РЕШЕНИЕ № 260216
Гр.Пазарджик,04.10.2021г.
В И МЕ ТО Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия,в проведеното на осми септември през две хиляди и двадесет и първа година публично съдебно заседание в състав:
Окръжен съдия:ИВАНКА ИЛИНОВА
И в присъствието на съдебния секретар П. Борисова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№401 по описа на съда за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два частични обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба на „И." ООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,ул.“Рила“ №56,ет.1,ап.2,представлявано от управителя на дружеството И. Н.Т. против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София,район Оборище,бул.“Княз Александър Дондуков“ №68,представлявано от Д. Х. Д.и Ж. М. Д.,се твърди,че на 03.06.2019 година между страните е сключен договор за имуществено застраховане с полица № 0871190047000529 със срок на валидност до 23:59 часа на дата 07.06.2020 година и предмет Ресторант „В.",стопанисван от ищеца и находящ се в град П., булевард „Х.Б." № 61.Освен върху недвижимия имот застрахователното покритие е в сила и по отношение на находящите се в него машини, съоръжения, техника и стопански инвентар.
По силата на договора застрахователната стойност по отношение на недвижимото имущество- административни, търговски, производствени, стопански и складови сгради и помещения е уговорена в размер на 435 000,00 лева.
Твърди се,че на 19.08.2019 година, около 13: 00 часа в сградата на ресторанта избухнал пожар-при включена скара и работа с нея се появяват искри и от изгорелите газове се образува пламък, който аспирацията засмуква в ОВИ системата и въпреки предприетите незабавни мерки обекта и намиращите се в него оборудване и стопански инвентар са изцяло унищожени.
Ищеца уведомил ответника и представил изисканите от него доказателства за възникване на застрахователното събитие и щетата.
Съгласно Уведомително писмо с изходящ номер ********* от дата 02.12.2019 година, ответното дружество признава настъпилото застрахователно събитие и определя застрахователно обезщетение за недвижимо имущество-кухня и ресторант в размер на 109142. 88лв.Ищеца заявява,че оспорва размера на така изчисленото от ответника застрахователно обезщетение по отношение на недвижимото имущество кухня и ресторант.Твърди,че се касае до тотална щета на недвижимия имот- ресторант „В." и ответното Дружество следва да заплати пълния размер на застрахователно обезщетение за недвижимия имот от 435 000 лв.
Излага правни доводи и съображения в подкрепа на предявената претенция.Счита,че ответника дължи сумата от 325857.12лв.,представляваща разликата между застрахователната сума от 435 000лв.и определеното от застрахователя обезщетение от 109 142. 88 лева като поддържа, че размера на вредата се изчислява към деня на настъпване на събитието като отговорността на застрахователя е само до размера на действителната стойност на имуществото.Твърди,че въпреки направено искане от страна на ищеца, застрахователното дружество не е представил количествено стойностна сметка и разбивка за начина, по който е изчислено обезщетението. Напротив съгласно Уведомление с изходящ номер № ********** от дата 20.01.2020 година, служител на ответното дружество лаконично и при липсата на каквато и да е обосновка е информирал „И." ООД ,че не могат да предоставят изисканите документи.
С оглед на горното ищецът формулира искане да бъде осъден ответника да заплати дължимо застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева,като част от такова общо в размер на 325857.12 лева и мораторна лихва в размер на 1591,00лв.,част от дължима такава в размер на 17288. 52 лв.за периода от дата 02.12.2019 година до датата на депозиране на исковата молба в съда.Претендира присъждане на деловодни разноски.
В хода на производството по делото на основание чл.214 от ГПК по искане на ищеца с протоколно определение от 08.09.2021г.съдът е допуснал увеличение в размера частично предявените искове за главница и лихви съответно от 30000,00лв.на 299095,17лв.като част от иск в размер на 325857,12лв.и от 1591,00лв.на 16948,72лв.като част от иск в размер на 17288,52лв.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба ,в който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.
Уточнява, че спора между страните се свежда единствено до действителният размер на вредите към датата на процесното събитие и дължимият от застрахователя размер на застрахователно обезщетение.
Поддържа,че е налице стандартна доброволна имуществена застраховка,предоставяща застрахователно покритие до договорените в полицата лимити по всеки един от рисковете и съгласно клаузите на приложимите Общи условия /ОУ/. Страните имат пълната свобода да уговарят лимитите и условията на отговорност по всеки застрахован риск, а договореното между тях, съгласно чл. 20а от ЗЗД, има силата на закон.Съобразно договореното покритие и лимити е определена и застрахователната премия.
Пояснява,че при сключване на тази застраховка, застраховащият сам избира лимит на покритие по избраните групи имущества и рискове (т. 6 от ОУ),т.е.ползвателят на застрахователни услуги самостоятелно решава до какъв лимит и за кои допълнителни рискове да застрахова движимото и недвижимо имущество предмет на застраховката. Застрахователят не прави оглед, опис и оценка на имуществото, което застраховащият желае да застрахова по пакетна застраховка „Б.Б" при сключването на същата. Едва при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят съвместно с представител на застраховащия,описва и оценява щетите и изплаща дължимото обезщетение в рамките на договорените лимити (т. 50 от ОУ).
Договорените лимити може да отговарят на действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество, да я надвишават или да бъдат по - ниски.
Съгласно т.36.1 от ОУ във връзка с чл.389, ал. 2 от КЗ, ако към датата на настъпване на застрахователното събитие се установи, че е налице подзастраховане - застрахователната сума е по-ниска от действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество,и в случай че то погине или бъде повредено, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната,съответно възстановителната стойност като в тази хипотеза се стига до пропорционално обезщетяване .
Съгласно т. 55.2 от ОУ, за имущества, застраховани на база действителна стойност, размерът на вредите се намалява с определен от Застрахователя и/или вещото лице процент на овехтяване /обезценка/, съобразно състоянието на имуществото към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно т.58 от ОУ,от обезщетението се приспада стойността на останките (запазени части и вторични суровини) от увреденото имущество, като общата стойност на намалението по тази точка не може да надвишава 25% от действителната/възстановителната стойност на увредените имущества.
Ответникът твърди,че в настоящия случай не е налице определена застрахователната стойност на имуществото подлежащо на застраховане,а само на лимитите на отговорност на застрахователя при събитие,поради което и дължимата застрахователна премия е толкова ниска- 477,00 лв. за цяла година при лимит от 500 000 лв.Оглед и оценка се правят едва при настъпване на застрахователно събитие.
Ответникът счита, че ищеца се е опитал да ангажира разходно оправдателни документи за пълният лимит по полицата, домогвайки се по този начин да го изчерпи и получи в пъти по - висока сума от реалният размер на вредата,както и че ищеца претендира ремонт и подмяна на годни за употреба части от обекта, които не са били увредени от събитието.Претендират се завишени количествени стойности спрямо реално описаните по време на съвместният оглед; включени са подобрения,които променят вида и качеството на кухненската част ;претендира се цялостна подмяна на покривната конструкция на ресторант,кухня и навес,при условие, че се налага подмяна само в кухненската част; претендира се подмяна на металната носеща конструкция без основателна причина за това,тъй като същата е годна за ползване;претендира се ненужно събаряне на стените на кухнята ,без същите да са увредени.
Ответникът представя оценъчният доклад,на база който е изплатено обезщетението по щетата,като счита,че това е максималният размер на дължимото застрахователно обезщетение за вредите предмет на настоящото производство. Формулира въпрос към исканата от ищеца съдебна експертиза.
Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе,съдът от фактическа страна при за установено следното:
По делото не е спорно,че между страните валидно е възникнала облигационна връзка по договор за имуществено застраховане по застрахователна полица "Б.Б",включваща доброволна имуществена застраховка на малък и среден бизнес с предмет недвижимо имущество, машини, съоръжения, оборудване, обзавеждане, техника и стопански инвентар, които в своята съвкупност представляват търговски обект ресторант „В.“ в гр.Пазарджик,собственост на ищцовото дружество при посочена застрахователна сума в размер на 500000,00лв. Застрахователната полица не е представена по делото,но изложеното в обстоятелствената част на исковата молба,очертаващо предмета на застрахователния договор, не се оспорва от ответника.Не се спори,че в договора е постигнато съгласие застрахователната сума по отношение на недвижимото имущество да е в размер на 435000,00лв.,както и че е предвидено изплащане на обезщетение в случай на частично или пълно унищожаване на недвижимото имущество и движимите вещи в случай на пожар.Ответникът не оспорва твърденията,че застрахователното събитие е настъпило по време на действието на застрахователния договор и че на ищеца е изплатено обезщетение за недвижимия имот в размер на 109142,88лв.,а за унищожаването на движимите вещи е изплатено застрахователно обезщетение в пълен размер от 65000,00лв.,съответстващ на застрахователната сума на вещите посочена в договора . Както изрично е посочил в отговора на исковата молба ответникът,спорен по делото е въпроса за действителния размер на вредите на недвижимия имот към момента на настъпване на застрахователното събитие и свързания с това размер на дължимото застрахователно обезщетение.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал съдебно технически експертизи и са събрани гласни доказателства ,ангажирани от ищцовата страна.
Като свидетел по делото е разпитан А.П.П. -строителен инженер със специалност „Промишлено и гражданско строителство“, „Технология на строителството“ и с дългогодишен опит и практика като технически ръководител ,главен инженер, Началник-сектор в РДНСК и Началник на РДНСК – гр. Пазарджик.
Свидетелят установява,че познава ресторант „В.Г.“ в гр. П. на бул. „Х.Б.“ от времето, когато работел в гр. Пазарджик - в РДНСК. Често обядвал в ресторанта. Миналата година /2019г./, лятото, към края на август, се отбил да обядва в ресторанта, но го заварил изгорял.От професионално любопитство спрял да разгледа какво е останало от ресторанта и установил,че сградата е тотално изгоряла. Видял изгоряла сграда. Във входа били останали рамки от метал. В кухнята имаше силно обгорели останки от зидове, покрив в кухнята нямаше. В края на дясната част беше оцеляла част от покрив. Като се влиза от входа, крайно вдясно в дъното е останал частично обгорял покрив. В другата част на ресторанта нямаше покривна конструкция. Около кухнята имало останали някакви тухлени зидове на височина от около 1,80-2,00 м. В ресторантската част не били останали зидове. Конструктивно сградата в кухненския блок е от зидове, а останалата част от сградата е със смесена метална и дървена конструкция, не е със зид. Дървената конструкция беше изгоряла, а там, където е останала, била силно опушена, което я компрометира – тя не става за нищо, повредена е. Имало метални елементи, които били огънати от пожара. Температурата променя структурата на метала.По тази причина свидетелят установява,че не е препоръчително да се използват повторно метални елементи, които са били подложени на висока температура, защото не се знае какви качества има метала вече, като носимоспособност и като структура. Свидетелят установява,че при огледа не е забелязал да има част от обекта в запазено състояние, която да не е засегната от огъня и в този смисъл да е годна за реконструкция. Обекта бил тотално разрушен, не става за възстановяване и за ремонт. Като професионалист не би се наел и не би гарантирал за качеството на строежа при такъв ремонт.
Дейността по възстановяване на обекта представлява изчистване, събаряне и построяване отново. Би могло да се говори за разрушаването на останалите неразрушени зидове в кухнята, рециклиране на тухлите и повторната им употреба за ремонт, но би било по-скъпо, отколкото изграждането им наново. Електроинсталацията и ВиК-инсталацията след пожара са неизползваеми, защото са напълно изгорели и негодни. Канализацията е от ПВЦ-тръби, които са стопени. Аспирацията също е унищожена. При падането на покрива въздуховодите, които са ламаринени, са напълно разкъсани и негодни.
Сградата не би могла да се ремонтира. Трябва да се премахне и да се изгради наново. Това, което е останало от дървената и мeталната конструкция, е силно компрометирано, тъй като от една страна материалът не притежава същите свойства на здравина и надеждност, както преди, а от друга страна се е пропил от миризми, които не могат да бъдат след това преодолени и премахнати.
От заключението по допуснатата от съда СТЕ, изготвено от в.л.В.А.К.,се установява,че процесния ресторант представлява сграда със статут на временна постройка като строежа е изпълнен съгласно одобрен проект от 31.05.2006г. и Разрешение за поставяне №90 от 31.05.2006г. Обекта е въведен в експлоатация като ресторант с удостоверение №42/28.02.2007г.Сградата е с метална носеща конструкция,тухлени стени и дървен покрив. Вещото лице посочва как е изпълнен строежа на сградата като приема,че същия е в съответствие с одобрения проект. Редом с това посочва,че обекта е класифициран като класически ресторант и над тази категория притежава много екстри като вътрешна камина,външна лятна градина с водна каскада,зоокът,дървени скулптори,опънати тавани,луксозни полюлеи,видео стена от два 65 инчови телевизора-4К,андроид,пердета,две зали за пушачи и пълна физическа инфраструктура.
При определяне на пазарната цена на имота вещото лице съобразява местонахождението му в гр.П., площта на ПИ с идентификатор *** от 1151 кв.м.,в който същия се намира ,неговата застроена площ от 207,40кв.м.и редица други фактори.Експерта е изследвал наличната информация за пазара на недвижими имоти отнесена към конкретните характеристики и параметри на имота.Прилагайки метода на пазарния аналог ,вещото лице е изготвило оценка на земята и на сградата.При това положение експерта оценява имота на сумата 408238,00лв.по пазарна цена към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Експерта дава заключение,че към момента на огледа ,извършена на 15.01.2021г.,няма част от сградата в запазено състояние,което да е годно за реконструкция.Липсва покрив над кухненския бокс,офиса и залата за консумация.Извършено е почистване на обекта от изгорели материали,но има на място по време на огледа полуизгорели такива ,складирани на пода.Оголени и почистени стърчат стоманенобетонните колони и един метален „П“ профил от стоманена колона.
Дървената конструкция била силно опушена и негодна за употреба .В северозападната част от залата за консумация има повреден зид от итонг,оголен с разкъсана облицовка откъм залата и неповреден откъм навеса. Ламарините на въздухоотвода са демонтирани-огънати и негодни за употреба.Вещото лице констатира наличието на останали метални елементи със следи от прекършване вследствие на физическото въздействие на пожара.Неогънатите също са били под влияние н високата температура и вероятно са със променена структура,което влияе на тяхната товароносимост. Експертът поддържа извода си,че обекта е негоден за експлоатация и че няма останали след пожара материали и елементи,които биха могли да се вложат дори и след рециклиране в строителството.
Вещото лице установява,че на място са извършени дейности по демонтаж и разчистване на строителната площадка –покрив и фасади,които оценява на 15893,78лв.като част от възстановителната стойност на имота.Общата сума необходима за възстановяване на обекта,или неговата възстановителна стойност вещото лице определя на 202114,54лв.
Експертизата е оспорена от ответната страна и е допусната от съда повторна съдебно техническа експертиза,заключение по която е изготвил назначения експерт Б.Г..Същият поддържа,че от залата за консумация с площ от 136 кв.м.е останала незасегната от пожара част от 49,47кв.м.Премахната е част от обекта в размер на 162,13кв.м.Към момента на извършване на огледа върху терена е започнало ново строителство .Вещото лице определя възстановителната стойност на обекта като цяло е 181570,00лв.,а на разрушената част от 162,13кв.м.-137360,00лв.като всяка една от двете суми следва да се увеличи със сумата 15893,78лв.,която е изразходвана за почистване на терена.
При това положение от правна страна съдът прием,че предявеният частичен иск е основателен.
Правното основание на заявената претенция е в разпоредбата на чл.405 ал.1 във вр.с чл.386 от КЗ. Съгласно чл.386 ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение ,което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на застраховката/,освен когато това е предвидено в кодекса.Съгласно чл.386 ал.2 от КЗ размера на дължимото застрахователно обезщетение се равнява на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието ,освен в случаите на подзастраховане-чл.389 от КЗ и застраховане по договорена застрахователна стойност-чл.387 от КЗ.В настоящия случай няма твърдения ,формулирани от страните и събрани в хода на производството доказателства за особените случаи предвидени като изключения в хипотезите на двете цитирани по-горе правни норми.
Налице са като безспорни следните елементи от фактическия състав на чл.386 от КЗ – валидно сключен и произвел правни последици застрахователен договор по Раздел ІІ,б.“А“ т.8 от приложение №1 във вр.с чл.385 от КЗ покриващ застрахователния риск пожар на недвижимо имущество и движими вещи ,като в случая спора обхваща единствено обезщетението по отношение на недвижимостта.Застрахователния риск „пожар“ представлява клауза А1 от приложението към Общите условия ,представени от ответната страна като доказателство по делото. Липсват твърдения от страните за покритие на други застрахователни рискове предмет на процесната застрахователна полица,вкл.и попадащия в клауза А2-разходи за разчистване.Дори да е налице застраховка по отношение на този риск,липсва предявена претенция за изплащане на обезщетение по него.Не е спорно и настъпването на застрахователното събитие на 19.08.2019г.в срока на действие на договора.Напротив,установено е и не се спори между страните,че в изпълнение на задълженията си по договора,застрахователят е изплатил в пълен размер равен на застрахователния лимит обезщетение за погиване на движимите вещи и частично за недвижимия имот в размер на 109142,88лв.В отговора на исковата молба ответникът не формулира твърдения за неизпълнение от страна на застрахования на конкретно посочени договорни задължения като основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение.При това положение съдът приема,че ищеца е изправна страна по договора и има право да претендира обезщетение съобразно размера на действително претърпените вреди към правно релевантния по делото момент-настъпване на застрахователното събитие.
С оглед на горното,за да даде отговор на единствения спорен по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение ,на първо място съдът следва да прецени степента на увреждане на имота. Предвид събраните в хода на производството по делото свидетелски показания и заключението на в.л.В.К. , съдът приема,че застрахованото недвижимо имущество е било напълно разрушено вследствие на пожара.След пожара е било във вид негоден за експлоатация.Останалите части от сградата във вида,в който са след претърпяно топлинно въздействие са негодни за повторна употреба и дори след рециклиране влагането им в строителството е неприемливо и непрепоръчително освен защото това би оскъпило същото,а и защото съществува опасност от компрометиране на свойствата на материалите.Този фактически извод на съда не се променя от констатацията на в.л.Г. по повторната съдебно техническа експертиза,че незасегната от пожара е останала част от сградата и по-точно от залата за консумация в размер на 49,47кв.м.Тази част представлява около 1/3 от площта на залата за консумация и по-малко от ¼ от общата площ на търговския обект – целия построен на 211,60кв.м.Освен че тази част по площ е незначителна,то и предвид функционалното предназначение на целия обект и техническите му характеристики ,не би било възможно тази част да остане в сегашния си вид при евентуално възстановяване на обекта.Това е така най-малкото защото тази част конструктивно би трябвало да е свързана с останалата подлежаща на възстановяване.По тези съображения съдът приема,че застрахованото имущество е напълно погинало.
На основание чл. 386,ал.2 КЗ,при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.С разпоредбата на чл. 400,ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност – стойността,срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.Възстановителната стойност е дефинирана с разпоредбата на чл. 400,ал. 2 КЗ като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,в това число всички присъщи разходи за доставка,строителство,монтаж и други,без прилагане на обезценка.Съобразно разпоредбата на чл. 400,ал. 3 КЗ,ако не е уговорено друго,се приема,че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.В случая няма твърдения да е уговорено друго по смисъла на горе цитираната законова разпоредба.
Съгласно установената съдебна практика,застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.Според константата съдебна практика(напр.:Решение № 37 от 23.04.2009г. по т. д. № 667 / 2008г. на ВКС,ТК,І т. о.;Решение № 79 от 02.07.2009г. по т. д. № 156 / 2009г. на ВКС ТК,I т.о.;Решение № 22 от 26.02.2015г. по т. д. № 463 /2014 г. на ВКС,ТК,ІІ т.о.;Решение № 209 от 30.01.2012г. по т. д. № 1069 /2010г. на ВКС,ТК,II т.о.;Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС,ТК,II т.о.;Решение № 167/11.05.2016г.по т.д.№ 1869/2014г. на ВКС,ТК,II т.о.),актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016г.,обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.Следователно, независимо,че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора,тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора,но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието,като при погиване на имущество този размер е равен на действителната му стойност - стойността,срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
В конкретния случай,застрахованият търговски обект е унищожен до степен,че бъдещата му експлоатация по предназначение е невъзможна,т.е налице е пълна щета.Размерът на настъпилата вреда съобразно изложеното по-горе е равен на действителната стойност на имота към датата на застрахователното събитие-19.08.2019г. или на 408238,00 лв.,колкото е посочило вещото лице,че е пазарната му стойност към тази дата.Съдът кредитира изцяло заключението на експертизата като обективно и компетентно,като не споделя възраженията на ответника срещу него.От приложенията към експертизата и обясненията на експерта се установява,че при определяне на пазарната стойност на застрахованата недвижимост вещото лице К. е взела предвид пазарни аналози,които се предлагат на пазара,изготвила е средна пазарна цена на кв.м.тази сума е в размер под застрахователния лимит в договора от 435000,00лв.,поради което ответникът дължи плащане на ищеца за разликата над изплатеното вече обезщетение в размер на 109142,88лв.до пълния размер от 408238,00лв,или 299095,00лв.
По гореизложените съображения,предявеният частичен иск за сумата от 299095,00 лв.от 325857,12лв.се явява доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
Ищецът претендира присъждане на лихва за забава за периода от 02.12.2019г.до датата на предявяване на иска.Иска е предявен като частичен в размер на 16948,72лв.след увеличението от иск в размер на 17288,52лв.Ответникът не оспорва иска досежно периода ,за който се твърди,че е в забава.По основателността на претенцията съдът приема следното:В чл.405 ал.1 от КЗ е посочено,че срока за изплащане на застрахователното обезщетение не може да бъде по-дълъг от този визиран в чл.108 ал.1-3 или 5 от същия кодекс.В случая приложение не намира ал.5 доколкото риска по т.8 ,б.“А“ раздел ІІ от Приложение 1 не е голям по смисъла на чл.109 т2 от КЗ ,тъй като застрахованото имущество,отговорността и вредите не са необичайни.Ето защо срока за изплащане на обезщетението в пълен размер следва да се определи по правилата на ал.1-3 на чл.108 от КЗ и по-специално по реда на ал.1,доколкото ал.3 визира застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а ал.2 предвижда произнасяне на застрахователя по претенцията при непредставяне на всички необходими и изискани документи.По делото ответника не твърди,че ищеца не е представил документи във връзка с установяване на размера на щетата.От представените по делото от ответната страна материали от преписката по заведената от ищеца щета се установява,че застрахователя е изискал допълнително доказателства,последните от които са представени от ищеца с писмо изх.№034/05.11.2019г.,получено от ответника на 06.11.2019г.При това положение падежа на задължението на застрахователя е 02.12.2019г.,или 15 работни дни след представяне на документите по чл.106 от КЗ.От 02.12.2019г.ответника е в забава относно спорната в настоящето производство неизплатена част от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 299095,00лв.,поради което следва да бъде осъден да заплати лихва за забава равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.Размера на лихвата за периода съдът определя по своя преценка на основание чл.162 от ГПК и с помощта на електронния калкулатор за определяне на законната лихва и същата възлиза на 17114,88лв.Ищецът претендира част от сумата в размер на 16948,72лв.след увеличението на иска по реда на чл.214 от ГПК,поради което частичния иск се явява основателен и следва да се уважи в пълен размер.
С оглед този изход на спора,направеното от ищеца искане за присъждане на деловодни разноски посочени в списъка по чл.80 от КГПК в размер на общо 22678,20лв.предвид представените във връзка с това доказателства се явява основателен и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в посочения по-горе размер
По гореизложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София,район Оборище,бул.“Княз Александър Дондуков“ №68,представлявано от Д. Х. Д.и Ж. М. Д.,да заплати на основание чл.405,ал.1,във вр. с чл.386,ал.2 от КЗ,на „И." ООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,ул.“Рила“ №56,ет.1,ап.2,представлявано от управителя на дружеството И. Н.Т. сумата от 299095,00 лв., частичен иск от претенция в общ размер от 325857,12лв., представляваща застрахователно обезщетение над изплатеното от ответника в размер на 109142,88лв.по застраховка „Пожар“,обективирана в полица № 0871190047000529 със срок на валидност до 23:59 часа на дата 07.06.2020 година за претърпени имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца недвижим имот –ресторант „В.“ в гр.П.,бул.“Х.Б.“ №61 в резултат на настъпил на 19.08.2019г.пожар, ведно лихва за забава , считано от 02.12.2019г.до 24.06.2020г.-датата на подаване на исковата молба в размер на 16948,72лв.-частично предявен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от иск в размер на 17288,52лв..
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София,район Оборище,бул.“Княз Александър Дондуков“ №68,представлявано от Д. Х. Д.и Ж. М. Д.да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на „И." ООД ,ЕИК ********* сторените по делото съдебни разноски,в общ размер от 22678,20 лв. ,от които: 1300.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото; доплатена ДТ в размер на 11378,20лв.,депозит за възнаграждение на вещо лице – 500,00лв.и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9500,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд,гр.Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на стфраните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: