Р Е Ш Е Н И Е
№9/17.1.2020г.
Гр. Ямбол,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Стефка Панайотова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 390 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.А.Г. *** против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 18/10.09.2019 г., с уникален
номер 28/06/1/0/00950/3/01/04/02, издаден от Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол,
с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на
24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 28/06/1/0/00950
от 15.04.2016 г. и е определено задължение в размер на 24 447.50 лева,
представляващо първо плащане по същия договор.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, неправилен,
незаконосъобразен и немотивиран, постановен в нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на преписката за ново
произнасяне.
В
съдебно заседание оспорващият Г. участва
лично и с адв. М.. Последният поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Поддържа становище за незаконосъобразност на оспорения акт предвид обстоятелството,
че сертифициране на биологичното
отглеждане на зайци не може да бъде извършено по независещи от жалбоподателя
причини. Иска се присъждане и на направените по делото разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си
представител оспорва подадената жалба, като изразява становище за
неоснователност на същата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
На
осн. чл. 28, ал. 6 от Наредба № 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. между ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя Г.
бил сключен Договор № 28/06/1/0/00950 от 15.04.2016 г. По силата на този договор,
Фондът предоставя на жалбоподателя финансова помощ по процесната
подмярка за
изпълнението на одобрен проект № 28/06/1/0/00950 в размер на 48 895.00
лева, като първото плащане в размер на 24 447.50 лева, съобразно уговореното,
е изплатено на Г.. Второто плащане, също в размер на 24 447.50 лева, видно от чл. 3, ал. 2, т. 2 от Договора е
предвидено да се извърши в срок до три месеца след издаване на УИН за
окомплектованата с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 7 към
Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявка за второ плащане, като в чл. 3, ал. 3 от
същия договор е посочено, че заявката за второ плащане следва да се подаде в
срок до 20.08.2018 г. Видно от Приложение 3 към горния договор, съставляващо
Таблица за специфични цели и резултати, в т. 7 е предвидено преминаването към
биологично производство. Поет е ангажимент зайкините – майки да се увеличат от
100 на 127 бр., като за изхранването им се отглежда и 10 дка люцерна.
На
20.08.2018 г. жалбоподателят Г. подал заявка за второ плащане, към което
приложил копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с
контролиращо лице, със съответните приложения към него, които доказват
биологичното производство на люцерната. Документ, който да удостоверява, че зайците се
отглеждат по правилата на биологичното животновъдство, не е представен от
страна на Г., като вместо това същият е представил Служебна бележка, издадена от представляващия
„************* – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ № **********, от което е видно, че отглеждането
на домашни зайци не е възможно да се сертифицира поради факта, че зайците не
попадат в Приложение № IV на Регламент (ЕО)
889/2008 за биологично животновъдство.
С
Писмо № 28/06/1/0/00950/2/01/22/02 г.,
жалбоподателят Г. е уведомен, че на осн. чл. 26, ал. 1, във вр.
с чл. 34, ал. 3 от АПК ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане във връзка с обстоятелството, че е
налице неточно изпълнение на бизнес плана в частта на заложените специфични
цели и резултати по Приложение № 3, както и неспазване на критериите за подбор,
по които проектът е бил оценен. Сочи се, че не е представен документ, че
зайците се отглеждат по правилата на био животновъдството, който да доказва
изпълнение на задължението за преминаване на цялото стопанство към биологично
отглеждане на включените в бизнес плана животни. С оглед
на направената констатация, административният орган е приел, че жалбоподателя няма право да получи второ плащане и дължи
връщане на полученото първо такова.
Срещу
тези констатации Г. подал Възражение от 22.01.2019 г., в което посочил, че е
доказал чрез представените документи, че отглежда по биологичен начин
люцерната, с която изхранва зайкините – майки, т.е. доказва се биологичното
изхранване на последните, както и че контрол върху зайците не може да бъде
извършен, тъй като са извън обхвата на Приложение № IV
на Регламент (ЕО) 889/2008.
С
Акт за установяване на публично държавно вземане № 28/06/1/0/00950/3/01/04/02 на
Директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Ямбол, е отказано пълно изплащането на
финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ
плащане по Договор № 28/06/1/0/00950 от 15.04.2016 г. и е определено на М.А.Г. задължение в размер на 24 447.50 лева,
представляващо първо плащане по същия договор.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, а съгл. чл. 4 от същия текст, той може да делегира със свои
заповеди част от предоставените му правомощия на заместник - изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност,
включително и правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или
от националното законодателство, за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Със Заповед №
ОЗ-РД/2700 от 24.07.2019 г., Изпълнителният директор на ДФЗ, е делегирал на
директорите на ОД на ДФЗ изрично посочените в нея правомощия, измежду които е и
издаването на актове за установяване на публично държавно вземане по отношение
на ползватели на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г. Следователно, оспореният административен акт е
издаден от оправомощен и териториално компетентен директор на ОД на
ДФЗ, гр. Ямбол.
Съдът
намира също така, че административният
орган е издал акта си при изяснена фактическа обстановка, като е
обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Условията
и редът за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., са
регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020
г.
Съгласно
чл. 10 от Наредба № 14/2015 г., изплащането на помощта по процесната
подмярка се извършва на два етапа, а именно: първо
плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – след сключване
на договора за предоставяне на финансова помощ и второ плащане, също в размер
на левовата равностойност на 12 500 евро – когато след извършена проверка
от Разплащателната агенция се установи точно изпълнение на бизнес плана.
Видно от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г., при кандидатстване
за второто плащане по чл. 10, т. 2, ползвателят на помощта подава заявка за
плащане по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Разплащателната
агенция и публикуван на електронната страница на последната, в съответната
регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно
Приложение № 7, като в ал. 4 на същия член е
записано, че заявката за второ плащане следва да се подаде не по-късно
от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на
финансова помощ срок.
В
конкретния случай, видно от оспорения АУПДВ, административният орган се е
позовал на констатираното неизпълнение на задълженията на оспорващия по Договор № 28/06/1/0/00950 от 15.04.2016 г. за
отпускане на безвъзмездната помощ, изразяващо се в липсата на представен договор за сертифициране на
зайкини-майки (изискуем документ съгласно Приложение № 7 - СПЕЦИФИЧНИ ДОКУМЕНТИ
Преминаване към биологично производство, към чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/2015
г.) .
По бизнес плана на бенефициера
отглеждането на зайкини – майки е следвало да се извърши по биологичен начин.
Както вече бе посочено по-горе, в „Таблица за специфични цели и резултати“,
представляваща Приложение № 3 към договора с ДФЗ е включена цел „Преминаване
към биологично производство“ и ползвателят е получил приоритет по този критерий.
Непредставянето на съпътстващ заявката за второ
плащане документ е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба №
14 правоизключващ юридически факт за правото на второ
плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя
да върне полученото първо плащане, заедно със законната лихва. Причините за неизпълнението
на задължението от страна на ползвателя са ирелевантни,
освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Не се
твърди и не се установява съществуването на такива обстоятелства (липсва
уведомление по чл. 38, ал. 5 от Наредбата), а и наличието им не преодолява
ограничението за второ плащане (вж. чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14), освен ако
неизпълнението на тези обстоятелства не следва извършването на второто плащане
(чл. 38, ал. 6 от Наредбата). Грешката в правото на търсещия финансова помощ
заради ограничения обхват на сертифицирането на биологичното производство при
заявеното в бизнес плана намерение да се премине към отглеждане на зайкините –
майки по биологичен начин не е извинителна. Затова и не е от категорията на
„неочевидните“ грешки по чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
на Комисията, чието наличие да изключва задължението за възстановяване на
полученото от бенефициера неправомерно пращане по чл.
7, § 1 от Регламента. Проектът на кандидата е оценяван и е получил предимство
по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 при заявено
намерение за преход към биологично производство. Щом видът на дейността на
кандидата изключва сертифицирането на произведените от него продукти като биологични
по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., а оценяването на проекта е сторено
по критериите за подбор на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, то липсва предмет
на договора по чл. 28, ал. 5 от Наредбата (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, доколкото
договорът не е административен – срвн. редакцията на
чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП преди и след ДВ, бр. 2 от 2018 г.), който е непреодолим
по реда на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД (сделката не би била сключена без частта за
прехода към биологично производство). Имущественото разместване по нищожния
договор е лишено основание и се дължи връщане на полученото (чл. 34 от ЗЗД и чл. 7, § 1 от
цитирания Регламент за изпълнение).
Дори да се приеме, че договорът с ДФЗ е валиден, то
намерението на кандидата за преход към биологично производство представлява
условие, чието изпълнение не може да се удостовери в съответствие с чл. 13, ал.
4 от Наредба № 14 и може да се възприеме като създаване на изкуствени условия
за получаване на предимство при получаване на помощта, което изключва правото
на второ плащане и обуславя връщането на
полученото първо такова с лихвите (чл. 38, ал. 1, т. 7 от Наредбата). В този смисъл е и актуалната съдебна практика
на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 14973/06.11.2019 г. по адм. д. № 7079/2019 г.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход
на делото своевременно направеното от ответната страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това жалбоподателя
следва да бъде осъден за заплати на ДФ „Земеделие“ сумата
от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8
от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, ЯАС, първи административен
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Г. ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. П.М. против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 28/06/1/0/00950/3/01/04/02,
издаден от Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА М.А.Г. да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ГР. СОФИЯ сумата от 100 (сто) лева за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/не се чете