№ 197
гр. Разград, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.
при участието на секретаря Светлана Л. И.а
като разгледа докладваното от Валентина П. Д. Гражданско дело №
20223300100036 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д., чрез пълномощник
против ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Джеймс Баучър“, като се претендира присъждане в полза на ищцата на обезщетение в размер на
200 000 лева за неимуществени вреди, болки и страдания, претърпени от нея вследствие на
смъртта на нейния баща и наследодател Д. М. Д., б.ж. на с.Костанденец, община Цар Калоян,
настъпила на 03.08.2021 г.при ПТП , причинено при управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. №***,
застрахован при ответника.Исковата сума се претендира ведно със законната лихва върху нея,
считано от 15.09.2021г., датата на уведомяването на ответника за настъпилото ПТП или съответно
датата на постановения от него отказ за изплащане на обезщетение, 20.09.2021г.Отправено е
искане за присъждане на разноски, вкл.и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Първоначално ищец по делото е била и Т. А. Д. , майка на починалия пътник Д. М. Д. и
водача А. М. Д., която също е заявила претенция за обезвреда на неимуществени вреди в размер на
200 000 лв., от смъртта на сина й Д. Д., настъпила при ПТП на 03.08.2021г.Същата е починала на
24.02.2022г. и производството по отношение на нея е прекратено с определение от 04.08.2022г.,
влязло в сила.
Изложени са твърдения в исковата молба, че лекият автомобил“Опел Астра“ е бил
управляван от водача А. М. Д., който също е починал при ПТП и по образуваното ДП е било
установено,че виновен за същото е именно водача А. Д..
Ищцата твърди, че смъртта на нейния баща,с когото са били много близки и който е бил
здрав и деен човек и е работел като строителен работник , нямал е здравословни проблеми и е
причинила огромна загуба, като до края на живота си тя ще изпитва ужаса от същата.След
смъртта на баща й ищцата започнала и продължава да изживява панически атаки, да плаче и
сънува кошмари, често да сменя настроенията си , което наложило консултация с
психолог.Изложени са и твърдения и са представени доказателства за депозиране на молба пред
1
ответника за изплащане на обезщетение.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, е депозирал в срок отговор на исковата молба, с която :
Оспорва предявените срещу него искове по основание и размер; Оспорва деликтно поведение от
страна на водача на застрахованото при него МПС и наличие на кумулативно изискуемите се по
см. на чл.45 ЗЗД предпоставки-противоправност, вина и причинна връзка;Счита претендираното
обезщетение за несъразмерно, с реално твърдените от ищцата вреди;Заявява, че соченият за
деликвент А. Д., брат на загиналия Д. Д. към момента на ПТП е бил с отнето свидетелство за
правоуправление и със съмнение за алкохолно повлияване, като въвежда: а/ възражение за
съпричиняване от страна на загиналия при ПТП Д. Д., който пътувал в автомобила без предпазен
колан и знаейки, че същият е в управление на неправоспособен и употребил алкохол водач;
Оспорва началната дата на претендираната лихва за забава ;
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД“ОЗК Застраховане“АД в хода по
същество с писмена молба заявява становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди намира е такъв на
правно основание по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 477, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл.
52 от ЗЗД, а акцесорните такива за дължимост на лихва за забавено плащане от разпоредбата на
чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими и съдът дължи разглеждането им по същество.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от
ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже положителните твърдения за фактите, от които
извлича благоприятните за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Съобразно характера на предявените искове в тежест на ищццата е да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на отговорността на ответника: валиден застрахователен договор; настъпило
по време на действие на застрахователния договор застрахователно събитие, представляващо
покрит от застраховката риск; противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в
резултат на което е причинено ПТП; Обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП същата е
претърпяла вреди – в случая неимуществени, както и размерът им; Причинно-следствена връзка
между поведението на застрахования и претърпените вреди.
Ответникът следва да установи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналия Д. Д., както и останалите релевирани от него възражения.
Няма спор по делото,че на 03.08.2021г. е реализирано описаното в исковата молба
ПТП.Същото се установява и от приложените по делото материали по ДП №44/2021г. по описа на
ОСлО - Разград и преписка №1110/2021г. по описа на ОП-Разград.
Увреждащото МПС л.а. „Опел Астра“ с рег. №*** е имало сключена Застраховка „ГО“ към
ответното дружество, обективирана в полица №*** с дата на валидност до 31.03.2022 г.
Ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени и имуществени вреди, с молба вх.№ОК-598472/15.09.2021г., като
отговора на ответника е от 20.09.2021г. с отказ за изплащане на обезщетение и изискване на
допълнителни доказателства.
Спорът е относно причините за настъпване на произшествието. Наказателното производство
по ДП № 44/2021 г. по описа на ОСлО-Разград е прекратено с постановление от 07.07.2022 г.,
което е влязло в сила.При липса на произнасяне на наказателен съд и на влязла в сила присъда,
задължителна за гражданския съд относно изчерпателно посочените в чл. 300 от ГПК
обстоятелства, въпросите за авторството на деянието и вината за инцидента следва да бъдат
2
установени в настоящото производство.
Събраните по делото доказателства категорично сочат, че процесното ПТП от 03.08.2021г. е
настъпило единствено и само поради виновното и противоправно поведение на А. М. Д., водач на
на л.а. „Опел Астра“ с рег. №***, в който автомобил се е возил и пострадалия Д. Д., негов брат и
баща на ищцата М. Д..
Във връзка с установяване механизма на произшествието и, получените от пострадалия Д.
увреждания , довели до смъртта му по делото е назначена КАТЕ.
Заключението по комплексната експертиза не е оспорено от страните, като съдът го
възприема като обективно и компетентно .Според заключението в частта му АТЕ, произшествието
е осъществено при следния механизъм:
На 03.08.2021 г. около 09,40 часа, по път 1-2 /Русе-Варна/, по посока от гр. Русе към гр. Цар
Калоян се е движила товарна автокомпозиция, състояща се от седлови влекач „МАН" с per. № ***
и прикачено към него бордово полуремарке „Кроне" с per. № ***, управлявана от Д. И. К. от гр.
Провадия. На км 44+000 водача на т.а. навлиза в участък от пътя с плавен ляв за него завой
движейки се с около 84 км/час. Пътният участък е двупосочен, с широчина на платното за
движение 7,2 метра, разделено с единична непрекъсната линия (Ml) на две ленти за всяка посока.
От двете страни на пътното платно има поставени стоманени предпазни огради (мантинели),
отстоящи на 0,7 м от границата на платното за движение. Пътната настилка е била суха, без
неравността, в добро състояние. Времето е било ясно, сухо, с много добра видимост на дневна
светлина. В пътния участък и в двете посока има поставени пътни знаци - по 3 броя на общ
метален стълб отгоре надолу: А15 "Опасност от хлъзгане"; В26 "50 км/час"; Т14 "При сняг и
зимни условия".
По същото време, по същия пътен участък, но в обратна посока, със скорост около 71
км/час, срещу товарната автокомпозиция, в дясната за него лента по посока към гр. Русе, се е
движил и лек автомобил „Опел Астра" с per. № ***, управляван от А. М. Д. от с. Костадинец,
обл.Разград. Освен водача, на предна дясна седалка в лекия автомобил е пътувал Д. М. Д.. При
излизане от десния за него завой, водача на лекия автомобил А. Д. губи управление, като л.а.
„Опел Астра" навлиза изцяло в насрещната лява за него лента и се блъска челно в предната лява
част на кабината на идващият срещу него товарен автомобил с прикаченото ремарке. Ударът е
прав централен удар с цялата широчина на предната част на лекия автомобил с предната лява част
на товарния автомобил и настъпва в дясната лента за движение по посока към гр. Разград, на около
1,8-3,5метра от дясната граница на пътя. В близост до мястото на удара при огледа на
местопроизшествието са установени разлив на течност, простъргвания в асфалтовата настилка и
отломки от автомобилни части.
Водача на товарната автокомпозиция реагира на опасността от сблъсък с аварийно спиране,
като скоростта преди удара спада до около 73 км/час и върху настилката преди мястото на удара
остават спирачни следи. Водача на лекия автомобил не е реагирал по никакъв начин на опасността
от сблъсък.
След удара л.а. „Опел Астра" се завърта обратно на часовата стрелка на около 90°, след
което е отблъснат назад към собствената му лента за движение и е изтласкан от товарната
автокомпозиция до мястото, където двете МПС се установяват в покой по начина, описан в
огледния протокол.
В резултат на удара при ПТП предната част на лекия автомобил е напълно унищожена в
посока навътре към купето.
В резултат на удара и получените тежки травми настъпва смъртта на водача на лекия
автомобил А. М. Д. и пътуващия на предна дясна седалка Д. М. Д..
Причина за настъпването на ПТП е загубата на контрол от водача на лекия автомобил А. М.
Д. и навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение в опасната зона на движещият се по
нея т.а. „МАН" с полуремарке. Ударът между двете МПС и ПТП са били предотвратими само в
случай, че водачът на л.а. „Опел Астра" не е навлизал в насрещната лента за движение.
Пострадалият Д. М. Д. е пътувал на предна дясна седалка с правилно поставен предпазен
3
колан. В този случай, под въздействието на големите противоположно действащи инерционни
сили в момента на удара, тялото на пострадалия се придвижва първоначално напред и нагоре в
посока към предното стъкло на разстояние 8-10см до сработването на предпазният колан, след
което ударно се връща обратно към седалката. В резултат на големите деформации,
деформираните и счупени части от лекия автомобил, както и такива от товарния автомобил, биха
навлезли във вътрешността на купето и биха могли да достигнат до въздушната възглавница
(аербег), тялото, главата и крайниците на пътника. След завъртането на лекия автомобил и в
процеса на обратното му избутване, тялото и главата на пътника биха се ударили в дясната предна
врата или колонка.В случай, че пострадалият е бил без правилно поставен предпазен колан, тялото
му би извършвало свободно инерционно движение в купето на автомобила и би могло да бъде
изхвърлено извън автомобила през счупеният преден прозорец.
В частта досежно уврежданията на пострадалия Д. Д., довели до неговата смърт и наличието
на алкохол в кръвта на водача А. Д., вещото лице съдебен медик след като е установило всички
увреждания получени от наследодателя на ищцата заключава ,че причината за смъртта на Д. Д. е
несъвместивата с живота тежка съчетана травма на главата, шията, гърдите, корема и
крайнииците.
Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, както и от инерционни сили.
Вида и характера на травмите сочи действието на изключително силна кинетична енергия.
Посочва, че от протокол от Химическа експертиза №540/18.08.2021г. е установено, че при
направеното изследване на пробите кръв и урина, взети от лицето А. М. Д. е установено наличие
на етилов алкохол в концентрации: кръв -2,73 промила; урина - 2,96 промила.
Такава алкохолна концентрация показва тежка степен на алкохолно опИ.е във фаза на
резорбция на алкохола.
При такова алкохолно опиянение силно са нарушени равновесието, походката,
координацията на движение, вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето,
говорът е неразбираем, тежко е потисната дейността на централната нервна система.
Във връзка с твърденията на ищцата, че вследствие описаното ПТП за нея са настъпили
значителни неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания в резултат от
загубата на баща й, по делото е назначена СПЕ и са сочени гласни доказателства.
Вещото лице по назначената СПЕ е установило при изследване на ищцата М. Д., че същата е
преживяла силен шок и мъка от загубата на баща си ,като травмиращото събитие и свързаните с
него силни негативни емоции са й причинили психо-емоционален стрес.При нея внезапната
загуба на баща й, освен чисто физически симптоми, най-силни през първите шест месеца след
събитието /плач, тъга/ е бил налице и емоционален отговор - засилена тревожност, нарушения в
съня, раздразнителност, безпокойство, подтиснато настроение, негативни мисли, депресия,
напрежение, чувство на отчужденост и изолация, усещане за обща неудовлетвореност, апатия,
чувство за несигурност, безпричинна промяна на настроението, страх от шофиране и др.Предвид
факта, че смъртта е настъпила внезапно ищцата. лице е изпитала чувства описани като шок.
Всички изброени емоционални реакции са естествени последици на загубата. Те преминават в
категорията на абнормното, ако съществуват прекалено дълго или са твърде интензивни.
В заключение вещото лице посочва, че ищцата е преминала през фазите на скръбта, но все
още се наблюдават емоционални реакции /проблеми със съня, безпокойство, страх от шофиране
вследствие на травмата от загубата, които остават непреработени и нарушават в известна степен
емоционалния баланс. Същите не нарушават обичайното социално функциониране на личността и
с оглед личностовите особености и ресурсите на средата изразяващи се чрез подкрепа от семейния
и приятелски кръг следва да намалят интензитета и отшумят във времето.
От показанията на разпитания свидетел Ц. С., лице от приятелския кръг на ищцата, макар М.
и баща й да са живеели далеч един от друг в последните години, но са поддържали връзка, като са
се чували и той често й е ходел на гости в София.Внезапната му смърт й се е отразила много
4
тежко, имала кошмари , изпитвала страх да шофира, тя е организирала и неговото погребение.
Въз основа на изложеното от фактическа страна , съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №***.
Според нормите на чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото гласни доказателства и заключение на вещото лице по назначената и
прието СПЕ се установява, че починалият пр ПТП на 03.08.2021г. баща на ищцата М. Д. е заемал
съществено място в нейния живот.Тя го е почела подобаващо и е преодоляла много трудно
неговата липса, изпитвайки първоначално силен шок и в последствие свързаните с него плач,
тъга и емоционален отговор - засилена тревожност, нарушения в съня,
раздразнителност, безпокойство, подтиснато настроение, негативни мисли, депресия,
напрежение, чувство на отчужденост и изолация, усещане за обща неудовлетвореност,
апатия, чувство за несигурност, безпричинна промяна на настроението, страх от
шофиране.
При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди , съдът
съобразява, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък
човек следва да се определи към момента, когато е породено основанието за обезщетяване, тъй
като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане и с факта на осъществяване
на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението
съдът отчита не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат
търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите за в бъдеще страдания не са ново
правопораждащо основание за вредата. При определяне на размера на обезщетението съдът взе
предвид и общественоикономическите условия в страната към момента на увреждането, чийто
промени намират отражение в нарасналите нива на застрахователно покритие по застраховка
"гражданска отговорност" в чл. 492, ал. 1 от действащия КЗ.
Предвид това съдът счита, че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде
постигнато с присъждане в нейна полза на обезщетение в размер на 120 000 лв. за претърпените от
смъртта на баща й неимуществени вреди.
Съдът намери за недоказано при условията на пълно доказване възражението на ответника-
застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне на предпазен колан
от бащата на ищцата по време на ПТП. Установи се по делото, че напротив пострадалият Д. Д.,
пътник в автомобила е бил с поставен предпазен колан по време на настъпване на ПТП.
Недоказано се явява и другото направено възражение от ответната страна, че пострадалият
баща на ищцата Д. Д. е знаел ,че водача на л.а. А. М., негов брат е употребил и кога алкохол преди
шофирането, предприето на 03.08.2021г.Вярно е ,че по воденото ДП е установено наличие на
алкохол пробите от трупа на в А. М. Д. , съответно с концентрация в кръвта -2,73 промила и
урината - 2,96 промила, но само от прокола за изследване на същите не може да се направи извод,
че пътника , макар и негов брат е знаел за тази употреба и е могъл да възприеме съответните
проявления у водача..
Предвид изложеното окръжният съд приема, че предявеният иск за неимуществени вреди е
частично основателен до размер на сумата 120 000 лева, като над този размер за горницата над
него до предявения размер от 200 000 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен..
Заявлението на ищцата , с което е отправила до ответника извънсъдебни претенции е
получено от застрахователя на 15.09.2021 г., като същият е изискал от нея представянето на
5
допълнителни доказателства и по същество е постановил отказ .
В случая за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е представен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто е приложен към заявлението на ищеца.
Следва да се има предвид, че ал. 3 от същата разпоредба на КЗ предвижда, че когато документите
по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства, във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето
на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Застрахователят
не се е възползвал от предоставената му възможност за изискване на допълнителни доказателства,
но представените от ищцата са били достатъчни, за да се произнесе по основателността на
преписката, което не е направил.
Поради това дължи лихва за забава съобразно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ -изтичането на 15
работни дни от подаване на заявлението с приложените доказателства за настъпило
застрахователно събитие, т.е в случая законна лихва следва да се присъди, считано от
01.10.2021г.,
При този изход от спора, съразмерно на уважената част от иска в полза на адв. П. С. следва
да бъде присъдена сумата от 3 318.00 лева адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като
такива му се следват в размер на 3 108 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на РОС, в полза на бюджета на съдебната власт,
дължимата държавна такса съразмерно уважения иск в размер на 4 800 лв.
Воден от гореизложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Джеймс Баучър“ЕАД да заплати на М. Д. Д. от гр.София , ЕГН ********** на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, представляващи
болки и страдания, преживени от смъртта на нейния баща и наследодател Д. М. Д., починал на
03.08.2021г. при ПТП ,причинено от водач лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №***. Застрахован
при същото застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху така присъдената сума
считано от 01.10.2021г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезвреда на неимуществени вреди над уважения размер от 120 000
лева до претендирания такъв от 200 000 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Джеймс Баучър“ЕАД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Разградски
окръжен съд държавна такса в размер на 4 800, 00 лева.
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Джеймс Баучър“ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. С. от САК на осн.чл.38 от ЗА възнаграждение в
размер на 3 318 лева, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Д. Д. от гр.София, ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените разноски, съобразно с отхвърлената част
от иска, в размер на 3 108 . 00 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника,
ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, гр.София.
Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6