Определение по дело №456/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 134/10.10.2011г., постановено по гр.д. № 190/2011г. по описа на Момчилградския районен съд, е признато за установено по отношение на Б. А. К. от С., общ. К., че съществува вземане на „В.” О., гр. К. срещу същия за сумата в размер на 288.84 лева, представляваща стойността на доставена вода за периода 06.01.2010лв. – 10.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2011г. до окончателното й изплащане, законна лихва за просрочие в размер на 8.39 лв., както и направените по делото разноски в размер на 175.00 лв.

Възивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. А. К. от С., общ. К. чрез представител по пълномощие, който обжалва първоинстанционното решение като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От приетите и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства не можело да се направи основателно предположение дали въобще съществуват издадени фактури и на какво основания са съставени и при липсата на това писмено доказателство не било ясно как първоинстанционият съд го е приел. Липсвали доказателства за публикацията на общите условия. В представените броеве на вестник "Нов живот" от бр.239/240 от 22.12.2009г. и вестник "Новинар" бр.295 от 23.12.2009г. нямало публикация на общите условия на договорите за предоставяне на В. услуги, като общите условия следвало да отговарят на посочените в чл.8 от Наредба № 4/14.09.20.04г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснобдителните и канализационите системи. От представените писмени документи не ставало ясно и не се доказвало на какво основание ищецът е открил партида на ответника след като нямало подписан договор съгласно чл.12, ал.1, т.4, във вр. с параграф 3 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. От така представените писмени документи не ставало ясно как и по какъв начин ставало отчитането на услугата. В тази насока се установявало, че при отчитането на индвидуалния водомер липсвал подпис на потребителя от самата начало на откриването на партидата. В този смисъл, показанията на водомера, вписани в книгата едностранно, в качеството на частен документ, удостоверявали изгодни за ищеца факти и не били обвързани с представените по делото доказателства. Предвид изложеното въззивникът моли да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен като недоказан. Моли да му бъдат присъдени направените в двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемото дружество, чрез свой представител в съдебно заседание, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „В.” О., гр. К. за признаване по отношение на Б. А. К. от С., общ. К. съществуване на вземане в размер на 288.84 лева, представляваща стойността на доставена питейна вода за периода 06.01.2010лв. – 10.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2011г. до окончателното й изплащане, законна лихва за просрочие в размер на 8.39 лв., както и за присъждане на направените по делото разноски в размер на 175.00 лв.

От събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства, сочени от страните, а именно: справка-извлечение № 237/05.04.2011 за дължимите суми на абонат * – Б. А. К. към „В.” О.-К.; четири броя фактури и заключение на съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, се установява следното: на името на въззиваемия е открита партида № * за консумирана питейна вода, с вписан показател на водомера 8200 куб.м вода и първо отчитане на 05.10.2001г. За периода 06.01.2010г. до 10.10.2010г., съгласно данните по партидата, употребената питейна вода е в следните количества: 06.01.2010г.- показател на водомера 990куб.м; 08.04.2010г. – разлика 50куб.м; 10.06.2010г.-60 куб.м; 10.08.2010г.-50куб.м и 10.10.2010г.-130 куб.метра. Дължимата сума за общо консумираното количество питейна вода е в размер на 288.84 лв. Издадени са 4 бр. фактури: №*/ 13.04.2010г. на стойност 49.80 лв. с ДДС; №*/ 14.06.2010г. за 59.76лв. с ДДС; № */16.08.2010г. за 49.80 лв. с ДДС и № */18.10.2010г. за 129.48 лв. с ДДС, или на обща стойност 288.84лв. с ДДС. Плащане по фактурите не е извършено; същите са осчетоводени и са като дебитни салда по счетоводните сметки на потребителя.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан. Към процесния период от време е действала Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 8 ал. 1 от същата, получаването на услугите В. се осъществява при публично известни „Общи условия”, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създадени със закон или в изпълнение на концесионен договор. С „Общите условия” се определят права, задължения и отговорности на оператора и потребителите, включително и редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. След влизане в сила на „Общите условия” се счита, че потребителите, които не са предложили различни от оповестените в централен ежедневник „Общи условия”, са ги приели при мълчаливо съгласие. Или, отношенията между „В.” О. гр. К. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от В. оператора, са регламентирани от Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В. оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ- 022 от 09.06.2006 г. и публикувани във в- к „Телеграф” от 26.07.2006 г. и в- к „Нов живот” от 26.07.2006 г. Изхождайки от същите, ответникът по иска се явява потребител по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1, тъй като е физическо лице- собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В. услуги, като в този случай В. операторът няма задължение за сключване на индивидуален договор. Такова задължение има при условията на чл. 4 от Общите условия- при ползване на вода за стопански нужди и обществени нужди, включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка, както и при нови потребители по чл. 69 от Общите условия, какъвто въззиваемият не е. Що се отнася до твърдението на жалбодателя, че по делото не били представени "Общите условия", следва да се посочи, че същите представляват поднормативен акт, публикуван на страниците на централен и местен ежедневник и по съществото си представляват общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване. Наред с горното и за пълнота, във връзка с твърдението на ответника по иска, че не бил подписвал договор за доставка на питейна вода с ищцовото дружество, а и такъв не бил представен по делото, следва да се посочи, че същият не твърди, че в имота му не е била доставяна вода. Напротив- установява се, че на ответника по иска, е била доставяла питейна вода преди и по време на процесния период и той е приемал тази доставка, за което имал и индивидуален водомер и е заплащал редовно доставеното количество вода до началото на процесния период, поради което следва да се приеме за установено неговото съгласие за изпълнение на задълженията му по този вид сделка.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата- услугите В. се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно ал. 4 на сочената разпоредба отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая е установено, че през спорния период от време, ищецът по иска е доставял вода на ответника и е отчитал същата по водомера, монтиран в имота на същия. Действително, установява се по делото, че в карнетната книга, в която са били отчитани данните на консумирана вода от жалбодателя по показанията на водомера, липсва подпис на потребителя и същата като частен документ, издаден от една от страните в процеса- "В." О. К. и удостоверяваща изгодни за нея факти, не обвързва съда да приеме, че отразените количества вода са отчетени по надлежния ред. Независимо от това обаче и тъй като съдържанието на справката- извлечение за дължимите суми за процесния период, не е оспорена, следва да се приеме, че същата представлява надлежно доказателство. В тази връзка, съдебно- счетоводната експертиза е установила, че за процесния период от време са издадени фактури за дължими от ответника суми на обща стойност 288.84 лв., истинността на които документи също не е оспорена от ответника по иска. Поради това, въззивният съд приема, че в настоящето производство ищецът е доказал своето вземане, произхождащо от облигационна връзка, в която са встъпили абонатът и ищцовото дружество с насрещни права и задължения. Ищецът по иска е доказал факта на доставената вода, за което са съставени фактури за дължимите от ответника по иска суми и следва да се приеме, че претендираното вземане съществува- налице е задължение на ответника за заплащане на сумата по издадената заповед за изпълнение, каквато съгласно разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, предоставящият услугата може да поиска да се издаде по реда на чл. 410 от ГПК независимо от размера на задължението срещу неизправни длъжници. Или, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да се уважи. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/10.10.2011 г., постановено по гр. д. № 190/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Б. А. К. от С., общ. К., ЕГН * да заплати на „В.” О. гр. К. бул. „Б. №, ЕИК * направените по делото разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,.

Председател: Членове: 1/ 2/