РЕШЕНИЕ
№ 1921
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
2021***0***168 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищците по делото: М. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Д. П. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** са предявили във ВРС искова молба против
ответницата Ж. Н. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,като са сезирали РС Варна
с искове с правно осн.чл. 21, ал.4, т.2 СК и чл. 34 ЗС.
Предявените искове,със съответните искания по см.на чл***7, ал.1, т.5 ГПК , са в
следната поредност:
1.На основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 4, т. 2 СК, да бъде постановено Решение,
по силата на което съдът да приеме за установено в отношенията между ищците и
ответницата, по отношение на ответницата Ж. Н. К. ЕГН **********, че придобитият по
време на брака й с П. Н. К. недвижим имот, имащ следните характеристики:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ид. № ****** /***/, по КККР, одобрени със Заповед №
РД***-98/10***.2008 г. на ИД на АГКК, с предназначение ОФИС ***, намиращ се на първия
етаж на сграда ***, с ид. № ***, в *** /***/, на едно ниво, със застроена площ от 34.95
/тридесет и четири цяло и деветдесет и пет/ кв.м., състоящ се от: офисна част, баня и тоалет,
при граници по кадастралната карта: на същия етаж: ******, ******, ****; под обекта: няма;
над обекта: ****, ****; ведно с 4.179774% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, както и ведно с***.* /е*/ кв.м. ид. части от дворното място върху което е
построена сградата, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № ***/десет хиляди сто
тридесет и пет, хиляда петстотин и едно, петстотин двадесет и седем/, цялото с площ от
1
287/двеста осемдесет и седем/кв.м., при граници на дворното място: *; *.****; *.****; *;
******; * е придобит изцяло с лични средства на П. Н. К. и представлява лично негово
имущество, като ответницата няма принос в неговото придобиване.;
2.С оглед произнасянето по първия иск, е предявен и обусловени иск по чл.34 ЗС, с
искане :
Да бъде постановено решение, по силата на което съдът да допусне и извърши
съдебна делба на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ид.№
******/***/, по КККР, одобрени със Заповед № РД***-98/10***.2008 г. на ИД на АГКК, с
предназначение ОФИС № *, намиращ се на първия етаж на сграда № *, с ид.№ ***, в
******* /***/, на едно ниво, със застроена площ от 34.95 /тридесет и четири цяло и
деветдесет и пет/ кв.м, състоящ се от: офисна част, баня и тоалет, при граници по
кадастралната карта: на същия етаж: ******, ******, ***.***; под обекта: няма; над обекта:
***.*, ***.*; ведно с 4.179774 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, както и ведно с***.79 /единадесет цяло и седемдесет и девет/ кв.м. ид. части от
дворното място върху което е построена сградата, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид.
№ ***/десет хиляди сто тридесет и пет, хиляда петстотин и едно, петстотин двадесет и
седем/, цялото с площ от 287/двеста осемдесет и седем/ кв.м, при граници на дворното
място: *; *.****; *.****; **; *****; *,
между съделителите и при квоти както следва :
За ищеца М. П. К. - 1/3 (една трета) идеална част
За ищцата Д. П. К. - 1/3 (една трета) идеална част и
За ответницата Ж. Н. К. - 1/3 (една трета) идеална част
Фактите и обстоятелствата, на които ищците основават исковете си са следните:
В сезиращата съда искова молба ищците твърдят, че страните по делото са
съсобственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на собственост с
идентификатор № ******/***/, по КККР,одобрени със Заповед № РД-***-98/10***.2008 г.
на ИД на АГКК, с предназначение ОФИС ***, намиращ се на първия етаж на сграда ***, с
ид. № ***, в */***/, на едно ниво, със застроена площ от 34.95 /тридесет и четири цяло и
деветдесет и пет/ кв.м , състоящ се от:офисна част, баня и тоалет, при граници по
кадастралната карта:на същия етаж: ******,
******, ***.*; под обекта: няма; над обекта: ***.*, ***.*; ведно с 4.179774% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, както и ведно с***.79 / единадесет цяло
и седемдесет и девет/ кв.м ид. части от дворното място върху което е построена сградата,
представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № *** /десет хиляди сто тридесет и пет, хиляда
петстотин и едно, петстотин двадесет и седем/, цялото с площ от 287 /двеста осемдесет и
седем/ кв.м, при граници на дворното място: *; *.****; *.****; *; *****; *
Съсобствеността върху процесния имот, сочат ищците, че възникнала въз основа на
следните факти: Ищците твърдят, че съсобствеността е възникнала на основание
наследяване по закон, след смъртта бащата на двамата ищци П. Н. К., ЕГН **********,
2
починал на 04.09.2020 г. в гр. Варна, който придобил имота по време на брака с втората си
съпруга -ответницата по делото Ж. Н. К..
Гореописаният недвижим имот сочат ищците, че бил придобит по време на брака на баща
йм П. Н. К. с втората му съпруга Ж. Н. К., но в индивидуална собственост от него при
условията на пълна трансформация на лично имущество, /чл.23, ал. 1 СК/.
Средствата за покупката на процесния имот били придобити от бащата на ищците,
посредством предходна продажба на друг негов личен, наследствен недвижим имот,
представляващ Апартамент № *, намиращ се в *. Този апартамент бил съсобствен между
ищеца М. П. К. и баща му П. Н. К., придобит от втория по наследство от неговия баща.
По силата на Решение по гр. д. 7634/17 г. по описа на 24 с-в на ВРС, съсобственият
на М. П. К. и баща му П. Н. К. апартамент, намиращ се в *, бил допуснат до делба, като във
втора фаза на делбата съдът постановил имота да бъде изнесен на публична продан.
Двамата съделители М. П. К. и баща му П. Н. К. заедно продали придобития по
наследство и чрез дарение Апартамент *, намиращ се в * на 17.02.2020 г. , като за сделката
бил съставен нотариален акт №****, том *, per. № ****, дело № * г. на Нотариус А. Г., №
*на НК, с район на действие ВРС, за сумата от 60 000/шестдесет хиляди/евро.Частта от
продажната цена, полагаща се на наследодателят П. К. била в общ размер от
37***5/тридесет и седем хиляди сто двадесет и пет/евро , преведена от купувача по
посочена от него банкова сметка, като именно тези средства били вложени в покупката
делбения имот на 14.08.2020 г.
С придобитите лични средства общият наследодател П. К. закупил само на свое име
делбеният ОФИС, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ид.№ ******, като сделката
била обективирана в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * г., вписан в сл. по
вписвания Варна с дв.вх. рег.№ *, вх.рег.№ * г., акт № *, том *, н.д.****за сумата от 22 270
/двадесет и две хиляди двеста и седемдесет/ евро. Средствата използвани за покупката на
процесния имот, твърдят ищците, че не представляват СИО, а трансформация на лично
имущество на наследодателя йм, като съпругата му - Ж.К. нямала принос за тяхното
придобиване, поради което и процесният делбен имот приживе бил индивидуална
собственост на наследодателя на ищците - техния баща П. Н. К..Съвместният принос на
съпрузите, подчертават ищците в исковата си молба, че се предполага оборимо при
възмездните придобивни основания, независимо от това на чие име е придобита вещта
/имотът/, като всеки от съпрузите може да установява трансформация на лично за него
имущество - по общо правило, цитират ищците, че бракът не е средство за неоснователно
обогатяване /в този смисъл е TP № 5/29***.2014 г., ТД № 5/2013 г., т. 4,ОСГТК/.
Възможността съвместният принос да бъде оборена от наследник на съпруг, отделно
от горното заявяват ищците, че е законодателно предвидена в чл. 21, ал. 4, т. 2 от СК, а
характерът на собствеността върху придобитите имоти се определял от този на вложените в
придобиването средства, обективиращи приноса за него. В случая - според ищците
средствата били изцяло лични на наследодателя йм П.К., поради което и се налагал извода,
че ответницата нямала принос в придобиването и дори не участвала в придобивната сделка.
3
Твърди се от ищците, че преживялата съпруга не била участвала в придобиването на
имота както със средства, така и с труд, или грижи в домакинството, което да е израз на
съвместен принос в придобиването на апартамента по смисъла на чл. 21 ал. 2 СК.
Предвид изложеното по-горе твърдят ищците, че следва да се приеме, че придобитият
на името на починалия йм наследодател П. К. чрез договор за покупко - продажба,
недвижим имот е изключителна негова собственост към датата откриване на наследството -
04.09.2020 г. Възникналата след смъртта на наследодателя съсобственост по отношение на
този имот между преживялата съпруга Ж.К. и децата М.К. и Д.К., следвало да бъде
прекратена, като на основание разпоредбата на чл.5 , ал.1 ЗН и чл. 9 ал. 1 ЗН делбата да
бъде допусната при равни квоти: по 1 /3 ид. част за всеки от съделителите.
Исканията с които и сезиран съда са: след като съдът приеме за установено горното,
да се произнесе с решение по допускане на делбата, при квоти на наследниците по закон -
преживяла съпруга и две деца по 1/3 /една трета за всеки от тях. Отделно от горното ищците
твърдят, че само преживялата съпруга Ж.К. ползва процесния недвижим имот, поради което
и дължи обезщетение за лишаването на ищците от правото да се ползват от съсобствеността,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, като настоящата искова молба
молят да се счита за покана за същото.
В подкрепа на изложеното в исковата си молба, ищците са направили
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, представлявана от назначения й от съда
особен процесуален представител - адвокат от АК Варна - П.П. е депозирала отговор на
исковата молба.
Особеният процесуален представител на ответницата намира иска за делба да
допустим.
Искът за трансформация на лично имущество ответницата намира също за
допустим, но за неоснователен.
По иска за трансформация на лично имущество според особения представител на
ответницата липсвало твърдение за посочен способ за ликвидиране на съсобствеността на
ап. № *с площ от 79,06 кв.м., находящ се в г***** ведно с избено помещение и 2,38 % ид.ч.
от ОЧС. Съгласно Решението на ВРС по гр.дело № 7634/2017 г., според адв. П.П. имотът
следвало да се изнесе на публична продан, а ако това не било сторено, то следвало да се
посочи способът по който била ликвидирана съсобствеността.
Според особения представител на ответницата - по делото липсвали актуални скици и
схеми от СГКК Варна след придобиване на имота от общия наследодател, а представените
по делото били преди момента на закупуване на недвижимия имот на 14 август 2020 г. от
общия наследодател.
По иска на ищците за заплащане на обезщетение, особеният представител на
ответницата намира този иск за напълно неоснователен. Нито ответницата ползвала имота,
нито тя с някакви действия лишила ищците от ползването на имота , като явно самите ищци
4
не били заявили правата си за ползване на имота, поради което и искането йм за
обезщетение било неоснователно. Отделно от горното особеният представител на
ответницата е навел и твърдение, че ищците не уточняват на коя правна разпоредба почива
претенцията йм.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.05.2022 г. ищците
представлявани от адвокат Б.З. от АК Варна поддържат предявената искова молба, като
молят съда да се произнесе с Решение , по силата на което да уважи изцяло предявените с
исковата молба искове.
В същото съдебно заседание ответницата представлявана от надлежно назначения от
ВРС особен представител – адвокат П.П. от АК Варна моли съда да постанови Решение
съобразно приложените по делото доказателства и с оглед закона .
