Определение по дело №243/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Б. В. Т., ЕГН *, от град Б., ул. “Х. С.” № 10, срещу В. С. С., ЕГН * и „. Ер.”О.,/К. И. на вестник “С.”/,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- град К., ул.“З.” № 5, бл.“Сл.”, № 1, . 1, ап. 33, представлявано от управителя Кр. Е..

Исковата претенция се основава на твърдението, че в брой 175 на регионалния ежедневник- вестник „С.”, е публикувана на 29.07.2011г., на заглавната страница, статия със заглавие “Осветиха 17 кметове, секретари и съветници в община Б. – Директорката на НХГ С.М. е била агент “М.”, сред доносниците гинекологът д-р Б.Т., банкерът Хр.Х., наместникът в Д. Ж. Ив. /агент А./..”. Твърди се, че статията е била придружена със снимки на някои от посочените лица, включително и на ищеца – Б. В. Т., а К. автор на статията е посочена първата ответница – В. С. С.. Ищецът навежда в исковата молба доводи, че в публикацията авторката е изнесла следната невярна и клеветническа информация, посредством която той е представен на широката общественост по негативен начин: “…С агентурно минало е и известния гинеколог и председател на Комисията по лекарска етика д-р Б. Т.. “Агент Х.” е писал доноси в ДС след октомври 1978г., а досието му е унищожено през 1990г. Лекарят бе съветник до октомври 1991г.”

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че изнесената информация за ищеца няма нищо общо с истината и има за цел да урони честта и достойнството, доброто име и авторитета му не само в града, а и в целия регион, К. тази невярна информация е добила огромна известност, тъй К. е била публикувана и в интернет сайта на в.”С.”. К. източник на информацията на авторката на статията е посочено решение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към ДС и разузнавателните служби на българската народна армия. Твърди се обаче, че текста на посоченото решение касае обявяването на принадлежност към ДС на друго ФЛ, чието собствено и фамилно име съвпадат с името на ищеца по настоящото дело.

Предявените искове се основават на твърдението, изведено от обстоятелствената част на исковата молба, че авторката на статията – В. С., съвсем съзнателно и преднамерено е изнесла фактите по изопачен начин, прикривайки се под случайното съвпадение на собствените и фамилните имена, К. е проявила журналистическа недобросъвестност и нарушавайки грубо Етичния кодекс на българските медии, е представила съзнателно пред обществото чрез цитираната публикация във в. “С.”, невярна, клеветническа информация, целяща да съсипе солидната обществена репутация на ищеца.

Навежда се доводи, че с публикуването на цитираната статия в местния ежедневник, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно деяние на ответниците. Посочва се, че в деня на публикацията ищецът е бил смазан, съкрушен, К. не можел да се намери място и не можел да повярва, че някой може да напише такова нещо за него, не можел да гледа в очите си съпругата му и сина си, К. синът му изживял публикацията много тежко и го попитал дали публикуваното е вярно. Родителите на ищеца са възрастни хора, К. същите са били засрамени и унизени от публикуваната във в. “С.” статия. Твърди се в исковата молба че ищецът изпаднал в депресия и загубил спокойствието си, писанията унижили честта и достойнството му, уронили доброто му име в обществото, К. статията се отразила неблагоприятно в отношенията на доктор Терзиев с колегите и пациентите му, К. той станал избухлив и нервен. Не можел да гледа в очите колегите си и своите пациенти, К. дори се обаждали по телефона негови колеги и приятели, които с неприкрито злорадство го поздравявали със – “Здравей, агент Х.”. Срама и унижението за ищеца били още по – големи, тъй К. към този момент бил и Председател на Комисията по професионална лекарска етика, която длъжност изпълнявал повече от три мандата – от 11.02.2005г. Ищецът твърди в исковата молба, че усетил разколебано доверие в пациентите му, чувствал се унизен и омерзен. Доказателство за широката гласност на информацията от публикуваната статия на в.”С0” е публикуваната в брой 180/04.08.2011г. на стр. 9, писмо от МВРО- Б., под заглавие – “Д-р Б.В.Т. няма нищо общо с агента на ДС Б.М.Т.”, както и статия в брой 182/06.08.2011г. на стр. 8 от в. “С0”, писмо от д-р Д. Т0 – Председател на УС на РК на Българския лекарски съюз – Б., под заглавие – “Д-р Т. няма как да е бил агент на ДС през 1978г., когато е бил едва 15 годишен.”

Ищецът твърди в исковата си молба, че вместо да публикува адекватно опровержение на клеветническата информация относно него на първа страница от ежедневника – в. “Ст.”, в допълнение към първото публикувано писмо е отразена бележка на редакцията, касаеща съвпадението на имената, поради което същата поднася и своите извинения – за “допуснатата неточност”.

Ищецът извежда правното основание на предявените искове срещу ответниците от твърдението си, че публикуваната статия е в грубо нарушение на Етичния кодекс на българските медии, съгласно който подписалите го медии, в т.ч. и в. “Струма”, са приели да представят на обществото вярна и проверена информация, да не скриват или изопачават преднамерено фактите, да не публикуват информация, за която знаят, че е невярна, да публикуват ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация.

Изложеното от ищецът от фактическа страна в исковата молба, му дава основания да твърди, че са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на първия ответник по иска- В. С. С., която в качеството и на автор на цитираната статия от в. “С.”, виновно и противоправно е причинила на ищеца неимуществени вреди, за които следва да носи отговорност и които са пряка и непосредствена последица от неправомерното и поведение К. автор на процесната статия.

Ищецът е предявил иска си и срещу втория ответник - „. Ер.”О.,/К. И. на вестник “СТРУМА”/, К. счита че К. възложител на работата, изпълнена от авторката на статията – В. С., налице са основанията за ангажиране и на гаранционно обезпечителната отговорност на втория ответник, в качеството му на И. на вестник “С.” за репариране на причинените неимуществени вреди.

Предявени са пред ОС Б. искове, с които ищецът моли съда да осъди ответниците - В. С. С. и „. Е.”О.,/К. И. на вестник “СТРУМА/, солидарно да му заплатят сумата от 50 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, накърняване на чест, достойнство и добро име и обществена репутация, в резултат на публикуваната в брой 175 на регионалния ежедневник- вестник „С.”, от 29.07.2011г., на заглавната страница, статия със заглавие “Осветиха 17 кметове, секретари и съветници в община Б. – Директорката на НХГ С.М. е била агент “М.”, сред доносниците гинекологът д-р Б.Т., банкерът Хр.Х., наместникът в Д. Ж. Ив. /агент А./..”., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

Съдът счита, че към настоящия момент депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, К. не са налице нови основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск счита, че предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 52 от ЗЗД, са процесуално допустими.

След К. съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, следва на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратена препис от нея заедно с приложените към нея писмени доказателства.

Следва да бъде указано на ответниците, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба и приложените към нея доказателства, могат да подадат писмен отговор по делото, който с оглед на съдържанието си да е съобразен с разпоредбата на чл. 131 ал.2 от ГПК. В отговора към исковата молба, ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, К. посочи и представи всички писмени доказателства, с които разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.

Следва на ответниците по настоящото дело да бъде указано от съда, че подаването на възражението в посочения от закона в чл. 131 ал.1 от ГПК срок, не е задължително, но съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на: неподаване на отговор, невземане на становище, не правене на възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документ, не посочване на обстоятелствата на които се основава възражението и непредтавяне на нови писмени доказателства от ответника, той ще губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропуска се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.

Водим от горното и на основание чл. 131 и следващите от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответниците по делото препис от исковата молба ведно с книжата по делото, както и съобщение за настоящото определение на съда.

УКАЗВА на ответниците, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба и приложените към нея доказателства, могат да подадат писмен отговор по делото, който с оглед на съдържанието си да е съобразен с разпоредбата на чл. 131 ал.2 от ГПК. В отговора към исковата молба, ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, К. посочи и представи всички писмени доказателства, с които разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.

УКАЗВА на ответниците по делото, че подаването на възражението в посочения от закона в чл. 131 ал.1 от ГПК срок, не е задължително, но съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на: неподаване на отговор, невземане на становище, не правене на възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документ, не посочване на обстоятелствата на които се основава възражението и непредставяне на нови писмени доказателства от ответника, той ще губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропуска се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ В ОС :