Р Е Ш Е
Н И Е
№ 9
град Велико Търново, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 536/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 и чл. 57а, ал. 3 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Т.Й.Г.,
с адрес ***, против Заповед № РД.02.05-533/28.07.2021 г., издадена от кмета на
община Елена, с която на жалбоподателката на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е
наредено да премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект „Павилион с търговска
цел“ с площ 32 кв.м. /размери в план 4,00м./8,00 м/, разположен в УПИ I „За кметство, поща, РПК и земеделска
кооперация“ по плана на с. Майско. В жалбата се твърди, че за поставяне на преместваемия обект
жалбоподателката има издадено разрешение от общината, където са всички
съгласувателни и документи. Счита, че мотивите в заповедта са формални и
неясни. От процесуалния й представител в съдебно заседание се твърди, че
настоящият случай не попада в обхвата на чл. 57а от ЗУТ. По тези мотиви от съда
се иска отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът
по жалбата – кмета
на Община Елена, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на същата. В представен писмен отговор и в хода по същество излага
подробни доводи в подкрепа законосъобразността на процесната заповед.
Претендира направените разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
От кмета на Община Елена е издадено Разрешение за
поставяне на преместваемо съоръжение № 1/08.05.2002 г., с което на основание
чл. 56, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба за разрешаване,
функциониране и премахване на временни съоръжения за производство, търговия и
услуги на територията на община Елена, на ЕТ „Звезда – Т.Г.“ е разрешено да ползва
32 кв.м. общински терен, за поставяне на временно съоръжение /павилион/ с
търговска цел, намиращ се в парцел V – За училище, кв. 6 по
плана на с. Майско. В разрешението е посочено, че в 7-дневен срок от издаването
му лицето е длъжно да се яви в отдел „Общинска икономика и финанси“ при
общината за сключване на договор за наем за ползване на общински терен. В
изпълнение на това между Община Елена /наемодател/ и Т.Й.Г. – представител на ЕТ
„Звезда – Т.Г.“ /наемател/ е сключен Договор за наем за ползване на общинска
земя № 1/10.05.2002 г., съгласно който общината предоставя терен общинска
собственост в размер на 32 кв. м. за
поставяне на преместваемо съоръжение /павилион/ с търговска цел на основание
чл. 56 от ЗУТ и схема за разполагане на преместваеми съоръжения срещу заплащане
на наем, в с. Майско, трета зона. Според чл. 1.3 от договора теренът се
предоставя за периода от 10.05.2002 г. до 10.05.2005 г. Съгласно чл. 5 при
прекратяване на договора наемателят е длъжен да премахне преместваемото
съоръжение върху терена за своя сметка в срок от 14 дни.
Между същите страни е сключен нов Договор за наем
за ползване на общински терен № РД 02 11-125/04.11.2010 г., със същия предмет и
със срок от 01.10.2010 г. до 01.10.2013 г. Съгласно чл. 5 при прекратяване на
договора наемателят е длъжен да премахне преместваемото съоръжение върху терена
за своя сметка в срок от 14 дни. Впоследствие към договора са съставени два
анекса, като с Допълнително споразумение № 2 от 21.01.2014 г. е изменен текстът
на т. 4.1, както следва: „Договорът автоматично се прекратява без предизвестие
при влизане в сила на новата Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Елена и се сключва
нов, съобразен с условията и промените в нея“.
С решение № 132/29.12.2014 г. на Общински съвет –
Елена е приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община Елена, като същата влиза в сила на
01.01.2015 г. Наредбата е обнародвана чрез публикуване на интернет страницата
на общинския съвет и чрез поставяне на информационното табло в сградата на
община Елена.
На
21.07.2021 г. е извършена проверка от служители на община Елена в присъствието
на жалбоподателката, за която е съставен Констативен акт № 1 от същата дата.
Със същия е констатирано, че жалбоподателката ползва неправомерно преместваем
обект върху терен общинска собственост. В констативния акт са описани размерите
на павилиона, договорите и анексите между страните и е направен извод, че
срокът на договора, респ. разрешението за поставяне са изтекли, без временното
съоръжение да е премахнато. Преместваемото съоръжение е поставено без правно
основание. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 и 6 от ЗУТ.
Срещу
тези констатации е подадено възражение от жалбоподателката с вх. № РД.02.15-17(8)/28.07.2021 г.,
в която същата сочи, че е правила нееднократни опити за продължаване на
наемните правоотношения.
В
резултат на извършените и описани процедурни действия е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед № РД.02.05-533/28.07.2021 г., издадена от кмета
на община Елена, с която на Т.Й.Г. на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е
наредено да премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект „Павилион с
търговска цел“ с площ 32 кв.м. /размери в план 4,00м./8,00 м/, разположен в УПИ
I „За кметство, поща, РПК и земеделска кооперация“ по
плана на с. Майско. В заповедта са изложени мотиви, възпроизвеждащи описаната
по-горе фактическа обстановка, а възражението на жалбоподателката не е обсъдено
като просрочено. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 20.08.2021 г., а
жалбата срещу нея е подадена до съда чрез административния орган на 24.08.2021 г.
В
хода на съдебното производство към доказателствения материал е приобщена административната
преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. Прието е
заключение на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е посочило, че павилионът
/без ограждащите го пристройки, които не са предмет на процесната заповед/ е с
размери 8,40 м/6 м или със застроена площ 50,40 кв.м. Подът е бетонова плоча с
настилка теракот, стените са от водоустойчив гипскартон, таванът е от
шперплатови плоскости и гипскартон, монтирани върху дървен гредоред. Носещата
конструкция е от 14 вертикални колони /13 дървени и една метална/, монтирани в
единични бетонови стъпки и съответно към основната бетонова плоча посредством
фусове /метални прътове от арматурно желязо с предполагаема дължина от около
50-60 см./. Покривът е двускатен, покрит с керемиди. Вещото лице е направило
извод, че обектът не отговаря на легалното определение за преместваем обект по
смисъла на § 1, т. 80 от ДР на ЗУТ, и че към датата на издаване на процесната
заповед същият се намира в УПИ V, отреден „За
читалище“, в кв. 6, по действащия план на с. Майско, общ. Елена.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съдът
намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ от нейния адресат.
Съдът
намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган в предвидената писмена форма. Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателката за неясни и формални мотиви. В заповедта са описани
фактическите обстоятелства, приети за установени от административния орган и
като фактическо основание за премахването на обекта е посочено изтичането на
сключения договор за наем за ползване на общински терен и липсата на нов такъв
договор. В действителност в заповедта не е посочено конкретното правно
основание по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на обекта, но в констативния акт такива основания са
изложени с посочването на разпоредбите на чл. 57а, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗУТ,
поради което правото на защита на жалбоподателката не е нарушено.
При
издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от
материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ,
който е връчен на жалбоподателката. На лицето е дадена възможност да се
запознае с констатациите на органите, да изрази становище по тях и да подаде
възражение, от която възможност жалбоподателката се е възползвала.
Съдът
намира, че заповедта издадена в
противоречие с разпоредбите на материалния закон:
Съгласно
чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът за изпълнението. В случая с процесната заповед е разпоредено
премахването на обект „Павилион с търговска цел“ с площ 32 кв.м. /размери в
план 4,00м./8,00 м/, разположен в УПИ I „За кметство,
поща, РПК и земеделска кооперация“ по плана на с. Майско. От заключението на
СТЕ, прието без оспорване от страните, се установява, че действителната площ на
обекта е 50,40 кв.м. /8,40 м./6 м./, а същият се намира в УПИ V „За читалище“, в кв. 6, по действащия план на с.
Майско, общ. Елена. Налице е съществено разминаване между разпореденото със
заповедта и действителното фактическо положение, което не може да бъде
отстранено по реда за поправка на очевидна фактическа грешка и създава неяснота
по отношение изпълнението на вмененото задължение.
На
следващо място, по реда на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ могат да бъдат премахвани
обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ - преместваеми увеселителни
обекти или преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности,
елементи на градското обзавеждане, както рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи. В чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ са очертани
основните характеристики и белези, на които следва да отговарят обектите,
предвид целите, за които се поставят. Във всички случаи това са обекти за
задоволяване на обществена нужда, какъвто е и процесният.
Но
за определянето на вида на обекта - като преместваем или строеж, следва да се
съди не само от предназначението му, но и от неговите характеристики.
Последните са обусловени от естеството на използваните материали, от начина на
самото изграждане, свързването на съоръжението с терена и налице ли е промяна в
него. Това са обективни факти, които не могат да бъдат променяни, дори да е издадено
разрешение за поставяне - изпълнен с разрешение за поставяне обект може да не е
преместваем, а да покрива признаците на строеж.
Определението
за преместваем обект се съдържа в § 5, т. 80 от ДР от ЗУТ. Основни негови
характеристики са: да е предназначен за увеселителна, търговска или друга
обслужваща дейност; да може след отделянето му от повърхността да бъде
преместен в пространството без да губи своята индивидуалност или възможност да
бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение; поставянето
му или премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване
на земята. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно. Липсата на
който и да е от тях възпрепятства определянето на обекта като преместваем. Преместваемите
обекти принципно са леки съоръжения, които могат да бъдат преместени, със
запазване на цялостта им. За процесния павилион това условие не е налице. Следва
да се посочи, че по силата на чл. 170, ал. 3 от АПК в тежест на
административния орган е да докаже вида на обекта, чието премахване е
разпоредено. В случая нито в процесната заповед, нито в констативния акт са
дадени описание или технически характеристики на обекта, от които да може да
бъде направен такъв извод. От заключението на СТЕ, прието без оспорване от
страните и обясненията на ВЛ в съдебно заседание е видно, че не е налице
вторият елемент от изброените по-горе, а именно обектът като цяло да може да
бъде отделен от повърхността и преместен в пространството, без да изгуби своята
индивидуалност. Възможността
за преместване и ползването му на друго място е само чрез демонтиране
/разглобяване/, при което същият ще бъде разрушен. Следователно в случая не става
въпрос за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ и възможност за новото му изграждане на друго място, което не
обуславя наличие на преместваем обект. За да е такъв обектът трябва да е
преместваем като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде
разрушен и отново изграден.
След
като не е налице преместваем обект по смисъла на закона, то оспорената заповед
е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като в случая са неприложими
разпоредбите на чл. 57а от ЗУТ. Жалбата срещу нея следва да бъде уважена.
При този изход на спора основателно се явява
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.
Настоящото решение е
окончателно, тъй като съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ /ДВ бр. 25 от 2019
г./ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу
индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и
чл. 57, ал. 1 ЗУТ са окончателни.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от ЗУТ съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД.02.05-533/28.07.2021 г., издадена от кмета на Община Елена. ОСЪЖДА Община Елена да заплати на Т.Й.Г., с адрес ***, ЕГН **********, сумата от
360,00 /триста и шестдесет/ лева, представляващи разноски по делото. |
|
|
|
|
|
|
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: