Р Е Ш Е Н И Е №
………....
Град Свиленград, 16.09.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, гражданско отделение, I състав, в публично
заседание нa осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Цвета Данаилова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 125/ 2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М.С.Р., действаща лично и като майка и
законен представител на малолетния Г.А.М., с която са предявени срещу
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците твърдят, че на 03.02.2015 година, в около 20,30 часа, на
път Ι-8, при км.356+900 (между гр.Любимец и гр.Свиленград) Х.Г.Х.,
управлявайки лек автомобил “Фолксваген Голф”, с peг. № А 6072 КВ, нарушил чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП, като не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства,
вследствие което реализирал пътнотранспортно произшествие с велосипедиста А.Г.М.
(съжителстващ на семейни начала с първата ищца и баща на втория ищец), който
починал.
Твърдят, че по повод настъпилото ПТП било
образувано НОХД №85/2017г. по описа на ОС - Хасково, приключило с Присъда №
25/22.06.2017г., с която подсъдимият Х.Г.Х. бил признат за виновен в това, че
на 03.02.2015г. в землището на гр. Любимец, в участъка на
ΠΠ-Ι-8, при км 356+900, в посока гр. Свиленград, при управление
на лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № А 6072 КВ, нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А.Г.М. - престъпление по
чл.343а, ал.1, б.”б” вр. чл.343, ал.1 б.”в” вр. чл.342, ал.1 вр. чл.55, ал.1,
т.2, б. „б” вр. чл.42а, ал.3, вр. ал.2, т.1 и 2 НК. Първоинстанционният съдебен
акт бил отменен с Присъда № 8/ 28.11.2017г. по ВНОХД № 428/2017г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив, като подсъдимият бил признат за невиновен.
Оправдателната присъда била потвърдена с Решение № 95/ 11.09.2018г. по КНОХД №
288/2018г. по описа на ВКС, II НО.
Твърдят, че въпреки окончателната оправдателна
присъда по отношение на водача на МПС Х.Г.Х., същият е допуснал нарушение на
друга правна норма от ЗДвП - чл.5, ал.2, т.1, вследствие което противоправно
поведение настъпил вредоносния резултат.
В резултат на пътнотранспортното произшествие на
ищците били нанесени непоправими неимуществени вреди, които били в пряка и
непосредствена последица от възникването на същото. Вредите се изразявали в
морални болки и страдания, които ищците претърпели, търпели и щяло да
продължават да изпитват до края на живота си заради загубата на своя близък.
Преди ПТП-то починалият А.Г.М. имал хармонично семейство и дом с М.Р., заедно
отглеждали и възпитавали детето си Г.М., който след произшествието оставал
завинаги лишен от обичта и вниманието на своя баща. В резултат на настъпилото
произшествие, изградените отношения на житейска и семейна близост между ищците
и техния близък били безвъзвратно и необратимо прекъснати.
С молба от 07.04.2015г. ищците сезирали
ответника за причинените им вреди от водача на МПС-то, застраховано по
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” - съгласно полица №
22114000922815/25.03.2014г. по описа на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, с период на валидност
27.03.2014г.-26.03.2015г.
Предвид изложеното, от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца М.С.Р. сумата
1250 лева, съставляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат на смъртта на А.Г.М.,
с когото е живяла във фактическо съпружеско съжителство, вследствие настъпило
ПТП на 03.02.2015г., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 03.02.2015г.
до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответника да заплати на ищеца Г.А.М., малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител М.С.Р., сумата 1250 лева, съставляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат
на смъртта на неговия баща А.Г.М., вследствие настъпило ПТП на 03.02.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на ПТП - 03.02.2015г. до окончателното
изплащане на сумата. Ищците молят също да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е
представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Не спори, че преди предявяване на исковата
молба, пред застрахователя била отправена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от името на ищците, по повод на която била
образувана застрахователна преписка №0000-1000-01-15-7160. Посочва, че застрахователят
уведомил с писмо от 09.04.2015г. пълномощника на ищците за необходимостта от
представяне на допълнителни документи, необходими за произнасяне по
основателността на заявеното искане за изплащане на застрахователно обезщетение
и конкретно - съдебен акт, установяващ вината за настъпване на процесното
произшествие и/или автотехническа експертиза, установява-ща механизма на
произшествието. Писмото се е върнало обратно, с означение за получаването му от
адресата, като исканите и/или други документи, от значение за установяване
основателността на искането, не били представени.
Ответникът оспорва изцяло исковите претенции за
неимуществени вреди, които счита за недължими и прекомерни. Оспорва всички
твърдения в исковата молба, заявени по основанието на предявената претенция за
неимуществени вреди, а именно: причинната връзка между търсените вреди и
виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
peг. №А6072КВ; вината на водача на този автомобил; интензитета и проявлението
на твърдените неимуществени вреди; естеството и съществуването на описаните
отношения между ищцата М.Р. и пострадалото лице, за семейна общност между тях,
за близост и разбирателство, като оспорва същите да са били прекъснати по
причина от настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва и правото на
ищцата М.Р. да претендира обезщетение, поради това, че същата не попада в кръга
на наследници, имащи право на обезщетение.
Ответникът поддържа,
че произшествието от 03.05.2015г. е настъпило по причина от действията на А.Г.М.,
като участник в движението - водач на двуколесно превозно средство, поради
нарушение на правилото, установено от чл.25, ал.1 от ЗДвП, и в тази връзка
прави възражение за съпричиняване.
Счита, че правната теория и действащият
материален закон не допускат повторно разглеждане и обсъждане на факти и
обстоятелства, които са били предмет на проведено съдебно следствие, приключило
окончателно с влязла в сила присъда, извън случаите на възобновяване на
наказателно производство, какъвто не е конкретният. В случая, прието било от
наказателният съд, че водачът на лекия автомобил е невиновен, поради което
гражданският съд бил обвързан с приложението на чл.300 ГПК и не било възможно в
настоящия процес да се изследва нарушение на друга правна норма на ЗДвП.
Ответникът оспорва исковете и по размер, като ги
счита за изключително завишени и заявени в противоречие с чл.45 от ЗЗД, както и
с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Ответникът оспорва изцяло и акцесорните искове
за присъждане на лихва, като неоснователни, поради това, че са погасени по
давност.
Поради изложеното, ответникът иска
от съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на направените от ищците разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На основание 146,
ал.1, т.3 от ГПК, с доклада по делото е обявявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелство, че е съществувало застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/ между ответника - застраховател и
собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № А6072КВ, с период на
валидност от 27.03.2014г. до 26.03.2015г., както и обстоятелството, че след
като е бил сезиран от ищците застрахователят не е извършил плащане на
застрахователно обезщетение.
Видно от представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2 от 16.02.2015г., на
03.02.2015 година, в около 20,30 часа по ПП Ι-8, при км.356+900, е
настъпило пътнотранспортно произшествие между МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № А6072КВ,
управляван от водача Х.Г.Х., и
ППС – велосипед, управляван от А.Г.М.. В протокола е отразено, че вследствие на
това ПТП велосипедистът А.Г.М. е починал на място. Последното се установява и
от представените Препис-извлечение от акт за смърт и Удостоверение за
наследници.
Представена е и
Присъда № 25/22.06.2017г. по НОХД № 85/2017г. на Окръжен съд – Хасково,
отменена с Решение № 95/ 11.09.2018г. по НД № 288/ 2018г. по описа на ВКС, II н.о., с което се оставя в сила Присъда №
8/28.11.2017г., постановена по ВНОХД № 428/2017г. по описа на Апелативен съд –
Пловдев, с която водачът на автомобила Х.Г.Х. е признат за невиновен за това,
че на 03.02.2015 година, в землището на гр. Любимец, в участъка на ПП Ι-8,
при км.356+900, в посока гр. Свиленград, при управление на лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № А6072КВ, собственост на П.Д.П.от гр. Бургас, да е
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на А.Г.М.,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което Съдът го е оправдал за това да е извършил
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1
от НК.
От показанията на
разпитания по делегация свидетел Х.Г.Х. – водач на автомобила, участвал в
процесното ПТП, се установява, че свидетелят е управлявал автомобила в посока
гр. Любимец – гр. Свиленград, когато „изведнъж от един черен път“ е излязъл
велосипедист и се е ударил челно в автомобила. По време на инцидента е било
тъмно, но е имало видимост, а времето е било ясно. Участъкът от пътя е бил
прав, а настилката – суха. Велосипедистът е бил счерни дрехи, а велосипедът е
нямал светлоотразители.
От заключението на
назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява сочената
от свидетеля пътна обстановка – нощно време, сухо, нормална видимост; платно за
движение – дребнозърнест гладък асфалт, прав участък … От заключението се
установява, че от техническа гледна точка, при конкретната пътна обстановка,
причина за възникване на произшествието, станало на 03.02.2015г., на ПП при
км.356+900, в землището на гр. Любимец, е: „Предприемането и изпълнението на
маневра „пресичане на платното за движение“, в посока от дясно наляво, от
страна на велопесидиста, в момент на приближаване на автомобила зад него,
предприел изпреварването му.“.
Тези фактически
констатации, съдът направи след преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, неоспорени от страните, и заключението на съдебната
експертиза, които кредитира изцяло като обективни и компетентни
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи :
Предявените искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ - за заплащане на обезщетение пряко
от застрахователя за претърпени неимуществени вреди, са недоказани и неоснователни.
Безспорно се установи наличието
на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и собственика на МПС, участвало в процесното ПТП. При наличие
на такъв договор между застрахователя и собственика на МПС, за увреденото трето
лице възниква правната възможност по горепосочената разпоредба от Кодекса за
застраховането /отм./, да предяви претенцията си пряко срещу застрахователя. Последният, по силата на
договорна отговорност, дължи обезщетение за всички причинени от застрахования,
респ. от водача на застрахованото МПС, вреди /имуществени и неимуществени/, в
рамките на застрахователното обезщетение. Следва, че ответникът - застраховател е легитимиран
да отговаря по предявените искове, тъй като е налице валидно застрахователно
правоотношение към момента на процесното ПТП.
В настоящото производство не се установиха предпоставките, при наличие на които
следва да се ангажира договорната отговорност на ответника - застраховател, а именно: причинени неимуществени
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на
водача на МПС, застраховано при съответния застраховател по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”. Не се установиха по безспорен начин деянието, неговата
противоправност, както и вината на дееца. Присъдата, към която по правни
последици се приравнява решението на наказателния съд, са задължителни,
съгласно чл.300 от ГПК, за гражданския съд, относно извършителя, деянието,
неговата противоправност и виновност на дееца. В случая е налице влязла в сила оправдателна присъда, в която е прието,
че водачът на застрахованото при ответника МПС не е виновен за процеснотото ПТП
и която е задължителна за настоящоя Съд. В тази връзка, Съдът не споделя
изложеното в исковата молба, че „нямало пречка в настоящото производство да се
твърди и изследва допуснато нарушение на друга правна норма от ЗДвП, вследствие
което противоправно поведение на деликвента да е настъпил вредоносния
резултат“. Последният е престъпление и не може гражданският съд, в едно исково
производство, каквото е настоящото, да преценява извършено ли е то или не, още
повече, че наказателен съд вече се е произнесъл по този въпрос.
При така направения
извод – за липса на предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя, е безпредметно да се коментира
възражението на ответника за погасяване на исковите претенции по давност.
С оглед изхода на
спора следва да се уважи искането на ответника за
присъждане на разноски по делото, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. Направените от ответника разноски се установиха в размер на 610 лв., от които 300 лв. - за юрисконсултско възнаграждение, 300 лв. – депозит за вещо лице и 10 лв. – депозит за
свидетел.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.С.Р., с ЕГН: **********, действаща лично и като майка и законен
представител на малолетния Г.А.М., с ЕГН: **********, срещу “ЗАСТРАХОВА-ТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***,
искове за заплащане, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, на
всеки от двамата ищци на суми от по
1250 лева, съставляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат на смъртта на А.Г.М.,
вследствие настъпило ПТП на 03.02.2015г., в землището на гр. Любимец, в
участъка на ПП Ι-8, при км.356+900, в посока гр. Свиленград, ведно със
законната лихва от датата на ПТП - 03.02.2015г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА М.С.Р.,
с ЕГН: **********, действаща лично и като майка и законен представител на малолетния
Г.А.М., с ЕГН: **********, да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 610 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :