Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18. 04.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА
ТОДОРОВА
при
секретар: Радиана Андреева, като
разгледа докладваното от съдия Бозаджиева в.н.ч.х.д. № 103 по описа на съда за
Производството по реда на глава ХХІ НПК е инициирано
по въззивни жалби от подсъдимия Н.А.А. и от частния тъжител Р.А.Б. срещу
Присъда № 160 от 18. 10.
Със същата присъда подсъдимата Н.С.А. е призната за
невиновна за това, че на 16. 10.
Във въззивната жалба на подс. Н.А., подадена чрез
защитника му адв. Г.Г., и допълнението към нея се твърди неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт, като постановен в
разрез с доказателствата по делото. Твърди се, че е осъден за престъпление,
което не е доказано по несъмнен и категоричен начин, с което съдът допуснал
съществено процесуално нарушение. По същество, молбата към въззивния съд е да отмени
обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатите му е обвинения.
Претендира присъждане на разноски.
Постановената присъда се обжалва и от частния тъжител Р.А.Б.,
по отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание, като счита, че е
неправилна и незаконосъобразно, като моли настоящата въззивна инстанция да я
измени и да увеличи наложеното наказание, имайки предвид характеристичните
данни за подсъдимия. Обжалва присъдата като неправилна и незаконосъбразна и в
частите ѝ, с които подсъдимият Александвров е признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения и оправдан, подсъдимата Н.С.А. е призната за
невиновна по повдигнатите ѝ обвинения и оправдана за същите. В подкрепа
на това поддържа, че за цитираните части на присъдата направените от решаващия
първоинстанционен съд изводи от правна страна не кореспондират с установената
фактическа обстановка, на базата на събраните по делото доказателства.
Отправено е искане до въззивния съд да измени присъдата в частта, с която
подсъдимият А. е признат за виновен относно размера на наложеното му наказание,
като последното бъде увеличено; в частта, с която подсъдимият А. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147,
ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 1 НК, като бъде признат за виновен и му бъде
наложено наказание; в частта, с която подсъдимата Н.А. е призната за невиновна
и оправдана по повдигнатите ѝ обвинения за престъпления по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал.
1 НК, като бъде призната за виновна, с налагане на наказание. Отправя се искане
за признаване на виновни и осъждане на подсъдимите, след отмяна на присъдата в
оправдателната и част.
В съдебно заседание по същество на делото всяка една
от страните поддържа изявената в съответната жалба позиция, доводите и
аргументите, които я обосновават, оплакванията против атакувания
първоинстанционен акт, както и искането си за отмяна.
Повереникът на частния тъжител Р.Б. по същество на делото
е акцентирал върху оплакването за явна несправедливост на наложеното
административно наказание на подс. Н.А. – а именно – налагането му в минимален
размер.Становището си за липса на законово основание за индивидуализация при превес
на смекчаващите обстоятелства повереникът обосновава с недобри характеристични
данни за подсъдимия А.- извършена проверка по ЗМ-262/2013г. по описа на РУ-
Пирдоп, за извършено престъпление по
чл.194,ал.1 НК, която е приключила с налагане на административно наказание на
подсъдимия.На следващо място- присъдата
в оправдателната и част е необоснована- в разрез с показанията на прекия очевидец който пряко е възприел и
непосредствено възпроизвежда обидните и клеветническите твърдения, отправени от
двамата подсъдими спрямо тъжителя- св. Ненка Рашева – директор на ПГ, така и
постановена в противоречие с материалния закон- разпоредбите на чл.146 и чл.147 НК.
В противополложния смисъл е становището на защитата на
подсъдимите А. и А.- в лицето на адв.Г.. Застъпва се виждане, че осъществявайки
деянието, с което според съда е засегнал честта и достойнството а учителя / и
поради което е инкриминирано с присъдата като престъпно/ подсъдимият А. в
действителност е упражнявал едно свое конституционно право- правото на родител
да изразява мнение спрямо качеството и нивото на обучение и на учебния процес.
В останалата част, в която подсъдимите са оправдани – моли да бъде потвърдена
присъдата.
Подсъдимите не се явяват пред въззивния съд и не
заемат становище.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбите
на заявените основания, така и по чл.314,ал.1 НПК, запозна се с материалите по
делото и съобрази становищата и възраженията на страните, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Правилно и законосъобразно, съобразявайки се с
доказателствата по делото и анализирайки съьщите подробно и задълбочено, по
отделно и в тяхната съвкупност,
решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният споделя
изцяло, а именно:
Н.А.А. е роден на *** г. в гр. Разград и живее в
с.Мирково, общ. Мирково, обл. Софийска, ул. „Панайот Хитов“ №1, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи в
„Елаците МЕД“АД, с ЕГН: **********.
Н.С.А. е родена на *** г. в гр. Пирдоп и живее в
с.Мирково, общ. Мирково, обл. Софийска, ул. „Панайот Хитов“ №1, българка,
българска гражданка, със средно специално образование, омъжена, неосъждан,
работи в „Елаците МЕД“АД, с ЕГН: **********.
Н.А. и Н.С. са родители на непълнолетния ученик Теодор
А.А., роден през 2002г., който към датата 13.10.2017г. е бил ученик в 9-ти клас
за учебната 2017/2018г. в Професионална Гимназия по Механоелектротехника – гр.Пирдоп,
където се е обучавал от 15.09.2016г. и където на длъжност „старши учител по
физическо възпитание“ е бил назначен
тъжителят Р.А.Б., преподавал и на Теодор А.. На същата дата-
13.10.2017г., сутринта, в коридора на ПГМЕ-Пирдоп възникнал конфликт между
ученика Теодор А. и учителя Р. Бобов, в който учителят твърдял, че момчето го е
обидило, а ученикът- че учителят го е нападнал и наранил /тези твърдения и
обвинения са предмет на други наказателни производства/. В крайна сметка в
следствие на инцидента ученикът се оплакал на директорката Ненка Рашева, че е
бит от учителя си по физическо възпитание, уведомени били родителите на Т.А.
още същия ден, които притеснени пристигнали в училището в ранния следобед на
13.10.2017г., за да потърсят обяснение за случая. Осъществена била среща с
директора на училището- свидетелката Рашева в директорския кабинет, на която
среща обаче не присъствал учителят Р.Б., като директорката обяснила на
родителите, че той има свои неотложни ангажименти, свързани с пътуване. При
срещата родителите били видимо афектирани и притеснени, като директорката се
опитала да ги успокои и им показала записа от училищната камера в коридора, на
който се виждала част от случката, разиграла се между Р.Б. и сина им.
Директорката останала с впечатление, че родителите са се успокоили. По време на
срещата подсъдимият Н.А. заявил пред директорката, че ако тя не вземе мерки, то
той ще намери Р.Б. и ще се оправя с него /цитатът е смислов, не точен/, без да
отправя обаче конкретни заплахи, че ще го убие или подобни. Искали да знаят
какво ще е наказанието за учителя Б. и
дали ще бъде отстранен от училище. Родителите си тръгнали и се уговорили с
директорката да дойдат отново в понеделник.
На 16.10.2018г., още в 08:00 ч., преди започване на
часовете, родителите на Теодор А.- подсъдимите Н.А. и Н.А. пристигнали отново в
ПГМЕ- Пирдоп и отишли в директорския кабинет, заедно със сина си, където
свидетелката Ненка Рашева ги посрещнала и се обадила и на Р.Б. да дойде.
Свидетелката забелязала, че Б. дошъл с нагласата да поговорят с родителите и
„да си стиснат ръцете“, каквато обаче не била нагласата на бащата Н.А., който
подходил агресивно. Същият казал на Р.Б.., че се е облякъл като „ромски тартор“
и реторично го запитал как може да ходи у училище с мръсни дрехи и с анцуг. В
този момент Р.Б. се засегнал силно, запитал подсъдимия А. „дали го нарича
циганин“ и казал, че анцугът му е марков и че това му е работното облекло.
Подсъдимият през цялото време бил нападателен, като ръкомахал, пристъпвал от
крак на крак, правел крачки към Б. докато говорел, не изслушвал докрай и не
приемал, че синът му също може да има някаква вина, но не показвал неприлични
жестове и не се е насочвал да удря учителя.
Н.А. заявил, че се говори, че и други ученици от гимназията са се
оплаквали, че учители от гимназията са казвали лоши неща за Б., че не се
разбирал със семейството си и биел жена си. Директорката заявила, че това няма
нищо общо със случая и А. престанал. Казал обаче и че г-н Б. „не става за
учител” и затова е изгонен от гимназията. По време на срещата на 16.10.2018г. в
директорския кабинет подсъдимата Н.А. се
опитвала да омиротвори съпруга си и макар че го подкрепяла в мнението, му
казвала „да престане“, а когато Р.Б. се обърнал към съпруга и с въпроса „Искаш
да ме набиеш ли?“, тя отговорила, че той това иска от тях, но полицаите са ги
посъветвали нищо да не правят, защото той ще ги провокира да го ударят. Още
същия ден майката на ученика Теодор – Н.А., депозирала жалба срещу Р.Б. във
връзка случая със сина и от 13.10.2018г., до директорката на ПГМЕ-Пирдоп, до РУО-
София регион и до РУ-Пирдоп, по повод на който били извършени проверки.
На тази фактическа основа, решаващият
съд е изградил верни правни изводи, ангажиращи отговорносттта само на подсъдимия
Н.А. и то- само за две от изявленията, за които е бил предаден на съд, които
правни изводи съдът е аргументирал логично, компетентно и обосновано – в пълно
съответствие със закона и съдебната практика, по начин, че настоящата инстанция
изцяло се солидаризира с мотивацията и не би могла да добави допълнителни
съображения в повече.
По жалбата на защитата на подсъдимия:
Неправилно,
невярно и в нарушение на закона и основни принципи на правото е застъпеното
становище в жалбата на защитника, че упражняването на собствените права е
допустимо да се осъществява с позволени и непозволени средства.
Действително, в основата на
демокрацията като естествена и необходима среда на гражданското общество и на
законовата държава е правото на всеки от гражданите да изразява мнение, да
отправя препоръки и критики.Тази дейност обаче следва да бъде градивна-
насочена и преследваща позитивни резултати
в определени сфери на държавната политика и постигане на преки обществени
ползи за обществото- усещането на защитеност и сигурност, грижа и задоволяване
на нуждите на гражданина от страна на държавата. Обратното- същата не бива да
обслужва лични цели, освен защита на предоставените по Конституция и закон
права, но дори и тогава не е позволено да се осъществява с непозволени
средства, в ущърб на правата на друго лице, лица или обществени групи.
Чл.17 ЕКЗПЧОС забранява злоупотребата с
право, предоставените права следва да се
ползват съобразно тяхното предназначение и не във вреда на други лица.
От друга страна правото на човека на
чест и достойнство е право, защитено като висше благо на човешката личност, от
Коституцията и законите на страната, защитено поне в равна степен с правото,
което претендира да е защитавал подсъдимия А., нанасяйки престъпното увреждане
на обществени отношения- правото на качествено и съвременно образование и
културни отношения между преподаватели и ученици, правото на физическа
неприкосновеност на личността.
В конкретния случай, правото на чест и
достойнство, предвид спецификата на случая и длъжностното качество на
пострадалия – учител в професионална гимназия е в значително по- висока степен
защитено, т.к. накърняването му по косвен начин влияе на обществени отношения
свързани с авторитета на учителя, уважението към образованието / все изконни
ценности в исторически план за българския народ/, авторитета на учебното
заведение, на останалите преподаватели,, отношението на останалите ученици към
учителите – училището и в крайна сметка- към учебния процес- стремежа им да
натрупват повече и по- качествени знания – или обратното- липсата на такъв и
демотивацията –мотивацията с отрицателен знак.Последното пък –влияе върху
просперитета на икономиката и обществото и интегритета на нацията.
На фона на тези общи разсъждения, сведени до конкретния
случай е невярно твърдението за отправена градивна критика спрямо нивото на
образованието и начина на преподаване в учебното заведение.По-скоро, воден от
силна емоция и желание за реваншизъм подсъдимият като баща на пострадало при
инцидент дете е търсил саморазправа с
учителя, който волно или неволно е причинил увреждане на детето му. Но дори и
да отстоява правата си на баща и да преследва други цели подсъдимият А. е
дееспособно и наказателно отговорно лице и като такъв е следвало да съзнава
обидния и противоправен характер на отправените изявления към учителя, за които
решаващия съд го е признал за виновен.В този смисъл няма никаква пречка
престъплението „обида” да бъде осъществено и под формата на евентуален умисъл,
независимо от преследваната главна правомерна цел.Същото не принадлежи към
фактическите състави, включващи специална цел, при които не е възможно
изпълнителното деяние да бъде осъществено с друг, освен с пряк умисъл.
По горните съображения липсват основания да бъдат
споделени доводите на защитата и да бъде уважена жалбата.
По отношение на изложеното в жалбата на повереника на
тъжителя.
Същата е изцяло неоснователна, касателно
оправдателната част на атакуваната присъда и по отношение на двамата подсъдими- оправданата подсъдима Н. А. и по отношение на
деянията, за които подс. Н.А. е признат за невиновен и оправдан.Решаващият съд
е изложил брилянтни правни и фактически съображения, поради което липсва
необходимост от тяхното повтаряне.
Жалбата обаче се явява частично основателна по
отношение на оплакването за несправедливост, поради определянето на глобата,
наложена на подс. А. в минимума, според разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК.
Освен претендираното
от повереника за наличие на недобри характеристични данни, които се установяват
от Справка –характеристика за подс. Н.А. /л.151 от делото/- поради данни за
образувана преписка по чл.194,ал.1 НК, приключила със становище , че се касае
за административно нарушение и налагане на административна санкция, налице са
били и други отегчаващи индивидуализираната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, които са останали извън вниманието на съда.
Вярно е, че подсъдимият в качеството си на родител е
отстоявал правата на детето си при осъществяване на деянието, инкриминирано
като престъпление, срещу недопустимо
поведение на преподавател, но вярно е с.т.,
/видно от изложените обстоятелства в тъжбата за предисторията на
деянието/, че поведението на ученика е било в още по- голяма степен недопустимо
– неуважително, провокативно и нагло – в присъствието на останалите ученици и
част от учителите. По този начин това обстоятелство не би могло да се цени като
смекчаващо, или поне не в такава степен.
С оглед обаче изложеното по-горе, че с престъпното
деяние са причинени значителни извънсъставомерни вреди, обусловени от редица
конкретни обстоятелства, влияещи на отговорността: длъжността и функцията на
пострадалото лице като учител на когото са възложени обучението и възпитанието
на учениците, авторитет, с който е иманентна
характеристика на учителската професия и –същевременно- condicio sine qua non, за да бъдат надлежно упражнени правата и осъществени
възложените му важни обществени функции, мястото на извършване на
престъплението – в директорския кабинет и пред директора, косвеното засягане на
авторитета на учителското съсловие и професията, доказателство за което е
приложената подписка-становище от останалите учители от училището, защитеността
на образованието като висша държавна дейност в полза на обществото…
Предвид всичко изложено, въззивният съд намира,
че отговорността на подсъдимия следва да
бъде индивидуализирана при баланс на обстоятелствата, които я смекчават и тези-
които я отегчават, като следва да бъде завишен размерът на определената
глоба до размера на 2500 лева.
При цялостния контрол на обжалваната присъда съдът не
констатира основания за нейното отменяване или други основания за изменяването
и, предвид на което и на осн.чл. 337,ал.2 т.1, вр.чл. 334,т.3 НПК
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
Присъда №160/18.10.2018г., по НЧХД № 297/017 по описа на РС- гр.
Пирдоп, като УВЕЛИЧАВА размера на
наложената ГЛОБА на подсъдимия Н.А.А. от гр. Пирдоп, ЕГН-********** в размер на
2500 /две хил. и петстотин/ лева, вместо определената в размер на 1000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.