Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр. София, 06.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-2 състав в публично съдебно заседание състояло се на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на
секретар Г. Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев търговско дело
№ 1635 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по подадена искова молба с вх. №87824/27.08.2020 г. от „Л.“ ООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 8, срещу ИНСТИТУТ ПО Ф.„АКАД. Р.К.“
при БЪЛГАРСКА А.НА Н., с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни
искове :
1./
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
от 34 999,00 лв., ведно със законната лихва дължима, считано от 27.08.2020 г.
/датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното й плащане – представляваща
подлежащо на връщане парично вземане, под формата на начислена и изплатена неустойка
за допусната забава, която неустойка е уговорена по нищожна клауза предвидена в
съдържанието на договор от 17.09.2019 г. за доставка на апаратура;
2./
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
от 6 299,80 лв., ведно със
законната лихва дължима, считано от 27.08.2020 г. /датата на подаване на ИМ в
съда/ до окончателното й плащане – представляваща подлежащо на връщане парично
вземане, което е било заплатено под формата на уговорена гаранция за
изпълнение, която не се е следвала предвид предходно осъществено плащане на
такава.
В
исковата молба се твърди, че между дружеството-ищец и ответния Институт при БАН
на 17.09.2019 г. е бил сключен договор след проведена процедура по обществена
поръчка по Проект BG 05M2OP001-1.002-0019 : „Чисти технологии за устойчива
околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“ финансиран по ОП
„Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от ЕС чрез ЕСИФ.
Предметът на същия бил свързан с доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
апаратура за рентгеново-флуоресцентен анализ и апаратура за определяне на
разпределения на частици по размер чрез лазерно светоразсейване. Ищецът се
ангажирал с изпълнението на посочения предмет на договора, като приел да осъществи
доставката, монтажа и въвеждането в експлоатация на договорената апаратура,
както и да обучи персонал на възложителя за работа с нея, респективно приел да
осигури гаранционното й обслужване, в т.ч. доставка на необходимите части и
материали в пределите на установения срок за гаранционна поддръжка. Твърди се,
че според разписаното в договора срокът за извършване на доставката, монтажа,
въвеждането в експлоатация на апаратурата и началното обучение на персонала е
утвърден за периода от 17.09.2019 г. до 17.03.2020 г. /6 месеца, считано от
датата на сключване на договора/. Ищецът се мотивира, че на 17.03.2020 г. той е
завършил изцяло изпълнението на задълженията си по договора. Въпреки това
обаче, ответната страна – възложител на дейностите по договора пристъпила към
начисляване на неустойка за забава в размер на 5 % от стойността на договора,
като се позовала, че допуснатата от ищеца забава възлиза на 26 дни, а размерът
на следващата се неустойка бил определен на сумата от 31 499,00 лв. без ДДС. За
прилагането на посочената договорна санкция ищецът твърди да е бил уведомен от
ответния Институт с писмо от 25.03.2020 г. Последвало удържане на начислената
неустойка от стойността на внесената от ищеца гаранция за изпълнение по
договора, като основанието за това било намерено в чл. 13.7 от договора. Това
действие довело до изчерпване на сумата по гаранцията, поради което на
основание чл. 13.8 от договора, ответника- възложител изискал от ищеца да
предприеме възстановяване на гаранцията в размер на 1 % от стойността на
договора, която сума в случая възлизала на 6 299,80 лв. „Л.“ ООД
поддържа да е сторил това заплащайки в полза на възложителя така
изисканата сума под формата на допълнителна гаранция на датата – 14.04.2020 г.
Това било направено с цел да се избегне начисляването на допълнителна неустойка
в тежест на ищеца, респективно да се препятства евентуално прекратяване на
договора от страна на възложителя. Независимо от това, ищецът поддържа, че е
изразил пред ответника категоричното си несъгласие с начисляването на
неустойката, която му е била удържана. Позовава се на нищожност на клаузата на
чл. 14, ал. 1 от договора, с която е уредено правото на неустойка, доколкото я
намира за нищожна. Сочи се, че възприетият размер по отношение на така
предвидената неустойка за забава /0,2 % от сумата по договора за всеки ден
просрочване, но не повече от 5 % от стойността на договора/ прави тази
договорна клауза противоречаща на добрите нрави, а оттам и нищожна – такава
непораждаща правен ефект по обвързване на страните с последиците й. Ставало
дума за евентуално допуснато закъснение на една незначителна част от доставката
на поръчаната апаратура, като това неизпълнение не можело да бъде санкционирано
с прилагането на подобна по тежест неустойка за забава, защото така се влизало
в противоречие с принципите на справедливост, равнопоставеност и недопускане на
неоснователно обогатяване. Освен това подобна по размер неустойка за забава
влизала в противоречие с присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Ищецът продължава с излагането на факти, че към
28.01.2020 г. е извършил доставка на една част от оборудването, респективно на
12.03.2020 г. била доставена и другата част от него – планетарната мелница за
раздробяване на проби. И двете доставки били приети от възложителя без да има
бележки по тях. Пояснява се, че своевременно ищецът е информирал своя
възложител в лицето на ответника, че затруднението в доставката на планетарната
мелница е продиктувано от обстоятелството, че една част от частите нужни за
нейното сглобяване са подлежали на доставка от Китай, която доставка се е
забавила заради развилата се в тази държава епидемия от COVID-19 през декември
2019 г. и обявената във връзка с това карантина, считано от м. 01.2020 г. В
тази връзка по отношение момента на доставката на посочената част от
оборудването спрямо „Л.“ ООД не можело да се твърди наличие на вина. Предвид това, че мелницата не била съществена
част от поръчаната апаратура и с оглед изрично даденото от ответника – възложител
съгласие за монтаж на останалата част от оборудването предадено на 28.01.2020
г., то такъв монтаж бил извършен от представители на ищеца. На свои ред представители на ответника
уверили ищеца, че ако мелницата бъде доставена в рамките на срока до 17.03.2020
г., то ще се смята че договора е изпълнен от страна на „Л.“ ООД без допуснати нарушения в срока.
Така и станало на 17.03.2020 г. посочената последна част от апаратурата била
доставена и незабавно пусната в експлоатация. Предвид това ищецът поддържа, че
надлежно е изпълнил всички вменени му с договора задължения добросъвестно и
точно, в рамките на уговорените за това срокове, като това важало, както по
доставката и монтажа на поръчаното оборудване, така и по отношение обучението
на персонала. Въпреки това от ответника била начислена вече посочената по вид и
размер неустойка, и не било прието възражението на изпълнителя, че спрямо него
няма основание да се приложи посочената договорна санкция, защото е изправен и
не е допуснал отклонение в изпълнението на задълженията си по договора, в това
число и по отношение на уговорения срок. Дори обаче да се приемело, че срокът
за изпълнение на задължението носено от ищеца не е бил спазен, то това се
дължало на реализирали се събития в Китай и България, покриващи
характеристиките на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ. Отделно
от това, дори да се приемело, че основания за начисляване на неустойка са
налице, то определенията размерът на същата трябвало да се формира не върху
цялата стойност на договора, а само върху тази съставляваща неизпълнената му
част – стойността на мелницата, защото в противен случай се стигало до
ситуация, при която ответникът неоснователно се обогатява за сметка на ищеца.
Настоява се за уважаване на предявените за разглеждане искове. Формулира се
искане за присъждане на разноските направени в настоящото производство.
В
предоставеният й по реда на чл. 367 ГПК срок за отговор ответната страна -
ИНСТИТУТ ПО Ф.„АКАД. Р.К.“ при БЪЛГАРСКА А.НА Н. подава такъв на 29.10.2020 г.
С него предявените за разглеждане искове се оспорват, като се поддържа те да са
неоснователни. Отрича се клаузата на чл. 14.1. от договора сключен на
17.09.2019 г. да страда от опорочаване правещо я нищожна. Обръща се внимание,
че посоченото съглашение не е обичайна търговска сделка, а е договор сключен в
резултат на проведена открита процедура по избор на изпълнител по реда на ЗОП.
Разяснени са етапите на провеждане на тази процедура, като подавайки оферта и
участвайки в тази процедура дружеството-ищец трябва да се разглежда, като
участник съгласил се с всички поставени от възложителя условия, в т.ч. с
проекта на договор. Нямало основание да се смята, че единствената цел на
уговорената неустойка по чл. 14.1. е постигане на неоснователно обогатяване на
възложителя за сметка на изпълнителя, като се поддържа, че същата не излиза
извън пределите на типичните си три функции и не накърнява добрите нрави.
Ответникът поставя акцент на това, че в ИМ има смесване от ищеца на две
понятия, а именно – нищожност на клаузата за неустойка и настъпването на
предпоставките за нейното начисляване. Подчертава, че неустойката е била
начислена на ищеца заради допуснатото от негова страна неизпълнение на
задълженията му за доставка на уговорената апаратура в рамките на срока от 150
дни, течащ считано от датата на сключване на договора. Касаело се за забава на
доставката, която е продължила повече 26 дни, заради което е начислена
неустойка в размер на 5 % от стойността на договора. Освен това уговорената
неустойка за забава не била прекомерна по своя размер, защото трябвало да се
държи сметка за всички обстоятелства обуславящи неизпълнението на договора. Не
се наблюдавали обстоятелства от категорията на форсмажорните. Сочи се, че срокът
за доставката на апаратурата трябва да се смята за изтекъл на 14.02.2020 г.,
като едва на 18.03.2020 г. изпълнителят се позовавал пред възложителя на
поръчката за пречки по изпълнението стоящи извън него. В този контекст
начислената неустойка за забава в размер от 31 499,00 лв. била валидно
възникнала и дължим от ищеца, като инкасирането й от внесената гаранция за
изпълнение било направено правомерно, като нямало основание за нейното
възстановяване, защото не била платена без да е налице правно основание за
това. Същото важало и за вземането свързано с допълнително внесената гаранция
по договора в размер на сумата от 6 299,80 лв., като по отношение на същата
ищецът изобщо не бил изтъкнал, защо смята, че му се следва връщането й. Напомня
се, че съгласно правилата на договора уреждащи задължението за внасяне на
гаранция една част от гаранцията, а именно 1 % от стойността на договора /6
299,00 лв./ трябва да се поддържа за период до 30 дни след изтичане на
гаранционния срок. Тъй като цялата първоначално внесена гаранция в размер на 5
% от стойността на договора била задържана от възложителя под формата на
начислена неустойка в негова полза, то за изпълнителя възникнало задължението
да внесе допълнително 1 % от стойността на договора под формата на гаранция, като
ответникът имал право да я задържи до изтичане на периода на следващата се по
договора гаранционна поддържа на доставеното оборудване, които факт в случая не
бил се реализирал. Резерви ответната страна изразява и по отношение довода на
ищеца за намаляване размера на неустойката, заради това че мелницата като част
от договореното оборудване била незначителен компонент от същото. Обръща се
внимание, че всички отделни компоненти в поръчаната с договора апаратура,
съгласно техническата спецификация и предложение имат характера на единна
апаратура с общо предложена цена и гаранционна поддръжка, в т.ч. обучението на
персонала било възможно едва след пълния монтаж на всички компоненти от
оборудването. С оглед на това нямало причина да се редуцира базата, на която се
изчислява размера на неустойката, а напротив същата трябвало да се определи при
съблюдаване цялата стойност на договора, а не само стойността на мелницата,
като отделен компонент на поръчаното.
Въпреки
предоставената възможност на ищеца по реда на чл. 372 ГПК за депозиране на
допълнителна ИМ по делото, същата процесуална възможност не е упражнена от него
в пределите на разписания за това срок.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
След проведена процедура по
обществена поръчка и взето решение за избор на изпълнител № 87-РД-09/15.08.2019
г. на 17.09.2019 г. е сключен договор между ИНСТИТУТ ПО Ф.„АКАД. Р.К.“ при БЪЛГАРСКА
А.НА Н. в качеството му на възложител и „Л.“ ООД в качеството му на изпълнител.
Страните се обвързали за това изпълнителят да достави и прехвърли в полза на
възложителя собствеността върху апаратура, съгласно техническа спецификация на
възложителя /Приложение 1 към договора/ и детайлно описание в техническото и
ценово предложение на изпълнителя
/Приложение 2 и 3 към договора/, а на свои ред възложителя е поел задължението
да приеме тази апаратура и да заплати договорената за нейното придобиване,
инсталация и обучение за работа цена. Наред с доставката на апаратурата в
предмета на съглашението влиза и изпълнението на следните дейности :
монтаж/инсталация и въвеждане в експлоатация на апаратурата; обучение на
персонала на възложителя за работа с нея; гаранционно обслужване на същата, в
т.ч. доставка на необходимите части и материали, в пределите на гаранционния
срок. Съгласно чл. 2 от договора, възложителят е поел договорно задължение, че
за изпълнение на дейностите по предмета на договора следва да заплати в полза
на изпълнителя обща цена в размер на сумата от 629 980, лв. /без ДДС/,
съответно 755 976 лв. /с вкл. ДДС/, като плащането следва да се извърши
чрез превеждане на сумата по посочена в договора банкова сметка *** – ищеца.
Установено е правилото, че плащането ще става на части – авансово, междинно и
окончателно, разпределени както следва : 60 % авансово, 30 % междинно и 10 %
окончателно. Съгласно съдържанието на клаузата на чл. 4.2. от договора срокът
за доставка на апаратурата е определен на 150 календарни дни, течащи считано от
датата на подписване на договора. Предаването на апаратурата е предвидено да
стане на конкретен адрес ползван от възложителя в гр. София – посочен в чл.
4.3. от договора. Начинът на предаването на поръчаната апаратура е разписан в
5.1.2. от договора, а именно предаването се извършва на упълномощен
представител на възложителя, като за съответствието на представеното и
поръчаното се подписва нарочен приемо-предавателен протокол, където следва да
се отрази номер на договора, предмета на доставка, както и срока за извършване
на монтажа. В чл. 5.2. и 5.3. от договора са заложени и изисквания във връзка
със срока за изпълнение на монтажа и обучението на служителите за работата с
доставената апаратура, както и редът за удостоверяване изпълнението на тези
дейности от предмета на договора. В чл. 5.4.1. от договора е разписано, че
продължителността на гаранционното обслужване на апаратурата е 4 години, като
този срок започва да тече, считано от датата на съставяне на протокола за
проведеното начално обучение на персонала за работа с апаратурата. По смисълът на чл. 11.1.1. от договора,
изпълнителят е поел договорен ангажимент да гарантира изпълнението на поетите с
договора свои задължения с гаранция за изпълнение в размер на 5 % от стойността
на договора, или сумата от 31 499 лв. В чл. 13 от съглашението са уредени
хипотезите на задържане и освобождаване на внесената гаранция за изпълнение,
като е предвидено частично освобождаване на 4 % от внесената гаранция в срок от
7 дни след провеждане на обучението, което обстоятелство следва да се
удостоверено с подписването на протокол между страните, при липса на направени
възражения по изпълнението, както и при условие, че сумите по гаранциите не са
задържани, или пък не са настъпили условия за задържането им, респективно
окончателното освобождаване на остатъка от 1 % от внесената гаранция става в
30-дневен срок след изтичане гаранционния срок на апаратурата, при условие че
изпълнителят е изпълнил всички свои задължения по договора и сумите по
гаранцията не са задържани, или пък не са настъпили условия за задържането им.
Установена е възможност за възложителя /чл. 13.7/ от договора да задържи от
сумите по гаранцията за изпълнение суми равни на размера на начислените неустойки
и обезщетения по сключения договор, поради неизпълнение на задълженията на
изпълнителя. При реализацията на подобна хипотеза на задържане за изпълнителят
възниква допълнително задължение в срок до 5 дни да допълни съответната
гаранция по размера й, уговорен в чл. 11.1, като внесе усвоената сума по сметка
на възложителя. В чл. 14.1. от коментирания договор страните са уговорили
клауза за заплащане на неустойка, която предвижда, че ако изпълнителя в нарушение
на сроковете установени в договора допусне забавяне на задълженията си поети с
него, то същият става адресат на отговорност за заплащане на неустойка в полза
на възложителя в размер на 0,2 % от сумата по ал. 2.1 за всеки просрочен ден,
но не повече от 5 % от цената на договора.
От ответната страна, която участва
в материалното правоотношение създадено по цитирания по-горе договор, като
възложител с отговора на исковата молба е представена техническата спецификация
на подлежащата на доставка апаратура. Съгласно тази спецификация апаратурата
има две позиции : оборудване на лаборатория за рентгенофлуоресцентен анализ и
анализатор за определяне размера на частици чрез лазерно светоразсейване, вкл.
течен модул за водни проби. Изчерпателно са дадени техническите и функционални характеристики
на оборудването, което включва всяка от двете обособени позиции, като в това
отнасящо се до първата обособена позиция изрично заложено че в оборудването за
пробоподготовка следва да се достави планетарна мелница за раздробяване на
проби. В спецификацията е отбелязано, че апаратурата трябва да бъде доставена с
всички необходими за нормалната й работа компоненти, като охладители,
компресори, приставки, помпи, държатели, фиксатори и компютърна конфигурация.
Отново по инициатива на ответника
– възложител по делото е представено и прието за писмено доказателство
техническо предложение на ищеца – изпълнител за участие в процедура по ЗОП с
оглед възлагане на обществена поръчка свързана с доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на апаратура за рентгеново-флуоресцентен анализ и апаратура за
определяне на разпределения на частици по размер чрез лазерно светоразсейване. В
това техническо предложение от „Л.“ ООД е декларирана готовност за изпълнение
по обявената обществена поръчка с посочване на конкретно оборудване на
апаратурата, срокове за нейната доставка, монтаж и обучаване на персонал за
работа с нея, в това число и осигуряването на гаранционно обслужване. Това
предложение е придружено от таблица, в която са показани минималните технически
характеристики и функционалности за оборудването на лаборатория за
рентгенофлуоресцентен анализ, като е направена съпоставка между техническата
спецификация установена от възложителя и вида и характеристиките предлагани от
участника в процедурата /впоследствие спечелилия я ищец/. Отново от
съдържанието на тази таблица е видно, че всички елементи включени в състава на
оборудването на апаратурата са със страна на произход – Холандия, а за
производител е посочено дружество регистрирано и опериращо в Нидерландия.
Видно от Ценово предложение на „Л.“
ООД дадено в качеството му на участник в обявената обществена поръчка имаща за
предмет доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на апаратура за
рентгеново-флуоресцентен анализ и апаратура за определяне на разпределения на
частици по размер чрез лазерно светоразсейване е оповестена цена за
изпълнението на обществената поръчка в
размер на 629 980,00 лв. /без вкл. ДДС/, или обща стойност от
755 976,00 лв. /с вкл. ДДС/.
Сред приетите по делото
доказателства е преводно нареждане от 12.09.2019 г., което удостоверява
обстоятелството, че на посочената дата от страна на „Л.“ ООД е осъществен
превод в полза на Институт по Ф.при БАН, на сумата в размер от 31 499,00
лв., за която като основание за плащане е посочено „гаранция за изпълнение по
ОП 1 Оборудване на лаборатория“.
Съгласно съставен на 31.01.2020 г.
констативен протокол, който е подписан от законните представители на двете
страни по договора от 17.09.2019 г. е прието, че всички елементи от
оборудването поръчано с цитирания договор с изключение на настолна планетарна
мелница за раздробяване на проби са доставени на възложителя на датата –
28.01.2020 г. В протокола присъства волеизявление на подписалите го, че
доколкото липсващият модул от апаратурата е самостоятелен, то монтажът и
пускането на доставената част от апаратурата не е засегнато и ще стартира на
17.02.2020 г., в случай, че към тази датата се предостави документ за
съответствието на продуктовите номера на доставката с тези от техническото
предложение.
От приложена електронна
кореспонденция, която не се оспорва от ответника се установява, че на 11.02.2020 г. Ц.З./служител на ищеца/ е
информирал с имейл лицето Д. Т., за когото се установява да е служител на
ответния институт, че поради епидемия от COVID 19 в Китай производителят е в
затруднение да достави договорената мелница, за която допълнително ще се
представи декларация от Д. М. – управител на дружеството-ищец.
Съгласно писмо изходящо от
нидерландското дружество – M.P., което датира от 14.02.2020 г. и е
адресирано до ответника-възложител на поръчката се разбира, че по отношение
подлежащата на доставка от това дружество мелница RETSH PM
200 и
неочаквано забавяне извършване доставката на същата, то ще бъде доставена
мелница FRITSCH PULVERISETTE 5/4, която се отличава с по-добри спецификации от оригинално оферираната
мелница, като е направена съпоставка и коментар на въпросните спецификации.
С писмо от 14.02.2020 г.
изпълнителят - „Л.“ ООД се е обърнал към възложителя по договора от 17.09.2019
г., като го е информирал, че вследствие на получено писмо от производителя на
поръчаната апаратура го е информирал, че вместо топкова мелница RETSH PM 200 ще бъде доставена мелница FRITSCH PULVERISETTE 5/4,
която е с по-добри технически параметри от тази, която е предмет на договора.
Представена е и Декларация
подписана на 14.02.2020 г. от управителя на „Л.“ ООД, в която по повод
ангажименти подлежащи на изпълнение по договор от 17.09.2019 г. де извършено
деклариране на обстоятелството, че поради наличието н форсмажорни обстоятелства
– възникнала епидемия от коронавирус в Китай, производителят е бил затруднен с
доставката на допълнителната апаратура по договора – планетарна мелница.
Констатира се, че на 12.03.2020 г.
между изпълнителя и възложителя по договора от 17.09.2019 г. е подписан
приемо-предавателен протокол за доставки, в чието съдържание е упоменато –
пълното описание на доставяното оборудване, в т.ч. неговата марка, модел,
сериен номер, дата на доставка – 28.01.2020 г., период на извършена инсталация
– 17.02.-11.03.2020 г. Видно е, че единственото изключение от посочената
по-горе дата на доставка се отнася до позиция 10 – Настолна планетарна мелница
за раздробяване на проби, за която е записано, че е доставена на 12.03.2020 г.
и е придружена с техническа документация. В протокола е извършена и
констатация, че монтажът и пускането в експлоатация на всички изброени артикули
освен планетарната мелница са уредени с констативен протокол от 31.01.2020 г.,
съответно монтажът и пускането в експлоатация на планетарната мелница е
посочено, че ще се извърши на 12.03.2020 г. Протоколът е подписан от лицата
представляващи изпълнителя и възложителя – бенефициент.
От приетият по делото за писмено
доказателство протокол за проведено обучение съставен на 16.03.2020 г. и
подписан от лицата представляващи към този момент страните по договора от
17.09.2019 г. се разкрива факта, че в периода от 12-14 март 2020 г. служител на
изпълнителя е извършил обучение за работа с оборудването на лаборатория за
рентгеново-флуоресцентен анализ, в това число и с планетарна мелница, които са
доставени и въведени в експлоатация с протоколи за доставка и монтаж от
12.03.2020 г., като обучението е било проведено спрямо следните служители : Н.Й.,
М.П., В.Б., Д.Т., Р.Р.и А.К., като всеки от тези служители е потвърдил факта на
осъщественото му обучение с полагане на подпис в цитирания протокол.
С писмо от 25.03.2020 г. ИНСТИТУТ ПО Ф.„АКАД. Р.К.“ при БЪЛГАРСКА А.НА
Н., действащ в качеството му на възложител по договор от 17.09.2019 г. е
осведомил изпълнителя по цитирания договор - „Л.“ ООД, че поради допусната забава в
доставката на планетарна мелница за раздробяване на проби, съставляваща
неразделна и единна част от цялото поръчано оборудване, която забава се
изразявала в 26 дни, било предприето действие по начисляване на неустойка в тежест
на изпълнителя в размер на 5 % от стойността на договора без ДДС или сумата от
31 499 лв., като същата щяла да бъде събрана по смисъла на чл. 13.7., чрез
задържането на внесена от изпълнителя гаранция за изпълнение. Същевременно
изпълнителят - Л.“ ООД е подканен на основание чл. 13.8 в срок от 5 дни да
допълни съответната гаранция до размерът й, уговорен в ал. 11.1., като внесе по
сметка на възложителя гаранция в размер на сумата от 6 299,80 лв., представляваща 1 % от
стойността на договора, която има за предназначение да обезпечи изпълнението
през гаранционния срок на апаратурата. Няма
данни това писмо да е достигнало успешно до адресатът му, като на 13.04.2020 г.
ищецът е изпратил повторно писмо със същите изявления, в т.ч. е взел отношение
по направено от изпълнителя позоваване на възникнали форсмажорни обстоятелства
/непреодолима сила/, за което второ писмо вече е налице удостоверяване за
получаването му от адресата на 14.04.2020 г. – факт установим от поставения
щемпел с входящ номер върху първата му страница.
Сред приетите по делото доказателства
е преводно нареждане от 15.04.2020 г., което удостоверява обстоятелството, че
на посочената дата от страна на „Л.“ ООД е осъществен превод в полза на
Институт по Ф.при БАН, на сумата в размер от 6 299,80 лв., за която като
основание за плащане е посочено „Доплащане на 1 % г-я за изпълнение по изх.
206/13.04.2020 г. на ИФХ на БАН“
С последователно изпратени от
ищеца до ответника две писма от 30.03.2020 г. и от 15.04.2020 г. „Л.“ ООД е възразило срещу
начисляването на неустойка в негова тежест относно твърдяно неизпълнение по
договора от 17.09.2019 г., като се е мотивирал, че отсъстват основания за
ангажирането на подобна договорна отговорност, защото се касае до доставката на
незначителна част от договореното оборудване, съответно забавянето е
продиктувано от непреодолима сила, като за същата възложителя е бил уведомен
своевременно от служител на ищеца, а именно Ц.. З.. Към 17.03.2020 г., когато е
изтичането на уговореният 6-месечен срок за изпълнение на дейностите по
договора, същите са били извършени изцяло от изпълнителя. В този контекст
тезата за възникнало право да се получи неустойка била напълно неоснователна.
Отправено е и предупреждение, че ищецът ще защити правата си по съдебен ред
относно инкасираната от ответника неустойка, която не му се дължала.
В съдебно заседание състояло се на
05.02.2021 г. са събрани гласни доказателства, посредством проведен разпит на
доведения от ищеца свидетел – Ц.. З.. В показанията си същия заявява, че е
дългогодишен служител на „Л..“ ООД, като работи на длъжност – сервизен инженер.
Запознат е с това, че дружеството за което работи и Института по Ф.при БАН са
имали договорни отношения започнали през 2019 г. и свързани с доставката на
апарат – рентгенов спектрометър, като конфигурацията на апарата се изработвала
от холандска фирма. Основната комуникация между свидетеля и лице излъчено от
института по този договор била с Д.Т.. Уговореният период на доставка на
апаратурата бил някъде до края на м. февруари 2020 г., което трябвало да се
разграничава от останалите дейности по договора, включващи освен доставката –
инсталация на оборудването и обучение на персонал за работа с него, за което
срокът бил някъде до средата на м. март 2020 г. Предвид това, че
инсталационните процедури изисквали много време, свидетелят настоял пред
фирмата-доставчик от Холандия за своевременно доставяне компонентите на
апаратурата. Апаратурата включвала редица елементи, като сред тях била и
мелница. Апаратът пристигнал на 27-28.01.2020 г., като при проверката на
доставеното свидетелят присъствал лично и първото нещо което видял е, че я няма
мелницата. Това провокирало свидетелят незабавно да се обърне към фирмата-доставчик
от Холандия за да се информира за причините за тази липса. От там го
информирали, че е налице проблем с осъществяването на този елемент от
апаратурата, но го уверили, че за инсталацията на доставените части от
апаратурата коментираната мелница няма да му бъде нужна. Свидетелят сторил
именно това, като завършил с инсталацията някъде към 10-11.02.2020 г., като при
този процес получил пълно съдействие от представителя на Института – г-н Т..
Последният също нямал против инсталацията на доставеното оборудване да се
реализира при липсата на мелницата. Следейки как върви хода на инсталацията
някъде в началото на м. февруари 2020 г. свидетелят информирал холандските
партньори, че предстои завършване на процеса по инсталиране, което предполага
осигуряване от тяхна страна на приложен специалист, чиято задача е да обучи
персонала на института, как да си служи с апаратурата. И по отношение на
процеса на това обучение мелницата не била необходима. Приложният курс бил
започнал и някъде два три дни преди завършването му мелницата била доставена.
Тя не изисквала особени усилия за монтаж, тъй като била отделна от останалата
част на апаратурата. Била пусната и с нея бил създаден примерен материал за
обучението. Хората от института били обучени и за начина на употреба на
мелницата, като те не изказали никакви възражения по това. Времето за обучение
с този елемент от оборудването било напълно достатъчно за персонала. Свидетелят
допълва, че изтъкнатите от холандската фирма причини за забавяне в доставката
на мелницата е развилата се епидемия от COVID 19 в Китай. Свидетелят информирал и
писмено представителя на института г-н Т. за вероятното забавяне на мелницата и
причината за това.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира следното от правна страна :
По повод предявените за
разглеждане от ищеца главни искове намиращи квалификацията си по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника – Институт по Ф.при БАН да
върне получени/събрани суми без да е налице основание за тяхното плащане
позицията на сезирания съд е следната :
За да
бъде уважен иск почиващ на правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
необходимо от субект пристъпил към неговото упражняване, в кумулативно
единствено да се установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на
нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото
лице-ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална.
Пренесено към поставения за
разглеждане правен спор това означава, че тежестта за установяването на първата
предпоставка се носи от дружеството-ищец. То следва да докаже, че е заплатило в
полза на ответника сумите от 31 499 лв. и 6 299,80 лв. Проведеното по
делото доказване разкрива, че посочените факти са се осъществили, тъй като още
на 12.09.2019 г. „Л.“ ООД е изпълнило задължението си съгласно договора за
доставка и монтаж на оборудване да заплати в полза на възложителя предвидената
гаранция за изпълнение. Между страните няма спор и относно това, че посочената
гаранция е била инкасирана изцяло от възложителя – ответник, които се е
възползвал от правото си установено в клаузата на чл. 13.7. от договора
гласяща, че същият има право да задържи от сумите по гаранцията за изпълнение
суми равни на размер на начислените неустойки. Институт по Ф.„Академик Р.К.“
при БАН е начислил в тежест на „Л.“ ООД
неустойка равняваща се на 5 % от общата стойност на договора /629 980,00 лв./,
а именно сумата в размер от 31 499,00 лв., като е приел, че се касае до
допуснато неизпълнение в срочното доставяне на поръчаното оборудване, предвид
забавата в получаването на планетарната мелница за раздробяване на проби, като
компонентна част от договорената апаратура – рентгеново-флуорисцентен
анализатор, равняващо се на 26 календарни дни и както вече се посочи е
инкасирал същата от внесената от ищеца-изпълнител и служеща за гаранция по
договора парична сума. Що се касае до другата сума равняваща се на 6 299,80 лв., то и за нея по делото е
ангажирано доказателство за заплащане от ищеца в полза на ответника на датата –
15.04.2020 г.
По отношение претенцията за
реституиране на сумата от 31 499,00 лв. по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
относно останалите предпоставки съдът намира следното : Ответникът се позовава
да е станал кредитор на вземане за посочената сума, поради породено в правната
му сфера право на договорна неустойка за допуснато неизпълнение на срочно
задължение – доставка на поръчано оборудване : апаратура –
рентгеново-флуорисцентен анализатор, в частта й относно компонента - планетарната мелница за раздробяване на проби.
Извежда легитимацията си на носител на такова право от договорната клауза на чл.
14.1., представляваща част от предметното съдържание на договора сключен на 17.09.2019 г. между
страните. Предвидено е, че забавеното изпълнение на задължения по договора,
което е допуснато от страна на изпълнителя в нарушение на предвидените с този
договор срокове, води до възникване на неустойка в полза на възложителя в
размер на 0,2 % от сумата по ал. 2.1. за всеки просрочен ден, но не повече от 5
% от цената на договора. Ищецът на свои ред оспорва тази легитимация на първо
място с довод, че тази клауза предвиждаща отговорност за заплащане на неустойка
е нищожна, защото противоречи на добрите нрави.
Критериите за преценка на случаите,
при които предвидената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като
клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД се извличат от неписани морални норми с правно значение, правните
последици от чието нарушаване са приравнени на тези на противоречието със
закона – нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с
добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
С оглед необходимостта преценката
на съда за съответствието на неустойката с добрите нрави да бъде основана на
изводите му по въпроса дали начинът, по който е уговорена конкретната
неустойка, осигурява постигането на присъщите на института обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, или излиза извън тях, то следва да бъдат
съобразени всички обстоятелства от значение за ефективното постигане на целите
на неустойката с оглед съдържанието на конкретното правоотношение.
В тази връзка въпросът за
накърняването на добрите нрави по отношение на уговорената неустойка следва да
бъде решен въз основа на комплексна преценка не само на съдържанието на
договорната клауза, но и при отчитане на други фактори като свободата на
договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както
и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението
за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
Изследвайки валидността на уговорената клауза за неустойка, преценена към
пораждане на задължението – доставка, инсталиране и обучение за работа с оборудване/апаратура, съдът намира, че същата
не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният размер от
0, 2 % от стойността на подлежащото на доставка оборудване за всеки ден забава,
но не повече от 5 % от общата установена цена, не нарушава принципа на
справедливост - в съдебната практика размер на мораторната неустойка от 0, 2 %
на ден, уговорена между търговци, а страните са сключили договора именно в
търговското си качество, се счита, че не обуславя нищожност на клаузата - в
този смисъл изрично решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., Т. К.,
І Т. О. на ВКС. Видно е, че волята на страните при сключване на договора
помежду им е преследвала целта забавата на изпълнителя по отношение на поетите
от него задължения да бъде санкционирана
с прилагането на неустойка, която да обезпечи вредите на възложителя настъпващи
от допусканата забава, респективно да замести доказването им, в т.ч. и по
размер. Уговаряйки по този начин отговорността на длъжника по поетите с
договора задължения /същите имат комплексен характер – да се достави, да се
монтира, да се въведе в експлоатация, да се обучи персонал за работа с
апаратурата/, страните са предвидили, че настъпило отклонение от упоменатото
задължение ще обременява длъжника със санкцията да заплаща неустойка в
посочения размер. Те не са придали юридическа значимост на вида и размера на
неизпълнението на поетите с договора задължения от изпълнителя, което означава,
че това, дали се касае до съществено или несъществено неизпълнение не се
