О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……….02.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №234 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“
№7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров,
действащи
чрез адв.Т С, с адрес: ***,
против Решение №4948/15.11.2019г. постановено по гр.д.№18447/2018г. на Районен
съд Варна, с което са уважени предявените от М.П.П., с ЕГН **********, с адрес:
***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 3500лв.,
представляваща частичен иск от 5000лв., съставляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от ПТП настъпило на 27.12.2017г. около 02.00 ч.
по междуселищен път I-7, в посока от гр.Силистра към гр.Шумен по вина на водача
на л.а.“***“, с рег.***, застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба-06.12.2018г. до окончателното ѝ
изплащане, и сумата от 100лв., представляваща частичен иск от 160.04лв.,
съставляващи мораторна лихва за периода от 13.08.2018г. до 05.12.2018г.
В жалбата се
излага, че атакуваното решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано
и постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал.
Поддържа се, че правилно, първоинстанционният съд, е приел за безспорно, че към
датата на процесното ПТП, отговорността на виновният за инцидента водач на
л.а.“***“, с рег.***, е покрита от валидна застраховка “Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество и че с уведомление от 26.07.2018г.
ищцата е поискала от застрахователят да ѝ заплати обезщетение за
неимуществени вреди настъпили в резултат от въпросното ПТП в размер на 8000лв.,
за което е образувана преписка по Щета №0411-090-0008-2018, по която с писмо от
28.11.2018г. е постановен отказ за изплащане на обезщетение. Оспорват се
изводите на съдът, че по делото е доказано увреждане на ищцата в резултат от
процесното ПТП. Поддържа се, че извънсъдебният отказ на застрахователя за
изплащане на обезщетение на основание чл.496, ал.2, т.2, б.“б“ от КЗ, е
обоснован от липсата на доказателства, установяващи по категоричен начин
увреждане на ищцата вследствие от процесният инцидент. Твърди се, че
предявеният иск е изцяло неоснователен, поради липса на основни елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане визиран в чл.45 от ЗЗД, които са необходими
за ангажиране на отговорността на застрахователя. Сочи се, че в съставеният от
органите на полицията констативен протокол за процесното ПТП с пострадали лица,
е посочено само едно пострадало лице-Пламена Миленова Василева. Сочи се, че
съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
МВР, КФН и ГФ, при ПТП с пострадали лица, се съставя констативен протокол за
ПТП-приложение №1 и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на “ПП“
към МВР. Сочи се, че според константната съдебна практика въпросният протокол,
съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и се ползва с
материална доказателствена сила като установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в него. На следващо място се сочи, че с постановление на
Прокурор от РП Шумен, е прекратено производство по ДП №1558/2017г. на РУ Шумен,
което е образуваното във връзка с процесният инцидент, при който е причинена
средна телесна повреда на П В, като други пострадали лица не са установени в
хода на ДП и не са посочени от РП Шумен. Твърди се, че липсата на увреждане на
ищцата при инцидента, се установява и от обективните и безпристрастни показания
на свидетелят А М М, който е присъствал местопроизшествието като част от
медицински екип. Поддържа се, че показанията на свидетеля, са тълкувани
превратно от решаващият съд, който в мотивите си, е възприел, че според
казаното от свидетелят, ищцата е била настанена до шофьора на линейката, а
по-тежко пострадалата е била настанена в задната ѝ част, където не е
имало място за ищцата. Твърди се, че свидетелят е посочил, че в катастрофиралия
автомобил, е имало трима души, като само един от тях, се е нуждаел от спешна
медицинска помощ, а именно пострадалата П В, като не са установени други лица с
увреждания и не е повикана втора линейка. Твърди се, че свидетелят е посочил,
че е разговарял с останалите двама души-шофьорът на увреденото МПС, който е
останал на мястото на произшествието и едно момиче, което се е качило при
шофьора на линейката за да придружи пострадалата П В, като въпросното момиче не
е имало оплаквания. Поддържа се, че изложеното от свидетелят М влиза в
противоречие с показанията на свидетеля Васил Антонов Кирилов, който е водач на
катастрофиралия автомобил и който сочи, че към момента на ПТП в автомобила е
имало общо четири човека-водачът, П В, М.П. и П В. На следващо място, в
условията на евентуалност, ако се приеме, че ищцата е участвала в процесното
ПТП и претърпените от нея травми са в причинно-следствена връзка с
произшествието, се оспорват изводите на съдът за характера, интензитета и
времетраенето на понесените от ищцата неимуществени вреди, при което в
противоречие с чл.52 от ЗЗД, е определен необоснован размер на обезщетение от
3500лв. Сочи се, че от заключението на СМЕ и приобщената по делото медицинска
документация, се установява, че на 27.12.2017г. у ищцата, са констатирани,
следните увреждания: мозъчно сътресение, ожулване по задностраничната
повърхност на лява поясна област, умерено изразен оток и кръвонасядане по
вътрешната повърхност на дясно коляно и дясна подбедрица в горна трета,
подкожни кръвонасядания под формата на лента в областта на корема, които в
своята съвкупност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Поддържа се, че описаните травми на меките тъкани-кожа и подкожие,
отзвучават в рамките на 1-2 седмици и възстановителният период приключва без
дефицит. Сочи се, че мозъчното сътресение, не е било съпроводено с
безсъзнателно състояние и съставлява лекостепенно разстройство на съзнанието,
чиито симптоми отзвучават в рамките на 2-3 седмици, като възстановителният
период приключва в рамките на този времеви интервал. Сочи се, че към момента на
освидетелстването, ищцата е била в добро общо състояние, възстановяването от
травматичните увреждания е приключило и не се установяват усложнения. Твърди
се, че ожулванията и понесените леки травми, не предполагат продължителни болки
и страдания, нито възпрепятстват пострадалия да извършва ежедневните си дейности.
Твърди се, че няма обективни данни, които да водят до извод, че констатираните
у ищцата увреждания, са довели до невъзможност за посещение на лекции,
упражнения и изпити. Оспорват се изводите на съдът, че на ищцата е причинено
психично разстройство, че психичната травма е безспорно доказана и че
инцидентът е довел до активиране на паническо разстройство, като се поддържа,
че твърдяната от психологична травма, е напълно недоказана. Сочи се, че според
заключението на СМЕ, ищцата е посетила специалист, който ѝ е поставил
диагноза “Паническо разстройство“, но тя не е приемала предписаният ѝ
медикамент и няма медицинска документация за проведени клинични прегледи при
специалист-психиатър. Сочи се, че ищцата е приемала медикаменти, които имат
общо укрепващо действие върху мозъка и нервната система и могат да се приемат
без рецепта. Сочи се, че според изложеното от в.л. в о.с.з., диагнозата
“Паническо разстройство“, не би могла да бъде приета с категоричност, поради
липса на проведен лечебен процес и с оглед дадената от пострадалата информация
при проведения личен преглед. Сочи се, че ищцата е посетила психиатър веднъж на
01.02.2018г. като този преглед е изолиран, както и че възрастта на ищцата
ѝ дава възможност да преработи и преодолее евентуална психотравма в
по-кратък времеви период. Ето защо се поддържа, че определеното от съдът
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 3500лв., не е съобразено с
критериите обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика за подобни
казуси, с установените по делото данни, със степента и характера на получените
травми, както и с обществените представи за справедливост. Поддържа се още, че
присъденото обезщетение, не следва да бъде източник на обогатяване на
увреденото лице. На последно място се поддържа, че неправилно са уважени
акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от 13.08.2018г., тъй като според чл.497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил след изтичане
на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал. 3 от КЗ. Поддържа се, че настоящия случай е такъв, предвид
непредставянето на констативен протокол с пострадали лица, от който да е видно
увреждане на ищцата в следствие от процесното ПТП, поради което застрахователят
не дължи лихва за забава. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност и че атакуваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди се, че в хода на съдебното
дирене, при условията на пълно и главно доказване, е установено, че ищцата е
претърпяла травми в резултат от процесното ПТП. Твърди се, че събраните
доказателства установяват, че непосредствено след инцидента ищцата е откарана с
линейка в МБАЛ-гр.Шумен. Твърди се, че след като била освободена от болницата,
с помощта на свои роднини, ищцата се е прибрала в гр.Варна и тъй като не се
почувствала добре, е постъпила в Спешно отделение на МБАЛ “Света Марина“
ЕАД-Варна с оплаквания за болки в главата, световъртеж, силно гадене, обща отпадналост,
болки в кръста, коремната област, дясното коляно и дясната подбедрица. Сочи се,
че след консулт с неврохирург, ищцата е приета за диагностично уточняване и
лечение на 27.12.2017г. в същото лечебно заведение. Сочи се, че след проведено
медикаментозно лечение, ищцата е била изписана на 29.12.2017г. с препоръки към
ОПЛ за проследяване, за което е съставена съответната епикриза. Сочи се, че с
оглед необходимостта от лечение на травмите, д-р П.Апостолова е предписала на
пострадалата домашно лечение за период от двадесет дни, считано от 08.01.2018г.
Сочи се още, че травмите на ищцата и причинно-следствената им връзка с
процесното ПТП, се установяват от прието по делото заключение на СМЕ, като
експертът е категоричен, че пострадала е пътувала с поставен обезопасителен
колан. Поддържа се, че от факта на неприемане от пострадалата на предписаните
ѝ медикаменти, не може да се извлече извод за това, че не е било налице
разстройство на нейната психика, което е констатирано при нейният преглед.
Поддържа се още, че според изложеното от в.л. в о.с.з. предписаните на
пострадалата медикаменти, са били твърде силни и тя правилно, е решила да не ги
приема. Сочи се, че от медицинската документация изходяща от психиатър, в
резултат от процесното ПТП, ищцата е изпитвала силни душевни болки, страдания и
неудобства, преживяла е силен стрес, страдала е от безсъние и е сънувала
кошмари, била е постоянно тревожна, страхувала се е да шофира и да се вози в
МПС. Твърди се, че описаното състояние има характеристиките на психотравма, както
и че правилен е извода на съдът за наличие на психическо разстройство у ищцата.
Оспорват се доводите на въззивника за недоказаност на претенцията, предвид
съдържанието на съставеният за процесният инцидент Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица. Сочи се, че съдържанието на протокола, отразява решението на
длъжностното лице, което го е издало, върху което ищцата не може да влияе. Сочи
се, че са налице многобройни, преки и косвени доказателства установяващи факта,
че ищцата е увредена при процесното ПТП. Сочи се още, че е напълно възможно
непосредствено, след инцидента едно лице да не изпитва силни болки или други
страдания, които обаче в последствие да се засилят и неговото състояние да се
влоши, което е и станало в настоящият случай. По отношение на размера на
присъденото обезщетение, се поддържа, че същия напълно отговаря на критериите
за справедливост визирани в чл.52 от ЗЗД, както и на съдебната практика при
аналогични травми, като се сочи такава. Поддържа се още, че атакуваното решение
е правилно и по отношение на уважените акцесорни искове. Претендират се
деловодни разноски.
От М.П.П.,
действаща чрез адв.П Р, със съдебен адрес:***, офис 2, е подадена частна жалба,
против постановеното от първоинстанционният съд Определение
№16479/11.12.2019г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на
ищцата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението, в
частта за присъдените в нейна полза разноски, като не увеличен размерът им,
чрез допълнително присъждане на сумата от 50лв.-държавна такса по уважения иск
за законна лихва и 300лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по иска за
законна лихва.
Поддържа се със
жалбата, че с исковата молба са предявени два обективно, кумулативно съединени
иска-за главница в размер на 3500лв., съставляваща застрахователно обезщетение
и за мораторна лихва за периода от 13.08.2018г. до 05.12.2018г. Сочи се, че за
предявените искове, е заплатена държавна такса в общ размер на 190лв., от които
140лв. по иска за главницата и 50лв. по иска за мораторна лихва. Поддържа се,
че с оглед уважаване в пълен размер на претенциите, съдът е следвало да възложи
в тежест на ответното дружество, да заплати разноските, представляващи внесена
от ищцата държавна такса по иска за лихви в размер на 50лв. На следващо място
се поддържа, че с оглед предявените две претенции и видно от представеният
договор за правна защита и съдействие, ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение за всеки от предявените искове, а именно 900лв. по иска за
главница и 300лв. по иска за законна лихва, или общо 1200лв. Сочи се, че със
съдебното решение ответното дружество, е осъдено да заплати на ищцата
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. при минимален хонорар в размер на
582лв., но липсва произнасяне по отношение на адвокатското възнаграждение в
размер на 300лв., което е дължимо по иска за лихва. Моли се за отмяна на
атакуваното определение и допълване решението в частта за разноските, чрез
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата допълнително 350лв.,
съставляващи разноски по уваженият иск за законна лихва, от които 50лв.-внесена
държавна такса и 300лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
частната жалба-“ЗАД “ОЗК Застраховане““ АД, поддържа становище за неоснователността
ѝ, тъй като в представеният от жалбоподателката-ищца списък по чл.80 от ГПК фигурира единствено заплатена и претендирана за възстановяване държавна
такса в размер на 140лв. Поддържа се, че съобразно т.11 от ТР №6/2012г. на ВКС,
ОСГТК претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция. На следващо място се сочи, че с решението си, съдът
се е произнесъл по своевременно направено от ответната страна възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатското възнаграждение в размер на
1200лв., като е редуцирал същото до размер от 800лв. Сочи се, че производството
е образувано по повод два съединени частични иска за главница и законна лихва,
увеличени по реда на чл.214 от ГПК, с обща стойност от 3600лв. Сочи се, че
съгласно чл.7, ал.2, т.2 и ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски хонорар по
делото възлиза на 582лв. Оспорват се доводите на жалбоподателката, че
адвокатското възнаграждение, следва да бъде изчислено за всеки иск поотделно.
Поддържа се, че дори и да се приеме, че адвокатско възнаграждение, се дължи за
всеки един от исковете, то за главния иск минималният хонорар възлиза на
475лв., а за иска за лихви на 300лв., поради което общата присъдена стойност от
800лв. не следва да бъде изменяна. С оглед изложеното, се моли се за оставяне
без уважение на депозираната от ищцата
частна жалба, като неоснователна.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата досежно въззивните си жалби.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби, са редовни и
отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.275 от ГПК, тъй като са подадени
в срок от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за
внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивната жалба на “ЗАД “ОЗК Застраховане““ АД, с ЕИК
*********, против Решение №4948/15.11.2019г. по гр.д.№18447/2018г. на РС Варна,
с което са уважени предявените от М.П.П., искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата
от 3500лв., представляваща частичен иск от 5000лв., съставляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП настъпило на
27.12.2017г. около 02.00 ч. по междуселищен път I-7, в посока от гр.Силистра
към гр.Шумен по вина на водача на л.а.“***“, с рег.***, застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба-06.12.2018г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 100лв.,
представляваща частичен иск от 160.04лв., съставляващи мораторна лихва за
периода от 13.08.2018г. до 05.12.2018г.
ПРИЕМА ЗА
разглеждане частната въззивна жалба на М.П.П., против Определение №16479 от
11.12.2019г. по гр.д.№18447/2018г. на РС Варна, в частта, с която е оставена
без уважение молбата ѝ с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение на горецитираното решение, в частта за присъдените в нейна полза
разноски, като не увеличен размерът им, чрез допълнително присъждане на сумата
от 350лв., представляващи разноски за уваженият иск за мораторна лихва, от
които 50лв.-внесена държавна такса и 300лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№663/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 18.03.2020г. от 14.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.