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 235 ГПК приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА
следното:
На първо място съдът се спира на квалификацията на исковете, с които е сезиран и
разпределението на доказтелствената тежест между страните .
С доклада по делото,обявен за окончателен съдът е определил правната квалификация
на исковете по чл. 21, ал. 4, т. 2 СК и чл. 34 ЗС, като е приел, че първи по ред следва да се
разгледа иска за трансформация на лично имущество, а след това иска за делба на същото.
По предявените в условията на обуславящ и обусловен искове, съдът на основание
чл. 146 ГПК е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:Съгласно
общата норма на чл. 154 ГПК съдът е указал на ищците и на ответницата, че всяка страна в
гражданския процес следва да установи и докаже твърдените факти и обстоятелства от
които черпи положителни за себе си права.
По предявения иск с правно осн.чл. 21, ал. 4, т. 2 СК за приемане за установено, че
придобития по време на брака между П. К. и отв.Ж.К. недвижим имот ОФИС № * с ид. №
***. /подробно описан и в прецизирания петитум на иска/ съдът е възложил
доказателствената тежест върху ищците - при условията на пълно и главно доказване да
установят, че са наследници по закон на П.К., датата на която е открито наследството на
баща йм, кръга от лица призовани към наследяване.
Ищците е следвало да докажат, че имотът е лична собственост на техния баща П. К., че не
представлява съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на баща им, като
меродавен е моментът, в който юридически става придобиването на правото на собственост
т.е. с искът се установяват права към момента на придобиването им /към минал момент/ -
датата на която твърдят, че имота е придобит от техния баща и праводател.
С доклада по делото съдът е счел за необходимо да се спре на характеристиките на
иска за трансформация на лични средства и трайната съдебна практика, с оглед
ангажираните на доказателства от съделителите в тази насока.Ето защо с доклада по делото
съдът е уведомил страните, че искът за трансформация на лични средства при
5
придобиването на недвижим имот, цели да установи, че в резултат на вложените лични
средства изцяло, или съответната на тях идеална част, изобщо не е станала съпружеска
имуществена общност , с този иск не се изменя съществуващо положение /не е
конститутивен/, а само се установяват действителните права върху придобитите
съществуващо положение /не е конститутивен/, а само се установяват действителните права
върху придобитите по време на брака, макар и възмездно вещни права, т.е. иска е
установителен с предмет вещни права.
Съгласно практиката по чл. 290 ГПК при придобиването на имот на името само на
единия съпруг, се изключва трансформацията на лично имущество за другия. Прието
е, че в този случай възниква или съпружеска имуществена общност, или
трансформация за придобиващия съпруг. Ако платилият цената е имал намерението да
надари придобиващият съпруг, той става собственик по дарение, а ако платилият цената е
имал намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Другият
съпруг може да участва в собствеността само ако вещта се придобива в съпружеска
имуществена общност - Р***9 от 4.05*** год. по гр. д. № 89/2010 IV г. о., Р 828 от 20***.10
год. по гр. д. № 1477/10 год. IV г. о. и Р 347 от 15.10*** год. по гр. д. № 1071*** год. IV г. о.
на ВКС. Ето защо и произходът на средствата за заплащане на цената е без значение, тъй
като няма трансформация на лично имущество на неучастващия в сделката съпруг.
Тази практика не попада в предметния обхват на разрешението по т. 4 на TP № 5 от
29***.2014 год. по т. д. № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС, даващо отговор на въпрос за
установяване на трансформация на лично имущество при придобиване през време на
брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, т. е. хипотеза, различна
от настоящата. Трайната съдебна практика допуска пълна или частична трансформация
само за съпруга, на чието име е придобит имота, но не й за този, който не фигурира в
легитимационния документ, а плащането не представлява юридически факт от естество да
повлияе върху надлежното придобиване на правото от посочения в акта титуляр. В този
смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 88/24.07.2015 г., гр.д. №
1***/2015 г., II г.о. на ВКС и цитираните в него съдебни актове в същия смисъл.
2.По иска за делба с правно осн. чл. 34 ЗС, на същия недвижим имот съдът е обявил
на страните , че в делбеното производство всяка страна има двойно качество - ищец и
ответник.Ищците е следвало да докажат твърденията си, че са наследници по закон на своя
баща и праводател, датата на откриване на наследството, размера на квотите, които
притежават от наследството на своя баща, като и твърденията си, че ответницата е втора
съпруга на баща йм, респ. размера на квотата от наследството на П.К. за преживялата втора
съпруга. В тежест на ищците съдът е възложил да установят при условията на пълно и
главно доказване, че правото на собственост върху процесния имот офис ** е било
възникнало в патримониума на общия йм наследодател П. К., придобивния способ/способи,
въз основа на които праводателят е бил носител на вещното право на
собственост.Ответницата не е оспорила иска за делба, а е оспорила иска за трансформация,
поради което и съдът й е възложил зтежестта да докаже възраженията си против
6
основателността на обуславящия иск.
При така разпределената доказателствена тежест,на база приобщените по делото
писмени доказателства съдът намира за безспорно установено и доказано следното :
П. Н. К., ЕГН **********, род. *** г. е починал на ****0 г. , факт установен на база
приобщения по делото на л.*** –ти в заверено за вярност с оригинала копие на препис –
извлечение от акт за смърт .От вписаното в цитираното писмено доказателство се
констатира, че П.К. е бил бивш жител на гр-Варна, като от Община Варна , р-н Одесос е бил
издаден Акт за смърт № *****г.
Установено по делото е, че след откриване на наследството на П.К. , призовани към
наследяване са три лица, вписани в приобщеното по делото на л. 15 –ти заверено за
вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници , издадено от Община Варна . От
неоспореното от страните удостоверение за наследници се констатира, че след датата на
откриване на наследството на П. К.- ****г. , призовани към наследяване са Ж. Н. К. ЕГН
********** – преживала съпруга, Д. П. К., ЕГН ********** – дъщеря и М. П. К. ЕГН
********** –син.
От изложеното по-горе, от фактическа страна се налага извода, че ищците по делото
са установили и доказали при условията на пълно и главно доказване твърденията си
залегнали в исковата молба , а именно че П.К. е баща на ищците и съпруг на ответницата, че
наследственото на П.К. е открито на 04.09.2020 г. в гр.Варна съгл. чл.1 ЗН . Доказано е и не
е оспорено от ответницата, че след откриване на наследството на П.К. призовани към
наследяване са наследниците по закон на общия праводател и страни по делото – ищците –
деца на П.К. и ответницата – преживяла съпруга .
Установено по делото е, че във ВРС е било водено делбено производство , заведено
под номер на гр.дело 7634/ 2017 г. по описа на РС Варна. От приобщеното на листи 16 –
*** заверено за вярност с оригинала копие на Решение № 3561/30.07.2*** г. постановено от
РС Варна по гр.д. № 7634/2017 г. се установява , че във втора фаза на делбата по посоченото
дело РС Варна съдът се е произнесъл по въпроса относно способа за ликвидиране на
съсобствеността между съделителите, както по други приети за съвместно разглеждане във
втора фаза претенции . С цитираното Решение ВРС е постановил да БЪДЕ ИЗНЕСЕН
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *****- апартамент № ***, с площ от 79, 06 кв.м., състоящ се от кухня, хол,
спалня, два коридора, сервиз и два балкона, находящ се в ****, ведно с избено помещение и
2, 38 % идеални части от общите части на сградата в сграда № *, разположена в ПИ с
идентификатор ****, находящ се в ****, при съседни самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори: на същият етаж: ******, под обекта – няма, над обекта: ********** и над
обекта - ***** на стойност 116 700 лв. /сто и шестнадесет хиляди и седемстотин лева/,
при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата
сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 5/8 ид. части за
П. Н. К., ЕГН **********, *****************и 3/8 ид. части за М. П. К., ЕГН
**********,*****************, на осн. чл. 348 ГПК.
7
От електронната папка на делото и справка в съдебно деловодната система на
РС Варна / САС / се установява ,че Решението на РС Варна по втора фаза на делбата е
влязло в законна сила, след инстанционен контрол .Така цитираното Решение на РС
Варна по гр.д. № 7634/2017 г. по описа на ВРС е влязло в законна сила в цялост на
14.10.2019г.(Архивирано на 1.9.2020г. с Архивен № 60678/2020г., връзка 1662,
номенклатурен индекс СД-02-08 1089/19 ВКС; 2021*** ВОС). С Решение /без вписан номер
/ от 3***.2*** г. по гр.д. № 2021/2*** г. на ОС Варна, въззивният Окръжен съд Варна е
потвърдил Решение № 3561/30.07.2*** г., постановено по гр.д. № 7634/2017 г. по описа на
ВРС, ХХIV-ти състав, В ЧАСТТА , в която е отхвърлена претенцията на П. Н. К., ЕГН
**********, за поставяне в дял на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ******* - апартамент № *, с площ от 79, 06 кв.м.,
състоящ се от кухня, хол, спалня, два коридора, сервиз и два балкона, находящ се в ***,
ведно с избено помещение и 2, 38 % идеални части от общите части на сградата в сграда №
* разположена в ПИ с идентификатор *, находящ се в ****** при съседни самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори: на същият етаж: *, под обекта – няма, над обекта: ** и
над обекта - *, на осн. чл. 349, ал.2 ГПК; В ЧАСТТА, в която е постановено да бъде изнесен
на публична продан делбеният имот на стойност***6 700 лв., при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели
между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 5/8 ид. части за П. Н. К., и 3/8 ид.
части за М. П. К., на осн. чл. 348 ГПК, както и В ЧАСТТА , в която П. Н. К., ЕГН
**********, е осъден да заплати на М. П. К., ЕГН **********, сумата от 1246,35 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 3/8 идеални части от съсобствения
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор * - апартамент № *, с площ от
79,06 кв.м., състоящ се от кухня, хол, спалня, два коридора, сервиз и два балкона, находящ
се в *, ведно с избено помещение и 2, 38 % идеални части от общите части на сградата в
сграда № * разположена в ПИ с идентификатор *, находящ се в ****, при съседни
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: на същият етаж: ****, под обекта – няма,
над обекта: **** и над обекта - ******, за периода от 29.08.2017 г. до датата на първото
съдебно заседание след допускане на делбата - 05.06.2*** г.
Установено е също от деловодната система на РС Варна САС, че с молба с вх.№
94614******.2019 г. ответникът по цитишраното дело М. П. К. /ищец по настоящото е
отправил искане до РС Варна за снабдяване с изпълнителен лист , а с Разпореждане №
56658/19***.2019 г. по гр.д.№ 7634/2017 г. по описа на ВРС, ХХIV-ти състав е
разпоредил издаването на изпълнителен лист за присъдените в полза на М.К. съдебно –
деловодни разноски и за изнасяне на имота на публична продан.
Видно от приобщеното на лист 13 – ти и 14-ти заверено за вярност с оригинала
копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *,
дело № * г. ведно със схема № 15-702214-04.08.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******; скица № 15-727563***.08.2020 г. на поземлен имот с идентификатор
***, на 17.02.2020 г. в гр.Варна, пред нотариус Ал.Г. е била извършена правна сделка
8
покупко – продажба на недвижим имот . Съгласно вписаното в нотариалния акт П. К. и
М.К., вторият представляван от пълномощника си Б.З. в качество на продавачи са продали
своя собствен имот - самостоятелен обект с ид. № *** притежаван при квоти 5/8 ид.ч. за
първия и 3/8 ид.ч. за втория на купувача – лицето П. Д. П. за сумата от 60 000 евро , от която
сума продавачите лично и чрез пълномощник да заявили през нотариуса при подписване на
договора, че продавачът е изплатил по банков път капаро/задатък/ в общ размер на*** 000
евро , съответно – по сметка с титуляр П.К. с две вноски сума в размер 7***5 евро и по
сметка с титуляр М.К. сума в размер на 3875 евро . Останалата част от продажната цена от
49 000 евро продавачите лично и чрез пълномощник са заявили пред нотариуса , че са
съгласни да им бъде изплатена от купувача по банков път, след подписване на договора за
покупко –продажба , преди вписване в СВ Варна, както следва – по сметка с титуляр П.К.
сума в размер на 30 000 евро и по сметка с титуляр М.К. – сума в размер на 19 000 евро. От
страница последна на нотариалния акт – л.14 –ти от делото се изяснява, че продавачите по
сделката са се легитимирали като съсобстветици на продавания имот на база нот.акт.№ *, т.
* , рег.– *г. по описа на нот. рег.№*, както и влязлото в законна сила решение по делбено
дело № 7634/2014 г. по описа на РС Варна.
От приобщеното по делото на л. 8,9 заверено за вярност с оригинала копие на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том , рег.№ ***, дело №
*** г. ведно със схема № 15-131060-10.02.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** е установено, че на дата 14.08.2020 г. в гр.Варна, пред нотариус Ал.Г. е
изповядана възмездна правна сделка покупко –продажба, обективирана в нотариална форма.
На посочената дата продавачът Ю. Н. М. е продал на П. Н. К. свой собствен недвижим
имот, придобит чрез покупка в индивидуална собственост , а именно – самостоятелен обект
с идентификатор № ******/***/, по КККР,одобрени със Заповед № РД-***-98/10***.2008 г.
на ИД на АГКК, с предназначение ОФИС № ***, находящ се на първия етаж на сграда ***,
с ид. № ***, в */***/, на едно ниво, със застроена площ от 34.95 /тридесет и четири цяло и
деветдесет и пет/ кв.м , състоящ се от:офисна част, баня и тоалетна, при граници по
кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: ******,
******, ***.*; под обекта: няма; над обекта: ***.* ***.*; ведно с 4.179774% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, както и ведно с***.*/ единадесет цяло
и седемдесет и девет/ кв.м ид. части от дворното място , в което е построена сградата,
представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /***/, по кадастралната карта
и кадастрални регистри , одобрени със Заповед № РД –*** -98 от 10***.2008 г. на ИД на
АГКК , с последно изменение от 04.08.2020 г., целият с площ по кадастрална скица 287
/двеста осемдесет и седем/ кв.м,трайно предназначение на територията : Урбанизирана,
начин на трайно ползване : Ниско застрояване /до 10 м. / номер по предходен план : *,
квартал *, квартал *, парцел * , при съседи по кадастрална скица : *; *.****; *.****; *; *****;
* за сумата от 22 270 евро.
От страница втора на завереното за вярност с оригинала копие на цитирания
нотариален акт е видно, че при подписване на договора продавачът е заявил пред нотариуса
9
, че е получил от купувача по банков път капаро / задатък / в размер на 2610 евро , а
останалата част в размер на 19 660 евро е съгласен да бъде изплатена от купувача по
банков път, след подписване на договора, преди вписване в СВ Варна.
Извън цитираните по-горе писмени доказателства, по делото са изискани и надлежно
приобщени на лиси от 104 до *** вкл. представените с писмо вх.рег.№ 33603/19.05.2022 г. от
нотариус А.Г. заверени за вярност с оригинала копия на писмени доказателства, находящи
се по н.д.№ *** г., а именно: 4 бр. платежни нареждания от дати 27***.2019 г., 27***.2019
г., 17.02.2020 г. и 17.02.2020 г.; преводно нареждане за кредитен превод от 05.02.2020 г.,
както и представените с писмо вх.рег.№ 33626/19.05.2022 г. от нотариус А.Г., заверени за
вярност с оригинала копия на писмени доказателства, находящи се по н.д.№ *** г., а
именно: извлечение от банкова сметка; операционна бележка № 47/14.08.2020 г.
Така представените по делото преводни документи, неоспорени от особения
представител на ответницата напълно кореспондират със записите в двата нотариални акта,
съставени по нотариални дела с номера *** г. и *** г. От приложените на листи от 104 –ти
до л.108 ми заверени за вярност с оригинала преводни нареждания се доказва че на дата
27***.2019 г. е бил извършен банков превод на сума от ***5 евро от П. П. към П. К. , на
сума от 3875 евро от П. П. към М.К., на 17.2.2020 г. на сумата от 20 000 евро от П. П. към
М.К. како и на сумата от 30 000 евро от П. П. към П. К., с вписване на основанието за
преводите за покупка на ап.22. Последното преводно нареждане приложено по
нотариалното дело носи дата 5.2.2020 г. и отразява плащане на втори задатък по банков път
от П. П. към П. К. в размер на 4 000 евро.
От останалите две преводни нареждания ,част от нотариалното дело с номер *** г. е
видно, че на дата 14.08.2020 г. П. К. е превел по сметка на Ю. М. сумата от 19 660 евро за
покупка на *** , а на 17.07.2020 г. капаро в размер на 2 610 евро. ( 19 660+2610= 22 270евро
– т.е. продажната цена на *** вписана в нот.акт № *, т.* , рег.№ *, д.№ *** г. по описа на
нот. Ал.Г.- л.*** –ти от делото ).
При така изложеното по-горе, въз основа на анализа на писмените доказателства,
направен в съвкупност и поотделно , съдът намира че процесния имот, чиято делба се
иска е съсобствен между ищците и ответницата, като исковата молба предявена с
правно основание чл.34 ЗС, следва да бъде уважена и до делба да бъдат допуснат
процесния имот при равни квоти между ищците и ответницата- от по една трета ид.ч.
Крайният си извод , по същество, съдът мотивира със следните правни доводи :
Бракът между съделителката Ж.К. и общия наследодател на страните П. К. е сключен
на 23.02.2007 г./л.44 от делото / и е прекратен със смъртта на последния на 04.09.2020
г./л*** от делото /.След смъртта си П. К. е оставил наследници – Ж.К. съпруга и М. и Д. К.и
– две деца. Не се спори, че по време на брака си с отв.Ж.К. общият наследодател на
страните П. К. е закупил процесния недвижим имот – *** с ид. № *** по КККР на гр.Варна,
като сделката покупко – продажба е обективирана в нотариален акт № *,рег.№ *, дело №* г.
по описа на нот.Ал.Г. – нот. с рег. № *и район на действие РС Варна /л*** от делото / .
Изложеното се установява от представените по делото писмени доказателства и по
10
отношение на него страните не спорят.
Спорен между ищците и ответницата е въпросът за това дали при закупуването на
самостоятелния обект офис № * с ид. № *** и адм.адрес ***** съпругата –ответница има
принос в придобиване на процесния апартамент. Този спорен въпрос следва да бъде
разгледан от съда за да може да бъде изведен и правилен правен извод по основателността
на обусловения иск.
Обуславящият отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 21,
ал.4 СК, предявен от съделителите М. и Д. К.и в качеството им на наследници на починалия
им баща П.К., срещу съделителката Ж.К. – преживяла втора съпруга на П.К. ,ВРС счита че е
процесуално допустим.Според първоинстанционния съд искът по чл. 21, ал. 4 СК има
процесуален характер и се прилага и заварените от действащия СК /2009 г. /
правоотношения, за разлика от материално правните норми, които нямат обратно действие.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК /1968 г. (отм.); / законодателят установява, че
„недвижимите и движими вещи и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на
брака; принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити,
и служат за задоволяване нуждите на семейството“. Приносът се предполага, съгласно
установената презумпция на чл. 19, ал. 3 СК /1985 г. (отм.); /, но тя е оборима - до доказване
на противното. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 на действащия СК /2009 г. / не само се
възпроизвежда нормата, че семейната имуществена общност по отношение на вещите и
правата върху вещи е резултат на съвместния принос на съпрузите, но и с ал. 2 на чл. 21 СК
се дава легална дефиниция на съвместния принос, а именно, че същият може да бъде „израз
на вложени средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството“. Законът
поставя съвместният принос в основата на съпружеската имуществена общност и
предполага, че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние на нещата. Когато
обаче бъде установена пълна липса на съвместен принос, то съпружеска имуществена
общност не може да възникне, независимо от възмездния характер на придобивното
основание. Действащият Семеен кодекс от 2009 г. за първи път изрично урежда
отрицателният установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК/редакция след изм. с ДВ. бр. 100/2010
година/, "за липса на съвместен принос". Когато е налице отклонение от нормалното
състояние на брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва да го установи като
докаже пълна липса на съвместено принос на придобитото през време на брака имущество /
било с пари, било с труд, било с работа в домакинството или отглеждане на децата/ от
другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата съпрузи, а като
лично. Липсата на съвместен принос може да се установява за всички имущества или за
отделни имуществени обекти.Съгласно разпоредбата на чл. 21 от сега действащия Семеен
кодекс съпружеската имуществена общност са само вещните права и то тези, които са
придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. Следователно, ако е
безспорно, че през време на брака единият съпруг е придобил вещно право / в случая право
на собственост върху недвижим имот/, без това да е станало на абсолютно лично
основание/дарение или наследяване/, единственият начин, по който е възможно да се
11
установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност е да се обори презумцията за
съвместен принос чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК.
От фактите по делото е безспорно установено, че бракът между съделителката Ж.К. и
общия наследодател на страните П. К. е сключен на 23.02.2007 г. и е прекратен със смъртта
на последния на 04.09.2020г.Не се спори за това, че по време на брака, по силата на правна
сделка, обективирана в нот. акт № *, т.*, рег.№ *, д. № *от 1* г. на нот.Ал.Г. нот.с рег.№ *и
р-н на действие РС Варна, съпругът П. Н. К. е закупил процесния недвижим имот- *** с
адм. адрес ****–СОС с ид.№ ****** с площ от 34,95 кв.м. ведно с 4,179774 % от ОЧС
и***,79 кв.м.ид.ч. от дворното място в което е построена сградата,представляващо ПИ с ид.
№ ***.Изяснено е на база данните от ОД МВР Варна / л. 57 / , че ответницата е гражданка на
Руска Федерация и в РБ има заявени четири различни адреса в гр.Варна от 1.1.1980 г.,
1.1.1986 г.,***.9.2001 г. и 6.4.2007 г. Данните по делото свидетелстват затова, че
ответницата не само че не е открита на вписания от 6.4.2007 г. в НБДН настоящ и постоянен
адрес г*, но не е взела участие по делото включително и след публикация в ДВ ,поради
което и съдът й е назначил особен представител . Сравнявайки датата на сключване на брака
между отв.Ж.К. и общия наследодател на страните П.К. – 23.02.2007 г. с датата на която е
Ж.К. е извършена регистрацията в НБДН на настоящ и постоянен адрес 06.04.2007 г., ВРС
прави извода, че почти два месеца след сключване на брака ответницата е предприела
действия по регистрирането й на адрес във Варна на *** , но от тогава и до днес липсват
други записи за адресната й регистрация. Въпреки факта, че ответницата по делото е с
неустановено точно местонахождение , по делото е доказано , че същата е била в брак с
общия наследодател на страните П. К. за времето от датата на сключване на гр.брак
23.02.2007 г. до датата на смъртта на П.К. – 04.09.2020г., както и че по време на брака , на
дата 14.08.2020 г. съпругът П.К. е закупил процесния ОФИС * срещу продажна цена от 22
270 евро. / л.8,9 от делото / .Районният съд, на база само писмените доказателства по делото
прави н извод, че процесният офис е придобит по време на брака на П.К. със Ж.К., но
приноса на съпругата към момента на закупуване на апартамента е изключен, и е основание
за оборване презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК. Извода на съда затова почива както на
съвкупния анализ на писмените доказателства по делото, така и на анализ на правната
норма на чл.21 , ал.4 т.2 СК и относимата съдебна практика. Съдебната практика на ВКС
приема, че недвижим имот, придобит от единия от съпрузите по време на трайна фактическа
раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически
връзки между съпрузите е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена
общност/ Решение N 43/05.04.2013 г. по гр.д. N 802/2*** г. на ВКС- II г. о., Решение N 1372/
28.01.2009 г. по гр. д. N 5932/2007 г. /. Наличието на фактическа раздяла , независимо че не
се твърди в исковата молба може да бъде прието че е съществувало предвид данните затова,
че отв.Ж.К. не е участвала в правната сделка по закупуване на процесния офис, а и от дата
6.4.2007 г. е регистрирана в НБДН на адрес, на който не е открита . Тези косвени
доказателства дават основание да се приеме, че презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК е оборена и
съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични,респ.
придобития от съпруга недвижим имот *** по време на брака е негова лична собственост
12
./В този смисъл е и Решение № 91/31.01.2*** г. по гр. д. № 4340/2016 г. на ВКС.Преценката
за това дали съществува принос за възникването на имуществената общност в някоя от
посочените в чл. 21, ал. 2 СК форми, съдът прави както на основа твърденията на ищците
залегнали в исковата молба, така и на базата на изпълнение на задълженията на съпрузите
по чл. 17 СК. В конкретния случай, за първоинстанционния районен съд е безспорно
установено, че съпругата няма принос, изразяващ се както в пряко материално съдействие за
придобиване на процесния имот, така и в евентуални грижи по домакинството. Безспорно е
доказано по делото, че имотът е бил придобит от съпруга П. К. и то изключително със
собствени средства.Този извод се налага от анализа на писмените доказателства :
приложените на листи от 104 до *** вкл. преводни нареждания – част от нотариални дела
№*** и № *** г. и двете по описа на нот.Ал.Г., заверените за вярност с оригинала копия на
нот. акт № 71 , н.д. *** г./ л***/ , нот.акт №***0, н.д. № *** г., влязлото в законна сила
Решение на делбения съд по гражданско дело №7634/2017 по описа на ВРС /л.16
***/.Несъмнено е доказано, че цената за закупуване на процесния офис от общо 22 270 евро
е платена еднолично от общия наследодател на страните П. К., като същата тази сума
вписана и в нотариалния акт от дата 14.08.2020 г. е била негова лична собственост а не
СИО. Данните по делото и двата нотариални акта с дата 17.02. и 14.08.2020 г. свидетелстват
за това, че сумата от общо 22 270 евро за закупуване на процесния офис № * е от лични
доходи на съпруга, получените от продажбата на притежавана от него идеална част от
наследствен имот и уреждане на имуществени отношения със събоственика с по- ниска
квота от 3/8 ид.ч. , при влязло в законна сила Решение по гр.д.№ 7634/2017 г. по описа на РС
Варна , ползващо се със СПН между П. К. и М.К. . Именно в делбеното дело ВРС е
постановил изнасяне на публична продан на съсобствен между П. К. и М.К. недвижим имот
- ап. ** находящ се в гр.Варна,ул.**** , като този имот съсобствениците след влизане в сила
на решението по чл.348 ГПК са отчуждили в полза на трето на спора лице , съобразно
размера на квотите им в съосбствеността 5/8 ид.ч. за П.К. и 3 /8 ид.ч. за М.К. .В обобщение,
при направения от настоящия съдебен състав анализ на представените от ищците писмени
доказателства , се налага извода, че придобитата по силата на наследствено правоприемство
от П.К. 5/8 ид.ч. от наследството на неговия праводател и баща Н К. Ц , поч. на***.6.2*** г.
върху ап.*на *“ във Варна след продажбата обектирана в НА №*** , д./ ***г. е довела както
до прекратяване на собствеността върху този апартамент, така и до постъпване по банкова
сметка на П.К. на сума равна на 5/8 от цялата продажна цена от общо 60 000 евро. Ето защо,
постъпилата от сделката от дата 17.2.2020 г. по банковата сметка на П.К. валута има личен
характер . С част от сумата , а именно 22 270 евро П.К. на дата 14.08.2020 г. е закупил сам,
еднолично процесния офис № * находящ се във Варна, на ****През време на
съществуването на брака между съпрузите П. К. и ответницата Ж.К., през което е закупен и
офиса , по делото не се установява съпругата да е участвала в придобиването на процесния
недвижим имот както със средства, така и с труд или грижи в домакинството, което да е
израз на съвместен принос в придобиването на апартамента по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК.
С оглед изложеното по –горе районният съд, намира, че съпругата няма както пряко, така и
косвено съдействие за придобиване на процесния имот, предмет на иска за трансформация и
13
чиято делба се желае. По делото не са събрани доказателства, установяващи какъвто и да е
/дори минимален/ принос на съпругата Ж.К. в придобиване на офиса . Предвид изложеното
по-горе съдът приема, че придобитият на името на бившия съпруг П. К. чрез договор за
покупко - продажба, обективиран с нот акт № *, т.* , рег.№ *, дело № * г.по описа на
нот.Ал.Г. недвижим имот е изключителна негова собственост към датата откриване на
наследството -4.09.2020г. /датата на смъртта П. К. /. Възникналата след смъртта на
наследодателя съсобственост по отношение на този имот между бившата съпруга Ж.К. и
децата на П. К. – ищците М.К. и Д.К.., следва да бъде прекратена, като на основание
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН делбата бъде допусната при равни квоти: по
1/3 ид. част за всеки от съделителите. Този извод, следва от правилата визирани в Закона за
наследството – чл.1 , чл. 5 и чл. 9 ЗН и напълно съвпада с изложеното от ищците в исковата
молба. Действително, след откриване на наследството на П.К. призовани към наследяване са
само преживялата съпруга и двете деца на П.К. – ищците по делото . При приетото вече от
РС Варна, че придобитият по време на брака между П.К. и Ж.К. недвижим имот *** е
еднолична собственост на П.К. и че презумпцията за съвместен принос е оборена, се налага
и извода , че след като съпругата наследява част равна на всяко дете, то всеки от тримата
наследника по закон на П.К. има квота от по 1/3 ид.ч. от имота чиято делба се иска .
С оглед горните мотиви съдът уважава обуславащия и обусловения иск, така както са
предявени .
На последно място, независимо и от изричното писмено искане обективирано в молба
с рег.вх. № 37770/6.6.2022 г. от особения представител на ответницата – адв.П.П. от ВАК за
снабдяването му със РКО за сумата от 600 лв., съдът отчита факта,че депозита за особен
представител вече е определен от съда и внесен от ищците. Ето защо и РС Варна следва да
разпореди издаване на РКО в полза на адв. П.П. за сумата от 600лв. за осъщественото
особено процесуално представителство на ответницата пред настоящата инстанция за първа
фаза на делбата и по двата иска .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. чл. 235, 236 и чл.344, ал.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищците М. П. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. * и Д. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** и ответницата Ж. Н. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: * по отношение на
ответницата Ж. Н. К., ЕГН **********, че придобитият по време на брака й с П. Н. К.,
ЕГН **********,б.ж. на гр.Варна(поч.на 04.05.2020 г.) недвижим имот, имащ следните
характеристики: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ид. № ****** /***/, по КККР, одобрени
със Заповед № РД***-98/10***.2008 г. на ИД на АГКК, с предназначение ОФИС №*,
намиращ се на първия етаж на сграда ***, с ид. № ***, в *** /***/, на едно ниво, със
застроена площ от 34.95 /тридесет и четири цяло и деветдесет и пет/ кв.м., състоящ се от:
14
офисна част, баня и тоалет, при граници по кадастралната карта: на същия етаж: ******,
******, ***.*; под обекта: няма; над обекта: ***.*, ***.*; ведно с 4.179774% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, както и ведно с 11.79 /единадесет цяло
и седемдесет и девет/ кв.м. ид. части от дворното място върху което е построена сградата,
представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № ***/*****/, цялото с площ от 287 /двеста
осемдесет и седем/кв.м., при граници на дворното място: *; *.****; *.****; *; *****; 1*, е
придобит изцяло с лични средства на П. Н. К., ЕГН **********, и представлява лично
негово имущество, като ответницата няма принос в неговото придобиване, на
основаниечл. 21, ал.4, т.2 СК, вр.чл. 23, ал. 1 СК.
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ид.№ ******/***/, по КККР, одобрени със
Заповед № РД***-98/10***.2008 г. на ИД на АГКК, с предназначение ОФИС № *, намиращ
се на първия етаж на сграда № */, с ид.№ ***, в г* /***/, на едно ниво, със застроена площ от
34.95 /тридесет и четири цяло и деветдесет и пет/ кв.м, състоящ се от: офисна част, баня и
тоалет, при граници по кадастралната карта: на същия етаж: ******, ******, ***.** под
обекта: няма; над обекта: ***.*, ***.*; ведно с 4.179774 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, както и ведно с***.*/е*т/ кв.м. ид. части от дворното място
върху което е построена сградата, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № ***/десет
хиляди сто тридесет и пет, хиляда петстотин и едно, петстотин двадесет и седем/, цялото с
площ от 287/двеста осемдесет и седем/ кв.м, при граници на дворното място: * *; *.****; *;
*******,
между съделителите- съсобственици и при квоти както следва :
За ищеца М. П. К., ЕГН **********- 1/3 (една трета) идеална част
За ищцата Д. П. К., ЕГН ********** - 1/3 (една трета) идеална част и
За ответницата Ж. Н. К., ЕГН ********** - 1/3 (една трета) идеална част , на
основание чл. 34 ЗС.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адв.П.Н.П. от ВАК са СУМАТА от
общо 600,00 лв. (шестстотин лева ) за осъществено от адв.П. особено процесуално
представителство на ответницата пред настоящата инстанция, в първа фаза на делбеното
производство.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РКО да се връчи на адв.П.П. .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в ДВУСЕДМИЧЕН срок от съобщението до страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители.
15
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16