- от компетентен орган, в присъствие на поемни
лица, в които са отразени всички обективни следи от произшествието и от
иззетите предмети; както и протокола за следствен експеримент, също изготвен в
съответствие с разп.
на чл.166 от НПК. КнОС счита, че същите представляват
годно доказателствено средство по НПК и няма
основания да бъдат изключвани от доказателствената
съвкупност.
В нея се включват и посочената
СМЕ на труп на в.л. д-р Н., която дава заключение относно причината за смъртта
на пострадалия- мотоциклетна травма на водач на мотоциклет при челно сбълскване с лек автомобил. Посочената експертиза е
компетентна, кореспондира с доказателствата по делото и също се включва в доказателствения материал.
КНОС изцяло кредитира и двете комплексни съдебно медицински и автотехнически експертизи на в.л.Г., Д., Х. и А. относно
механизма на ПТП, скоростта на движение на на двете
МПС, причините за настъпилото ПТП, относно пътните условия, относно опасната зона за спиране на
автомобила и мотоциклета, относно необходимата съобразена скорост за движение
на автомобила, като ги намира за компетентни и обосновани и няма основания да
ги изключи от доказателствения материал.
Към него следва да се включат
и химическата експертиза на в.л. Н. относно
липсата на алкохол в кръвта на подсъдимия, като КнОС
я намира за компетентна и обективна.
Няма основания и за отхвърляне на обясненията на подсъдимия от
ДП, дадени в присъствие на защитник. Съдът се съобрази при преценката им с двоякия
им характер- от една страна като израз на защитната позиция на подсъдимия, а от
друга- като доказателствено средство по смисъла
на чл.115 НПК. Доколкото същите се потвърждават в отделните им части-
относно мястото на ПТП, относно движението на мотоциклета и поведение на пътя,
относно последващата му реакция след удара, относно
пътната обстановка от показанията на вече посочените свидетели и
обективните отразявания в огледния протокол, КнОС им дава вяра и ги включва в доказателствената
съвкупност, като ги разглежда като пряко годно доказателствено
средство.
Тази фактическа обстановка е
приета и от КнОП в обвинителния акт, не се оспорва от
подсъдимия, който и по реда на чл. 371,
т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства по тези факти.
по
правната квалификация
С деянието си подсъдимият Б.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл. 343, ал.1, б.”В” пр.1 вр. чл.342, ал.1 НК- същият е допуснал нарушение на
вменените му правила за движение по ЗДП,
които нарушения са в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат- смъртта на мотоциклетиста Ивайло Методиев Гюргин. Съображенията за това са следните:
Посочената норма е бланкетна и нейното
съдържание се попълва от нарушенията, допуснати от извършителя по специалното
законодателство, свързано с транспорта.
Тези нарушения се извличат от фактологичните
обстоятелства по начина, по който са описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се изследват и
съответно да се прецени с оглед събрания
доказателствен материал дали твърдените от
обвинителната власт нарушения на специалните правила по ЗДП са налице.
С обвинителния акт е въведено нарушение на режима за
следното правило за движение по пътищата- чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. Тази разпоредба вменява в
задължение на водач на МПС, предприемащ изпреварване, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение,
да не създава
опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея. В случая подс. Б.
при предприетата от него маневра „изпреварване“ не се убедил, че може безопасно да я извърши чрез
навлизането си в лентата за насрещното движение. Същият е имал обективна възможност да възприеме
движещия се без фар срещу
него мотоциклет на разстояние от
110 метра, доколкото фаталният удар е станал през светлата част
от денонощието и е имало видимост по време на тази маневра. Именно с това навлизане в насрещната пътна лента Б. е
нарушил правилото на
чл.42, ал.2,т.2 от ЗДвП, с което е станал причина за настъпилото ПТП.
Посоченото нарушение на ЗДП е в пряка причинна връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат- смъртта на пострадалия И.Г. Действително същият с поведението си, е допринесъл за настъпването на
ПТП, поради което КнОС приема наличието на съпричиняване от негова страна.
