Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, 7 състав, в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря М.
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от
съдия АГУШ адм. дело № 495 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ във вр. чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.М.Х. и
Х.И.Х. ***, срещу заповед № РД – 01- 2164 от 13.08.2020 г. на Кмета на Община -
Русе, с която се прекратява наемното правоотношение с жалбоподателите за
общински жилищен имот с административен адрес: гр.Русе, ***.
Релевират се подробни доводи за
незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон,
несъответствие с целта на закона, както и с Европейската конвенция за правата
на човека.
Прави се искане да се отмени
обжалваната заповед и да се върне преписката на органа по настаняването за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателите, с вх.№ Н-102/05.06.2020г., за
продължаване на срока на настаняването, със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на разноските по
делото.
Ответникът по жалбата – Кметът на
Община - Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда
да отхвърли същата като неоснователна. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди в тяхната съвкупност и взаимовръзка, приема за установени следните
релевантни факти за правния спор :
Със Заповед № РД-01-1907 от 25.06.2019 г. на Кмета на Община - Русе,
жалбоподателите Д.Х. и Х.И. – съпрузи, са настанени в ***, със срок до пренастаняването им в жилище, отговарящо на нормите на чл.22,
ал.1 от Наредба № 6, но не повече от 1 година, считано от датата на връчване на
настанителната заповед.
Настанителната заповед е връчена лично на жалбоподателката Х. на 27.06.2019
г., удостоверено с подпис (л.17 от преписката – гръб), не е оспорена в законния
срок, поради което е в сила от 11.07.2019
г. Въз основа на настанителната заповед с Д.Х. е сключен анекс към договор за
наем от 27.06.2019 г. (лист 18 от преписката), като е уговорен срок – до
пренастаняването им в жилище, отговарящо на нормите на чл.22, ал.1 от Наредба №
6, но не повече от 1 година, считано от датата на връчване на настанителната
заповед.
С писмо Изх. № 94Д-3384-1/29.07.2020г. жалбоподателката е уведомена, на основание
чл.26 АПК, че срокът на настаняването с настанителната заповед е изтекъл на 11.07.2020г.,
както и че започва процедура по прекратяване на наемните правоотношения /л.31
от преписката/. Дадена е възможност за представяне на становище и доказателства
до 20.08.2020г. Уведомлението е връчено на Д.Х., чрез залепване на входната
врата на жилището, предмет на договора за наем, тъй като адресатите на уведомлението
не са били открити в жилището, което е удостоверено с подписи на длъжностни
лица, в приложения протокол от 29.07.2020 г. /л.32 от преписката/.
Представени са и писмени доказателства, удостоверяващи реализираните от
оспорващите трудови възнаграждения, за периода от м.08.2019г. до м.07.2020г.
включително.
Административното производство е приключило с оспорената заповед № РД-01-2164/13.08.2020г.
на Кмета на Община - Русе за прекратяване на наемното правоотношение за
горепосочения имот - общинска собственост.
Съдът, при така установените релевантни факти, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лица, които са адресати на издадения административен акт, при
спазване на законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК -
актът е съобщен на жалбоподателката Д.Х. на 14.08.2020 г.,
видно от съставения протокол на л.3 от преписката, а жалбата е входирана на 25.08.2020г.
Същата подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗОбС наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното
правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде
по-дълъг от един месец.
Заповедта е издадена от компетентния орган - Кметът на Община – Русе. Не е
допуснато нарушение на процесуалните правила - заинтересованата страна е
уведомена за производството, като и е осигурена възможността да сочи и представи
доказателства и прави възражения, съгласно чл.26 от АПК.
Спазена е разпоредбата на чл.59 АПК по отношение формата на акта.
Заповедта е мотивирана с фактически основания - изтичане на срока на
наемния договор, както и че Д.Х. и Х.Х. не отговарят на условието на чл.3,
ал.1, т.6 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе, тъй като месечните доходи на
член от семейството им надвишават една и половина минимална работна заплата
през последните 12 месеца.
Оспореният акт е съобразен с материалния закон, тъй като е налице обоснованото
в него цитирано основание за прекратяване на наемното правоотношение - изтичане
на срока на наемния договор.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС вр. чл.31, ал.1, т.5
Наредба №6 на ОбС - Русе наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане
на срока на настаняване. Процесното е учредено като срочно. Началото на срока е
връчване на заповедта за настаняване – 27.06.2019г., а продължителността му – не повече от 1 година,
считано от датата на връчване на настанителната заповед. Заповедта за
настаняване е влязла в сила на 11.07.2019г., поради което съдът приема, че
срокът на настаняването е изтекъл на 11.07.2020г.
Изтичането на срока на настаняването на 11.07.2020г. има правопрекратително
действие. Условието е обективно.
Осъществяването му е достатъчно за издаване на оспорената заповед по чл.46, ал.2
от ЗОбС.
По делото е спорно приложението на чл. 46, ал. 4 от ЗОС във вр. с чл. 46, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗОС,
в условията на прекратено наемното правоотношение спрямо лице с установени
жилищни нужди, чийто договор за наем на общинското жилище не е продължен.
На първо място следва да се отбележи,
че законодателят е предвидил различни основания в чл. 46, ал. 1 от ЗОС за прекратяване на
наемни правоотношения възникнали относно ползването на общинско жилище. В
хипотезата на чл. 46, ал. 1, т.
6 от ЗОС договорът се прекратява с изтичане на срока за настаняване,
т. е. въз основа на сбъдване на прекратителното основание, поради което в тази
хипотеза заповедта на кмета по чл. 46, ал. 2
от ЗОС не е конститутивен административен акт. В тази връзка, чл. 46, ал. 4 от ЗОС, следва да се тълкува
като възможност за продължаване на неизтекъл срок на договор за наем. Това
означава, че след прекратяване на договора за наем наемното правоотношение
престава да съществува, не поражда действие между страните и е обективно
невъзможно да бъде продължавано. Освен това продължаване на настаняването е
възможност, а не задължение за органа по настаняване, поради което липсата на
настанителна заповед не се отразява на законосъобразността на заповедта по чл. 46 от ЗОС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват с изтичане на срока за настаняване.
Според чл.46, ал. 4 от ЗОС в този случай наемните правоотношения могат да бъдат продължени, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в жилище- общинска
собственост. Този законов текст предоставя на титуляра на правото на
собственост върху имота - в случая на кмета на община Русе само правна
възможност по своя преценка да продължи или не наемните правоотношения, но в
никакъв случай не обвързва същия императивно с продължаването им, поради което
и съдът няма правомощия по закон да контролира поведението на административния
орган в хипотезата на чл. 46, ал.4 от ЗОС.
Доколкото липсва
задължение по закон за административния орган да продължи прекратените поради
изтичането на срока им наемни правоотношения, обжалваната заповед е правилна и
като постановена в съответствие с материалния закон .
На съдебният състав
е известна противоречивата практика на ВАС, относно това дали цитираната норма
е диспозитивна по своя характер и като такава дава само една възможност или
съдържа безусловно задължение за административния орган да продължи наемното
правоотношение. Настоящият състав споделя първото становище,
че разпоредбата създава само възможност, но не и задължение за органа по
настаняването, като това е видно и от сравнението с ал. 3
на чл. 46 от ЗОС, в която изрично е предвидено задължение за настаняване в
друго общинско жилище.
Възможността
за продължаване на наемното правоотношение, предвидена от чл.
46, ал. 4 от ЗОбС не рефлектира върху законосъобразността на оспорената
заповед, тъй като представлява самостоятелно производство, при развитието и
успешното приключване на което се следват законовите последици.
В случая такова производство
се е развило и приключило с решение на комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на
Общинския съвет Русе, с което решение е отказано издаване на нова настанителна
заповед, при липса на изискуемите се предпоставки за това и е налице отказ да се продължи срока на наемното правоотношение между
Община Русе и оспорващите за процесното общинско жилище. Решението на комисията
по чл. 6 от Наредба № 6 на Общинския съвет Русе е съобщено на
оспорващата, чрез залепване на входната врата на жилището на писмо, с изх.№
94Д-3384-1/29.07.2020г.
Не са
представени доказателства, че това решение е обжалвано по надлежния ред.
Представеното по делото становище от оспорващата до комисията, на л.33 от
преписката, съдържа искане комисията да се произнесе отново по въпроса за продължаване
на наемното правоотношение.
След като наемното
правоотношение не е продължено, след изтичане на неговия срок,
издадената заповед по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС е законосъобразна.
Доколкото
жалбоподателите твърдят, че са налице правни основания
да им бъде предоставено под наем общинско жилище и към настоящия момент,
следва да се отбележи, че тези права следва да бъдат заявени и доказани в ново
производство по настаняване в общинско жилище, в което следва
да се преценява дали отговарят на условието на чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6
на ОбС Русе.
Въпросът дали
оспорващите отговарят на условието на чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6 на ОбС
Русе е ирелевантен за настоящия правен спор, тъй като в конкретната хипотеза наемното
правоотношение е прекратено с изтичане на срока за настаняване.
Настоящият
съдебен състав не споделя развитите в жалбата доводи за противоречие на подобна
заповед с разпоредбата на чл. 8 от Европейската Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи, доколкото тази разпоредба би намерила приложение
при принудително отчуждаване на собствен на физическото лице имот, но не може
да се прилага за противопоставяне облигационното право на временно възмездно ползване
на абсолютното право на собственост върху недвижим имот.
При
извършената служебна проверка от съда по чл. 168 АПК във вр. чл.146 АПК и от
данните по делото се установява, че процесният индивидуален административен акт
е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.М.Х. и Х.И.Х. ***, срещу заповед № РД – 01- 2164 от 13.08.2020 г. на
Кмета на Община - Русе, с която се прекратява наемното правоотношение с
жалбоподателите за общински жилищен имот, с административен адрес: гр.Русе, ***,
като неоснователно.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: