№ 2796
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110147110 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ТС” * е подал искова молба срещу Р. Л. Б., М. Б. Б. и Б. Б. Б. за
заплащане на сумите, както следва: сума в общ размер на 3339.42лв., от които
2838.25лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната
лихва от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, и 453.10
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 30.07.2024г., както и сума
за извършена услуга дялово разпределение в размер на 38.98 лв.- главница за
периода от м.12.2021г до м.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и мораторна лихва върху главница дялово разпределение в размер на
9.09 лв. за периода от 15.02.2022г до 30.07.2024г., които суми се претендират
от ответниците при следните квоти:
Р. Л. Б. при квота 2/ 4, а именно за сумите в размер на 1669.71лв., от които
1419.12лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законната
лихва от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, и
226.55лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 30.07.2024г., както и
сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 19.49лв- главница
за периода от м.12.2021г до м.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и мораторна лихва върху главница дялово разпределение в размер на
4.54лв за периода от 15.02.2022г до 30.07.2024г, като претендираме и
направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един
юрисконсулт.
1
М. Б. Б. при квота 1/ 4. а именно за сумите в размер на 834.85лв., от които
709.56лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната
лихва от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, и
113.27лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 30.07.2024г., както и
сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 9.74лв- главница
за периода от м.12.2021г до м.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и мораторна лихва върху главница дялово разпределение в размер на
2.27лв за периода от 15.02.2022г до 30.07.2024г, като претендираме и
направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един
юрисконсулт.
Б. Б. Б. при квота 1/ 4, а именно за сумите в размер на 834.85лв., от които
709.56лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната
лихва от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, и
113.27лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 30.07.2024г., както и
сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 9.74лв- главница
за периода от м.12.2021г до м.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и мораторна лихва върху главница дялово разпределение в размер на
2.27лв за периода от 15.02.2022г до 30.07.2024г, като претендираме и
направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един
юрисконсулт.
В исковата молба ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна
енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответниците ползвали енергията, като за процесния
период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията
така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. Б. Б. и Б. Б. Б. чрез адв. К. са
депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.
Твърдят, че не са били потребители на топлинна енергия през процесния
период. Сочат, че не е ясно как са определени квотите на ответниците, в
качеството им на наследници. Сочат, че няма доказателства за смъртта на В.
Е.. Твърди се липса на доказателства относно основанието на предявената
претенция. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Б. не е подала отговор на искова
молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ * не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
2
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42,
том I, дело № 512 от 2004г., се установява, че В. К. Е. и ЛБЕ придобили
собствеността върху топлоснабдения имот, а имено апартамент, находящ се в
гр. ***.
От приетата по делото заявление - декларация (л.11) се установява, че
наследодателя ЛБЕ е подал заявление за откриване на партида, за процесния
имот на негово име.
От приложените по делото фактури се установява, че същите са били
издавани на името на наследодателя ЛЕ.
От удостовеР.е за наследници с изх. № ***/1 от 14.08.24г. (л.39), се
установява, че В. К. Е. е починала на 14.01.2007г., като оставил за свои
наследници по закон съпруга си ЛБЕ (починал 04.02.2022г.), дъщеря си Р. Л. Б.
и синът си Б. Л Б. (починал 26.02.2015г.). От удостовеР.е за наследници с изх.
№ ***/1 от 29.08.24г. (л.49), се установява, че наследници на ЛБЕ (починал
04.02.2022г.), са дъщеря му Р. Л. Б. и внуците му М. Б. Б. и Б. Б. Б., като
наследници по право на заместване на своят баща Б. Л Б..
В този смисъл квотите на ответниците в процесния недвижим имот следва
да се разпределят както следва: ½-ра ид. част за Р. Л. Б., като наследница по
закон от първи ред на В. К. Е. и ЛБЕ.
Останалата ½-ра ид.ч. се разпределя между М. Б. Б. и Б. Б. Б., като
наследници по право на заместване на своят баща Б. Л Б., като всеки от тях
притежава по ¼-т ид.ч. от процесния недвижим имот.
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се
приеме, че ответниците Б. Б. Б., М. Б. Б. и Р. Л. Б., следва да отговарят за
задълженията за доставена топлинната енергия, за исковия период (01.05.2021
г. - 30.04.2023 г.). Без значение е в какво качество следва да отговарят
ответниците, като наследници или като титуляри на правото на собственост.
Дори задължението да е възникнало в патримониума на наследодателя, то с
настъпване на неговата смърт, наследниците с приемането на наследството,
наследяват както активите, така и пасивите в наследството. По делото не са
налице доказателства от които може да се направи извод, че някой от
ответниците е направил отказ от наследство, в този мисъл в Решение № 437
от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70 / 2011 г. на ВКС, III г.о. се приема, че нормата
на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството
3
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството.
