Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 331
гр. Пловдив, 30.07.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 5 4 по описа на съда за 2 0 1 9 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на
28.01.2019 год., от „Милушев Факторинг“ ЕООД против М.П.А., с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на парична сума, дължима на договорно основание.
Исковата
молба се основава на следните фактически
обстоятелства:
На
08.08.2013 год. търговското дружество „Немс - 2000“ ЕООД апортирало свои собствени
четири недвижими имота в капитала на „Немс Индъстри“ ЕООД като непарична
вноска. Това обстоятелство било вписано по партидата на „Немс Индъстри“ ЕООД. Увеличаването
на капитала на „Немс Индъстри“ ЕООД станало чрез записване на нови дружествени
дялове от новия съдружник в дружеството „Немс - 2000“ ЕООД – 7 590 дяла на стойност
по 100 лв. всеки на обща стойност 759 000 лв.
На 25.06.2014 год. чрез
писмен договор с нотариална заверка на подписите „Немс - 2000“ ЕООД продало
притежаваните от него 7 590 дяла от капитала на „Немс Индъстри“ ЕООД на
физическото лице М.П.А. за сумата 759 000 лв. Това прехвърляне било
вписано в Търговския регистър на 09.07.2014 год. С договора за продажба на
дружествени дялове страните предвидили, че начинът на плащане на продажната
цена на дружествените дялове ще бъде конкретизиран допълнително в анекс. Според
ищеца такъв анекс не е сключван. Наред с това изразява принципно становище, че
анексът следва бъде сключен в същата форма като договора за прехвърляне на
дружествени дялове - писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде
вписан, а вписване не било налице.
Изложено е твърдение, че от
страна на А. не е извършено плащане по договора от 2014 год. и вземането на
„Немс - 2000“
ЕООД за цената на продадените дружествени дялове съществувало.
На 10.09.2018 год. „Немс
2000“ ЕООД прехвърлило с договор за цесия на ищеца „Милушев факторинг“ ЕООД
вземанията си спрямо М.А. в размер на 759 000 лв. На М.А. били изпратени
две съобщения чрез телепоща от цедента за извършената цесия на адрес *****,
които не били връчени, а върнати като непотърсени. Същевременно, в съответствие
с договора за цесия цедентът предоставил на цесионера пълномощно с нотариална
заверка на подписа от 09.01.2019 год., с което го упълномощил от името и за
сметка на цедента да извършва всички необходими действия във връзка с уведомяването
на длъжника М.А. по реда на чл. 99 ЗЗД за извършеното прехвърляне. Ищецът се
позовава на съдебна практика и счита, че с връчването на исковата молба на
ответника, ведно с приложеното към нея уведомление за цесия, същата е надлежно
съобщена на длъжника и той е уведомен за прехвърлянето на вземането.
Въз основа на изложеното,
ищецът „Милушев факторинг“ ЕООД настоява съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника М. П.А. да му заплати сумата 25 500 лв., частично от сумата 759 000 лв., дължима по силата на договор
за цесия от 10.09.2018 год., с който цедентът „Немс 2000“ ЕООД е прехвърлил на
цесионера „Милушев факторинг“ ЕООД своето вземане спрямо М.П.А. в размер на
759 000 лв., съставляващо продажна цена по договор за продажба на дялове с
нотариална заверка на подписите рег. № 2174/25.06.2014 год. по описа на
нотариус Веселин Петров с предмет 7 590 дружествени дяла от капитала на „Немс
Индъстри“ ООД /сега ЕООД/, всеки един на стойност 100 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 28.01.2019 год. до
окончателното плащане.
Ангажирани са
доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Признават се част от
изложените в исковата молба фактически твърдения – че на 25.06.2014 год. е
сключен договор за продажба на 7 590 дружествени дяла от капитала на
„Немс Индъстри“ ООД, страни по който са „Немс 2000“ ЕООД, като продавач и М.А., като купувач, при цена от
759 000 лв., досежно начините и сроковете за плащането на която е
постигнато съгласие да се подпише допълнителен анекс.
Оспорва се твърдението на
ищеца, че подобен анекс не е
съставян. Такъв бил подписан на 29.08.2014 год. и в него било постигнато
съгласие как и кога М.А. да заплати продажната цена – препис от анекса се
представя като приложение км отговора.
Твърди се, че към м.
06.2014 год. „Немс - 2000“
ООД и „Немс Индъстри“ ООД били в огромно финансово затруднение и дължали по
описаните в отговора три договора за банкови кредити, сключени в през периода
2009-2011 год. с „Уникредит Булбанк“ АД и с „Д Банк“ АД, стотици хиляди левове.
Поради обстоятелството, че преди 25.06.2014 год. А. погасявала с лични свои
средства задълженията на „Немс 2000“ ООД в общ размер на 60 629,64 лв., това
било отразено в анекса към договора от 29.08.2014 год. и дългът бил редуциран с
посочената сума. Наред с това, в периода от 22.04.2014 до 02.07.2014 год. А.
погасявала със свои лични средства и други задължения на продавача „Немс 2000“
ЕООД към друг кредитор – „Алтест Ай Джи ти“ ЕООД, в общ размер на 48 300 лв., която сума също
била зачетена в анекса за погасяване на задължението по договора за продажба на
дружествени дялове. Така, задължението по договора от 759 000 лв. било
намалено по силата на анекса със 108 929,64 лв. и остатъчният размер на
дълга към датата на анекса бил 650 070,36 лв.
Тази сума, според постигнатото в
анекса съгласие,
подлежала на издължаване на вноски в срок от 5 години, чрез заплащане от страна
на А. на вноските за погасяване на банковите кредити на продавача „Немс - 2000“ ЕООД, а именно
задълженията му по договор за банков кредит № КБ 053/23.06.2009 год. с кредитор
„УниКредит Булбанк“ АД; договор за
кредит № КБ010/26.03.2010 с кредитор „УниКредит Булбанк“ АД и договор за
кредит № 0734.0511/04.07.2011 год. с кредитор „Д Банк“ АД. Срокът за погасяване
на остатъчния размер от задължението в размер на 650 070,36 лв. изтичал на 30.08.2019
год., т.е. задължението за заплащането на цената не било падежирало към датата
на подаването на исковата молба. На това основание ответникът счита искът за
неоснователен и недопустим.
Същевременно се твърди, че А.
е внесла за погасяване на кредитните
задължения на „Немс - 2000“
ЕООД сума, която значително превишава размера на задължението й към това
дружество. Още към 31.12.2016 год. изплатената от А. сума била в размер на
963 801,31 лв. и по този начин задължението ѝ по договора за продажба
на дружествени дялове било погасено изцяло.
Посочено е, че след
придобиването на дружествените дялове в „Немс индъстри“ ООД А. била вписана
като управител на дружеството. По решение на ОСС „Немс индъстри“ ООД от
29.08.2014 год. между А. и „Немс индъстри“ ООД бил сключен договор по чл. 101 ЗЗД /безвъзмезден/, по силата на който „Немс индъстри“ ООД встъпило като съдлъжник в задължението на М.А., произтичащо от
процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, чрез плащания по
описаните три договора за кредит и вноските по кредитите били изпълнявани
регулярно.
Изложено е и твърдение, че
още през 2014 год. ответницата е била уведомена от представляващия „Немс - 2000“ ЕООД Н.А., че е
прехвърлил вземането на дружеството спрямо А., произтичащо от договора за прехвърляне на дружествени
дялове, на трето лице, поради което ищецът не притежавал надлежна активна
процесуална легитимация да води иска и на това основание същият бил недопустим.
Възразява се срещу съждението
в исковата молба, че анексът към процесния договор следвало да бъде сключен в
същата форма /с нотариална заверка на подписа/ и подлежал на вписване в ТР.
Транслативното действие на договора настъпило още в момента на сключването му,
а анексът бил подписан единствено във връзка с уреждане на облигационните
отношения между страните. Нормите на ТЗ предвиждали особена форма за
действителност само във връзка със същественото съдържание на договора и с
прехвърлителното му действие, а по отношение на облигационните последици за
страните, в т.ч. изплащането на продажната цена, формата била само за
доказване. Уговорките досежно начина на плащане можели да бъдат доказани с
анекс в обикновена писмена форма.
Предвид изложените
съображения се настоява производството по делото да бъде прекратено, а при
условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 372 ГПК от
страна на ищцовата дружество е постъпила допълнителна
исковата молба.
Възраженията на ответника
срещу допустимостта на иска се намират от ищеца за неоснователни.
Прави се възражение за нищожност на клаузата на чл. 3 от Анекса към договора за покупко-продажба
поради противоречието ѝ със закона и добрите нрави. С апортирането на
притежаваните от „Немс 2000“ ЕООД недвижими имоти в капитала на „Немс индъстри“
ООД и последващата продажба на дружествените дялове, притежавани от „Немс 2000“
ЕООД в полза на А., последното дружество се разпоредило с цялото си имущество,
а не получавало нищо като насрещна престация, като същевременно оставало задължено
по всички договори за кредит. Тези обстоятелства сочели на нееквивалентност на
престациите и облагодетелстване на А., което съставлявало накърняване на
добрите нрави.
В случай че не се възприеме
възражението за нищожност на клаузата на чл. 3 от анекса, ищецът счита за
недоказани твърденията на ответната страна за извършени плащания за
погасяването на процесния дълг. Дори някакви плащания да били извършвани от М.А.
и от „Немс индъстри“ ООД, те са били в изпълнение на задълженията на тези лица
към банките по договорите за встъпване в дълг, за сключването на каквито са
изложени твърдения, почиващи на вписванията в имотния регистър, а не в
изпълнение на процесните задължения на А. към „Немс 2000“ ЕООД.
Във връзка с уговорката в анекса,
че остатъкът от дължимата сума следва да бъде погасен в срок от пет години,
счита, че вземането е изискуемо, като се позовава на нормата на чл. 71 ЗЗД –
изпълнението на срочно задължение може да бъде искано от кредитора и преди
срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, намалил е дадените от
кредитора обезпечения, респ. не му е дал обещаните обезпечения. От страна на
ищеца е формулирано изявление за трансформация на вземането в предсрочно
изискуемо на посоченото законово основание.
В срока по чл. 373 ГПК от
страна на ответника е постъпил допълнителен
отговор на исковата молба.
Оспорва се възражението на
ищеца за нищожност на клаузата на чл. 3 от анекса, като са развити съображения
в тази насока и са изложени фактически твърдения във връзка с
финансово-икономическото състояние на прехвърлителя. Изцяло необосновано според
ответника е твърдението за нееквивалентност на престациите и за накърняване на
добрите нрави. Твърди се, че след сключване на договора за прехвърляне на
дружествени дялове, макар и „Немс 2000“ ЕООД и физическото лице Н.А. да са
останали длъжници по договорите за кредит, след 28.08.2014 год. тези лица не са
изплащали нищо за погасяване на задълженията по кредитните договори; всичко
платено по тези договори било престирано от М.А. и управляваното от нея
дружество „Немс Индъстри“ ЕООД за погасяване на задълженията на
кредитополучателя, които ответникът счита за чужди задължения.
Изразява се несъгласие с
позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, в т.ч. поради липса на
яснота относно твърденията на ищеца дали М.А. е станала неплатежоспособна и
какви обещани обезпечения не е дала на кредитора, след като такива не са
уговаряни в анекса от 29.08.2014 год. /В уточняваща молба от 1306.2019 год. ищецът е уточнил,
че основава позоваването си на чл. 71 ЗЗД на неплатежоспособност на длъжника,
тъй като има изискуеми задължения към държавата, изплащането на които е спрял/.
За първи път в
допълнителния отговор е оспорено качеството на ищеца на кредитор на ответника.
Оспорването е основано на твърдение, че договорът за цесия е привиден, а
процесът – симулативен. Исковите претенции се основавали на договор, съставен
за целите на процеса; ищцовото дружество било учредено само и единствено с цел
да прикрие действията на истинските заинтересовани от процеса. Настоява се
производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост като
симулативно водено, а евентуално, поради липса на правен интерес у ищеца.
Съдът
е сезиран с частичен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл.
183 ЗЗД, вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД.
Производството по
делото е образуваното
въз
основа на редовната искова молба и е процесуално допустимо. Обстоятелството, дали ищецът действително е титуляр
на претендираното вземане /което се оспорва от ищеца/ е въпрос за
принадлежността на спорното материално право, т.е. въпрос по същество на спора,
а не по допустимостта му. Изискуемостта на претендираното вземане също е въпрос
по същество.
Не се установява спорът по
настоящото дело да е идентичен с развилите се преди това между страните съдебни
производства по т.д. № 439/2017 год. и гр.д. № 1813/2017 год. /нито по
отношение на страните, нито по отношение на заявеното към съда искане – и по
двете дела са предявени Павлови искове по чл. 135 ЗЗД от трети за настоящия
спор лица/, за да е налице сила на пресъдено нещо, която не позволява спорът да
бъде пререшаван по см. на чл. 299 ГПК.
Наличието на правен интерес
за предявяването на един иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимостта му единствено при установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът по осъдителен иск, с какъвто е сезиран настоящият състав, винаги
има правен интерес от предявяването му, след като твърди, че има изискуемо
вземане спрямо ответника, което не е удовлетворено.
Евентуалното водене на
симулативен процес, като какъвто се определя настоящият процес от ответника в
допълнителния отговор, има за последица отговорност за вреди по см. на чл. 3 от ГПК при недобросъвестно упражняване на права, но не би могло да обоснове извод
за недопустимост на производството. Санкцията, която законът предвижда за
воденето на симулативен процес е предвидена в чл. 299, ал. 3 ГПК – влязлото в
сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден
процес.
Ето защо, възраженията на
ответната страна срещу допустимостта на предявения иск са неоснователни.
Възражението на ищеца за
нищожност на клауза в анекса към договора за покупко-продажба на дружествени
дялове е правилно квалифицирана от него – възражение по чл. 26, ал. 1, пр. 1 – нищожност
поради противоречие със закона и по пр. 3 – поради накърняване на добрите нрави. Същото е своевременно въведено в
процеса и подлежи на разглеждане по същество.
Възражението за нищожност на договора за цесия поради
неговата симулативност, е въведено от
ответника едва с отговора на допълнителната искова молба. С доклада по
делото по съображенията, изложени в него, съдът е приел, че това възражение е преклудирано и не подлежи на
разглеждане.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за
установено следното:
С
доклада по делото е прието за безспорно между страните,
че между „Немс 2000“ ЕООД и М.П.А. е сключен описания в исковата молба договор
за продажба на дялове от търговско дружество от 25.06.2014 год., по силата на
който в полза на А. са прехвърлени 7590 дружествени дяла от по 100 лв.; не се
спори досежно договорената продажна цена от 759 000 лв., както и че
начините и сроковете за плащане е следвало да бъдат уговорени между страните в
допълнителен анекс. С оглед съдържанието на допълнителната искова молба, в
която твърдението на ответника, че анекс е сключен, не се оспорва, е
прието за безспорно между страните и обстоятелството, че анекс към договора за
продажба на дружествени дялове е бил сключен в обикновена писмена форма на
29.08.2014 год. – истинността на анекса като документ не се оспорва.
От
справки в Търговския регистър се установява, че през 2008 год. в регистъра е вписано
пререгистрирането на учреденото по-рано дружество „НЕМС – 2000“ ЕООД; едноличен
собственик на капитала му от учредяването и понастоящем е Н.С.А..
През
2009 год. от Н.А. е учредено ново дружеството - „Немс Индъстри“ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала до м. 08.2013 год. е бил Н.А.. Дружеството е
учредено с капитал 5 000 лв. През м. 08.2013 год. в регистъра е вписано
увеличаването на капитала на дружеството с непарична вноска на стойност
759 000 лв. Тази вноска е направена от „Немс – 2000“ ЕООД, което е
апортирало в капитала на „Немс индъстри“ ЕООД притежавани от него недвижими
имоти и е прието като съдружник с размер на дяловото участие 759 000 лв.
На
25.06.2014 год. е сключен договор за продажба на дялове от търговско дружество,
страни по който са „Немс – 2000“ ЕООД, в качеството на продавач и М.П.А., в
качеството на купувач. По силата на договора продавачът продава на купувача
всички притежавани от него 7 590 дяла от капитала на „Немс индъстри“ ООД, с
номинална стойност 100 лв. всеки, за сумата 759 000 лева. Според чл. 2
начинът на плащане на продажната цена ще се уреди в допълнително подписан между
страните анекс. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите от същата дата.
Въз
основа на договора, през м. 07.2014 год. в Търговския регистър М.П.А. е вписана
като съдружник в „Немс индъстри“ ООД, притежаващ 7 590 дяла, а прехвърлителят
на тези дялове „Немс – 2000“ ЕООД е заличен като съдружник. Същевременно е
вписано и прехвърлянето на дяловете, притежавани до този момент от учредителя Н.А.,
на стойност 5 000 лв., на С.Н.А., която е приета като съдружник в „Немс
индъстри“ ООД. Като управител на „Немс индъстри“ ООД, считано от 09.07.2014
год. е вписана М.А.. Смитано от 04.10.2018 год. ЕСК на капитала на „Немс
индъстри“ ЕООД е М.А..
Противно
на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, установи се по делото, че в
изпълнение на уговореното по чл. 2 от договора, между страните е сключен в
писмена форма Анекс към договора за покупко-продажба на дружествени дялове.
Анексът е подписан на 29.08.2014 год. В него е оформено постигнато между продавача
„Немс – 2000“ ЕООД и купувача М.А. съгласие досежно начина и сроковете за
плащане на цената на продаваемите дялове от 759 000 лв. В изпълнение на
искането на ищеца, анексът е представен по делото и в оригинал /л. 103/.
Анексът
е сключен в обикновена писмена форма. Истинността му като документ не е
оспорена от страната, на която се противопоставя – ищцовата и съставлява пълно
доказателство за съдържанието на постигнатото между страните съгласие.
Във
връзка с възражението на ищеца за нищожност на анекса поради липсата на
предвидената в закона форма – писмена
с нотариална заверка на подписите, съдът намира следното:
Според
нормата на чл. 129, ал. 2 ТЗ в редакцията ѝ към момента на сключването на
договора за прехвърляне на дружествени дялове, прехвърлянето на дружествен дял
се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и се
вписва в търговския регистър. Специалната форма за действителност и изискването
на вписване в регистъра са предвидени за гарантиране на правната сигурност, за
защита на правата на собственика на дялове срещу вписването на прехвърляне на
дялове въз основа на подправени документи, при липса на валидна воля за
прехвърляне на дяловете от съдружника и поради това законовите изисквания за
форма са относими единствено към настъпването на транслативния ефект на
договора. Именно поради това редакцията на разпоредбата изрично предвижда, че
спазването на формата е необходимо за
прехвърлянето на дружествения дял. При неспазване на формата за
действителност, договорът няма да прехвърли правата върху продаваемите дружествени
дялове, респ. прехвърлянето няма да бъде противопоставимо на трети лица, ако не
бъде вписано в Търговския регистър.
В
случая, писмената форма с нотариална заверка на подписите е спазена при
сключването на договора от 25.06.2014 год., който съдържа всички съществени
елементи на сделката – както страни, така и предмет – описание на броя и
номиналната стойност на дяловете, дружеството, от капитала на което са те,
договорената цена. Този договор е вписан по партидата на „Немс Индъстри“ ООД. Поради
това несъмнено сделката от м. 06.2014 год. е породила прехвърлителния си ефект
– довела е до промяна на собственика на дружествените дялове и това е оповестено
пред третите лица.
Липсва
изискване за форма по отношение на уговорките между страните за сроковете и
начините на плащане на цената, които не формират същественото съдържание на
сделката. Допълнителните изрични уговорки за срокове и начин на плащане са
свързани не с прехвърлителния ефект на сделката, а с облигационните отношения
между продавач и купувач, които не са част от същественото съдържание на
договора. Липсва нормативно изискване облигационните правоотношения във връзка
с плащането да се подчинят на същото изискване за форма като договора за
прехвърляне на дялове; те могат да бъдат постигнати в обикновена писмена форма,
без това да влече недействителност на сделката. И без тези допълнителни
облигационни уговорки договорът би бил
действителен, а липсата им би се попълнила от предвидените в ЗЗД правила за
срокове и начин на плащане. Липсва не само изискване, но и основание за
вписване на последващ анекс към договор за прехвърляне на дружествени дялове в
ТР, който урежда облигационни отношения между продавача и купувача досежно
сроковете и начините на плащане на цената. Подобен договор урежда отношения,
които не подлежат на вписване /чл. 119, ал. 2, вр. чл. 115 ТЗ/ и ако все пак
искане за подобно вписване бъде подадено, то следва да се остави без уважение.
Ето защо съдът приема възражението на ищеца, че анексът към договора е нищожен
поради липса на форма и вписване в регистъра, за неоснователно.
В Анекса
от 29.08.2014 год. страните по договора са се обединили около следните две
групи констатации:
- че купувачът
М.А. преди подписването на договора за продажба на дружествени дялове е
погасила със свои средства изискуеми парични задължения на продавача „Немс -
2000“ ЕООД към кредитора му „Ал Тест Ай Джи ти“ ЕООД в размер на 48 300 лв.
- че
купувачът М.А. преди подписването на договора за продажба на дружествени дялове
е погасила със собствени средства изискуеми парични задължения на продавача
„Немс – 2000“ ЕООД, произтичащи от следните три договора за кредит: договор за
кредит № КБ053/23.06.2009 год., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД; договор за
банков кредит № КБ 010/26.03.2010 год., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД и
договор за банков кредит № 073.0511/04.07.2011 год., сключен с „Д Банк“ АД,
като изплатената в полза на кредитните институции сума е в общ размер на
60 629,64 лв.
Описаните
суми от 48 300 лв. и 60 629,64 лв., в общ размер на 108 929,64 лв., по
общо съгласие на страните са приети като плащане на част от цената по договора
за продажба на дружествени дялове, поради което остатъкът от дължимата цена е
редуциран до 650 070,36 лв. Валидността на това прихващане, респ.
погасяване на задължението не се оспорва от ищеца.
Постигнато
в Анекса е съгласие, че сумата 650 070,36 лв. ще бъде погасена в срок от
пет години, като са допустими и частични плащания.
Към
датата на сезирането на съда тези пет години не са изтекли, поради което и
ищецът се е позовал на основание по чл. 71 ЗЗД за предсрочна изискуемост на
задължението, а именно неплатежоспособност на длъжника. Но съдът намира за
безпредметно това позоваване на предсрочна изискуемост да бъде разглеждано по
същество, тъй като в хода на делото падежът на задължението е настъпил /на 29.08.2019 год./. Това новонастъпило
обстоятелство следва да бъде отчетено при разрешаването на спора, съобразно чл.
235, ал. 3 ГПК, тъй като има значение за разрешаването на спора. С оглед
новонастъпилото обстоятелство, ирелевантно за спора е дали задължението е трансформирано
в предсрочно изискуемо, след като преди приключването на устните състезания е
настъпил и окончателния падеж. Поради това следва да се приеме, че
изискуемостта на съдебно предявеното вземане е настъпила.
В
анекса се съдържа и чл. 3, в който е предвиден и друг начин за погасяване на
задължението за остатъка на цената от 650 070,36 лв., освен прякото
плащане от купувача на продавача. На първо място е посочено, че купувачът М.А. се е съгласил и е встъпил като
поръчител по цитираните в чл. 1.2. от анекса три договора за банков кредит, по
които продавачът „Немс-2000“ ЕООД е кредитополучател, по силата на анекси,
сключени на 11.07.2014 год., до размера на остатъка от цената по договора за
продажба, посочена в чл. 2 /650 070,36 лв./, в качеството на физическо лице и
на управляващ „Немс индъстри“ ООД. Във връзка с това, в разпоредбата на чл.
3.1. от анекса е посочено, че всички
погасени суми по цитираните задължения по кредитни договори, извършвани след
датата на този анекс по взаимно и изрично съгласие на страните ще се приемат за
погасяване на остатъка от цената на дружествените дялове от капитала на „Немс
индъстри“ ООД до размера на остатъка от цената и в предвидения в анекса пет
годишен срок.
Ищецът
въвежда възражение за нищожност на клаузата на чл. 3 от Анекса с довод, че същата
противоречи на закона и на добрите нрави.
Въпреки
изрично дадената с доклада по делото възможност за ищеца да уточни на коя
правна норма според него противоречи нормата на чл. 3 от анекса, същият не
направи подобни уточнения. При служебна проверка за противоречието на клаузата с императивни правни норми, съдът не
открива в действащото законодателство императивна правна норма, на която волята
на страните по чл. 3 от анекса да противоречи.
По
правило едно парично задължение следва да се изпълни чрез плащането му на
кредитора – чл. 75, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Но е допустимо страните да
предвидят, че плащането на задължението не на кредитора, а на кредитор на
кредитора също ще погаси паричното задължение, доколкото в сферата на
гражданското право всичко, което не е забранено от закона, е разрешено. Наред с
това следва да се има предвид, че според нормата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД
изпълнението на задължението може да бъде направено не само на кредитора, но и на овластено от него лице,
като в противен случай то е действително
ако кредиторът се е възползвал от него. В нормата на чл. 3 е предвидено, че
плащане от страна на М.А. или от управляваното от нея дружество „Немс Индъстри“
ООД в полза на кредиторите на продавача „Немс – 2000“ ЕООД по трите договора за
банков кредит, а именно „УниКредит Булбанк“ АД и „Д Банк“ АД, ще е действително
и ще погасява задълженията на А. за цената по договора за прехвърляне на
дружествени дялове, тъй като от това ще се възползва кредитополучателя, чийто
дълг към кредитните институции се погасява. Поради това клаузата на чл. 3 не
противоречи на закона.
Във
връзка с възражението на ищеца, че нормата на чл. 3 от анекса противоречи на добрите нрави, съдът
намира следното.
Според
довода на ищеца, развит в допълнителната искова молба, противоречието с добрите
нрави се изразява в това, че с
апортирането на притежаваните от „Немс - 2000“
ЕООД недвижими имоти в капитала на „Немс индъстри“ ООД и последващата продажба
на дружествените дялове, притежавани от „Немс - 2000“ ЕООД в полза на А., последното
дружество се разпоредило с цялото си имущество, а не получава нищо като
насрещна престация, като същевременно остава задължено по всички договори за
кредит и тези
обстоятелства сочели на нееквивалентност на престациите и облагодетелстване на А.,
което съставлявало накърняване на добрите нрави.
Факт е, че през
2013 год. „Немс - 2000“ ЕООД се е разпоредило с притежавани от него недвижими
имоти, като ги е апортирало в капитала на „Немс Индъстри“ ООД. Срещу апортирането
на имотите е придобило дружествени дялове. Впоследствие, през 2014 год., „Немс
– 2000“ ЕООД е продало притежаваните дружествени дялове срещу придобиване на
правото да получи цена за тях. С продажбата на дяловете е придобило вземане за
паричната им равностойност, придобило е актив, представляващ парично вземане.
Този актив е влязъл в имуществото на „Немс – 2000“ ЕООД.
Но имуществото на
едно лице представлява не само активи, а съвкупността от всички негови права и
задължения. Имуществото на едно лице се увеличава не само когато се увеличават
активите му, но и когато намаляват пасивите му. Когато вместо осребряването на
актива - вместо получаването на паричното вземане, лицето „получи“
съответстващото на тази сума намаляване на пасива му, погасяване на
задълженията му, неговото имущество не е ощетено, а увеличено. Лицето е
отчуждило право, включено в актива му, за да получи вземане, но позитивният му
интерес е удовлетворен и когато вместо получаването на вземането, му бъде
спестено разходването на негови лични средства, за да погаси собствените си
задължения в размер на активното му вземане.
Ето защо, с
уговорката по чл. 3 от анекса, че плащанията, които ще бъдат извършени от М.А.
или от „Немс индъстри“ ООД за погасяване на задълженията на кредитополучателя
„Немс – 2000“ ЕООД към банките, ще се погасят и задълженията на А. към „Немс –
2000“ ЕООД в същия размер, не постига трансформация на възмездния договор за
продажба на дялове в безвъзмезден и не се стига до нееквивалентност на престациите.
Напротив, предвидена е пълна еквивалентност – с колкото лева се намали
задължението на кредитополучателя „Немс – 2000“ ЕООД към банките, с толкова ще
се редуцира и задължението на М.А. към „Немс – 2000“ ЕООД.
Поставят се
въпросите кое е мотивирало страните да постигнат договореността по чл. 3 от
анекса /целта на договора е отправна точка при тълкуването му според чл. 20 ЗЗД/ и как са се развили правоотношенията по изпълнението на съгласието.
От
представените писмени доказателства се установява, че преди сключването на
договора за прехвърляне на дружествени дялове от продавача “Немс – 2000“ ЕООД,
това дружеството е кредитополучател по три договора за банков кредит и е имало
парични задължения в значителни размери.
По
силата на договор за банков кредит № КБ 053, сключен на 23.06.2009 год. с
„УниКредит Булбанк“ АД, на „Немс – 2000“ ЕООД е отпуснат банков кредит в размер на
460 000 лв. за оборотни средства за осъществяване на текущи разплащания на
фирмата, свързани с основната ѝ дейност. Кредитът е отпуснат при
първоначален размер на договорната лихва от 8,537%. Солидарен длъжник по
договора е Н.А..
Година
по-късно „Немс – 2000“ ЕООД е сключило втори договор за банков кредит с
„УниКредит Булбанк“ АД, по силата на който му е отпуснат банков кредит в размер
на 300 000 лв., при първоначален лихвен процент от 10,170%. Солидарен
длъжник и по този договор е управителя на дружеството Н.А..
На
04.07.2011 год. „Немс – 2000“ ЕООД е сключило и договор за банков кредит с
„Търговска банка Д“ АД, по силата на който на дружеството е предоставена
кредитна линия в размер на 300 000 лв. Съдлъжник по договора е Н.А..
Видно
от удостоверенията, издадени от кредитиращите банки, към датата на сключването
на процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, „Немс – 2000“ ЕООД е
допуснало съществени просрочия при обслужването на задълженията си по
кредитите.
Така,
според удостоверението от 21.01.2020 год., издадено от „Търговска банка Д“ АД,
към 25.06.2014 год. дружеството е допуснало съществени просрочия по кредита си:
налице са били просрочена главница от 45 000 лв. /редовната главница към
този момент е била 238 770 лв./ и просрочена лихва от 14 771,94 лв. Според
банковата референция, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД, издадена на
23.01.2020 год., към 25.06.2014 год. просрочените задължения на „Немс – 2000“
ЕООД са били следните: по договора за кредит от 2009 год. 460 000 лв.
просрочена главница и 18 818,30 лв. просрочена лихва; по договора за кредит от
2010 год. - просрочена главница от 30 965,59 лв. /и редовна главница от
131 900 лв./, просрочена лихва от 7 060,22 лв. и такса от 1 302,92 лв.
Очевидно е, че към датата на сключването на процесния договор, „Немс – 2000“
ЕООД е било със значителни финансови затруднения. Същевременно за обезпечаване
на задълженията по договорите за кредит са учредени обезпечения – ипотеки и
залози и „Немс – 2000“ ЕООД е имало интерес да обслужва кредитите, за да
съхрани в патримониума си дадените обезпечения. Същевременно, видно от
заключението на вещото лице, то не е бил в състояние да обслужва дълговете си,
тъй като към датата на процесната сделка краткотрайните му активи са били
значително по-малки от пасивите му.
След
сключването на процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове и на анекса
към него, „Немс Индъстри“ ООД и новите му съдружници – М.А. и С.А., са сключили
договори с банките-кредитори, по силата на които са встъпили в дълговете на
кредитополучателя „Немс – 2000“ ЕООД. Сторили са това единствено като плод на
договореността, че с обслужването на задълженията на кредитополучателя „Немс –
2000“ ЕООД ще се редуцира и задължението на М.А. към „Немс – 2000“ ЕООД. В
противен случай А. не би имала интерес да встъпи в чужди задължения.
С
договор от 22.12.2014 год. „Немс Индъстри“ ООД, М.А. и С.А. са встъпили в дълга
на „Немс – 2000“ ЕООД по отношение на „ТБ Д“ АД /л. 137/.
С
договор от 16.01.2015 год. „Немс индъстри“ ООД, представлявано от М.А. е
встъпило и в дълга на „Немс – 2000“ ЕООД към „УниКредит Булбанк“ АД, произтичащ
от кредитния договор, сключен през 2010 год.
На
същата дата - 16.01.2015 год. „Немс индъстри“ ООД, представлявано от М.А., е
встъпило и в дълга на „Немс – 2000“ ЕООД към „УниКредит Булбанк“ АД, породен от
договора за кредит от 2009 год.
Напрактика,
встъпването в дълговете на „Немс – 2000“ ЕООД към „УниКредит Булбанк“ АД е
настъпило още през м. 07.2014 год. с подписването на анекси към договорите за
кредит, с които страните са се съсгласили, че „Немс индъстри“ ЕООД ще встъпи
като солидарен длъжник и ще отговаря солидарно с кредитополучателя.
По
силата на договори от 11.03.2016 год. встъпилите в дълга на кредитополучателя
към „УниКредит Булбанк“ АД на основание чл. 102 ЗЗД са го замесили изцяло, като
по този начин са освободили кредитополучателя от задълженията му към банката.
По
делото са представени банкови извлечения и референции, съдържащи данни за
обслужването на кредитите, предоставени на „Немс – 2000“ ЕООД в периода след
встъпването в дълг на „Немс индъстри“ ООД. Те не следва да бъдат коментирани
самостоятелно като писмени доказателства, тъй като по делото е допуснато
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задача да проследи и обобщи
извършените от „Немс индъстри“ ООД и от солидарните длъжници М.А. и С.А.
плащания по погасяването на задълженията, произтичащи от трите кредитни
договора. Съдът кредитира заключението на експерта С. – първоначално и
допълнено, като обективно и безпристрастно, неоспорено от страните и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
Според
обобщените констатации по експертизата, плащанията, извършени от „Немс
индъстри“ ООД към „УниКредит Булбанк“ АД в периода от 19.04.2014 год. до
31.12.2019 год. по двата договора за банков кредит, сключени съответно през
2009 и 2010 год. с кредитополучателя „Немс – 2000“ ЕООД, са в размер на
556 216,35 лв.
Извършените
плащания от „Немс Индъстри“ ООД към „Търговска банка Д“ АД по договор за банков
кредит от 2011 год. с кредитополучател „Немс – 2000“ ЕООД са в общ размер на 283 896,96 лв.
Общо
извършените плащания от „Немс Индъстри“ ООД по всички договори за кредит с
кредитополучател „Немс 2000“ ООД към 31.12.2019 год. са в размер на
840 113,31 лв. Макар като край на изследвания период от вещото лице да е
посочена датата 31.12.2019 год., напрактика всички констатирани от него
плащания по договорите за кредит са извършени преди релевантния момент - м.
02.2019 год., когато е съобщена цесията на ответника.
Във
връзка с твърденията и доводите на ищеца, че плащания по кредитите са вършени и
от С.А., вещото лице не е открило данни лицето С.А. да е внасяло суми, които да
са послужили за погасяване на задълженията по договора за кредит, сключен в „ТБ
Д“ АД. Според банковата референция, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД, С.А. е
внесла единствено сумата 7250 лв. на 19.09.2014 год. по посочената в
експертизата разплащателна сметка сметка. Липсват доказателства обаче тази сума
да е част от обобщената сума от 840 113,31 лв., която е внесена от „Немс
индъстри“ ООД в полза на банките-кредитори за погасяване на задълженията на
„Немс – 2000“ ЕООД, а и разплащателната сметка, по която е внесена посочената
сума от 7 250 лв. от С.А. не съвпада с посочените в кредитните договори сметки,
по които ще се извършват погасяванията по тях. Дори обаче тази сума да бе
внесена от С.А. за погасяване на процесен кредит, отпуснат от „УниКредит
Булбанк“ АД, тя е пренебрежимо малка и не променя извода за погасени от „Немс
индъстри“ ООД суми в повече от остатъка от продажната цена в размер на
650 070,36 лв., посочена в т. 2 от анекса.
Към
момента на изготвянето на първоначалното заключение по експертизата, в резултат
на плащанията, извъшени от „Немс индъстри“ ООД, задълженията по кредита,
предоставен от „ТБ Д“ АД са изцяло погасени. Изцяло погасени са и задълженията
по договора за кредит, сключен с „УниКредит Булбанк“ АД през 2010 год. Непогасени
към момента задължения има все още единствено по договора за кредит, сключен с
„УниКредит Булбанк“ АД през 2009 год., като непогасените към м. 01.2020 год.
суми са с остатъчен размер на 198000 лв. редовна лихва и 638,88 лв. лихви.
Така,
установява се по несъмнен начин твърдението, изложено в отговора, че „Немс
индъстри“ ООД, представлявано от М.А., след сключването на договора за
прехвърляне на дялове и анекса към него, е погасило задължения по
предоставените на „Немс – 2000“ ЕООД банкови кредити в общ размер на 840 113,31
лв. Тези плащания значително надвишават остатъчния размер на задължението
ѝ за заплащане на продажната цена на дружествените дялове от 650 070,36
лв.
Според
изрично постигнатото в чл. 3.1. от Анекса съгласие, което по коментираните
съображения съдът приема за действително, непротиворечащо нито на закона, нито
на добрите нрави, плащанията от страна на „Немс индъстри“ ООД в полза на
кредитиралите „Немс – 2000“ ЕООД банки, по трите договора за кредит,
съставляват същевременно и погасяване на задължението на М.А. към „Немс – 2000“
ЕООД по договора за продажба на дялове. С плащането на сумата 840 113,31
лв. паричното задължение на М.А. към продавача на дялове „Немс – 2000“ ЕООД е
изцяло погасено.
Неоснователни
са доводите на ищеца, че „Немс – 2000“ ЕООД поетапно се е разпоредило с
притежаваните недвижими имоти, като ги е апортирало в „Немс индъстри“ ООД, а
впоследствие и с придобитите дялове в капитала на „немс индъстри“ ООД, а не е
получило насрещна престация – пряко плащане на цената. Макар да е погасено
вземането му за продажната цена на дяловете, „Немс – 2000“ ЕООД е получило
насрещна престация - друго лице е встъпило в дълговете му към банките и ги е
погасявало, като по този начин го е освободило от задълженията му и е намалило
пасива му. Дори по договорите за кредит от 2009 год. и от 2010 год., сключени с
„УниКредит Булбанк“ АД, „Немс – 2000“ ЕООД е заместено в дълговете към банката
и по този начин е освободено от тях. С оглед целта на установилите се между
страните правоотношения, видна от съдържанието на чл. 3 от анекса, встъпването
в дълга на кредитополучателя, последващото заместване в дълг и извършените
плащания на чужди задължения не биха се осъществили като факти в правния мир,
ако плащанията не бяха предназначени по волята на страните не само за
погасяването на дълга на кредитополучателя, но и за освобождаване на купувача А.
от задълженията ѝ по договора за продажба на дружествени дялове. По
договора с „ТБ Д“ АД „Немс – 2000“ ЕООД е останало длъжник на банката в
качеството си на кредитополучател, но предвид обслужването на кредита от
встъпилия в дълг „Немс Индъстри“ ООД и впоследствие – пълното му погасяване, липсата
на заместване не е довело до установени по делото финансови разходи за
кредитополучателя.
В
резултат на избрания от страните начин за погасяване на задълженията, вместо А.
да заплати продажната цена на „Немс-2000“ ЕООД, а то от своя страна да използва
тези средства, за да погасява кредитите си, представляваното от нея дружество
„Немс индъстри“ ООД директно е погасявало кредитните задължения на „Немс –
2000“ ЕООД, с което А. се е освобождавала от отговорност пред продавача на
дялове. Тези плащания от страна на третото за първвоначалните договори за
кредит лице „Немс индъстри“ ЕООД несъмнено са в интерес на продавача на дялове
„Немс – 2000“ ЕООД, тъй като падежът на задължението за плащане на цената по
договора за продажба на дялове би настъпил едва пет години след подписването на
анекса, а същевременно задължения по кредитните договори е следвало да бъдат
обслужвани ежемесечно и кредитополучателят би изпаднал в просрочия, кредитите
биха се трансформирали в предсрочно изискуеми и кредитополучателят и
солидарният длъжник А. биха загубили дадените обезпечения.
Ето
защо, освен в реализация на съгласието по чл. 3.1. от анекса, плащанията от
„Немс индъстри“ ООД са реализирали хипотезата на чл. 75, ал. 1, изр. второ,
предл. последно ЗЗД – Плащанията на цената по договора за прехвърляне на дялове
не на кредитора „Немс – 2000“ ЕООД, а на трето лице /банките/, е действително,
тъй като кредиторът се е възползвал от това плащане, което е намалило
задълженията му към банките и в крайна сметка го е освободило от тях, като
съществено е редуцирало неговия пасив с 840113,31 лв.
Поради
изложеното, вземането за цената по договора за продажба на дялове е валидно
възникнало, но понастоящем е изцяло
изпълнено и като такова погасено, несъществуващо.
Ищецът
се легитимира като кредитор и обосновава активната си материално правна
легитимация по делото с договор за цесия.
Същият
е представен с исковата молба. Сключен е на 10.09.2018 год. между „Немс – 2000“
ЕООД, от една страна, в качеството на цедент и „Милушев Факторинг“ ЕООД, от
друга страна, в качеството на цесионер. По силата на договора цедентът прехвърля
на цесионера вземанията си от М.А. в размер на 759 000 лв., дължими по силата
на продажбата на 7 590 дяла от капитала на „Немс индъстри“ ООД, съгласно
договор за продажба на дружествени дялове от 25.04.2014 год. По силата на чл.
8, предл. второ от договора цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне, което право той надлежно упражнява с
подаването на исковата молба, която е връчена на ответника през м. 02.2019 год.
Не се
доказа възражението на ответника, че договорът за цесия не е произвел действие,
тъй като вземането на продавача вече е било прехвърлено на трето лице и А. е
била уведомена за предходната цесия – не се ангажираха каквито и да е
доказателства в тази насока. Поради това следва да се приеме, че договорът за
цесия от 2018 год. няма за предмет права, с които цедентът вече се е разпоредил
и поради това не притежава. Цедентът „Немс – 2000“ ЕООД е прехвърлил права в
полза на цесионера „Милушев факторинг“ ЕООД, с които е разполагал към м. 06.2014
год. и не е прехвърлял преди това на трети лица.
Уведомяването
на длъжника М.А. за цесията е осъществено в хода на настоящото дело, с
връчването на исковата молба и приложения към нея договор за цесия – на
13.02.2019 год. Според чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, в който то бъде съобщено на последния от предишния кредитор
/респ. от пълномощника му, както е в случая – цесионера/. Но към 13.02.2019
год. вземането на „Немс – 2000“ ЕООД спрямо М.А. вече е било погасено чрез
плащанията, които управляваното от нея дружество „Немс индъстри“ ООД е
извършило за погасяването на задълженията на „Немс – 2000“ ЕООД към неговите
кредитори, в съответствие с чл. 3.1. от Анекса към договора. Поради това с договора
за цесия цедентът се е разпоредил с вземане, което вече не е съществувало, с
вземане, което вече е било погасено чрез изпълнение.
Основен
принцип в правото е, че никой не може да прехвърли права, с които сам не
разполага /Nemo dat quod non habet/. Цедентът „Немс – 2000“ ЕООД е направил опит
да прехвърли правата си спрямо М.А. на ищеца. Но към момента на уведомяването
на длъжника за прехвърлянето, цедентът вече не е бил титуляр на продаваемите
права, тъй като същите са престанали да съществуват поради погасяването им чрез
изпълнение. Ето защо договорът за цесия не е породил транслативен ефект.
„Милушев факторинг“ не е придобил вземане спрямо М.А., произтичащо от договора
за продажба на дялове от търговско дружество, тъй като самият цедент не е
разполагал с това вземане. Доколкото процесният договор за цесия е възмезден,
според чл. 100 ЗЗД кредиторът „Немс – 2000“ ЕООД отговоря за съществуването на
вземането по време на прехвърлянето пред цесионера.
Поради
това не установява надлежната си активна материалноправна легитимация по иска и
исковата претенция на „Милушев факторинг“ ЕООД за сумата 25 500 лв., като
част от вземане в размер на 759 000 лв., е изцяло неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
По
въпроса за разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски.
Разноските се констатираха в размер на 500 лв. депозити за основна и
допълнителна ССЕ. На ответницата е предоставена адвокатска защита, но по делото
е представено единствено пълномощно, но не и договор за правна помощ, от който
да е видно договореното възнаграждение. Липсват и доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Поради това, в полза на ответницата следва да се
присъдят единствено доказатите разноски за експертизи в размер на 500 лв.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА, предявен от „МИЛУШЕВ ФАКТОРИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Поп Минчо
Кънчев“ № 93, ет. 1, офис 2, представлявано от управителя П.Г.М., против М.П.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата 25 500 лева,
частично от сумата в общ размер на 759 000 лв., дължима
по силата на договор за цесия от 10.09.2018 год., с който цедентът „Немс - 2000“ ЕООД, ЕИК *********, е прехвърлил на цесионера
„Милушев факторинг“ ЕООД своето вземане спрямо М.П.А. в размер на 759 000
лв., съставляващо продажна цена по договор за продажба на дялове с нотариална
заверка на подписите рег. № 2174/25.06.2014 год. по описа на нотариус Веселин
Петров, с
предмет 7 590 дружествени дяла от капитала на „Немс Индъстри“ ООД /сега ЕООД/,
всеки един на стойност 100 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба – 28.01.2019 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „МИЛУШЕВ ФАКТОРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев“ № 93, ет. 1, офис 2, представлявано от управителя П.Г.М., да заплати на М.П.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата 500 лева разноски по делото за изготвените по делото експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………........…………………………