За да приеме посоченото съпричиняване,
КнОС съобрази следното: С движението си в платното за движение с кросов мотоциклет, без светлинна сигнализация и без фар по
път от републиканската пътна мрежа, по който същият няма право да се движи,
пострадалият Г.е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Т.е.
Г.е управлявал МПС
в нарушение на ЗДП и чл.1, ал.4, т.3 от Наредба №I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркетата, освобождаващи от задължение
собствениците на определена категория моторни превозни средства да регистрират
същите именно поради предназначението им за състезания,
осъществявани по затворен маршрут. Същите, с оглед
предназначението си, не могат да
бъдат да бъдат управлявани по отворен за
обществено ползване път. Тези мотоциклети не се регистрират по ЗДП и не
може да се управляват по пътната мрежа. Нарушението на тези
правила /движение на превозно средство, използвано само за състезания по
затворен маршрут, по път от републиканската пътна мрежа/ е довело до създаване на опасност за
движението и допринасяне на настъпването на ПТП.
От субективна страна деянието е извършено при проявна форма
на вината- непредпазливост под формата на съзнавана
небрежност (самонадеяност) по см. на
чл.11, ал.3, пр.1 НК. Б. е съзнавал,
че нарушава посоченото правило за движение по ЗДП. Същият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици- смъртта на пострадалия. Подсъдимият Б., възприемайки пътната обстановка- дневно време в условията на граждански полумрак и добра видимост, е следвало да изпълни задължението си като
водач на ППС, посочено по- горе. Същият, при предприемане на маневрата
„изпреварване“ при навлизането в лентата
за насрещното движение, е следвало да се увери, че може да я извърши безопасно.
В същото време същият е имал обективната възможност да възприеме движещия се
срещу него мотоциклет далеч преди опасната си зона за спиране, но не е сторил
това. Като не е изпълнил вменените
му от
закона задължения, той е ангажирал своята наказателна отговорност. Той
е била длъжен и е могъл да
предвиди негативните последици, от неговата воля
е зависело предотвратяването
на вредите в рамките на очакваното. Подсъдимият
е могъл да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици, което е било възможно чрез
правилното насочване на вниманието му. Това той не е сторил, само
защото е била напълно убеден в собствените си възможности и че престъпният резултат няма да настъпи,
като и по този начин е причинил
смъртта на Гюргин, за която смърт
и последният
е допринесъл
със собственото си поведение чрез движението си с кросов мотоциклет, по път, за който последния има забрана
за движение и при липса на светлинна сигнализация.
Съобразявайки
гореизложеното, КнОС призна подсъдимият Б. за виновен в извършване
на престъпление по чл.343, ал.1,б. “В” вр. чл.342, ал.1 НК.
по наказанието
При определяне вида и
размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена
опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани не
само със сигурността и безопасността на движението, но и със охраната и
защитата на живота и здравето на гражданите.
Степента на обществена опасност
на подсъдимия Б. е ниска, доколкото същият е реабилитиран, същевременно същият е
в трудоспособна възраст и няма данни за други негови противообществени
прояви.
Причините за извършване на
деянието се коренят в пренебрегване на нормите по ЗДП.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство КНОС отчита
липсата на осъждания на Б. за умишлени престъпления към датата на деянието,
младата му възраст, както и факта на съпричиняване на
ПТП от страна на пострадалия. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат наличието на
други наказания по ЗДП. Ето защо размерът на наказанието следва да определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл.54 от НК.
В този аспект при
индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство протече
съгласно диференцираната процедура по
чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно разп. на чл.
373, ал.2 НПК съдът счете, че наказанието следва да определи при усл. на чл. 58А,
ал.1 НК. За деянието по чл.343, ал.1,
б.”В” НК минималното наказание, предвидено
в посочения текст е ЛС за срок от 2 години. Като съобрази посочените по- горе
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че на подс.Б.
следва да се наложи наказание в размер
на 3 години и 4 месеца, което следва да се редуцира по реда на
чл. 58а, ал.1 НК с 1/3, или окончателният размер на наказанието ЛС следва да е в размер на 2 години и 6 месеца.
Този размер на наказанието е достатъчен
за постигане целите на специалната и общата превенция и преди всичко за осигуряване
поправително-възпитателното въздействие на наказателната репресия.
При обсъждане на начина на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът счита, че е налице
възможност за приложение на разп. на чл.66 НК. Съдебната практика и доктрина приемат безпротиворечиво, че чл.66 от НК всякога следва
да се прилага,
след като съществуват
предпоставките за това. В случая са налице предпоставките, предвидени в тази разпоредба- подсъдимият
не е била осъждан на ЛС за престъпление от общ
характер и му определено наказание ЛС в размер на 2 година и 6 месеца. Тази разпоредба се
прилага освен при наличие на тези предпоставки, и
при преценка за целите на наказанието. При преценка
на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита
специфичната обществена опасност на конкретното
деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с ППВС № 7/87г. изрично е изтъкнато,
че тази преценка
се прави с оглед конкретната тежест на деянието,
последиците от него, отражението му в обществото и пр. В случая конкретното
деяние от една страна се отличава с висока степен на
тежест, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с транспорта, към които е
налице особена чувствителност от страна на обществото с оглед на настъпилите
вредни последици. От друга страна подсъдимият е с ниска степен на обществена
опасност, доколкото не е бил осъждан на ЛС от свобода за престъпление от общ
характер, съответно е бил реабилитиран, няма данни за други криминални негови
прояви и изразява искрено съжаление за крайния резултат, който го характеризира
в положителна светлина. Но за конкретната степен на обществена опасност на един
деец се съди
не само от
тези обстоятелства след извършване на престъплението, а от самите фактически
обстоятелства по време на извършването му, по конкретния
механизъм на деянието и в случая- от съпричиняването от пострадалия. Последното има косвено значение при преценка на
възможността за постигане целите на наказанието съгл. ТР №2/22-12-2016г., т.1
на ОСНК на ВКС. Тези обстоятелства несъмнено представляват акт на поведение,
в което се проявява личността на подсъдимия и сочат
на наличето на ниска степен степен на обществена
опасност на същия.
При разрешаването на въпроса за
наказанието съдът следва да постигне
баланс между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би довело до
неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък
подценяването на същата би довело
до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления.
Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална
превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието.
В този аспект КнНОС счита, че специалната превенция ще бъде
осъществена единствено чрез прилагане на института на чл.66 от НК и отлагане на
изтърпяване на наказанието с изпитателен срок от 4 години и 6 месеца, който ще способства за
превъзпитанието на подсъдимия, без
да е необходимо същият да бъде извеждан от обществото. Същевременно КНОС счита,
че по този начин ще се изпълнят и целите на генералната превенция- осъществяване на предупредително-възпитателното
въздействие на наказанието върху останалите членове на обществото с оглед предотвратяване на транспортните произшествия по пътищата.
На осн.чл.343г
вр.чл.37, т.7 НК, доколкото подсъдимият е
правоспособен водач, притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС, съдът
му наложи и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 години. Размерът на това наказание бе определен в
съответствие със задължителните указания
на ВС (ППВС № 1 / 83г, т.6), предвиждащи, че срокът на лишаване от право да се
управлява МПС не може да е по-кратък от наложеното наказание лишаване от
свобода. Същевременно КнОС съобрази и наличието на
други наказания по ЗДП от страна на
подсъдимия, поради което определи по- висок размер на наказанието лишаване от
права от този на наказанието ЛС, като счете, че с така определения размер на
това наказание, същият ще бъде мотивиран към стриктно спазване на правилата за
движение по ЗДП.
по разноските
При усл.
на чл.189, ал.3 НПК Б. следва да заплати и разноските по делото- по сметка на
ОД на МВР Кюстендил- 5 939, 34
лева, както и разноските на частните обвинители в размер на 2 400 лева.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :