№ 275
гр. Велико Търново, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102090 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. А. Г. срещу Д. А. Д., която се
иска осъждането на ответницата за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени стрес и страх в
резултат от извършена на 21.11.2020 г. стрелба с газ-сигнален пистолет и заплашителен
знак с ръка и в резултат от отправени в периода от 21.11.2020 г. до 3.8.2021 г. обидни
думи и заплахи за живота на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното му изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на имот в с. В., махала Г., а ответницата е негов
съсед, живеещ в същото населено място. Заявява, че на 21.11.2020 г., докато той и жена
му стояли на северната тераса на къщата си, видели как ответницата стреля към тях с
ракети с двойно възпламеняване, които преминавайки над главите им, попаднали в
двора на къщата, като действията на ответницата били придружени с крещене и
отправяне на обидни думи към него. Сочи, че на същата дата ответницата, сочейки и
гледайки го, направила знак с ръка, означаващ обезглавяване, както и че в резултат на
действията й сигнализирал органите на реда, като на сигнала се отзовали служители на
РУ - Велико Търново, които съставили на ответницата протокол за предупреждение.
Отделно от горното, твърди, че в периода от 21.11.2020 г. до 3.8.2021 г., когато той и
жена му посещавали къщата си в с. В. и се засичали ответница последната често
упражнявала вербален тормоз над него, изразяващ се в отправяне на обидни думи и
заплахи за живота му. Заявява, че действията на ответницата са създали у него силен
1
стрес, уплаха, притеснение, страх за живота му и чувство, че не е в безопасност дори в
собствената си къща. Отделно от това, твърди, че ответницата го е унижила пред жена
му, от която изпитва срам, както и че самият той се чувства непълноценен човек, който
не може да защити нито себе си, нито жената, с която живее.
Ответницата оспорва предявения иск, като твърди, че нито едно от твърденията на
ищеца не отговаря на истината. Сочи, че е съсед на последния, но отрича, че на
21.11.2020 г. е стреляла в посока на неговия имот, както и че ракетите са минавали над
главите на ищеца и жена му, след което са попаднали в двора им. По този повод
заявява, че е изстреляна заря във въздуха по посока небето - на около 20 метра от
имота на ищеца, като нито тя, нито някой от гостите, които тогава са били в имота й, са
крещели и са отправяли обидни думи или са използвали знак с ръка, означаващ
обезглавяване. Заявява, че дошлите на място служители на РУ - Велико Търново не са
констатирали нарушения и не е съставен протокол за такива, включително протокол за
предупреждение на основание чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Отрича с някое свое действие да е
предизвикала у ищеца уплаха, притеснение, унижение, включително да е засягала
достойнството и честта му, а напротив – твърди, че ищецът е този, който се е отнасял
грубо и непочтено към нея, ограждайки целия си имот с камери, светкавици и лампи,
сочещи към нейния имот.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба и пледира за уважаване на предявения иск.
Процесуалният представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и
пледира за отхвърляне на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа страна:
За установяване на твърденията в исковата молба ищцата ангажира гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
В показанията си св. Д. Б. – жената, с която ищецът живее на съпружески начала,
заявява, че отношенията им с ответницата са започнали с конфликт, тъй като
последната имала много животни, които постоянно влизали в имота им. Твърди, че
преди две години на 21-ви ноември тя, ищецът и неговата сестра (св. Р. Л.) са били на
терасата на имота в с. В., когато са видели ответницата на пътя зад оградата с насочен
срещу тях пистолет. Сочи, че последната, викайки нещо на английски, е стреля около
5-6 пъти с двойно възпламенителни ракети, които са минали на около метър над
главите им. Заявява, че на пристигналите на място служители на МВР са обяснили
какво се е случило, но същите просто са направили забележка на ответницата. Твърди,
че на дата отпреди въпросния случая ответницата е направила към нея и към ищеца
знак с ръка за обезглавяване, а на друга дата е нарекла ищеца „глупав, прост човек“.
2
Сочи, че с ищеца се чувстват заплашени от действията на ответницата, както и унизени
от липсата на закрила от страна на МВР.
В показанията си св. Р. Л. – сестра на ищеца, заявява, че от брат си знае, че
отношенията на страните са започнали с конфликти, тъй като ответницата е пускала
животни в имота му в с. В.. Твърди, че е присъствала на случай, при който ответницата
е направила към ищеца и към неговата приятелка (св. Б.) жест с ръка за обезглавяване,
който жест тя изтълкувала като заплаха. Сочи, че ищецът й е споделил за стрелба в
една от вечерите, когато той и приятелката му са били на терасата в имота си, като
заявява, че самата тя не е присъствала на случката.
За опровергаване на твърденията в исковата молба ответницата също ангажира
гласни доказателства.
В показанията си св. П. Б. заявява, че преди около две години в деня на
християнското семейство няколко души, сред които и той, са били на събиране в
къщата на ответницата в махала Г.. Твърди, че всичко е било нормално и че е имало
заря, тъй като една от гостенките е гръмнала няколко пъти във въздуха с нещо като
сигнален пистолет.
В показанията си св. И. Б. заявява, че също е присъствала на сбирката в къщата на
ответницата в деня на християнското семейство преди около две години. Твърди, че
въпросната вечер в дома на Д. Д., освен нея, са били още мъж и жена, живущи в гр.
Казанлък, както и св. П. Б. и съпругата му. Сочи, че при прибирането си към своя дом е
чула ракета, но не е обърнала внимание от коя посока идва същата.
По делото е изискана и представена преписка № 721/2021 г. на Районна
прокуратура – Велико Търново, в която обаче не се съдържат дА.и, които да изясняват
спора от фактическа страна.
Съдът, при така установените фактически обстоятелства, прави следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД.
За основателността на предявената претенция ищецът следваше да ангажира
доказателства относно предвидения в закона фактически състав на непозволеното
увреждане – твърдяните деяния на ответницата, тяхната противо-правност,
причинените неимуществени вреди, причинната връзка между вредите и деянията на
ответницата, както и интензитета на сочените вреди, а именно – че в резултат от
стрелба с ракети с двойно възпламеняване, заплашителен знак с ръка и упражняван
вербален тормоз, изразяващ се в отправяне на обидни думи и заплахи за живота му
през процесния период от време, у него са се породили силен стрес, уплаха,
притеснение, страх за живота, чувство, че не е в безопасност, чувство на унижение и
безпомощност.
3
Според съда в производството не беше установено по изискуемия начин, а именно
– пълно и главно, извършването на сочените в исковата молба деяния от страна на
ответницата. В тази насока на практика бяха ангажирани единствено показанията на
св. Д. Б. – жената, с която ищецът живее на съпружески начала, и тези на св. Р. Л. –
сестрата на ищеца. Както вече беше посочено, в показанията си св. Б. заявява, че преди
две години на 21-ви ноември тя, ищецът и св. Л. са били на терасата на имота в с. В.,
когато са видели ответницата на пътя зад оградата с насочен срещу тях пистолет, като
последната викайки нещо на английски е стреля около 5-6 пъти с двойно
възпламенителни ракети, които са минали на около метър над главите им. Така
изложеното от св. Б. обаче не кореспондира с показанията на св. Л., която отрича да е
била в имота в с. В. на посочената дата и на свой ред заявява, че въпросните събития са
й били преразказани от ищеца. От друга страна, показанията на св. Б. противоречат на
тези на св. Б., който заявява, че стрелба действително е имало, но същата е била
възпроизведена от гостенка на ответницата и то не по посока имота на ищеца, а по
посока на дерето. На свой ред, възприятието на св. Б., че газ-сигналното оръжие е било
насочено към нея и ищеца очевидно е субективно такова и от същото не може да се
достигне до извод, още по-малко до категоричен такъв, че ответницата е целяла да
нарани или да заплаши нея, ищеца или когото и да било. Предвид на посоченото, съдът
приема, че като дадени от лице, което е заинтересовано от изхода на делото в полза на
ищеца, показанията на св. Б. не следва да се кредитират в съответните им части.
По повод сочения в исковата молба жест с ръка следва да се има в предвид, че
претенцията на ищеца почива единствено на субективното тълкуване на последния, на
жената, с която същият живее на съпружески начала, и на сестра му за това какво
означава въпросният жест, който според техните възприятия олицетворява заплаха към
личността на Л. Г.. Дали обаче ответницата действително е целяла и реално е
отправила заплаха към личността на ищеца по делото не беше установено по
категоричен начин, още повече, че в показанията на двете ангажирани свидетелки не се
съдържат дА.и, че при направата на въпросния знак ответницата е отправила някакви
заканителни думи. Дори напротив, самата св. Б. заявява в показанията си, че не й е
станало ясно към кого точно е отправен знакът - дали към ищеца, или към нея.
По делото не се установява и отправянето в периода от 21.11.2020 г. до 3.8.2021 г.
на обидни думи и заплахи за живота на ищеца от страна на ответницата, като
единствените дА.и в тази насока се съдържат в показанията на св. Б., която заявява, че
в един от случаите, когато с ищеца са си тръгвали от имота в с. В., ответницата го е
нарекла „глупав, прост човек“. Кога обаче са изречени въпросите думи и дали това е
станало в периода от 21.11.2020 г. до 3.8.2021 г. остана неизяснено.
С оглед на горното, съдът намира, че претенцията на ищеца се явява недоказана и
като такава същата следва да бъде отхвърлена.
4
По разноските.
Предвид изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответницата сумата от
830.00 лева за направените от последната разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. А. Г., ЕГН ********** за осъждането на Д. А. Д., родена
на 16.4.1958 г., ЛНЧ **********, с паспорт № ********* за сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени стрес и страх в резултат от извършена на 21.11.2020 г. стрелба с газ-
сигнален пистолет и заплашителен знак с ръка и в резултат от отправени в периода от
21.11.2020 г. до 3.8.2021 г. обидни думи и заплахи за живота на ищеца.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. А. Д., родена на 16.4.1958 г.,
ЛНЧ **********, с паспорт № ********* сумата от 830.00 (осемстотин и тридесет)
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5