№ 157
гр.Плевен, 08.04.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди
двадесет и втора година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №87 по описа на Административен
съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс .
Образувано е по жалба от Г.В.Т. ***,
против принудително преместване на автомобил, разпоредено с Нареждане за
принудително преместване на неправилно паркирано ППС №009413/14.01.2022 год. на
П.В.Л.- инспектор в отдел „Инспекторат“ в ОП „Център за градска мобилност“ при
Община Плевен.
В жалбата се твърди, че на 14.01.2022г.
около 10.15 личният автомобил на жалбоподателя ФИАТ Идея ***е бил принудително преместен от
ул. „Княз Александър Батенберг“ пред сградата на Здравна каса. При получаването
на автомобила от специализирания паркинг Т. заплатил 50 лв., за което му бил
издаден касов бон за „освобождаване на автомобил“. Поискал от служителя някакъв документ , от който
да е видно повода за „задържането“ на автомобила и бил насочен към седалището
на ЦГМ, където му били предоставени необходимите документи. Твърди, че при
подхода към мястото, на което бил паркирал, движейки се по ул. „Асен Халачев“,
направил завой на ляво и в началото на
ул. Княз Александър Батенберг видял знаците от снимка 1. Продължавайки напред
към пазара, възприел и поставени знаците от снимка 2, после кръстовище ,
образувано от ул. „Княз Александър Батенберг“ и вход към паркинг на маг. Мосю
Бриколаж - снимка 3 , от където ако забраната за паркиране продължава ,
счита, че би трябвало да има нов знак В27. Тъй като
маркировката на велосипедната алея продължавала , паркирал в ляво по посока на
движението срещу магазина за рибарски принадлежности , където отивал. Видно от
снимка 4 и 5 на мястото, където бил паркирал, нямало какъвто и да било знак, още
по- малко предупреждение за принудително преместване. Позовава се на
разпоредбата на чл.40 от ППЗДП, според която пътните знаци се поставят от
дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно
разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението. Всеки
знак, поставен отдясно, може да бъде повторен над или на другата страна на
пътя, когато местните условия са такива, че съществува опасност той да не бъде
забелязан своевременно. Тъй като при движение в същата посока няма никаква
възможност за възприемане на знаците от снимка 6, жалбоподателят счита, че те следва
да са поставени така, че да могат да бъдат възприети от водачите. С оглед на
изложеното счита, че описаното в нареждане за принудително преместване на
неправилно паркирано МПС „Паркирал ППС след знак В27“ не отговаря на
фактическата обстановка . Изразът „ паркирал след знака“ предполага преминаване
покрай този знак и паркиране след него, а това може да е станало само ако жалбоподателят се е
движил на заден ход откъм пазара в
посока ул. А. Х.- снимка 6. Сочи в жалбата, че при получаване на автомобила от специализирания паркинг на ул. „Ген. лейт.
Атанас Стефанов“ заплатил сума от 50лв. и му бил издаден касов бон №0015523 за
„освобождаване на ППС“. Счита, че нито един от получените от жалбоподателя - Нареждане
за принудително преместване на неправилно паркирано ППС №009413, Протокол за
принудително преместване №010311 и приемо-предавателни протоколи с №№007535 и
007745, не съставлява задържане на
автомобила му. В заключение моли съда да отмени нареждането за принудително
преместване на автомобила му и да му възстанови сумата от 50 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания. Твърди, че е спрял
преди, а не след знак Б27, тъй като е дошъл от другата страна на улицата, откъм
гърба на знака. Поради което не е могъл да възприеме поставения знак и няма
вина.
Ответникът по жалбата - инспектор в
отдел „Инспекторат“ в ОП“Център за градска мобилност“ при община Плевен, в
съдебно заседание се явява лично и оспорва жалбата. Сочи, че автомобилът на
жалбоподателя е бил паркиран неправилно, след знак Б27, който забранява
паркирането. Като в случая жалбоподателят е паркирал на пътното платно в
посока, обратна на движението, в „насрещното“, което също е нарушение на
правилата за движение. Има и поставен знак, че нарушителите се отстраняват с
паяк, на улицата има и велоалея и никой няма право да паркира там.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства и закона, приема за
установено следното:
Предмет на оспорване в настоящето производство
е наложена принудителна административна мярка – принудително преместване
на МПС „Фиат“ с рег.№***, наложена с Нареждане
за принудително преместване на неправилно паркирано ППС №009413/14.01.2022 год.
на П.В.Л.-инспектор в отдел „Инспекторат“ в ОП „Център за градска мобилност“
при Община Плевен, поради паркирането на автомобила след знак В27. Мярката е
наложена на основание чл.168 от ЗДП и
чл.38, ал.1, б.“Б“ от Наредба №3 за обществения ред при използване на пътни
превозни средства на територията на община Плевен. За принудителното
преместване е съставен и Протокол №010311/14.01.2022 год. За приемането на
автомобила на специализиран паркинг са съставени два приемо - предавателни
протокола-№№007535/14.01.2022 год. и 007745/14.01.2022 год. Изготвени са цветни
снимки-л.18 и л.19 от делото.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата, с която е сезиран съда и въз
основа на която е образувано настоящето дело е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК,
предвид че от датата на издаване на оспореното нареждане-14.01.2022 год. до
датата на подаване на жалбата в съда-27.01.2022 год. не е изминал срок,
по-дълъг от 14 дни, от лице, пряко засегнато от действието на акта, при наличие
на правен интерес от оспорване, поради което съдът намира същата за допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП
изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези заповеди е по реда
на АПК. Принудителните административни мерки са форма на държавна принуда, като
основанията за прилагането й, органите, които я прилагат, и правните субекти,
спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й, са
строго нормативно установени. По своята правна същност те са актове на държавно
управление от категорията индивидуални административни актове, поради което
следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и
изпълнението им.
С чл.
167, ал. 2, т. 1 ЗДвП
по нормативен път е въведена възможност за кметовете на общините да определят
службата за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране
от водачите на ППС, като административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от
вида на процесната, трябва да е от кръга на субектите, визирани в чл.
168, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба регламентира правото на определени от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорен в случая
фактът, че пътят, където е бил паркиран автомобилът, е общински, поради което правомощие да издава
нареждане от типа на процесното следва да бъде възложено от кмета на община
Плевен на длъжностно лице от общинската администрация. В случая със Заповед №РД-10-321/18.03.2020
год. на кмета на община Плевен –л.24-25 от делото, са определени лицата, които
могат да издават писмени нареждания за преместване на неправилно паркирани
пътни превозни средства, чрез използване на техническо средство тип „Паяк“ на
специализиран паркинг, находящ се в гр.Плевен, ул „Ген. Лейт. Атанас Стефанов“ .
Заповедта е издадена именно на основание чл.168, ал.1 от ЗДП и чл.38, ал.5 от
Наредба №3 на Общински съвет Плевен за обществения ред при използване на ППС на
територията на община Плевен. Последната разпоредба от приложената по делото
местна Наредба регламентира, че контролът
по спазването на правилата за паркиране, както и дейността по
принудително преместване на неправилно паркирани ППС, може да се осъществява и
от служби за контрол, определени с писмена заповед на кмета на община Плевен,
издадена на основание и в изпълнение на чл.168 от ЗДП. Сред изброените
служители в посочената заповед на кмета на община Плевен, по т.11 от пункт II,
е и П.В.Л.на длъжност инспектор в отдел „Инспекторат“ в община Плевен. Следователно,
оспореното нареждане е издадено от материално и териториално компетентен орган,
при наличие на изрично овластяване за извършване точно на такива действия - да
нарежда прилагането и прилага принудителни административни мерки принудително
преместване на неправилно паркирано превозно средство и да издава актове, с
които се налагат такива ПАМ.
Оспореното нареждане е издадено в
писмена форма, то е правно мотивирано с разпоредбата на чл.38, ал.1, б.“б“ от
Наредба №3 за обществения ред при използване на ППС на територията на община
Плевен, съгласно който текст, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения могат да се
прилагат следните принудителни административни мерки: преместване на паркирано
ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение или
на места, обозначени с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство. С оглед предвидената в тази разпоредба регламентация, органът
фактически е мотивирал приложената ПАМ, като е посочил изрично в нареждането,
че ППС, собственост на жалбоподателя, е паркирано на ул „Ал.Батемберг“ срещу №7
в гр.Плевен, след знак В27. В случая съществуването на фактическите основания,
послужили за реализирането на обжалвания акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му се установява от приложените в преписката писмени
и веществени доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че оспорваната
ПАМ съдържа мотиви: посочените са обстоятелствата, тяхната правна квалификация ,
както и съответните доказателства.
В хода на производството не са били
нарушени процесуалните правила. В хипотезата на ПАМ, правилата за издаване на
административните актове по аргумент на чл.
22 АПК
не се следва да се прилагат, включително тези за задължителното уведомяване на
заинтересованите лица за започналото производство. В този смисъл е и
постоянната практика на съда - адм. дело № 2301/2007 г. на 5- чл. състав на
ВАС, адм. дело № 9382/2012 г. на 5- чл. състав на ВАС Решение № 2511 от
10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2014. Спазени са и разписаните в утвърдените
от кмета на община Плевен Правила за
работа по репатрирането на ППС със специализиран автомобил „Паяк“. Изготвен е
снимков материал, съставен е протокол, който съдържа дата, час, регистрационен
номер на автомобила, мястото, от което се премества, установените външни
повреди, имената на служителя, наредил принудителното преместване, имената и
подпис на служителя, изготвил протокола. Изготвени са приемо-предавателни
протоколи за фактическото осъществяване на принудителното преместване на
автомобила, вкл. за предаването му на специализиран паркинг.
По отношение на материалната
законосъобразност на акта съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, прилагането на ПАМ - преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач е допустимо, когато МПС е паркирано в нарушение на
правилата за движение и това е осъществено на място, обозначено с неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство. Съдържанието на тази законова разпоредба е преповторено в текста на
чл.38, ал.1, б.“б“ от общинската Наредба №3, на което основание е приложена
ПАМ, съгласно която, както се посочи вече, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
могат да се прилагат следните принудителни административни мерки: преместване
на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение или на места, обозначени с пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство.
В
настоящия случай от анализа на оспореното нареждане и от приложените към административната преписка протоколи-за
принудително преместване и приемо-предавателни такива, се установява, че
ответникът е приел наличието на хипотеза, че МПС-то е паркирано в зоната на
действие на пътен знак В27, като мястото е обозначено с табела за принудително
отстраняване на нарушителите. От представените от административния орган снимки
на л.18 и л.19 от делото се установява, а и този факт не се оспорва от
жалбоподателя, наличието на пътен знак В27 – "Забранени са престоят и
паркирането", както и поставена под него допълнителна табела Т17 с текст:
"Нарушителите се отстраняват принудително“, телефон и изображение на репатриращ автомобил. Според
жалбоподателя така описания пътен знак и допълнителна табела са поставени в
нарушение, тъй като е следвало да бъдат поставени успоредно , а не напречно на
движението, за да могат да бъдат възприети при движение на пътното платно и от
двете му страни, тъй като напречното му поставяне в случая е попречило на
жалбоподателя да възприеме знака, защото жалбоподателят е идвал от страната на
улицата откъм гърба на пътния знак и той обективно не е могъл да възприеме
същия и да се съобрази с него. Възражението е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ППЗДП,
пътните знаци се поставят от дясната
страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно
разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението. Съгласно
разпоредбата на чл.80, ал.1 и сл. от цитираната от жалбоподателя Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, пътен знак В27 "Забранени са престоят и
паркирането" и В28 "Забранено е паркирането" се използват за
въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който
спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като
ограничават видимостта и широчината на платното за движение. Изрично е
разписано в ал.5 на чл.80, че пътни знаци В27 и В28 се поставят напречно или успоредно на оста на пътя.
В конкретния случай въпросният пътен
знак , видно от снимковия материал на л.19, е поставен съобразно правилото на
чл.40, ал.1 от ППЗДП, от дясната страна на пътя, срещу посоката на движение ,
така че да бъде лесно възприет и разпознат от правилно движещите се автомобили
в собствената лента за движение. Знакът е поставен по правилата на чл.80, ал.5
от Наредбата-напречно на оста на пътя, която хипотеза е една от алтернативно
предвидените такива, поради което знакът не е поставен в нарушение на правилата
за движение. Освен това в разпоредбата на чл.
49, ал. 1 от ППЗДП
е указано, че пътните знаци за въвеждане на забрана (какъвто е и пътен знак
В27) се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които
се отнася тази забрана. В случая въведената със знака забрана за престой и
паркиране е била въведена по отношение на дясната страна на пътя, поради което
и знакът е бил поставен от тази страна, в съответствие с правилата-напречно на
оста на пътя. С оглед на това, съда приема, че в случая не е налице нарушение
на чл.
40, ал. 1 от ППЗДП,
нито на чл.80, ал.5 от Наредба №18/2001 год. Фактът, че жалбоподателят е идвал от срещуположното платно за движение,
като е управлявал автомобила си към гърба на знака, и, както твърди той е
спрял“ преди знака“, а не след знака , поради което не е могъл да възприеме
забраната, въведена със знак В27, не изключва отговорността му в случая. Видно
е от разположението на ППС на снимката на л.19, че автомобилът на жалбоподателя
е паркиран след знак В27, с лице откъм гърба на знака, което действително
доказва тезата на Т.,*** в посока от гърба на знак В27 и приближавайки се към него, пресякъл е
осевата линия на платното за движение, и , за да паркира на мястото от
снимката, е навлязъл в пътната лента за насрещно движение и е паркирал до
тротоара в противоположната на движението му пътна лента. Което само по себе си
е нарушение на правилата за движение. Защото съгласно чл.16, ал.1, т.1 и т. 3
от ЗДП, на
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне; когато платното за движение има четири
и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.
А според нормата на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП,
за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя. Изключение от това правило е предвидено в ал. 4 на чл. 93,
която допуска престой и от лявата страна по посока на движението на път с
еднопосочно движение, ако това не пречи на движението. Според чл.
93, ал. 1 от ЗДвП,
пътното превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал. 2 паркирано
е пътното превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В
конкретния случай автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран от лявата страна
на път с двупосочно движение, нарушавайки правилото за навлизане в пътната лента за насрещно
движение в нарушение на правилото, предвидено в чл.
94, ал. 3 от ЗДвП.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят, в резултат на собственото си неправомерно
поведение, в нарушение на правилата за движение, установяващи забрана за
преминаване в насрещната лента за движение
и за паркиране най-вдясно на
пътното платно, сам се е поставил в положение да не може да възприеме пътния
знак, забраняващ престоя и паркирането в конкретния пътен участък. А и следва
да се има предвид, че след като знакът В27 е поставен в съответствие с
изискванията на закона, по начин, указан в закона, фактът, че жалбоподателят не
е могъл субективно да го възприеме, е без правно значение за неговата
отговорност. Автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата, установени в
ЗДвП и в общинската Наредба №3, на място, обозначено с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и
следователно са налице предпоставките на чл.
171, т. 5 б. "б" ЗДвП и чл.38, ал.1, б.“б“ от Наредба №3 на
Общински съвет Плевен за обществения ред при използване на ППС на територията
на община Плевен. Обстоятелството, че водачът не е могъл да възприеме
поставеният забранителен пътен знак , не е от естество да промени този извод,
доколкото фактът на невъзприемане на забрана се дължи на неправомерното
поведение на водача, инвокирано от нарушаване на други забрани на правилата,
установени в ЗДП. Ето защо съдът приема,
ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон.
Оспореният акт е издаден при спазване
целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения - арг. от чл.
171 ЗДвП.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира пороци, обуславящи незаконосъобразност на оспорения
административен акт. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в
жалбата основания за неговата отмяна. Ето защо, жалбата се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Т. ***, с ЕГН **********,
против принудително преместване на автомобил, разпоредено с Нареждане за
принудително преместване на неправилно паркирано ППС №009413/14.01.2022 год. на
П.В.Л.-инспектор в отдел „Инспекторат“ в ОП „Център за градска мобилност“ при
Община Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред
Върховен административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: