М О Т И В И :
Производството
е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу подс.И.О.И. е по чл.216
ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, затова, че в периода 19.11.2011 год.- 20.11.2011 год. в условията на
продължавано престъпление в гарнизонен учебен център „Т.”, в землището на град
К. е унищожил противозаконно чужда недвижима вещ- стоманено-бетонова плоча на
командно-наблюдателен пункт на стойност 440.00 лева, собственост на Военно
формирование гр.К., с МОЛ П. П. П..
В с.з. подсъдимият се признава за виновен, а
представителят на РП поддържа обвинението срещу него.
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства: протокол за оглед на место-произшествие,
ведно с фотоалбум(листове 7-8), заключението на назначената и изготвена по делото строително-
техническа експертиза и показанията на свидетелите П., Х. и И., кореспондиращи
изцяло с изявлението на подсъдимия, че се признава за виновен и с обясненията му,
дадени на досъдебното производство, съдът намира за безспорно установена
следната фактическа обстановка: Около обяд на 19.11.2011г., в землището на град К., И.О.И. отишъл на Гарнизонния учебен
център „Т.” град К.- полигона, където бил забелязал, че има стаички на
военните, разположени малко под земята. Подсъдимият предварително взел със себе
си чук и ножовка, защото знаел, че тези стаички имат бетонни плочи, съдържащи
арматурно желязо, което щял да предаде на пункт за изкупуване на вторични
суровини. И. избрал една от стаичките, която била с малко по-тънка плоча и до
която, на около стотина метра, имало вишка. Подсъдимият се качил отгоре на
плочата и разбил с чука цимента на половината от нея. На другия ден- 20.11.2011
год., в около 9- 10 часа, той отишъл отново на полигона и продължил да разбива
цимента и да освобождава железата от него, като с ножовката режел и слагал
отстрани някой от железата на арматурата, а други запазвал, за да може да
стъпва върху тях докато разбива. На И. му оставало около половин квадратен
метър, за да приключи с разбиването на цимента, когато извършващия обход на
района св.Х. и св.М. И. го задържали на място, за което съобщили на преките си
началници, а те от своя страна- сигнализирали полицейските служители, които
пристигнали своевременно на място, извършили оглед и задържали подсъдимия.
Видно от заключението на назначената
и изготвена строително- техническа експертиза стойността на щетите на плоча на
командно-наблюдателния пункт в ГУЦ „Т.” възлиза на 440 лева.
Действайки по гореизложения начин И.О.И. осъществил,
от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.216 ал.1, във връзка
с чл.26 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подсъдимият,
в периода 19.11.2011 год.- 20.11.2011 год., в гарнизонен учебен
център „Т.”, в землището на град К. е унищожил противозаконно чужда недвижима
вещ- стоманено- бетонова плоча на командно-наблюдателен пункт, собственост на
Военно формирование гр.К.. Налице е съставът на чл.216 ал.1 от НК.
При извършване на престъплението И.О.И. е действал при условията на чл.26
ал.1 от НК, тъй като е извършил деянията през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява продължение на предшестващото, поради което се касае за продължавано
престъпление.
От субективна страна подсъдимият е
действал умишлено, с пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Предвид горното съдът счита, че
следва да признае И.О.И. за виновен и да го накаже по повдигнатото му обвинение по чл.216
ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието на този подсъдим съдът отчита като
смекчаващи вината му обстоятелства: критичното отношение към извършеното деяние,
чистото съдебно минало към момента на извършване на престъплението и добрите
характеристични данни, а като отегчаващи вината му такива: високата стойност на
унищожената вещ и упоритостта при преследване на престъпната цел. При обсъждане на така установените
смекчаващи и отегчаващи отговорността на И.О.И. обстоятелства съдът прие, че
наказанието три години лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание
чл.66 ал.1 от НК, да се отложи за срок от четири години, отговаря както на
обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК
да се въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху подсъдимия и
неустойчивите членове на обществото, поради което бе определено наказание в
този размер.
Доколкото производството протече
по реда на чл.371 т.2 от НПК, то съдът е задължен, съобразно чл.373 ал.2 от НПК, да приложи нормата на чл.58а от НК, като размера на определеното по- горе
наказание следва да се намали с една трета, т.е. до две години лишаване от
свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66 ал.1 от НК, да се отложи за
срок от четири години.
Налице са основанията на
член 25 ал.1 от НК за кумулиране на така определеното наказание на И.О.И. с
наказанието, наложено му със споразумение по НОХД №1321/ 2011г. по описа на
Районен съд Стара Загора, като следва да му бъде определено едно общо
наказание, до размера на по- тежкото от тях, а именно- две години лишаване от
свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66 ал.1 от НК, да се отложи за
срок от четири години.
На основание член 59
ал.1 от НК следва, от определеното по- горе общо наказание, да бъде приспаднато
времето, през което осъдения И. е бил с наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по НОХД№ 1321/ 2011г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Налице са основанията на
чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НК за заплащане, от страна на И.О.И., на
направените по делото разноски в размер 55/петдесет и пет/ лева, по сметка
на Районен съд Казанлък.
Главните причини за извършване на
деянието, предмет на наказателното производство, са ниската правна култура на подсъдимия
и стремежа му към противоправно облагодетелстване.
Воден от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: