№ 2583
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502665 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частни жалби на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото юрк.
И.Н., и В. В. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв.
П. Н., против Определение №6989 от 28.06.2022г., постановено по гр.д.
№39/2022г. по описа на ПРС, 16-ти гр.с.
С жалбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
определението се обжалва в частта му, с която по реда на чл.248 от ГПК
е било допълнено постановеното по делото Определение
№4938/09.05.2022г. за връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото, като дружеството е било осъдено на основание
чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. П. Й. Н. сумата от 325,38 лв.-
адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и
„произнасяне по съществото на въпроса“.
Ответната страна по частната жалба- В. В. Х., ЕГН **********,
чрез пълномощника й по делото адв. П. Н., в писмен отговор оспорва
същата и иска оставянето й без уважение.
С жалбата на В. В. Х., чрез пълномощника й по делото адв. П. Н.,
определението се обжалва в частта му, с която съдът е оставил без
1
уважение искането на адв. П. Н. за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА по ч.гр.д.№12414/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив, 7-ми гр.с., в размер на 1000 лв. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на определението в посочената му
обжалвана част, като се иска отмяната му и присъждане на сумата от
1000 лв.- адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№12414/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив, 7-ми гр.с.
Ответната страна по частната жалба- „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, не взема становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от
легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против В. В. Х., в качеството й на наследник на починалия длъжник В. А.
Х., за установяване дължимостта на парични вземания, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ответницата е
представила по делото доказателства за извършен отказ от наследството на
починалия й баща В. А. Х., поради което съдът е оставил без движение
исковата молба и е дал указания на ищцовото дружество да уточни
правния си интерес от водене на делото спрямо нея. Тъй като ищецът не
е предприел никакви действия в изпълнение на указанията, съдът е
постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството
по делото. В срока по чл.248, ал.1 от ГПК процесуалният представител на
ответницата адв. П. Н., който й е оказал безплатна правна помощ
съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, е поискал допълване на определението за
прекратяване, като му бъде определено и присъдено адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА за заповедното и
първоинстанционното производство. По така подадената молба е
постановено обжалваното в настоящото производство определение, с
което ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъден да
2
заплати на адв. П. Н. сумата от 325,38 лв.- адвокатско възнаграждение
за исковото производство, а искането на последния за присъждане на
сумата от 1000 лв.- разноски по заповедното производство /ч.гр.д.
№12414/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 7-ми гр.с./ е било
оставено без уважение.
Видно от материалите по делото, както по заповедното производство
/ч.гр.д.№12414/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 7-ми гр.с./, така
и по исковото производство /гр.д.№39/2022г. по описа на ПРС, 16-ти гр.с./
ответницата е била представлявано от адв. П. Н., за което са били
представени съответните пълномощни. Към молбата по чл.248 от ГПК са
били представени и договорите за правна помощ, сключени между
ответницата и адв. П. Н. за всяко от производствата, видно от които за
заповедното производство е било уговорено адвокатско възнаграждение в
общ размер от 1000 лв., а за исковото- в общ размер от 900 лв., като и в
двата договора е вписано, че адвокатското възнаграждение е „уговорено
по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата“.
Неоснователни са доводите в частната жалба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за отсъствие на предпоставките по чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА за оказване на безплатна правна помощ на длъжника В. В.
Х. от упълномощения от нея адвокат П. Н.. Съгласно разпоредбата на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатът може да оказва безплатна правна помощ на
материално затруднени лица. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие, сключен между ответницата и адв. П. Н., в
същия е вписано, че за адвокатското възнаграждение се прилага чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА. Преценката дали е налице тази хипотеза и дали да окаже
безплатна правна помощ е на адвоката, като в случай че такава е била
оказана, то съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение от другата страна, ако тя отговаря за разноски.
Наличието на основанията по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА не може да бъде
обсъждано от съда при присъждането на адвокатското възнаграждение
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА. Отделно от това по делото липсват каквито и
да са доказателства, ангажирани от частния жалбоподател, за липса на
материална затрудненост на страната, поради което и възражението му за
отсъствие на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е неоснователно.
Предвид горното в частта му, с която дружеството „Агенция за събиране
3
на вземания“ ЕАД е било осъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА да
заплати на адв. П. Й. Н. сумата от 325,38 лв.- адвокатско възнаграждение,
обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователна е частната жалба на адв. П. Н. срещу отказа на съда
в обжалваното определение да му присъди адвокатско възнаграждение за
заповедното производство. Безспорно е, че по ч.гр.д.№12414/2021г. по
описа на Районен съд- Пловдив, 7-ми гр.с. адв. П. Н. също е извършвал
действия на правна защита в полза на длъжника В. В. Х., като е
изготвил и депозирал в съда възражение по чл.414 от ГПК срещу
връчената на страната заповед за изпълнение. Според настоящия състав на
съда обаче при положение, че е бил предявен иск за установяване на
вземането по заповедта за изпълнение, за който на адвоката е било
определено и присъдено адвокатско възнаграждение, то не следва да му
бъде определяно отделно такова за подаване на възражение по чл.414 от
ГПК в заповедното производство. Съгласно чл.414, ал.1, изр.2 от ГПК
възражението не се мотивира и то е само формална предпоставка за
предявяване на установителен иск, в производството по който длъжникът
следва да изложи възраженията си срещу съществуването на вземането /в
този смисъл- Определение № 45 от 23.01.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 3074 /
2018 г. на ВКС, І т.о./. Предвид горното в случая адвокатът, оказал
безплатна правна помощ на страната, не следва да бъде възмездяван
отделно за подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй
като така извършеното от него действие е част от защитата на длъжника
срещу съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, за което
му е определено възнаграждение за исковото производство. Ето защо
обжалваното определение следва да бъде потвърдено и в частта му, с
която съдът е оставил без уважение искането на адв. П. Н. за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА по ч.гр.д.
№12414/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 7-ми гр.с., в размер на
1000 лв.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №6989 от 28.06.2022г., постановено
4
по гр.д.№39/2022г. по описа на ПРС, 16-ти гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5