Р Е Ш
Е Н И Е
гр.П., 18.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Кунчева в.гр.д. № 881
по описа за 2019 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалбата на Е.Т.Х.,***, срещу действията на съдебния
изпълнител по изп.д. № *** по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие
Окръжен съд гр. П.. От изложените в жалбата оплаквания и заявеното с нея искане
може да се направи извод, че жалбоподателят оспорва валидността и допустимостта
на изпълнителния процес поради липсата на основание. С жалбата се претендира да бъдат обезсилени като
нищожни действията по образуване на изпълнителното дело и последващите действия в хода на изпълнителния процес.
Постъпило е писмено възражение от
взискателя в изпълнителното производство „***“ АД гр. С., подадено чрез
пълномощника адв. В.В. Със същото е обосновано становище, че жалбата
е неоснователна.
Представени са писмени мотиви от ЧСИ Т.К..
Настоящият
съдебен състав на П.ски окръжен съд, след като взе предвид данните по делото и
становищата на страните, приема следното:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок и от легитимирано лице – длъжник в
изпълнителното производство.
Жалбоподателят излага оплакване,
което следва да бъде разгледано на плоскостта на недопустимост на
изпълнителните действия срещу него, доколкото са налице твърдения, че липсва
основание за образуването на изпълнителното производство.
Действително, в разпоредбата на чл. 435 ГПК не
е регламентирана изрична възможност за обжалване на действията на съдебния
изпълнител поради тяхната нищожност или недопустимост. Това е така, тъй като в
текста на чл. 435 ГПК законодателят е регламентирал съдебен контрол по отношение
на неправилните действия на съдебните изпълнители, което обаче не изключва
възможността съдът да осъществява контрол и
при евентуална тяхна нищожност и недопустимост. В противен случай би се
достигнало до правен и житейски абсурд да бъде проведено изпълнително
производство срещу правен субект, който не е длъжник, само поради причината, че
законодателят изрично е регламентирал контрол само за неправилност, но не и за
валидност и допустимост на изпълнителните действия. Следва да бъде посочено
също така, че невалидността и недопустимостта на процесуалните действия са
по-тежки пороци от неправилността на същите. Поради това проверката за
валидност и допустимост предшества тази за законосъобразност, от което следва,
че съдът винаги може да бъде сезиран с искане за отмяна на нищожни или
недопустими изпълнителни действия.
С оглед на тези съображения,
съдът приема, че разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.
По същество жалбата е
неоснователна, предвид следните съображения:
Съгласно чл. 426, ал.1 ГПК съдебният
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на
основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
В настоящия случай, видно от
данните по приложеното копие на изпълнителното дело, към молбата на „***“ АД за образуване на изпълнително дело са
приложени 2 бр. изпълнителни
листове. Единият е издаден на 13.06.2013 г. по ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа
на П.ски районен съд, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № ***/12.06.2013
г., а другият е издаден на същата дата, но по ч.гр.д. № ***/2013 г. на П.ски
районен съд, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № ***/13.06.2013 г.
Следователно налице са били всички законови
предпоставки за пристъпване към принудително изпълнение срещу посочените в
изпълнителните листове длъжници, в т.ч.
и срещу жалбоподателя Е.Т.Х..
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че след прекратяването на изп.дело № *** на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК образуването на настоящето изпълнително дело въз основа на
същите изпълнителни листове е
недопустимо.
С
неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен
срок законодателят презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение,
предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прието прекратяване на
изпълнителното производство. Прекратяването в този случай настъпва по силата на
закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно действие.
Това прекратяване обаче не означава отпадане на материалното притезание на
взискателя, поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде
възобновено. Т.е. перемирането на един изпълнителен процес по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на материалното право и няма пречка
въз основа на същото изпълнително основание да започне ново изпълнително производство,
какъвто е и процесният случай.
Предвид гореизложеното, П.ският окръжен съд
приема, че действията на съдебния изпълнител по образуване и провеждане на изпълнителното
производство по изп.д. № *** по описа на ЧСИ Т.К.
са валидни и допустими, с оглед на
което подадената от длъжника Е.Х. жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх. № *** от 30.09.2019 г.,
подадена от Е.Т.Х. – длъжник по изпълнително дело № *** по описа
на ЧСИ Т.К., с която се оспорва
валидността и допустимостта на действията на
съдебния изпълнител.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: