РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладва*** от съдията гр.дело № 4008 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
след***:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от И.Й.Г.
ЕГН **********, понастоящем в ***в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание
чл. 2“б“, ал.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника Софийски градски съд да заплати на ищеца обща сума от 15000.00 лв, от които: сумата от
3000 лв., представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат
от забавено правосъдие по гр.д.№217 по описа за 2014 г. на СГС от 1 година и 6
месеца, изразяващи се в преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния,
довели до влошаване на здравослов*** му състоянието и лечението на заболяването
му ***, наложило преминаване от ***към ***лечение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончател*** й
заплащане; сумата от 3000 лв., представляваща претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат от забавено правосъдие по гр.д. №222 по описа за 2014 г. на
СГС от 1 година и 9 месеца, изразяващи се в преживян от него стрес, психически
тормоз, безсъния, довели до влошаване на здравослов*** му състоянието и
лечението на заболяването му ***, наложило преминаване от ***към ***лечение,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на
делото до окончател*** й заплащане; сумата от 3000 лв., представляваща
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от забавено правосъдие по
гр.д. №219 по описа за 2014 г. на СГС- от 1 година и 9 месеца, изразяващи се в
преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на
здравослов*** му състоянието и лечението на заболяването му ***, наложило
преминаване от ***към ***лечение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото до окончател*** й заплащане; сумата от
3000 лв., представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат
от забавено правосъдие по гр.д. №10193 по описа за 2014 г. на СГС от 2 година и
11 месеца, изразяващи се в преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния,
довели до влошаване на здравослов*** му състоянието и лечението на заболяването
му ***, наложило преминаване от ***към ***лечение, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на завеждане на делото до окончател*** й
заплащане; сумата от 3000 лв . представляваща претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат за забавено правосъдие по гр.д. №2274 по описа
за 2015 г. на СГС от 1 година, изразяващи се в преживян от него стрес,
психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на здравослов*** му
състоянието и лечението на заболяването му ***, наложило преминаване от ***към ***лечение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото до окончател*** й заплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че с жалби до
административния ръководител на СГС и до зам. административния ръководител е обръщал внимание за забавата и
бездействието. Сочи, че от справка в деловодните системи на съда е добил
представа за „произволите, забавата и действието на СГС“. Излага, че от 2013 г.
до 26.06.2017 г. СГС не се е произнасял по образуваните граждански дела.
Твърди, че вследствие на това е настъпила промяна във здравето му, изразяващо
се във влошаване на ****** му заболяване. Сочи, че вредите са настъпили през
април месец 2015 г. и продължават и до настоящия момент. Излага, че същите се
състоят в убождания по четири пъти на ден за поставяне на ***, което
представлявало психически стрес и физически дискомфорт. Описва подробно № на
изходяща кореспонденция от него до ответника, поради факта, че не пазел копия
от исковите си молби. Твърди, че е лишен от право на справедлив съдебен процес
по пет дела, а именно: по гр.д. № 217/2014 г., което е образувано на 08.01.2014
г. и след назначаване на 6-ма процесуални представители е прекратено на
20.07.2015 г. ; по гр.д. №222/2014 г. – образувано на 08.01.2014 г. е
прекратено на 27.05.2015 г., без по него да се извършват съдопроизводствени
действия; 219/2014 г. – образувано на 08.01.2014 г., прекратено и изпратено на
Административен съд София – град без съдопроизводствени действия; гр.д.
№10193/2014 г., образувано на 11.07.2014 г., насрочено за разглеждане на
26.05.2016 г., отложено за 19.01.2017 г. и впоследствие делото е прекратено,
което действие на съда се обжалва; гр.д. №2274/2015 г., образувано на
19.02.2015 г., което без разглеждане и назначен процесуален представител е
изпратено на ОС Ловеч. Поради изложе*** моли съда да уважи предявения от него
иск.
В проведе*** по делото открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че
безспорно е установено, че ищецът е претърпял
претендираните вреди, доколкото съдът е действал в срокове, които трудно
могат да бъдат определени като разумни.
Излага, че е налице недооценяване и пренебрегване от страна на съда на
очевидната липса на правни познания на ищеца, което само по себе си е
предпоставки за невъзможност той да разбере и изпълни дадените многобройни
указания от съда. Сочи, че даваните указания на ищеца са правени формално,
неясни и до голяма степен неразбираеми за лице без юридическо образование и с
тези си действия вместо да улеснят Г., се стигнало до състояние на невъзможност
да се ориентира правилно в правната материя и да преведе исковите си молби в
съответствие с изискванията на закона. Твърди, че в този смисъл е налице
класически пример на отказ от правосъдие при формално спазване на предвидените
в закона процесуални правила. Излага, че в два от случаите съдът след
многократни указания е установил, че делото не му е подсъдно, което е довело до
необосновано забавяне на разглеждане на делото пред надлежния съд. По отношение
на натовареността на ответника сочи, че държавата е длъжна да организира така
съдебната си система, че да гарантира приключването на делата в разумен срок.
Сочи, че дори да се вземе предвид натовареността на съдиите в СГС, е очевидно,
че не са предприети ефективни мерки свързани с разрешаване на проблемите на
ответника свързани с преодоляване забавянето на разглеждането на делата извън
рамките на разумния срок. Поради изложе*** моли съда да уважи иска.
В проведе*** по делото открито съдебно заседание, ищецът
поддържа каза*** от процесуалния представител. Твърди, че е налице не само
забава по процесните дела, но и е налице отказ от правосъдие, тъй като по
гр.д.217/2014 г. са били назначени 6 процесуални представители, които са
отказали да го представляват. Сочи, че въпреки искането му определен съдия не
се е отвел при разглеждане на делото. Сочи и, че по друго дело без да посочва
кое, са се разменяли книжа в продължение на 2 години и 4 месеца. Счита, че е
налице причинно-следствена връзка между причинените му вреди и влошаване на
здравослов*** му състояние. Моли съда да уважи предявения иск.
В нарочна писмена защита процесуалният представител на
ищеца моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Сочи, че по делото се е доказало, че ищецът е претърпял претендираните от него
вреди в резултат на неправомерните действия на ответника. Твърди, че в настоящият
случай съдът е действал в срокове, които трудно могат да бъдат определени като
разумни. Излага, че е налице недооценяване и пренебрегване от страна на съда на
очевидната липса на правни познания на ищеца, което само по себе си е
предпоставки за невъзможност той да разбере и изпълни дадените многобройни
указания от съда. Сочи, че даваните указания на ищеца са правени формално,
неясни и до голяма степен неразбираеми за лице без юридическо образование и с
тези си действия вместо да улеснят Г., се стигнало до състояние на невъзможност
да се ориентира правилно в правната материя и да преведе исковите си молби в
съответствие с изискванията на закона. Твърди, че в този смисъл е налице
класически пример на отказ от правосъдие при формално спазване на предвидените
в закона процесуални правила. Излага, че в два от случаите съдът след
многократни указания е установил, че делото не му е подсъдно, което е довело до
необосновано забавяне на разглеждане на делото пред надлежния съд. По отношение
на натовареността на ответника сочи, че държавата е длъжна да организира така
съдебната си система, че да гарантира приключването на делата в разумен срок.
Сочи, че дори да се вземе предвид натовареността на съдиите в СГС, е очевидно,
че не са предприети ефективни мерки свързани с разрешаване на проблемите на
ответника свързани с преодоляване забавянето на разглеждането на делата извън
рамките на разумния срок. Подробно описва движението на процесните дела. С
оглед на изложе*** счита, че е доказано значително забавяне при разглеждането
на цитираните дела. Твърди, че са налице и останалите елементи на фактическия
състав на деликта, а именно: настъпването на вредни последици за ищеца и
наличие на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и извършените от
ответника действия/бездействия. Излага, че в резултат на това нарушение е
налице отказ от правосъдие, което за ищеца представлява непозволено увреждане
изразяващо се във влошено здравословно състояние – преживян стрес, психически
тормоз, безсъние, които са довели до влошаване на здравослов*** му състояние и
преминаването от ***към **** лечение. Твърди, че тези обстоятелства се доказват
от разпитания по делото свидетел Х., който има преки и непосредствени
впечатления от причинените на ищеца вредни последици. Сочи, че тези
обстоятелства обуславят причинна връзка между претърпените вреди и съответните
виновни действия, които ищецът твърди, че са налице. Моли съда да некредитира
представе*** по делото заключение по СМЕ, тъй като ищецът не е прегледан, а ВЛ
няма специалност „***“, поради което и непритежава нужните задълбочени знания
за лечение на заболяването ***, за да отговори компетентно на поставените
задачи. Поради изложе*** моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че предвид твърденията на
ищеца и представените доказателства предявените искове за обезщетение на
неимуществени вреди, причинени в резултат от забаве*** разглеждане на гр.д. №
217/2014 г. и гр.д. № 222/2014 г. по описа на СГС за недопустими с оглед
неспазването на изискването за изчерпване на административната процедура за
обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от Закона за
съдебната власт, заложено в правилото на чл.8, ал.2 ЗОДОВ. Излага, че посочените от ищеца две дела са
приключили с влезли в сила съдебни актове, поради което същият е следвало да
представи доказателства за сезирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет,
съответно за проведено административно производство, по което да е отказано
изплащането на обезщетение или ищецът да е отказал сключването на споразумение.
Счита, че с оглед на непредставяне на съответните доказателства исковите
претенции следва да се оставят без разглеждане. Сочи и, че към настоящия момент
е невъзможно да се установи спазването на процедурата, включително с оглед
срока, определен в чл. 60д ЗСВ. По отношение на основателността на исковите
претенции по останалите дела навежда доводи, че ищецът не е претърпял
претендираните в исковата молба вреди в резултат от неправомерни действия на
Софийски градски съд. Твърди, че в настоящия случай обективен и съществен
критерий е дали е нарушено правото за разглеждане на делото в разумен срок или
не е нарушено е работено ли е по него постоянно, ритмично и без особени
прекъсвания и забавяния. Сочи, че при извършване на преценка за разумност на
релевирания период съдът следва да приложи три критерия: фактическа и правна
сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия
носител на правото. Сочи, че според ЕСПЧ
предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за
които са отговорни държавните органи. Твърди, че в настоящия случай, всички
предприети от ответника действия в хода на производството по процесните дела са
единствено с цел да се постигне пълна защита на правата на ищеца. Сочи, че по
всяко едно от производствата съдът е действал във възможно най-кратки срокове,
като се има предвид и неговата общоизвестна и служебно известна на съда натовареност,
както и на конкретния съдебен състав, водеща до едновремен*** разглеждане на
множество различни казуси, всеки от които със същия материален и емоционален
заряд, същото правно и обществено значение, поради което и нито един от тях не
можел да бъде пренебрегван за сметка на друг. Сочи, че с оглед на изложе*** и
предвид конкрет*** поведение на ищеца, което водило само по себе си до
фактическа сложност на делата, последните били разглеждани ритмично и нито едно
от тях не е било пренебрегнато. Излага, че съставите на СГС са се опитвали по
всички възможни и законосъобразни методи да осигурят на ищеца възможност да
получи достъп до правосъдие, като са му давали редица указания, назначавали са
особени представители и прочие, но въпреки всички усилия на съда ищецът така и
не е успявал да се ориентира правилно в правната материя и да приведе исковите
си молби в изискуемия от ГПК вид, което е водило до прекратяване на
производството по делата. Сочи, че в два
от случаите съдът след многократни указания до ищеца все пак е успял да
достигне до изясняване на исковата претенция, но е установил, че делото не му е
подсъдно и съответно го е препратил на компетентния съд, което е негово
задължение по закон. Излага, че с оглед
натовареността на СГС и практиката на Европейският съд в тази насока държавата
може да се освободи от отговорност при неизпълнение на посочените задължения,
когато се установи, че тя полага усилия да превъзмогне проблема с
пренатовареността на отделните съдилища. В тази връзка навежда доводи относно
високата натовареност на ответника, както и за предприетата от ВСС политика за
преодоляване на натовареността в отделните съдилища. Твърди, че дори съдът да
приеме, че е налице забавяне извън рамките на разумния срок при разглеждането
на някое от процесиите дела, държавата следва да бъде освободена от
отговорност, тъй като е идентифицирала своевременно проблема в съдебната
система, изразяващ се в претовареност на някои от съдилищата и е взела ефикасни
мерки за неговото разрешаване. По
отношение на конкретните дела, изразява след*** становище: 1. По Гр.д. №
222/2014 г. по описа на СГС –е образувано по искова молба на И.Й.Г. на
08.01.2014 г., като молбата била оставена без движение с разпореждане от
13.01.2014 г., с дадени указания за поправка на нередовност. Сочи, че на
29.01.2014 г. по делото е постъпила молба от ищеца с цел поправка на
нередовността на исковата молба, а на 31.01.2014 г. съдът е отказал да му
предостави правна помощ. Излага, че на 24.02.2014 г. са дадени указания към И.Г.
да уточни обжалва ли определението за отказ да му се предостави правна помощ,
като след потвърдителен отговор, с разпореждане от 15.04.2014 г. съдът е
установил нередовност на подадената частна жалба и съответно е дал указания за
поправянето и, като след изпълнението на дадените указания делото е изпратено
за разглеждане от Софийски апелативен съд, който е потвърдил отказа на ответника. Твърди се,
че с определение от 15.04.2014 г. СГС е освободил ищеца И.Г. от задължението да
заплаща държавна такса и разноски за разглеждане на иска му, а с разпореждане
от 09.05.2014 г. е продължил срока му за поправка на нередовността на исковата
молба, като на 23.07.2014 г. СГС е изпратил на ищеца ново съобщение, с което му
е напомнил, че разполага с последна възможност да поправи нередовностите,
допуснати в исковата молба, като му е
указал последствията от неизпълнението. Сочи, че в отговор на 08.08.2014 г. е
постъпила молба, като в закрито заседание на 12.08.2014 г. съдът е приел, че
разпореждането за поправка на нередовност не е изпълнено и е прекратил
производството по делото и върнал исковата молба. Сочи че, на 29.08.2014 г. по
делото е постъпило частна жалба срещу прекратител*** определение, която е
уважена с определение от 03.11.2014 г. от Софийски апелативен съд и делото е
върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия с указания на ищеца.
Твърди се, че СГС е изпратил на ищеца разпореждане от 14.11.2014 г. за поправка
на нередовност в исковата молба, като в последствие били налице отводи на съдии
- първо заради изявление на ищеца, че съдията (съдия К.докладчик по делото до
този момент) по делото имал лично отношение и го подвеждал, а след това, защото
следващия състав на съда е приел, че е налице основание за нарушаване на
неговата безпристрастност. Излага, че отводите са, били както следва:
03.12.2014 г.- първи отвод, 04.12.2014 г. преразпределение, 26.01.2015 г. втори
отвод и преразпределение на 27.01.2015 г. Твърди, че определеният нов съдия
докладчик по делото с разпореждане от 27.03.2015 г. е прекратил производството по отношение на ответника
СБАЛЛС- София, а с определение от 21.05.2015 г. и срещу Следствения арест,
срещу което е била депозирана жалба от ищеца, оставена без уважение и впоследствие
на 16.05.2016 г. делото било върнато на СГС. Навежда доводи, че не е налице забавяне на делото извън разумния
срок. Сочи, че всички предприети от съда действия били единствено и само с цел
да се даде възможност на ищеца да изясни исковата си претенция и съответно да
получи защита на правата си, като въпреки многобройните възможности, които са
му дадени, той така и не съумял да приведе исковата молба в редовен вид, което
от своя страна е станало и причина за прекратяване на производството. Твърди, че продължителността на
производството е предопределена от поведението на самия ищец, който сам не е
имал яснота каква защита и от какво търси от съда, предвид което последният е
бил принуден да изпраща редица указания до него, с цел да му предостави достъп
до правосъдие. Сочи и, че ищецът неоснователно е обжалвал актовете на съда,
което от своя страна също е довело до увеличаване на срока, в който
производството е висящо. Прави извод, че
производството по делото е продължило изцяло в разумните срокове с оглед
неговата конкретика и сложността, която идвала от невъзможността на ищеца да се
ориентира в правната материя, особено като се имало предвид и натовареността на
СГС.; 2. По гр.д. №217/2014 г. сочи, че
същото е образувано на 08.01.2014 г., а на 10.01.2014 г. исковата молба е
оставена без движение поради нередовност, като са дадени указания и във връзка
с направе*** искане за предоставяне на правна помощ. Твърди се, че на
17.02.2014 г. съдът е изискал от затвора в гр. Ловеч да му се предоставят
сочени от ищеца медицински документи, които са представени до края на февруари
месец, като с определение от 12.03.2014 г. ищецът е освободен от задължението
за заплащане на държавна такса, а с друго определение от същата дата му е
предоставена правна помощ и е изпратено писмо до САК за определяне на адвокат
за особен представител, но с молба от 14.07.2014 г. определеният и назначен
адвокат е направил искане да бъде заменен, тъй като намирал исковата молба за
неоснователна и съответно нямал как да осъществи адекватна защита на ищеца.
излага се, че последвала размяна на книжа и писма между СГС и САК, с който са
определяни и назначавани още четири адвоката за особени представители, като
всеки от тях представял по делото молби да бъде заменен, тъй като не можел да
осъществи контакт с ищеца в мястото за лишаване от свобода и не можел да
осъществи защитата му. Сочи, че по
отношение на втория определен особен представител пък било наложено
дисциплинарно наказание, което не му позволявало да реализира защитата на
ищеца. Твърди, че размяната на книжа между САК и ответника продължила до
19.06.2015 г., въпреки че съдът е указал
на Председателя на САК да определи такъв адвокат, който да може да осъществи
контакт с подзащитния му и да се реализира предоставената правна помощ. Сочи,
че на 19.06.2015 г. е бил назначен особен представител на ищеца, който
представил пред съда допълнителна молба уточнение на исковата молба, след като
успял да проведе разговор с ищеца по телефона.
Твърди, че въпреки подадената на 08.07.2015 г. молба, исковата молба
останала нередовна, тъй като защитникът не получил необходимата информация от
ищеца и съответно исковата молба била върната с определение от 16.07.2015 г.,
потвърдено на три инстанции. С оглед на
изложе*** счита, че от страна на СГС не е налице забава при разглеждането на
делото, тъй като всички действия, които са извършени от състава на съда са
изцяло с цел да се защити интереса на ищеца, като му се осигури компетентна и
обективна правна помощ. Сочи, че съдът
не следва да носи отговорност за стоящи извън неговата власт факти, като
няколкократния отказ на процесуалните представители да осъществят защита на
ищеца поради невъзможност да се свържат със същия или поради лич*** им
становище за неоснователност на претенцията му.
Твърди, че съдът е направил всичко възможно да ангажира адвокат, който
да осъществи предоставената на ищеца правна помощ и именно трудния достъп до
ищеца и неговата невъзможност да се ориентира правилно в правната материя,
както и да се свърже с назначените му особени представители е довело до
увеличаване на продължителността на производството. Излага, че отново следва да
се има предвид, че с оглед на
натовареността на ответника СГС, както и предвид собстве*** поведение на ищеца,
не е налице продължаване на процеса извън разумния срок; 3. Гр.д. № 219/2014 г.
сочи, че същото е образувано на 08.01.2014 г. и исковата молба е оставена без
движение с разпореждане от 05.02.2014 г., като са дадени указания са
представяне на декларация по чл. 83, ал.2 ГПК с оглед искането за освобождаване
от държавна такса. Твърди се, че разпореждането е изпълнено, но към
декларацията не били представени доказателства за наведените твърдения, предвид
което отново исковата молба е оставена без движение с разпореждане от
31.03.2014 г. за представяне на доказателства. Сочи се, че след изпълнение на
указанията на 06.06.2014 г. ищецът бил
освободен от заплащането на държавна такса. Навежда доводи, че исковата молба
била оставена отново без движение с разпореждане от 06.06.2014 г., поради
нередовност, като в дадения срок на 30.06.2014 г. е постъпила молба за
предоставяне на правна помощ, която е уважена с определение от 08.08.2014 г. и на 06.10.2014 г. след разменена
кореспонденция със САК е назначен особен представител. Излага, че последвали
две молби уточнения от особения представител с дата от 28.10.2014 г., като с разпореждане на съда от
05.11.2014 г., исковата молба отново била оставена без движение за поправка на
нередовност в нея. Твърди се, че на
17.02.2015 г. е направен отвод на съдебния състав и делото е изпратено за ново
разпределение на 19.02.2015 г., като с определение от 04.03.2015 г. новият
състав на съда е върнал исковата молба и частично е прекратил производството по делото. Сочи, че ищецът е обжалвал определението на
съда, но тъй като жалбата била нередовна с разпореждане от 20.04.2015 г. същата
била оставена без движение и след изпълнени от ищеца указания е изпратена на
САС с писмо от 29.04.2015 г„ който е потвърдил прекратител*** определение. Сочи
се, че междувременно, с разпореждане от 04.03.2015 г. е изпратен препис от
исковата молба на ответника, срещу който делото продължило, като след преценка
на отговора и представените по делото твърдения на ищеца, съдът е приел, че
делото е подсъдно на Административен съд София, прекратил го е на 28.10.2015 г.
и го е изпратил по компетентност. Излага, че от изложе*** е видно, че конкретно
по това дело не е налице разглеждане извън рамките на разумния срок, като
всички действия от страна на съда са в строго изпълнение на закона и с цел
защита правата на ищеца. Твърди, че по делото е работено ритмично, на ищеца са
давани редица указания, за да може да се ориентира в правната материя и да
получи защита на правата си. Сочи, че
дори и да се приеме, че е налице някакво забавяне, каквото счита, че не е
налице, то приема, че същото е предизвикано единствено от собстве*** поведение
на ищеца, който така и не е съумял да организира защитата си.; 4. По Гр.д. №
10193/14 г. сочи, че е образувано на 11.07.2014 г. и исковата молба е оставена
без движение с разпореждане от 15.07.2014 г. с указание за поправка на
нередовност на същата. Излага, че на 31.07.2014 г. ищецът е
представил молба в изпълнение на указанията, с която обаче не е успял да
поправи съществуващата нередовност, което е наложило с разпореждане от
03.09.2014 г. съдът отново да му даде указания за поправка на нередовност. Твърди, че на 16.09.2014 г. е постъпила
уточняваща молба от ищеца, но не била представена правилно попълнена
декларацията по чл. 83, ал.2 ГПК, предвид на което с разпореждане от 21.10.2014
г. отново са дадени указания.сочи, че на 04.11.2014 г. е постъпила редовно
попълнена декларация и с разпореждане от 17.11.2014 г. ищецът е освободен от
задължението за заплащане на държавна такса, като на същата дата са дадени
отново указания на Г. за отстраняване на нередовност на исковата молба, а с
определение от 03.12.2014 г. съдия К.се отвел от разглеждане на делото. Излага, че делото било преразпределено в
най-кратък срок и съдия Г. И. е предоставил правна помощ на ищеца с определение
от 09.12.2014 г., като на 16.12.2014 г. са дадени указания до назначения особен
представител да поправи нередовностите на исковата молба, а след постъпила от
негова страна молба уточнение на 19.02.2015 г.съдията -докладчик е изпратил
препис от исковата молба на ответника. Твърди се, че на 18.03.2015 г. е
постъпил отговор на исковата молба, което е довело отново до даване на указания
за поправка на нередовност на исковата молба със специални разпореждания до
назначения особен представител. Сочи се, че с молба от 21.04.2015 г. ищецът е
инициирал производство по чл. 255 ГПК като делото е изпратено по този повод на
САС на 30.06.2015 г., като след връщането му с разпореждане от 18.08.2015 г.
съдът е изпратил писмо до САК да определи друг особен представител на ищеца.
излага, че на 12.10.2015 г. е постъпила уточняваща молба от особения
представител, което е довело до даване на нови указания до него да приведе
исковата молба във вид, отговарящ на чл. 127, ал.1 ПК., като на 17.11.2015 г. е
постъпило изпълнение на дадените указания и на 19.11.2015 г. е изпратен препис
на ответника. Твърди, че с определение от 04.12.2015 г. делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 26.05.2016 г., което заседание е
отложено за събиране на доказателства по искане на ищцовата страна и
пренасрочено за 19.01.2017 г., като междувременно ищецът е подал молба от
06.06.2016 г., от която е изпратен препис на ответника за становище. Сочи, че заседанието отново е отложено по
причини, дължащи се на ищцовото поведение, като с определение от 29.06.2017 г.
делото е прекратено, тъй като ищецът не успял да приведе претенцията си във
вид, който отговоря на изискванията за редовност. Сочи, че срещу прекратител***
определение е постъпила жалба на 21.07.2017 г., която е администрирана до
14.09.2017 г. и изпратена на САС за разглеждане; 5. По Гр.д. № 2274/15 г. сочи,
че същото е образувано на 19.02.2015 г. и на 26.02.2015 г. е оставено без
движение, като са дадени указания, но отново се наложило исковата молба да се
остави без движение, както на 02.04.2015 г., така и на 21.05.2015 г., като след
изясняване на волята на ищеца на 30.06.2015 г. е предоставена правна помощ и
отново производството е оставено без движение с разпореждане от 19.08.2015
г. Твърди се, че същото се е случило и
на 01.10.2015 г. и на 20.10.2015 г., когато е изпратен препис от исковата молба
на ответната страна. Излага, че с определение от 18.12.2015 г. делото е
изпратено по компетентност на Окръжен съд гр. Ловеч, а постъпила междувременно
жалба е изпратена на СРС. Сочи, че по хода на посочените две дела е видно, че
по отношение на нито едно от тях не е налице забавяне на производството извън
разумните срокове, като продължителността им се дължала единствено и само на
поведението на ищеца и дадената му възможност да защити правата си по най-
адекватен начин. Излага, че при условие, че съдът приеме, че е налице забавяне
при разглеждане на някое от делата от страна на ответника СГС, твърди, че не са доказани и останалите
елементи от фактическия състав на деликта, а именно: настъпването на вреди и
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и извършените от
ответника действия, тъй като не са ангажирани доказателства относно
емоционалния и психически товар на всяко едно от делата за живота и вътрешния
свят на ищеца, предвид което не можело да се установи конкретната
причинно-следствена връзка между твърдените вреди и евентуално забавяне по
някое от делата. Сочи, че липсва обосновка за конкретна причинно -следствена
връзка между конкретно дело и конкретна вреда, като сочи, че ищецът водил
значително количество дела в същия период, в когато са се водили и процесиите
дела, като те имали същата стойност от гледна точка на защитаваните интереси
както спорните по настоящето дело, предвид което прави извод, че твърдените с
исковата молба вреди са резултат и от тях, а не са само във връзка с процесните
дела. Навежда доводи и, че ищецът е завел гражданско дело срещу Министерство на
правосъдието и Прокуратурата на Република България, в което са претендирани
същите вреди, посочени и в настоящата искова молба само че основанието, което
се твърди да ги е причинило било лошите условия, които е принуден да търпи в
местата за лишаване от свобода и ареста. Излага, че по посоче*** дело отново се
твърди причинен стрес и влошаване на здравослов*** състояние на ищеца,
съответно довело до необходимостта да използва *** за лечението си, но този път
този състоянията би причинени от условията за живот в затвора. Прави извод, че
ищецът се домогва да получава постоянно финансови суми от държавата под формата
на обезщетения, като за едни и същи вреди води редица дела, което според
ответника е недопустима злоупотреба с права, доколкото за едни и същи вреди
лицето може да получи обезщетение само един единствен път и целта му е да
репарира причинените вреди, а не да служи за неоснователно обогатяване, каквото
се опитва да постигне Г. с настоящата искова молба. Поради изложе*** счита, че не са налице
твърдените от ищеца неимуществени вреди или ако такива са налице, то твърди, че
те са в минимален размер, поради което държавата следва да се освободи от
отговорност като в такива случай съдът
следва да не присъжда или да присъди минимален размер на
обезщетението. Твърди, че ако все пак
счете, че е налице отговорност на СГС, че претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по всяка от претенциите е завишен, тъй
като не е съобразен с твърдените неимуществени вреди и с изискванията на
принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Поради изложе*** моли съда да
отхвърлите изцяло предявения срещу СГС иск за обезщетение на неимуществени
вреди по чл.2 б ЗОДОВ като недоказан и неоснователен и да му присъди разноски.
В проведе*** по делото о.с.з., ответникът не изпраща
представител. В нарочни писмени бележки постъпили в съда на 30.08.2018 г. моли
съда на отхвърли предявения иск на посочените в отговора основания, както и да
им присъди разноските. Твърди, че настъпването на твърдените от ищеца вреди,
както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и поведението на
състави на СГС, не са доказани по делото, включително и чрез разпита на
свидетеля и СМЕ. Сочи, че съобразно практиката на ЕСПЧ, обикновените вреди при
забавяне на производството се предполагат, което обаче представлява оборима
презумция, която е оборена от ответника по делото. Твърди, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът проявява трайно поведение на
водене на редица дела срещу държавата, в които претендира едни и същи вреди,
като резултат от различни дейности на държавни органи, включително СГС, като
така цели единствено неоснователно да се облагодетелства, а не да репарира
действително причинените вреди. Сочи, че изложе*** се потвърждава от разпита на
свидетеля, който сочи, че води множество дела без дори да знае за кои от тях се
води настоящето дело. Твърди, че свидетелят през цялото време излага
впечатленията си от реакциите на ищеца във връзка с постановени съдебни актове,
т.е. във връзка с резултат от водени дела, но в нито един момент не сочи какви
са били реакциите му по повод продължителността на делата, които води. Твърди,
че след умишлено насочване от страна на ищеца към свидетеля, същият реагирал
като е посочил, че е реагирал и по същия начин и при забавянето на
производствата. Прави извод, че ищецът не е преживял емоционални сътресения от
това как са водени делата му, а е бил недоволен и притеснен от резултатите по
тях. Евентуално дори съдът да приеме, че за ищеца са налице обичайните вреди,
то сочи, че в настоящият случай с оглед характеристиката на същия и трай*** му
поведение, вредите следва да се приемат като незначителни и съответно държавата
да се освободи от отговорност или да се присъдят вреди в минимален размер.
Твърди, че по делото не е доказано и наличието на вреди над обикновените, като
например твърдя*** влошаване на здравослов*** му състояние.
В проведе*** по делото о.с.з. контролиращата страна
РП-Плевен моли съда да отхвърли предявения иск. В нарочни писмени бележки сочи,
че по делото е доказано, че ищецът е търпял само нормални и презюмирани,
негативни преживявания /притеснение и безпокойство/, като ищецът не е доказал
преживяванията му да са по-големи от обичайните. Сочи, че по делото не е
доказана причинно-следствената връзка между твърдя*** забавено разглеждане на
делата и преминаване от ***към ***о-зависимо лечение на заболяването.
Евентуално дори съдът да приеме, че за ищеца са налице обичайните вреди, то
сочи, че в настоящият случай с оглед характеристиката на същия и трай*** му
поведение, вредите следва да се приемат като незначителни и съответно държавата
да се освободи от отговорност или да се присъдят вреди в минимален размер.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено след*** от фактическа
страна:
Видно е от приложе*** гр.д.222/2014 г. по описа на СГС,
че: делото е образувано на
08.01.2014 г. по повод на депозирана ИМ от ищеца по ЗОДОВ; с разпореждане от
13.01.2014 г. ИМ е оставена без движение и са дадени указания на ищеца за
отстраняване на нередовностите на същата; на 29.01.2014 г. е депозирана жалба
от И.Й., ведно с документи към нея; с определение от 31.01.2014 г. е отказано
предоставяне на правна помощ на ищеца; депозирано е „обяснение“ от ищеца във
връзка с отказа да се предостави правна помощ, като с разпореждане от
24.02.2014 г. са дадени указания на Г. да заяви дали обжалва постанове***
определение от 31.01.2014 г.; с разпореждане от 15.04.2014 г. ищецът е
освободен от задължението за внасяне на държавна такса в производството по
делото, но не и от разноски по същото; на 23.07.2014 г. е дадена последна
възможност на ищеца да отстрани нередовностите по ИМ указани му с разпореждане
от 13.01.2014 г.; в дадения от съда срок е постъпила декларация по чл.83 от ГПК
и заявление от ищеца, постъпили в съда на 08.08.2014 г.; с разпореждане от
12.08.2014 г. ИМ на ищеца е върната и производството по делото прекратено; с
разпореждане от 14.11.2014 г. са дадени указания на ищеца за отстраняване на
нередовностите по ИМ, които указания са получени от същия на 25.11.2014 г.; с
разпореждане от 03.12.2014 г. съдията-докладчик по делото се е отвел, като с
разпореждане от 05.12.2014 г. е определен нов съдия-докладчик, който с
определение от 26.01.2015 г. също се е отвел; с разпореждане от 07.03.2015 г.
производството по исковете срещу лекарите от СБАЛЛС – София е прекратено, а в
другата си част производството по делото е оставено без движение; с
разпореждане от 21.05.2015 г. е прекратено производството срещу следствените
служби; по делото е постъпила жалба от 09.03.2015 г. от ищеца относно забавяне
на съдопроизводството от страна на съдиите в СГС; с разпореждане от 03.06.2015
г. е посочено, че делото е докладвано на същата дата на съдията, в
разпореждането е посочено да се докладва по делото, доколкото документът
съдържа доказателствени искания, доколкото се иска определяне срок поради
бавност, по преценка на докладчика да се администрира, като молба по чл.255 от ГПК; с разпореждане от 03.07.2015 г. е посочено, че производството по делото е
прекратено на 21.05.2015 г., което е съобщено на ищеца на 25.06.2015 г., който
от своя страна не е депозирал частна жалба и определението на съда е влязло в
сила; по повод на депозираната тъжба от ищеца във връзка с постановено
разпореждане от 12.08.2014 г., с което е прекратено производството по
гр.д.222/2014 г. е образувано гр.д.3283/2014 г. по описа на Софийски Апелативен
съд; с определение № 2754 от 03.11.2014 г. Софийският Апелативен съд е отменил
постанове*** определение и е върнал делото за продължаване на
съдо-производствените действия; по повод на депозирана жалба от ищеца от
23.04.2015 г. и от 01.12.2014 г. е образувано гр.д.3046/2015 г. по описа на
САС, която е оставена без уважение, като
недопустима; от така постанове*** определение са постъпили жалби, които са
върнати на ищеца; срещу връщането на жалбите, ищецът е депозирал касационна
жалба, която е разгледана от ВКС по образувано ч.гр.д.1648/2016 г.; по така
образува*** дело е потвърдено определението на САС и делото е върнато на СГС за
произнасяне на съдържащото се в частна жалба с вх.№ 1242 от 04.02.2016 г. за
предоставяне на правна помощ.
От приложе*** по делото гр.д.217/2014 г. по описа на
СГС, се установява, че: на
08.01.2014 г. е образувано гр.д. по депозирана ИМ от ищеца; с разпореждане от
10.01.2014 г. производството по делото е оставено без движение; с разпореждане
от 27.01.2014 г. са дадени указания на ищеца за предоставяне на доказателства
относно искането за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна
такса; ищецът с писмо получено в София на 24.01.2014 г. е депозирал „сигнал“ по
отношение на дадените от съдията-докладчик указания; с разпореждане от
17.02.2014 г. е изискана медицинската документация на ищеца от Началника на
Затвора – гр.Ловеч; с писмо получено на 12.02.2014 г. в гр.София, ищецът е изпратил
образец на декларациите за предоставяне на правна помощ и освобождаване от
държавна такса; на 14.02.2014 г. по делото е постъпила изисканата медицинска
документация на ищеца по делото; на 12.03.2014 г. с нарочни определения ищецът
е освободен от задължението за заплащане на такса и разноски и му е
предоставена правна помощ; с уведомително писмо САК е определил за процесуален
представител на ищеца адв.Крум Конов, който с разпореждане от 04.04.2014 г. е
назначен за процесуален представител на ищеца по делото; от приложе*** по
делото съобщение се установява, че назначеният по делото адвокат е търсен на
11.05.2014 г., на 23.05.2014 г., на 17.06.2014 г. и на 28.06.2014 г., като не е
открит на адреса и призовката е върната на 01.07.2014 г.; със закрито заседание
от 04.07.2014 г. съдията-докладчик е постановил адвокатът да бъде уведомен по
телефона; на 08.07.2014 г. деловодителят на състава е посочил, че е уведомил
назначения адвокат за дадените указания на съда; с молба от 14.07.2014 г.
определеният адвокат е посочил, че не може да осъществява процесуално
представителство на ищеца, като с разпореждане от 15.07.2014 г. е отправено
искане до САК за определяне на нов адвокат; с писмо изпратено по факса от
25.07.2014 г. е посочен нов адвокат, който да осъществява правна помощ, като с
разпореждане от 06.08.2014 г. е изискано оригинал*** писмо на адвокатската
колегия; на 04.08.2014 г. е постъпила молба от адв.К., която сочи, че е
преупълномощена от адв.Г.и моли да бъде назначена за особен представител на
ищеца; с разпореждане от 14.08.2014 г. е оставена без уважение молбата, като е
посочено, че особеният представител няма право да преупълномощава други лица.
Молбата е изпратена за преценка на САК за замяна на определения особен
представител; с уведомително писмо от 01.09.2014 г. изпратено от САК е
посочено, че за процесуален представител на ищеца е определен адв.Ч.; с писмо
от 02.09.2014 г. САК уведомява СГС, че е допустимо преупълномощаване, но
първоначално определеният адвокат следва да бъде назначен като такъв; с
разпореждане от 23.09.2014 г. е изискано отново оригинал*** писмо за прилагане
по делото; с молба от 03.10.2014 г. адв.И.Ч. е депозирала молба по делото, с
която иска посочените от нея документи да бъдат приложени по делото; в закрито
заседание от 06.10.2014 г. е написано молбата да се докладва след представяне
на документите от СГС; с молба от 10.10.2014 г. САК е посочило, че причините,
поради които не е представила оригинала на уведомлението; в закрито заседание
от 13.10.2014 г. е изискано отново да бъде изпратено оригинал*** писмо за
назначаване на адвокат Ч., като особен представител на ищеца; с писмо от
30.10.2014 г. е постъпило оригинал*** писмо, като с разпореждане на 03.11.2014
г. е назначена адв.Ч. за процесуален представител на ищеца; с молба от
17.12.2014 г. назначеният по делото процесуален представител е отправил искане
да бъде освободен от задължението да представлява ищеца, поради невъзможност да
се свърже с него; с разпореждане от 19.12.2014 г. съдията-докладчик е
разпоредил на САК да се изпрати писмо за определяне на друг процесуален
представител на ищеца; с писмо от 22.12.2014 г. за процесуален представител на
ищеца е определен адв.Д., който с определение от 23.12.2014 г. е назначен за
такъв; с молба от 20.01.2015 г. назначения по делото процесуален представител е
отправил искане да бъде освободен от задължението да представлява ищеца, поради
невъзможност да се свърже с него ; с разпореждане от 17.02.2015 г.
съдията-докладчик е разпоредил да се изпратят на САК всички писма с определени
процесуални представители и отказите на същите да изпълнят задълженията си за
предприемане на съответните административни процедури за посочване на адвокат,
който да може да осъществи правната помощ; с уведомително писмо от 13.03.2015
г. е определен адв.А.П.за осъществяване на правна помощ; с разпореждане от
18.03.2015 г. същата е назначена за особен представител; процесуалният
представител на ищеца е получил съобщението на 03.04.2015 г.; с молба от
06.04.2015 г. същата е посочила, че дадените указания могат да бъдат изпълнение
единствено след осъществяване на контакт с ищеца; сочи, че следва да бъде
определен адвокат от съответната колегия по настоящ адрес на ищеца, който да
има възможност за осъществяване на обективна среща с него; с разпореждане от
07.04.2015 г. е постановено от САК да определи нов особен представител; с
уведомително писмо от 08.06.2015 г. е определен за процесуален представител на
ищеца адв.Б., който с определение от 19.06.2015 г. е назначен за процесуален
представител на ищеца; съобщението до адв.Б. е връчено на 01.07.2015 г., който
е депозирал молба, с която моли да бъде освободен като особен представител на
ищеца; с разпореждане № 86770/16.07.2015 г. съдията-докладчик след като е взел в
предвид, че последният назначен по делото адвокат се е свързал с ищеца и
посочил направените от последния уточнения е счел, че ИМ е нередовна, поради
което е върнал същата; срещу така постанове*** разпореждане е депозирана частна
жалба по която е образувано ч.гр.д. 3134/2015 г. по описа на САС, по което с
определение № 2189/06.08.2015 г. е оставена без уважение депозираната жалба;
срещу така депозира*** определение е депозирана частна касационна жалба, по
което е образувано гр.д.4833/2015 г. по описа на ВКС. По така образува*** дело
е постановено определение № 635/01.10.2015 г., с което не е допуснато до
касационно обжалване депозираната жалба.
Видно е от приложе*** гр.д.219/2014 г. по описа на СГС,
че: на 08.01.2014 г. ищецът е
депозирал ИМ, като с разпореждане от 05.02.2014 г. искането му за освобождаване
от държавни такси е оставено без движение с конкретно дадени указания; с писмо
получено на 22.02.2014 г., ищецът е представил такава, като с разпореждане от
01.04.2014 г. е указано да се представят доказателства в подкрепа на
твърдението на ищеца; с „пояснение“ от 02.06.2014 г. ищецът е представил
наличните му документи; с разпореждане от 01.06.2014 г. И.Г. е освободен от
заплащане на държавни такси; с разпореждане от същата дата, ИМ е оставена без
движение; със заявление от 30.06.2014 г. ищецът е отговорил на дадените
указания, както и е поискал предоставяне на правна помощ; с определение от
08.08.2014 г. на ищеца е предоставена правна помощ, като е изпратено писмо до
САК за определяне на адвокат; с писмо от 30.09.2014 г. е определен адв.П.за
процесуален представител на същия; с определение от 06.10.2014 г. същата е
назначена за процесуален представител на ищеца; с нарочни писмени молби
процесуалния представител на ищеца прави уточнение на депозираната ИМ; с
разпореждане от 05.11.2014 г. ИМ е оставена отново без движение; с разпореждане
от 28.11.2014 г. процесуалния представител на ищеца е поискал издаване на
съдебно удостоверение, което е получено от адвоката; на 22.01.2015 г. е
получено писмо СБАЛЛС-София, в което посочено кои лекари работят в
специализираната болница; на 09.02.2015 г. ищецът е депозирал жалба относно
движението по делото; с определение от 17.02.2015 г. съдията-докладчик след
като е взел в предвид изявлението в жалбата е направил отвод по делото; на
18.02.2015 г. е определен нов докладчик, който с определение от 04.03.2015 г. е
прекратил производството по делото по отношение на ответниците д-р В., д-р Т.и
д-р М.; срещу така постанове*** разпореждане е постъпила частна жалба по повод
на която е образувано ч.гр.д.1749/2015 г. на САС; с определение по образува***
дело, депозираната частна жалба е оставена без уважение; с разпореждане от
04.03.2015 г. е постановено препис от ИМ да се изпрати на ответника; на 26.02.2015
г. е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца относно неиздадено
удостоверение от СБАЛЛС-София; на 25.03.2015 г. е депозирана молба от адв.П.,
относно непредставено удостоверение; с разпореждане от 02.04.2015 г., молбата е
оставена без уважение; на 21.05.2015 г. е постъпил писмен отговор от ответника
по делото СБАЛЛС-София; с определение от 28.10.2015 г. производството по делото
е прекратено и изпратено на Софийски Административен съд по подсъдност; по
повод на изпратената ИМ е образувано адм.дело № 12168/2015 г. по описа на
Софийски Административен съд, по което с определение от 04.07.2016 г. е
повдигнат спор за подсъдност; по така повдигнатият спор за подсъдност е
образувано а.д..54/2016 г. на 5 членен състав на ВКС и ВАС, който с определение
70 от 28.10.2016 г. е определил за компетентен да разгледа спора АС-София; след
връщането му /01.11.2016 г./ от ВКС е образувано а.д.10797/2016 г. по описа на
АС-София; с разпореждане от 03.11.2016 г. са дадени указания за отстраняване на
нередовностите по ИМ; на 19.12.2016 г. процесуалния представител на ищеца е
депозирал молба, която отново с разпореждане от същата дата е оставена без
движение; с молба от 03.01.2017 г. процесуалния представител на ищеца депозира
становище – допълнение към ИМ; с определение от 08.02.2017 г. производството по
делото е прекратено, поради неотстраняване на нередовностите; по така постанове***
определение е депозирана частна жалба по която е образувано а.д.4231/2017 г. на
ВАС; с определение от 06.06.2017 г. е оставено в сила определението за
прекратяване на производството по делото.
От приложе*** гр.д.10193/2014 г. по описа на СГС, се установява, че: На 11.07.2014 г. е депозирана ИМ от ищеца по делото, в която с
разпореждане от 15.07.2014 г. е оставена без движение; на 31.07.2014 г. са
постъпили заявление и ИМ от ищеца; с разпореждане от 03.09.2014 г. на ищеца
отново са дадени указания за отстраняване на нередовностите по ИМ; по делото на
16.09.2014 г. е постъпила молба, ведно със заявление за ползване на правна помощ;
с разпореждане от 21.10.2014 г. молбата за правна помощ е оставена без
движение; на 04.11.2014 г. е постъпила декларация по чл.83, ал.2 от ГПК; с
разпореждане от 17.11.2014 г. същият е освободен от държавни такси; с
разпореждане от същата дата са дадени отново указания за отстраняване на
нередовностите по ИМ; с „уточнение“ от 01.12.2014 г. ищецът е посочил, че
съдията-докладчик „ако продължавате да ми въздействате, ще сезирам ВСС, отдел
„Етичен“, Съюза на съдиите, медиите и таблоиди, защото прекалявате“; с
разпореждане от 03.12.2014 г., като е взел предвид изложе*** в уточнението,
съдията-докладчик се е отдел; на 03.12.2014 г. е определен нов съдия-докладчик,
който с определение от 09.12.2014 г. е предоставил правна помощ на ищеца; с
уведомително писмо от 15.12.2014 г. е определен адв.К.за процесуален
представител на ищеца, която с определение от 16.12.2014 г. е назначена за
процесуален представител; на 17.02.2015 г. адв.К.е депозирала уточнение, като с
разпореждане от 19.02.2015 г. е разпоредено да се изпрати препис на ответника;
на 18.03.2015 г. е постъпил писмен отговор от ответника по делото; с
разпореждане от 20.03.2015 г. са дадени указания за отстраняване на
нередовността по ИМ; с молба от 21.04.2015 г. адв.К.е отправила искане да бъде
освободена като процесуален представител на ищеца; с разпореждане от 18.08.2015
г. е разпоредено да се изпрати писмо до САК за определяне на адвокат; с
уведомително писмо от 28.08.2015 г. е определен процесуален представител на
ищеца адв.Т., която с разпореждане от 31.08.2015 г. е назначена за такъв; на
12.10.2015 г. адв.Т. е депозирала молба, като с разпореждане от 14.10.2015 г. и
е указано да депозира цялостна ИМ; на 17.11.2015 г. е депозирана такава; и с
разпореждане от 19.11.2015 г. е постановено да се изпрати препис от ИМ на
ответника; на 02.12.2015 г. е депозиран отговор; с разпореждане от 04.12.2015
г. делото е насрочено за разглеждане на 26.05.2016 г.; в проведе*** по делото
осз на 26.05.2016 г. съдът не е дал ход на делото, дал е последна възможност на
ищеца да отстрани нередовността по същата и отложил делото за 19.01.2017 г.; на
06.06.2016 г. е депозирано уточнение от ищеца; проведе*** по делото осз на
19.01.2017 г. ИМ отново е оставена без движение и са дадени възможности на
ищеца да отстрани нередовността по същата; с определение от 29.06.2017 г.
производството по делото е прекратено; срещу така постанове*** определение е
депозирана частна жалба, по която е образувано гр.д.4553/2017 г. по описа на
САС; по така образува*** дело е постановено определение от 06.10.2017 г., с
което е потвърдено определението на първоинстанционния съд.
Установява се от приложе*** гр.д.2274/2015 г. по описа на
СГС, че: на 19.02.2015 г. е
образувано гр.дело по повод на разделено гр.дело 218/2014 г. по описа на СГС; с
разпореждане от 26.02.2015 г. производството по делото е оставено без движение
с указания до ищеца; с писмо получено на 23.03.2015 г. ищецът е поискал
освобождаване от държавна такса; с разпореждане от 02.04.2015 г. съдът е изискал
доказателства относно искането му за освобождаване от държавна такса; по делото
са постъпили доказателства от ищеца по делото, като с разпореждане от
21.05.2015 г. съдът е постановил ищецът да посочи иска ли предоставяне на
безплатна правна помощ; с нарочна писмена молба, постъпила на 16.06.2015 г.,
ищецът е отправил искане за предоставяне на такава; с определение от 30.06.2015
г. на ищеца е предоставена правна помощ, като с уведомително писмо от
14.07.2015 г. е определена адв.П.; с определение от 19.08.2015 г. адв.П. е
определена за процесуален представител на ищеца; с разпореждане от същата дата
ИМ е оставена без движение; на 13.10.2015 г. е постъпило уточнение на ИМ, а на
20.10.2015 г. е постановено да се изпрати препис от ИМ на ответника; по делото
е постъпил писмен отговор от ответника по делото на 19.11.2015 г., като с
определение от 18.12.2015 г. е прекратено производството по делото и същото е
изпратено на ОС-Ловеч, по което е образувано гр.д.50/2016 г., което с
определение от 12.02.2016 г. е прекратено, като по-късно заведено.
По делото са депозирани и извадки от процесните дела от
деловодната програма на СГС, от която се установява как са се движели делата
подробно описани по-горе.
Видно от представената справка по лице, че ищецът има
предявени пред СГС 31 дела.
По делото са депозирани и извадки от гр.дела №№ 221/2014
г.; 875/2014 г.; 876/2014 г.; 220/2014 г.; 218/2014 г.; 10113/2014 г.;
5605/2015 г.
Видно от депозираната натовареност на СГС, както и
натовареността на втори състав, гражданско отделение се установява каква е била
натовареността на състава.
От приложените по делото справки за натовареност на СГС
се установява и каква е натовареността на шести граждански състав, дванадесети
състав, петнадесети и шестнадесети състав.
Установява се от постъпилата жалба от ищеца по делото до
Председателя на ИВСС, че ищецът е отправил жалба относно неразумния срок за
разглеждане по гр.д.№№ 2048/2016 г., гр.д.217/2014 г. и гр.д.222/2014 г.
всичките по описа на СГС.
Видно е от постъпилото писмо до ищеца, че ИВСС са указали
на същия, че заявлението неотговаря на изискванията на чл.60а и чл.60б, ал.1 и
ал.2 от ЗСВ, като са му дали срок за отстраняване на нередовностите по същата.
От приложе*** уточнение се установява, че същият е
посочил, че следните дела не са разгледани в разумен срок, а именно: гр.д.№№
10193/2014 г.; 222/2014 г.; 2076/2016 г.; 2049/2016 г.; 2274/2016 г.; 217/2014
г.; 219/2014 г. всичките по описа на СГС.
Установява се от приобщената по делото декларация от
ищеца до ИВСС се установява, че същият е декларирал, че до 16.02.2017 г. не е
правил искане за изплащане на обезщетение за забавено правосъдие, както и, че
не му е платено обезщетение по друг ред.
Видно е от изпрате*** писмо от ИВСС до ищеца, че на същия
е указано, че подаде*** заявление за нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок е нередовно, тъй като неотговаря на
изискванията на чл.60а и чл.60б от ЗСВ, поради което го молят да уточни как са
приключили сочените от него дела, с какъв окончателен акт и кога са приключили.
Ищецът е предупреден, че ако неотстрани нередовностите, молбата му ще бъде
върната.
По делото са приложени и извадки от процесните дела от
портала за достъп до съдебни дела, водени от СГС.
Установява се от приложения по делото констативен
протокол с изх.№ РС 1768/04.04.2017 г. на ИВСС, че по гр.дела №№ 217/2014 г.;
222/2014 г.; 2274/2015 г.; заявлението подадено от ищеца е подадено значително
след изтичане на 6 месечния срок, поради което не е спазено изискването на
чл.60, ал.4 от ЗСВ и на това основание за И.Й. не е възникнало правото да търси
и да получи обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане и решаване в
разумен срок. В същия констативен протокол е отбелязано, че към датата на
проверката гр.дела №№ 219/2014 г.; 10193/2014 г.; 2048/2016 г. и 2049/2016 г.
са висящи. С оглед на констатацията е направен извода, че в тази част молбата е
с преждевременно подадена доколкото искането за обезщетение може да се подаде в
6 месечен срок от приключване на съответ*** производство с окончателен акт.
Направен е извода, че доколкото заявлението неотговаря на изискванията на
закона, не са налице основания за извършване на последваща проверка по реда на
глава 3 „а“ от ЗСВ.
Видно е от представе*** по делото медицинска документация
е и какво е здравослов*** състояние на ищеца, както и какви прегледи и
изследвания са правени на същия през процесния исков период и след това.
Установява се и какви са изписаните му медикаменти през процесния период.
По делото е представена и КСМЕПЕ,
изготвена на ищеца по адм. Дело № 9096/2014 г по описа на Административен съд –
София град, която съдът счита, че не е неотносима по настоящето дело, тъй като
касая друго производство, което не е предмет на разглеждане в настоящия правен
спор, поради което и не следва да се обсъжда.
По делото е изслушано и заключението на допуснатата по
делото СМЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена от лекар,
макар и непритежаващ специалност „***“. От заключението на същата се
установява, че: за появата на захарен *** тип 2, водеща роля играят
наследствени фактури, като в конкретния случай майката на ищеца също страда от
това заболяване; При ищеца болестта е диагностицирана през 2013 г., като
първоначално е лечението е било с таблетки и диета, а през 2015 г. с хормона ***,
който се прилага инжекционно;****** е хронично заболяване, като от медицинското
досие на ищеца е видно, че същият е бил преглеждан регулярно от лекари
специалисти ендокринолози и нивото на кръвната му захар е било редовно
следено;Други рискове фактури са възраст, вредни навици /***/, като в
конкретния случай също има такива данни, начин на хранене, фамилна
обремененост, ниска двигателна активност и заседнал начин на живот, ***ова
резистентност, затлъстяване; Сочи
се, че психо-емоционалният стрес сам по себе си не може да причини *** и не
може да има пряка причинна връзка с усложненията на ***а; Твърди се, че негативните
преживявания, тревоги, нервно напрежение и стрес, е възможно да повлияят съвсем
краткотрайно /за часове/ върху стойностите на кръвната захар, но не биха могли
да причинят развитие на *** или да усложнят наличния такъв до степен
декомпенсация изискваща смяна на лечението от таблетки на инжекции с ***;Поради
изложе*** сочи, че не може да се приеме, че е налице причинна връзка между
„психически тормоз, стрес и безсъние в резултат на забавено правосъдие“ и
„смяната на лечението“ на ***а у ищеца от хапчета на инжекции; в заключението си
вещото лице сочи, че ищецът страда и от „***“ /наричана още ***/.Счита, че
оплакванията на ищеца от „стрес, напрегнатост, тревожност, безсъние, кошмари и
подтиснатост у ищеца“ се дължат основно на неговото хронично, психично
страдание „***“ и нямат пряка причинна връзка с негативните преживявания от
„стрес, поради забавено правосъдие“; В
заключението си ВЛ сочи, че личен преглед на ищеца не би могла да отговори за
реал*** състояние на същия към минал момент.
В проведе*** по делото открито съдебно заседание сочи, че
при преглед на ищеца може да се установи какво е здравослов*** му състояние към
сегашния момент и за период до две седмици назад, но за по-дълъг период от
време, единствената информация за здравослов*** му състояние са официалните
медицински документи. Сочи и,
че не може да се установи във връзка с водените от него дела кое точно е довело
до влошаване на състоянията му, тъй като за стреса няма мерна единица. Излага и,
че провокацията може еднократно, краткотрайно да повиши нивото на кръвната
захар към момента на изживяването на стреса и може да е с продължителност от
няколко часа до няколко дни, но не е възможно да причини *** или да доведе до
влошаването на същия.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Х.А.Х., който сочи, че познава ищеца от 2000г. Разказва, че са били
заедно по време на престоя им на открито в Софийския затвор. Твърди, че от м.1
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.2 б ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията
за защита правата на човека.
Съгласно чл. 8,
ал.2 ЗОДОВ - абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение
на вреди по реда на глава трета
"а"от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение. Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между
страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като
условие за предявяване на иска по чл. 2б,
дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството
по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и
съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал
недоволен от предложения му размер на обезщетение или отказ да се определи
такова.
Видно е от приложените по делото
доказателства, че ищецът е инициирал процедура по реда на гл. трета „а“ от ЗСВ
пред ИВСС с оплаквания за прекомерна продължителност по следните дела: гр.д.
№217/2014, гр.д. №222/2014г., гр.д. №2274/2015г., гр.д. № 219/2014 г., гр.д.
№10193/2014, гр.д. №2048/2016 г. и гр.д. №2049/2016 г., всичките по описа на
СГС. Установява от приложения КП на ИВСС с изх.№ РС 1768/04.04.2017 г. на ИВСС,
че по гр.дела №№ 217/2014 г.; 222/2014 г.; 2274/2015 г.; заявлението подадено
от ищеца е подадено значително след изтичане на 6 месечния срок, поради което
не е спазено изискването на чл.60, ал.4 от ЗСВ и на това основание за И.Й. не е
възникнало правото да търси и да получи обезщетение за нарушаване на правото за
разглеждане и решаване в разумен срок, както и, че към датата на проверката
гр.дела №№ 219/2014 г.; 10193/2014 г.; 2048/2016 г. и 2049/2016 г. са висящи и
по отношение на тях молбата е с преждевременно подадена доколкото искането за
обезщетение може да се подаде в 6 месечен срок от приключване на съответ***
производство с окончателен акт.
Настоящият състав на съда
приема, че в случая е налице положителната процесуална предпоставка по чл. 8,
ал.2 ЗОДОВ за допустимост на предявените искове, предвидена в чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на гр.д. №217/2014, гр.д. №222/2014г., и гр.д. № 2274/2015 г. по описа на СГС.
Действително самото провеждане на административната процедурата по Глава
3"а" от ЗСВ представлява предпоставка, обуславяща допустимостта на
иска, като в случая е налице проведена и приключила без резултат процедура,
поради факта, че заявлението е подадено извън предвидения в закона срок. Съдът
счита и, че предявеният иск по реда на чл.2б за обезщетение по неприключилите към датата на депозиране на
исковата молба гр.д. № 219/2014 г. и гр.д. № 10193/2014г. за допустим,
доколкото допустимостта на иска по
висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на
чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение
на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато
споразумение / в т.с. р-е по гр.д. №3054/2014 г. на ІІІ гр.с. на ВКС/.
С оглед на изложе*** съдът
приема, че предявените искове са допустими и следва да се разгледат по
същество:
Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът
прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са
посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ/, като са приложими
стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. С тази норма се създава
национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има
предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български
закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок" при
разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който
е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен
случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2, ал.2
критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за
разумен срок е следният: първо се установява продължителността на релевантния
период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдеб*** производство. При
преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири
критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на
жалбоподателя (и поведението на другите страни), 3. поведение на съответните
компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето.
По делото не е спорно, че гр.д.222/2014 г. по описа на
СГС е образувано на 08.01.2014 г. по искова молба срещу МП, Следствие, Прокуратура на РБ и лекарите
при СБАЛЛС гр. София, при СЦЗ. Установява се и, че до 03.12.2014 г. когато първоначално определеният съдия – докладчик се
е отвел по делото по него е работено своевременно, като в максимално кратки
срокове съдът се е произнасял по направените искания от ищеца. Видно е обаче,
че определеният съдия – докладчик с протокол за избор на докладчик от 05.12.2014 г. се е произнесъл едва на 26.01.2015 г. когато се е отвел от
разглеждане на същото. Не е спорно и, че с протокол за избор на докладчик от 28.01.2015 г. е определен нов докладчик
по делото, който едва на 27.03.2015 г.
се е произнесъл по делото като е прекратил частично същото, а на 21.05.2015 г.
/ месец след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите по ИМ/ го е
прекратил в останалата му част и производството пред СГС е приключило на 02.07.2015 г.
При
преценката си за разумността на релевантния период настоящият състав на съда намира на първо място, че процес*** дело не се
отличава с висока правна и фактическа сложност. По отношение на критерия
поведение на страната, съдът не констатира такова, което да е довело до
неоправда*** му отлагане и/или забавяне по негова вина. Действително, от
съдържанието на приложе*** гр.д.№ 222/2014 г. по описа на СГС, се установява,
че исковата молба на И.Й.Г. е неясна и по нея следва да се направят редица
уточнения, за да отговаря на изискванията на закона, но по нея същият се е
стремил да изпълни указанията на съда, предвид факта, че му е отказана правна
помощ. Относно поведението на компетентния държавен орган, в
лицето на СГС настоящият състав на съда констатира, че на съдията – докладчик е било необходимо повече от месец, за да се отведе от
делото, както и почти два месеца на следващия съдия - докладчик, за да се
произнесе по депозираната от ищеца ИМ. Това е довело до забавяне в
разглеждането на делото около 3 месеца, което от общата продължителност на
делото се явява 1/5 от същото. Съдът счита, че независимо от спецификите на образува*** дело съдебният орган е следвало да
се произнася своевременно и в рамките на разумните срокове по делото, поради
което и приема, че по същото е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал.2 от
ЗОДВ, респективно, че е налице нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.
Безспорно по делото е и, че гр.д. № 217/2014 г. по описа
на СГС е образувано на 08.01.2014 г. и приключило на 01.10.2015г. По делото съдът се е произнасял своевременно
по депозираните от ищеца молби, както и е направил всичко възможно да
предостави правна помощ на ищеца, за да може да конкретизира исковата си
претенция. По делото се наблюдават обаче редица отводи на назначените по делото
процесуални представители. При
преценката си за разумността за разглеждане на делото през релевантния период
един от критериите, които следва да се преценява е поведението на другите страни.
Съдът приема, че продължителността на разглеждане на същото се дължи на
лица, които са различни от ответника, поради което и същият не следва да
отговаря за твърдя*** забавяне в разглеждането на същото.
Ищецът твърди и разглеждане извън разумния срок и на
гр.д. №219/2014 г. по описа на СГС, което също е образувано на 08.01.2014 г.
същото е приключило пред СГС на 28.10.2015 г., когато е изпратено по
компетентност на АДСъд София – град. По делото съдът се е произнасял в повечето
случаи своевременно по депозираните от ищеца молби. По делото обаче са налице и
произнасяне по молби повече от месец след постъпването им, като първото
разпореждане на съдията – докладчик по делото е било на 05.02.2014 г.
При
преценката си за разумността на релевантния период настоящият състав на съда намира на първо място, че процес*** дело не се
отличава с висока правна и фактическа сложност. По отношение на критерия
поведение на страната, съдът е констатира, че именно ней*** поведение е довело
до продължител*** забавяне в разглеждане на същото. Първоначално исковата молба
е била предявена срещу лекари, които работят в СБАЛЛС, както и срещу СБАЛЛС.
Съдът е дал указания на ищеца да посочи имената им и адреси за призоваване и
поради неизъпление на указанията на съда производството по делото е прекратено
срещу тези лица, по повод на което е и депозирана частна жалба разгледана от
въззивната инстанция. Всичко това е довело до забавяне в разглеждане на делото.
Относно поведението на компетентния държавен орган, в
лицето на СГС настоящият състав на съда не констатира такива забавяния в произнасянето от съда,
които да са извън рамките на разумните срокове по делото, поради което и
приема, че по същото не е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал.2 от ЗОДВ.
Установява се от приложе*** гр.д. №10193/2014 г.,
образувано на 11.07.2014 г., по повод на
депозирана от ищеца искова молба срещу ВАС приключило пред СГС на 29.06.2016 г.
че по същото съдът се е произнасял в повечето случаи своевременно по
депозираните от ищеца молби. По делото е налице и произнасяне по две молби
повече от месец след постъпването им, като една от тях е била по време на
съдебната ваканция.
При преценката си за разумността на релевантния
период настоящият състав на съда намира на първо място, че
процес*** дело не се отличава с висока правна и фактическа сложност. По
отношение на критерия поведение на страната, съдът е констатира, че ней***
поведение е довело до продължител*** забавяне в разглеждане на същото. Въпреки
редица дадените на ищеца възможности за конкретизиране на исковата си претенция
същият не е уточнил същата, което е направило невъзможно разглеждането на
предявения иск. Продължител*** разглеждане на делото е било именно, за да може
ищецът да конкретизира иска си, така че да отговаря на изискванията на закона. Относно поведението на компетентния държавен орган, в
лицето на СГС настоящият състав на съда не констатира такива забавяния в произнасянето от съда,
които да са извън рамките на разумните срокове по делото, поради което и
приема, че по същото не е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал.2 от ЗОДВ
При преценка за
разумността за разглеждане на гр.д. №2274/2015 г. по описа на СГС, образувано на 19.02.2015 г. и
изпратено на 18.12.2015 г. на АДСъд Ловеч, поради направено възражение за недопсъдност
на делото съдът не констатира забавяне при администриране на исковата молба
повече от разум***. За около половин година, на ищеца е предоставена правна
помощ, исковата молба е приведена съобразно изискванията на закона, препис от
същата е изпратена на ответника и впоследствие делото изпратено на компетентния
орган. Поради изложе*** съдът приема,
че по настоящето дело не е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал.2 от
ЗОДВ.
С оглед на изложе*** съдът приема, че е налице
забавяне в разглеждането само по отношение на гр.д. № 214/2014 г. по описа на
СГС извън разумните срокове.
Във връзка с
твърдението на ответникът, че СГС е сред най-натоварените съдилища в страната и
това трябва да бъде взето предвид при определянето на разумния срок, настоящият състав намира, че натовареността на
конкретния орган е ирелевантна към въпроса за разумния
срок. ЕСПЧ (Д. и Х. срещу България, пар. 72) приема, че е задължение на
държавите да организират съдебните си системи по начин, който да отговаря на
изискванията на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията. В това производство се ангажира
отговорността на държавата, която следва да обезпечи необходимите ресурси за да
осигури правосъдие на гражданите си в разумни
срокове. В настоящия случай е безспорно установено, че тя не е изпълнила
това свое задължение, като е допуснала претоварване на съответния съдебен
орган, което е довело до забавяне на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение
подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В настоящия случай ищецът
претендира репариране на причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в преминаване от ***към ***о-зависимо лечение на заболяването.
За установяване на претендираните
от ищеца вреди, по делото е изслушан свидетелят Х., както и е изготвена СМЕ, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена, макар и не от тесен специалист и изогтвена без преглед на
ищеца. От същата по несъмнен начин се установява, че претендираните от ищеца
неимуществени вреди не са в пряка и непосредствена връзка със забавяне
разглеждането на делата му. Вещото лице сочи, че такъв стрес може
кратковременно да доведе до повишаване на нивото на ***а, но не може да доведе
до преминаване от едно лечение в друго. От друга страна свидетелят Х. сочи, че ищецът е бил разстроен
когато му се бавели делата, но не може да посочи дали продължител***
разглеждане на дадено дело му се е отразило по – негативно от друго. Поради
изложе*** съдът приема, че по делото не е доказано наличието на причинно – следствената
връзка между деянието и претендираните вреди. Поради липсата на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск съдът
намира, че не следва да се обсъжда наличието или липсата на останалите
предпоставки.
С оглед изхода от делото на
ответника се следват сторените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Според нормата на чл.78,
ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, евентуално от служител с юридическо образование. Размерът на
присъде*** възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според
чл.25, ал.1 от Наредба за правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300 лв. Съдът като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита,
намира, че следва определи възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от гор***, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Й.Г. ЕГН **********,
понастоящем в ***обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.
2“б“, ал.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника Софийски градски съд,
с адрес ***да заплати на ищеца обща сума от 15000.00 лв, от които: сумата от 3000 лв.,
представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от забавено
правосъдие по гр.д.№217 по описа за 2014 г. на СГС от 1 година и 6 месеца,
изразяващи се в преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния, довели до
влошаване на здравослов*** му състоянието и лечението на заболяването му ***,
наложило преминаване от ***към ***лечение, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на делото до окончател*** й заплащане;
сумата от 3000 лв, представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат от забавено правосъдие по гр.д. №222 по описа за 2014 г. на СГС от 1
година и 9 месеца, изразяващи се в преживян от него стрес, психически тормоз,
безсъния, довели до влошаване на здравослов*** му състоянието и лечението на
заболяването му ***, наложило преминаване от ***към ***лечение, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на делото до
окончател*** й заплащане; сумата от 3000 лв., представляваща претърпените от
ищеца неимуществени вреди в резултат от забавено правосъдие по гр.д. №219 по
описа за 2014 г. на СГС- от 1 година и 9 месеца, изразяващи се в преживян от
него стрес, психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на здравослов***
му състоянието и лечението на заболяването му ***, наложило преминаване от ***към
***лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото до окончател*** й заплащане; сумата от 3000 лв., представляваща
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от забавено правосъдие по
гр.д. №10193 по описа за 2014 г. на СГС от 2 година и 11 месеца, изразяващи се
в преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на
здравослов*** му състоянието и лечението на заболяването му ***, наложило
преминаване от ***към ***лечение, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на завеждане на делото до окончател*** й заплащане; сумата от
3000 лв . представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат
за забавено правосъдие по гр.д. №2274 по описа за 2015 г. на СГС от 1 година,
изразяващи се в преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния, довели до
влошаване на здравослов*** му състоянието и лечението на заболяването му ***,
наложило преминаване от ***към ***лечение, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на делото до окончател*** й заплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.Й.Г. ЕГН **********,
понастоящем в ***да заплати на Софийски градски съд, с адрес ***сумата от 150 лева, представляващи
сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: