№ 11201
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110160195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 239460/07.11.2022 г. и уточнителна молба с вх. №
250114/16.11.2022 г. на Л. К. ., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „Сердика“, бл. 24,
вх. Г, ап. 67, чрез адвокат Р. М. със съдебен адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 97, ет. 1,
офис № 13, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 41, ет. 6, представлявано от . – управител, чрез адвокат П. Е. Антов,
със съдебен адрес в гр. София, ул. „Марко Балабанов“ №4а, вх. Б, ет. 5, с която е предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лева,
частично от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
07.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.10.2022 г. около 16:40 часа в
предаването „Офанзива с Любо Огнянов“, излъчвано по Нова телевизия с водещ Любомир
Огнянов, били изречени от последния обидни и клеветнически твърдения с действия по
адрес на ищцата, с които било накърнено доброто име в обществото. Посочва, че за
излъчване в предаването били умишлено подбрани снимки на ищцата, публикувани от
последната в собствения профил в социалните мрежи, предназначени за приятелския кръг,
в които била разголена в тесни вечерни рокли, бански и бельо, като поддържа, че тези
снимки са подбрани, за да внушат у зрителите порнографско съдържание. Допълва, че с
въпросните снимки бил създаден колаж с надпис „родната полиция ни пази“. Уточнява, че
изказаните от водещия в предаването клевети по неин адрес са следните: ,,Вие бихте ли
назначили тази жена, казва се Л. Г., сега ще видят зрителите как изглежда тази Л. Г.,
наречена Буба, полицай.“, „Има и други клипчета, но няма как да ги излъчим, че все пак
часът е ранен“, „Така ли трябва да изглежда една полицайка“, „Имат ли място такива жени в
полицията“. Излага твърдения, че умишлено е създадено мнение в обществото за нейното
неморално и развратно поведение, което е несъвместимо с полицейската служба, което
действие квалифицира като невярно и клеветническо. Посочва, че клеветите в предаването
за определянето като развратна и неморална полицейска служителка е достигнало до
множество граждани, които я разпознават в обществото, в следствие на което усещала
изолираност и студенина в отношението на обществото. Тази обстановка се отразила на
1
психическото и здраве, като се чувствала потисната и без желание за изпълнение на
ежедневните си задачи, изпаднала в депресивни състояния. Изпитвала страх от
отмъстителни действия на служителите на ответната телевизия, след подаване на
настоящата искова молба.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Излага твърдения, че в исковата молба не
са посочени конкретни действия и твърдения на журналиста, с които ищцата е засегната.
Твърди, че процесното предаване представлява аудио-визуално произведение по смисъла на
раздел V от ЗАПСП и чл. 2, ал. 3 от ЗРТ, като съобразно чл. 62 ЗАПСП, авторското право
принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. Посочва, че водещият Любо Огнянов не
е автор и създател на съответното предаване и не носи отговорност за вида, в който то е
излъчено и за неговото съдържание. Цитира съдебна практика в тази посока. Допълва, че
предмет на престъплението клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство или явление, което да е
позорно, укоримо, недостойно от гледна точна на общоприетите морални разбирания и да
предизвика еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не са представлява оценъчно
съдържание. Поддържа, че усещането на ищцата, че се е правело намек за порнографско
съдържание е субективно, доколкото в чл. 17а ЗРТ е предвидено които предавания следва да
бъдат излъчвани в късния часови пояс, а именно такива, които могат да увредят
физическото, психическото и нравственото или социалното развитие на децата, т. е. всяко
неподходящо съдържание с оглед нравственото възпитание на децата. Допълва, че в
предаването била разгледана обществено значима тема – за тежките пътно-транспортни
произшествия, контрола на полицията върху водачите, начина на подбор на кадрите в МВР,
контрола върху тях и как изпълняват задълженията си. Оспорва наличието на причинна
връзка между поведението на водещия на предаването и твърдените от ищцата
неимуществени вреди. Посочва, че същите са резултат от факта, че в МВР във връзка с
инцидента е било извършено вътрешно дисциплинарно разследване и ищцата е била
отстранена от длъжност, а срещу нея било образувано и наказателно производство за
извършено престъпление по служба. Твърди, че самата ищца е публикувала в интернет
пространството излъчените в предаването снимки, които били качени в личния профил в
социалната мрежа „Instagram“ и били публични. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като завишен с оглед обичайната съдебна практика при подобни случаи. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установеното следното:
По настоящото производство е назначена съдебно-техническа експертиза, която е
депозирала заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно
изготвено. Вещото лице е дало заключението си, след като се е запознало с приложените по
делото данни и е изследвало интернет-платформи на „.“ ЕООД. В резултат на изследването
вещото лице е установило наличието на предаване с име "Офанзива с Любо Огнянов", с
публицистичен формат за политически дискусии на NOVA NEWS. В него гостували
политици и личности и се излъчвало всяка събота от 16 ч. до 19 ч. в ефира на NOVA NEWS,
като запис от предаването се намира на интернет адрес https://nova.bg/filter/production/
3758/офанзива-с-любо-огнянов/. Посочва, че на седма страница се намират препратки към
електронни статии със видео записи от предаването на 8 октомври 2022 г., както и откъс от
предаването със заглавие „Ген. Васил Василев: Да се „изгони" политиката от МВР“, като
към експертизата е приложена екранна снимка на част от съдържанието на електронна
страница. Дава заключение, че в събота, на 8 октомври 2022 г. е било излъчено предаване
със заглавие „Ген. Васил Василев: Да се „изгони" политиката от МВР“ с начален час от 16.44
часа и продължителност от 17 минути и 19 секунди, като за целите на настоящото
производство е изготвен запис на предаването на оптичен носител, който е приложен на л.
30 от делото.
2
Страните не спорят, че действително предаването, чието съдържание се сочи от
процесуалния представител на ищеца в исковата молба, е било излъчено по Нова телевизия,
както и че направените изявления на служителя на телевизията Любо Огнянов са идентични
с описаното съдържание.
Установява се че, в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" на 08.10.2022 г.
(събота) от 16:00 часа от служител на ответното дружество – Любо Огнянов, са направени
следните изявления:
,,Вие бихте ли назначили тази жена, казва се Л. Г., сега ще видят зрителите как
изглежда тази Л. Г., наречена Буба, полицай.“
„Има и други клипчета, но няма как да ги излъчим, че все пак часът е ранен“,
„Така ли трябва да изглежда една полицайка?“;
„Имат ли място такива жени в полицията“;
„Хубава е.“
По делото е представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 13.12.2022 г., видно от което ищцата Л. Г. е привлечена в
качеството си на обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. първо вр. ал.
1, предл. второ връзка чл. 20, ал. 2 НК, както и за престъпление по чл. 139 вр. чл. 20, ал. 2 от
НК.
По делото е постъпило и удостоверение с рег. № 513р-39732 от 13.04.2023 г.,
издадено от МВР – Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Човешки ресурси“, от
което се установява, че със заповед № 513з-50/04.01.2023 г. на ищцата Л. Г. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното и правоотношение в
МВР.
Разпитана по делото е майката на ищцата – св. Валентина Г., която дава показания, че
при излъчване на процесното предаване, дъщеря й изпаднала в нервна криза, била обидена и
съсипана, като и в момента имала страхова невроза, лекувала се и към настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция,
тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия -
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или
по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по
чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на ищеца. В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България е
прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват
чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на
изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в
ал.2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с
прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за
масова информация, както и свързаното с нея право по чл.41, ал.1 от Конституцията,
касаещо гарантираната от законодателя възможност всеки да търси, получава и да
3
разпространява информация, чието осъществяване, предвид установеното в изречение второ
от тази норма изискване, също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на
другите граждани. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който
въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава
във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него. От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39, ал.1 от Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да се увреди
доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно.
Свободата на словото, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България,
се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на гражданите.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да
ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките
(мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни
факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника
само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д.
№ 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС,
ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК/.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка обществен въпрос, свързан с негово занятие /в този смисъл решение по гр. д. №
1438/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК/, както и не може да се носи
отговорност за верни фактически твърдения, макар да позорят адресата на публикация, при
положение че авторът е положил дължимата грижа преди публикуването на статия да
провери достоверността им /в този смисъл е напр. решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г. на ВКС, IV г.о./.
Следва да се има предвид, че с оглед занятието Л. Г. към момента на излъчване на
предаването и във връзка с което нейното поведение и визия са коментирани, следва да има
по-висока търпимост за оценката на обществото, както и по-високите морални изисквания
към нея като част от системата на МВР. Съдът съобрази и обстоятелството, че ищцата е
дисциплинарно уволнение, заради извършени нарушения, както и че спрямо нея е
повдигнато обвинение за извършено длъжностно престъпление.
На отделно основание от събраните гласни доказателства не се установява характера
и интензитета на страданията, респ. неудобствата, претърпени от ищцата от излъчените по
телевизията материали. В тази връзка, свидетелските показания са оскъдни и не носят в
нужнaта степен за целта на доказването информация. Липсва причинно-следствената връзка,
че именно в резултат на излъчените материали здравословното състояние на ищцата се е
влошило, като се има предвид всички събития в живота и в процесния период.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват само на
ответника. Ответното дружество е сторило разноски в размер на 1 800 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
като съобрази обстоятелството, че делото не се отличава със съществена фактическа и
правна сложност, съдът определени дължимото адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лева, съобразявайки и броя на съдебните заседания, като с оглед § 2а от ДР на
Наредбата, ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1200 лева с
включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. К. ., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к.
„Сердика“, бл. 24, вх. Г, ап. 67, чрез адвокат Р. М. със съдебен адрес: гр. София, ул. „Княз
Борис I“ № 97, ет. 1, офис № 13, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6, представлявано от . –
управител, чрез адвокат П. Е. Антов, със съдебен адрес в гр. София, ул. „Марко Балабанов“
№4а, вх. Б, ет. 5, иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лева,
частично от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди във връзка с излъчено на 08.10.2022 г. предаване „Офанзива с Любо
Огнянов“, излъчено по Нова ТВ, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
– 07.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. К. ., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „Сердика“, бл. 24, вх.
Г, ап. 67, чрез адвокат Р. М. със съдебен адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 97, ет. 1,
офис № 13 да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6, представлявано от . – управител, чрез адвокат П. Е.
Антов, със съдебен адрес в гр. София, ул. „Марко Балабанов“ №4а, вх. Б, ет. 5, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5