отразява на начина на формирането на неустойката. Предвид това, че валидността
на клаузата за неустойка се преценява единствено към момента на сключване на
договора, в чието съдържание тя е установена, а не при съобразяване на настъпилите
юридически факти в пределите на неговото изпълнение, то аргументите на аргументите на възложителя да оспори
действителността на същата се явяват необосновани. Функциите на неустойката не
могат да се, считат за компрометирани и
поради това, че страните са уговорили
краен предел на нейния размер поставяйки ограничителен праг от 5 %. Казаното
формира извод в решаващия състав, че неустоечната клауза е изцяло действителна
и поражда целените от страните правни последици. Тя ги обвързва, което
означава, че следва да се прецени, дали е осъществен фактическия състав за начисляването
на неустойка по чл. 14.1. от договора. Доводът на ответникът да се счита за
носител на право да получи неустойка от ищеца по реда на чл. 14.1. от
договорното съглашение се осланя на
твърдението че ищецът в качеството му на длъжник-изпълнител е допуснал
забавяне в изпълнението на задълженията си по договора, доколкото се е отклонил
от уговорения срок за доставка на оборудването, тъй като не е осигурил тази
доставка по отношение на един от компонентите - планетарната мелница за
раздробяване на проби в пределите на 150 дневния срок за доставка разписан в
чл. 4.2. от договора. Вярно е, че по отношение срокът за доставка на
апаратурата /неизменна част от която се явява и планетарната мелница за
раздробяване на проби/ според договорната воля на страните е установен на 150
дни, считано от момента на подписване на договора, което е 17.09.2019 г. Предвид
това, че по делото липсват данни за настъпило изменение на договора в тази му
част, то това означава, че коментираният срок за доставка на поръчаната
апаратура е започнал да тече на 17.09.2019 г. респективно е изтекъл на
17.02.2020 г. Установените по делото факти показват, че планетарната мелница за
раздробяване на проби не е била доставена на възложителя в пределите на този
срок, а по-късно на 12.03.2020 г. Това обаче не означава, че в полза на
възложителя е възникнало правото да получи неустойка за забавено изпълнение по
смисъла на чл. 14.1. от договора, тъй като тази неустойка е установено да се
поражда в случай, че е допуснато забавяне на задължения установени в договора в
нарушение на разписните в него срокове. В чл. 4.1. от договора ясно е казано,
че срокът за доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и начално обучение на
персонала, трябва да е не по-дълъг от шест месеца, считано от датата на
сключване на договора, което означава да не е отвъд датата – 17.03.2020 г.
Очевидно е, че облигационният резултат преследван от страните при сключване на
договора от 17.09.2019 г. не се свежда само до обикновеното доставяне на упоменатото
в техническата спецификация към договора оборудване, а се допълва и от дейности
по неговия монтаж/инсталиране и въвеждане в експлоатация, обучение на персонал
и гаранционно обслужване. Тоест касае се до едно комплексно облигационно задължение,
което следва да се разглежда в неговата цялост, а не до отделни самостоятелни
едно от друго задължения по договора. Клаузата на чл. 14.1. от договора се
стреми да санкционира именно неизпълнението на това комплексно по рода си
договорно задължение, тъй като обратното би означавало при допуснато отклонение
от изпълнителя на всяка от дейностите поети с договора да се дължи
самостоятелна неустойка в размер от 5 %, което вече би съставлявало основание
да се смята, че тя е недействителна, поради нарушаване на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. В този контекст доставката на
оборудването, като елемент от едно комплексно поето задължение, трябва да се
разглежда съвкупно с реализацията на
останалите елементи на това задължение – инсталация, въвеждане в експлоатация и
обучение за работа с него. Фактическият състав по изпълнението на това задължение
се установява да е приключил на 14.03.2020 г., за което свидетелства подписан
от законните представители на двете страни протокол за предаване и приемане на
работата, както и подробните и изчерпателни показания на разпитания в процеса
свидетел – З., които се кредитират изцяло от съда. Следователно „Л.“ ООД се
явява изправна страна по договорната си връзка учредена с ответния институт,
като не е допуснало нарушение на задължението си да достави, инсталира, въведе
в експлоатация и обучи персонала на
възложителя по договора за работа с оборудването, в т.ч. и с планетарната
мелница за раздробяване на проби в изначално уговорения между страните по
сделката срок до 6 месеца. В качеството си на изправна страна по визираното
задължение, отговорността на „Л.“ ООД за заплащане на неустойка по чл. 14.1. от
договора не може да бъде реализирана, тъй като не са налице основания за
начисляване на такава. Посоченото на свои ред означава, че напълно неправомерно
ответника – възложител е събрал такава неустойка в размер на 31 499,00 лв.
задържайки на основание чл. 13.7 от договора пропорционално внесената на нея
под формата на гаранция за изпълнение
сума от 31 499,00 лв. Ответникът
не е разполагал с основанието да извърши подобно инкасиране на сумата
предназначена за осигуряване на гаранция за изпълнение на задълженията поети по
договора. Правейки именно това обаче ответникът е усвоил коментираната сума под
формата на неустойка без за него да съществува договорно основание за такава
удръжка. В чл. 13.1. от договора е предвиден редът за освобождаване на
внесената гаранция за изпълнение, като това е установено да става на части : 4
% или 25 199,20 лв., в срок от 7 дни след провеждане на обучението – факт
подлежащ на установяване с протокол подписан между страните, липса на
възражения по изпълнението и липса на основания за задържането на гаранцията;
респективно остатъкът по гаранцията възлизащ на 1 % или 6 299,80 лв. се
възстановява на изпълнителя в срок до 30 дни след изтичане на гаранционния срок
на апаратурата /4 години, считано от подписването на протокола за начално
обучение на персонала/. Очертаната договорна рамка и реализиралите се факти
показват, че внесената от ищеца гаранция за добро изпълнение подлежи на
частично възстановяване в полза на ищеца, а именно 4 % или сумата от 25 199,20
лв., защото по делото е осъществено еднопосочно доказване на факта, че протокол
за проведено обучение на персонала на ответника за работа с доставената и
инсталирана апаратура е съставен и подписан от представители на страните на
16.03.2020 г., което означава, че 7-дневния срок за възстановяване на тази част
от гаранцията е изтекъл на 23.03.2020 г., съответно вземането е станало
изискуемо, считано от 24.03.2020 г. Остатъкът от 6 299,80 лв. съставляващ 1 % от размера на
внесената гаранция за изпълнение към момента не подлежи на възстановяване в
полза на ищеца, тъй като не е реализирано договорното условие за това, а именно
изтичане срока на предвиденото гаранционно обслужване на доставеното оборудване
– същият изтича на 16.03.2024 г. При това положение искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
е основателен и следва да се уважи за сумата в размер от 25 199,20 лв., респективно да се отхвърли,
поради неоснователността си за разликата над сумата от 25 199,20 лв. до сумата
от 31 499,00 лв.
Възприетата от съда аргументация
във връзка с липсата на успешно реализирал се фактически състав по възникване
на право да се начисли и получи неустойка за поддържаното от ответника
неизпълнение, лишава от необходимост обсъждането на останалите въведени от
ищеца доводи свързани с изключване на отговорността му за нарушаване срока за
доставка на планетарната мелница, поради обстоятелство покриващо
характеристиките за непреодолима сила, респективно за намаляване на формираната
неустойка, поради нейната прекомерност /нееквивалентност на вредите, за чието
репариране е предназначена да покрие/. По отношение претенцията за реституиране
на сумата от 6 299,80 лв. внесена на 15.04.2020 г., чието възстановяване се
иска от ищеца по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното : Посочената
сума е заплатена от изпълнителя на възложителя по договора от 17.09.2019 г. без
да е налице основание за извършване на подобно плащане. Ответният институт не е
бил титуляр на право да получи довнасяне на гаранция в размер на 1 % от стойността
на договора, защото такава гаранция вече е била внесена от ищеца-изпълнител към момента на сключване на договора,
респективно неправилно е била усвоена под формата на начислена за плащане
неустойка, на която дружеството – възложител не е имало право. Следователно
плащането на упоменатата сума от
6 299,80 лв. е реализирано без да има договорна причина за това, което
означава, че тя подлежи на връщане на страната на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В
този контекст така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските :
Изходът по спора обуславя
пораждане в полза на всяка от страните на право да получи разноски реализирани
по делото, чиито размери следва да отчитат уважената, съответно отхвърлената
част на претенциите. Всяка страна манифестира пред съда своевременно желание да
бъде репарирана за направените от нея разноски за защитата й в производството
провело се пред настоящата инстанция. Ищецът търси присъждане на общата сума от
3 311,95 лв., от която 1 511,95 лв. е заплатена държавна такса за
разглеждане на предявените искове и 1 800 лв. договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство по делото.
Съгласно приложения на лист 125 от делото договор за правна защита и съдействие
се установява, че ищецът е ангажирал за защита на интересите си в
производството – адвокат – Е.А.договаряйки и заплащайки в нейна полза
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 800 лв. Тоест разноските
се установява да са реално извършени от страната. Така на основание чл. 78, ал.
1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца се полагат
разноски възлизащи на сумата от 2 807,21 лв. На свои ред ответната страна
търси присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на
сумата от 2 400,00 лв. с вкл. ДДС. В потвърждение на този си разход
страната е ангажирала по делото договор за правна помощ и съдействие от
20.10.2020 г. /лист 77 от делото/, фактура от 27.10.2020 г. и извадка от
електронно банкиране, от които се установява, че посоченият разход е реално
осъществен. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2400
лв. направено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира за неоснователно,
доколкото при съобразяване на размера на същото следва да се отчете, че към
същото е начислен ДДС, а данъчната основа възлиза на 2 000 лв., която сума
напълно кореспондира на степента на правна и фактическа сложност на делото
/малко под средния стандарт на такава/, като не е налице съществено надвишаване
на установените в Наредба 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения, при съобразяване на материалния интерес на предявените за
разглеждане искове. Така на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на
ответника се полагат разноски възлизащи на сумата от 304,80 лв.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО Ф.„АКАД. Р.К.“ при БЪЛГАРСКА А.НА
Н., с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза
на „Л.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 8, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер от 25 199,20 лв., ведно със
законната лихва дължима, считано от 27.08.2020 г. /датата на подаване на ИМ в
съда/ до окончателното й плащане – представляваща подлежащо на връщане парично
вземане, под формата на начислена и удържана от внесена сума под формата на
гаранция за изпълнение по договор от 17.09.2019 г. неустойка за допусната
забава, която е уговорена в клаузата на чл. 14.1 от цитирания договор, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 25
199,20 лв. до пълния му предявен размер от 31 499,00 лв.
ОСЪЖДА
ИНСТИТУТ ПО Ф.„АКАД.
Р.К.“ при БЪЛГАРСКА А.НА Н., с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати в полза на „Л.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, офис 8, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер
от 6 299,80 лв., ведно със законната лихва дължима, считано от 27.08.2020 г.
/датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното й плащане – представляваща
подлежащо на връщане парично вземане, което е било заплатено на 15.04.2020 г. под
формата на уговорена гаранция за изпълнение по договор от 17.09.2019 г., която
не се е следвала предвид преходно плащане на тази гаранция извършено на
12.09.2019 г.
ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО Ф.„АКАД. Р.К.“ при БЪЛГАРСКА А.НА
Н., с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза
на „Л.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 8, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 2 807,21 лв. – представляваща
направени разноски за защита на ищеца в настоящото производство, изчислени
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, офис 8, да заплати в полза на ИНСТИТУТ ПО Ф.„АКАД. Р.К.“
при БЪЛГАРСКА А.НА Н., с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 304,80 лв. - представляваща
направени разноски за защита на ответника в настоящото производство, изчислени
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: