Номер 24.03.2021 год. Град
Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански
състав
На първи март две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в
следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело номер 426 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от Ж.П.Н., ЕГН **********,*** и Д.П.Н., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника им адвокат Г.К. ***, с адрес за призоваване гр. ***, против:
Община Царево, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр. Царево, ул. ”Хан
Аспарух“№ 36, представлявана от кмета инж. Г. Л., с която се иска от съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на страните, че ответника не е собственик на следните имоти: УПИ ХIII-22 /тринадесети, за имот, с планоснимачен номер
двадесет и две/, в квартал 5 /пети/ по регулационния план на с. Фазаново, община
Царево, одобрен със заповед № -353 от 24.07.1984 год. с площ от 1430 кв.м. Да
присъди на ищеца направените разноски по делото.
С исковата молба са представени
писмени доказателства. Направено е искане за допускане на гласни доказателства.
С разпореждане от 02.11.2020 год.
съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата
молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил
съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба,
ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени
доказателства.
С исковата молба се твърди, че родителите на ищците,
са им дарили урегулирано, дворно място, представляващо парцел ХIII-22 /тринадесети, за имот, с планоснимачен номер
двадесет и две/, в квартал 5 /пети/ по регулационния план на с. Фазаново,
община Царево, ведно с построените в парцела едноетажна жилищна сграда и
стопанска постройка, при условието, че дарителите си запазват пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно правото на ползуване върху дарения имот.
Според ищците, дарителите са установили пред районния съдия, правото си на
собственост върху дарявания недвижим имот, с нотариални актове № 46, том V, нот.
дело 1560 от 1981 г. и № 65, том I, нот. дело № 161 от 1982 г. на нотариуса при
Районен съд- Бургас и нотариален акт № 36, том I, нот. дело № 50 от 1998 г. на
районния съдия при Районен съд- Царево, с които на основание придобивна давност
баща на ищците е бил признат за собственик на бивш парцел II /втори/ в квартал
5 /пети/ по действащи към момента на издаването на нотариалния акт план на с.
Фазаново от 1952 год. с площ от 840,00 /осемстотин и четиридесет/ квадратни
метри и на 420 /четиристотин и двадесет/ квадратни метри идеални части от бивш
парцел III /трети/ в квартал 5 /пети/ по същия план на с. Фазаново, с площ на
парцела от 840 /осемстотин и четиридесет/ квадратни метри/. Според исковата молба,
със заповед №- 353 от 24.07.1984 год. е бил одобрен действащия в момента ПУП на
с. Фазаново, община- Царево, с който парцел II /втори/ в квартал 5 /пети/ и
част от парцел III /трети/ в квартал 5 /пети/ по предходния план на селото са
урегулирани в общ УПИ ХIII-22 /тринадесети,
за имот, с планоснимачен номер двадесет и две/, в квартал 5 /пети/ по
регулационния план на с. Фазаново, община Царево, с площ от 1430,00 кв.м. Според
исковата молба, наследодателя на ищците получил владението върху бившите парцел
II /втори/ и парцел III в квартал 5 /пети/ по предходния план на с. Фазаново от
неформалния му осиновител Ж. С., при когото той е бил даден за отглеждане, след
което през 1958 г. и 1981 г. е построил съответно описаните по-горе жилищна сграда
и стопанска постройка и от тогава до смъртта си ги владеел, а след смъртта на
наследодателите, двамата ищци продължават да владеят имота и го владеят и до
настоящия момент. Според исковата молба, по заявление от м. декември 2019 год. Община-
Царево издала скица за гореописания поземлен имот, с изх. № 411 от 03.12.2019
г. върху която е направена заверка от съответния главен експерт на общината, че
УПИ ХIII-22, в квартал 5 /пети/ по регулационния план на с.
Фазаново, община Царево е общинска собственост и за него има отстъпено право на
строеж и след справка в Службата по вписванията при Районен съд- Царево ищците установили,
че същият имот е актуван за частна общинска собственост с акт № 126 от
15.12.2003 год. на кмета на община Царево, вписан на 18.12.2003 г. в Службата
по вписванията при Районен съд- Царево като акт № 15, том X. Според исковата
молба, бивши парцел II /втори/ в квартал 5 /пети/ и част от парцел III /трети/
в квартал 5 /пети/ по предходния план на село Фазаново, от които е урегулиран в
УПИ ХIII-22, в квартал 5 по действащия регулационен план на с. Фазаново, община
Царево, никога не са били частна държавна собственост, поради което не е налице
фактическият състав, посочен в §42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската
собственост за придобиването на собствеността му от община Царево.
В отговора на исковата молба, ответника твърди, че
иска е допустим, но неоснователен. Според ответника, Община Царево е собственик
на процесиите имоти. Поред ответника, бивш парцел II, в кв. 5 по плана но с.
Фазаново е бил държавна собственост, за което е съставен и Акт за държавна
собственост № 124 от 17.05.1960 г. в който е отразено, че е отстъпено право на
строеж на П. Н.П. от с. Фазаново с протокол от 28.07.1958 г. на ИК на съвета. Според
ответника, съгласно комбинирана скица, 850 кв.м. от бивш парцел II, в кв. 5 по
плана но с. Фазаново, попадат в обхвата на УПИ ХIII-22, кв. 5 по действащия ПУП
на с. Фазаново, като за УПИ ХIII-22, кв. 5 по действащия ПУП на с. Фазаново е
съставен АЧОС № 126 от 15.12.2003 г. като актосъставителят му не е извършил
проверка за наличието на съставен предходен АДС, поради което, в графа 4 от
АЧОС не е отразено - бивш собственик на имота, както и в графа 6 от същия, не
са посочени съставени по-рано актове. Твърди се, че това е било констатирано на
по-късен етап, предвид което с писмо с вх. № 0813-33 от 21.03.2003 г. кметът на
Община Царево е поискал деактуване на бивш парцел II, в кв. 5 по плана но с.
Фазаново в полза на Община Царево и със заповед № РД-11-233/ 11.10.2005 г.
областният управител е отписал от актовите книги за държавна собственост
850/1400 кв. м. идеални части от УПИ ХIII-22, кв. 5 по действащия ПУП на с.
Фазаново и ги е предал на Община Царево. Тъй като е бил съставен вече АЧОС за
УПИ ХIII-22, кв. 5 по действащия ПУП на с. Фазаново, а нов акт не е бил
съставен, само към досието на АЧОС №126 от 15.12.2003 г. са били приложени
заповед № РД-11-233/11.10.2005 г. на областният управител и Акт за държавна
собственост № 124 от 17.05.1960 г.
В съдебно заседание, представителя на ищеца пледира
за уважаване на иска, така както е предявен.
В съдебно заседание, представителя на ответника пледира
за отхвърляне на иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен, установителен иск, с правно основание
в чл. 124 от ГПК, с който ищците претендират да бъде установено между страните,
че ответника не е собственик на УПИ ХIII-22 /тринадесети, за имот, с планоснимачен
номер двадесет и две/, в квартал 5 /пети/ по регулационния план на с. Фазаново,
община Царево, одобрен със заповед № 353 от 24.07.1984 год. с площ от 1430,00
кв.м.
По допустимостта на иска:
Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост е налице тогава, когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо
състояние или има възможност да добие права, ако отрече правата на ответника.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице,
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция
на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Съгласно ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС, „…при отрицателния установителен иск за собственост и други
вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес.
Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще
бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право
върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено“. В настоящия случай, формалното наличие на вписан акт за частна
общинска собственост, поражда спор между страните, поради което е налице правен
интерес, да бъде отречено със силата на присъдено нещо претендираното от
ответника право на собственост върху същия имот и да бъде поставен край на
правния спор. В този смисъл ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Ето защо, съда намира, че е налице правен интерес от
предявяването на иска от страна на ищеца, поради което той се явява допустим.
По основателността на иска:
Не се спори между страните по делото и се установява
от приложените доказателства, че по силата на нотариален акт № 7, том I, нот.
дело № 51 от 13.03.1998 год. на районния съдия при Районен съд- Царево
родителите на ищците П. Н.П. и М. Д. П. са им дарили урегулирано дворно място,
представляващо парцел ХIII-22 /тринадесети, за имот, с планоснимачен номер
двадесет и две/, в квартал 5 /пети/ по регулационния план на с. Фазаново,
община Царево, с площ от 1420,00 кв.м. ведно с построените в парцела едноетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 63,00 кв.м. и стопанска постройка, с площ
от 27,00 кв.м. при условието, че дарителите са си запазили пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно правото на ползуване върху дарения имот.
Няма спора, а е видно от съдържанието на нотариалния
акт за дарение, и приложените доказателства, че дарителите са установили пред
районния съдия правото си на собственост върху дарявания недвижим имот, с приложените
по делото нотариални актове № 46, том V, нот. дело 1560 от 1981 г. № 65, том I,
нот. дело № 161 от 1982 г. на нотариуса при Районен съд- Бургас и нотариален
акт № 36, том I, нот. дело № 50 от 1998 г. на районния съдия при Районен съд- Царево,
по силата на които, на основание придобивна давност баща им П. Н.П. е признат
за собственик на бивш парцел II /втори/ в квартал 5 /пети/ по действащи към
момента на издаването на нотариалния акт план на с. Фазаново от 1952 год. с
площ от 840,00 /осемстотин и четиридесет/ квадратни метри и на 420
/четиристотин и двадесет/ квадратни метри идеални части от бивш парцел III
/трети/ в квартал 5 /пети/ по същия план на с. Фазаново, с площ на парцела от
840 /осемстотин и четиридесет/ квадратни метри.
Няма спор също така, че със заповед № 353 от
24.07.1984 год. е бил одобрен действащия в момента ПУП на с. Фазаново, Община- Царево,
с който парцел II /втори/ в квартал 5 /пети/ и част от парцел III /трети/ в
квартал 5 /пети/ по предходния план на селото, са урегулирани в общ УПИ ХIII-22
/тринадесети, за имот, с планоснимачен номер двадесет и две/, в квартал 5
/пети/ по регулационния план на с. Фазаново, община Царево, с площ от 1430,00
кв.м. Последното е видно и от приложената като доказателство по делото комбинирана
скица и актуална скица, издадени от ответната община.
Няма спор, а и се установява от приложения по делото
акт № 126 от 15.12.2003 год. на кмета на община Царево, вписан на 18.12.2003 г.
в Службата по вписванията при Районен съд- Царево като акт № 15, том X, че процесния
имот е бил актуван за частна, общинска собственост. Няма спор, че в акта за
частна общинска собственост като правно основание за придобиването на
собствеността от общината е посочен §42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската
собственост /обн. ДВ бр. 96 от 1999 г./, като в графа № 4 на акта за частна общинска
собственост, не е посочен бивш собственик в лицето на държавата, а в
графа № 6 не е посочен по- рано съставен акт.
По делото е представен акт за държавна собственост №
124 от 17.05.1960 год. год. съставен от Н. Д. М.- инспектор в отдел „Жилищно
стопанство и държавни имоти“ при ОНС- Бургас, видно от който е, че процесният
имот най- напред е бил държавна собственост и е бил актуван като такъв с посочения
АДС.
По делото е представена заповед № РД-11-233-/ 11.10.2005
г. на Областен управител- Бургас, видно от която, със същата се деактува част
от процесния имот, с площ от 850 кв.м. на основание § 42 от ЗИДЗОС.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка
се установи, че баща на ищците П. Н.П. е получил владението върху бившите
парцел II /втори/ и парцел III в квартал 5 /пети/ по предходния план на с.
Фазаново, от неформалния му осиновител Ж. С., при когото той е бил даден за
отглеждане. От същите показания се установи че през 1958 г. и 1981 г. наследодателя
на ищците е построил наличните в имота жилищна сграда и стопанска постройка и
от тогава до смъртта си ги владеел, а след неговата и на майката на ищците смърт,
ищците са продължили това владение и то продължава и до настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка, съда
приема следното:
Иска е частично основателен по следните съображения:
Ответната Община Царево оспорва иска като
неоснователен, като твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот
на основание § 42 ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост / обн. ДВ бр.
96 от 1999 г./, съгласно който застроените и незастроени парцели и имоти- частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени
планове, преминават в собственост на общините.
Според съда, фактическият състав посочен в § 42 от
ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост е изпълнен, но само за част от
процесния имот, а именно за посочените в Акт за държавна собственост № 124 от
17.05.1960 год. 850 кв.м. от процесния имот.
Според съда, не са налице твърдените от ищеца пороци
в Акт за държавна собственост № 124 от 17.05.1960 год. Същия е издаден от компетентен
орган, съгласно разпоредба на чл. 21, ал. 4 от Правилника за държавните имоти
/отм./, действал към момента на издаването му, подписан е по надлежния ред. По
делото няма ангажирани никакви доказателства- по направеното оспорване,
съобразно чл. 193, ал. 3 от ГПК- че АДС не подписан от председателя на
изпълкома на Окръжния народен съвет- Бургас или от нарочно упълномощено лице.
Не е налице и соченото за порок в АДС, че в неговата
графа 2 като основание за одържавяването на имота е записан Закона за държавните
имоти, а като дата, от която се счита одържавен е посочена датата 9.IX.1944 г. АДС е издаден на основание Законъ за
държавните имоти, Обн. ДВ, бр. 66 от 25.03.1941 г.
/Отменен със Закон за държавните имоти, Утвърден
с Указ № 1772 от 7.12.1948 г. обн. ДВ, бр. 300
от 22.12.1948 г./
Ето защо съда приема, че бивш парцел II, в кв. 5 по
плана но с. Фазаново, с площ от 850 кв.м. е бил частна държавна собственост,
тъй като за същия е бил съставен Акт за държавна собственост № 124 от
17.05.1960 г. поради което и по отношение на тази част от имота, са налице предпоставките
визирани в § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост и ответната
община е придобила правото на собственост върху тази част от имота.
По горните мотиви, съда
приема че предявения иск е частично неоснователен- до размера от 850 кв.м. от процесния
имот и следва да се отхвърли в тази му част и да се уважи за останалата част от
580 кв.м.
Предвид решението на съда, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, в размер на 300,00
лв. съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Ж.П.Н., ЕГН **********, Д.П.Н.,
ЕГН ********** ***, ЕИК *********, че Община Царево, ЕИК ********* не е собственик
на 580 кв.м. от следния имот: УПИ ХIII-22 /тринадесети, за имот, с планоснимачен номер двадесет и две/, в
квартал 5 /пети/ по регулационния план на с. Фазаново, община Царево, одобрен
със заповед № -353 от 24.07.1984 год. целия с площ от 1430 кв.м. и отхвърля като
неоснователен, предявения иск в останалата му част над 580 кв.м. до претендирания
размер от 1430,00 кв.м.
ОСЪЖДА Община Царево, ЕИК *********, да заплати на Ж.П.Н.,
ЕГН **********, Д.П.Н., ЕГН **********, сумата от 300,00 лева, за направени
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
СЪДИЯ: