№ 27023
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20251110106386 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 36679/03.02.2025 г. на „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
М.Н.Ж. за следните вземания: 1./ сумата в размер на 1000 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит,
ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението до изплащане
на вземането, 2./ сумата в размер на 329.68 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение; 3./ сумата в размер на 185.69 лева,
представляваща лихва за забава от датата на забавата до обявяване на
предсрочната изискуемост; 4/ сумата в размер на 52.92лева – лихва за забава
от датата на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението в съда; 5./
сумата в размер на 450 лева – неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“; 6./ сумата в размер на 750 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 7./ суми в размер на 30 лева и
400 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането; както и държавна такса в размер на 54.37 лева, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лева и 80 лева – разходи за подготовка на
документи.
Съдът намира, че по отношение на вземанията за главница, мораторна
лихва и договорно възнаграждение, заявлението е основателно, поради което
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
В останалата му част, по отношение на претенцията за неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; както и за претендираните
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, и такси за
подготовка на документи /включени в искането за присъждане на разноски/,
заявлението следва да бъде отхвърлено по следните съображения:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при
действието на специалните правила на Закона за потребителския кредит
1
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно правните норми на чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Съдът намира, че заявените вземания за незаплатени такси „Фаст“ и
„Флекси“, както и за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
освен разкриващи характеристики и на неравноправност, се основават на
договорни клаузи, влизащи в противоречие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като
съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Съгласно посоченото в т. 12 от заявлението, наименувана
„Обстоятелства, от които произтича вземането“, такса „Фаст“ е дължима за
получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на
потребителски кредит и изплащане на потребителски кредит преди клиентите,
които не са закупили допълнителна услуга „Фаст“, а такса „Флекси“
предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени
в уговорения погасителен план за целия срок на договора.
С оглед така посоченото съдържание на услугите „Фаст“ и „Флекси“, те
се явяват свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
събирането на такси за тях е забранено с оглед императивната норма на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Допълнително следва да се посочи, че в разглеждания случай
обосновано може да се допусне, че посочените допълнителни услуги целят
единствено да доведат до значително увеличаване на цената на кредита – на
възнаграждението на кредитодателя, прикривайки го под формата на т. нар.
„допълнителни услуги“.
От съдържанието на клаузите за допълнителните услуги е видно, че
всички включени в него „услуги” са средство за съществено увеличаване на
цената на кредитирането, като по същество предлагането им като предимство
от кредитодателя води по скрит за потребителя начин до увеличаване размера
на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната, предвидена в
чл.19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този нормативен акт, е нищожна. Тоест с тези клаузи се цели именно
заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.
2
Относно заявената такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането съдът намира, че същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК,
според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото
обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва.
Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още
едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като
срещу заявената такса не се дължи никакво поведение, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за „такса“, защото същата
не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Ето защо, посочената клауза е в нарушения на императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Предвид изложеното, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, при определяне
на отговорността за разноски, съдът следва да съобрази съотношението между
уважена и отхвърлена част на заявлението, като отхвърли искането за
държавна такса за сумата над 26.66 лева и за юрисконсултско възнаграждение
за сумата над 49 лева /при общ размер на възнаграждението, определен от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 100 лева/. Искането присъждане
на разноски за подготовка на документи за подаване на заявление по чл. 410
ГПК в размер на 80 лева, се явява изцяло недоказно, поради което подлежи на
отхвърляне, съгласно задължителните указания в тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 36679/03.02.2025г. на „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
М.Н.Ж., в ЧАСТТА за сумите от: 450 лева – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“; 750 лева – неплатено възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“; 30 лева и 400 лева – неплатени такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането, както и за разликата над 26.66 лева
до претендираните 54.37 лева - държавна такса, за разликата над 49 лева до
определените от съда 100 лева - юрисконсултско възнаграждение и за сумата
от 80 лева – разходи за подготовка на документи.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4