РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110122196 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Р. П. А. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 100,49 лева,
равняваща се на ½ част от сумата, за която е издаден изпълнителен лист от 13.08.2020 г.,
представляваща съдебни разноски, присъдени в полза на ответника с влязло в сила съдебно
решение от 09.11.2016 г, постановено по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 124-ти състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на
действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземането поради изтичане на погасителна давност.
Ищецът твърди, че в хода на производството по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, било постановено съдебно решение, с което в полза на ответното
дружество била присъдена сума за съдебни разноски. Посочва, че след влизане в сила на
решението на 12.12.2016 г. въз основа на него и за присъдените разноски в полза на [фирма]
и срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист от 13.08.2020 г. Изяснява, че по молба на
ответника от 21.02.2022 г. и за събиране на удостоверените в изпълнителния лист вземания
било образувано изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х.. Твърди, че от
влизане в сила на съдебното решение, с което ищецът е осъден да заплати процесната сума
на ответника – 12.12.2016 г. е започнал да тече петгодишен давностен срок, който е изтекъл
на 12.12.2021 г., а с това и преди подаване на молбата за образуване на изпълнителния
процес от страна на [фирма] – 21.02.2022 г. Ето защо счита, че правото на принудително
изпълнение на вземането на ответника по процесния изпълнителен лист за ½ част от
присъдените съдебни разноски, а именно за сумата от 100,49 лв., е погасено по давност,
поради което и притезанието недължимо. Допълва, че давността не е била спирана или
1
прекъсвана с годни изпълнителни действия, като няма такъв характер и молбата на
взискателя за образуване на изпълнителното дело, доколкото същата не отговаря на
законовите изисквания за посочване на конкретно имущество, спрямо което да бъде
насочено изпълнението. С тези съображения ищецът Р. А. отправя искане за уважаване на
предявената искова претенция и за присъждане на сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма]
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че процесният изпълнителен
лист от 13.08.2020 г. е издаден въз основа на съдебно решение, постановено по гр. дело №
74048/2015 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 12.12.2016 г., поради което и на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД спрямо процесното вземане е приложима петгодишната
погасителна давност. За първи път давността да вземането е била прекъсната с образуването
на изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х. по молба на взискателя от
21.02.2022 г. Излагат се доводи, че тази молба е била редовна, тъй като съдържа възлагане
на действията по чл. 18 ЗЧСИ. В хода на производството по изпълнителното дело
впоследствие били предприети множество изпълнителни действия от естество да прекъснат
давностния срок. Счита, че такъв характер има и обявеното в страната извънредно
положение, при което съгласно ЗМДВИП, считано от 13.03.2020 г. спират да текат изрично
посочени срокове, сред които и давностният такъв. Ето защо, времето от 2 месеца и 1
седмица следва да бъде добавено към 5-годишния давностен срок, поради което процесното
вземане не е било погасено по давност към момента на образуване на изпълнителното дело.
С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че с Решение № [№] от 09.11.2016 г., постановено по гр. дело № 74048/2015 г.
по описа на Софийски районен съд, I ГО, 124-ти състав е признато за установено по
предявените от П. А. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 3 856,64 лева за главница – стойност на доставена в
периода от месец януари 2008 г. до месец декември 2012 г., включително, топлинна енергия
в имот с абонатен № 027801, както и суми за дялово разпределение за този период, и сумата
от 2 076,98 лева – лихва за забава, изтекла върху главното вземане в периода от 29.02.2008 г.
до 31.12.2012 г. Исковете са отхвърлени като неоснователни за разликата до пълните им
предявени размери и за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2015 г.
С решението, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна [фирма] е осъдена да
заплати на ищеца П. А. Д. сумата от 237,28 лева, представляваща разноски по делото.
От удостоверяването, направено върху представения препис от решението следва, че
същото е влязло в законна сила на 12.12.2016 г.
Изяснява се, че въз основа на влязлото в сила решение, на 13.08.2020 г. на основание
чл. 404-406 и чл. 408 ГПК в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист, с който
настоящият ищец Р. П. А. и третото за процеса лице Т.Р.А. – А.а са осъдени да заплатят на
топлофикационното дружеството сумата от 200,98 лева, представляваща разноски по
делото.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на
този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на
[фирма] с вх. № 09166/21.02.2022 г. и въз основа на разпореждане от 21.02.2022 г. е
образувано изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № [№] на КЧСИ и
с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част
2
от изпълнителното дело) се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъдат
извършени справки за събиране на информация за длъжника, в т. ч. в РБСС относно банкови
сметки и сейфове и от НОИ за действащи трудови договори и с искане да се пристъпи към
принудително изпълнение чрез налагане на запор, респ. за извършване на опис и оценка на
движими вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан. С молбата
взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да
проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на
изпълнението.
От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на
същото до длъжника Р. П. А. е изпратена покана за доброволно изпълнение от 01.03.2022 г.
за заплащане на сумите по изпълнителното дело в общ размер от 290,25 лева, от които
100,49 лева – присъдени разноски, 75 лева – разноски по изпълнителния процес и 114,76
лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Поканата е получена лично от адресата на 18.04.2022 г.
Съгласно извършена справка от НБДН длъжникът по изпълнителното дело и настоящ
ищец Р. П. А. е наследник по закон (син) на лицето П. А. Д. (починал).
С молба от 21.04.2022 г. Р. А. е отправил искане до съдебния изпълнител за
прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело, тъй като търсената сума е
недължима поради погасяването и по давност, изтекла преди образуване на изпълнителния
процес. С постановление от 26.04.2022 г. ЧСИ С.Х. е постановила отказ за прекратяване на
изпълнителното производство поради липса на настъпило законово основание за това,
приемайки, че частният съдебен изпълнител не е компетентен да се произнася по
възражение за изтекла давност.
Материалите по приобщеното изпълнително дело сочат, че в рамките на същото са
извършени справки за установяване наличието на имущество/доходи/вземания за длъжника
Р. А., като със запорно съобщение от 01.03.2022 г., адресирано до третото задължено лице
[фирма] и получено от същото на 17.03.2022 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника Р. А. по банковите му сметки, открити в търговската банка. С писмо с вх. №
17870/29.03.2022 г. и на основание чл. 508 ГПК последната уведомява съдебния изпълнител,
че длъжникът Р. П. А. не е клиент на [фирма].
Изяснява се, че с разпореждане от 04.04.2022 г. на ЧСИ Х. изпълнителното
производство е приключено по отношение на втория длъжник Т.Р.А. - А.а поради
удовлетворяване на притезанието на взискателя спрямо този длъжник. Върху представеното
копие от изпълнителен лист, като приложение по изп. дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ
С.Х., е удостоверено, че с платежно нареждане от 28.03.2022 г. в полза на взискателя
[фирма] от съдебния изпълнител е преведена сума в размер от 100,49 лева с длъжник Т. А.а.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може
да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен
установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по
индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му
незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано
в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.
От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
3
ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а
в тежест на ответника е да установи реалното му възникване – в случая наличието на
основания, обуславящи спиране/прекъсване на давностния срок.
Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя [фирма]
за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищеца Р. П. А. (срещу когото, в
качеството му на наследник на П. А. Д. – ищец по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на
СРС, е издаден и изпълнителният лист от 13.08.2020 г.), както и проведеното оспорване на
исковата претенция, релевирано от ответната страна, свидетелства за правния интерес на
ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск и за неговата активна
материалноправна легитимация в процеса. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно
данните от приложения по делото препис от изп. дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х.
изпълнителното производство е приключило единствено срещу втория длъжник Т. А.а, но
не и по отношение на ищеца Р. А., което обосновава интереса му от отричане на ½ част от
присъдените суми.
В настоящия случай последният оспорва вземанията с твърдението за погасяването им
по давност, започнала да тече след влизане в сила на съдебното решение, с което са
присъдени сумите и изтекла към момента на образуване на изпълнителното дело.
Установи се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищеца Р. А. и срещу
третото за процеса лице Т. А. – А.а въз основа на съдебно изпълнително основание по см. на
чл. 404, т. 1 ГПК – влязло в законна сила първоинстанционно съдебно решение, постановено
по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124-ти състав, с което
същите са осъдени да заплатят на настоящия ответник [фирма] сумата от общо 200,98 лева
представляваща сторени разноски по делото, ½ част от която се равнява на сумата от 100,49
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК в
случаите, при които вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е
всякога пет години., т.е. без значение от вида и характера на вземането.
В настоящата хипотеза се касае именно за вземане, удостоверено с влязло в законна
сила съдебно решение, при което същото се погасява с изтичане на петгодишен давностен
срок, започнал да тече от влизане в сила на решението, в случая от 12.12.2016 г.
Считано от този момент е започнал да тече и приложимият към вземането петгодишен
давностен срок, като същото е било от естество да бъде принудително осъществено. Този
срок поначало е следвало да изтече на 12.12.2021 г., а с това и преди подаване на молбата на
ответното дружество от 21.02.2022 г. и разпореждането на съдебния изпълнител за
образуване на изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х., с поискани
конкретни изпълнителни действия, които поначало са от естество да прекъснат давността на
основание чл. 116 ГПК.
Действително, както посочва ответника в отговора на исковата молба, съгласно Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) за
срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти – арг. чл. 3, т. 2 от Закона. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е
4
възобновено на 21.05.2020 г. Следователно, процесният давностен срок е бил спрян за
период от 2 месеца и 7 дни, а именно през времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
включително, и е изтекъл на 19.02.2022 г. – преди депозиране на молбата на взискателя от
21.02.2022 г. пред ЧСИ Х..
От ответната страна [фирма] не се установи този давностен срок да е бил спиран или
прекъсван в момент, предхождащ подаването на молбата за образуване на изпълнително
дело, поради което съдът приема за установено, че към този момент вземането по процесния
изпълнителен лист срещу длъжника Р. А. се е погасило по давност, като се е погасило
правото за принудителното му изпълнение.
Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск, основан на твърдения на
ищеца за недължимост на вземането поради погасяването му по давност в периода след
влизане в сила на съдебното решение, с което същото е присъдено в полза на настоящия
ответник и изтекла преди образуване на производството по изпълнително дело № [№]/2022
г. по описа на ЧСИ С.Х., се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковата претенция право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в полза на
адв. И. А. Н. – пълномощник на ищеца Р. А. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита,
предвид представените по делото договор за правна защита и съдействие от 20.04.2022 г. и
декларация от ищеца, в която е посочено, че същият е материално затруднено лице (л. 9 – л.
10 от делото), както и, че страните по договора се съгласяват адвокатската помощ и
съдействие да бъдат оказани безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв, установен в чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция към момента на сключване на договора за защита и съдействия и
уговаряне между адвокат и клиент процесуалното представителство да бъде оказано по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА). На основание чл. 78, ал. 6, вр. ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 50
лева, представляваща дължимата държавна такса по делото. Сторените от ответната страна
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. П. А., с ЕГН: ********** и
адрес: [адрес] против [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес]
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК, че Р.
П. А. не дължи на [фирма] сумата от 100,49 лева, равняваща се на ½ част от сумата, за която
е издаден изпълнителен лист от 13.08.2020 г., представляваща съдебни разноски, присъдени
в полза на [фирма] с влязло в сила съдебно решение от 09.11.2016 г., постановено по гр.
дело № 74048/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 124-ти състав, въз основа на
който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ
С.Х. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземането поради изтичане на погасителна давност.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на адв. И. А. Н. от
Софийска адвокатска колегия, с адрес на упражняване на дейността: [адрес], сумата от 300
5
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита
на ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 6, вр. ал. 1 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 50 лева, представляваща държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6