№ 240
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Варна Росица Милчева
Георгиева-Радева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно административно
наказателно дело № 20213100600980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Решение № 310 от 05.07.2021 г. по НАХД № 2206 / 2021 г., НО, 23 състав на
Варненски районен съд е признал обв. Б. К. В. - роден на 06.09.1990 г. в гр. Варна,
живущ в гр. Варна, български гражданин, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 04.05.2018 г. в гр. Варна
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, като на
основание чл. 78 А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева.
Възложил му е и направените делото разноски.
От така постановеното Решение е останал недоволен обв. В., като е депозирана
въззивна жалба от защитника му адв. В.В., с искане за отмяна на решението, с което
наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК и оправдаване на
обв. В.. Като аргументи се изтъква първо, че има основание случаят да бъде приет за
дребно хулиганство. В условията на евентуалност застъпва и тезата, че се касае за
неизбежна отбрана.
Адв. В.В. поддържа жалбата при наведените в нея основания.
В съдебно заседание представителят на ВОП определя жалбата като
неоснователна и изразява несъгласие с аргументите изложени в нея. Предлага
първоинстанционния акт да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
1
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваното решение на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален
ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
от фактическа страна следното:
На 04.05.2018 г. сутринта, около 09.15 ч. св. К. П. управлявал собственият си лек
автомобил „Фиат Пунто“ рег. № *******, като се движел в гр. Варна по бул.
„Хр.Смирненски“ в посока Военна болница. Към него момент свидетелят бил със
счупен крак и се придвижвал с помощта на бастун, който бил в колата му. Св. П.
подминал кръстовището с ул. „Дубровник“ и преди следващия светофар, в района на
намиращата се там автобусна спирка от страната на Военна болница, започнал да прави
маневра „завой надясно“. В същото време, зад него, след като бил завил на ляво по бул.
“Хр.Смирненски“ от към ул. „Дубровник“, се движел л.а. „Ауди А3“ с рег. №
********, който бил управляван от обв. Б.В.. В автомобила се намирала бременната му
приятелка - св. Л. Д. и двама мъже, които участвали в ремонта на жилището им. С
начина, по който св. П. започнал да завива на дясно и при навлизането му в бус-
лентата, той създал предпоставка за пътно-транспортно произшествие между неговия
автомобил и този на обв. В., който бил зад него. Тогава обвиняемият се ядосал,
изпреварил колата на св. П. и спрял косо пред нея в района на спирката. След това обв.
В. и двамата мъже излезли от автомобила и отишли до другото превозно средство.
Обвиняемият застанал до шофьорската врата на св. П., който силно се притеснил от
случващо се и заключил вратите. Обв. В., който изглеждал видимо ядосан, започнал да
вика на свидетеля кой му е дал книжка, да го псува, казал му да излезе от колата, за да
го пребие, блъскал по автомобила му с юмруци и се опитвал да отвори вратите му.
След като не успял да отвори вратата на колата, обв. В. се върнал до своята кола и от
нея извадил продълговат метален предмет. После се върнал до автомобила на св. П. и с
металния предмет счупил прозореца на шофьорската врата. Парчетата от стъклото се
разпръснали в купето и част от тях порязали св. П. в лявата част на лицето, по
предмишницата на лявата ръка и по гърба на дланта. За да спре нападението, от
вътрешността на автомобила св. П. показал бастуна си. Тогава един от мъжете, които
били до колата, казал на обв. В. „Остави го, той е сакат“. След това обвиняемият
тръгнал към колата си псувайки, оставил в купето металния предмет и малко по-късно
потеглил, като в автомобила се качили и двамата мъже.
Свидетел на случилото се станал св. С. Ч., който се намирал по това време на
автобусната спирка. Той успял да направи запис с телефона си на случилото се. Св. Ч.
подал сигнал на тел. 112, след което отишъл до автомобила на св. П., който се намирал
в него и бил много изплашен. Св. Ч. му казал,че е видял всичко и че е извикал полиция.
Малко по-късно на място пристигнали полицейски служители- св. К. К. и св. К. Н.,
който разговаряли със св. П. и св. Ч.. За установеното изготвили докладна записка.
Била извършена проверка, при която се установило, че л.а. „Ауди“ А3 е собственост на
обв. В., който го управлявал на 04.05.2018 г..
В хода на разследването по отношение на получените от св. П. травматични
увреждания била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение като обективно, компетентно и пълно и неоспорено от страните, съдът
кредитира изцяло. От него се установява, че вследствие счупването на лявото предно
странично стъкло на автомобила на св. П., последният получил порезни рани по
лицето, в областта на лявата скула, левия горен крайник в областта на предмишницата
2 и гърба на дланта. Те са били резултат на действие на предмети, притежаващи
2
режещи ръбове и с неголеми размери, включително парчета счупено автомобилно
стъкло. В своята съвкупност те са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По делото била назначена и съдебно-оценителна експертиза, чието заключение
съдът също кредитира. От него е видно, че стойността на счупеното предно ляво
стъкло на л.а. „Фиат Пунто“ е 46,00 лв., а тази на труда за подмяната му – 30,00 лв..
В хода на разследването св. Ч. предал доброволно диск със записа, който бил
направил с телефона си на инцидента, като била назначена видео- техническа и
лицево-идентификационна експертиза. От заключението й се установява, че
изследваният обект диск CD-R марка „Advan CD-R" съдържа видеофайл, направен с
устройство, използващо система android.version 7.0. Видеофайлът е представлявал
цифров презапис от оригинални файлове, записани върху твърдия диск на компютърна
видео-охранителна система, след което бил записан върху посочения диск. Не са били
установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация, като нямало
нарушения в структурата на пикселната решетка, зашумяване на образа или липсващи
кадри от видеофайла. На записа се виждали пътен джоб на автобусна спирка,
преминаващи автомобили, светофарна уредба. В началото на джоба на спирката се
виждал автомобил в покой, позициониран така, че предната му част навлизала в
съседното платно за движение. Автомобилът бил марка „Ауди A3“, златист на цвят, с
две врати, като задните стъкла били затъмнени. Регистрационният му номер бил *****
или ********. Зад „Ауди“-то имало спрян на близко разстояние друг автомобил,
червен на цвят, наподобяващ марка „Фиат“. В момента на стартиране на записа
автомобилите били в покой, а червеният автомобил бил спрян така, че създавал
задръстване и ограничава преминаването през кръстовището, като автомобилите
изчаквали насрещно движещите се и заобикаляли. Около този автомобил били
застанали три лица от видимо мъжки пол с различен ръст, телосложение и облекла. В
началото на записа едно от тях, облечено с тъмно яке, с тъмна къса коса, стояло близо
до червения автомобил, леко приведено, като говорело нещо на водача му. От
противоположната страна на колата се намирали другите две лица, които разговаряли
помежду си и обикаляли около колите. Едно от тях отишло до мъжа с тъмното яке и му
казало нещо. След това този мъж с тъмното яке се обърнал, тръгнал към „Ауди“-то,
като вървейки към него е била отграничена реплика „майка ти ши иба“. След това този
мъж отворил шофьорската врата, протегнал се и се навел на долу, като действията му
не могли да бъдат конкретизирани поради ограничената видимост и параметрите на
заснемащото устройство. Малко след това тримата мъже се качили в „Ауди“ –то, което
потеглило, управлявано от мъжът с тъмното яке, който направил лека маневра на дясно
за да избегне потока от движещи се автомобили и преминал през бус лентата.
Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се
различават от фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ
на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на
вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите
писмени и гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на обв. В., св. К.
П., С. Ч., К. К., К. Н., Л. Д., протоколи за доброволно предаване, протокол за
разпознаване и фотоалбум, заключение на съдебно-медицинска експертиза,
характеристична справка, справки за собственост на МПС и т.н..
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че с деянието си обв.
В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, като на посочената дата в гр. Варна, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
3
неуважение към обществото.
Недоволството на обвиняемия се изразява в несъгласието с извода на съда, че не
се касае за хулиганство по смисъла на НК, а за проява по УБДХ.
В мотивите на ВРС не е спестен отговора на тези възражения, които е навела
защитата в хода по същество и пред първия съд. И не само това, те са изключително
точни и изчерпателни, поради което въззивният съд не намира никаква нужда да ги
допълва, ревизира, още по-малко да ги преповтаря. Това е класически случай на
хулиганство, с претенции за вписването му в някой разработки в насока „престъпления
против реда и общественото спокойствие“. Няма по-правилно от това, че ВРС е приел,
че деянието на обв. В. е престъпление, а не осъществява признаците на
административно нарушение. Само интензитета на действията му - пресичане пътя на
движение на автомобила на пострадалия, заобикаляне на този автомобил от три лица,
използване на нецензурни изрази, счупване на стъкло на автомобила, на обществено
място, в светлата част на деня, пред болница и т.н. са достатъчни, това деяние да не
покрива твърдяната проява по УБДХ. Именно тези действия обективират
разграничителния критерий – грубо нарушаване на обществения ред.
А ако трябва повече пунктуалност, то действията на обв. В. категорично
изпълват и критериите за изключителен цинизъм, а и дързост, но това е спестено от
компетентния орган – държавното обвинение.
Несподеляемо е искането и за отнасяне действията на обв. В. към института на
неизбежната отбрана. Основно, този институт е неприложим за престъплението, за
което е ангажирана отговорността на В.. Това, че защита твърди, че действията са
насочени към личността пострадалия е още по-озадачаващо. Както първия, така и
въззивния съд не може да намери в приетата фактология къде, кога и от кого точно обв.
В. е нападнат, има ли непосредственост – да е започнало увреждане, така и
противоправност - това нападение да е неправомерно.
И последно. Проверяваният съд правилно е освободил В. от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание при наличието на
материалноправните предпоставки за това, но е демонстрирал изключителна
снизходителност при определяне размера на глобата. Липсата на протест обаче,
възпрепятства съда от по нататъчен коментар.
При цялостната служебна проверка на решението въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което актът на ВРС, следва
да бъде потвърден изцяло.
Водим от и на основание чл. 338 от НПК, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 310 от 05.07.2021 г. по НАХД № 2206 /
2021 г., НО, 23 състав на Варненски районен съд.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5