ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 960
гр. Пловдив, 19.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба от въззивницата Н. Л. М., ЕГН **********, с която се
иска от съда да измени постановеното по делото решение № 1642/21.12.2022
г. в частта му, с която е осъдена да заплати на въззиваемата К. Б. П., ЕГН
**********0, сумата от 1000 лева-разноски по делото пред въззивната
инстанция . В молбата се поддържа, че направените от К. Б. П. разноски във
въззивното производство са общо в размер на 1000 лева, а ответниците по
делото са двама – освен молителката, ответник по делото е и М. Г., като
всеки един от тях дължи заплащането на разноски. Ако съдът е счел, че
ответникът М. Г. с поведението си не е дал повод да завеждане на делото /чл.
78, ал. 2 от ГПК/, то съобразно нормата на чл.78, ал.2 ГПК разноските се
възлагат върху ищеца. Предвид горното се настоява въззивният съд да
измените решението си в частта, с която въззивницата е осъден да заплати на
К. Б. П. разноски по делото в размер от 1000 лева, като ги намалите на 500
лева - половината от платените от нея разноски в производството пред
въззивната инстанции.
Насрещната страна по молбата К. Б. П. в писмен отговор оспорва същата
като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд намира молбата за процесуално допустима,
1
като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248,ал.1 от ГПК, а
разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:
С постановеното по делото на 21.12.2022г. решение № 1642 въззивният
съд е потвърдил решение № 1560 от 11.05.2022 г., постановено по гр.д. №
2029/2021 г., по описа на РС Пловдив, II бр.с., с което по иска предявен от К.
Б. П., ЕГН **********0, против Н. Л. М., ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН
********** , е определен режим на лични отношения между бабата по
бащина линия К. Б. П., ЕГН **********0, с малолетната й внучка К. М. Г.,
ЕГН **********.С оглед неоснователността на подадената от майката на
детето Н. Л. М., ЕГН **********, въззивна жалба и на основание чл.78,ал.3
от ГПК е присъдил в полза на въззиваемата К. П. направените по делото
разноски в размер от 1000 лева.
Доводите на молителката за тяхното намаляване наполовина,тъй като
ответниците по делото са двама, са неоснователни.
При пасивно субективно съединяване на искове и при условията на чл.78,
ал.1 ГПК ответниците задължително понасят отговорността за разноски само
за първоинстанционното производство. При обжалване, доколкото
спецификата на производството не налага нещо друго, тежестта да възстанови
разноските на насрещната страна е само за жалбоподателя, чиято жалба е
приета за неоснователна и то без значение дали по исковата молба същия има
качеството ищец или ответник. Хипотезата на необходимо другарство и
нормата на чл.265, ал.2 ГПК не налагат отклонение от общото правило във
въззивното производство, в който смисъл е определение №218/31.10.2016г. по
ч.гр.д.№4115/2016г. на ВКС, ІІ гр. отд. В случая ответникът М. И. Г. не е
подал въззивна жалба против решението на районния съд и съответно няма
основание да се ангажира отговорността му за разноски, поради
неоснователността на въззивната жалба, подадена от другия ответник Н. Л.
М.. Поради тази причина последната следва да репарира в пълен размер
направените от въззиваемата К. П. разноски пред въззивната инстанция в
размер от 1000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че не
са налице основанията за ревизиране на въззивното решение в частта за
разноските,а молбата по чл.248,ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение
като неоснователна.
2
Водим от горното,Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№6595/27.02.2023г., подадена
от Н. Л. М., ЕГН **********, за изменение на постановеното по в.гр.д.
№2281/2022г. по описа на ОС-Пловдив решение №1642/21.12.2022г. в частта
за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3