РЕШЕНИЕ
№107/19.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в
публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Всилева, като
разгледа докладваното НАХД № 450/2017 г. по описа на РС Девня,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и
е образувано по жалба на „*** ” АД гр. Варна, представлявано от изп. директор
Красимир Гошев Григоров, чрез адв. Х.Х. *** против
Наказателно постановление № 03-007187, издадено на 08.02.2076 г. от Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” - Варна, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 от Кодекса на труда, на
основание чл. 414 ал. 3 от КТ е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 15 000 лева.
Жалбоподателят
обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Твърди, че пострадалото лице не е работник или служител в дружеството, както и
че същият самоволно е проникнал в базата на дружеството в гр. Девня, където е
станал инцидентът. В с.з. жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв. Х. ***, който заявява,
че поддържа подадената жалба и искането за отмяна на обжалвния акт поради липса
на доказателства, че представляваното от него дружество е работодател на
пострадалото лице, както и че е допуснал описаното в НП нарушение.
Административно
наказващия орган, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата като неоснователна. В хода на съдебните прения
по същество, процесуалният представител на въззивника твърди, че описаното в НП
и АУАН нарушение е безспорно установено и моли атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно
призовани не изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
През м.10.2016 г. представител на „ЗСК – Девня“ АД заявил
необходимост от ел. техник с опит в Бюро по труда – Въчи дол, филиал Девня. В
края на м. 10.2016 г. свид. С. Русев дала на пострадалото лице И. И.,
който бил регистриран като безработен, телефон за контакт с лице от
дружеството, за да се уточни дали може да кандидатства за свободната позиция.
Илиев се срещнал със свид. И.Д., който тогава работел като Началник база Девня
в дружеството, който му обяснил естеството на работа и процедурата за
кандидатстване.
На 03.11.2016 г. Илиев е депозирал молба до Директора на
„ЗСК – Девня“, с която моли да бъде назначен като ел. техник в дружеството –
базата в Девня. Приложено е и медицинско свидетелство от 01.11.2016 г. Върху
молбата има резолюция от Изпълнителния директор, носеща дата 10.11.2016 г.
съгласно която той не разрешил назначаването на лицето.
В началото на м.11.2016 г. И. се
обадил по телефона в Бюрото по труда и заявил, че е започнал работа в
дружеството, но все още няма трудов договор, защото документите му са във
Варна. Казано му било, че трябва да дойде и да се отпише от Бюрото по труда при
постъпването на работа.
На 11.11.2016 г. малко след обяд Илиев отново посетил
базата на дружеството в гр. Девня и поискал да се срещне с Началника. Свид. И.Д.
го развел за пореден път из базата, показал му халетата, машините и
съоръженията, които трябва да се поддържат, тъй като не знаел, че молбата му за
работа е отхвърлена от Изп. Директор на дружеството с резолюция от предния ден.
Тъй като свидетелят трябвало да експедира един камион оставил И.
сам в базата. Докато оправял документите той чул викове на свои колеги, които
му казали, че от един от крановете е паднал човек. Извикали линейка, при
пристигането й била констатирана смъртта на И.. Малко
по – късно в близост до крана, от който Илиев е паднал е намерена торба, в
която имало лични дрехи – дънки.
В хода на настоящото производство по искане на жалбоподателя са разпитани трима свидетели,
които заявяват, че пострадалото лице не е работник в дружеството, никога не е бил
назначаван на работа, като молбата му е била отхвърлена, поради заболяването от
което страда.
По искане на въззиваемата страна е разпитан
един свидетел – служител в Бюро по труда филиал Девня, който установява
гореописаните фактически обстоятелства, а именно, че тя е свързала починалия
със свид. Д., както и че той се е обадил по телефона в Бюрото по труда и е
заявил, че започва работа в дружеството.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към административно–наказателната
преписка. Същите са безпротиворечиви и
анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му,
съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета
от съда като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ
– ръководителя на съответния контролен орган - ДИТ Варна.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че при съставянето на АУАН и при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:
Както в АУАН така и в наказателното
постановление се твърди, че непосредствено преди злополуката Илиев е упражнявал
труд по трудово правоотношение, без да има сключен писмен трудов договор с
работодателя „ЗСК – Девня“АД. Тези твърдения обаче не се подкрепят от наличните
по делото доказателства.
Съгласно чл. 1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. За да е налице
престиране на работна сила по трудово правоотношение е нужно наличието на
редица белези на трудовото правоотношение, основните от които са: да се
предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя
и работника, работникът да работи при фиксирани /определени/ работно време,
място и характер на работа, да има договорено възнаграждение между работодателя
и работника.
В тежест на административно наказващия орган е да докаже
и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно
извършеното административно нарушение. В настоящия случай това не е сторено. Не
са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени
елементи на трудовия договор, каквито са работно време, период, заплата и др.
Нито един от тези елементи на трудовото правоотношение не е установен от
наличните по делото доказателства. Данни за това липсват дори в приложените към
АНП декларации от наследниците на починалото лице. Едва при установяване
наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага
труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на
КТ. Липсата на доказателства в посочената по-горе насока не дават основание да
се приеме, че е налице извършено от въззивника административно нарушение на чл.
62 ал.1 вр. с чл. 1
ал.2 от КТ. Напротив – всички събрани по делото доказателства сочат на
обратното, че Илиев не се е намирал в трудово правоотношение с въззивника. Това
са както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и налично писмено
доказателство по делото – декларации на работещите в дружеството, повечето от
които са декларирали, че не са виждали лицето преди инцидента, молбата на Илиев
и положената върху нея резолюция. Твърдението, че същата е антидатирана, респ.
положена след инцидента би било само едно предположение, върху което не биха
могли да почиват крайните изводи на съда. Заявеното от свид. С.Р., че
починалото лице е съобщило, че започва работа в „ЗСК – Девня“АД не
установяват несъмнено наличието на трудово правоотношение между тях с присъщите
му съществени елементи, посочени по - горе.
Това не установяват и декларациите
на наследниците на починалото лице, тъй като в тях липсват дори данни
за работното време, уговорено между него и
въззивника периодично заплащане на трудово възнаграждение и
др. съществени характеристики на трудовото правоотношение.
С оглед на това и съдът приема, че по делото не
се установява по изискуемия безспорен и категоричен начин наличието на трудово
правоотношение между въззивника и пострадалото лице, поради което и обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и неправилно.
Претенцията на въззивника за неговата отмяна е
основателна, поради което и на основание чл. 63 ал.1 изр.1
пр.3 от 3АНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-007187, издадено на 08.02.2017 г. от Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” - Варна, с което на „*** ” АД гр. Варна за нарушение за нарушение на чл. 62
ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 от Кодекса на труда, на основание чл. 414 ал. 3
от КТ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 15
000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: