Решение по КНАХД №1567/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез юрисконсулт П.И. против Решение № 771/31.05.2024 г., постановено по АНД № 1130/2024 г по описа на Районен съд-Пловдив-IV н. с., с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ЕР ЕНД ЕМ - ПЛАНЕТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. С., общ. Д., [населено място], [улица], представлявано от М. К. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на съдопроизводствените правила, като се сочи, че неправилно съдът е анализирал събраните доказателства .В съдебно заседание се поддържа касационната жалба и се иска отмяна на решението по изложените в нея основания и потвърждаване на административният акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответната страна "Ер енд Ем –Планет груп" ЕООД, редовно призована, се представлява от процесуалния представител адв. Г., която поддържа представеният отговор и оспорва касационната жалба като неоснователна. По същество дава становище, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила,като настоящата инстанция следва да се съобрази с решението на СЕС. Претендира разноски .

Окръжна прокуратура- Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Пловдив е бил сезиран с жалба от "Ер енд Ем –Планет груп" ЕООД против ЕФ, издаден от Агенция Пътна инфраструктура спрямо него за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, изразило се в това, че на 15.12.2020г. в 04:43ч. е установено нарушение № В67FA7440AA96BFFE053041F160AD391 с ППС влекач „Волво ФХ 440“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Родопи, за движение по път А-1, км.107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км.107+663.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл.102 ал.2 от ЗДП и е отразено, че на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция от 2500 лв., като собственик, на когото е регистрирано ППС.

За да отмени издаденият ЕФ ,районният съд е приел, че от момента на издаването му, до момента на подаване на жалбата срещу него е изтекъл на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. чл. 81, ал. 3 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН тригодишен погасителен давностен срок за наказателно преследване. Така същият е посочил, че от датата на нарушението 15.12.2020 година, която съвпада с датата на издаване на ЕФ, е изтекъл тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Същевременно се е обосновал, че от страна на административния орган не са предприети надлежни действия, с които течащият давностен срок да е бил прекъснат с надлежни действия за наказателно преследване на нарушителя съобразно изискванията на чл. 81, ал. 2 от НК, поради което не следва да се прилага хипотезата за абсолютна давност за погасяване на наказателното преследване, посочена в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Прието е още в мотивите на оспореното решение,че липсва законова възможност за издаване на електронен фиш за нарушения по чл.179,ал.3б ЗДвП.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Районният съд правилно е извел съответната на случая фактическа обстановка, като съобразно нея е обсъдил законосъобразно приобщените в хода на производството писмени доказателства и е изградил съответните на тях правни изводи. По отношение на направеният анализ в решението за изтекла погасителна давност за наказателно преследване съобразно изискванията на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН, с оглед датата на извършване на нарушението 15.12.2020 г, то мотивите на съда са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС Пловдив са неоснователни, необосновани и недоказани и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Допълнително следва да се посочи, че към настоящият момент е изтекла и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на нарушителя от четири години и шест месеца, предвидена в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.

Също така следва да се отчете, че по отношение на наложената на нарушителя санкция е излязло Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024 година по дело С-61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса". В него е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Ето защо, като е отменил процесният ЕФ, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на касационният ответник е основателно и следва да бъде уважено. Същият претендира такива в размер на 350 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 26.06.2024 г., за които има възражение за прекомерност, което е неоснователно с оглед осъществената правна защита и сложността на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № Решение № 771/31.05.2024 г., постановено по АНД № 1130/2024 г по описа на Районен съд-Пловдив-IV н. с.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура -София да заплати на "Ер енд Ем –Планет груп" ЕООД, ЕИК****, седалище [населено място] обл. С. сумата от 350. 00 /триста и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.