В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията,
предмет на предявените осъдителни искове.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобР. от ДКЕВР. Общите условия са валидни
и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от „Д” ООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации
от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество
на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на наследодателя на ответниците са
начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за периода от
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., размерът на реално потребеното количество
топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки възлиза в размер
на 3248,23 лв. Предвид обстоятелството, че искът е предявен в по-нисък
размер, то следвайки принципа на диспозитивното начало, съдът следва да
уважи исковата претенция, така както е предявена а именно в размер на
2838,25 лв.и за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023г., която сума следва да се
разпредели между ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти.
Ответниците М. Б. Б. и Б. Б. Б., притежаващи по 1/4 ид.ч. дължат всеки
поотделно, сумата в размер на 709.56 лв лева, а ответницата Р. Л. Б.,
притежаващи по 1/2 ид.ч. дължи сумата в размер на 1419.12лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период (л.21). По делото се установява, че за периода от м.12.2021г до
4
м.04.2023г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 38,98 лв. Така за периода от м.12.2021г до
м.04.2023г. и за сумата от 38,98 лв. искът се явява основателен и доказан.
Сумата от 38,98 лв., която следва да бъде разпределена между ответниците,
съобразно притежаваните от тях квоти, а именно М. Б. Б. и Б. Б. Б. дължат
всеки поотделно, сумата в размер на 9.74 лева, а ответницата Р. Л. Б. дължи,
сумата в размер на 19.49 лв.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на „ТС“ * от 2016 г., публикувани
през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „ТС“ * тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Предвид изложеното, мораторната лихва се полага за периода от 15.09.2022г.
до 30.07.2024г. върху главницата от 2838,25 лв. и служебно изчислена от съда,
задължението възлиза в размер на 668,55 лв., но предвид обстоятелството, че
искът е предявен в по-нисък размер, то следвайки принципа на
диспозитивното начало, съдът следва да уважи исковата претенция така както
е предявена в размер на 453,10 лева.
Сумата от 453,10 лв., следва да бъде разпределена между ответниците,
съобразно притежаваните от тях квоти, а именно М. Б. Б. и Б. Б. Б. дължат
всеки поотделно, сумата в размер на 113.27 лева, а ответницата Р. Л. Б. дължи,
сумата в размер на 226.55 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
5
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски имат и двете страни, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да заплати на ищеца стоР.те от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 533,58 лв., представляваща заплатена
държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
Сумата от 533,58 лв., следва да бъде разпределена между ответниците,
съобразно притежаваните от тях квоти, а именно М. Б. Б. и Б. Б. Б. дължат
всеки поотделно, сумата в размер на 133,40 лева, а ответницата Р. Л. Б. дължи,
сумата в размер на 266,79 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Л. Б. ЕГН **********, да заплати на „ТС“ *, ЕИК ***, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1669.71 лв., от които
1419.12лв. - главница, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, аб. № ***, за периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023г., ведно със законната лихва от входиране на исковата молба -
08.08.2024г., до изплащане на вземането, и 226.55 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2022г. до 30.07.2024г., както и сума за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 19.49лв., представляваща главница за
периода от м.12.2021г до м.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4,54 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 15.02.2022г до 30.07.2024г.
ОСЪЖДА М. Б. Б. ЕГН **********, да заплати на „ТС“ *, ЕИК ***, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 834.85 лв., от които
709.56лв. - главница, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, аб. № ***, за периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023г., ведно със законната лихва от входиране на исковата молба -
08.08.2024г., до изплащане на вземането, и 113.27 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2022г. до 30.07.2024г., както и сума за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 9.74лв., представляваща главница за
периода от м.12.2021г до м.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2.27 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 15.02.2022г до 30.07.2024г.
6
ОСЪЖДА Б. Б. Б. ЕГН **********, да заплати на „ТС“ *, ЕИК ***, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 834.85 лв., от които
709.56лв. - главница, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, аб. № ***, за периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023г., ведно със законната лихва от входиране на исковата молба -
08.08.2024г., до изплащане на вземането, и 113.27 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2022г. до 30.07.2024г., както и сума за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 9.74лв., представляваща главница за
периода от м.12.2021г до м.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2.27 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 15.02.2022г до 30.07.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Л. Б. ЕГН **********, да
заплати на „ТС“ *, ЕИК ***, сумата от 266,79лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Б. Б. ЕГН **********, да
заплати на „ТС“ *, ЕИК ***, сумата от 133,40 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Б. Б. ЕГН **********, да
заплати на „ТС“ *, ЕИК ***, сумата от 133,40 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Д“ *, като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7