№ 101
гр. Шумен, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500571 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №819/8.11.2022г. по гр.д.№562/2022г. по описа на ШРС, съдът е осъдил
„Г... Ауто“ ЕООД, ЕИК : ...., със седалище и адрес на управление – гр. Ш...., да заплати на
„Естрея хим“ ЕООД, ЕИК : ...., с адрес за призоваване – гр. Ш...., сумата от 700 лева,
представляваща наем/с ДДС/, за месец август 2021г., по договор за наем на недвижим имот
от 01.06.2021г. за складов обект, с прилежаща към него земя, с площ от 655 кв.м., находящ
се в гр. Ш..., в едно със законната лихва върху главницата от 700 лева, считано от
21.03.2022г., до окончателното плащане, осъдил е „Г... Ауто“ ЕООД, ЕИК : ...., със
седалище и адрес на управление – гр. Ш...., да заплати на „Естрея хим“ ЕООД, ЕИК : ...., с
адрес за призоваване – гр. Ш...., сумата от 1069,40 лева – разноски, в настоящото
производството и по ЧГД № 501/2022г., по описа на ШРС.
Решението е обжалвано от ответника „Г... Ауто“ ЕООД, действащо ,чрез
пълномощника си адв.В. Т. от ШАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените в
жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови
ново с което да отхвърли предявеният иск и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемата страна „Естрея хим“ ЕООД, действаща, чрез пълномощника си адв. С.
С. от ШАК е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва жалбата
като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното
1
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по
отделно и в съвкупност ,се установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 232 ал.2 от ЗЗД за
заплащането на сумата от 700лв. представляваща дължим наем за месец август 2021г.
дължима по договор за наем на недвижим имот от 01.06.2021г.
Видно от приложеният договор за наем на недвижим имот от 1.06.2021г. „Естрея хим“
ЕООД, в качеството си на наемодател е предоставило на „Г... Ауто“ ЕООД в качеството му
на наемател ползването на недвижим имот – „складов обект, с прилежаща към него земя, с
площ от 655 кв.м., находящ се в гр. Ш...“, за срок от три месеца, считано от 01.06.2021г., за
сумата от 583,33 лева месечно/без ДДС/, платими до 5 число на текущият месец. За
дължимия, за месец август месечен наем, ищецът е издал фактура № 3418/27.08.2021г.,
подписана от управителите на двете дружества. В заявление до ЧСИ Р.Р. с рег. № 931, с
район на действие този на ШОС, ответният управител сочи, че няма възможност да заплати
цялата сума и желае да сключи споразумение. В документ, без дата, изписан на бланка за
стокова разписка, носещ подписа на двамата управители се съдържа запис платен наем за
м.06.2021г.. За дължимия, за месеците 06 и 07.2021г. наем, ищцовото дружество е издало
фактура № 3417/27.08.2021г. за сумата от 1400 лева, с приложен към нея фискален бон от
същата дата . За срока на наемното отношение между страните е издадена и фактура №
3491/15.10.2021г., за комунални разходи – ток, за сумата от 360 лева, с приложен към нея
фискален бон от 30.10.2021г. От заключението на вещото лице по назначената и приета от
ШРС ССЕ се установява ,че счетоводството на двете дружества е водено редовно,
фактурата касаеща процесното вземане за наем, за месец август 2021г., е заведена в
счетоводните регистри на двете дружества, не е заплатена и е дължима от ответното.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
двете дружество , а именно договор за наем за исковият период , размера на дължимият се за
исковият период наем и настъпването на падежа му, изпълнение на задължението на ищеца
по конкретния договор , а именно ,че е предоставил на ответника вещ, за временно
ползване; че вещта се използва от ответника през исковият период. Ответната страна следва
да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора .
Налице е валидно сключен договор за наем на недвижим имот от 1.06.2021г. за
2
срок от три месеца , по силата на който ответникът е ползвал наетият имот през срока на
договора , вкл. и през месец август 2021г. , което не е спорно между страните . Ответното
дружество твърди ,че е заплатило задължението си по договора за наем за месец август
2021г. в брой, като сочи за това свидетелски показания, които са недопустими на осн.чл.164
ал. 1, т. 4 от ГПК, като погасяването на установени с писмен договор задължения се доказва
само с писмени доказателства.
От заключението на вещото лице ССЕ се установи по делото, че то е посетило
счетоводствата и на двете дружества и е проверило и установило по безспорен начин
фактите относно редовността на счетоводството и на двете дружества, завеждането на
процесната фактура в счетоводните регистри и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС
на двете дружества, липсата на доказателства за плащане на процесната фактура в
счетоводствата и на двете дружества, плащането на дължимия ДДС по фактурата от ищеца,
ползването чрез приспадане на ДДС по фактурата от ответника през месец март 2022 год.,
намаляването на финансовия резултат при изготвяне на годишната данъчна декларация на
ответника за 2021 год. с данъчната основа на процесната фактура в размер на 583,33 лева.
Следва да се приеме ,че извършеното отразяването на исковата сума за наем като дължима
в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно нейната стойност
съставлява извънсъдебно признание на задължението и доказва съществуването му. Също
така е налице и още едно изънсъдебно признание от страна на ответника за съществуването
на задължението и неговия размер и основание, а именно направеното от него изявление в
писмена форма пред ЧСИ Р.Р. вх. рег.№ 3016/17.03.2022 год. по изп дело №
20229310400176/2022, подадено от ответника след връчване от ЧСИ на ответника на
обезпечителна заповед съдържаща точния размер на исковата сума и основанието за
плащане, което изявление е в смисъл, че не отрича задължението, но няма възможност да
заплати същото изцяло и желае сключване на споразумение за изплащане на пет месечни
вноски при първо плащане до 25.03.2022 год. Предвид гореизложеното ,твърдението на
ответната страна ,че управителят на ответното дружество не бил наясно с претендираната от
него сума за наем за месец август 2021г. е несъстоятелно и голословно. Извършеното във
въззивната жалба оспорване на процесната фактура е преклудирано и поради това и не
следва да се разглежда. Същото е и ирелевантно в случая относно факта на дължимостта на
исковата сума за доказването на който факт се събраха безспорни и категорични
доказателства по делото , а именно - осчетоводяване на процесната фактура в
счетоводството на ответника видно от приетата ССЕ, признание на ответната страна
направено пред ЧСИ относно съществуването на процесното задължение, представеният от
ищеца в оригинал втори екземпляр на процесната фактура, носещ оригиналния подпис на
получателя С.Г. - управител на „Г... Ауто” ЕООД, който не бе оспорен по надлежния
процесуален ред от ответника, нито пък бе представен от него оригинал на първия
екземпляр от фактурата който е заведен в счетоводните му регистри, за да се види има ли
или няма разлики между двата оригинални екземпляра, липсата на писмени доказателства за
заплащане на исковата сума от ответника на ищеца.
3
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на
въззиваемата страна разноските по делото за въззивната инстанция в размер на 480лв. за
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №819/8.11.2022г. по гр.д.№562/2022г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА „Г... Ауто“ ЕООД, ЕИК : ...., със седалище и адрес на управление – гр.
Ш...., да заплати на „Естрея хим“ ЕООД, ЕИК : ...., с адрес за призоваване – гр. Ш....
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 480лв. за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4