Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. В., 09.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., първи граждански състав,
в публичното
съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 3232 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът
твърди, че се намирал в облигационна връзка с наследодателят на ответницата Ц.В.К.за
доставка на ВиК услуги по реда на Наредба №4/2004г на МРРБ. Посочва, че наследодателят
на ответницата имал открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за
жилище с адрес: гр. В., бул. „Н.В.“ ***. Твърди, че за периода 12.12.2016 г. до
12.01.2018 г. по партидата на потребителя са начислени за плащане суми за
потребление общо в размер на 133,50 лв.,
за които са издадени 10 бр. фактури. Дължимите лихви не се претендират.
Поддържа, че при извършена проверка било установено, че длъжникът е починал
преди периода на потребление на 23.03.2014г., като след смъртта му неговите
наследници не подали заявление за промяна на партидата, поради което
потреблението е продължило да бъде начислявано на водения като титуляр Ц.К.. Наследниците ѝ са придобили качеството
потребители и страна в облигационните отношения с ВиК оператора. Наследницата Ю.И.Й.подала
възражение, че на 18.03.2015г. била направила отказ от наследството, останало
от Ц.В.К.. Сочи, че съгласно чл.53 ЗН с нейната част се уголемил делът на
другият наследник – Ж.И.Х., която като единствен наследник отговаряла за
задължението в пълен размер. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника. Оспорен е
искът изцяло като неоснователен и недоказан. Изожени са съображения за
нередовност на исковата молба, тъй като за всяка фактура следвало да се счита
предявен отделен иск. Възразява се, че от представената извадка от Общи условия
не се установява техния автор, както и че същите са били приети и одобрени по
надлежния ред. Същите били нищожни поради противоречие със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационни услуги и на Наредба № 4 от 14.09.2004г.
на МРРБ. Прави възражение, че същите съдържат неравноправни клаузи и иска да
бъдат прогласени за нищожни на това основание. Излага доводи, че не се
установява облигационна връзка между наследодателя на ответницата и ищцовото
дружество, нито между нея и ищеца. Сочи, че партидата се води на лице с
различни имена от наследодателя на ответницата. Твърди, че с оглед наличие на
задължение за деклариране на наследството, то е следвало да бъде представена по
делото такава декларация. Също така възразява, че не са представени
доказателства, че ответницата е приела наследството, нито дали е прието по опис
или е направен отказ от него, вписани в особената книга на съда. Възразява, че
от представения карнет не се установявало потребенито количество вода, като в
него имало само два подписа за абоната при отчитането. Намира, че този първичен
счетоводен документ не може да установи потребеното количество вода. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията.
Районен съд - В., като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено удостоверение за наследници № 3048/29.08.2018г. на
Община В. за Ц.В.К., от което е видно, че нейни наследници са Ю.И.Й.и Ж.И.Х.,
нейни дъщери. Установява се и че Ц.К.е починала на 23.03.2014г.
Представена е справка – извлечение за дължимите суми към „ВиК“ООД – В. за
абонатен номер *** на името на Ц.В.К. за имот на адрес гр. В., ул. „Н.В.“ ***, към
25.07.2018г., от което се установява, че ищецът е издал 10 бр. фактури за
периода 12.12.2016г. до 12.01.2018г. и е начислил в своето счетоводство
задължение по посочената партида сумите от общо 133,50 лева – главница и 12,98 лева
– лихва.
На лист 10 са приложени заверени за вярност с оригинала копия на карнети,
съставени за партиди за имот на адрес гр. В., ул. „Н.В.“ *** с титуляр Ц.В.К.,
за периода м.03.2015г.- м.04.2018 г., от които копия е видно, че има положен
подпис на абонат за процесния период – 12.12.2016 г. до 12.01.2018г.
на следните дати: 11.10.2016г.; 12.12.2016г.; 09.02.2017г.; 08.03.2017г.; 14.06.2017г.;
12.12.2017г.; 12.04.2018г.
Представено е копие на Общи условия на „ВиК“ ООД В., които са одобрени от
/Д/КЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г.
и са публикувани във в. „Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и във в.
„Конкурент“ в броя му от 19.06.2006г. и са поместени на интернет страницата на
дружеството. В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че доставчикът издава
месечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на
фактуриране, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Съгласно чл.42 от ОУ
потребителите дължат обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение в
срок на задължението за заплащане на ползваните услуги.
Представена е покана за доброволно изпълнение, адресирана до Ц.В.К.изх. №4074/12.06.2018г.,
от която е видно, че адресатът не е открит. Не са представени доказателства и
поканата до ответника Ж.И.Х. да е получена от нея.
Установява се от представената справка по лице от Служба по вписванията – В.
за Ц.В.К.към 21.10.2019г., че на 14.09.2012г. е наложена възбрана на процесния
имот от кредтор „Топлофикация – В.“ ООД и длъжник Ц.В.К.до 1/3 идеални части от
имота. На 21.10.2012г. е наложена възбрана върху същия имот от същия кредитор,
за задължения на трима длъжници – Ц.В.К., Ж.И.Х. и Ю.Й.. Липсват вписвания за
придобиване на процесния имот или за разпореждане със собствеността върху него.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което е установило че дружеството е отчитало потребеното количество
вода по съответния ред като е отразявало показанията на водомерите в имота в
карнет срещу подпис на потребителя или по реда на чл.23, ал.3 от ОУ. Посочило е,
че потреблението за процесния период съответства на претендираните суми, за
които дружеството е издало фактури. Установило е че дължимата сума за главница
за процесния период 12.12.2016г. до 12.01.2018г. е в размер на 133.50 лева, а дължимата лихва за забава,
като е взет предвид падежа по всяка фактура, съобразно чл.33, ал.2 от ОУ, до 25.07.2018г. е в размер от 12.84 лева.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.
1 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в облигационно
правоотношение с наследодателя на ответницата по договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия, че наследодателят на ответницата има открита партида
за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба
адрес, че има вземания срещу ответницата в сочения от него размер, произтичащо
от твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги
и правоприемство/.
Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си
качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на
потребителите на ВиК услуги на територията на гр.В..
Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
"юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги". Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора -
"ВиК" ООД гр.В. са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството
в интернет, поради което обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Според чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна
вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно
правилата, предвидени в чл. 30- чл. 40 от същата наредба. Възможността дадено
лице да придобие качеството потребител е разширена в Общите условия /ОУ/ на ВиК
оператора, съгласно които потребител може да бъде и наемател на имот, за който
се предоставян ВиК услуги-за времето на наемното правоотношение, при услови, че
собственикът или титулярът на вещното правото на ползване на имота лично
декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице /наемател/ да бъде потребител на
ВиК услуги за определен срок- чл. 2, ал.3 от ОУ.
По общо
правило само договорите, които са сключени с оглед личността на длъжника, се
прекратяват с неговата смърт. Не е изрично предвидено в закон, че договорът за
предоставяне на ВиК услуги се прекратява при смърт на потребителя. Следва да се приеме, че договорът запазва
действието си по отношение на наследниците в качеството им на универсални
правоприемници. Не се спори между страните, че ответниците са наследници на И.С.И.
и на основание чл.48 ЗН са негови универсални правоприемници, поради което
наследяват всички активи и пасиви на наследодателя. С оглед предходното
ответниците следва да заплатят стойността на претендираните от ищеца суми за
потребление /в този смисъл е и решение № 306 от 05.10.2016 г. по в.гр.д.№
394/2016 г. по описа на ОС - В./. При договора за доставка на ВиК услуги,
наследниците на потребителя на услугите, които дължат основно парични престации,
придобиват правата и задълженията по договора, в случай, че не са направили
отказ от наследството. Обстоятелството, че наследниците не са изпълнили
задължението си по чл.59, ал.1 ОУ в 30-дневен срок да подадат заявление до ВиК
оператора за промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници,
не води до извод, че облигационното правоотношение е прекъснато. Неизпълнението
на това задължение има за своя последица единствено това, че при липса на
споразумение на кого от наследниците да бъде открита партида, отговорност ще се носи от всички
пропорционално на наследствения им дял - чл.59, ал.2 ОУ. / В този смисъл
Решение по в.гр.д. №322/2016г. на ОС-В./. При изложените съображения, съдът
намира, че след смъртта на Ц.В.К., съществувалото между нея и "ВиК"
ООД – гр. В. облигационното правоотношение не е прекратено, а същата е заместена
като страна в това правоотношение от своите наследници – Ю.И.Й.и Ж.И.Х..
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че пратидата за имота в ищцовото дружество се води на различно име
от това на наследодателя на ответника. Видно е че става дума за имена на едно и
също лице, както е посочено и в исковата молба – Ц.В.К.
Същевременно обаче ищецът не е провел пълно и главно доказване по спорния
между страните въпрос дали процесния имот е собственост на ответника, съответно
неговия наследодател. Съдът намира Справка от Служба по вписвания, издадена от
автоматизираната система ИКАР, за достоверно доказателство, но същата не
съдържа вписване за придобиване на имота. На ищеца са дадени указания на
основание чл.146,ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за това обстоятелство. За
доказване на това обстоятелство, след дадените указания и в законовия срок е
представил само справка по лице от имотен регистър при Агенция по вписванията
по партидата на наследодателя на ответника, но от нея не се установява вписване
на придобиване правото на собственост върху имота. Само е налице вписване на
възбрани върху идеални части от процесния топлоснабден имот. Съгласно
Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, Принадлежността на
имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е
предпоставка за допускане на обезпечение
чрез налагане на възбрана или запор. Обезпечителната мярка
възбрана на недвижим
имот се налага чрез вписването и в нотариалните книги
по партидата на ответника съгласно чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията, в
партидната книга се нанасят
последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него
страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят
до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е
подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот,
вписаната възбрана ще породи действие,
като съгласно чл. 453
ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки
с имота ще
бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът в действителност не е
собственост на ответника
по обезпечението, извършените
от него разпоредителни сделки с
чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо
дали е вписана възбрана. Когато имотът
е собственост на
трето лице, възбраната
няма да породи действие спрямо него, тъй като в
нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. По тези
съображения, в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва
собствеността на имота, върху който се
иска налагане на възбрана. Иначе казано, при допускането на обезпечение чрез
налагане на възбрана върху недвижим имот, съдът не изследва дали имота, върху
който допуска възбрана е собствен на длъжника. По тези съображения самото
вписване в имотен регистър по партидата на длъжника на възбрана върху конкретен
недвижим имот не може да установи правото на собственост на това лице по
отношение на имота върху който е наложена възбрана. Следва да се отбележи, че
първата по ред вписана възбрана само срещу длъжник Ц.В.К., е наложена само
върху 1/3 от процесния имот, а следващата е наложена и срещу нейните дъщери Ю.
и Ж. отново през 2012г., т.е. преди нейната смърт. От така представените
доказателства не може да се направи извод, че към момента на смъртта си Ц.К. е
притежавала имота изцяло, нито каква част от имота е притежавала, ако
действително е била собственик на идеална част от него. Представено е
удостоверение за отказ от наследство от Ю.Й., вписан под № 28 от 18.03.2015г. в
книгата на РС-В.. С извършеният отказ от наследство се е уголемил делът на
другия наследник – Ж.Х.. Претенцията на ищеца е насочена срещу ответника като
неследник на Ц.К., т.е. като неин правоприемник за задълженията, натрупани по
партидата на имота. Съгласно чл. 30, ал.3 ЗС съсобствениците участват в
тежестите за имота, съобразно частта си, поради което дори да е наследила някаква
идеална част от имота от наследодателя Ц.К., то би отговаряла само до
съответния на нея размер от задълженията по партидата. С оглед обстоятелството,
че ищецът не установи по безспорен начин, че ответникът е потребител на ВиК
услуги в процесния имот, като не установи неговият наследодател да е придобил
имота, нито установи частта, която същият притежава, ако действително е
наследил идеални части от процесния имот. Били са му дадени изрични указания,
че не сочи доказателства за това обстоятелство, поради което същият следва да
понесе последиците от липсата на пълно и главно доказване на предпоставките за
уважаване на предявения иск и същият бъде отхвърлен.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът остана недоказан и същият следва
да бъде отхвърлен като недоказан. При този изход на спора разноски на ищеца не
се дължат, а ответинкът не е направил искане за присъждане на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.86 ЗЗД, предявен от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. В., ул. А. С. , срещу Ж.И.Х., ЕГН: **********, за сумата от 133,50
лева /сто тридесет и три лева и 50 ст./, представляваща стойността на начислено незаплатено потребление на вода за
периода от 12.12.2016г. до 12.01.2018г. в имот на адрес гр. В., ул. „Н.В.“ *** по партидата
на Ц.В.К., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: