Р Е Ш
Е Н И
Е № 102
гр.
Пловдив, 24.03.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 54/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е въззивно - по чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 629 от 15.11.2019
година, постановено по т. дело № 415/2019 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив, е осъдена Н.. със седалище и адрес
на управление ***, БУЛСТАТ ***, представлявана от Д.Д., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Н.С., следните суми:
- сумата 21 799 лв. – неплатено
възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.април 2016 г. болнична
медицинска помощ по договор №162313/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие №1756/09.06.2016
г. към ф-ра №1752/30.05.2016 г., ведно със законна лихва от 24.05.2019 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен съединения иск за заплащане на сумата 6 582
лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за
периода от 01.06.2016 г. до 23.05.2019 г., като неоснователен;
- сумата 965 лв. – неплатено
възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.юни 2016 г. болнична
медицинска помощ по договор №162313/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие №1772/08.07.2016
г. към ф-ра №1770/08.07.2016 г., ведно със законна лихва от 24.05.2019 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен съединения иск за заплащане на сумата 275 лв.
– обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от
01.08.2016 г. до 23.05.2019 г., като неоснователен;
- сумата 5 773 лв. – неплатено
възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.ноември 2016 г. болнична
медицинска помощ по договор №162313/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие №1890/12.12.2016
г. към ф-ра №1851/09.12.2016 г., ведно със законна лихва от 24.05.2019 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен съединения иск за заплащане на сумата 1 399
лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за
периода от 01.01.2017 г. до 23.05.2019 г., като неоснователен;
- сумата 345 лв.– неплатено
възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.ноември 2016 г. болнична
медицинска помощ по договор №162313/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие №1891/12.12.2016
г. към ф-ра №1852/09.12.2016 г., ведно със законна лихва от 24.05.2019 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен съединения иск за заплащане на сумата
83 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за
периода от 01.01.2017 г. до 23.05.2019 г., като неоснователен;
- сумата 31 808 лв. – неплатено
възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.декември 2016 г.
болнична медицинска помощ по договор №162313/19.02.2015 г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие
№1898/11.01.2017 г. към ф-ра №1892/11.01.2017 г., ведно със законна лихва от
24.05.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен съединения иск за заплащане на сумата 7 439
лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за
периода от 01.02.2017 г. до 23.05.2019 г., като неоснователен.
- сумата 620 лв. – неплатено
възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.март 2017 г. болнична
медицинска помощ по договор №162313/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие №1921/11.04.2017
г. към ф-ра №1916/11.04.2017 г., ведно със законна лихва от 24.05.2019 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен съединения иск за заплащане на сумата 129 лв.
– обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от
01.05.2017 г. до 23.05.2019 г., като неоснователен.
- сумата 4 675,59 лв. – деловодни
разноски в производството по т.д. № 415/2019 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.
Осъдено е „М.“ ЕООД да заплати на Н.. сумата 61,80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за производството по т.д.№ 415/2019 г. по описа
на ПОС, ТО, ХVІ с.
Срещу така постановеното решение
са подадени две въззивни жалби.
Ищецът в първоинстанционното
производство „М.“ ЕООД е обжалвал решението в отхвърлителните му части, касаещи
акцесорните претенции за мораторни
лихви върху присъдените главници за
период от първо число на месеца, следващ този, до края на който е било дължимо
плащането / а именно месеца, следващ
извършването на дейността / до датата на исковата молба. Общият размер на
отхвърлените претенции за мораторни лихви е 15907 лева, които са разграничени
по пера в диспозитива на първоинстанционното решение и в подадената въззивна
жалба. Жалбоподателят поддържа, че решението в отхвърлителните му части е
незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Според жалбоподателя Н. била в забава за
заплащане на исковите суми след изтичане на 30-то число на месеца, следващ
отчетния месец, какъвто бил договорения в чл. 45 от договора срок. Изложени са
доводи, че т.нар. „надлимитна“ дейност
не се отличава от останалата медицинска дейност по договора. Ставало дума за медицински дейности по клинични пътеки
за съответния период, оказани на здравноосигурени лица, които са от пакета
дейности, гарантирани от бюджета на Н., които били отчетени своевременно пред Р.с
ежедневните отчети през
Персонализираната информационна система и били приети без забележки. В
чл. 45 от ЗЗО било предвидено императивно задължение за Н. да заплати определени видове медицинска помощ,
предоставена по регулиран от НРД и индивидуалните договори с изпълнителите ред
съгласно чл. 46 от ЗЗО. Поддържа се, че лимитите, установени в индивидуалните
договори между Н. и изпълнителите на медицински дейности и допълнителните
споразумения между тях касаят само отношенията между страните по договора, но
не и здравноосигурените лица, които не са обвързани от тях и че да се приеме,
че изпълнителят не може да отчете и да получи плащане за дейностите над тези
лимити би означавало да се отрече възможността на здравноосигурените лица на
свободен избор на изпълнител.
Втората група доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, изложени във въззивната жалба на „М.“ ЕООД касаят извода на съда, че
представените писма до Р.и дебитни известия нямат характер на покана за
плащане. Твърди се, че те съдържат волеизявление на изпълнителя за заплащане на
извършената дейност, отправено до Р.с приложени към него първични счетоводни
документи, дебитни известия, спецификации и списъци.
На трето място жалбоподателят се
позовава на прякото приложение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 16.02.2011 година относно борбата със забавяне на плащането по
търговски сделки, според която срокът за плащане бил 30 дневен.
Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на ново по
същество, с което да се уважат предявените акцесорни претенции за мораторни
лихви в общ размер на 15907 лева, включващ:
- мораторна лихва в размер на
6582 лева за периода от 01.06.2016
година до 23.05.2016 година върху главницата от 21 799 лв. по дебитно известие
№1756/09.06.2016 г. към ф-ра №1752/30.05.2016 г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 275
лева за периода от 01.08.2016 г. до 23.05.2019 г. върху сумата от 965 лв. по дебитно известие №1772/08.07.2016 г. към ф-ра
№1770/08.07.2016 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 1
399 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 23.05.2019 г. върху сумата от 5 773 лв. по
дебитно известие №1890/12.12.2016 г. към ф-ра №1851/09.12.2016 г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 83
лв. за периода от 01.01.2017 г. до 23.05.2019 г върху сумата от 345 лв. по дебитно известие №1891/12.12.2016 г. към ф-ра
№1852/09.12.2016 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 7 439 лв. за периода от 01.02.2017 г. до
23.05.2019 г. върху сумата от 31 808 лв.
по дебитно известие №1898/11.01.2017 г. към ф-ра
№1892/11.01.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 129 лв. за периода от 01.05.2017 г. до
23.05.2019 год. върху сумата от 620 лв. по дебитно известие №1921/11.04.2017 г. към ф-ра
№1916/11.04.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки.
Жалбоподателят претендира и
присъждане на направените от дружеството деловодни разноски.
Срещу въззивната жалба на „М.“
ЕООД е подаден писмен отговор от Н. с изразено становище за нейната неоснователност.
В него се поддържа, че по делото не е установена забава от страна на
възложителя по смисъла на чл. 84 от ЗЗД. Твърди се, че Директива 2011/7/ЕС е неприложима, тъй като
не е транспонирана в националното законодателство и не намира пряко приложение.
Въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в осъдителната му част – присъдени главници,
законната лихва от датата на исковата молба 24.05.2019 година до окончателното
изплащане на сумите и присъдените разноски за първоинстанционното производство
в тежест на Н., е подадена от ответника
в първоинстанционното производство.
Оплакванията са за материална и процесуална незаконосъобразност на
решението в тази му част и за необоснованост. Твърди се, че при постановяване
на решението съдът не е съобразил сключения между страните договор, като е
присъдил суми над договорените в приложение № 2 към договора лимити. Поддържа
се, че възложителят Н. не дължи заплащане на надлимитната дейност, тъй като
неговият бюджет не е неограничен, а е строго лимитиран. Разпоредбата на чл. 52,
ал. 1 от Конституцията на Република България не била приложима пряко, а чрез
приемането на нормативен акт, определящ условията и реда за упражняване на
посочените в тази разпоредба основни права на гражданите. В тази връзка жалбоподателят
се е позовал на разпоредбите на чл. 2 от Закона за здравното осигуряване, чл.
4, ал. 1 от Закона за бюджета на Н. за 2016 година / отм./, приложим към спора
по настоящото дело, според които закупуването на здравните дейности от
изпълнителите се осъществявало в рамките на разпределените разходи на Р.за
съответните периоди, т.е. заплащането на стойността на извършената медицинска
дейност не било неограничено, а нарочно регулирано в рамките на административно
разпределените обеми. Според жалбоподателя така не се нарушавало правото на
здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги, а се осигурявало
планиране и контрол за ефикасно и ефективно изразходване на средства, които не
били неограничени. Поддържа се, че клаузите на сключения между страните
договор, предвиждащи заплащане на извършените дейности в рамките на обемите по
приложение № 2 към договора не са нищожни, а са съобразени с посочените
императивни правни норми. Предметът на индивидуалните договори бил очертан в
чл. 58-62 от ЗЗО, който във всички случаи следвало да бъде в съответствие с НРД
и с решението по чл. 54, ал. 9 от ЗЗО.
Посочено е, че анализът на разпоредбите на чл. 45 и чл. 51 от ЗЗО сочи, че са
допустими ограничения при закупуването на медицинската помощ, респ. че това
закупуване не е безусловно. Твърди се, че заплащането на надлимитната дейност
не е изключено, но следва да стане при условията и реда, предвидени в чл. 41 и
чл. 42 от договора – подадено заявление
до възложителя и издаване на индивидуален административен акт – решение
на надзорния съвет на Н.. За заплащане на дейността над определените месечни
стойности се прилагала процедурата по чл. 16, ал. 8 от Правилата за
условията и реда за прилагане на чл. 4,
ал. 1 и ал. 2 от ЗБН. за 2016 година. Посочено е също, че изпълнението на
решение № РД – НС-04-11/17.01.2017 година на Надзорния съвет на Н. за
закупуване на отчетената дейност от изпълнителите на медицинска помощ през
периода от месец април 2016 година до месец ноември 2016 година, чиято стойност
надвишавала тези по приложение № 2, е отложено за срока по § 9 от ПЗР на ЗБН.
за 2017 година с решение на НС на Н. № РД – НС-04-20/13.02.2017 година и до
момента на разглеждане на делото нямало
данни да е взето окончателно решение на НС на Н.. Твърди се, че става дума за
дейност по администриране на бюджет по
целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Неправилно било позоваването в първоинстанционното решение на разпоредби от
Решение № РД – НС-04-24-1/29.03.2016 година, което било обявено за нищожно от ВАС с решение от 31.01.2019
година. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и постановяване на ново по същество, с което се отхвърлят
предявените искове и се присъдят на жалбоподателя направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Срещу въззивната жалба на Н. е
подаден писмен отговор от „М.“ ЕООД с изразено становище за нейната
неоснователност.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са
в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК
от лица, имащи правен интерес да
обжалват.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Произнасяне по въпроса за
правилността на първоинстанционното решение съдът е в рамките на изложените с
въззивните жалби оплаквания, подробно описани по-горе.
Производството по т. дело № 415/2019 година по описа на Окръжен съд – П.е образувано по осъдителни искове – главни и акцесорци, предявени
от „М.“ ЕООД против Н. с правно основание чл. 79 ЗЗД
във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Искането е за заплащане на
главница в общ размер на 61310 лева и мораторни лихви в общ размер на 15907
лева, които са конкретизирани по периоди и размери в исковата молба. Става дума
за иск заплащане на извършена и отчетена
болнична медицинска помощ през месеците април, юни, ноември и декември 2016
година и март 2017 година, като претенциите са за част от суми по издадените от
ищеца фактури за посочените месеци, за които има издадени дебитни известия.
Ищецът се позовава на сключен
договор между него и Н. № 162313 от 19.02.2015 година за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки със срок срокът на действие на НРД за 2015
година. Твърди се, че този срок е 31.03.2017 година, като НРД за МД за 2015
година е изменен и допълнен с решение № РД –НС-04-24-1/29.03.2016 година на НС
на Н. и съгласно § 2 ал. 2 от ПЗР на това решение, което е влязло в сила на
01.04.2016 година, срокът му на действие е до 31.03.2017 година. Твърди се, че
съгласно сключения между страните договор – чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 3, ал. 2 от допълнително споразумение към него №
33/27.05.2016 година ответникът е поел
задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ, като
съгласно чл. 35 от договора, респ. чл. 45 от цитираното допълнително
споразумение заплащането следвало да се извърши до 30-то число на месеца,
следващ отчетния. Въпреки поетото задължение ответникът не заплатил част от
извършената и отчетена медицинска дейност по клинични пътеки, оказана през
посочените месеци – април, юни, ноември, декември 2016 година и март 2017 година. Твърди се, че
на основание заповеди на директора на Р.– П.са извършени извънпланови,
тематични проверки в ищцовото дружество по изпълнение на договорения пакет
болнична помощ за исковите периоди, а именно 01.04.2016 – 30.06.2016 година; за
месец ноември 2016 година; за месец декември 2016 година и за месец март 2017
година. При тези проверки било установено, че медицинската документация е
изрядна, извършени са необходимите процедури, включени в алгоритъма на
клиничните пътеки, изпълнена е отчетената
по вид и обем медицинска помощ. В исковата молба е посочено, че
установените при тези проверки по изключение известни нарушения на конкретно посочени истории на заболявания
не са включени в съответните месечни
спецификации за извършената
дейност, за които се претендира заплащане по настоящото дело. След приключване
на тези проверки ищецът издал следните
дебитни известия: 1.дебитно
известие № 1756/09.06.2016 година към
фактура № 1752/30.05.2016 година и
спецификация към нея за извършената болнична дейност през месец април 2016
година на стойност 21799 лева, което
предоставил на Р.– П.с писмо вх. №
29-02-43-15 от 09.06.2016 година; 2. дебитно известие № 1772/08.07.2016 година
към фактура № 1770/08.07.2016 година и
спецификация към нея за извършената болнична дейност през месец юни 2016 година
на стойност 1165 лева, което
предоставил на Р.– П.с писмо вх. № 29-02
-43-18 от 08.07.2016 година, като по отношение на тази сума се твърди, че е извършено частично плащане от Н. на 200 лева
след издадено по искане на ответника
дебитно известие №
1774/15.07.2016 година, при което остатъкът бил 965 лева, колкото се
претендират по настоящото дело; 3. дебитно известие № 1890/12.12.2016 година към фактура №
1851/09.12.2016 година и спецификация
към нея за извършената болнична дейност през месец ноември 2016 година
на стойност 5773 лева, което
предоставил на Р.– П.с писмо вх. №
29-02-43-31 от 12.12.2016 година; 4. дебитно известие № 1891/12.12.2016 година
към фактура № 1852/09.12.2016 година и
спецификация към нея за извършената болнична дейност през месец ноември 2016 година
на стойност 345 лева, което предоставил на Р.– П.с писмо вх. № 29-02-43-31 от 12.12.2016
година; 5. дебитно известие № 1898/11.01.2017 година към фактура № 1892/11.01.2017
година и спецификация към нея за
извършената болнична помощ по клинични пътеки през месец декември 2016 година
на стойност 46253 лева, което
предоставил на Р.– П.с писмо вх. №
29-02-43-1 от 11.01.2017 година, като се твърди, че части от посочената сума са
заплатени на ищеца от Н. въз основа на
нови дебитни известния – 1900/18.01.2017година за 13755 лева, 1901/18.01.2017
година за 345 лева и 1902/18.01.2017 година за 345 лева, като неплатеният остатък бил в размер на 31808
лева; 6. дебитно известие № 1921/11.04.2017
година към фактура № 1916/11.04.2017 година и спецификация към нея за извършената
болнична помощ по клинични пътеки през
месец март 2017 година на стойност 620 лева, което предоставил на Р.– П.с писмо вх. № 29-02-43-19 от 11.04.2017
година.
Твърди се, че описаните по-горе
суми по дебитните известия представляват стойност на оказана болнична помощ по
клинични пътеки, надвишаваща утвърдената стойност на разходите за съответните
месеци по приложение № 2 на съответните допълнителни споразумения към сключения между страните договор / ДС № 34 от
23.05.2016 година за месеците април и юни 2016 година, ДС № 47 от 14.12.2016
година за месец ноември 2016 година, ДС
№ 48 от 23.12.2016 година за месец декември 2016 година и ДС № 49/ 17.01.2017 година за месец март 2017
година/
Изложените по тук обстоятелства,
на които се основават предявените от ищеца осъдителни искове – главни и
акцесорни, са безспорни между страните. Те са установени с представените по делото писмени
доказателства. Безспорно е също, че към датата на предявяване на исковете и към
настоящия момент ответникът Н. не е извършил плащане на исковите суми –
главници, представляващи стойността на т.нар. „надлимитна дейност“ за
процесните месеци в посочените по-горе размери, както и мораторни лихви върху
тези суми за период, чийто начален момент е първо число на месеца, следващ този,
до края на който е следвало да бъде извършено плащането, а именно месеца,
следващ извършването на дейността, до датата на исковата молба.
Очертаните спорни въпроси между
страните са правни и се свеждат до това дължи ли Н. заплащане на реално
извършените и отчетени медицински дейности от ищеца на основание индивидуалния договор по чл. 59
ал. 1 от ЗЗО , когато те са над договорно определените стойности, както и кой е
началният момент на забава от страна на Н. за заплащане на надлимитните
дейности.
При решаването на тези въпроси
съдът съобрази клаузите на сключения между страните договор и допълнителните
споразумения към него, както и нормативната уредба.
Процесният договор №
162313/19.02.2015 година е сключен между
н.като възложител и „М.“ ЕООД като изпълнител
на основание чл. 59 от ЗЗО за оказване на болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по
клинични пътеки от Приложение 5 към член единствен на Наредба № 40 от
24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани
от бюджета на Н., подробно изброени в таблицата към чл. 1 ал. 1 от
договора. Ищецът е сключил договора в
качеството си на лечебно заведение за
болнична помощ , а ответникът Н. – в качеството си на юридическо лице с предмет на дейност
осъществяване на задължителното здравно осигуряване съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗЗО.
Договорът е изменян с поредица от
анекси. По делото са представени допълнителни
споразумения № 33/ 27.05.2016 година; № 34/23.06.2016 година; № 47 от
14.12.2016 година; № 48 от
23.12.2016 година и № 49 от 17.01.2017
година, които имат отношение към
исковите периоди. С анексите с номера
34, 47, 48 и 49 са променяни стойностите
в приложение № 2 към договора по видове
дейности за болнична медицинска помощ. С анекс № 33 от 27.05.2016 година са
променени клаузите на договора на основание чл. 59 ал. 3 изречени второ от ЗЗО
във връзка с решение № РД – НС- 04-24-1/29.03.2016 година на НС на Н.,
обнародвано в ДВ бр. 25 от 31.02.2016 година, за оказване на медицинска помощ
по клинични пътеки, съгласно приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016
година за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на Н..
Условията за заплащане на
извършената от изпълнителя медицинска дейност са уредени в чл.28 и следващите от договора. Посочено е, че дейностите се заплащат след представяне
от изпълнителя на посочените първични
медицински и финансовоотчетни документи. В чл. 29 е уредено, че документите се
представят ежемесечно до осмия работен ден на месеца, следващ месеца на
дейността. Според чл. 30 възложителят заплаща ежемесечно за извършена и отчетена дейност след проверка
на документите. В чл.32, ал.13 от договора са уредени основанията за отхвърляне
на заплащане, като в т. 6 е посочена „дейност, надвишаваща стойността по чл.42“. Сроковете за заплащане от възложителя на
изпълнителя са посочени в чл.35 от
договора . Там е предвидено, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез Р.до
30-то число на месеца, следващ отчетния. Според чл.42, ал.1 от договора
стойността по финансово-отчетните документи по чл.28 и чл.52, ал.1 не следва да
надвишава размера на определените стойности на изпълнителя по реда на чл.4 ЗБН.
за 2015 г., посочени в приложение № 2. Според чл.42, ал.4 отхвърлената от
заплащане медицинска дейност на основание чл. 32, ал. 13, т. 6, посочена в
месечното известие по чл. 32, ал. 11, т. се заплаща от възложителя с решение на
Надзорния съвет на Н..
С цитираното по-горе споразумението № 33 от 27.05.2016 година към процесния
договор са променени голяма част от клаузите на договора, включително тези,
касаещи условията, сроковете и реда за заплащане на извършената и отчетена
медицинска дейност. В анекса има и
изрична разпоредба - раздел Втори,
т.3, според която в случай, че възложителят не заплати на
изпълнителя извършената и отчетена дейност по клинични пътеки в договорените
срокове, възложителят дължи на изпълнителя законната лихва за забава за
просроченото време.
Със споразумение № 33 от 27.05.2016 година към процесния договор е създаден нов раздел
Шести - „Условия и срокове за
заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ“ – чл.31 и сл., с който е
договорено ежедневно електронно отчитане от изпълнителя на оказаната за
денонощието дейност, включена в предмета на договора. Уговорено е, че
възложителят не заплаща за дейност, която не е подадена в електронния отчет. Предвидено
е, че след окончателна обработка на данните от дневните
отчети, на седмия ден от края на отчетния месец, Р.изпраща по електронен път на
изпълнителя месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност и
основанията за отхвърляне – чл.31, ал.10. Основанията за отхвърляне на
плащането са изброени в чл.31, ал.12. С допълнителното споразумение е променен чл.33,
ал.1 от договора, като е предвидено, че възложителят
определя стойности на дейностите за
болнична медицинска помощ съобразно Правилата за условията и реда за прилагане
на чл.4, ал.1 и ал.2 от Закона за бюджета на Н. за 2016 г., приети на основание
чл.4, ал.3 от ЗБН. за 2016 г. от Надзорния съвет на Н..“ Създадени са нови чл.
34, 35,36,37,38,39,40,41,42 и 43. В новия
чл.34, ал.1 от договора е посочено, че
възложителят закупува от изпълнителя дейности съгласно този договор в рамките
на стойностите и обемите, определени по чл.33. Според чл. 37, ал. 1 от
допълнителното споразумение изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни
документи дейности на стойност, надвишаваща стойностите по чл. 36, ал. 2 /
установени с приложение № 2 към договора/, като в ал. 2 на чл. 37 е посочено,
че потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия са в рамките на
стойностите за съответния месец в приложение
№ 2 към договора. В чл.37, ал.3 е
предвидено, че в месечните известия по чл.31 възложителят посочва дейностите и
медицинските изделия, отхвърлени поради надвишаване на стойностите за
съответния месец в Приложение № 2 към договора. Чл. 39 ал. 2 от договора, създаден с
допълнително споразумение № 33/ 27.05.2016 година урежда отношенията между страните при извършени и отчетени от изпълнителя случаи на
стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2.
Предвидено е изпълнителят да подаде в сроковете за отчитане по чл.31, ал.10 писмено
заявление до възложителя за увеличаване на месечната стойност и да посочи причините за допускане извършването
на такива хоспитализации. В този случай възложителят съгласно чл. 39 ал. 3 от
договора има право да вземе решение за закупуване на дейности, заявени по реда
на ал. 2 от всички изпълнители на БМП в рамките на неусвоените стойности по ал.
1, като съответните месечни стойности по
приложение № 2 към договора се увеличават със заплатените стойности на
изпълнителя / чл. 39, ал. 4/. В чл. 39
ал. 5 изрично е уредено, че промените в приложение № 2 към договорите с Н. при
прилагане на ал. 1,3 ш 4 се извършват в рамките на отчетния период за заплащане
на отчитания месец. Според чл. 39, ал. 6, в случаите по ал. 2, когато след
извършени промени по ал. 3 се установят извършени дейности на стойност
надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 към договора,
възложителят извършва проверка на цялата отчетена месечна дейност на
изпълнителя, след което изготвя доклад до управителя на Н. с мотивирано искане
за корекции на стойностите, който се внася за разглеждане от Надзорния съвет на
Н.. Според чл.40, ал.2 и ал.3 от договора НС на Н. утвърждава корекции по стойностите на
разходите за болнична медицинска помощ на Р.в съответствие с параметрите на
средствата по бюджета на Н. за здравноосигурителни плащания за болнична помощ
на национално ниво и взема решение за извършване на корекция на месечните
стойности и закупуване на потвърдените дейности.
Според уговореното в чл.43, ал.1
възложителят заплаща ежемесечно договорената, извършената и отчетена дейност
след проверка на документите по чл. 32.
Споразумение № 33 от 27.05.2016
година намира приложение в отношенията между страните по делото, доколкото
става дума за договорни отношения между равнопоставени субекти. Прогласяването
на нищожността на решение № РД – НС- 04-24-1/29.03.2016 година на НС на Н. с
решение № 1341 от 31.01.2019 година по адм. дело № 8647/2018 година на ВАС не
се отразява пряко на отношенията между страните, уредени с нарочни клаузи на
договора и допълнителните споразумения към него, доколкото те не противоречат
на императивни законови разпоредби.
Обществените отношения, свързани
със здравното осигуряване, са уредени в Закона за здравното осигуряване. Според
чл. 2 от този закон задължителното здравно осигуряване е дейност по управление
и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за
закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Н. и от нейните
териториални поделения- районни здравноосигурителни каси (Р.). Задължителното
здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на Н.. Този пакет от здравни дейности, определени по вид, обем, цена и изискванията за качество и достъпност, е уреден в закона.
Той се предоставя от изпълнителите на медицински дейности и се закупува от Н..
Бюджетът на Н. е основния
финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното
здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет – чл. 22 от ЗЗО, като се
състои се от приходна, разходна част и задължителен резерв /чл. 25 от ЗЗО/, със
средствата от който задължителен резерв се заплащат и разходи в случаи на
значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни
плащания - чл. 26, ал. 2 от ЗЗО.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗБН. за
2016 г., в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, Н. определя за всяка районна
здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите за
здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци, а районните
здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази алинея към
договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределена по
месеци. Стойностите по ал. 1, т. 2 и тяхното изменение по реда на ал. 3 се
утвърждават от Надзорния съвет на Н.. С ал. 3 и 4 е предвидена възможност за
корекция на разходите, в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Н., като
надзорният съвет на Н. следва да приеме правила за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по ал. 1, т. 1 и 2 и за осъществяване на
контрол и корекции по ал. 3.
С Правилата за условията и реда
за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на н.за 2016 г.,
приети с решение на Надзорния съвет на Н. № РД-НС-04-34/27.04.2016 г., изменени
и допълнени с Решения на Надзорния съвет на Н. № РД-НС-04-87 от 27.07.2016 г.,
№ РД-НС-04-99 от 08.09.2016 г. и № РД-НС-04-122 от 26.10.2016 г. са въведени задължения за Р.текущо да
анализира постъпващите данни за достигнатите стойности от всички изпълнители на
болнична медицинска дейност и ежемесечно да контролира и анализира
използваемостта на легловата база, като по предложение на директора на Р.се
извършва преразпределение на неусвоената стойност между различните изпълнители.
Ако и след това преразпределение се установяват извършени дейности на стойност,
надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 към индивидуалните договори с Н., директорът на Р.следва
да изготви доклад до управителя на Н. за резултатите от извършените проверки, с
мотивирано искане за корекции на стойностите на Р.. Надзорният съвет на Н.
разглежда докладите и след съответните анализи утвърждава корекции по
стойностите на разходите за болнична медицинска помощ на Р.в съответствие с параметрите на
средствата по бюджета на Н. за здравноосигурителни плащания за болнична
медицинска помощ на национално ниво /
Чл. 16 от Правилата/. Едва ако се установи достигане или надвишаване на
средствата на Н. за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и
след верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителя
на болнична медицинска помощ, дейностите
не се отчитат за заплащане / чл. 17, ал. 3 от правилата/.
На 17.01.2017 г. е прието Решение
№РД-НС-04-11 на Надзорния съвет на Н. за закупуване на отчетената дейност на изпълнителите на
болнична медицинска помощ, които имат отчетена и незаплатена дейност по
клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури и приложените по
тях медицински изделия, извършени през периода м. април 2016 г. - м. ноември
2016 г., чиято стойност надвишава утвърдените стойности по Приложение 2 към
сключените договори със съответните изпълнители. С него е възложено на управителя на Н. да разпореди на директорите
на Р.в срок до 23.01.2017 г. да изпратят доклади, съгласно чл.221, ал.15 от
Решение № РД-НС-04- 24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Н., за резултатите
от извършените проверки и да заявят необходимите средства за потвърдените при
проверките стойности на незаплатената дейност. В решението е посочено, че проверените
и потвърдени стойности, съгласно докладите и заявките по т.2 от настоящото
решение, ще бъдат изплатени след
приемане от Надзорния съвет на Н. на месечно разпределение на средствата по
бюджета на Н. за 2017 г., в месеца в който са осигурени заявените средства по т.
2, като сумите на заплатените по т.3 от решението медицински дейности и медицински изделия следва
се добавят към съответните стойности в
Приложения №2 към индивидуалните договори на изпълнителите на болнична
медицинска помощ.
Съгласно чл. 52 от Конституцията
на Република България, гражданите имат
право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по ред, определени
със закон.
Съгласно чл. 4 от ЗЗО и чл. 19 а
от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ задължителното
здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска
помощ, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с Р., като
съгласно чл. 35 от ЗЗО тази помощ е в обхвата на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета.
В чл. 45, ал. 1 от ЗЗО са
определени видовете медицинска помощ, заплащана от Н.. В чл. 46 от ЗЗО е
предвидено, че редът за предоставянето на медицинската помощ се урежда в
Националния рамков договор /НРД /и сключените въз основа на него индивидуални
договори между изпълнителите на медицинска помощ и съответните Р..
Установените лимити за клинични
пътеки не могат да ограничат регламентирания с чл. 4 от ЗЗО свободен достъп на
здравно осигурените лица /които не са страна по договора за оказване на болнична
помощ/ до медицинска помощ, както и до свободен избор на изпълнител, сключил
договор с Р.в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.-
чл. 35 ЗЗО.
За ищеца като изпълнител на
болнична медицинска помощ, не съществува правна възможност в рамките на
гарантирания здравен пакет да откаже предоставянето на медицинска помощ на
здравноосигурените лица на каквото й да е основание, в това число и поради
изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети.
Съобразявайки гореизложеното,
съдът намира, че при безусловно признатото от закона право на здравноосигуреното лице на свободен избор
на изпълнител, Н. дължи на ищеца заплащане на извършената от него медицинска
дейност, макар и над уговорените с договора лимити, доколкото тя е в обхвата на
пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Н. и не се твърди и не е
установено по делото при сезирането на Р.с искане за заплащане на тези дейности
от страна на ищеца да е била налице хипотезата на чл. 17 ал. 3 от цитираните
по-горе Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за бюджета на н.за 2016 г., а именно да е достигнат или надхвърлен
бюджета на Н. за заплащане на болнична медицинска помощ на национално ниво.
Този извод на съда е съобразен и
с обстоятелството, че в закона и
в сключения между страните договор
не е предвидена възможност при
изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да
прекрати извършването на определените по договора дейности. Напротив, с
договора болницата, в качеството й на изпълнител, е поела задължението
непрекъснато 24 часа да осигурява договорената болнична медицинска помощ- чл.
5, т. 1, т. 2, т. 8, т. 9, без да й е поставено ограничение на приема съобразно
лимита на договорените средства и без да може да изисква заплащане или
доплащане от здравно осигуреното лице за дейност- предмет на договора, с
изключение на случаите изрично и изчерпателно изброени в т. 10 на чл. 5, между
които не е процесния. Делегираните бюджети, въведени от закона като
задължителен финансов способ и принцип за финансиране на дейността в областта
на болничната помощ, заплащана чрез системата на задължително здравно
осигуряване, нямат за цел и не могат да прехвърлят финансовата тежест по
опазване здравето на гражданите от държавата към изпълнителите на болнична
помощ- търговски дружества.
Отчитайки факта, че определените
обеми и стойности на изпълнителите на болнична медицинска помощ са прогнозни и
е възможно те да бъдат надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да
влияят на това, самият законодател в ЗЗО е заложил в бюджета на Н. резерв,
средствата от който следва да се разходват за заплащане на непредвидени и
неотложни разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване
на бюджетните средства- чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, в който смисъл е и чл. 4
от ЗБН. за 2016 г., като решенията за корекция на стойностите и използване на
средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на Н. и се вземат
от надзорния й съвет съобразно приети от него правила – чл. 4, ал. 4 от ЗБН. за
2016 г.
Съобразявайки извършения по-горе
анализ на нормативната уредба и на клаузите на сключения между страните
договор, настоящият съдебен състав
счита, че предявените искове по чл. 79 ЗЗД следва да бъдат уважени, до
който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, чието решение
следва да бъде потвърдено. Става дума за договорена и извършена дейност по клинични пътеки, за която
са представени пред Р.необходимите отчетни документи, като по делото не се
твърди и не е установено основание да бъде отказано заплащането й. Сам
по себе си безспорният факт, че става дума за дейности над лимитите по
приложение № 2 към договора не е основание да се откаже нейното заплащане. Претендираните
от ищеца права са част от възникналото
между него и ответника правоотношение
по чл. 59 и сл. от ЗЗО. То е обусловено от предвиденото в чл. 52 от КРБ
право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска
помощ. Именно за неговото осъществяване са приети и разпоредбите на ЗЗО, където
на първо място е дадено определение за задължително здравно осигуряване в чл.
2, а с чл. 4 е предвидено, че същото гарантира на
осигурените лица свободен достъп до медицинска помощ, чрез определен по вид,
обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител.
За осигуряването на този достъп, а и за гарантиране спазването на правата на
задължително здравно осигурените лица съгласно чл. 45 от ЗЗО, Н. е задължена да
заплаща предоставената на задължително здравно осигурените лица помощ от
видовете, описани в чл. 45 от ЗЗО. Тази разпоредба има императивен характер.
В чл. 46 от ЗЗО е посочено, че редът за предоставяне и изискванията към
изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл.45 от закона се
определят в националния рамков договор и в договорите между Р.и изпълнителите
на тази помощ, както и че качеството
на оказваната медицинска помощ, заплащана от Н., трябва да отговаря на
националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Т.е.
задължението за плащане не може да бъде игнорирано, след като става дума за
изпълнена, отчетена и приета от Р.медицинска дейност след извършени нарочни
проверки. Клаузите на договора, установяващи определени лимити, не са нищожни,
те са съобразени с извършеното първоначално разпределение на средствата от
задължителното обществено осигуряване между отделните Р.и отделните изпълнители
на медицинска помощ. Първоначално заложените лимити обаче подлежат
на коригиране съобразно подробно
обсъдените по-горе разпоредби на Правилата за условията и реда за прилагане на
чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на н.за 2016 година, приложими към
настоящия спор.
По отношение на акцесорните
претенции за заплащане на лихви за забава върху всяка една от процесните суми
до датата на исковата молба, настоящият съдебен състав не споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че доколкото в случая не ставало въпрос за медицинска дейност
в рамките на лимитите от приложение № 2
към договора за съответния месец, а се касаело за дейност, която подлежи на
заплащане след като се установи финансов ресурс и при изрично решение на НС на Н.
за коригиране на стойностите, ответникът
е в забава едва от датата на исковата молба, която изпълнявала функциите на покана по чл. 84 ал. 2 от ЗЗД.
Становището на съда, изразено
по-горе е, че процесните суми са за
медицинска дейност, която не е извън рамките на сключения между страните
договор, а такава, чието заплащане се дължи по договора, т.е. за която са
приложими установените в договора изисквания и срокове за заплащане. В чл. 3 ал. 2 от договора е предвидено, че
възложителят дължи на изпълнителя
законна лихва за забава за просроченото време в случай, че не заплати на
изпълнителя извършената и отчетена дейност по клинични пътеки в договорените срокове. В чл. 35 от договора,
чиито разпоредби са приложими в първоначалния им вид по отношение на първата
искова претенция, касаеща извършената надлимитна дейност през месец април 2016
година, е предвидено, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез Р.до 30-то
число на месеца, следващ отчетния, При наличие на неоспорени доказателства за
вида, стойността и отчитането на извършената медицинска дейност по съответния
ред и в съответните срокове от изпълнителя пред Р., заплащането й съгласно
договора е следвало да стане до края на месец май 2016. Т.е. от 01.06.2016
година ответникът е в забава за заплащане на тази дейност и дължи мораторни
лихви до датата на исковата молба 23.05.2019 година в претендирания и неоспорен
размер от 6582 лева.
По отношение на останалите
претендирани суми са приложими клаузите на договора с изменението в Приложение
№ 33/27.05.2016 година. В чл. 43 от договора / след изменението с цитираното
споразумение/ е предвидено, че възложителят заплаща ежемесечно договорената,
извършена и отчетена дейност по чл. 1 ал. 1 след проверка на документите по чл.
32. Наличието на тези предпоставки е установено по делото. Разпоредбата за
дължимост на лихви за забава от първоначалния договор е приложима и след
подписването на това споразумение / чл.
45 от договора съгласно § 5 т. 4.2. от допълнителното споразумение/. В чл. 4
ал. 2 от договора след изменението със споразумението от 27.05.2016 година е
предвидено, че в случай, че възложителят не заплати на изпълнителя извършената
и отчетена дейност по клинични пътеки в договорните срокове, възложителят дължи
на изпълнителя законна лихва за забава за просроченото време. Съгласно чл. 41 от договора след изменението
на 27.05.2016 година редът на чл. 4, ал.
2 не се прилага в случай на недостиг на бюджетни средства на Н. за
здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ и взето решение на НС
на Н. за извършване на частично плащане и/или за отлагане на плащанията. Тези
предпоставки в случая не са налице. Напротив, установено е, че НС на Н. е взел
решение за заплащането на тези дейности – решение № РД-НС-04-11/17.01.2017
година, касаещо периода април – ноември 2016 година. Отлагането на изпълнението
на това решение с последващо решение на НС
на Н. – РД –НС-04-20/13.02.2017 година
за срока по § 9 от ПЗР на ЗБН. за 2017 година не е основание да се
направи извод за недължимост на лихви за забава, доколкото няма твърдения и
данни то да е свързано с недостиг на бюджетни средства на Н. за
здравноосигурителни плащания.
По делото е безспорно, че за
всеки един от исковите периоди в
сроковете за отчитане на дейността по договора ищецът е отправял до ответника
мотивирани искания за коригиране на стойността на извършената медицинска дейност, посочена в
приложение № 2 към договора. Установено е също, че от Р.са направени проверки
относно реалното извършването и отчитането на дейността, при които не са
констатирани нарушения. С оглед на това
ответникът в качеството си на възложител дължи заплащане както на извършената
дейност, така и на лихви за забава върху всяка една от главниците за период от
първо число на месеца, следващ месеца, през който е отчитана дейността за
предходния месец и до края на който е дължимо плащането, в каквато насока съдът
изложи мотиви по-горе, до датата на исковата молба. Претендираните от ищеца
размери на мораторните лихви не са оспорени от ответника.
Настоящият съдебен състав не
споделя изложените в първоинстанционното решение мотиви и досежно това, че
отправяните до Р.писма с дебитни
известия към фактурите за исковите периоди и спецификации към тях за извършена
дейност по клинични пътеки, обсъдени по-горе,
не представляват покана за плащане. Видно от съдържанието на тези писма
/стр. 138 -142 от първоинстанционното производство/, те представляват покана за
заплащане на исковите суми, като изрично в тях е посочено, че те са и
заявления по чл. 16, ал. 2 и 3 от
Правилата за условията и реда за
прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗБН. за 2016 година за увеличение размера
на средствата за болнична помощ за съответния месец. Дори и без тези писма обаче, имащи характер
на покана за плащане, ответникът е в забава за плащане на извършената и
отчетена дейност за съответните периоди, посочени по-горе, доколкото падежът на
плащанията е изрично установен в сключения между страните договор и беше
обсъден от съда.
По изложените съображения съдът
намира, че първоинстанционното решение в частта, с която Н. е осъдена да
заплати на ищеца главниците по предявения иск, представляващи стойността на
извършена и незаплатена медицинска дейност по договора помежду им, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените акцесорни претенции за лихви за забава върху всяка една от дължимите суми за
съответния месец за уточнените по-горе периоди и размери следва
да бъде отменено и следва да се постанови ново по същество, с което да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца претендираните мораторни лихви.
С оглед изхода на спора следва да
бъде изменено първоинстанционното решение и в частта за разноските. Същото
следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на Н.
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 61,80 лева.
Ответникът Н. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца допълнително разноски за първата инстанция в размер
на 1213,09 лева, представляващи разликата между присъдените 4675,59 лева и
дължимите 5888,68 лева разноски за първата инстанция, включващи държавна такса
от 3088,68 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция право на разноски има „М.” ЕООД. Разноските, които са направени и установени
по делото пред въззивната инстанция са в
размер на 318,14 лева заплатена държавна такса.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 629 от 15.11.2019
година, постановено по т. дело № 415/2019 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
1.В частта, с която са отхвърлени
акцесорните претенции за мораторни
лихви, предявени
от „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.Н.С. против Н.. със седалище и адрес на управление ***,
БУЛСТАТ ***, в общ размер на 15907 лева, включващ:
- мораторна лихва в размер на
6582 лева за периода от 01.06.2016
година до 23.05.2016 година върху главницата от 21 799 лв. по дебитно известие
№1756/09.06.2016 г. към ф-ра №1752/30.05.2016 г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 275
лева за периода от 01.08.2016 г. до 23.05.2019 г. върху сумата от 965 лв. по дебитно известие №1772/08.07.2016 г. към ф-ра
№1770/08.07.2016 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 1
399 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 23.05.2019 г. върху сумата от 5 773 лв. по
дебитно известие №1890/12.12.2016 г. към ф-ра №1851/09.12.2016 г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 83
лв. за периода от 01.01.2017 г. до 23.05.2019 г върху сумата от 345 лв. по дебитно известие №1891/12.12.2016 г. към ф-ра
№1852/09.12.2016 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 7 439 лв. за периода от 01.02.2017 г. до
23.05.2019 г. върху сумата от 31 808 лв.
по дебитно известие №1898/11.01.2017 г. към ф-ра
№1892/11.01.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 129 лв. за периода от 01.05.2017 г. до
23.05.2019 год. върху сумата от 620 лв. по дебитно известие №1921/11.04.2017 г. към ф-ра
№1916/11.04.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки.
2.В частта, с която е осъдена „М.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на
Н.. БУЛСТАТ ***, разноски за
първоинстанционното производство в размер на 61,80 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.. със седалище и адрес на управление ***,
БУЛСТАТ *** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Н.С., следните суми, представляващи дължими мораторни лихви
в общ размер на 15907 лева, включващ:
- мораторна лихва в размер на
6582 лева за периода от 01.06.2016
година до 23.05.2016 година върху главницата от 21 799 лв. по дебитно известие
№1756/09.06.2016 г. към ф-ра №1752/30.05.2016 г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 275
лева за периода от 01.08.2016 г. до 23.05.2019 г. върху сумата от 965 лв. по дебитно известие №1772/08.07.2016 г. към ф-ра
№1770/08.07.2016 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 1
399 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 23.05.2019 г. върху сумата от 5 773 лв. по
дебитно известие №1890/12.12.2016 г. към ф-ра №1851/09.12.2016 г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 83
лв. за периода от 01.01.2017 г. до 23.05.2019 г върху сумата от 345 лв. по дебитно известие №1891/12.12.2016 г. към ф-ра
№1852/09.12.2016 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 7 439 лв. за периода от 01.02.2017 г. до
23.05.2019 г. върху сумата от 31 808 лв.
по дебитно известие №1898/11.01.2017 г. към ф-ра
№1892/11.01.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки;
- мораторна лихва в размер на 129 лв. за периода от 01.05.2017 г. до
23.05.2019 год. върху сумата от 620 лв. по дебитно известие №1921/11.04.2017 г. към ф-ра
№1916/11.04.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 629 от 15.11.2019 година, постановено по т. дело № 415/2019
година по описа на Окръжен съд – П.в
останалите части.
ОСЪЖДА Н.. със седалище и адрес на управление ***,
БУЛСТАТ *** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Н.С. допълнително разноски в размер на 1213,09 лева за
първоинстанционното производство / наред с присъдените с първоинстанционното
решение 4675,59 лева/, както и разноски за въззивното производство в размер на
318,14 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.