№ 41
гр. Ихтиман, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20221840100608 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Б. Б. К. срещу К. Л. И. частичен иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 500 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 10 000
лева, изразяващи се в болки и страдания от 44 отказа на ответника в периода
от 13.06.2019г. до 28.09.2019г. да спазва определения с влязло в сила на
19.10.2018г. Решение, поправено с влязло в сила на 13.*.2018г. Решение,
двете по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС- *, режим на лични контакти на
ищеца Б. Б. К. с неговите малолетни деца * Б.а К.а и * Б.а К.а, ведно със
законната лихва от 28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявен е от малолетната * Б.А К.А, действаща чрез своя баща и
законен представител Б. Б. К., срещу К. Л. И. частичен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 500
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 10
000 лева, изразяващи се в болки и страдания от 44 отказа на ответника в
периода от 13.06.2019г. до 28.09.2019г. да спазва определения с влязло в сила
на 19.10.2018г. Решение, поправено с влязло в сила на 13.*.2018г. Решение,
двете по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС - *, режим на лични контакти на
детето * Б.а К.а с нейния баща Б. Б. К., ведно със законната лихва от
28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявен е от малолетната * Б.А К.А, действаща чрез своя баща и
законен представител Б. Б. К., срещу К. Л. И. частичен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 500
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 10
000 лева, изразяващи се в болки и страдания от 44 отказа на ответника в
периода от 13.06.2019г. до 28.09.2019г. да спазва определения с влязло в сила
на 19.10.2018г. Решение, поправено с влязло в сила на 13.*.2018г. Решение,
1
двете по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС- *, режим на лични контакти на
детето * Б.а К.а с нейния баща Б. Б. К., ведно със законната лихва от
28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците, твърдят че ищецът Б. К. и ответникът К. И. са бивши съпрузи и
родители на другите двама ищци - малолетните * К.а и * К.а. Поддържа, че в
периода от 13.06.2019г. до 28.09.2019г. ответникът 44 пъти е отказал да
спазва определения с влязло в сила на 19.10.2018г. Решение, поправено с
влязло в сила на 13.*.2018г. Решение, двете по гр.д. № 758/2018г. по описа на
РС- *, режим на лични контакти между бащата и децата, с което е осъществил
състава на престъпления по чл. 182, ал. 2 НК, като с Присъда по НЧХД №
174/2019г. по описа на РС- *, потвърдена с Решение по ВНЧХД № 45/2020г.
по описа на СОС, както и с Присъда по НЧХД № 275/2019г. по описа на РС -
*, потвърдена с Решение по ВНЧХД № 434/2020г. по описа на СОС,
ответникът е признат за виновен в извършване на тези престъпления. Твърди,
че с деянията си ответникът е причинил на всеки ищец неимуществени вреди
- болки и страдания, изразяващи се в психическо страдание, емоционален
дисбаланс и стрес от липсата на взаимен контакт на бащата с децата в
продължение на над 3 месеца, което е довело до речево, емоционално и
социално забавяне в развитието на децата, до начален етап на родителско
отчуждение, до нарушаване на правото на семеен живот, както и до
лишаването на децата от бащина обич и внимание.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва иска. Твърди, че бащата не разполага с процесуална
възможност да представлява малолетните деца при завеждане на искове от
тяхно име, тъй като не са му предоставени родителските права. Поддържа, че
на изброените в исковата молба дати бащата не е посещавал дома на майката,
за да взeма децата във връзка с правото му на личен контакт с тях. Твърди, че
бащата не е претърпял описаните от него неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. Постъпила е молба от процесуалния представител на ищците,
с която е поискан отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал. 1,т. 6
ГПК. В условията на евентуалност се иска делото да се отложи за друга дата,
на която да се явят допуснатите при режим на довеждане свидетели. И двете
молби са оставени без уважение с мотивирани определения, поради липса на
законови основания за уважаването им. След обявяване на делото за
решаване са постъпили две молби от процесуалния представител на ищеца,
които съдът не следва да съобразява.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адвокат Й., която оспорва исковете, поддържа отговора на
исковата молба. В устните състезания пледира, че твърденията на ищеца Б. К.
за причинени емоционални болки и страдания от причиненото отчуждение
между него и малолетните му деца остават недоказани по делото. Сочи че в
процесния период ищецът Б. К. не е посещавал дома на децата, за да ги взема.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен по взаимно съгласие с решение № 158 от
19.10.2018г. на РС * изм. с решение от 13.*.2018г., двете по гр.д. № 758/2018г.
по описа на РС- *. От брака си имат две малолетни деца – * Б.а К.а,
ЕГН:********** и * Б.а К.а, ЕГН:**********. Не се спори и по
2
обстоятелството, че със същото съдебно решение упражняването на
родителските права спрямо малолетните деца е предоставено на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти с децата, както следва: бащата
взима децата от дома на майката всеки вторник от 18:30 ч. до 08:00 ч. в сряда,
всеки четвъртък от 17:00ч. до 19:00ч., както и всяка събота от 09:30ч. до
неделя 09:30ч., първата половина от Коледната и Великденската ваканция на
нечетна година, половината от официалните празници в страната, както и 20
дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
С присъда № 21 от 30.10.2019г. по НЧХД № 174/2019г. по описа на РС
– *, 4 състав ответницата К. И., е призната за виновна, в това, че като родител
на децата * Б.а К.а, ЕГН: ********** и * Б.а К.а, ЕГН: ********** при
условията на продължавано престъпление, с 4 деяния /на 13.06.2019г., на
15.06.2019г., на 18.06.2019г. и на 20.06.2019г./, не е изпълнила съдебно
решение, постановено на 19.10.2018г., в сила от 19.10.2018г., поправено с
Решение от 13.*.2018г., в сила от 13.*.2018г., по гр.д. № 758/2018г. по описа
на РС – *, относно режим на лични контакти на бащата Б. К. с децата * К.а и *
К.а. К. И. е освободена от наказателна отговорност на основание чл. *а НК и
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Горната присъда е потвърдена с решение от 03.*.2020г. по ВЧНХД №
45/2020г. по описа на ОС – София, НО.
С Присъда № 8 от 10.08.2020г. по НЧХД № 275/2019г. по описа на РС –
*, съдът е признал ответницата за виновна за това, че в периода 22.06.2019г.-
28.09.2019г. в град * като родител на децата * Б.а К.а и * Б.а К.а при
условията на продължавано престъпление с четиридесет деяния не е
изпълнила съдебно решение от 19.10.2018г., поправено с решение от
13.*.2018г. в сила от същата дата по гр.д. № 758/2019 по описа на РС *
относно режима на лични контакти на децата с техния баща, ищеца по
настоящото дело – престъпление по чл. 182, ал.2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Като
ответницата е освободена от наказателна отговорност на основание чл. *а НК
е наложена „глоба“ в размер на 3000 лева. Със същата присъда К. И. е
призната за невиновна затова, че на *.09.2019 г. в град * като родител на
децата * Б.а К.а и * Б.а К.а не е изпълнила съдебното решение относно
режима на лични контакти на децата с баща им. Присъдата е обжалвана и с
Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД № 434/2020г. по описа на ОС – София
същата е изменена в частта относно приложението на чл. *а НК, като
подсъдимата К. Л. И. е осъдена на наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 6
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 месеца, както и „глоба“ в размер на 2 000 лева;
От заверено за вярност копие на Социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“ *, изготвен през месец октомври 2019г. се
установява, че изострените отношения между ищеца Б. К. и ответницата
рефлектират негативно върху психо- емоционалното състояние на
малолетните им деца и ищци в настоящото производство. Констатира се, че
следствие препятстване упражняване на режима на лични контакти на децата
с бащата в процесния период има риск от поставяне на малолетните деца в
ситуация на конфликт на лоялност, поради което и с цел превенция на
родителско отчуждение социалните работници са започнали работа с децата.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
3
останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правната страна на спора:
Основателността на предявената искова претенция е обусловена от
проявлението в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие и/или бездействие),
което да е 2) противоправно, тоест фактически извършеното да е в колизия с
правно дължимото поведение и в 3) причинно-следствена връзка с това са
произтекли 4) вреди и което поведение е и 5) виновно. В общия слуйча
ищецът носи доказателствената тежест да докаже първите четири материални
предпоставки (юридически факти) от фактическия състав на деликта, а
ответникът носи доказателствената тежест да проведе обратно доказване,
като обори презумпцията за вина (арг. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 154, ал.
2 от ГПК). Всяка страна трябва да проведе това доказване пълно и главно –
арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 153 от ГПК.
В конкретния случай на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, ненуждаещи се от
доказване са обстоятелствата, установени с влязла в сила присъда № 21 от
30.10.2019г. по НЧХД № 174/2019г. по описа на РС – *,потвърдена решение
от 03.*.2020г. по ВЧНХД № 45/2020г. по описа на ОС – София, НО и с влязла
в сила присъда № 8 от 10.08.2020г. по НЧХД № 275/2019г. по описа на РС – *,
изменена с Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД № 434/2020г. по описа на ОС
– София, а именно, че ответницата К. Л. И. не е изпълнила режима на лични
контакти между ищците – малолетните * Б.а К.а и * Б.а К.а и техния баща Б.
К., тъй като на 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на 18.06.2019г. и на 20.06.2019г.
и в периода 22.06.2019г.- 28.09.2019г. в град * като родител на децата * Б.а
К.а и * Б.а К.а при условията на продължавано престъпление не е изпълнила
съдебно решение от 19.10.2018г., поправено с решение от 13.*.2018г. в сила
от същата дата по гр.д. № 758/2019 по описа на РС * относно режима на
лични контакти на децата с техния баща – престъпление по чл. 182, ал.2 вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
Следователно предвид приложимостта на разпоредбата на чл. 300 ГПК
доказани се явяват три от материалноправните предпоставки за уважаване на
исковата претенция, а именно действие на ответника, в случая бездействие да
осигури възможност на бащата да осъществи режим на лични контакти с
децата; неговата противоправност и вината на ответника.
По делото не са ангажирани гласни доказателствени средства,
доказващи претърпени от страна на ищците неимуществени вреди, изрзяващи
се в болки и страдания. Съгласно трайната практика на ВКС обаче – така
решение № 253 от 02.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 652/20* г., IV ГО, решение
489 от 03.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1405/20* г., IV ГО, решение № 542 от
15.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1568/20* г., IV ГО, решение № 457 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009 г. IV ГО, се приема, че ако по
делото са установени увреждащите действия и бездействия, искът е доказан в
своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка. Не е необходимо събирането на гласни или писмени доказателства,
ако посредством един логически извод могат да се разкриват явления от
действителността. Както беше посочено по делото се установява, че в на
4
13.06.2019г., на 15.06.2019г., на 18.06.2019г. и на 20.06.2019г. и периода
22.06.2019г. - 28.09.2019г., с изключение на *.09.2019г. ответницата виновно е
препятствала осъществяването на режима на лични контакти на ищците в
производството.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер
са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания и битови неудобства
- съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
Ищците * К.а и * К.а са претърпели неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания поради невъзможността за период от три месеца да
осъществяват контакти с техния баща. За пълноценното развитие на всяко
дете от есенциално значение е да има здрава и пълноценна връзка с всеки
един от двамата си родители, а също така и да има възприятия за позитивно,
подкрепящо и авторитетно родителско присъствие в живота си. В този смисъл
дори и по делото да не са представени доказателства в какво конкретно се
изразяват болките и страданията на малолетните деца, то самото лишаване от
възможността да общуват с баща си за един, макар и обективно недълъг
период от време, но относително продължителен спрямо крехката възраст на
децата безспорно е оказало неприятно въздействие в отношенията на
малолетните ищци с техния баща. Извод, макар и косвен, за претърпените от
малолетните ищци болки и страдания съдът извежда и от констатациите на
социалните работници, обективирани в приетия като доказателство по делото
социален доклад, че следствие прекъсването на контактите с бащата в
процесния период има риск малолетните да изпаднат в конфликт на
лоялност. Не се доказват твърдените в исковата молба психическо страдание,
емоционален дисбаланс и речево и емоционално забавяне, доколкото в
социалния доклад е отбелязано, че децата се развиват адекватно съобразно
възрастта си. Не се установява и наличие на начален етап на родителско
отчуждение, тъй като социалният работник е посочил, че е започната работа с
децата за превенция на последното, а не, че вече е налично.
За определяне размера на обезщетението на малолетните ищци съдът
взема предвид обстоятелството, че няма твърдения и доказателства по делото
причинените болки и страдания да са с по - висока интензивност от
обичайната за този тип лични отношения, сравнително кратката
продължителност на неизпълнение на режима на лични контакти и липсата на
трайни негативни последици за психо - емоционалното състояние на
малолетните ищци, взема се предвид и икономическата ситуация в страната –
висока инфлация и повишените цени на енергоизточниците, както и
обстоятелството, че К. и * К.и живеят при ответницата по делото и тяхна
майка, което обичайно води до извода, че върху нея е по - голямата тежест по
покриване на разходите по отглеждане на децата с оглед повишените цени на
стоки от първа необходимост. Ето защо, установените по вид, обем, характер
и продължителност негативни емоционални преживявания, в своята
съвкупност, обуславят като справедлив според съда размер на обезщетението
за морални вреди от по 600,00 лева за всеки от малолетните ищци, поради
което и предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
като неоснователен и недоказан за разликата до пълния предявен размер от
2500 лева като частичен от 10 000 лева.
Ищецът Б. К. не е ангажирал доказателства са установяване на
5
конкретни болки и страдания за дните13.06.2019г., на 15.06.2019г., на
18.06.2019г. и на 20.06.2019г./ както и за периода 22.06.2019г. - 28.09.2019г., с
изключение на *.09.2019г., в които дни е бил препятстван от осъществяване
на режима на лични контакти с малолетните си деца. С определението по чл.
140 ГПК, съдът е уважил искането на ищеца и е допуснал двама свидетели
при режим на довеждане за установяване на причинените болки и страдания,
като изрично е указал, че при недовеждане същите ще бъдат заличени от
участие по делото. В открито съдебно заседание, проведено по 31.01.2023г.,
ищецът не се яви лично нито чрез процесуален представител, а в постъпилата
молба от процесуалния представител не се сочи наличие на обективна пречка
за явяването им, нито се сочи уважителна причина за недовеждането на
свидетелите, поради което същите са заличени от участие по делото.
При липса на ангажирани конкретни доказателства за степента и
интензитета на претърпените от Б. К. болки и страдания следствие
неизпълнение на режима на лични контакти с малолетните му деца, съдът
заключава, че той е търпял такива в рамките на обичайните за този тип лични
отношения и недългия /за възрастен човек/ период, в който не е виждал
децата. Самото лишаване от възможност за контакт с децата създава на
родителя емоционална болка, страдание, притеснение за развитието на
отношенията между него и децата, стрес. В конкретния случай съдът приема,
че тези негативни преживявания безспорно са изпитани от ищеца, но са в
степен обичайна, не се твърди и не се доказва, същите да са оставили у него
дългосрочни негативни последици, например да са рефлектирали трайно или
поне за определен период от време негативно върху психическото и/или
физическото му здраве, работоспособност, сън. Ето защо, установените по
вид, обем, характер и продължителност негативни емоционални
преживявания, в своята съвкупност, обуславят като справедлив според съда
размер на обезщетението за морални вреди от 400,00 лева за Б. К., поради
което и предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
като неоснователен и недоказан за разликата до пълния предявен размер от
2500 лева като частичен от 10 000 лева.
По искането за присъждане на законна лихва за забава от 28.09.2019 г –
датата на последното незипълнение на режима на лични контакти. до
окончателното плащане:
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Задължението за лихви възниква от момента на
увреждащото действие – чл. 69, ал. 1 ЗЗД, а ако то продължава през
определен период от време – от крайния момент на периода. В случая
деянията са извършени от оветницата в условията на продължавано
престъпление, довършено с довършване на последното деяние – 28.09.2019г.,
следователно от този момент се дължи и законна лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора и обстоятелството, че в производството по
настоящото дело ищците са освободени от заплащането на такси и разноски
на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, същите следва да се възложат в тежест на
6
ответника. Предвид изложеното и на основание чл. *, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС дължимата за
производството държавна такса в размер от 150 лева /по 50 лева за всеки един
от главните искове/, изчислена по съразмерност върху уважената част от
исковете.
Ищците не претендират заплащане на разноски по делото. Ответницата
претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съобразно изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответницата сторените по делото разноски по съразмерност върху
отхвърлената част от исковете, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение Представения по делото договор за правна защита доказва,
заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Тъй
като не се конкретизира каква сума за адвокатско възнаграждение се
претендира по всеки един от трите главни иска съдът приема, че е поравно за
всеки иск или по 400,00 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете
дължимата сума за адвокатско възнаграждение на ответника е 944,00 лева,
като всеки един от тримата ищци следва да бъде осъден да заплати сумата от
314,67 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на * Б.А К.А, ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № *,
действаща чрез своя баща и законен представител Б. Б. К., ЕГН: **********,
адрес: град *, улица „*“ № * на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 600,00 /шест
стотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания следствие
неизпълнение на режима на лични контакти между ищеца и бащата Б. Б. К.,
ЕГН: ********** на дати 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на 18.06.2019г. и на
20.06.2019г., както и за периода 22.06.2019г. - 28.09.2019г., с изключение на
*.09.2019г., за което е била призната за виновна с влязла в сила Присъда №
21 от 30.10.2019г. по НЧХД № 174/2019г. по описа на РС – *, потвърдена с
решение от 03.*.2020г. по ВЧНХД № 45/2020г. по описа на ОС – София, НО
и влязла в сила Присъда № 8 от 10.08.2020г. по НЧХД № 275/2019г. по описа
на РС – *, изменена с Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД № 434/2020г. по
описа на ОС – София ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2019г.
– датата на последното нарушение като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
7
600,00 лв. до пълния предявен размер от 2500,00 лв. като частичен от 10,000
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на * Б.А К.А, ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № *,
действаща чрез своя баща и законен представител Б. Б. К., ЕГН: **********,
град *, улица „*“ № * на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 600,00 /шест
стотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания следствие
неизпълнение на режима на лични контакти между ищцата и бащата Б. Б. К.,
ЕГН: ********** на дати 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на 18.06.2019г. и на
20.06.2019г., както и за периода 22.06.2019г. - 28.09.2019г., с изключение на
*.09.2019г., за което е била призната за виновна с влязла в сила Присъда №
21 от 30.10.2019г. по НЧХД № 174/2019г. по описа на РС – *, потвърдена с
решение от 03.*.2020г. по ВЧНХД № 45/2020г. по описа на ОС – София, НО и
с влязла в сила Присъда № 8 от 10.08.2020г. по НЧХД № 275/2019г. по описа
на РС – *, изменена с Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД № 434/2020г. по
описа на ОС – София ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2019г.
– датата на последното нарушение като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
600,00 лв. до пълния предявен размер от 2500,00 лв. като частичен от 10,000
лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: град *, улица „*“ № * на
основание чл. 45 ЗЗД сумата от 400,00 /четири стотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания следствие неизпълнение на режима на
лични контакти между него и малолетните му деца * Б.а К.а, ЕГН:**********
и * Б.а К.а, ЕГН: **********, на дати 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на
18.06.2019г. и на 20.06.2019г., както и за периода 22.06.2019г. - 28.09.2019г., с
изключение на *.09.2019г., за което е била призната за виновна с влязла в сила
Присъда № 21 от 30.10.2019г. по НЧХД № 174/2019г. по описа на РС – *,
потвърдена с решение от 03.*.2020г. по ВЧНХД № 45/2020г. по описа на ОС –
София, НО и с влязла в сила Присъда № 8 от 10.08.2020г. по НЧХД №
275/2019г. по описа на РС – *, изменена с Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД
№ 434/2020г. по описа на ОС – София ведно със законната лихва върху сумата
8
от 28.09.2019г. – датата на последното нарушение като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 400,00 лв. до пълния предявен размер от 2500,00 лв. като
частичен от 10,000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. *, ал. 6 от ГПК сумата от 150,00 лева държавна
такса върху уважения размер на предявените искове по сметка на Районен съд
Ихтиман.
ОСЪЖДА Б. К., ЕГН: **********, с адрес: град *, улица „*“ № * на
основание чл. *, ал. 1 ГПК да заплати на К. Л. И., ЕГН: **********, адрес:
град *, ул. „*“ № * ДА ЗАПЛАТИ сумата от 314,67 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА * Б.А К.А, ЕГН: ********** , адрес: град *, ул. „*“ № *,
действаща чрез своя баща и законен представител Б. Б. К., ЕГН:
**********, с адрес: град *, улица „*“ № * ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
*, ал. 1 ГПК на К. Л. И., ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № * сумата
от 314,67 лв. разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА * Б.А К.А, ЕГН: ********** , адрес: град *, ул. „*“ № *,
действаща чрез своя баща и законен представител Б. Б. К., ЕГН:
**********, с адрес: град *, улица „*“ № * ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
*, ал. 1 ГПК на К. Л. И., ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № * сумата
от 314,67лв. разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9