РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Свиленград, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично при закрити врати заседание на седми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
в присъствието на прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Частно
наказателно дело № 20245620200272 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 21, ал. 1, т. 2, вр.чл. 24а,
ал. 1 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните (ЗБППМН), въз основа на постъпило Предложение от С.И. -
Председател на състава по чл. 11, ал. 2 от ЗБППМН и член на Местната
комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните (МКБППМН) при Община - Любимец по чл. 21, ал. 1, т. 2 от
ЗБППМН за насТ.ване на непълнолетния Т. Л. М. с ЕГН ********** и с
настоящ адрес: ******, във Възпитателно училище – интернат (ВУИ). В
Решението на Комисията се посочва, че досегашните приложени мерки по
ЗБППМН спрямо лицето не са довели до корекционно-възпитателно
въздействие върху подрастващата. Посочено е, че е налице недобра семейна
среда, небрежно отношение към образованието й, изключително лошо
възпитание, избухлив и агресивен характер на лицето. Счетено е за
необходимо извеждането на детето от средата му и осигуряване на системна
1
корекционно-възпитателна работа и контрол.
В проведеното съдебно заседание при закрити врата, Членът на
МКБППМН – С.И. поддържа Предложението. Пледира, че извеждането на
детето от средата му и насТ.ването му във ВУИ ще осигури системна
корекционно-възпитателна работа и контрол и ще допринесе за коригиране на
поведението на непълнолетния Т. М.. Моли Съда по тези доводи,
Предложението да бъде уважено.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение – Свиленград: Прокурор М. С. пледира, че Предложението на
МКБППМН намира основанието си в закона и че насТ.ването на
непълнолетния М. във ВУИ ще допринесе за коригиране на поведението й и
нейното социализиране.
Родителите П. Г. П. и Л. Х. М., изразяват становище, че въпреки работата
с непълнолетния Т. противообществените й прояви продължават като
поведението може да ескалира.
Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград, уведомени, изпращат
представител – Главен социален работник Катя Димитрова.
Процесуалният представител на непълнолетния Т. М. – адвокат В. Х.,
иска от Съда да вземе правилното за детето решение на базата на събраните
по делото доказателства, което явно е насТ.ването й във ВУИ.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по
делото писмени доказателства, съпостави ги със закона, установи следното
от фактическа страна:
Т. Л. М. е родена на ********* година в ******, българка, българска
гражданка, с постоянен и настоящ адрес в ******, ученичка, ЕГН
**********, неосъждана.
Детето Т. Л. М. е на 15 години. МКБППМН при Община – Любимец е
разглеждала многократно поведението на Т., като са й налагани множество
различни възпитателни мерки. Образувано е въз основа на Решение № ******
година на МКБППМН при Община – Любимец, Възпитателно дело №
******* година по описа на МКБППМН при Община - Любимец за
извършена противообществена проява, установена с преписка вх.№
******** година на Районна прокуратура - Хасково.
2
Видно от Социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – Свиленград става ясно, че Т. живее с родителите си и с брат
си М. в една стая със санитарен възел. Обзавеждането е с вещи и мебели от
първа необходимост. Стараят се да поддържат хигиена според разбиранията
си. Има електричество. Детето има личен лекар и е със специални
образователни потребности (СОП) с диагноза умерена умствена изостаналост.
Задоволяват се потребностите на непълнолетната според възможностите на
родителите. Записана е в VIII клас, но споделя, че не желае да продължава
образованието си. Изводът на отдел „Закрила на детето” е, че не е осигурен
необходимият контрол и надзор спрямо непълнолетната и поведението й.
Съставът по възпитателното дело е решил да се внесе Предложение до
Районен съд – Свиленград за налагане на мярка по чл. 13, ал. 1, т. 13 от
ЗБППМН - НасТ.ване във ВУИ по отношение на Т. Л. М..
Видно от приложеното по делото Постановление на Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград по
преписка вх.№ ******* година на Районна прокуратура - Хасково, а и от
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на
******* година от частен дом, находящ се в ******, Т. Л. М. противозаконно
е отнела чужди движими вещи – електрически мотори за поливане,
пласмасова гръбна пръскачка, газова бутилка с клапан, газов котлон, дрехи,
завивки, одеала, възглавници и др. – собственост на Д.А.Т. от град *****, като
случаят е маловажен. Деянието е извършено в съучастие с малолетно лице.
Видно от Постановлението при тези фактически данни Прокурорът от
Районна прокуратура е приел, че извършеното от М. формално покрива
признаците на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, т.е. кражба, но
деянието е извършено поради лекомислие, защото е взела решението за
извършване на деянието преди да си е дала ясна сметка за последиците от
извършеното. Посочено е, че престъплението е такова, че не представлява
голяма обществена опасност и не е тежко по смисъла на закона, като следва
материалите да се изпратят на МКБППМН при Община – Любимец за
налагане на възпитателни мерки, които ще въздействат спрямо нея на този
етап, в който се изгражда психиката й, укрепва ума, чувствата, волята и
характера й, като тези мерки ще изиграят необходимия положителен ефект за
възпитанието й към правно съобразен и общественополезен начин на живот.
3
Както вече бе посочено спрямо детето са разглеждани множество
възпитателни дела за бягство от училище, просия, побой над дете, агресивно
поведение спрямо възрастни, кражба, причиняване на смърт на грабначно
животно, умишлен палеж, неспазване на наложена възпитателна мярка и
подаване на фалшив сигнал на ЕЕН 112. От приложените по делото
документи става ясно, че детето не посещава редовно училище. Има
регистрирани голям брой отсъствия по неуважителни причини. Учи по
индивидуален учебен план и учебни програми. С когнитивен дефицит е.
Склонна е към лъжи, злоупотреба с доверие и манипулативно поведение, за
да постигне своето. Понякога жестока с обидите, подигравките и циничния
език към деца и учители. Поведението й е презрително, враждебно и
нараняващо. При отправена й забележка компенсира с фалшиво, отиграно и
заучено уж смирение. Държи да покаже, че на нея не може да й се влияе.
Родителите на детето признават, че не могат да се справят с поведението на Т.
и не могат да осъществяват контрол върху дъщеря си, тъй като тя не ги слуша
– прави каквото си науми, без да се съобразява с никого. Между членовете на
семейството е налице емоционална отчужденост, липса на емпатия и
привързаност, равнодушие. Усеща се негативно влияние на приятелската
среда над Т.. Дружи предимно с по-големи от нея непълнолетни и пълнолетни
момичета и момчета, извършители на противоправни деяния. Именно с тях
прекарва значителна част от времето си. Не контактува със съучениците си.
По Възпитателно дело № ***** година на МКБППМН при Община -
Любимец, производството е приключило с Решение да бъде наложена мярка
„НасТ.ване във ВУИ”, която мярка е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
условията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от НПК и във връзка със
становищата на участниците в производството, настоящият състав на
Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:
Предложението е с правно основание чл. 24а, ал. 1 от ЗБППМН и е
допустимо – подадено е от надлежно легитимирано за това действие лице -
Председател на състава по чл. 11, ал. 2 от ЗБППМН и член на МКБППМН при
Община - Любимец и пред местно и родово компетентния Свиленградски
4
районен съд (съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 24а, ал. 1 от ЗБППМН).
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗБППМН спрямо малолетни и
непълнолетни, извършили противообществени прояви, и непълнолетни,
извършили престъпления, освободени от наказателна отговорност по чл. 61
от НК, се налагат една или няколко възпитателни мерки измежду изброените
в т. 1 – т. 13, а именно: предупреждение; задължаване да се извини на
пострадалия; задължаване да участва в консултации, обучения и програми за
преодоляване на отклоненията в поведението; поставяне под възпитателен
надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за
полагане на засилени грижи; поставяне под възпитателен надзор на
обществен възпитател; забрана на непълнолетния да посещава определени
места и заведения; забрана на непълнолетния да се среща и да установява
контакти с определени лица; забрана на непълнолетния да напуска настоящия
си адрес; задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд
причинената вреда, ако това е в неговите възможности; задължаване на
непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото;
насТ.ване в социално-педагогически интернат; предупреждаване за насТ.ване
във ВУИ с изпитателен срок до 6 месеца и насТ.ване във ВУИ.
Описаните постъпки на непълнолетния Т. Л. М. следва да се
квалифицират като противообществени прояви по смисъла на чл. 49а, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗБППМН, тъй като поведението й е
противоправно и противоречи на морала и добрите нрави – непълнолетният
извършва неправомерни прояви, родителският контрол спрямо нея е явно
невъзможен, а това препятства правилното й развитие и възпитание.
В случая производството по делото е инициирано по реда на чл. 24а от
ЗБППМН въз основа на Предложение на МКБППМН при Община - Любимец
на непълнолетната към момента на настоящото произнасяне Т. Л. М. да бъде
наложена възпитателна мярка „НасТ.ване във ВУИ” по чл. 13, ал. 1, т. 13 от
ЗБППМН; а според текста на чл. 28, ал. 2 от същия закон, във ВУИ се
насТ.ват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили
противообществените прояви, към които възпитателните мерки по чл. 13, ал.
1, т. 1 – т. 10 и т. 12 не са се оказали достатъчни и за нормалното им
възпитание няма подходяща социална среда. Във ВУИ се насТ.ват и
непълнолетни, спрямо които Съдът или Прокурорът са наложили такава
5
мярка по реда на чл. 61 и чл. 64 от НК.
Ето защо, възприемайки, като цяло, идеята за възстановителното
правосъдие и тезата, че детето е субект на права, както е предвидено и в
международноправни източници, по които Република България е страна –
Конвенцията на ООН за правата на детето, ЕКПЧ, а не обект, то все пак
следва да се прави необходимото разграничение и да се дири във всяко
производство най - добрият интерес на детето. А в случая той е свързан с
насТ.ване във ВУИ, каквото се налага с цел продължаване на образованието и
временно извеждане от формираната неблагоприятна семейна и приятелска
среда, както и с цел предотвратяване на бъдещи противообществени деяния,
което очевидно не може да стане на етапа и възрастта, в което се намира
детето, с другите предвидени възпитателни мерки. НасТ.ването би
предотвратило по – нататъшното извършване на противообществени прояви и
би осигурило необходимия коректив на конкретните прояви на
отклоняващото се от възприетите обществени норми поведение на детето,
намерили проявление още в училищната среда, макар и не в степен на
отклонение значима, както с процесното деяние. Безспорно установено е от
събраните по делото доказателства, че в случая осъществяваният родителски
контрол по отношение на Т. М., е недостатъчен. Следва да се отбележи, че в
случая не става въпрос единствено за защитата на непълнолетния, но и за
опазването на обществения ред. Като правонарушител спрямо М. следва да се
предприемат мерки за превъзпитание, за да се коригира отношението й към
правните и обществените норми. Същевременно следва да й се отнеме
възможността да продължи с противообществената си кариера. И наред с
това, тя трябва да продължи със задължителното си обучение в училище (чл.
8, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование).
Реализирането на тези три кумулативни цели е възможно единствено и само
под грижата на специалисти, профилирани в корекцията на поведението на
непълнолетни, поради което и възпитателната мярка „НасТ.ване във ВУИ”,
макар и най-тежка по вид - в конкретния случай е не само оправдана, но и
единствената подходяща, която би имала позитивен резултат. Липсата на
всякаква критичност към постъпките си Т. М. демонстрира и при разглеждане
на възпитателното дело, проведено на ****** година с отправяне на заплахи
и обидни думи и с неуважително отношение към всички присъстващи видно
от Протокола от проведеното разглеждане. В подкрепа на изложеното е и
6
фактът, че между членовете на семейството е налице емоционална
отчужденост, липса на емпатия и привързаност, равнодушие. Налице е
основанието по чл. 28, ал. 2 от ЗБППМН, поради което и след съвкупната
преценка на данните за личността на непълнолетния Т. Л. М., семейната и
социалната й среда, както и броя и характера на извършените от нея
противообществени прояви, Съдът приема, че Предложението на МКБППМН
е основателно и следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките
по цитирания по – горе текст, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН.
Фактът, че Т. е с диагноза „умерена умствена изостаналост” и е лице със
СОП, не налага някакво конкретно лечение, постъпване в лечебно заведение
или поставяне под лекарско наблюдение, т.е. не е пречка за налагане на
възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН, доколкото съгласно
нормативната регламентация с разпоредбите на ЗБППМН и на Правилника за
устройството и дейността на ВУИ и социално - педагогическите интернати,
настанените в същите малолетни и непълнолетни лица получават
необходимите здравни грижи и медикаменти, както и в същите се извършва
обучение и на ученици със СОП (каквато очевидно е непълнолетния Т. Л. М.),
за които се разработват индивидуални учебни планове.
Съдът счита, че срокът на въпросната мярка, съобразно с ограниченията
по чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от ЗБППМН, следва да бъде до навършване на 16 -
годишна възраст, освен ако Т. М. не изяви писмено желание за продължаване
на престоя си, в който случай срокът следва да бъде до навършване на 18
години. Този срок по мнение на настоящия състав би се явил достатъчен за
настъпване на положителна промяна у нея.
Предвид изложеното Решението на Комисията като правилно и
законосъобразно и в интерес на детето, обективирано в Предложението на
Председателя на състава по чл. 11, ал. 2 от ЗБППМН и член на МКБППМН
при Община - Любимец, е основателно и следва да бъде уважено на
основание чл. 24а, ал. 4, т. 1 от ЗБППМН, като непълнолетният Т. Л. М. бъде
настанена във ВУИ.
В подкрепа на изложеното Съдът посочва и следното: системата от
възпитателни мерки е изчерпателно посочена от законодателя в разпоредбата
на чл. 13, ал. 1 от ЗБППМН, където те са степенувани от най - леката към най
- тежката. Настоящата инстанция намира, че с постановяване на друга по -
7
лека мярка от предвидените в чл. 13, ал. 1 от ЗБППМН, не биха могли да се
постигнат целите, визирани в чл. 1 от ЗБППМН, а именно: да се въздейства
превантивно върху непълнолетното лице и да се осигури нормалното му
развитие и възпитание. Този извод се налага от обстоятелството, че спрямо
непълнолетния Т. са прилагани почти всички от по - леките възпитателни
мерки, които обаче не са оказали въздействие върху нея и същата продължава
с противообществените прояви. Непълнолетният Т. е изградила в една ранна
възраст трайни противообществени навици, като липсата на родителски
контрол, както и неблагоприятната приятелска среда, съдействат за тяхното
укрепване. След като е изчерпан ресурса от по - леки възпитателни мерки по
закона, които не са изиграли своята възпитателна и възпираща роля, за да
бъде преустановено противоправното й поведение, единствената подходяща
мярка, която би изпълнила целите на закона, е изолирането й във ВУИ, което
би ограничило негативното влияние на заобикалящата я среда. В същото
време във ВУИ непълнолетният Т. би могла да продължи и образованието си.
Отделно от това настанените непълнолетни в тези заведения не остават без
медицински грижи. Изрично е предвидено в чл. 48а, ал. 1 от Правилника за
устройството и дейността на ВУИ и социално - педагогическите интернати,
че за всеки ученик се създава екип за психолого - педагогическа оценка и
подкрепа, в който съгласно чл. 48а, ал. 2 се включва и лекар или други
специалисти. Това означава, че нормативната регламентация осигурява
необходимото, за да бъдат положени нужните грижи за непълнолетния,
включително и здравни.
Водим от горното и на основание чл. 24а, ал. 4, т. 1, предложение второ,
вр.чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН, Съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на непълнолетния Т. Л. М. с ЕГН ********** и с настоящ
адрес: ******, възпитателна мярка „НасТ.ване във ВУИ” за срок до
навършване на 16 - годишна възраст, освен ако Т. Л. М. не изяви писмено
желание за продължаване на престоя си, в който случай срокът следва да бъде
до навършване на 18 години.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от
получаване на Съобщението за постановяването му от заинтересованите
8
лица, пред Окръжен съд – Хасково.
След влизане в сила на Решението Възпитателното дело да се върне на
Председателя на МКБППМН при Община – Любимец.
След влизане в сила на Решението, препис от същото да се изпрати на
Председателя на МКБППМН при Община – Любимец, за привеждане на
Решението в изпълнение.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9