Решение по дело №2137/2017 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 248
Дата: 27 ноември 2018 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Катерина Въткова Ненова
Дело: 20171810102137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

248

гр. Ботевград, 27.11.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.

 

при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2137 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба от Е.А. и М.К. - публичните изпълнители при ТД на НАП - София, срещу П.К.А. и А.Г.С., чрез нейния баща и законен представител Г.И.С., са предявени три обективно кумулативно съединени конститутивни искове в условията на евентуалност с правни основания чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК; чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК.

В исковата молба се твърди, че на 07.01.2016 г. ответницата П.К.А. е отчуждила чрез сделка свои недвижими имоти – УПИ ***, в кв. 30 по плана на с. Радотина, общ. Ботевград, с урегулирана площ от 525 кв. м. и УПИ I*** в кв. 30 по плана на с. Радотина, общ. Ботевград с урегулирана площ от 750 кв. м., заедно с построената в обекта двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м. Сочи се, че към момента на извършване на процесната сделка са били налични неизплатени публични задължения на ответницата. По – конкретно на ***г. й била връчена Заповед за възлагане на ревизия № Р-***. При последвалата ревизия се установили публични задължения в особено големи размери, непогасени и към настоящия момент. Издаден бил ревизионен акт – обжалван, отменен и върнат за нова ревизия. При новата ревизия била издадена нова Заповед за възлагане на ревизия от 22.12.2015г. Ревизионният период бил същият като в предходното ревизионно производство. Новата ревизия завършила с издаването на Ревизионен акт № ***г., връчен на ответницата на 01.08.2016 г. на декларирания от същата електронен адрес. Новоиздаденият ревизионен акт бил потвърден при последвалото обжалване и влязъл в сила. Акцентира се, че се касае за продължение на едно и също ревизионно производство, а не за две отделни такива. Отчуждаването на имотите било извършено чрез дарение с НА № *, т. *, рег. № **, дело № **** г. на нотариус Т.Ф., рег. № ***. Дарител по сделката била ответницата П.А., а надарен – нейната малолетна дъщеря А.Г.С., чрез законния си представител Г.И.С.. Акцентира се, че съгласно чл. 216, ал. 1, т. 1 и т. 4 и т. 6 от ДОПК се считат за недействителни по отношение на държавата сключените след датата на установяването на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за ревизия, безвъзмездни сделки, по които страна е длъжникът, сделки или действия във вреда на публичния взискател или сделки, по които страна е свързано с длъжника лице по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“, пр. 2 от ДР на ДОПК. Изложени са подробни аргументи за наличие на намерение у длъжника да увреди публичния взискател. По същество искането към съда е да обяви за недействително по отношение на държавата дарението, извършено с НА № *, т. *, рег. № **, дело № *** г. на нотариус Т.Ф., рег. № *** с район на действие РС – Ботевград.

Ответницата П.А. е получила препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирала отговор.

Ответницата А.Г.С. (малолетна), чрез своя баща и законен представител Г.И.С., е депозирала отговор. Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че съгласно сключен предварителен договор имотите били платени на отв. П.А., но с цел избягване на по – високи нотариални такси и местни данъци, сделката била оформена като дарение, а не като покупко – продажба. Акцентира се, че родителите на малолетната А.С. са разделени, а родителските права се упражняват от бащата. Сочи се още, че към датата на сключване на предварителния договор (20.10.2014 г.) на отв. П.А. все още не била връчена заповед за възлагане на ревизия и по отношение на нея нямало установени публични вземания. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В откритото съдебно заседание единствено ответницата П.А. не се явява и не се представлява. Останалите страни поддържат доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От НА № *, том *, рег. № * дело № *** г. на нотариус Т.Ф. рег. № *** по РНК се установява, че на 07.01.2016 г. отв. П.А. е дарила на малолетната си дъщеря отв. А.С., чрез нейния баща и законен представител Г.С. процесните два урегулирани поземлени имоти.

 Около две години по – рано, със Заповед № Р-***/***г. Национална агенция по приходите е възложила да бъде извършена ревизия на отв. П.А.. Ревизираният период е от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. и е посочено, че следва да обхваща задължения относно данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори и др. Видно от инкорпорираната разписка, заповедта е връчена на ответницата А. на ***г.

Съгласно Ревизионен акт № ***г., ведно с ревизионен доклад, ответницата дължи невнесен ДДФЛ в размер ***лв., както и ***лв. невнесен ДДС. Ревизионният акт е връчен на ответницата на електронен адрес на 01.09.2015 г. С Решение № ***г. на Директора на Дирекция ОДОП – София ревизионният акт е отменен в частите относно ЗДДФЛ за периода от 2010 г. до 2013 г. и по ЗДДС за данъчния период от м. февруари 2011 г. до м. декември 2013 г. В останалата част преписката е върната на ревизиращия орган с указания за издаване на нова ревизионна заповед и извършване на нова данъчна ревизия на лицето от друг ревизиращ екип.

С последващата Заповед за възлагане на ревизия от 22.12.2015г. е постановено да се извърши данъчна ревизия на ответницата А. за два вида данъчни задължения – ДДФЛ за период от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. и ДДС за период от 01.02.2011 г. до 31.12.2013 г. Заповедта е връчена на ответницата по електронен път на 07.01.2016 г., видно от разписката, неразделна част от заповедта и удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“.

В изпълнение на указанията е издаден Ревизионен акт № ***г., връчен на ответницата на 01.08.2016 г. на декларирания от същата електронен адрес. Съгласно този акт ответницата дължи ДДФЛ в размер на 270 628,06 лв. и лихви ***лв. за данъчните период от 2010 г. до 2013 г, както и ДДС в размер на ***лв. и лихви за забава *** лв. за данъчните периоди м. февруари 2011 г. до м. декември 2013 г. Ревизионният акт е потвърден изцяло с Решение № ***г. на Директора на Дирекция ОДОП – София.

По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че отв. А.С. е дъщеря на отв. П.А..

Съгласно Предварителен договор за покупко – продажба от 20.10.2014 г., отв. П.А. е поела задължение да продаде на дъщеря си А.С. чрез нейния баща и законен представител процесните недвижими имоти срещу сумата от 100 000 евро, платими в деня на подписване на предварителния договор. В предварителния договор е уговорено също, че покупко – продажбата на имотите ще бъде оформена като дарение. Предварителният договор е с нотариална заверка на подписите.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:  

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в процеса: 1.) че е връчил заповед за ревизия на ответницата П.А. и/или е установил нейни публични задължения на дата, предхождаща атакуваната разпоредителната сделка; 2.) установени в хода на съответната ревизия с влязъл в сила акт публични вземания на ищеца към отв. П.А.; 3.) извършена впоследствие безвъзмездна разпоредителна сделка с имущество на ответницата П.А. или намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател или че извършената сделка е във вреда на публичния взискател и страна по нея е свързано лице. Ответниците следва да докажат всички свои възражения, включително относно възмездния характер на атакуваната разпоредителна сделка (покупко – продажбата, която твърдят, че е прикрита като дарение).

Ответницата П.А. за пръв път е узнала за инициираното срещу нея ревизионно производство на ***г., когато лично и срещу подпис й е връчена заповедта за възлагане на ревизия с № Р-***.

Ревизионното производство е завършило с издаването на Ревизионен акт № ***г., с който са установени данъчни задължения на ответницата в солиден размер, дължими към държавния бюджет, а именно ДДФЛ в размер на 270 628,06 лв. и лихви ***лв. за данъчните период от 2010 г. до 2013 г, както и ДДС в размер на ***лв. и лихви за забава *** лв. за данъчните периоди м. февруари 2011 г. до м. декември 2013 г. Ревизионният акт е потвърден с Решение № ***г. на Директора на Дирекция ОДОП – София, за което няма данни, а и не се твърди да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила. Тук е мястото да се отбележи, че Ревизионен акт № ***г. е издаден не в отделно, последващо производство, а в производство, което се явява продължение на данъчната ревизия, възложена със заповедта от ***г. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд.

Разпореждането с процесното имущество на отв. П.А. е извършено след датата ***г., на която за пръв път същата е узнала за започнатото спрямо нея ревизионно производство. По – конкретно на 07.01.2016г. ответницата А. е дарила двата недвижими имота на малолетната си дъщеря. Дарението от своя страна е безвъзмездна разпоредителна сделка, поради което е налице и последната кумулативно изискуема материално-правна предпоставка за уважаването на иска по чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК. Следва да се отбележи, че представеният предварителен договор не представлява разпоредителна сделка и няма т.нар. вещно - транслативен ефект (не прехвърля право на собственост). Независимо, че в същия има клауза за прикриване на бъдещ договор за покупко – продажба като дарение, не може да бъде разколебан изводът за безвъзмездния характер на прехвърлителната сделка от 07.01.2016 г. Това е така, защото предварителният договор има нотариална заверка единствено на подписите, но не и на съдържанието или датата, т.е. нотариусът е удостоверил единствено, че подписите са положени от П.А. и Г.С.. Самият предварителен договор не доказва реално извършено заплащане на уговорената продажна цена.

При така изложените съображения, искът по чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК е доказан, основателен и следва да се уважи.

Единствено за пълнота е необходимо да се отбележи, че са налице и останалите основания за уважаване на иска, а именно намерението за увреждане (по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК) и договарянето във вреда на публични взискател със свързано лице (по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК). Субективното намерение на отв. П.А. за увреждане на държавата като кредитор е изводимо от обективните й действия – разпоредила се е със свое недвижимо имущество на солидна стойност, след като срещу нея е стартирало ревизионно производство, резултирало в установяване на публични задължения. Договарянето по разпоредителната сделка е извършено във вреда на публичния взискател, тъй като чрез безвъзмездното прехвърляне на имущество ответницата А. е намалила патримониума си, служещ за общо обезпечение на публичните й задължения. Не на последно място ответницата е сключила сделка с дъщеря си, която е нейна роднина по права низходяща линия и „свързано лице“ по смисъла на § 1, т. 3, бук. „а“ от ДР на ДОПК.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на насрещната страна разноски. Доколкото обаче такива не са поискани, а и няма данни да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата д. т. за производството, която възлиза в размер на 50 лева.

 С оглед горното, съдът     

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата, по иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК, предявен от ТД на НАП – София, чрез публичните изпълнители Е.В.А. и М.Я.К., срещу П.К.А. с ЕГН: ********** и Г.И.С. с ЕГН: **********, като баща и законен представител на А.Г.С. с ЕГН: **********, сключения между П.К.А. с ЕГН: ********** и Г.И.С. с ЕГН: **********, като баща и законен представител на А.Г.С. с ЕГН: **********, Договор за дарение, обективиран в НА № *, т. *, рег. № **, дело № * от *** г. на нотариус Т.Ф., рег. № *** с район на действие РС – Ботевград, касаещо недвижими имоти – УПИ ***, в кв. 30 по плана на с. Радотина, общ. Ботевград, с урегулирана площ от 525 кв. м. и УПИ I*** в кв. 30 по плана на с. Р., общ. Б. с урегулирана площ от 750 кв. м., заедно с построената в обекта двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК  П.К.А. с ЕГН: ********** и А.Г.С. с ЕГН: **********, чрез своя баща и законен представител  Г.И.С. с ЕГН: **********, да заплатят в полза на държавата по сметка на РС - Ботевград сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща дължима държавна такса в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Софийски окръжен съд.    

Преписи от решението да се изпратят на страните!                                                                       

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :